Р Е Ш Е Н И Е № 97
гр.Кюстендил, 31.05.2023год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд - Кюстендил, в открито
заседание на трети май през две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
ДЕСИСЛАВА
ТАБАКОВА
при секретаря Антоанета Масларска
и с участието на прокурора Марияна Сиракова, като разгледа докладваното
от съдия Стойчева
КАНД № 78 по описа за 2023год., за да се произнесе, взе
предвид:
Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН във вр. с чл.208 и сл. от АПК.
А.П.С. ***, чрез пълномощника си адв. С.Г.,
оспорва с касационна жалба решение № 11 от 19.01.2023г. на Районен съд – Дупница по АНД № 1134/2022год.,
с което е потвърдено Наказателно постановление № 22-0332-000616 от 22.08.2022г.,
издадено от началник група в РУ – Рила при ОД на МВР – Кюстендил. В жалбата се съдържат оплаквания за пороци на решението, които
съставляват касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Нарушението на закона поради неправилното му
прилагане се свързва с предявено неясно обвинение, а същественото нарушение на процесуалните
правила - с липса на мотиви по
наведените оплаквания във въззивната жалба. Прави се искане за отмяна на решението и на
наказателното постановление или за връщане на делото за ново разглеждане.
Ответникът – началник
група в РУ – Рила при ОД на МВР –
Кюстендил, не е изразил становище по касационната жалба.
Представителят
на Окръжна прокуратура - Кюстендил дава заключение за неоснователност на
жалбата.
Административният съд, извършвайки
преценка на доказателствата по делото, на касационните основания и на доводите на страните, както и след служебна проверка на атакувания съдебен акт на осн.чл.218,
ал.2 от АПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена от страна с право на касационно
оспорване, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК и отговаря на изискванията за форма и
съдържание по чл.212 от АПК, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, касационната жалба се приема за неоснователна. Съображенията
са следните:
Предмет на касационно оспорване е решение на районния
съд, с което е потвърдено Наказателно
постановление № 22-0332-000616 от 22.08.2022г., издадено от началник група в
РУ – Рила при ОДМВР – Кюстендил, с което на касатора А. П.С., са наложени
административни наказания “глоба” в размер на 2000,00лв. и “лишаване от право да управлява МПС” за срок 24 месеца, на осн. чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП.
В АУАН и НП е посочено, че на 25.07.2022г., в 09,50часа, по третокласен
път № 107, при км. 0+100 в посока към ПП1
Е-79, при управление на лек
автомобил с рег. № СВ4212ТЕ, С. отказва да й бъде извършена
проверка с тест Drager Drug Test
5000 с фабр. № ARMC-0081, за установяване
употреба на наркотични вещества или техни аналози. Наведено е и
обстоятелството, че е издаден талон за
медицинско изследване № 094850, който е връчен на водача в 10,45ч. Прието е, че лицето отказва да му бъде
извършена проверка с тест за
установяване употребата на наркотични вещества
или техни аналози и неизпълнява
предписание за химико-токсикологично
лабораторно изследване за установяване
на употребата на наркотични вещества или техни аналози.
В производството пред ДРС е разпитан актосъставителят, който потвърждава
изложените фактически обстоятелства относно управлението на МПС от
жалбоподателката и нейния отказ за бъде
изпробвана с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни
аналози на посочените в АУАН дата, място и време. Към
административнонаказателната преписка е приложен Талон за медицинско изследване
№ 094850,
който е връчен на водача в 10,45ч. на
25.07.2023г. и в който е вписано, че същият отказва да бъде изпробван с тест,
като му е указано да се яви във ФСМ –
гр. Рила до 60 минути.
При горните обстоятелства, районният съд е потвърдил наказателното
постановление. Приел е, че административнонаказателното производство е проведено редовно; че предявеното обвинение е
ясно, вкл. формата на изпълнителното деяние, а по същество - че извършеното
нарушение е доказано.
Касационната инстанция, при служебната проверка на атакувания съдебен акт съобразно изискванията
на чл.218, ал.2 от АПК, не констатира основания за нищожност и недопустимост на
същия. Преценката за съответствието с материалния закон на оспореното решение,
както и относно посочените в жалбата пороци, сочещи касационни основания по
чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, обосновава следните изводи:
Въззивното решение
е надлежно
мотивирано и правилно. Неоснователна е поддържаната от касатора теза за липса на произнасяне по наведените в жалбата оплаквания. Районният
съд е формирал изводи по доводите и възраженията на жалбоподателката, относими
към процесуалните правила и към съставомерността на релевираното деяние. Налице
са мотиви на съдебния акт, които съответстват на изискванията на чл.339 от НПК,
с оглед на което не е осъществено касационното основание по чл.348, ал.1, т.2
вр. с ал.3, т.2 от НПК.
Извън
горното и при извършената проверка
относно приложението на материалния закон,
касационният съд счита оспореното решение за правилно. Обосновани
от събраните доказателства и законосъобразни
с оглед правилата на ЗАНН, са
констатациите на районния съд за отсъствие на съществени
нарушения на формалните изисквания относно съдържанието на
АУАН и на НП, вкл. при описание на
релевираното деяние и на нарушената правна норма. Във връзка с последната,
следва да се посочи, че структурата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП съдържа и трите елемента на правната норма -
хипотеза, диспозиция и санкция. В нормата са уредени няколко отделни хипотези
на отказ от посочените в нея лица, притежаващи качеството „водач“, свързани със
задължението им да бъдат проверени за наличието и концентрацията на алкохол в
кръвта, съотв. с установяване наличието
на наркотични вещества/аналози. Нормата предвижда две форми на изпълнителното
деяние – отказ за извършване на проверка и неизпълнение на предписание на
контролния орган. Нарушението е на просто, формално извършване и се явява довършено
с настъпване на самия факт на обективиране на отказа и възпрепятстване на
проверката. Извършената проверка на АУАН и НП в аспекта на изложеното, сочи на
изводи за ясно посочване на фактическите обстоятелства относими към съставомерните елементи на нарушението по чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП, а обратната теза на касатора е неоснователна. Фактите са ясни и безпротиворечиви относно съставомерното поведение
на водача по отказ за
бъде изпробван с тест за
установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози, което отговаря на дадената правна
квалификация по чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП. Описаното нарушение съдържа
посочения съставомерен за отговорността отказ от проверка с тест, т.е. на първата форма на изпълнителното деяние. От съдържанието на
АУАН и процесното НП се извежда по безпротиворечив начин волята на
органа за налагане на административно наказание поради отказ на водача да бъде проверен с тест за употреба
на наркотични вещества или техни аналози. Вписаното допълнение в НП относно
неизпълнение на предписание за лабораторно изследване не се
намира в кумулативна връзка с отказа за изпробване с тест по
смисъла на приложената санкционна норма, а и АНО не е отразил факти, респ. не е направил
фактически констатации за поведение на
водача във връзка с издадения му талон за медицинско изследване. Обратно,
отказът на нарушителя да бъде изпробван с тест е надлежно описан и квалифициран
като административно нарушение по чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП. В случая АНО изрично е посочил, че нарушителят
е отказал проверка с тест, поради което липсва противоречие с данните в АУАН и предявеното обвинение е ясно, а изводите на
въззивния съд в изложения смисъл са
обосновани и правилни.
От друга страна, анализът на събраните доказателствени средства
установява извършването на релевираното административно нарушение. Касаторът С.
е
управлявала лек автомобил, т.е. има качеството водач на МПС, и при извършена
проверка от контролните органи, е отказала
да бъде изпробвана с тест за установяване употребата на наркотични вещества. Осъществени са
елементите от визирания
фактическия състав на деянието и правилно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на нарушителката, на която АНО е
наложил предвидените административни наказания. Издаденото наказателно постановление
е законосъобразно и като го е потвърдила, въззивната инстанция е постановила правилно решение, което
следва да се остави в сила.
Предвид изхода по делото, касаторът няма право на разноски.
Водим от гореизложеното и на осн.чл.221, ал.2, пр.1 от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН, Административният съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 11 от 19.01.2023г. на Районен съд – Дупница, постановено по АНД
№ 1134/2022год.,
Решението не може да се обжалва.
Решението да се съобщи на
страните чрез изпращане на преписи.
Председател: Членове:
1. 2.