Решение по дело №262/2018 на Районен съд - Белоградчик

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 5 ноември 2018 г. (в сила от 21 ноември 2018 г.)
Съдия: Анна Иванова Кайтазка
Дело: 20181310200262
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 12 октомври 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

                            Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 221

 

гр.Белоградчик,  05.11.2018 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

       БЕЛОГРАДЧИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, 4-ти състав в публично заседание на пети ноември две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

 

                                                              Районен Съдия: АННА КАЙТАЗКА

 

при участието на секретаря Наташа Стефанова, в присъствието на прокурор Г.СВЕТОСЛАВОВ, като разгледа докладваното от съдия Кайтазка НАХ дело № 262 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Производството е по реда на ГЛ. ХХVІІІ от нпк  във връзка с чл. 78 а НК.

 

         По ДП № 161/2018 г. по описа на РУ-Белоградчик, прокурор при БРП, с мотивирано постановление е направил предложение за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание по чл. 78а от НК, на М.Г.И., с ЕГН **********,***, затова, че за времето от 10.08.2017г. до 27.09.2018 г., в с.Г. Л., обл.В., в съучастие и като съизвършител с Г. И. Г., улеснила непълнолетно лице от мъжки пол – С. Г. И. и лице от женски пол, което не е навършило 16 годишна възраст – В. Р. Г. с ЕГН **********, да заживеят съпружески, без да са сключили брак, като им предоставила стая за живеене и финансови средства – престъпление по чл.191 ал.2 НК вр. чл.20 ал.2 от НК.

В с.з., прокурорът поддържа предложението си. Пледира, че са налице предпоставките на чл.78А НК за освобождаване от наказателна отговорност на обвиняемата М.И. и налагане на административно наказание "глоба" при наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства. Относно размера на глобата - пледира, същият да бъде в минималния, предвиден в НК.

         Обвиняемата М.И. в с.з. не дава подробни обяснения, но не отрича вината си и авторството на деянието, нито изложеното от прокурора в писменото му предложение до съда, заявява че поддържа казаното в разпита си в хода на ДП и моли за наказание в минималния размер.

         Съдът, като взе предвид събраните по ДП. № 161/2018 г. на РУ- Белоградчик доказателства, доводите на страните, и факта, че прокурорът поддържа направеното предложение по реда на гл.ХХVІІІ от НПК, приема за установена следната фактическа обстановка:

         С. Г. И. / с ЕГН ********** / – син на обвиняемата М.И. и Г.Георгиев, и непълнолетната В. Р. Г. / с ЕГН **********/ се запознали през 2016г. в гр.М., където и двамата посещавали училище. Двамата се харесвали и установили емоционална връзка, която продължила година време. През м.08.2017 г. решили да се съберат и да живеят заедно като мъж и жена, и така от 10.08.2017 г. не навършилата тогава още 16 години св.В. Г. се пренесла да живее в дома на С. И. – син на обвиняемите, обитаван от него самия и родителите му, в с.Г. Л., на ул.”П.” №. Обвиняемите, М.И. и Г.И. – родители на св.С. И., не одобрили идеята за съжителство на непълнолетният си син / едно от техните две деца, имали и дъщеря/, но решили, че при създалото се положение няма друго разрешение на положението / С. и В. се явили в домът им с оформено решение да живеят заедно/ и им предоставили една стая от къщата си, в която те да живеят отделно, като семейство. Стаята била оборудвана с легло – спалня, гардероб, шкаф, маса , телевизор, столове, обвиняемите също така помагали на двамата непълнолетни с финансови средства и грижи в ежедневието.А къщата като цяло била електрифицирана, имало изградена и баня вътре. Това съжителство продължава и към 27.09.2018 г./ когато са привлечени към отговорност обвиняемите /. В резултат на съжителството на С.И. и В.Г., последната забременяла и на 19.06.2018 г., родила момиче, което било признато от С.И.– като баща. Предвид констатираното от Отдел за закрила на детето към Д”СП”-Белоградчик, съжителство между непълнолетните и роденото дете дори, служители на отдела освен, че извършили проверка по случая, изготвили и социален доклад по него, а от дирекцията била уведомена РП-Белоградчик. През м.09.2018 г. било направено тържество у дома на обвиняемите и непълнолетните съжителстващи, с оглед ромските традиции – “сватба”, за отбелязване на съжителството на С. и В..

         Спрямо обвин.Г.И.Г., прокуратурата е внесла в БРС споразумение по реда на Гл.ХХІХ от НПК, което е одобрено.

От показанията на разпитаните на досъдебното производство, свидетели – самите С.И., В.Г., Н.Г. – сестра на В. Г. и В. Г. – служител на Д”СП”- Белоградчик, Отдел “Закрила на детето”, обясненията на обвиняемата М.И. и от писмените доказателства, събрани в хода на досъдебното разследване, и напълно възприети от съда, съдът намира, че безспорно се установява извършването на деянието по чл.191 ал.2 от НК вр. чл.20 ал.2 от НК – от обективна и субективна страна, от обвиняемата М.И..

Обвиняемата М.И. още в хода на  досъдебното производство е признала вината си и авторството на деянието, не отрича фактическата обстановка по обвинението и същата позиция изразява и в с.з. Свидетелските  показания на С. И., В. Г., Н. Г. и В.Г., обсъдени в съвкупност със самопризнанията на обвиняемата, и писмените доказателства по делото, потвърждават излаганото от прокурора като обвинение съдът и възприема тези факти  и обстоятелства, като обективно случили се в действителността.

         Предвид гореизложеното, съдът приема, че обвиняемата М.Г.И. от обективна страна и действайки с пряк умисъл, действайки като съизвършител под формата на “съучастничество” с Г. И. Г., е осъществила състава на чл. 191 ал.2 НК вр. чл.20 ал.2 от НК, тъй като за времето 10.08.2017 г. до 27.09.2018 г., в с.Г. Л., обл.В., улеснила непълнолетно лице от мъжки пол – синът си С. Г. И. / с ЕГН **********/ и лице от женски пол, което не е навършило /в инкриминирания период/ 16 годишна възраст – В. Р. Г. / с ЕГН ********** / , да заживеят съпружески, без да са сключили брак, като им предоставила стая за живеене в дома си на ул.”П.” № в посоченото село. Евентуалното съгласие на самите непълнолетни лица,  не противопоставянето на близките -  родителите на момичето, както и “допускането” от традициите на ромското население в страната на подобно поведение, не изключват неговата противоправност към българският НК.

Предвиденото по закон наказание за извършеното престъпление по чл.    191 ал.2 НК, е "лишаване от свобода" до две години или „пробация”.

Към момента на извършване на деянието обвиняемата не е осъждана, не й е налагано и наказание по реда на глава VIII, раздел IV от НК. Няма причинени с деянието им имуществени вреди.

        Предвид горното, съдът приема, че са налице предпоставките на чл.78а от НК, за освобождаване на обвин.М.И. от наказателна отговорност, и няма законови пречки на същата да бъде наложено административно наказание "глоба".

Съдът налага на обвин. М.И. административно наказание "ГЛОБА" в размер на минималния предвиден в НК, а именно – 1000,00 лева. Съдът определя наказанието в този размер, тъй като взема предвид обстоятелствата, че обвиняемата признава фактическата обстановка по случая , има чисто съдебно минало, няма трудови доходи, има още едно дете, а и внуче вече, за които полага грижи. При така преценяваните в съвкупност обстоятелства по конкретният казус, съдът счита, че целите на наказанието ще бъдат постигнати с налагането на едно наказание в определения именно по-горе размер.

Водим от горното и на основание чл.378 ал.4 т.1 от НПК, съдът   

        

                                            Р   Е   Ш   И :

 

        ПРИЗНАВА М.Г.И. - родена на ***г***, обл.В., българка, български гражданин, не омъжена, не осъждана, без образование, не работи, с ЕГН ********** за ВИНОВНА в това, че за времето от 10.08.2017 г. до 27.09.2018 г., в с.Г. Л., обл.В., в съучастие като съизвършител с Г. И. Г., улеснила непълнолетно лице от мъжки пол – С. Г. И. и лице от женски пол, което не е навършило 16 годишна възраст – В. Р. Г. с ЕГН **********, да заживеят съпружески, без да са сключили брак, като им предоставила стая за живеене и финансови средства – престъпление по чл.191 ал.2 НК вр. чл.20 ал.2 от НК. 

         На основание чл.78 А ал.1 от НК, съдът ОСВОБОЖДАВА М.Г.И. /със снета по - горе самоличност/ от наказателна отговорност за извършеното престъпление, като й НАЛАГА административно наказание "ГЛОБА" в размер на 1 000,00 /хиляда/ лева.

         Решението подлежи на обжалване и протест пред ВОС в 15-дневен срок от днес.               

                                       

 

       

Районен  съдия :