Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Радомир, 16.05.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен съд- Радомир, наказателно отделение, ІІ състав, в публичното
заседание на 23 април две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Районен съдия: Антон Игнатов
при участието на
секретаря Илияна Стоева, изслуша
докладваното от съдията
наказателно административен характер дело № 65 по описа за 2019 година и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.59 и сл. ЗАНН.
С наказателно постановление № 19-0328-000035/04.02.2019 г. на началник група
към ОДМВР- Перник, РУ- Радомир, упълномощен с 8121з-952/20.07.2017 г. на
Министъра на вътрешните работи, на жалбоподателя В.И.Д., ЕГН **********, с
адрес ***, са наложени следните административни наказания:
- по чл.183, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП- „глоба“ в размер на 10 лв.;
- по чл.185 от ЗДвП- „глоба“ в размер на 20 лв.;
- по чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП- „глоба“ в размер на 300 лв. и
- по чл.174, ал.3 от ЗДвП– „глоба” в размер на 2 000 лева и „лишаване от
право да управлява МПС”, за срок от 24 месеца,
като на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са отнети общо 12 контролни
точки.
Наказателното постановление е обжалвано в срок от жалбоподателя и по
изложените в жалбата и доразвити в съдебно заседание от неговия процесуален
представител- мл.адв.Любомир Стоянов от АК- Перник обстоятелства и съображения,
моли съда да го отмени изцяло.
Наказващият орган началник група към ОДМВР- Перник, РУ- Радомир, редовно
призован, не е изпратил представител в съдебно заседание, но в съпроводителното
писмо е изразил становище, че жалбата следва да бъде оставена без последствие,
като наказателното постановление бъде потвърдено.
Районният съд, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл. 14 и чл.18 НПК, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна.
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана със съставянето на № 37/16.01.2019
г. за установяване на административно нарушение от К.В.- „мл.автоконтрольор“ при РУ- Радомир. Според констатациите в
същия, на 16.01.2019 г., в 21:35 часа, в на центъра на
с.Копаница, община Радомир, срещу магазин за хранителни стоки в посока път ІІІ 603,
на път общински № PER2126, жалбоподателят В.И.Д. управлявал лек автомобил В.с
рег.номер ., собственост на П.В.Д., ЕГН ********** без СУМПС и контролен талон
към СУМПС. Водачът Д. отказва да му бъде извършена проверка с техническо
средство алкотест Дрегер
7510 номер ARDN 0098 за установяване концетрацията на
алкохол в кръвта. На същия е издаден талон за изследване номер 0016508 и
придружен до ФСМП гр.Радомир за вземане на кръвна проба, където отказва да даде
такава. Същият не представя СРМПС част втора на управляваното МПС. При
извършената проверка с РСОД се установило, че МПС не е преминало на
задължителния периодичен преглед за проверка на техническото състояние. При
извършената справка чрез ОДЧ се установило че водачът не притежава валидно
СУМПС- същото е отнето на 27.11.2016 г. с Акт серия Г № 354337.
Разпитани в качеството си на свидетели актосъставителят
К.В., на длъжност „мл.автоконтрольор“ и свидетелят по
акта С.С., на длъжност „ст.полицай“, двамата към РУ-
Радомир, потвърждават изцяло фактическата обстановка, отразена в акта. Според
свидетеля В., на 16.01.2019 г. същият бил нощна смяна за времето от 20,30 до
08,30 ч., заедно с колегата С.С.. Когато започнало
дежурството след 20,30 ч. направили обход в с. Копаница и като влезли към
центъра на селото срещу тях видели фарове и идваща кола. С. подал сигнал на автомобила
със стоп палка, но водачът, когато видял патрулния автомобил, рязко отбил и
спрял до магазина за хранителни стоки. Изскочил от автомобила, като при
отваряне на врата се подхлъзнал и залитнал към земята. Заобиколил
автомобила и застанал зад него. Свидетелите отишли на място и заварили лице,
което било зад автомобила. Други лица нямало. Същият бил с нестабилна стойка и
лъхал на алкохол. Свидетелите поискали документи, но поради това, че не
представил такива, нито за себе си, нито за автомобила, бил отведен в РУ и задържан до установяване на
самоличността. След като била установена самоличността на водача В.Д., се установило също, че същият управлява МПС без свидетелство за
управление на МПС, тъй като никога не е имал такова. Същият отказал да бъде
изпробван, с техническо средство за употреба на алкохол. Било установено, че
автомобилът не е преминал технически преглед. Издаден бил на водача талон за
медицинско изследване, като бил придружен до ФСМП– гр. Радомир, където отказал
да даде кръвна проба за изследване. Свидетелят К.В. съставил на водача АУАН. След,
като било установено, че водачът е неправоспособен, служителите се върнали до
с.Копаница и свалили регистрационните табели на управлявания автомобил.
Според свидетеля С.С. случаят бил през зимата на
тази година. Бил на работа от 20,30 ч. до 08,30 ч. При направен обход след 21
ч., тръгнали с колегата К. Владимир към центъра на с.Копаница и забелязали, че
срещу тях се движи автомобил с пуснати фарове. Служителите спрели автомобила и
решили да проверят и установят водача на моторното превозно средство. При явно визуално
възприятие на водача, същият спрял на известно разстояние от патрулния
автомобил. Приближавайки се към него шофьорската врата на автомобила се отворила
и лицето което управлявало моторното
превозно средство изпаднало на земята. Автомобилът продължавал да работи на
място, като в него нямало друго лице. Водачът бил с нестабилна стойка и лъхал
на алкохол. Същият отказал да бъде тестван за алкохол. Заявил, че е забравил вкъщи
личните си документи и тези на автомобила. Поради това, че водачът отказал да
даде пълни данни за него- три имена и ЕГН, бил заведен в РУ- Радомир, където самоличността
му била установена. Били съставени АУАН по ЗДвП и АУАН по ЗБЛД. Наоколо не е
имало други лица. Автомобилът бил спрян близо до центъра, там имало магазин или
бивш магазин на „Наркооп“. Свидетелят предполага, че
жалбоподателят не е подписал АУАН, но не е сигурен. На място не е направил
възражения, като единствено е казал да изчакат, ако може да се обади на кмета,
защото колата била на кмета.
Видно от съставения АУАН 37/16.01.2019 г., същият бил подписан от актотъставителя, от свидетеля по акта и от жолбоподателя, без възражения от последния.
Въз основа на съставения акт за установяване на административно нарушение
началник група към ОДМВР- Перник, РУ- Радомир, упълномощен с
8121з-952/20.07.2017 г. на Министъра на вътрешните работи, издал обжалваното наказателно
постановление № 19-0328-000035/04.02.2019 г., с което на жалбоподателя В.И.Д.,
ЕГН **********, с адрес ***, са наложени следните административни наказания: по
чл.183, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП- „глоба“ в размер на 10 лв.; по чл.185 от ЗДвП-
„глоба“ в размер на 20 лв.; по чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП- „глоба“ в размер на
300 лв. и по чл.174, ал.3 от ЗДвП– „глоба” в размер на 2 000 лева и „лишаване
от право да управлява МПС”, за срок от 24 месеца, като на основание Наредба №
Iз-2539 на МВР са отнети общо 12 контролни точки.
От правна страна.
Жалбата е подадена от надлежна страна и в срок, поради което съдът следва
да се произнесе по същество. Същата е основателна по следните съображения:
По първото нарушение. Като законна разпоредба, която е била нарушена,
съгласно чл.42, т.5 ЗАНН, в АУАН е посочен чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП. Същият
текст е посочен и в обжалваното наказателно постановление, съгласно чл.57, ал.1,
т.6 ЗАНН. Текстът на чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП въвежда в задължение на водача
на МПС да носи свидетелство за регистрация на моторното превозно средство,
което управлява, и за тегленото от него ремарке. Видно от показанията на
свидетелите, жалбоподателят не е представил никакви документи за автомобила,
включително и СРМПС част- ІІ. В този смисъл съдът намира, че нарушението по този
текст се явява изцяло доказано и наказателното постановление в тази му част
следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
По второто нарушение. Като законна разпоредба, която е била нарушена,
съгласно чл.42, т.5 ЗАНН, в АУАН е посочен текстът на чл.147, ал.1, от ЗДвП.
Същият текст е посочен и в обжалваното наказателно постановление, съгласно
чл.57, ал.1, т.6 ЗАНН. Текстът, в последната си редакция, в сила от 01.01.2019 г., действаща към момента на деянието, гласи: „Регистрираните
моторни превозни средства и теглените от тях ремаркета и пътните превозни
средства, с които се извършват превози с атракционна
цел, с изключение на пътните превозни средства на поделенията на въоръжените
сили, и пътните превозни средства с животинска тяга, подлежат на задължителен
периодичен преглед за проверка на техническата им изправност. Условията и редът
за извършване на прегледа на превозните средства, с изключение на самоходните
машини, колесните трактори с максимална конструктивна
скорост, ненадвишаваща 40 km/h, и ремаркетата,
теглени от тях, се определят с наредба на министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията съгласувано с министъра на вътрешните
работи.“
Отговорността на жалбоподателя е ангажирана по чл.185 от ЗДвП. Нормата е бланкетна и според същата, за нарушение на този закон и на
издадените въз основа на него нормативни актове, за което не е предвидено друго
наказание, виновните се наказват с глоба до 20 лв. Наказващият орган приемайки,
че е налице извършено от жалбоподателя нарушение по чл.147, ал.1 от ЗДвП, е приложил именно тази
санкционна разпоредба. Нарушението се явява изцяло доказано. Видно от
свидетелските показания, след направената справка в централизираната система се
установило, че вуправляваното от жалбоподателя МПС не
е преминало задължителен периодичен преглед за проверка на техническата им
изправност, и със самото управление на подобно превозно средство съставът на
това нарешуние се явява осъществен. Същевременно не
са ангажирани от страна на жалбоподателя доказателства оборващи този извод.
По третото нарушение. При съставянето на акта, като законна разпоредба,
която е била нарушена, съгласно чл.42, т.5 ЗАНН, е посочен чл.150 ЗДвП. Същата
разпоредба е цитирана и в обжалваното наказателно постановление, съгласно
чл.57, ал.1, т.6 ЗДвП. Текстът поставя изискване всяко пътно превозно средство,
което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, да се
управлява от правоспособен водач. Изключение се прави единствено за превозно
средство, което е учебно и се управлява от кандидат за придобиване на
правоспособност за управление на моторно превозно средство по време на
обучението му по реда на наредбата по чл.152, ал.1, т.3 и при провеждането на
изпита за придобиване на правоспособността по реда на наредбата по чл.152,
ал.1, т.4, а в настоящия случай очевидно не са налице данни за това.
Отговорността на жалбоподателя е ангажирана по чл.177, ал.1, т.2, пр.1 ЗДвП. Цитираният текст в последната му редакция, действаща към датата на
установяване на нарушението- 16.01.2019 г., гласи: „Наказва се с глоба от 100
до 300 лв., който управлява моторно превозно средство, без да е правоспособен
водач, без да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към
която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е
загубил правоспособност по реда на чл. 157, ал. 4, или след като свидетелството
му за управление на моторно превозно средство е временно отнето по реда на чл.
171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, или
е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено;“ От
събраните по делото доказателства и най- вече от показанията на разпитаните по
делото свидетели- очевидци С.С. и К. Владимировв е видно, че жалбоподателят е осъществил състава
на нарушението по чл.177, ал.1, т.2, пр.1 ЗДвП, тъй като, на 16.01.2019 г. в
с.Копаница, общ.Радомир, срещу магазин за хранителни стоки в посока път ІІІ
603, на път общински № PER2126, е управлявал лек автомобил В.с рег.номер ., без
да е правоспособен водач. Това било установено от справка в централизираната
система на КАТ, като тази констатация не е оборена от жалбоподателбя.
По четвъртото нарушение. Отговорността на жалбоподателя е ангажирана по чл.174,
ал.3 от ЗДвП. Същият текст, в редакцията му в сила от 26.09.2017 г. и действаща
към датата на установяване на нарушението- 16.01.2019 г., гласи: „Водач на
моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му
бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на
алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества
или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен
анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в
кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване
на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване
от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина
за срок от две години и глоба 2000 лв.“ Цитираният текст съдържа едновременно
правило за поведение и състава на административно нарушение и е посочен като
нарушен текст в АУАН и наказателното постановление, съгласно чл.42, т.5 и
чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН.
Съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде
отменено на чисто процесуално основание. Възраженията на жалбоподателя са
свързани на първо място с това, че полученият от жалбоподателя препис от АУАН е
нечетлив и в този смисъл е подадено и възражение вх. № 328000-312/21.01.2019 г.
Самото възражение е представено от наказващия орган отделно от преписката, а
екземплярът от връчения на жалбоподателя препис от АУАН е представен от същия с
молба вх. № 1503/29.03.2019 г. Видно от връчения екземпляр от АУАН, същият е
изцяло нечетлив. В този смисъл в акта липсват всички изискуеми законови
реквизити, което води до невъзможност да бъде изградена ефективна защита срещу
същия, което съставлява съществено процесуално нарушение. Връчването на
нечетлив и неясен акт за установяване на административно нарушение поставя в
невъзможност жалбоподателя да разбере какво нарушение му се вменява, какви са
неговите обективни и субективни признаци, дали правилно са описани фактическите
обстоятелства, констатирани от контролните органи и каква е правната
квалификация на нарушенията. По този начин същият не може да упражни правото си
на възражение срещу съставения АУАН по реда на чл.44, ал.1 от ЗАНН, тъй като на
него не му е ясно срещу какво точно да възрази. Съгласно разпоредбата на чл.43,
ал.5 от ЗАНН, при подписване на акта, на нарушителя се връчва препис от него
срещу разписка, а в акта се отбелязва датата на неговото подписване. Връчване
на нечетлив препис от акта следва да се приравни на липса на надлежно връчване,
което съставлява нарушение на цитираната норма на чл.43, ал.5 от ЗАНН. Всичко
това нарушава правото на защита, тъй като жалбоподателят не може да прецени
дали описаното от актосъставителя нарушение съвпада с това, описано в
съставеното въз основа на акта за установяване на административно нарушение
наказателно постановление. Това води до нарушаване на процедурата по
констатиране на нарушението и неговото санкциониране, което е абсолютно
основание за отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно само
на това основание.
Предвид изложеното и на основание чл.63, ал.1, пр.ІІІ-то
от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 19-0328-000035/04.02.2019 г. на началник група
към ОДМВР- Перник, РУ- Радомир, упълномощен с 8121з-952/20.07.2017 г. на
Министъра на вътрешните работи, с което на жалбоподателя В.И.Д., ЕГН **********,
с адрес ***, са наложени следните административни наказания:
- по чл.183, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП- „глоба“ в размер на 10 лв.;
- по чл.185 от ЗДвП- „глоба“ в размер на 20 лв.;
- по чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП- „глоба“ в размер на 300 лв. и
- по чл.174, ал.3 от ЗДвП– „глоба” в размер на 2 000 лева и „лишаване от право
да управлява МПС”, за срок от 24 месеца,
като на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са отнети общо 12 контролни
точки.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-
Перник на основанията, предвидени в Наказателно- процесуалния кодекс по реда на
глава ХІІ от Администранивнопроцесуалния кодекс в 14-
дневен срок от съобщаването на страните.
Районен съдия: