Р Е Ш Е Н И Е

 

номер IV – 133                                            21.12.2018г.                         град Бургас

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, четвърти въззивен състав

На седемнадесети декември, две хиляди и осемнадесета година,

В публично заседание в следния състав:

                ПРЕДСЕДАТЕЛ:  НЕДЯЛКА П. 

                          ЧЛЕНОВЕ:  ТАНЯ ЕВТИМОВА

                                                ДИМАНА КИРЯЗОВА – ВЪЛКОВА  

Секретар  ВАНЯ ДИМИТРОВА

Прокурор  

като разгледа докладваното от съдията П.

въззивно гражданско дело  номер 1743 по описа за 2018 година

 

Производството по делото е образувано по въззивна жалба на Е.И.К., в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете Т.Д.К. и в качеството й на даващ съгласие родител на непълнолетното дете Д.Д.К. ищци в първоинстанционното производство, чрез процесуален представител адв.Т.Байчев, срещу Решение №192/03.10.2018г. постановено от Карнобатски районен съд по гр.д.№901 по описа за 2018г., с което над сумата от 140 лева до 250 лева за детето Д. и над сумата от 130 лева до 250 лева за детето Т. са отхвърлени исковете на въззивницата за осъждане на ответника Д.Т.К. да заплаща месечна издръжка за малолетните си деца, считано от 02.08.2018г. Според въззивника, при постановяване на решението съдът е кретидирал показания на заинтересован свидетел, посочен от ответника, без да ги съотнесе към представените от ищцата писмени и гласни доказателства. Според въззивника решението е несправедливо.

Препис от въззивната жалба на ищцата е връчен на ответника Д.Т.К., чрез адвокат Пенева. В срока по 263, ал.1 ГПК е подаден писмен отговор. В него са изложени съображения за потвърждаване на решението. Според въззивника при постановяването му съдът се е съобразил с доходите на родителя и нуждите на децата.

Дирекция „Социално подпомагане” – гр.Карнобат не представя писмен отговор; в съдебно заседание не се явява чрез представител и не изразява становище по депозираните жалби.

 

Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК. Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ГПК, от лице, за което съществува правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение; отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК, поради което същата е допустима.

 

Бургаският окръжен съд, след преценка на представените по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Страните са бивши съпрузи, чийто брак е прекратен с Решение №70/28.05.112г. по гр.д.№356/11г. на Районен съд Карнобат. По силата на съдебното решение, с което е утвърдено постигнатото между страните споразумение, упражняването на родителските права над двете малолетни деца – Д. – родена на ***г. и Т., родена на ***г., е предоставено на майката, а бащата се е задължил да заплаща месечна издръжка, в размер на по 100 лева за всяко дете.

Ищцата твърди, че от датата на съдебното решение, са се изменили обстоятелствата – децата са пораснали и посещават училище и извънкласни дейности. С израстването на децата се увеличила необходимостта от закупуване на дрехи и обувки, както и средства за забавление и за медицински услуги. Претендира увеличение размера на издръжката за всяко дете от 100 на 250 лева. Твърди, че около година е безработна и няма средства за издръжката на децата – помагат й нейните родители и роднини. Бащата работи като международен шофьор и има възможност да заплаща издръжка в по-висок размер.

 

Ответникът оспорва исковете до размера на минималната издръжка, предвидена в закона. Твърди, че работи като шофьор, но не международен; живее при родителите си и си поделят консумативите; той и родителите му винаги купуват необходимите на децата дрехи и дават допълнително средства за издръжката им. Детето Д. не посещава и няма нужда от допълнителни уроци. Представя доказателства, установяващи трудовото му правоотношение и трудовото му възнаграждение.

 

Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение, извършена на осн. чл.269 ГПК, не установи съществуването на основания за нищожност или недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и допустимо. След като взе пред вид становищата на страните и събраните поделото доказателства, намира, че същото е частично неправилно и незаконосъобразно.

Съгласно нормата на чл.143 ал.2 СК, “Родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си”. Съобразно разпоредбата на чл.150 СК, размерът на присъдената издръжка може да бъде изменен при изменение на обстоятелствата, при които е бил определен, като съдът следва да се съобрази с две кумулативно изискуеми предпоставки по чл.142 СК: нуждите на издържания и възможностите на издържащия да я осигурява, като минималната издръжка на едно дете е равна на ¼ от размера на минималната работна заплата.

Бургаският окръжен съд намира, че минималният размер за издръжка на едно дете, регламентиран от нормата на чл.142, ал.2 СК, следва да бъде определен в случаите, когато дължащият издръжка не разполага с никакви доходи или се намира в тежко здравословно състояние, препятстващо го да реализира такива. Т.к. липсата на средства не освобождава родителя от задължението за издръжка, то в такива случаи законодателят е предвидил размерът й да е ¼ от минималната работна заплата, като към настоящия момент този размер е 127.50 лева. Но считано от 01.01.2019г., минималният размер на работната заплата ще бъде 560 лева, като ¼ от него е 140 лева. Ето защо, дори само на това основание, така определеният от Карнобатски районен съд размер на издръжката за детето Т. е под минималния размер, който законодателят е определил и който ще бъде актуален след 10 дни, считано от датата на постановяване на настоящото решение.

Ето защо и съобразно казаното по-горе, досежно хипотезите, в които се присъжда минималния размер, предвид възрастта на ответника, трудовата му ангажираност и добро здравословно състояние, тези хипотези по отношение на него не са налице.

В настоящия случай децата Д. и Т. са на 14 и почти 10 години – те са непълнолетна и малолетна, поради което на общо основание ответникът им дължи издръжка. Размерът на издръжката за всяка от тях по 100 лева, е уговорен през 2011г. От датата на определяне на този размер са изменени обстоятелствата, най-малко поради нарастване на възрастта, а от там – и потребностите на всяко от децата, промяна в разходите за отглеждането, възпитанието и образованието им. Ето защо не е необходимо да бъдат твърдени и доказвани други факти и обстоятелства, обуславящи претенцията за увеличаване размера на издръжката.

Според въззивната инстанция, задълженията, които дължащият издръжка е поел по договори за банков кредит, или други облигационни търговски задължения, не могат да се третират като водещи до намаляване на възможностите му, а от там – до размера на издръжката, т.к. както вече стана дума, задължението за издръжка на непълнолетни деца е безусловно и се дължи независимо от другите факти и обстоятелства, които са налице. Всички останали облигационни задължения, които ищецът е поел, следва да се отчитат след като бъде изпълнено това за издръжка. При определяне на възможностите на бащата да дава издръжка следва да се отчете обстоятелството, че той се намира в работоспособна възраст и не са ангажирани доказателства неговата трудоспособност да е намалена (напр. – с решение на ТЕЛК). Ето защо, при отчитане на нуждите на децата, възможностите на бащата и размера на минималната работна заплата от 01.01.2019г., Бургаският Окръжен намира, че за детето Д. въззиваемият следва да заплаща издръжка, в размер на 160 лева, а за детето Т. – 150 лева.

Що се касае до претенцията на въззивницата за увеличение на сумата над тези суми, Бургаският окръжен съд намира, че представените по делото доказателства не сочат за съществуване на възможност ответникът да дава издръжка в такъв размер. Тук за пълнота на изложението следва да се каже, че свидетелските показания сочат, че майката след предявяване на иска вече работи (св.Д. – „Даже един период беше безработна и трябваше да се помага … Сумата от 150 лева ги давахме, когато Е. беше безработна за да помагаме“). Освен това, казаното по отношение на въззиваемия важи и за нея – тя е в трудоспособна възраст, в добро здравословно състояние и също следва да участва в издръжката на децата. 

Ето защо, първоинстанционното решение следва да бъде отменено частично.

Въззивникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса върху увеличения размер, в размер на 57.60 лева.

 

С оглед на гореизложеното Бургаският окръжен съд

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ решение №192/03.10.2018г. постановено от Карнобатски районен съд по гр.д.№901 по описа за 2018г., в частта, с което над сумата от 140 лева до 160 лева за детето Д. и над сумата от 130 лева до 150 лева за детето Т. са отхвърлени исковете за осъждане на ответника Д.Т.К. да заплаща месечна издръжка за малолетните си деца, считано от 02.08.2018г. И ВМЕСТО НЕГО

ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ на основание чл.150 от СК размерът на определената с Решение № 70/28.05.2011 година по гр.д. № 356/2011 година на Районен съд – Карнобат издръжка, дължима от Д.Т.К., ЕГН-**********,*** на Д.Д.К., ЕГН-**********, представлявана от своята майка и законна представителка Е.И.К., ЕГН-**********,***, като УВЕЛИЧАВА размерът на издръжката на 160 (сто и шестдесет), считано от датата на предявяване на исковата молба – 02.08.2018г., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, до настъпване на законово основание за нейното изменяване или прекратяване.

ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕТО за разликата над присъдения размер от 160 лева до пълния претендиран размер от 250 лева.

ИЗМЕНЯ на основание чл.150 от СК размерът на определената с Решение № 70/28.05.2011 година по гр.д. № 356/2011 година на Районен съд – Карнобат издръжка, дължима от Д.Т.К., ЕГН-**********,*** на Т.Д.К., ЕГН-**********, представлявана от своята майка и законна представителка Е.И.К., ЕГН-**********,***, като УВЕЛИЧАВА размерът на 150 (сто и петдесет) лева, считано от датата на предявяване на исковата молба – 02.08.2018г., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, до настъпване на законово основание за нейното изменяване или прекратяване.

ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕТО за разликата над присъдения размер от 150 до пълния претендиран размер от 250 лева.

ОСЪЖДА Д.Т.К., ЕГН-**********,*** да заплати държавна такса в размер на 57,60 лева по сметка на Бургаски окръжен съд.

Настоящото решение е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

 

                                                                              2.