Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 № ……………

гр.Русе, 30.07.2021 год.

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

          Русенският районен съд, СЕДМИ наказателен състав, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                                                                   Председател: Мирослав Й.

 

при секретаря Наталия Тодорова,

като разгледа докладваното от съдията АНДело № 1406 / 2020 год. по описа на съда, за да се произнесе съобрази следното :

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

          Образувано е по жалба на „ДМВ“ ЕООД против Наказателно постановление № 28 / 21.05.2019 год. издадено от зам. директора на Териториална дирекция Дунавска в Агенция „Митници“, с което за седемдесет и осем нарушения по чл.109а, ал.1 във вр. чл.91а, ал.2 от ЗАДС, на дружеството са наложени седемдесет и осем имуществени санкции, всяка в размер на 1000 лева.

В проведеното съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя изтъква подробни съображения в подкрепа на заявеното в жалбата. Претендира издаденото наказателно постановление да бъде отменено от съда.

          Ответникът по жалбата, редовно призован, изпраща процесуален представител, който я счита за неоснователна и иска от съда, да потвърди наказателното постановление като обосновано и законосъобразно издадено.

Русенската районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител и не взема отношение по случая.

          Съдът, след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирано лице в законоустановения 7 - дневен срок. По същество е частично основателна.

„ДМВ“ ЕООД било лицензиран складодържател и  притежавало лиценз № 492 / 22.12.2011г., издаден от директора на Агенция „Митници“ за управление на данъчен склад с идентификационен номер (ИНДС) ВGNСА00338001, намиращ се на адрес гр. Мартен, обл. Русе, общ. Русе, местност „До селото“. Съгласно т. 1 от Приложението на лиценза разрешените дейности в склада били складиране на газьоли, маркиране, както и смесването им с биодизел, дехидратация и ректификация на отпадъчни масла, смесване на други масла с код по КН 2710 19 99 с тежки горива с код 2710 19 62 и код КН 2710 19 64, както и на тежки горива с код по КН 2710 1962 и код по КН 2710 19 64 за получаване на котелно гориво, непревишаващо 0,1% сяра с код по КН 2710 19 62 и котелно гориво за отопление с код по КН 2710 19 64.

С уведомление с рег. № 32-233102/22.08.2017 г. за промяна в обстоятелствата, при които е издаден Лиценз № 492 / 2011 г., дружеството поискало добавяне на производствена операция - смесване на енергийни продукти, като суровини за производството да се използват газьол с 0,001 % сяра с код по КН 27010 19 43, газьол с 0,01 % сяра с код по КН 27010 19 47, други масла с код по КН 2710 19 99, тежко гориво с код по КН 2710 19 62 и тежко гориво с код по КН 2710 19 64. Крайните продукти, които ще се получавали били съответно котелно гориво, непревишаващо 0,1 % сяра с код по КН 2710 19 62 и котелно гориво за отопление с код по КН 2710 1964. Началникът на Митница Русе изразил становище пред Агенцията, че декларираната операция можела доведе до неправилно прилагане от лицензирания складодържател на режима на отложено плащане на акциз при извеждане от данъчния склад на новополучените енергийни продукти, което довело до непроизнасяне от директора на Агенция „Митници“ по направеното от„ДМВ“ ЕООД искане за промяна на лиценза им в този смисъл и съответно не било издадено решение за вписване на промяна при исканите обстоятелства. Така извън обхвата на лиценза останали операции по смесване на газьол с каквито и да е други енергийни продукти за получаване на тежки горива.

С Решение № Р 798 / 32-347768 от 08.12.2017 г. на директора на Агенция „Митници“ в т. 1 от Приложението на лиценза били включени и операциите смесване на други масла с код по КН 2710 19 99 с тежки горива с код 2710 19 62 и код КН 2710 19 64, както и на тежки горива с код по КН 2710 19 62 и код по КН 2710 19 64 за получаване на котелно гориво, непревишаващо 0,1% сяра с код по КН 2710 19 62 и котелно гориво за отопление с код по КН 2710 19 64.

В периода от 18.12.2017 г. до 20.06.2018 г., включително, били извършени 78 операции по смесване на „Междинен продукт“ с код по КН 2710 99 00 с „Дизелово гориво с 0,001% 3“ с код по КН 27101943 за получаването на „Котелно гориво непревишаващо 0,1% сяра“ с код по КН 2710 19 62.

Тези операции били установени от митническите органи, поради което срещу дружеството бил съставен АУАН за 78 нарушения по чл.109а, ал.1 във вр. чл.91а, ал.2 от ЗАДС, отнасящите за всяко извършено отделно смесване.

Въз основа на този акт, заместник-директора на Териториална дирекция Дунавска в Агенция „Митници“ издал обжалваното наказателно постановление, с което за всяко отделно смесване на тези продукти на дружеството били наложена имуществени санкции, всяка в размер на 1000 лв.

Тази фактическа обстановка съдът извежда след анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателства.

При така изложеното, се налагат следните правни изводи:

На първо място при издаването на наказателното постановление, както и при съставянето АУАН не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила на ЗАНН, което да води до отмяната на крайния санкционен акт.

Не се споделят доводите изложени от процесуалния представител, че към момента на съставяне на АУАН тримесечния срок по чл.34 от ЗАНН бил изтекъл. Според тази норма не се образува административнонаказателно производство ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя. Той се счита за открит, когато в документ, информационни масиви, показания на свидетел или лично волеизявление на дееца се съдържат данни, които не пораждат съмнение за авторството на деянието, което в случая е станало след 18.10.2018 г., когато с писмо дружеството-жалбоподател представило изисканите от наказващия орган документи във връзка с извършваната му проверка, въз основа на които след анализ са установени процесните операции и датите на които са извършени. Действително на 26.06.2018 г. в дружеството била извършена проверка на място, при която обаче са установени само данни за наличие на нарушение, но не и конкретните фактически обстоятелства, които могат да бъдат изяснени, след представяне на необходимата затова документация.

В случая, съдът намира, че „ДМВ“ЕООД действително е извършило операции, които не попадат в обхвата на издадения му лиценз. По въпроса относно извършването на установените и санкционирани от АНО операции не се и спори. Спорен е въпроса дали дружеството е имало право да ги извършва. Подведеното под отговорност лице изтъква, че санкционираното „смесване на енергийни продукти“ е етап от производствения процес по чл.59, ал.2, т.3 от ЗАДС, който на дружеството е разрешен с Решение № Р 73/32-23430 / 27.01.2017 г. Затова счита, че същото не попада в категорията операции, регламентирани в чл.91а, ал.2 от ЗАДС. В подкрепа на тезата му е и заключението на изготвената химико-технологична експертиза, като се позовава на обстоятелствената част на решението. Съдът не споделя това становище, тъй като видно от визираното решение, с него е изменен лиценза с вписването само на дехидратация и рективикация на отпадъчни масла, във връзка с настъпилите промени в обстоятелствата, а именно - добавяне на ново производство и технологична инсталация за дехидратация и добавяне на нови точки за контрол, като основните производствени процеси са дехидратация и ректификация, а продуктите, които ще постъпват за обработка в инсталацията ще са отпадъчни масла с код по КН 2710 99 00, а тези, които ще се извличат на изхода ще са тежки горива с кодове по КН 2710 19 62, 2710 19 64 и 2710 19 68. С това решение е разрешена само дехидратация и рективикация на отпадъчни масла, но не и смесването им с „Дизелово гориво с 0,001% 3“ с код по КН 27101943. В лиценза на дружеството липсват изменения, които да разрешават подобна операция.

Съгласно чл.91а, ал.2 от ЗАДС се забранява извършването на операции в данъчен склад, които не са включени в обхвата на лиценза, с изключение на обичайните операции, свързани с поддържане на търговския вид на акцизните стоки. Нормата на чл. 51, ал.1 от ЗАДС сочи, че лицензът съдържа:

1. наименованието на органа, който го издава;

2. идентификационния номер на лицензирания складодържател;

3. идентификационния номер на данъчния склад;

4. фактическите и правните основания за издаването му;

5. фирмата, седалището и адреса на управление, единния идентификационен код на лицензирания складодържател;

6. адреса на данъчния склад;

7. описание на дейностите, които ще се осъществяват в данъчния склад, и вида на акцизните стоки с код по КН;

8. вида и размера на обезпечението;

9. трите имена и единния граждански номер на лицата, представляващи лицензирания складодържател;

10. датата на издаване и подпис на лицето, издало лиценза;

11. точния адрес на мястото на директна доставка.

С оглед изложеното, съдът намира, че предвидената в разпоредбата на чл.59, ал.2, т.3 от ЗАДС друга обработка или преработка, изискваща наличието на технологична инсталация за получаване на енергийни продукти, за които има определена акцизна ставка, попада в съдържанието на издавания лиценз, в частта му по т.7 и подлежи на вписване. 

В конкретния казус в описанието на дейностите, които ще се осъществяват в данъчния склад, и вида на акцизните стоки с код по КН, в издадения на дружеството лиценз, няма упоменато смесване между на „Междинен продукт“ с код по КН 2710 99 00 с „Дизелово гориво с 0,001% 3“ с код по КН 27101943 за получаването на „Котелно гориво непревишаващо 0,1% сяра“ с код по КН 2710 19 62. Следователно налице е нарушаване на забраната на чл.91а, ал.2 от ЗАДС, тъй като е извършвана операция, което не е включена в лиценза.

От друга страна обаче, съдът счита, че неправилно за всяко от установените отделни смесвания са били наложени отделни наказания.

Съгласно чл. 109а, ал.1 от ЗАДС, лице, което наруши разпоредбата на чл. 91а, се наказва с глоба в размер от 500 до 2000 лв. - за физическите лица, и с имуществена санкция в размер от 1000 до 3000 лв. - за юридическите лица и едноличните търговци.

От логическото и граматическо тълкуване на разпоредбата на чл.91а, ал.2 от ЗАДС се налага извода, че на лице, което наруши забраната да извършва операции в данъчен склад, които не са включени в обхвата на лиценза, с изключение на обичайните операции, свързани с поддържане на търговския вид на акцизните стоки, следва да бъде наложено само едно наказание, независимо от броя на операциите, тъй като използваната в нормата форма на думата „операция“ е в множествено число и непълен член. По този начин следва да се приеме, че волята на законодателя била да бъде наложено едно наказание, предвидено в санкционната норма, както за извършване на една, така и за повече операции извън обхвата на лиценза.

Ето защо, съдът приема, че неправилно и в нарушение на материалния закон на дружеството-жалбоподател били наложени седемдесет и осем санкции. При това положение наказателното постановление следва да се измени, като бъде определено едно наказание за едно нарушение осъществено през целия период, през който са извършени отделните седемдесет и осем смесвания на  „Междинен продукт“ с код по КН 2710 99 00 с „Дизелово гориво с 0,001% 3“ с код по КН 27101943 за получаването на „Котелно гориво непревишаващо 0,1% сяра“ с код по КН 2710 19 62. Съдът намира, че с това изменение на наказателното постановление при същата фактическа обстановка, не се утежнява положението на нарушителя, тъй като на последния се налага една санкция, вместо седемдесет и осем. Съобразявайки обстоятелството, че наказващия орган е наложил минималния й размер, съдът намира, че при изменението на наказателното постановление следва да се определи този размер на предвидената в нормата на чл.109а, ал.1 от ЗАДС санкция.

Съобразно изхода от спора и своевременно направеното искане от пълномощника на наказващия орган, в полза на Агенция „Митници“ от чиято структура е наказващия орган, като се има предвид фактическата и правна сложност на делото, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 120 лева, определено по чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ вр. с чл. 63, ал. 5 от ЗАНН.

 

          Мотивиран от изложеното и на основание чл.63 ал.1  от ЗАНН, съдът

                                             

Р   Е   Ш   И  :

 

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 28 / 21.05.2019 год. издадено от зам. директора на Териториална дирекция Дунавска в Агенция „Митници“, с което на „ДМВ“ЕООД за седемдесет и осем нарушения по чл.109а, ал.1 във вр. чл.91а, ал.2 от ЗАДС са наложени седемдесет и осем имуществени санкции, всяка в размер на 1000 лева, като на основание чл.109а, ал.1 във вр. чл.91а, ал.2 от ЗАДС на дружеството се налага имуществена санкция в размер на 1000 лева, затова че в периода от 18.12.2017 г. до 20.06.2018 г., включително, извършило 78 операции по смесване на „Междинен продукт“ с код по КН 2710 99 00 с „Дизелово гориво с 0,001% 3“ с код по КН 27101943 за получаването на „Котелно гориво непревишаващо 0,1% сяра“ с код по КН 2710 19 62, с което нарушило забраната за извършване на операции в данъчен склад, които не са включени в обхвата на лиценз № 492 / 22.12.2011г., издаден от директора на Агенция „Митници“.

 

ОСЪЖДА „ДМВ“ЕООД с ЕИК ********* да заплати на Агенция „Митници“ разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 120 лева.

 

Решението може да се обжалва пред Административен съд – гр.Русе чрез Районен съд – гр.Русе, в 14-дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.

                                                                             

Районен съдия: