РЕШЕНИЕ №….
гр. Добрич, 23.10.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Добричкият районен съд, Гражданска колегия, девети
състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и четвърти септември
две хиляди и петнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮБОМИР ГЕНОВ
при
участието на секретаря Г.Х. сложи за разглеждане гр. дело №3720 по описа за 2014
г. на ДРС, докладвано от районния съдия, и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по чл.422 във връзка с чл.415 от ГПК във връзка с чл.79 и сл. във връзка с чл.286 във връзка с чл.280 и сл. и чл.103 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД).
Производството е образувано въз основа на искова
молба, подадена от ...АД с ЕИК ...., седалище и адрес на управление гр. София,
район ..., ул.... №..., представлявано от ... Д., с която претендира на
основание на чл.422 във връзка с чл.415 от ГПК във връзка с чл.79 и сл. във
връзка с чл.286 във връзка с чл.280 и сл. и чл.103 от Закона за задълженията и
договорите да бъде признато за установено съществуването на вземането му от ...”ЕООД
с ЕИК ...., седалище и адрес на управление гр. Добрич, ул.... №...,
представлявано от управителя С.Г. Арабаджиева, за което по ч. гр. дело
№3020/2014 г. по описа на РС - Добрич е издадена заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК за сумата от 1850.67 лева, представляваща дължима сума по Договор за
възлагане на изпълнението на пощенски услуги от 01.11.2013 г. (след извършване
на прихващането на вземането на ищеца от ответника в размер на 8137.59 лева с
насрещното вземане на ответника от ищеца в размер на 6286.92 лева (внесен
депозит в размер на 1000 лева и възнаграждение за 2 месеца – 2465.35 лева за
месец май 2014 г. и 2821.57 лева за месец юни 2014 г. - по същия договор). В
исковата молба са изложени следните обстоятелства, на които се основават
претендираните права: на 01.11.2013 г. между ...АД и ....ЕООД бил сключен
Договор за възлагане на изпълнението на пощенски услуги (Приложение № 3), по
силата на който ответникът - подизпълнител се задължил срещу възнаграждение да
изпълнява пощенски услуги, възложени му от Пощенския оператор ....АД на
територията на област Силистра, община Силистра, гр. Силистра. По смисъла на
Договора подизпълнителят се задължил да отчита ежедневно получените при
изпълнението на договора суми от клиенти на Пощенския оператор (т.6.4. от
Договора). При извършена ревизия на 26.06.2014 г. представители на двете страни
са установили, че по системата за отчет касовата наличност следва да възлиза на
8137.59 лева, а действителната наличност е 0.00 лева. За липсата на тази сума
от 8137.59 лева ответникът следва да отговаря в пълен размер. Договорът бил
прекратен. По него ...АД имал задължение да изплати на ответника възнаграждение
за месец май 2014 г. в размер на 2465.35 лева и за месец юни 2014 г. в размер
на 2821.57 лева и да върне внесения от длъжника депозит в размер на 1000 лева
или общо задължение в размер на 6286.92 лева. След прихващането ответникът
следвало да изплати на ....АД сумата от 1850.67 лева, представляваща разликата
между двете насрещни вземания. До подписването на споразумението за прихващане
не се стигнало, тъй като длъжникът прекратил комуникацията с ..... АД. Твърди
се, че претендираната сума в размер на 1850.67 лева е претенция от общо
задължение на длъжника към заявителя в размер на 8137.59 лева в хипотезата на
прихващане на насрещни изискуеми и ликвидни вземания до размера на по-малкото
(чл.103 и сл. от Закона за задълженията и договорите) след погасяване напълно
задължението на ...АД към ....ЕООД в размер на 6286.92 лева. За събиране на
вземането си ищецът депозирал заявление по чл.410 от ГПК, което било уважено,
като по частно гр. дело №3020/2014 г. по описа на ДРС е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК. Срещу нея длъжникът възразил, поради което за
дружеството възникнал правен интерес от предявяването на настоящия иск. С
исковата молба са претендирани разноските, направени в исковото производство, а
в последното съдебно заседание ищцовото дружество чрез своя процесуален
представител в съответствие с тълкувателното решение на ВКС е пожелало
присъждането и на разноските в заповедното производство; лихви не се
претендират.
В
законоустановения едномесечен срок е получен писмен отговор от ответното
дружество, в който изразява становище за неоснователност на иска. Твърди, че
ищецът бил неизрядна страна по договора за възлагане на услуги. Сочи, че
касиерката на ответното дружество е допуснала липсите, за което му е издала
запис на заповед. Претендира разноски.
В последното съдебното заседание ищцовото
дружество чрез своя процесуален представител е посочило, че между дружествата в
действителност няма сключен договор за транспорт или отделен анекс към
процесния договор; договорката за изплащане на допълнително възнаграждение за
транспорт в размер на 650 лева е устна и се дължи на обстоятелството, че след влизането
в сила на договора и започването на упражняването на куриерската дейност
ответното дружество е установило, че районът е голям и разходите за транспорт,
които са калкулирани първоначално в договореното възнаграждение по договора за
франчайз, не са достатъчни за покриването на реалните разходи; ищцовото
дружество е приело сумата от 650 лева за транспортни разходи на месец и толкова
са осчетоводени по фактура №7 за месец май 2014 г.; по фактура №5 от месец март
2014 г. начислените транспортни разходи в размер на 1300 лева са за 2 месеца; в
хода на съдебното производство се е установила дължимостта на претендираната
сума по основание и размер; настоява за присъждане на разноските и в
заповедното производство в съответствие с тълкувателното решение на ВКС.
В последното съдебно заседание ответното
дружество чрез своя процесуален представител е посочило, че договор за
транспортни услуги няма; съставител на процесните фактури е служител на ответното
дружество и те са издадени от него; искът е недоказан и трябва да бъде
отхвърлен; между страните е имало сключен договор и той е изпълняван коректно
от негова страна; ищцовото дружество е преценило, че трябва да изплаща
наполовина сумата, която е била договорена; ...АД – гр. София има офис в гр.
Силистра и там са се разпределяли пратките; настоява се за отхвърляне на
искането за присъждане на разноски в заповедното производство.
Добричкият районен съд, след като прецени
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предявеният иск
чл.422 във връзка с чл.415 от ГПК във връзка с чл.79 и сл. във връзка с чл.286
във връзка с чл.280 и сл. и чл.103 от ЗЗД е процесуално допустим.
Разгледан по същество, той е основателен.
Налице
са всички предпоставки за уважаване на предявения иск. Безспорно установено по
делото е обстоятелството, че между страните на 01.11.2013 г. е бил сключен
договор за възлагане на изпълнението на пощенски услуги по чл.22 от Закона за
пощенските услуги и чл.280 от Закона за задълженията и договорите въз основа на
издаден на ищцовото дружество лиценз за пощенски оператор. На ответното
дружество като подизпълнител е възложено извършването на множество фактически и
правни действия на територията на област Силистра, подробно описани в договора.
Не се спори, че възложените действия са били извършени. По искане на ...ЕООД –
гр. Добрич е допусната и изслушана съдебно – счетоводна експертиза, която не е
била оспорена от страните и е приета по надлежния ред. Според вещото лице
дължимата сума от ответното дружество след извършването на прихващането на
насрещните вземания на страните по договора е в размер на 1850.67 лева, ако
стойността на транспортните разходи е последно договорената в размер на 650
лева месечно и в размер на 1200.67 лева, ако стойността на транспортните
разходи е в размер на 1300 лева месечно; представените от ответното дружество
документи са били достатъчни за изготвянето на експертизата; има двустранно
подписани от страните протоколи и на тяхна база са издавани фактури в размер,
който съвпада с този по протоколите; страните не са имали никакви претенции за
издадените фактури с изключение на посочените транспортни разходи в последната
фактура. Доколкото в т.7.5 от процесния договор като задължение на
подизпълнителя е посочено транспортирането на приетите пратки и колети, без за
това да е предвидено допълнително възнаграждение, което обстоятелство не се
оспорва от страните, то въз основа на договора ответното дружество не би могло
да претендира заплащането на никакви транспортни разходи. Въпреки това ищцовото
дружество е признало неизгодно за себе си обстоятелство, а именно сключването
на устна договорка за допълнителното заплащане от негова страна на транспортни
разходи на подизпълнителя в месечен размер от 650 лева. В същата насока са
издадените от служители на ответното дружество фактури №6 и №7, от които
категорично се установява споразумение между страните за заплащането на
транспортни разходи именно в този месечен размер за април 2014 г. и май 2014 г.
(фактура №5 от март 2014 г., в която фигурира заплащането
на транспортни разходи в размер на 1300 лева, касае едновременното им заплащане за март 2014 г. и февруари 2014 г.). Така с изходящи и от двете страни писмени документи
се обективира задължението на пощенския оператор за допълнителното заплащане (извън посоченото в договора) на месечни транспортни разходи на подизпълнителя в
размер на 650 лева. Оспорената от ищеца фактура №8/25.08.2014 г. е издадена от
ответника след влошаването на отношенията между тях и възникването на
процесните задължения; в нея има дублиране на транспортните разходи за месец
май 2014 г. (в размер на 1300 лева) с посочените в по-рано издадената отново от него
фактура №7/25.07.2014 г. (в размер на 650
лева) и затова като изходяща единствено от едната страна по
спора тя не би могла да послужи като доказателство за промяна на вече
договорения размер на транспортните разходи от 650 лева месечно. Следователно
установеният размер на допълнителните месечни транспортни плащания е 650 лева,
поради което дължимата в съответствие с вариант 1 от заключението на вещото
лице от ответното дружество след извършването на прихващането на насрещните
вземания на страните сума по договора е в размер на 1850.67 лева. Предявеният
иск е изцяло основателен и трябва да бъде уважен.
В
съответствие с т.12 от Тълкувателно решение №4/18.06.2014 г. по тълкувателно
дело №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът в исковото производство се произнася с
осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство,
поради което ответникът трябва да бъде осъден да заплати поисканите разноски по
частно гр. дело №3020/2014 г. по описа на ДРС в размер на 397.01 лева (включително
37.01 лева заплатена държавна такса и 360 лева адвокатско възнаграждение). На
основание на чл.78 от ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени разноските по
настоящото производство в размер на 577.01 лева (включително 37.01 лева
действително дължима държавна такса и 540 лева адвокатско възнаграждение).
Водим
от горното, Добричкият районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между страните
по делото, че ...ЕООД с ЕИК ...., седалище и адрес на управление гр. Добрич, ул..... №...,
представлявано от управителя С.Г. Арабаджиева, има следното неплатено парично задължение към ....АД с ЕИК ..., седалище и
адрес на управление гр. София, район ..., ул.... №..., представлявано от ... Д.,
(за което е издадена Заповед за изпълнение
№239/17.10.2014 г. по частно гр. дело №3020/2014 г. по описа на ДРС) – в размер
на 1850.67
лева (хиляда осемстотин и петдесет лева и шестдесет и седем стотинки),
представляваща дължима сума по Договор за възлагане на изпълнението на пощенски
услуги от 01.11.2013 г. (след извършване на прихващането на вземането на ищеца
от ответника в размер на 8137.59 лева с насрещното вземане на ответника от
ищеца в размер на 6286.92 лева (внесен депозит в размер на 1000 лева и
възнаграждение за 2 месеца – 2465.35 лева за месец май 2014 г. и 2821.57 лева
за месец юни 2014 г. - по същия договор).
ОСЪЖДА ....ЕООД с ЕИК ..., седалище и адрес на управление гр.
Добрич, ул..... №...., представлявано от управителя С.Г. Арабаджиева, да заплати на ....АД с ЕИК ...., седалище и адрес на
управление гр. София, район ..., ул..... №...., представлявано от ... Д., сумата от 397.01 лева (триста деветдесет и седем лева и една стотинка), представляваща направените разноски по частно гр.
дело №3020/2014 г. по описа на ДРС, както и сумата от 577.01 лева (петстотин седемдесет и седем лева и една стотинка), представляваща направените разноски по гр. дело
№3720/2014 г. по описа на ДРС.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред ДОС в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: