Определение по дело №7842/2025 на Софийски районен съд

Номер на акта: 2434
Дата: 3 юни 2025 г. (в сила от 3 юни 2025 г.)
Съдия: Иван Диянов Мичев
Дело: 20251110207842
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 29 май 2025 г.

Съдържание на акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2434
гр. София, 03.06.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 111-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИВАН Д. МИЧЕВ
като разгледа докладваното от ИВАН Д. МИЧЕВ Частно наказателно дело №
20251110207842 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.213, ал.5 от НПК.
Софийски районен съд е сезиран с жалба от С. П. В., с ЕГН:
**********, с адрес: ... против Постановление от 03.06.2022г. на младши
прокурор при СРП по пр.пр.№ 14782/2022г. по описа на СРП, с което е било
отказано да бъде образувано досъдебно производство за извършено
престъпление от общ характер и Постановление от 10.03.2025г. на прокурор
по пр.пр.№ 129/2025г. по описа на СГП, с което първоинстанционното
постановление е било потвърдено.
В разпоредбата на чл. 213, ал. 4 във връзка с ал. 1 от НПК е очертан
кръгът от лицата, активно легитимирани да обжалват прокурорския акт, като в
него попадат пострадалият от престъплението или неговите наследници,
ощетеното юридическо лице и лицето, направило съобщението по чл. 208, т. 1
от НПК.
Съдията – докладчик счита, че жалбата е била подадена рамките на
законоустановения срок и от легитимирано в това право лице поради което и
същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Видно от приложените към прокурорските преписки материали е, че
жалбоподателката е упражнила своето право на сигнал до различни държавни
институции като е счела, че спрямо нея се извършват неправомерни действия.
При извършване на самостоятелна проверка и анализ на данните по
1
прокурорската преписка не се установява извършено престъпление от общ
характер. В случая е налице оплакване за извършени престъпления без
прецизиране в какво точно се изразяват същите, а единствено се навеждат
оплаквания за липса на вещи и нерегламентирани влизания в нейното
жилище. При извършената проверка са налице данни, че жалбоподателката
страда от психическо заболяване ,,параниодна шизофрения“ като при
получена справка от ЦПЗ ,,Проф. Н.Шипковенски“ ЕООД се доказва, че
лицето е имало общо седем прегледа при амбулаторен психиатър и един в
спешното звено на болничното заведение. По данни по преписката, С. В. е
пускала множество жалби с твърдения за извършени противоправни действия
като след извършена проверка по конкретната преписка не се установяват
данни за извършено престъпление от общ характер. Видно от снетите
сведения от ххх– домоуправител на входа, където жалбоподателката живее е,
че той не е ставал свидетел някой да е влизал в жилището й. Същевременно от
самите обяснения на С. В. не се установява по безспорен начин наведените в
жалбата оплаквания да почиват на реални действия на други лица или най -
малкото да се доказват изобщо такива действия. Поради тази причина и
доколкото липсват доказателства, които да подкрепят изложеното в жалбата, а
и същевременно не е възможно да бъдат събрани допълнителни такива с оглед
изминалия период от време съдът намира, че оплакванията на лицето срещу
двата прокурорски акта са неоснователни и същите следва да бъдат
потвърдени
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Постановление от 03.06.2022г. на младши
прокурор при СРП, с което е отказано образуване на досъдебно производство
по пр.пр.№ 14782/2022г. по описа на СРП и Постановление от 10.03.2025г. на
прокурор по пр.пр.№ 129/2025г. по описа на СГП.
Определението е окончателно.
Препис от определението да се изпратят на СРП и жалбоподателката
за сведение.

2


Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3

Съдържание на мотивите


Софийски районен съд е сезиран с жалба от ххх, с ЕГН: **********, с
адрес: ххх против Постановление от 03.06.2022г. на младши прокурор при
СРП по пр.пр.№ 14782/2022г. по описа на СРП, с което е било отказано да
бъде образувано досъдебно производство за извършено престъпление от общ
характер и Постановление от 10.03.2025г. на прокурор по пр.пр.№ 129/2025г.
по описа на СГП, с което първоинстанционното постановление е било
потвърдено.
В разпоредбата на чл. 213, ал. 4 във връзка с ал. 1 от НПК е очертан
кръгът от лицата, активно легитимирани да обжалват прокурорския акт, като в
него попадат пострадалият от престъплението или неговите наследници,
ощетеното юридическо лице и лицето, направило съобщението по чл. 208, т. 1
от НПК.
Съдията – докладчик счита, че жалбата е била подадена рамките на
законоустановения срок и от легитимирано в това право лице поради което и
същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Видно от приложените към прокурорските преписки материали е, че
жалбоподателката е упражнила своето право на сигнал до различни държавни
институции като е счела, че спрямо нея се извършват неправомерни действия.
При извършване на самостоятелна проверка и анализ на данните по
прокурорската преписка не се установява извършено престъпление от общ
характер. В случая е налице оплакване за извършени престъпления без
прецизиране в какво точно се изразяват същите, а единствено се навеждат
оплаквания за липса на вещи и нерегламентирани влизания в нейното
жилище. При извършената проверка са налице данни, че жалбоподателката
страда от психическо заболяване ,,параниодна шизофрения“ като при
получена справка от ЦПЗ ,,Проф. Н.Шипковенски“ ЕООД се доказва, че
лицето е имало общо седем прегледа при амбулаторен психиатър и един в
спешното звено на болничното заведение. По данни по преписката, ххх е
пускала множество жалби с твърдения за извършени противоправни действия
като след извършена проверка по конкретната преписка не се установяват
данни за извършено престъпление от общ характер. Видно от снетите
сведения от ххх – домоуправител на входа, където жалбоподателката живее е,
че той не е ставал свидетел някой да е влизал в жилището й. Същевременно от
самите обяснения на ххх не се установява по безспорен начин наведените в
жалбата оплаквания да почиват на реални действия на други лица или най -
малкото да се доказват изобщо такива действия. Поради тази причина и
доколкото липсват доказателства, които да подкрепят изложеното в жалбата, а
и същевременно не е възможно да бъдат събрани допълнителни такива с оглед
изминалия период от време съдът намира, че оплакванията на лицето срещу
двата прокурорски акта са неоснователни и същите следва да бъдат
потвърдени.
1