Решение по дело №1006/2021 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 139
Дата: 30 юни 2021 г. (в сила от 30 юни 2021 г.)
Съдия: Пламен Петров Чакалов
Дело: 20215300501006
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 14 април 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 139
гр. Пловдив , 28.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ в публично заседание на
тринадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева

Бранимир В. Василев
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Пламен П. Чакалов Въззивно гражданско дело
№ 20215300501006 по описа за 2021 година
Обжалвано е Решение № 260049/06.01.2021г., постановено по гр. д. № 6493/20г. поописа на
-ти
Пловдивския районен съд, ХVІІІгр. с., с което се отхвърля предявения от В. Н. К. с ЕГН
**********, с адрес: *** против „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 159,
представлявано от Т.П. и П.Х. иск за признаване на установено, че ищецът не дължи на
ответника сумата от 4 025.20лв. – главница, представялваща сума за допълнително
начислена електроенергия по корекционна фактура № **********/08.05.2020г. за периода
14.10.2019г. до 14.01.2020г.
Жалбоподателят В. Н. К. с ЕГН **********, чрез адв. М. Ч. моли съда да отмени
решението на районния съд по съображения подробно изложени във въззивната жалба и в
хода на устните състезания пред въззивния съд. Претендира разноски.
Въззиваемата страна „ЧЕЗ Разпределение България“ АД счита жалбата за неоснователна и
моли съда да потвърди обжалваното решение.
Предвид доказателствата съдат намира за установено следното:
Няма спор, че В. Н. К. е потребител на електрическа енергия за обект в ***, както и че с
корекционна фактура № **********/08.05.2020г. за периода 14.10.2019г. до 14.01.2020г.
възизваемото дружество е начислило допълнително стойност на неотчетена електроенергия
1
в размер на 4 025.20лв.
Спорът пред въззивния съд се концентрира върху въпроса притежава ли възизваемото
дружество правото да извършва последваща корекция на сметка в хипотезата по чл. 83, ал.1,
т.6 от ЗЕ във връзка с чл. 56 от ПИКЕЕ. Тук въззивникът сочи, че легитимиранда претендира
процесната сума е друг субект – „ЧЕЗ Електро България“ АД.
За отговора на този въпрос следва да се вземат предвид изменения на относимата към
настоящия казус нормативна база, а именно новата т.6 от ал.2 на чл. 98а от ЗЕ /в сила от
17.07.2012г./.
В нормата на чл.98а, ал. 2 т.6 букви „а“ и „б“ от Закона за енергетиката е посочено в полза
на кои правни субекти е възможно да се извършва корекция на сметката по правилата на
чл.83 ал.1 т.6 от ЗЕ и съответните разпоредби от ПИКЕЕ. Това са или крайния снабдител за
потребена електрическа енергия или клиента на потребената енергия. Правният субект
продаващ /доставящ/ електрическа енергия на крайните клиенти по чл.92 - чл.96 от ЗЕ е
крайния снабдител, като само той могат да продават електрическа енергия на
потребителите. Ето защо само този правен субект може по правилото на чл.98 ал.2 т.6 буква
„а“ от Закона за енергетиката да извършва корекция на сметката в своя полза по правилата
на чл.83 ал.1 т.6 от ЗЕ.
Съобразно новите ПИКЕЕ издадени от КЕВР /ДВ бр.35 от 30.04.2019г./ по принцип
титуляра на правото да извърши корекция на сметката на потребителя не са доставчиците на
ел. енергия, а оператора на електроразпределителната мрежа - чл.56 ал.1 от ПИКЕЕ, с едно
изключение за доставчика - чл.56 ал.4 от ПИКЕЕ. Но според ЗЕ оператора на мрежата няма
право да продава електрическа енергия на потребители. Съобразно §1 т.34б б. А от ДР на ЗЕ
оператора на електроразпределителната мрежа осъществява разпределението на ел. енергия
по електроразпределителната мрежа и отговаря за функционирането й и нейната поддръжка
и развитието й, както и за връзката и с другите мрежи.
Съпоставянето на посочените норми от ЗЕ и ПИКЕЕ обосновава извод за
противоречие между закона чл.98 ал. 2 т.6 буква „а“ от Закона за енергетиката и подзаконов
нормативен акт – чл.56 ал.4 от правилата на чл.83 ал.1 т.6 от ЗЕ /наречени за краткост
ПИКЕЕ/ относно това кой субект в системата на енергетиката има право да извърши
корекция в сметката на потребителя на електроенергия в случаите на неизмерена или
неправилно измерена електрическа енергия. На основание чл.15 ал.3 от ЗНА при
противоречие между правилник и нормативен акт от по-висока степен правораздавателния
орган прилага нормативния акт от по-висока степен, за да се допусне с подзаконов
нормативен акт да се изменя закон. Ето защо в настоящия казус следва да намери
приложение нормата на чл.98 ал. 2 т.6 буква „а“ от Закона за енергетиката и затова правния
субект имащ право да извърши корекция в сметката на потребителя на електроенергия е
доставчика на електрическа енергия, не е оператора на електроразпределителната мрежа в
казуса „ЧЕЗ Разпределение България“ ЕАД, както е отразено и в представения препис от
2
Лицензия № Л – 135 – 07/13.08.2004г. издадена от ДКЕВР, която е именно за разпределение
на електрическа енергия, а не за търговия с такава енергия. Всъщност констатацията, че
снабдител, т.е. доставчик е „ЧЕЗ Електро България“ АД е направена и в отговора на
исковата молба. Ето защо незаконосъобразно оператора на мрежата „ЧЕЗ Разпределение
България“ ЕАД е фактурирал като дължима на него сумата за неизмерената електроенергия.
Същата не се дължи на него, а на доставчика на ел. енергия за конкретния потребител.
Разграничението на дейността по разпределението на електрическата енергия и
оперативното управление на разпределителните мрежи е в съответствие с §17 от ПЗР към
ЗЕ.
Ето защо предявените искове са неоснователни и следва да се отхвърлят изцяло, а
решението да се отмени изцяло като незаконосъобразно.
Предвид изхода на делото право на разноски се поражда в полза на страната взела участие в
него, съразмерно на уважената, респективно отхвърлената част от предявената претенция. В
полза на жалбоподателят следва да се присъдят разноски на основание чл.78 ал.3 от ГПК в
размер на 1266.52лв. по представения списък.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260049/06.01.2021г., постановено по гр. д. № 6493/20г. поописа на
-ти
Пловдивския районен съд, ХVІІІгр. с., с което се отхвърля предявения от В. Н. К. с ЕГН
**********, с адрес: *** против „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 159,
представлявано от Т.П. и П.Х. иск за признаване на установено, че ищецът не дължи на
ответника сумата от 4 025.20лв. – главница, представялваща сума за допълнително
начислена електроенергия по корекционна фактура № **********/08.05.2020г. за периода
14.10.2019г. до 14.01.2020г. и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 159,
представлявано от Т.П. и П.Х., че В. Н. К. с ЕГН **********, с адрес: област Пловдив,
община Калояново, с. Калояново, ул. „Христо Ботев“ № 46 не дължи сумата от 4 025.20лв. –
главница, представляваща сума за допълнително начислена електроенергия по корекционна
фактура № **********/08.05.2020г. за периода 14.10.2019г. до 14.01.2020г.
ОСЪЖДА „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 159 да заплати на В. Н. К. с ЕГН
**********, с адрес: *** сумата 1 266.52 (хиляда двеста шестдесет и шест лева и петдесет и
две стотинки) разноски.
3
Решението не може да бъде обжалвано.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4