Определение по дело №26/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С решение № 17 от 08.03.2012 г., постановено по гр.д. № 767 по описа за 2011 година, Кърджалийският районен съд е признал за установено по отношение на К. М. Г. от С., общ.Ч., обл.К., В. М. А. от С., общ.К., М. М. Р. със съдебен адрес в С., общ.Ч., обл.К. и Н. К. М. от С., общ.К., правото на собственост на Р. С. М., Х. С. И. и С. А. М., всички от С., общ. К., върху 1/6 идеална част от масивна жилищна сграда, построена в с. Г., общ.К., през 1963 г., със застроена площ 78 кв.м. и стопанска сграда, построена северно от нея и свързана с жилищната сграда, със застроена площ 18 кв.м., ведно с учреденото с протокол № 6 от 24.08.1963 г. на ТКЗС право на строеж върху УПИ VІ-164, кв.27 по действащия ПУП на С., построени в имот, находящ се в С., общ.Черноочене, в УПИ VІ-164 в кв.27 по действащия ПУП на С., одобрен със заповед № 2566/12.09.1988 г. на кмета на Община К., с площ на парцела 550 кв.м., при съответни граници. С решението си съдът е отменил нотариален акт № 84, том ІХ, рег.№ 16016, дело № 1654/2008 г. на н. К. Д. с рег.№ *, с който М. А. М. е бил признат за собственик по давностно владение на масивна жилищна сграда, построена в с. Г., общ.К., през 1963 г., със застроена площ 78 кв.м. и стопанска сграда, построена северно от нея и свързана с жилищната сграда, със застроена площ 18 кв.м., ведно с учреденото с протокол № 6 от 24.08.1963 г. на ТКЗС право на строеж върху УПИ VІ-164, кв.27 по действащия ПУП на С., построени в имот, находящ се в С., общ.Ч., в УПИ VІ-164 в кв.27 по действащия ПУП на с. Г., с площ на парцела 550 кв.м., при съответни граници, до размера на 1/6 идеални части по отношение на масивна жилищна сграда, построена в с. Г., общ.К., през 1963 г., със застроена площ 78 кв.м. и стопанска сграда, построена северно от нея и свързана с жилищната сграда, със застроена площ 18 кв.м., ведно с учреденото с протокол № 6 от 24.08.1963 г. на ТКЗС право на строеж върху УПИ VІ-164, кв.27 по действащия ПУП на С.. С решението си също така първоинстанционният съд е осъдил К. М., В. М. А., М. М. Р. и Н. К. М. да заплатят солидарно на Р. С. М., Х. С. И. и С. А. М., деловодни разноски в размер на 1 612.26 лева, от които 1 300 лева адвокатско възнаграждение и 312.26 лева внесени държавни такси.

Недоволни от така постановеното решение са останали въззивниците К. М., В. М. А., М. М. Р. и Н. К. М., които го обжалват чрез своя процесуален представител. Считат, че решението на първоинстанционния съд е неправилно – постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Твърди се, че ищците не са провели пълно главно доказване на твърдения от тях факт – че процесната къща е построена от А. М. А. (А. М. А.) през 1963 г. въз основа на надлежно учредено право на строеж с протокол № 6/24.08.1963 г. на ТКЗС. Излагат се съображения, че учредяването на право на строеж е следвало да се извърши с нотариален акт. В жалбата се твърди също, че от доказателствата по делото се установило, че общия на страните наследодател А. М. А. (А. М. А.) не е живял в процесната къща, а в друг имот, в който се настанил със семейството си 6 месеца след пристигането си в С. от с.М. с. и в който имот са живели първоначално неговите синове. Твърди се също, че през 1963 г. наследодателят на ответниците М. А. М. и съпругата му Н. К. М. (въззивница в това производство), по време на брака им, със свои средства и усилия, с помощта на своите родители, построили къща за своето семейство и стопанска постройка, след което напуснали къщата на баща си А. М. А. (А. М. А.), както и че от 1963 г. М. А. М. и съпругата му Н. К. М. са живели в построената от тях къща, ползвали за стопанските си нужди постройката, своили имота като свой собствен и никой не бил оспорвал или нарушавал владението им. Твърдят също, че още през 1973 г. М. А. М. и съпругата му Н. К. М. са придобили правото на собственост върху процесния имот въз основа на давностно владение. Молят съда да отмени изцяло решението на първоинстанционния съд и да отхвърли предявените искове. Претендират разноски за двете инстанции.

С подадена жалба въззивниците К. М., В. М. А., М. М. Р. и Н. К. М., чрез техния представител по пълномощие, обжалват и постановеното по делото допълнително решение № 2074 от 15.05.2012 г., в частта, с която Кърджалийският районен съд е отхвърлил молбата им за изменение на постановеното решение за разноските.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на жалбата от въззиваемите Р. С. М., Х. С. И. и С. А. М., чрез представител по пълномощие, в който се излагат съборажения за неоснователност на въззивната жалба. Поддържа се, че А. М. А. (А. М. А.) е бил собственик на процесния имот и този имот е наследствен за всичките му низходящи, като такива наследници са и въззиваемите. Твърди се също в отговора, че не се доказало, че наследодателят на ответниците е владял процесния имот като свой непрекъснато и необезпокоявано в предвидения от закона срок. Иска се да се потвърди първоинстанционното решение, като се претендират и разноски. В изискуемия от закона срок е постъпил писмен отговор от въззиваемите Р. С. М., Х. С. И. и С. А. М. и на жалбата против постановеното по делото допълнително решение.

Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, констатира следното:

Атакуваното решение е валидно и допустимо, като не са налице основания за обявяването му за нищожно или обезсилването му като недопустимо.

По делото е предявен от Р. С. М., Х. С. И. и С. А. М. против К. М., В. М. А., ╠. М. Р. и Н. К. М. установителен иск за собственост, основан на наследство, с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, за признаване право на собственост върху 1/6 идеална част от недвижим имот, представляващ масивна жилищна сграда, построена в с. Г., общ.К., през 1963 г., със застроена площ 78 кв.м. и стопанска сграда, построена северно от нея и свързана с жилищната сграда, със застроена площ 18 кв.м., ведно с учреденото с протокол № 6 от 24.08.1963 г. на ТКЗС право на строеж върху УПИ VІ-164, кв.27 по действащия ПУП на С., построени в имот, находящ се в С., общ.Ч., в УПИ VІ-164 в кв.27 по действащия ПУП на С., одобрен със заповед № 2566/ 12.09.1988 г. на кмета на О. К., с площ на парцела 550 кв.м., при съответни граници.

Установено е по делото, че с нотариален акт за констатиране собственост върху недвижим имот, придобит по давност, № 84/31.10.2008 г., том ІХ, рег.№ 16016 дело № 1654 от 2008 г. по описа на н. № *, с район на действие – Кърджалийски районен съд, наследодателят на ответниците М. А. М. е бил признат за собственик по давностно владение на процесния недвижим имот, представляващ масивна жилищна сграда, построена в с. Г., общ.К., през 1963 г., със застроена площ 78 кв.м. и стопанска сграда, построена северно от нея и свързана с жилищната сграда, със застроена площ 18 кв.м., ведно с учреденото с протокол № 6 от 24.08.1963 г. на ТКЗС право на строеж върху УПИ VІ-164, кв.27 по действащия ПУП на С., построени в имот, находящ се в С., общ.Ч., в УПИ VІ-164 в кв.27 по действащия ПУП на С., одобрен със заповед № 2566/ 12.09.1988 г. на кмета на О. К., с площ на парцела 550 кв.м., при съответни граници.

От приетите по делото като доказателства – удостоверение за наследници № 20/11.02.2011 г., удостоверение за наследници № 21/11.02.2011 г. и удостоверение за наследници № 53/28.05.2011 г., и трите издадени от кметство с. Г., общ.К., се установява, че А. М. А. е починал на 18.03.1991 г. в С., общ.К. и е оставил следните законни наследници: М. А. М. – син, Х. А. Р. – дъщеря, С. А. М. – син, Б. А. М. – син, С. А. М. – син и Н. А. М. – дъщеря. Установява се също, че наследникът М. А. М. е починал на 12.12.2010 г. и е оставил за законни наследници четиримата ответници: К. М. Г. – дъщеря, В. М. А. – син, М. М. Р. – дъщеря и Н. К. М. – съпруга, както и че наследникът С. А. М. е починал на 05.02.2011 г. и е оставил за законни наследници ищците по делото: Р. С. М. – син, Х. С. И. – дъщеря и С. А. М. – съпруга.

По делото е приета като доказателство скица № КР-СС-241/31.05.2011 г. на УПИ VІ-164 в кв.27 по плана на С., издадена от техническата служба при О. К., в която е удостоверено, че имотът е държавен с отстъпено право на строеж и е записан на М. А. М. на основание нотариален акт от 2008 г., като в графа „забележка” е посочено, че „бивш собственик на имота е А. М. А. с Протокол № 6 от 24.08.1963 г. от ТКЗС – по разписен лист”.

От писмо с изх.№ 94-00-1810/22.12.2011 г. на О. К. се установява, че за процесния имот, находящ се в С. и представляващ двуетажна жилищна сграда със застроена площ 78 кв.м. и едноетажна стопанска постройка с площ 18 кв.м., построени върху парцел от 550 кв.м., са подадени следните декларации: 1. декларация с вх.№ 41378/13.05.1998 г. от наследодателя на ответниците М. А. М., 2. декларация с вх.№ 2237/26.09.2008 г. от наследодателя на ищците С. А. М. и 3. декларация с вх.№ 4930/15.12.2010 г. от ответницата К. М. Г. от името на наследниците на М. А. М..

По делото е приета като доказателство преписката по нотариален акт № 84, том ІХ, рег.№ 16016, дело № 1654/2008 г. по описа на н. № *, в която с молба – декларация наследодателят на ответниците М. А. М. е декларирал, че притежава по давност процесния недвижим имот, представляващ масивна жилищна сграда в с. Г., общ.К., построена през 1963 г. на два етажа със застроена площ 78 кв.м. и едноетажна стопанска постройка, построена северно от жилищната сграда свързано с нея, със застроена площ 18 кв.м., ведно с правото на строеж, учредено с протокол № 6 от 24.08.1963 г. на ТКЗС с.Гледка върху УПИ /парцел/ VІ-164 в кв.27 по действащия ПУП на С., целия парцел с площ 550 кв.м., при посочени граници. Във връзка с така подадената молба – декларация за издаване на нотариален акт за имота, сектор „Актуване, придобиване и разпореждане с общинска собственост” при О. К. изрично е удостоверил, че за описания и посочен по – горе недвижим имот няма съставен акт за общинска собственост, както и че отстъпеното право на строеж е на името на А. М. А. (общия Ýа страните наследодател).

По делото е разпитан като свидетел Н. Т. И., който установява, че когато започнал работа като началник поща в С. в процесната къща живеели „семейството на С. и С.” (наследодателят на ищците С. М. и съпругата му и ищец С. М.). Установява, че през 2003 година от Р. Т. се върнал М. (наследодателя на ответниците), който заживял заедно със съпругата си в същата къща, като са живеели спокойно и не е имало скандали между тях и С. и жена му.

Разпитаният по делото свидетел М. Х., който е на 30 г., сочи в своите показания, че в процесната къща живее Р. (ищецът Р. М.), с когото са приятели, както и че е ходил на гости у тях и тогава там живеели ищецът Р., баща му С., майка му, баба му и дядо му.

Разпитаният по делото свидетел М. М. установява, че процесната къща е построил вуйчо му А. М., с български имена – А. М. А. (общия на страните наследодател), като след построяването й в нея останали да живеят С. (наследодателят на ищците) и семейството му и семейството на М. (наследодателят на ответниците М. М.), както и че вуйчо му А. М. (общия на страните наследодател А. М. А.) не е живял в къщата след като е била построена, а е живеел в друга къща до тази на свидетеля. Установява също, че наследодателят на ответниците М. М. и съпругата му Н. (четвъртата ответница) живеели в тази къща до заминаването им в Р. Т. заедно със С. (негов брат и наследодател на ищците) и семейството му, след което в къщата останали да живеят С. и семейството му, където живеели и понастоящем. Свидетелят сочи, че през 2003 г. наследодателят на ответниците М. М. заедно със съпругата си Н. се завърнали от Р. Т. и отново заживяли в същата къща, където М. починал. Свидетелят не знае братята да са имали проблеми с къщата.

По делото е разпитан като свидетел и С. М. (брат на наследодателите на страните М. А. М. и С. А. М.), който установява, че всички те заедно с баща им (А. М. А.) дошли в С. през 1958 г., като първоначално няколко месеца живели при съседа, а впоследствие баща им купил къща, където живели около четири години. Твърди, че след това направили къща за брат им М., като в построяването й участвали всички те заедно с баща им и свидетелят, както и че М. посрещал всички разходи за построяването на къщата. Твърди, че през 1963 г. М. се преместил в новата къща заедно с жена си Н., където живели до смъртта им. Установява също, че когато през 1963 г. М. отишъл да живее в новата къща и брат му С. отишъл да живее в тази къща. Сочи, че разрешението за строеж било на името на баща им. Установява, че след 1989 г. М. и съпругата му Н. заминали за Р. Т., както и че когато се върнали, при тях в къщата бил и брат им С..

По делото е разпитана като свидетелка Х. Халил, която в своите показания сочи, че от детство е виждала М. (наследодател на ответниците) и Н. да живеят в процесната къща, както и че в нея от детство е живял и С. (наследодател на ищците). Установява изрично, че винаги са живеели двамата – М. и С.. Сочи също така, че баща им А. (А. М. А.) и майка им не са живели в процесната къща.

Разпитаният по делото свидетел Е. Ю. – кмет на С., който установява, че откакто се помни С. М. (наследодателя на ищците) живее в процесната къща, както и че М. А. М. (наследодателя на ответниците) от 1989 г. до 2004 г. бил в Р. Т. Сочи, че когато се върнали от Р. Т. през 2004 г. жената на М. – Н., била болна и била обгрижвана от С.. Твърди, че къщата винаги е била обгрижвана от С., който е правил ремонти и я поддържал. Сочи също, че по скица къщата се води на техния баща А. М., както и че не му било известно М. А. М. да е демонстрирал, че къщата е негова.

От събраните по делото и обсъдени по – горе доказателства се установява, че наследодателят на ищците С. А. М. и наследодателят на ответниците М. А. М. са братя, като същите, заедно с още четирима техни братя и сестри – Х. А. Р., С. А. М., Б. А. М. и Н. А. М., са наследници на техния общ наследодател А. М. А. (А. М. А.), починал на 18.03.1991 г. в С., общ. К. Установява се също така, че въз основа на учредено на А. М. А. (А. М. А.), с Протокол № 6 от 24.08.1963 г. на ТКЗС с.Г., право на строеж, през 1963 г. е била построена двуетажна жилищна сграда със застроена площ 78 кв.м. и едноетажна масивна стопанска постройка, построена северно от жилищната сграда свързано с нея, със застроена площ 18 кв.м., върху УПИ /парцел/ VІ-164 в кв.27 по действащия ПУП на С.. Това обстоятелство съдът приема за установено предвид приетата по делото като доказателство скица № КР-СС-241/31.05.2011 г. на УПИ VІ-164 в кв.27 по плана на С., издадена от техническата служба при О. К., в която е удостоверено, че имотът е държавен с отстъпено право на строеж и е записан на М. А. М. на основание нотариален акт от 2008 г., като в графа „забележка” е посочено, че „бивш собственик на имота е А. М. А. с Протокол № 6 от 24.08.1963 г. от ТКЗС – по разписен лист”. Горното се потвърждава и от находящото се в преписката по нотариален акт № 84, том ІХ, рег.№ 16016, дело № 1654/2008 г. по описа на нотариус № 020, удостоверение на сектор „Актуване, придобиване и разпореждане с общинска собственост” при Община К., издадено по повод подадената от наследодателя на ответниците М. А. М. молба – декларация за издаване на нотариален акт за имота, в което изрично е удостоверено, че за процесния недвижим имот, представляващ масивна жилищна сграда на два етажа със застроена площ 78 кв.м. и едноетажна стопанска постройка със застроена площ 18 кв.м., построени с отстъпено право на строеж в УПИ VІ-164 в кв.27 по ПУП на С., общ.К., няма съставен акт за общинска собственост, както и че отстъпеното право на строеж е на името на А. М. А.

Във връзка с изложеното дотук, несъстоятелни са доводите във въззивната жалба, че ищците не са провели пълно главно доказване на твърдения от тях факт – че процесната къща е построена от А. М. А. (А. М. А.) през 1963 г. въз основа на надлежно учредено право на строеж с протокол № 6/ 24.08.1963 г. на ТКЗС. Що се касае до доводите относно това налице ли е в случая надлежно учредяване на А. М. А. (А. М. А.) на правото на строеж, то на първо място следва да се посочи, че такъв довод не е релевиран от ответниците в отговора им на исковата молба, поради което същият е ирелевантен, предвид разпоредбата на чл.133 от ГПК. Независимо от изложеното, следва да се отбележи, че в писмения си отговор на исковата молба самите ответници сочат, че техния наследодател М. А. М. и съпругата му Н. К. М. са придобили въз основа на давностно владение правото на собственост върху процесния имот, който процесен имот включва и правото на строеж, учредено с протокол № 6/24.08.1963 г. на ТКЗС с.Г. Изложеното по същество представлява признание от ответниците на факта на учредяване на правото на строеж с цитирания протокол № 6/24.08.1963 г. на ТКЗС с.Г. Впрочем, и наследодателят на ответниците М. А М. в молбата – декларация, подадена от него до нотариус № 020, за издаване на нотариален акт, изрично е посочил, че притежава по давност масивна жилищна сграда в с. Г, общ.К, построена през 1963 г. на два етажа със застроена площ 78 кв.м. и едноетажна стопанска постройка, построена северно от жилищната сграда свързано с нея, със застроена площ 18 кв.м., ведно с правото на строеж, учредено с протокол № 6 от 24.08.1963 г. на ТКЗС с.Гледка върху УПИ /парцел/ VІ-164 в кв.27 по действащия ПУП на С., за който имот, в това число и за правото на строеж, учредено с протокол № 6/24.08.1963 г., е бил признат за собственик с нотариален акт № 84/2008 г.

При това положение, с оглед установеното по – горе, а именно – че масивната жилищна сграда в с. Г, общ.К, на два етажа със застроена площ 78 кв.м. и едноетажна стопанска постройка, построена северно от жилищната сграда свързано с нея, със застроена площ 18 кв.м., са построени през 1963 г. въз основа на учредено на А М А. (А М А) право на строеж, следва да се приеме, че същите са станали собственост на последния по силата на разпоредбата на чл.63, ал.1 от Закона за собствеността. Без значение за собствеността в случая е кой е заплащал изграждането им, респективно кой е участвал в тяхното построяване, доколкото съгласно чл.63, ал.1 от ЗС с изграждането на постройката собствеността върху нея се придобива от лицето, комуто е учредено правото на строеж.

Поради горното, неоснователен е довода на ответниците за придобиване на процесния имот от техния наследодател още през 1973 г. по давност. Това е така, тъй като, както се посочи по – горе, с построяването на процесния имот собствеността върху него е придобита от лицето, комуто е било учредено правото на строеж, а именно – от А М А. (А М А) – баща на наследодателя на ищците С. А М. и на наследодателя на ответниците М. А М.. Впрочем, придобиването по давност на процесния недвижим имот от страна на наследодателя на ответниците М. А М. и неговата съпруга Н. К. М. (четвърти ответник) още през 1973 година се опровергава и от събраните по делото гласни доказателства. Така, от обсъдените по – горе свидетелски показания се установява, че след построяването през 1963 година на процесното жилище в него заживели семейството на М. А М. и брат му С. А М., като техния баща А М А. живял със съпругата си в друго жилище, също в с. Г. Установява се също, че след 1989 година М. А. М. и съпругата му Н. заминали за Р. Т., като се завърнали в Р. Б. през 2003 – 2004 година и отново заживели в процесния имот, където живеел С. М. заедно със семейството си. Свидетелите установяват, че двамата братя са нямали спорове относно жилището и дворното място, като съвместно са живеели и се грижели за имота. Установява се от свидетелските показания, че от малък и до смъртта си наследодателят на ищците С. А. М. живеел в процесния имот – първоначално сам, а впоследствие със семейството си. В тази насока са показанията на свидетелите Н. Т. И., М. С. Х., М. Т. М., С. А. М., Х. Ю. Х. и Е. Ю. Ю. Съдът намира, че показанията на разпитаните по делото свидетели не установяват наследодателят на ответниците М. А. М. заедно със съпругата си Н. К. М. да е упражнявал през периода от 1963 година до 1973 година владение върху процесния имот, т.е. да е упражнявал фактическа власт върху имота с намерение за своене, поради което и не го е придобил по давност. В тази връзка следва да се посочи, че за да се придобие по давност един имот е необходимо не само страната да е упражнявала фактическа власт върху него, но и да го е своила, т.е. да е демонстрирала явно намерението си за своене чрез такива действия, показващи недвусмислено отношението й към имота като към свой собствен. Както се посочи по – горе, в случая, след построяването на процесното жилище същото е станало собственост на А. М. А. (А. М. А.) и в него са заживели неговите синове – наследодателя на ответниците М. Али М. и съпругата му Н. К. М., и наследодателят на ищците С. А. М., като не се установява същите да са имали претенции един към друг, респективно – спор за имота.

От гореизложеното е видно, че наследодателят на ответниците М. А. М. и съпругата му Н. К. М. не са придобили собствеността върху процесния недвижим имот по давност през периода от 1963 година до 1973 година, а същият е бил собствен на А. М. А. (А. М. А.), поради което и след смъртта на последния, ищците, като наследници на С. Али М., са придобили по наследство собствеността върху 1/6 идеална част от имота, съобразно наследствените им права.

Предвид изложеното, предявения установителен иск за собственост върху процесния недвижим имот в размер на 1/6 идеална част от него е основателен и като такъв следва да бъде уважен, като се отмени за същата част издадения нотариален акт за констатиране на собственост върху недвижим имот, придобит по давност, № 84 от 31.10.2008 г., том ІХ, дело № 1654 от 2008 г. по описа на н. № *. Ето защо, като е приел горното и е уважил така предявения иск, с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, за 1/6 идеална част от процесния имот и е отменил за посочената част издадения нотариален акт № 84/ 2008 г., с който наследодателят на ответниците е бил признат за собственик на имота, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което като такова следва да бъде потвърдено.

При този изход на делото разноски за въззиваемите не следва да се присъждат, тъй като такива не са направени в това производство.

Що се касае до жалбата на въззивниците К. М., В. М. А., М. М. Р. и Н. К. М. против постановеното по делото допълнително решение № 2074 от 15.05.2012 г., в частта, с която Кърджалийският районен съд е отхвърлил молбата им за изменение на постановеното решение за разноските, то съдът съобрази следното:

С решение № 17 от 08.03.2012 г. Кърджалийският районен съд е осъдил ответниците К. М., В. М. А., М. М. Р. и Н. К. М. (въззивници в това производство) да заплатят на ищците Р. С. М., Х. С. И. и С. А. М. направени по делото разноски в размер на 1 612.26 лева, от които 1 300 лева адвокатско възнаграждение и 312.26 лева внесени държавни такси.

С молба вх.№ 3985/09.04.2012 г., подадена в срока за обжалване на решението, К. М., В. М. А., М. М. Р. и Н. К. М. са поискали съдът да измени решението в частта му за присъдените разноски и в частност – единствено в частта за присъдените суми, представляващи внесена от ищците държавна такса за предявения иск.

Видно от решение № 2074 от 15.05.2012 г., Кърджалийският районен съд е изменил решение № 17 от 08.03.2012 г. в частта му за разноските, като по същество е намалил присъдената на ищците (въззиваеми в това производство) сума, която следва да им заплатят ответниците (въззивници) от 1 612.26 лева на 1 587 лева или с 25.26 лева, която сума представлява надвнесена от ищците държавна такса за предявените искове. В останалата част съдът е отхвърлил молбата на К. М., В. М. А., М. М. Р. и Н. К. М. за изменение на постановеното решение в частта му за разноските. За да отхвърли молбата, първоинстанционният съд е приел, че в случая се касае за четири предявени пасивно субективно съединени искове, с оглед броя на ответниците, като държавната такса за всеки един иск е в размер на 50 лева. Или, приел е, че общо се дължи държавна такса в размер на 200 лева.

Във връзка с горното, настоящият състав намира, че в случая, доколкото ответниците са необходими другари, а всеки от тримата ищци е обикновен другар, предвид обстоятелството, че всеки от тях може да предяви самостоятелно иск за собственост срещу ответниците, следва да се приеме, че са предявени три кумулативно съединени иска, по всеки от които се дължи държавна такса в размер на 50 лева или общо по делото ищците са дължали държавна такса в размер на 150 лева, в какъвто размер следва да им се признаят като разноски. Съдът определя този размер на държавна такса за всеки един от предявените искове въз основа на цената на иска, която за процесния имот, видно от представеното по делото удостоверение за данъчна оценка по чл.264, ал.1 от ГПК с изх.№ 1407/28.05.2011 г. (л.42), е в размер на 1/6 част от 4 865.74 лева (4 402.83 лева за жилището и 462.91 лева за допълнителната постройка) или в размер на 810.96 лева.

Ето защо, следва да се отмени допълнително решение № 2074 от 15.05.2012 г., в частта, с която са осъдени К. М., В. М. А., М. М. Р. и Н. К. М. да заплатят солидарно на Р. С. М., Х. С. И. и С. А. М. деловодни разноски, както и в частта, с която е отхвърлена молбата на К. М., В. М. А., М. М. Р. и Н. К. М. за изменение на решение № 17 от 08.03.2012 г. в частта му за разноските, за разликата от 1 537 лева до 1 587 лева или за 50 лева, представляващи надвнесена държавна такса за предявените искове.

Ето защо и на основание чл.271, ал.1 във връзка с чл.272 от ГПК, чл.248 и чл.280, ал.2 от ГПК, въззивният съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 17 от 08.03.2012 г., постановено по гр.д.№ 767/ 2011 г. по описа на Кърджалийския районен съд.

ОТМЕНЯ решение № 2074 от 15.05.2012 г., постановено по гр.д.№ 767/2011 г. по описа на Кърджалийския районен съд, с което е изменено решение № 17 от 08.03.2012 г. по гр.д.№ 767/2012 г., в частта, с която са осъдени К. М., В. М. А., М. М. Р. и Н. К. М. да заплатят солидарно на Р. С. М., Х. С. И. и С. А. М. деловодни разноски в размер на 1 587 лева, от които 1 300 лева адвокатско възнаграждение и 287 лева внесени такси, както и в частта, с която е отхвърлена молбата на К. М., В. М. А., М. М. Р. и Н. К. М. за изменение на решение № 17 от 08.03.2012 г. в частта му за разноските, ЗА РАЗЛИКАТА от 1 537 лева до 1 587 лева, или за 50 лева, представляващи надвнесена държавна такса за предявените искове.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 2074 от 15.05.2012 г., постановено по гр.д.№ 767/2011 г. по описа на Кърджалийския районен съд в останалата му част.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

Председател : Членове : 1. 2.