Р Е Ш Е Н И Е№15/9.1.2020г.
09.01.2020 година град Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският районен съд, ХV - ти граждански състав
На 07.01 2020 година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Марина Христова
при секретаря Т.К.
като разгледа докладваното от съдия Христова
гражданско дело № 2446 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба и уточнение на „АСВ“ЕАД, с които се претендира да бъде прието за установено по отношение на ответника С.И.И., че дължи на ищцовото дружество сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №*** г. на ЯРС, а именно – 1237, 82 лв. – главница, 194, 40 лв. – възнаградителна лихва, 121,64 лв. – обезщетение за забава, както и законната лихва, както и евентуален иск за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от 1237, 82 лв., представляваща непогасена падежирала главница , 194, 40 лв. – договорна лихва и 121, 64 лв. –обезщетение за забава, в едно със законната лихва от датата на ИМ.
В исковата молба се посочва, че на 06.12.2016 год. между праводателя на ищеца и ответника е бил сключен договор за стоков кредит , при спазване разпоредбите на ЗЗП, като с подписването му кредитополучателя удостоверил, че му е връчен целия обем преддоговорна информация, както и ОУ. Сумата по кредита била директно преведена на търговеца, от който кредитополучателя закупил стоката, в общ размер от 1682, 40 лв., от които 1400 лв. – цена на стоката и 282, 24 лв. – застрахователна премия. .Общата сума от 2570, 56 лв. ответникът се задължил да погаси на 36 месечни погасителни вноски, по инкорпориран в договора погасителен план. . На осн. чл. 13,ал.2б, кредитът бил обявен за предсрочно изискуем на 13.09.2018 год. Уведомление за предсрочната изискуемост било изпратено до длъжника.
На 20.08.2018 год. бил сключен индивидуален договор за прехвърляне на вземанията между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“АЕД и ищеца, в едно с Приложени 1 към същия, към Рамков договор за прехвърляне на вземанията от 20.12.2016 год. по силата на който ищецът придобил вземането по процесния кредит срещу ответника. Уведомлението за цесия било връчено лично на ответника на 13.08.2018 год.
В условията на евентуалност ищецът предявява против ответника осъдителни искове за посочени суми. Иска се уважаване на исковете, както и присъждане на разноски.
В депозирания отговор назначения на ответницата особен представел оспорва исковете по основание и размер. Сочи, че договорът е недействителен на осн. чл. 22 от ЗПК. Същият противоречал на разпоредбите на чл. 11,ал.1,т.10 от ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 12 от ЗПК, чл. 10,ал. 1 от ЗПК, които били императивни. Ето защо същият следвало да бъде обявен за недействителен,като ответницата дължала връщане на чистата сума по кредита,която след приспадане на внесената такава била в размер на 460, 35 лв.
В съдебно заседание ищецът не изпраща представител. С депозирано писмено становище заявява, че поддържа исковете и моли за уважаването им.
Ответникът се представлява от особен представител, чрез който оспорва претенцията.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно по делото, че по заявление на ищеца е образувано ч.гр.д. №*** год. на ЯРС, по което съдът е издал заповед за изпълнение, с която е разпоредено ответникът да заплати на ищеца посочените в заповедта суми. Т.к. последният е бил уведомен по реда на чл. 47,ал.5 от ГПК и в едномесечния срок от уведомяването си за това заявителят е предявил настоящия иск по чл. 422 ГПК.
По делото е представено копие от договор за стоков кредит от 06.12.2016 г., по силата на който кредитодателя „Уникредит Кънсюмър Файненс“ЕАД е отпуснал на ответника сумата от 1400 лв. за закупена стока, като с договора страните са уговорили заемът да се погаси на 36 месечни вноски от по 71,41 лв., при фиксиран лихвен процент от 30 %, както и уговорен общ размер на всички плащания – 2570,76 лв. – главница, застраховка и договорна лихва. Приложени са и ОУ към договора, приети от заемателя, декларация за приемане на застраховането, и ОУ.Представена е и фактура от 06.12.2016 год. с издател „“Северина“ЕООД за закупена стока на стойност 1400 лв.
Представено е още копие от Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземанията от 20.12.2016 год., сключен между „Уникредит Кънсюмър Файненс“ЕАД“АД и „АСВ“ЕАД, в качеството на цесионер, по силата на който страните са се споразумели продавачът да прехвърли възмездно на купувача просрочени и ликвидни вземания по договори за потребителски парични и стокови кредити, които ще се индивидуализират в приложение 1, към всеки отделен месечен договор за цесия. Представен е индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземанията от 20.08.2018 год., по силата на който цедентът е прехвърлил на цесионера съгласно рамков договор от 20.12.2016 год.портфолио от необслужвани вземания в период по-дълъг от 180 дни, описани в приложение 1 към договора. По силата на чл. 3.2 цесионерът се смята изрично упълномощен за уведомяване на длъжниците по чл. 99 от ЗЗД, за което цедентът се задължава да му предостави в 3 – дневен срок писмено пълномощно. Цесията е потвърдена на същата дата.Под № 107 в цитираното по-горе Приложение 1 фигурира вземането срещу ответника по процесния договор за кредит от 06.12.2016 год., както и уговореното в договора пълномощно , по силата на което „АСВ“ЕАД е упълномощена да уведоми по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД от името на цедента всички длъжници по всички вземания, прехвърлени с договор от 20.08.2018 год.
Представено е и уведомително писмо изх.№*** от 30.08.2018 год. за извършено прехвърляне на вземанията по процесния договор за кредит.На гърба на същото кредиторът е изразил волята си относно настъпване предсрочна изискуемост на кредита. Видно от приложените писмени доказателства пратката е изпратена на посочения в договора за кредит адрес на заемополучателя и получена лично от него на 13.09.2018 год.
По делото е назначено и изслушано заключението на ССЕ, вещото лице по която посочва, че по договора за кредит са извършени плащания в общ размер на 939,25 лв.След датата на цесията плащания не са извършени. Определило е размерът на непогасените суми към датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК.
Съдът кредитира експертизата с доверие, като изготвена от лице разполагащо със съответните специални знания и неоспорена от страните.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79,ал.1 от ЗЗД и чл. 86,ал.1 от ЗЗД, евентуално съединен с иск с правно основание чл. 79,ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 240 от ЗЗД.
Така предявения иск по чл. 422 ГПК съдът намира за допустим, т.к. е предявен от легитимна страна – заявител в заповедното производство, в предвидения от закона едномесечен срок от уведомяването на заявителя по реда на чл. 415 ГПК.
В настоящото производство в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване дължимостта на вземането си по оспорената заповед за изпълнение, а в тежест на ответника извършено плащане, респ. наличие на предпоставки за недължимост на сумата.
Според съда безспорно се установи по делото, че праводателят на ищеца и ответника са били във валидни облигационни отношение по повод сключен договор за стоков кредит. Ответникът не е оспорил получаването на сумата по уговорения в договора начин, което се установява и от приетата и неоспорена ССЕ и факта , че са извършени частични плащания по кредита.
Освен изложеното съдът намира, че между стария кредитор на ответницата и ищеца е сключен валиден договор за цесия от 20.12.2016 год. и последващ такъв от 20.08.2018 год., който е надлежно съобщен на длъжника. За да има действие договорът за цесия по отношение на длъжника, той следва изрично да бъде уведомен за извършеното прехвърляне и това уведомяване да е направено от цедента/ стария кредитор/ като това задължение на цедента има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение, тоест срещу изпълнение на лице, което не е носител на вземането. Законодателят е въвел изискването съобщението за прехвърленото вземане да бъде извършено именно от стария кредитор, за да се създаде правна сигурност за длъжника и за да се обезпечи точното изпълнение на задължението му. Допустимо е по силата на принципа на свободата на договаряне съгласно чл. 9 ЗЗД, какъвто е и настоящия случай, предишният кредитор /цедентът/ да упълномощи новия кредитор /цесионера/ да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник. В този случай представителната власт възниква по волята на представлявания - цедента, съгласно разпоредбата на чл. 36 ЗЗД, като обемът й се определя според това, което упълномощителят е изявил съобразно чл. 39 ЗЗД. Упълномощаването не противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД. В процесния казус ищецът, в качеството си на пълномощник на цедента е уведомил на 13.09.2018 год./преди подаване на заявлението в съда/ длъжника за извършената цесия, включително, че кредиторът е обявил кредита за предсрочно изискуем.
Освен изложеното следва да бъде посочено, че в хода на процеса е настъпил крайния падеж на договора 07.12.2019 год., което обстоятелство на осн. чл. 235, ал.2 от ГПК и предвид най-новата практика на ВКС следва да бъде взето предвид.
Основните възражения на особения представител на ответника, релевирани в отговора са, че договорът за кредит е недействителен, предвид противоречие с чл. 11,ал.1,т.10 от ЗПК, чл.11,ал.1,т.12 от ЗПК и неспазване на разпоредбата на чл. 10,ал.1 от ЗПК.
Договорът между страните, който е за стоков кредит е сключен в писмен вид, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора, включително Общите условия, са представени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт. В договора ясно е посочен общия максимален размер на кредита , условията за усвояването му; посочен е годишния лихвен процент; посочен е годишния процент на разходите по кредита и общата дължима от ответника сума; посочен е срока за издължаване на кредита и условията за издължаване, чиито компоненти са ясно дефинирани в погасителен план и Общите условия. Приетият посредством полагане на подпис от кредитополучателя погасителен план е ясен и изрично посочва компонентите на всяка дължима месечна погасителна вноска, падежът и размерът й, оставащият размер на дълга. Договорен е и фиксиран лихвен процент на годишна основа, включително фиксиран процент на годишните разходи, при което не е било необходимо посочване на методика за изчисляването им. Поради това, не са налице хипотезите визирани в чл.22 от ЗПК и сключеният между страните договор е действителен такъв, породил облигационните си последици. В допълнение следва да се отбележи и, че с приемането на ОУ ответникът е заявил, че своевременно е получил преддоговорната информация, включително екземпляр от договора и ОУ и погасителен план, които разбира и безусловно приема.
В обобщение, съдът намира претенциите за изцяло основателни. Размерът им е безспорно установен от приетата и неоспорена ССЕ.
Предвид уважаване на главния иск, съдът не дължи произнасяна по предявените евентуални претенции.
Съгласно ТР № 4/2013 год. на ОСГТК - съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение. Ето защо в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски за заповедното производство в размер на 81, 08 лв.
На осн. чл. 78,ал.1 от ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски за настоящата инстанция в размер на 703, 92 лв. – заплатена държавна такса, депозит за вещо лице и особен представител, както и юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в размер на минимума по чл. 25 от НЗПП.
Водим от гореизложеното, Я Р С
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С.И.И., ЕГН **********, че дължи на «Агенция за събиране на вземанията»ЕАД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София, следните суми, за които е била издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № *** г. по описа на ЯРС, а именно: сумата от 1237,82 лв. -главница,194, 40 лв. – възнаградителна лихва за периода 07.02.2018 до 20.08.2018 год., 121,64 лв. – обезщетение за забава за периода 07.02.2018 год. - -01.04.2019 год., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението – 01.04.2019 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА С.И.И., ЕГН ********** да заплати на «Агенция за събиране на вземанията»ЕАД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София, сумата от 81.08 лв. – разноски в заповедното производство, както и сумата от 703,92 лв. – разноски за настоящата иснтанция.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: