Определение по дело №1611/2022 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 2376
Дата: 11 август 2022 г.
Съдия: Марияна Пенчева Бахчеван
Дело: 20227050701611
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 15 юли 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ ………………………………….г., гр.Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХІХ състав, в закрито заседание на 11.08.2022г., като разгледа докладваното от съдия МАРИЯНА БАХЧЕВАН административно дело 1611/2022г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

 

По жалбата на „Ментатуорк Проджект“ АД, представлявано от изпълнителния директор К.А.К., която представлява искане за отмяна на разпореждане по чл.60 ал.1 от АПК, съдържащо се в заповед №1928/28.06.2022г. на кмета на община Варна е било образувано частно административно дело №1696/2022г. по описа на Варненския административен съд, ІV състав,  съдия-докладчик Евгения Баева.  Тази жалба/искане е постъпила в Административен съд – Варна на 26.07.2022г. След 15 дни висящност, въпреки че разпоредбата на  чл.60 ал.6 от АПК изисква незабавно произнасяне, с определение №2370/11.08.2022г. на съдия-докладчика Евгения Баева, частно административно дело №1696/2022г. е присъединено към административно дело №1611/2022г. Двете производства са образувани въз основа на две отделни жалби със самостоятелен предмет, петитум и доводи, постъпили в съда разделно на различни дати. Извършеното присъединяване на частното производство по административно дело №1696/2022г. на ІV състав на Варненския административен съд, от съдия-докладчик Евгения Баева към настоящото административно дело,  по съществото си може да се приеме като  нарушение на конституционната забрана за отказ от правосъдие.

Производството е по реда на чл.60 ал.5 от АПК.

Делото е образувано по жалба/искане  на „Ментатуорк Проджект“ АД, представлявано от изпълнителния директор К.А.К. за отмяна на разпореждане по чл.60 ал.1 от АПК, съдържащо се в заповед №1928/28.06.2022г. на кмета на община Варна, с което е допуснато нейното предварително изпълнение.

Действително, в заповед №1928/28.06.2022г. на кмета на община Варна има разпореждане по чл.60 от АПК, което гласи: „с цел защита на особено важни държавни или обществени интереси, разпореждам предварителното ѝ изпълнение“.

Въпреки, че искането е постъпило в Административен съд гр.Варна на 26.07.2022г., съдия-докладчика Е. Б. по частно административно дело №1696/2022г. не е събрала доказателства за датата на съобщаване на разпореждането по чл.60 ал.1 от АПК до „Ментатуорк Проджект“ АД. В преписката е налично единственото доказателство за съобщаване на заповедта -  протокол от 28.06.2022г., според който на 28.06.2022г. на таблото за обявления на община Варна е поставена заповед  №1928/28.06.2022г. на кмета на община Варна.

С процесната заповед е наложена временна строителна забрана до първи октомври 2022г. като се спират всички видове строителни и монтажни дейности, забранено е ползването на тежка строителна механизация и всякакви превозни средства, извозващи строителни материали в обхвата заключен между площад „***“, по ул.“***“, ул.“***“, ул.“***“, бул.“***“ до бул.“***“ и бул.“***“ включително.

Със същата заповед са задължени възложителите и строителите в срок до 15 юли 2022г. да оградят и обезопасят строителните обекти, да демонтират временно поставените/монтирани обслужващи обекти, разположени извън строителните площадки, да почистят и възстановят тротоарите, разрушени от извършените СМР, да почистят зелените площи от строителни отпадъци. В същия срок е разпоредено строителните отпадъци да се изнасят в часовете от 8 до 10 часа сутринта и от 16 до 18 часа следобед.

Обжалваната заповед е издадена на основание чл.15 от Закона за устройството на Черноморското крайбрежие във връзка с Постановление №21/10.06.1921г. на Варненската управа, според което град Варна е обявен за „специален курортен кът“. Съгласно нормата на чл.15 ал.1 от Закона за устройството на Черноморското крайбрежие: „Забранява се извършването на строителни и монтажни работи в националните курорти по Черноморското крайбрежие от 15 май до 1 октомври.“.

Разпоредбата на чл.15 ал.2 от Закона за устройството на Черноморското крайбрежие гласи: „Извън случаите по ал. 1 периодът и териториите по Черноморското крайбрежие, в които се забранява извършването на строителни и монтажни работи, се определят от общинския съвет по предложение на кмета на общината. Решенията на общинския съвет се приемат ежегодно не по-късно от 1 март на съответната година и се обявяват на интернет страницата на общината.“.  Макар, че срокът е посочения в ал.1 на чл.15 от Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, няма достатъчни доказателства и цитираното постановление не е такова, удостоверяващо, че описаната в заповедта територия е национален курорт по смисъла на приложения закон. Ако все пак се приеме, че съобщаването на акта включително включеното в него разпореждане по чл.60 ал.1 от АПК трябва да бъде извършено по реда на чл.15 ал.2 от Закона за устройството  на Черноморското крайбрежие, то тогава следва да е налице обявление на интернет страницата на община Варна. В тази връзка съдът не може да приеме за достоверно съобщаването на таблото за обявления в сградата на община Варна, за което е представен протокол от 28.06.2022г., защото такъв вид съобщаване не е предвидено от закона.

Административният орган е бил длъжен, но не е представил  доказателства за датата на съобщаване на разпореждането по чл.60 ал.1 от АПК, включено в заповед №1928/28.06.2022г. на кмета на община Варна, поради което настоящият съдебен състав приема, че „Ментатуорк Проджект“ АД е узнало за заповедта на датата, на която е постъпила жалбата му в община Варна, а именно на 15.07.2022г. И искането за отмяна на разпореждането по чл.60 ал.1 от АПК е направено в срока по ал.5 на същия член.

Датата на  узнаване на заповедта съвпада с датата на срока по т.2 и т.3 от заповед №1928/28.06.2022г. на кмета на община Варна, поради което е недопустимо искането за спиране на предварителното изпълнение относно  дейности, които е трябвало да бъдат извършени до 15 юли 2022г. Смисълът на правната възможност за спиране на допуснатото предварително изпълнение касае само тази част от заповедта, чийто разпоредени действия са все още текущи, т.е. валидни.

Искането за спиране на допуснатото предварително изпълнение по т.1 от оспорения административен акт е направено в срока по чл.60 ал.5 от АПК, поради което е процесуално допустимо.

На разглеждане подлежи допуснатото по реда на чл.60 ал.1 от АПК предварително изпълнение по т.1 от заповед №1928/28.06.2022г. на кмета на община Варна, което съдът намира за незаконосъобразно, при следните съображения:

Разпоредбата на чл.15 от Закона за устройството на Черноморското крайбрежие не предвижда допуснато по силата на закона предварително изпълнение, поради което такова е разпоредено от административния орган по реда на чл.60 от АПК. Съгласно ал.1 на цитираната разпоредба: „В административния акт се включва разпореждане за предварителното му изпълнение, когато това се налага, за да се осигури животът или здравето на гражданите, да се защитят особено важни държавни или обществени интереси, при опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта или ако от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда, или по искане на някоя от страните – в защита на особено важен неин интерес.“.

В разпореждането по чл.60 ал.1 от АПК, включено в заповед №1928/28.06.2022г.,  кметът на община Варна е посочил единствено, че допуска предварително изпълнение „с цел защита на особено важни държавни или обществени интереси“. Разпореждането не е мотивирано, не са конкретизирани държавните или обществените интереси, които са застрашени и липсват доказателства за  наличието на предпоставки изобщо за допускане на предварително изпълнение, което според трайната съдебна практика на административните съдилища и Върховния административен съд винаги води до незаконосъобразност на разпореждането по чл.60 ал.1 от АПК, защото нарушава правото на защита на засегнатото лице. Административният орган  е длъжен да се позове на точно и ясно определено и обосновано  основание в защита на държавен или обществен интерес, и посочването на общо основание се приравнява на липса на мотиви, които са задължителни и специфични за разпореждането по чл.60 ал.1 от АПК.

Следователно, когато допуска предварително изпълнение на административен акт, органът има задължение не само да изпише в акта нормата на чл.60 ал.1 от АПК, но и да изложи обстоятелства, които в дадения  случай  изискват да  се предприемат неотложни действия за промяна на съществуващото до издаване на акта фактическо положение /стр.525 – 551 от Систематичен коментар, Проблеми на правоприлагането  и Анализ на съдебната практика“ по АПК, ИК „Труд и право“ 2013г./.

С оглед на  изложеното,  съдът счита, че следва да бъде отменено разпореждането за предварително изпълнение на т.1 от заповед №1928/28.06.2022г.,  кметът на община Варна. В останалата част, жалбата следва да бъде оставена без разглеждане.

Ако се приеме хипотезата, че заповед №1928/28.06.2022г. на кмета на община Варна е общ административен акт и нейното обжалване не спира изпълнението ѝ, както повелява разпоредбата на чл.180 ал.1 от АПК, съдът счита, че за да се обърне доказателствената тежест върху жалбоподателя по реда на чл.166 ал.4 във връзка с ал.2 на АПК, трябва да са налице красноречиви доказателства и аргументи за приложимостта на чл.15 от Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, т.е. територията, за  която се забранява извършването на строителни и монтажни дейности до 1 октомври 2022г. трябва да бъде със законоустановен статут на „национален курорт“. По делото няма никакви доказателства и за съда не е ноторно известно описаната в процесната заповед територия от централната част на Варна или цяла Варна да е обявена за „национален курорт“. Ако това беше така, би означавало, че много голяма част от строителството в центъра на Варна, както  и в цяла Варна ще се окаже незаконно, защото е изградено в разрез с правилата и нормативите на застрояване на националните курорти по Черноморското ни крайбрежие, които строителни и устройствени параметри са коренно различни от тези, за застрояване на населено място с население и мащаб като Варна.  Ако се приеме за достоверно твърдението в обжалваната заповед, че Варна е „национален курорт“ въз основа на цитираното в нея постановление от 1921г. /според което е обявена единствено и само за „специален курортен кът“/, това от своя страна ще означава, че главния архитект на община Варна и главните архитекти на районите съзнателно са издавали незаконни разрешения за строеж, че кмета на общината и съответно кметовете на райони съзнателно са одобрявали незаконни подробни устройствени планове.

Следователно, липсата на доказателства и основания за спазване целта на закона, посочена в чл.15 ал.1 от Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, макар и на пръв поглед да касаят спора по същество относно законосъобразността на заповед №1928/28.06.2022г. на кмета на община Варна, всъщност се отразява върху възможността да бъде приложено  допуснатото по силата на закона предварително изпълнение, което се отнася за  общите  административни  актове.

Съдът не може да се произнесе по искане за спиране на допуснато по силата на закона предварително изпълнение, защото не е бил сезиран с такова. В жалбата на „Ментатуорк Проджект“ АД и в уточняващата молба с вх.№ 11825/01.08.2022г., подадена в изпълнение да съдебни указания, дадени с разпореждане №9714/26.07.2022г. се съдържа единствено и само искане за отмяна на разпореждането по чл.60 ал.1 от АПК.

Мотивиран от горното и на основание чл.60 ал.5 от АПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ разпореждане по чл.60 ал.1 от АПК, с което е допуснато предварително изпълнение на от заповед №1928/28.06.2022г. на кмета на община Варна в частта на т.1 от нея.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на „Ментатуорк Проджект“ АД, представлявано от изпълнителния директор К.А.К. срещу заповед №1928/28.06.2022г. на кмета на община Варна за отмяна на разпореждането по чл.60 ал.1 от АПК, с което е допуснато предварително изпълнение на от заповед №1928/28.06.2022г. на кмета на община Варна в частта на т.2 и т.3  от нея.

 

Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪДИЯ: