Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 4121 27.11.2017 година град Пловдив
В И М Е Т О Н А Н А Р
О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVI граждански състав, в публично заседание на тридесет и първи октомври две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛЕКСАНДЪР ТОЧЕВСКИ
при участието на секретаря Ангелина Димитрова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 8610 по описа на съда за 2017 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правна квалификация по чл. 45 от ЗЗД.
Ищецът Г.З.Е., ЕГН: **********,***, чрез адвокат А.А., е предявил против Л.З.А., ЕГН: **********, С.Г.А., ЕГН: **********, А.И.Х., ЕГН: **********, М.И.М., ЕГН: ********** и А. Р. Б., ЕГН: **********,***, искове за осъждане на първия от тях да му заплати сумата от 10 000 лева, а на останалите от тях- сумата от 3 000 лева солидарно, представляващи обезщетение за причинени му неимуществени вреди, претърпени в резултат на деликт, за който ответниците са признати за виновни с одобрено споразумение по протокол № 38/ 21.03.2017 г. по н. о. х. дело № 215/ 2017 г. на Районен съд- Асеновград, IV наказателен състав, ведно със законната лихва върху сумите от датата на извършване на деянието- от 27.07.2016 г. до окончателното им плащане.
В исковата молба е посочено, че на 27.07.2016 г. около 23.30 часа в село Б., област Пловдив, ищецът бил нападнат от ответниците, първият от които му нанесъл удар в лицето и му счупил носа, а след това останалите му нанесли множество удари по тялото и в областта на лицето, при което му причинили кръвонасядания и охлузвания по главата, лицето, гръдния кош, гърба и крайниците. След побоя, три часа по- късно, ищецът бил приет по спешност в УНГ Клиника на УМБАЛ „Св. Г.“***, където се констатирала фрактура на носните кости, поради което било предприето оперативно лечение с наместването им, като на 30.07.2016 г. той бил изписан от болницата. Поради продължаващо затруднение при дишане, на 11.08.2016 г. ищецът отново бил приет в болница и подложен на втора операция, като бил изписан след четири дни. Останалите му телесни увреждания били описани от лекар в СМУ и СМЕ, като от побоя болките в носа му продължили няколко месеца, здравословното му състояние още не било изцяло възстановено, като не можел да диша нормално през носа. По повод на инцидента било образувано срещу ответниците ДП № 831/ 2016 г. по описа на РУ на МВР- Асеновград, като срещу тях били повдигнати обвинения и със споразумение по н.о.х. дело № 215/ 2017 г. на АРС, IV нак. с-в, те се признали за виновни в извършването на престъпление спрямо ищеца за причиняване на лека телесна повреда по хулигански подбуди, както и за хулиганство. Предвид деликта, за ищеца възниквало правото на иск спрямо виновните лица за причинените му с уврежданията неимуществени вреди. Телесните увреждания от ударите се изразявали в счупване на носните кости и множество кръвонасядания и охлузвания по главата, лицето, гръдния кош, гърба и крайниците. В резултат на това ищецът претърпял силна болка, страх, стрес, притеснения, главоболия, болничен престой, притеснявал се за външния си вид, изпитвал болки и дискомфорт в първите месеци на възстановяването си, не можел да спи пълноценно, дишал затруднено при натоварване, имал страх от неизвестността дали ще се възстанови изцяло. В този смисъл счита, че ответниците му дължали парично обезщетение, като от първия от тях претендира сумата от 10 000 лева, а от останалите- общо 3 000 лева, платими солидарно от тях. Одобреното от съда споразумение имало последиците на влязла в сила присъда, която се явявала задължителна за гражданския съд, в който смисъл били налице предпоставките за уважаване на исковете по основание и размер. Претендира обезщетение за нанесените неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на деликта. Моли и за и разноските по делото. В съдебно заседание страната не се явява, но чрез пълномощника си поддържа исковете. Представя се и писмена защита.
В срока по чл. 131 от ГПК никой от ответниците не е подал писмен отговор. В с.з. те не се явяват, не се представляват и не вземат становище по спора.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:
С протоколно определение № 38/ 21.03.2017 г., постановено по н.о.х. дело № 215/ 2017 г. на Районен съд- Асеновград, IV нак. с-в, е одобрено споразумение, според което ответниците са признати за виновни за това, че на 27.07.2016 г. в село Б., област П., по хулигански подбуди са причинили като съучастници леки телесни повреди на ищеца, изразяващи се в счупване на носните кости и множество кръвонасядания и охлузвания по главата, лицето, гръдния кош, гърба и крайниците, довели до разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, както и до болки и страдания без причиняване на разстройство на здравето, поради което лицата са били осъдени за извършеното от тях престъпление по чл. 131 ал. 1 т. 12, вр. чл. 130 ал. 1 и ал. 2, вр. чл. 20 ал. 2, вр. ал. 1 от НК, като са им били наложени наказания „лишаване от свобода” за срокове от по три месеца на всеки от тях, отложени с изпитателен срок за по три години.
Към делото е приложено за послужване н. о. х. дело № 215/ 2017 г. на Районен съд- Асеновград, IV нак. с-в.
Събрани са и гласни доказателства, чрез разпит на двама свидетели, ангажирани от ищеца (протокол от с.з. от 03.10.2017 г.). Св. А.А.К.- *** на *** на ищеца, посочва, че на *** й бил нанесен побой, той бил в тежко състояние, тя го видяла вече в болницата, не можел да говори, целият бил в синини, имал силни болки, които продължили във времето. Преди спортувал, но вече не можел, защото имал проблеми с дишането поради счупването на носа. Притеснявал се да излиза след случката, трудно изживял инцидента, наложила се и втора операция. Св. Ж.А.Е.- *** на ищеца, заявява, че те закарали *** й в болница с лек автомобил, като той бил целия в кръв, не можел да говори, боляло го много. Оперирали му носа, след това го боляла главата, останали му белези. Притеснявал се да излиза навън, три месеца не се показвал, след това се наложила и втора операция на носа. Спрял да тренира баскетбол, трудно му било да спортува. Още го имал страх от момчетата, които го били.
При така установеното, от правна страна съдът намира следното:
За да бъде основателен иск с правна квалификация по чл. 45 от ЗЗД, трябва по несъмнен начин по делото да се установи кумулативното наличие на следните предпоставки- деяние, противоправност, вреда, причинна връзка и вина, като липсата на дори един елемент от фактическия състав на деликта води до отхвърляне на претенцията.
В конкретния случай е налице споразумение по наказателно дело, по което ответниците са били признати за виновни за извършено от тях престъпление по отношение на ищеца- причиняване на леки телесни повреди по хулигански подбуди, чрез което деяние на пострадалия са причинени вреди, изразяващи се в засягане на телесната му неприкосновеност. Според чл. 300 от ГПК постановената от наказателния съд присъда (в случая определение за одобряване на внесеното от прокуратурата споразумение, което обаче има същия характер като присъдата по смисъла на цитираната норма) е задължителна за гражданския съд, който разглежда имуществените последици на деянието, относно това дали то е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца. Това означава, че по настоящото дело съдът е обвързан да приеме за безспорно, без да се доказва допълнително, че ответниците виновно са извършили съответното деяние, за което вече са били осъдени.
Наказателният съд е установил фактическата обстановка по случая, която принципно няма задължителна сила, защото в последващия граждански процес на самостоятелно доказване подлежат обстоятелствата, имащи отношение за изхода от настоящия спор за причинените с деянието вреди. В случая обаче ответниците не вземат никакво становище по делото, поради което следва да се приеме, че в настоящото дело въобще не се установяват различни факти от вече събраните по наказателното дело. Лицата са причинили с деянията си леки телесни повреди на ищеца, изразяващи се в счупване на носните кости и множество кръвонасядания и охлузвания по главата, лицето, гръдния кош, гърба и крайниците. Липсвало е насрещно поведение на пострадалия, което да афектира извършителите, нито пък са били установени лични мотиви, които да провокират тяхното нападение, което освен това е било извършено и на обществено място, поради което деянията са били квалифицирани като извършени „по хулигански подбуди”.
При така установената фактическа обстановка, при която не се доказва съпричиняване от страна на ищеца, но пък безспорно са ясни авторството и вината на ответниците, както и пряката връзка между деянието и нанесените телесни увреждания, искът се явява доказан по своето основание, като спорен остава само размерът на причинените на пострадалия вреди.
В резултат на причиненото увреждане ищецът несъмнено е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, които по принцип се следват от подобен род физически травми. По ДП е била изготвена СМЕ на база медицинска документация, от която се установява, че при инцидента на лицето са били причинени счупване на носните кости и множество кръвонасядания и охлузвания по главата, лицето, гръдния кош, гърба и крайниците. Според вещото лице първото нараняване е довело до разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, а втората група наранявания са причинили само болки и страдания. Налице са данни- както писмени, така и събрани от гласните доказателства, че счупването на носа на ищеца е довело до оперативно наместване, като в последствие се е наложило извършването и на втора операция. Като цяло обаче следва да се приеме, че причинените травми не са довели до тежки или сериозни последици за здравето, значително надхвърлящи обичайните случаи на леки телесни повреди, нито пък те са предизвикали особено силни болки или страдания в такава висока степен, че ищецът да е бил поставен в състояние на безпомощност или пък в невъзможност да се обгрижва сам. От свидетелските показания се установява, че ищецът имал главоболие и световъртеж, като болките му били интензивни за един доста кратък период от около две седмици. В момента бил останал само проблем с дишането му, което било затруднено поради счупването на носа и препятствало възможността му за ефективно спортуване. Отделно от това, момчето изпитвало срам от раните си, не искало да излиза навън, затворило се в къщи, притеснявало се от околните, а и го било страх да не пострада отново от подобен побой. В този смисъл се доказват в общи линии и до определена степен описаните в исковата молба морални страдания, свързани с изпитаната болка по време на побоя, притесненията за здравето, страха и стреса от инцидента, както и продължаващият проблем с дишането му. Действително на лицето са били причинени емоционални травми, които са напълно естествени за подобни случаи и той е изживял негативно съответния инцидент, като е бил принуден да търпи определени неудобства, без да по никакъв начин да е предизвикал нападението срещу себе си. Отделно от това, е изпитал страх и уплаха от деянието на ответниците, което допълнително го е притеснило и смутило, като всичко това се е явило последица от нанесения му от тях побой.
Ищецът следва да бъде парично компенсиран за неблагоприятните си психични изживявания, емоционални травми и душевен дискомфорт, за това, че са били нарушени обичайния му житейски ритъм и душевно спокойствие, както и за причинените от ударите болки и страдания, като се има предвид обаче, че на пострадалия са били нанесени само леки телесни увреждания. От събраните доказателства не се установи, че са му били причинени толкова силни негативни психични изживявания, които да обосноват прекалено завишаване на претенцията и присъждане на претендирания иск в пълния му размер. Обезщетението трябва да бъде адекватно и в тази връзка съдът намира, че сумата в общ размер на 3 000 лева, формирана, както следва- 2 000 лева за деянието на първия ответник и общо 1 000 лева- за деянията на останалите четирима, се явява напълно достатъчна, като исковете в останалата им част до пълните предявени размери, съответно от 10 000 лева и от 3 000 лева, следва да се отхвърлят като неоснователни. В контекста на нормата на чл. 52 от ЗЗД размерът на вредите трябва да се определи съобразно принципите за справедливост, като се отчита и съдебната практика в подобни случаи, при които претърпените увреждания се преценят конкретно, като се аргументира подробно характера им, настъпилия вредоносен резултат, продължителността на лечението и понесените болки и страдания. В този смисъл така определеният общ размер на обезщетението се явява съобразен с процесната фактическа обстановка и причинените морални вреди, като е напълно справедлив.
По отношение на въпроса за
разноските в процеса, следва да се посочи, че ответниците не претендират такива,
а и няма данни, че те са направили разходи. Ищецът също не е направил разноски
по делото, като на страната е допусната правна помощ под формата на процесуално
представителство на адв. А.А..
В настоящия процес обаче на същия не следва да се присъжда адвокатско
възнаграждение, а това трябва да стане едва след определяне на възнаграждението
му от страна на НБПП. Ответниците
обаче следва да бъдат осъдени да внесат по сметка на ПРС в полза на бюджета на
съдебната власт дължимата по делото държавна такса, от които ищецът е освободен
на основание на чл. 83 ал. 1 т. 4 от ГПК, която с оглед уважените размери на
претенциите, възлиза, както следва: за първия ответник- 80 лева, а за
останалите- 50 лева.
Поради изложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА Л.З.А., ЕГН: **********,***, да заплати на Г.З.Е., ЕГН: **********,***, сумата в размер на 2 000 (две хиляди) лева, ведно със законната лихва върху нея от датата на извършване на деянието- от 27.07.2016 г. до окончателното й плащане, представляваща обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди, претърпени в резултат на деликт, за който ответникът е признат за виновен с одобрено споразумение по протокол № 38/ 21.03.2017 г. по н. о. х. дело № 215/ 2017 г. на Районен съд- Асеновград, IV наказателен състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер от 2 000 лева до пълния му предявен от 10 000 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА С.Г.А., ЕГН: **********,***, А.И.Х., ЕГН: **********,***, М.И.М., ЕГН: **********,*** и А. Р. Б., ЕГН: **********,***, да заплатят солидарно на Г.З.Е., ЕГН: **********,***, сумата в размер на 1 000 (хиляда) лева, ведно със законната лихва върху нея от датата на извършване на деянието- от 27.07.2016 г. до окончателното й плащане, представляваща обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди, претърпени в резултат на деликт, за който ответниците са признати за виновни с одобрено споразумение по протокол № 38/ 21.03.2017 г. по н. о. х. дело № 215/ 2017 г. на Районен съд- Асеновград, IV наказателен състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер от 1 000 лева до пълния му предявен от 3 000 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА Л.З.А., ЕГН: **********,***, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметката на Районен съд- Пловдив сумата от 80 (осемдесет) лева, представляваща държавна такса по настоящото производство, съразмерно уважената част от иска.
ОСЪЖДА С.Г.А., ЕГН: **********,***, А.И.Х., ЕГН: **********,***, М.И.М., ЕГН: **********,*** и А. Р. Б., ЕГН: **********,***, да заплатят в полза на бюджета на съдебната власт по сметката на Районен съд- Пловдив, сумата в размер на 50 (петдесет) лева, представляваща държавна такса по настоящото производство, съразмерно уважената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ :/п/
Вярно
с оригинала.
АД