№ 192
гр. Сливница, 16.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Николай Св. Василев
при участието на секретаря Мария В. Иванова
като разгледа докладваното от Николай Св. Василев Гражданско дело №
20211890100938 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на Е. К. Т., с която
против ТП „Държавно горско стопанство Сливница“ са предявени обективно
и кумулативно съединени искове, както следва:
1/ иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за признаване за
незаконно дисциплинарното уволнение и неговата отмяна;
2/ иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ за възстановяване на
заеманата преди уволнението му длъжност “старши лесничей”;
3/ иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ за
заплащане на парично обезщетение за шестте месеца, следващи уволнението,
през които не е полагал труд по трудово правоотношение в общ размер от
7800 лева;
В исковата молба ищецът твърди, че по силата на трудов договор е
работил при ответника на длъжност „старши лесничей“ с брутно трудово
възнаграждение в размер 1300 лева. Твърди, че със заповед № РД-07-
420/10.11.2021 г. му е било наложено дисциплинарно наказание
„дисциплинарно уволнение“, а със заповед № РД-06-7/10.11.2021 г. е било
прекратено и трудовото му правоотношение с ответника.
Счита, че уволнението му е незаконно, тъй като ответникът е допуснал
редица нарушения на процедурата по налагане на дисциплинарно наказание.
Твърди, че не е извършил нарушенията на трудовата дисциплина. Счита, че
тежестта на наложеното наказание не отговаря на тежестта на нарушенията.
Затова ищецът моли съда: 1. да признае уволнението за незаконно и да го
отмени; 2. да го възстанови на длъжността, която е заемал до уволнението; 3.
1
да осъди ответника да му заплати обезщетение за оставане без работа поради
незаконното уволнение.
Ответникът, получил препис от исковата молба с приложенията в
законоустановения срок по чл. 131 ГПК е подал отговор на исковата молба, с
който оспорва иска. Ответникът не оспорва обстоятелството, че ищецът е
работил при него по трудово правоотношение. Не оспорва да е издал
процесните заповеди. Твърди, че заповедта, с която е наложено
дисциплинарно наказание на ищеца съдържа всички необходими реквизити и
е законосъобразно издадена. Счита, че не са допуснати нарушения в
процедурата по налагане на дисциплинарно наказание. Оспорва и размера на
иска за обезщетение за оставане без работа.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и въз
основа на закона, достигна до следните фактически и правни изводи:
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ.
Съгласно посочената разпоредба, работникът или служителят има право
да оспорва законността на уволнението пред съда и да иска признаване на
уволнението за незаконно и неговата отмяна. Следователно предпоставките
за уважаване на иска са: 1. между ищеца и ответника да е било налице
валидно трудово правоотношение, по което ищецът е бил работник или
служител, а ответникът работодател; 2. ответникът да е уволнил (прекратил
трудовото правоотношение) ищеца; 3. уволнението да е незаконно.
Ответникът не оспорва, че ищецът е работил при него на длъжност
„старши лесничей“ по трудов договор № 27/01.06.2016 г. Не се спори и, че
със заповед № РД-07-410/10.11.2021 г. ответникът е наложил на ищеца
дисциплинарно наказание „уволнение“. Заповедта е била връчена на
10.11.2021 г., но ищецът е отказал да получи същата, който отказ е
удостоверен с подписите на трима свидетели. По делото не се спори и, че със
заповед № РД-06-7/10.11.2021 г. ответникът едностранно е прекратил
трудовото си правоотношение с ищеца след налагане на дисциплинарно
наказание уволнение. Тази заповед е била връчена на ищеца по пощата на
08.12.2021 г., видно от представеното по делото известие за доставяне.
Основният спорен момент по делото е дали уволнението е било законно.
Тежестта на доказване, т. е. задължението за установяване законността
на уволнението носи ответникът по делото. От своя страна законността на
едностранното прекратяване на трудовото правоотношение се обуславя от
проявлението на обстоятелствата, предвидени в чл. 195 от КТ, във вр. с чл.
190 от КТ, чл. 194, ал. 1 от КТ и чл. 193, ал. 1 от КТ. След установяването
факта на нарушението на трудовата дисциплина, нарушителя, времето и
мястото на извършване на противоправното неизпълнение на трудовите
задължения, работодателят е длъжен да субсумира тези обстоятелства под
диспозицията на правната норма, регламентирана в чл. 195 от КТ, във връзка
с чл. 190, 186 и 187 от КТ, вследствие на което може да упражни своето
потестативно субективно право да уволни дисциплинарно виновния
2
служител.
При налагане на съответното дисциплинарно наказание работодателят
трябва да индивидуализира противоправното дисциплинарно деяние, както и
субекта на нарушението – чл. 189, ал. 1 от КТ. В случая работодателят е
описал обстоятелствата около три нарушения, при които ищецът 1. не е
изпълнявал качествено работата си, 2. уронил е престижа на работодателя и 3.
не е спазил техническите и технологични правила.
Законосъобразното развитие на процедурата по налагане на
дисциплинарното наказание – дисциплинарно уволнение, е предпоставена от
спазването на определен ред, който да обезпечи и правото на защита на
уволнения работник, както предписва правната норма, регламентирана в чл.
193, ал. 1 от КТ – работодателят следва да изслуша работника или служителя
или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените
доказателства. В случая по делото се установява, че работодателят е изискал
писмени обяснения от ищеца във връзка с посочените в заповедта за
уволнение нарушения.
Съгласно чл. 195, ал. 1 от КТ дисциплинарното наказание се налага с
мотивирана заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е
извършено то, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага.
Чрез очертаване на фактическите и правните основания за налагане на най-
тежкото дисциплинарно наказания се осигурява защитата на работника, който
трябва да знае за какво нарушение на трудовата дисциплина се налага
наказанието, а от друга страна, по този начин се очертава предметът на
съдебния контрол за законосъобразност в случай на съдебно оспорване на
уволнението.
Процесната заповед № РД-07-410/10.11.2021 г. е издадена от
компетентен орган – субекта на дисциплинарна власт в лицето на директора
на ТП „ДГС Сливница“ и съдържа всички необходими реквизити по чл. 195,
ал. 1 от КТ. В процесната заповед са описани три нарушения, по повод на
които ответникът е ангажирал трудовата дисциплина на ищеца. Съдът следва
да обсъди всяко едно от нарушенията.
По отношение на първото нарушение в заповедта е посочено, че при
извършена проверка по документи и на терен на 14.09.2021 г. относно
подадени сигнални листове за площи, повредени от биотични и абиотични
фактори, са допуснати несъответствия в процента на ползване между
действителното състояние на терен и отразеното в сигналните листове. От
начина, по който е описано нарушението не става ясно какво точно
неизпълнение на трудовите задължения е извършено от ищеца. Не става ясно
каква е била твърдяната проверка, от кого е била извършена и какъв е бил
проверяваният период и кога е извършено нарушението /което е необходимо
за да се съобразят сроковете по чл. 194, ал. 1 от КТ/. Не е описано в
достатъчна степен кои конкретни правила не са били нарушени от служителя,
както и в какво конкретно се изразява некачественото изпълнение на
възложената работа.
По отношение на второто нарушение са описани действия на служителя
3
по повод получаване на дърва от лицето И.П.Г. от гр. Сливниица. Твърди се,
че предоставените от ищеца на лицето Г. дърва са на недостъпно място и
твърде тънки при наличие на временен склад на дърва за огрев с по-голям
диаметър. Твърди се, че ищецът е казал на лицето да не гледа дървата, тъй
като са на ищеца. Посочено е в заповедта, че ищецът е принудил лицето да
натовари дърва от обект 21742-п, подотдел 122-ю2, както и е издал превозния
билет със закъснение от няколко часа. Изложени са твърдения, че ищецът е
извършил експедиция на дървесина от обект 21743-п на 23.10.2021 г. на лице
от гр. Драгоман, което не е включено в списъците за доставка на дърва –
местно население. Посочено е, че с тези действия ищецът е нарушил чл. 71,
ал. 8 и ал. 9 от НУРВИДГТ.
От показанията на разпитания по делото свидетел И.Г. се установява, че
същия е подал заявление за закупуване на дърва. Това се установява и от
представеното по делото заявление. Свидетелят посочва, че ищецът му е
казал, че за него няма дърва, тъй като го е прескочил. От показанията на
свидетеля се установява, че в крайна сметка на същия са били предоставени
дърва. По делото е представена и фактура, от която е видно и на каква
стойност дървата са били закупени от свидетеля Г..
В случая отново в процесната заповед за уволнение не е достатъчно
ясно описано нарушението, тъй като не е посочено конкретно какви служебни
задължения е нарушил ищецът, не е ясно посочено какви са били конкретните
му задължения във връзка с предоставянето от страна на ищеца на гражданин
дърва за огрев, каква процедура е била нарушена за да се приеме, че с
действията си уронва престижа на работодателя. Не е изяснено дали ищецът е
бил обвързан с това да предостави дърва с определена дебелина или изцяло в
рамките на неговата преценка е да определи какви дърва да бъдат
предоставени.
На следващо място от съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства и като взе предвид критериите по чл. 189, ал. 1 от КТ, съдът
счита, че в случая определеното дисциплинарно наказание уволнение се
явява прекомерно с оглед тежестта на твърдяното нарушение и останалите
обстоятелства, при които е извършено. При определяне тежестта на
извършеното нарушение от значение е значимостта на неизпълненото
задължение, степента на неизпълнението - пълно или частично, настъпили ли
са неблагоприятни последици за работодателя. В случая нарушението
принципно би застрашило доброто име на работодателя пред съответния
гражданин, но в действителност не е увредило реално работодателя /липсват
доказателства и твърдения ответникът да е понесъл реална вреда/. Няма
данни и това поведение на ищеца да е станало достояние на по-голям кръг
лица. Не е налице неизпълнение или ощетяване на гражданина доколкото в
крайна сметка лицето е заплатило и получило дърва, макар и не с желаната
дебелина /по делото не се установи задължение на ищеца да предостави на
конкретното лице дървесина с определена дебелина/. Действително
поведението на ищеца е било укоримо и същият е следвало да спаза добрия
тон и да не си позволява подобни изказвания пред съответния гражданин, но
това не би следвало да доведе до тежката дисциплинарна санкция на
4
уволнението.
По отношение на третото нарушение е посочено, че ищецът не е
представил в срок доклади във връзка с освидетелстване на сечища и с тези си
действия е в нарушение на чл. 62 от Наредба № 8 за сечите в горите.
Посочено е, че това води до забавяне на издаване на позволителните за сеч и
извозване на дървесина. Отново от начина, по който е описано нарушението
не става ясно какво точно неизпълнение на трудовите задължения е
извършено от ищеца. Не е посочено какви конкретни доклади е следвало да
представи ищеца, кога не ги е представил, респ. до какъв срок е следвало да
ги предостави. Не е разяснено по какъв начин съставянето на докладите е
обвързано с издаването на позволителните за сеч и извозването на дървесина.
Тъй като нарушенията на трудовата дисциплина, с техните обективни и
субективни признаци, очертават предмета на правния спор, само при
конкретното им описание, съдът в случая не може да извърши проверка за
това спазени ли са повелителните изисквания на закона, свързани с
процедурата по наказване (изслушване или приемане на обяснения и
преклузивни срокове), както и тази по същество — налице ли е виновно
неизпълнение на трудовите задължения и правилно ли са приложени
критериите за определяне на наказанието – арг. чл. 189, ал. 1 КТ, респ.
правилно ли е прекратено трудовото правоотношение на посоченото от
работодателя основание. Поради това обстоятелство съдът не може да
установи дали дисциплинарната отговорност на ищеца е била погасена към
момента на налагане на процесното дисциплинарно наказание по отношение
на първото и третото твърдяно нарушение.
Доколкото от предметното съдържание на процесната заповед не може
да се установи моментът на извършването на първото и третото нарушение от
ищеца, настоящата съдебна инстанция приема, че работодателят е допуснал
нарушения на императивни правни норми чл. 193 и чл. 195 КТ, във вр. с чл.
194 КТ. По отношение на третото нарушение работодателят е наложил
наказание, което не е съобразено с критериите по чл. 189, ал. 1 от КТ. Това от
своя страна има за последица признаване незаконността и отмяна на
заповедта за уволнение.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ
Съгласно чл. 344, ал.1, т. 2 от КТ, работникът или служителят има
право да оспорва законността на уволнението пред съда и да иска
възстановяване на предишната работа. Следователно предпоставка за
уважаването на този иск е признаване уволнението за незаконно и отмяната
му от съда. Необходимо е също, ищецът да е бил в правоотношение с
ответника по безсрочен трудов договор или по срочен такъв, но срокът на
договора да не е изтекъл към момента на постановяване на решението на съда
(вж. решение No. 1903/2001г. на ВКС, III Г. О. и решение No. 584/2001 г. на
ВКС, III Г. О). Това са и обстоятелствата, подлежащи на доказване. В случая
са налице предпоставките за уважаване на иска – уволнението бе признато за
незаконно от съда и ищецът е работил при ответника по безсрочен трудов
договор.
5
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ
Съгласно чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, работникът или служителят има
право да оспорва законността на уволнението пред съда като иска
обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението.
При незаконно уволнение работникът или служителят има право на
обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово
възнаграждение (БТВ) за времето, през което е останал без работа, поради
уволнението, но за не повече от шест месеца (вж. чл. 225, ал. 1 от КТ).
Следователно предпоставките за уважаване на този иск са: 1. работникът или
служителят да е уволнен; 2. той да е останал без работа поради уволнението;
3. работникът да е претърпял вреди поради оставането си без работа; 4. съдът
да е признал уволнението за незаконно; 5. работодателят да не е изплатил на
работника или служителя обезщетение за тези вреди.
По делото се установи от извършената констатация на оригинала на
трудовата книжка на ищеца в съдебно заседание и служебна бележка от
Агенцията по заетостта, че след прекратяване на трудовото правоотношение
ищецът не е полагал труд по трудово правоотношение.
Причинените на ищеца имуществени вреди под формата на пропуснати
ползи са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното поведение
на работодателя – незаконното уволнение. Съгласно чл. 228 от КТ, във вр. с
чл. 225, ал. 1 от КТ брутното трудово възнаграждение на работника или
служителя се определя за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало
основанието за съответното обезщетение, или последното получено от
работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение, получено
през календарния месец, предхождащ месеца, в който е възникнало
основанието за съответно обезщетение. Релевантно е брутното трудово
възнаграждение, получено през календарния месец, предхождащ
възникването на основанието за заплащането му.
Видно от отбелязването в трудовата книжка на ищеца основното му
трудово възнаграждение е в размер на 1250 лева. Ищецът не проведе пълно и
главно доказване за размера на брутното му трудово възнаграждение, поради
което при определяне на обезщетението съдът следва да вземе предвид
основното такова. Тъй като процесното трудово правоотношение е
прекратено на 08.12.2021 г., с връчване на Заповед № РД-06-7/10.11.2021 г.,
работодателят дължи обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ за периода от
08.12.2021 г. до 08.06.2022 г., а не както претендира ищеца от 10.11.2021 г. до
10.05.2022 г. Следователно съдът следва да присъди обезщетение за периода
от 08.12.2021 г. до 10.05.2022 г., тъй като в случай че съдът присъди парично
обезщетение до 08.06.2022 г., ще наруши един от основните принципи в
гражданския процес - диспозитивното начало. Ето защо размерът на
обезщетението за посочения период е 6250 лева, за която сума следва да бъде
уважен иска и отхвърлен за разликата над тази сума до пълния предявен
размер.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
6
заплати в полза на ищеца сумата в общ размер на 666,66 лева,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение в исковото
производство съобразно уважената част от исковете по чл. чл.344, ал.1, т.1 и
т.2 КТ и сумата 267,03 лева, разноски за адвокатско възнаграждение
съобразно увачената част от иска по 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ.
По аргумент от чл. 78, ал. 6 от ГПК разноските за държавна такса в
исковото производство следва да се възложат в тежест на ответника, като
същият бъде осъден да заплати в полза на Районен съд-Сливница държавна
такса за уважените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ в размер на по 50
лева за всеки иск, както и върху уважения размер на иска по 344, ал. 1, т. 3, вр.
чл. 225, ал. 1 от КТ в размер на 250 лева.
Мотивиран от посоченото, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО УВОЛНЕНИЕТО на Е. К. Т., ЕГН
**********, с адрес с. Д., ул.“***, извършено със заповед № РД-07-
420/10.11.2021 г. издадена на основание чл. 187, ал. 1, т. 3, т. 7 и т. 10 от КТ от
директора на ТП „ДГС Сливница“– поради извършване на тежки нарушения
на трудовата дисциплина, като ГО ОТМЕНЯ по иск с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 1 от КТ.
ВЪЗСТАНОВЯВА Е. К. Т., ЕГН ********** на длъжността „старши
лесничей”, която е заемал преди уволнението му със заповед № РД-07-
420/10.11.2021 г. издадена от директора на ТП „ДГС Сливница“, по иск с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ.
ОСЪЖДА ТП „ДГС Сливница“, адрес гр. Сливница, ул. „Княз
Александър I Батенберг“ № 2 да заплати на Е. К. Т., ЕГН **********, с адрес
с. Д., ул.“***, по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, във вр. с чл.
225, ал. 1 КТ сумата от 6250 лева, представляваща обезщетение за оставянето
на ищеца без работа поради уволнението за периода от 08.12.2021 г. до
10.05.2022 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния му предявен
размер от 7800 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА ТП „ДГС Сливница“, адрес гр. Сливница, ул. „Княз
Александър I Батенберг“ № 2 да заплати на Е. К. Т., ЕГН **********, с адрес
с. Д., ул.“***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 933,67 лева,
представляваща разноски в исковото производство съобразно уважената част
от исковете.
ОСЪЖДА ТП „ДГС Сливница“, адрес гр. Сливница, ул. „Княз
Александър I Батенберг“ № 2, да заплати на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК по
сметка на Районен съд – Сливница, сумата 350 лева – държавна такса.
На основание чл. 242, ал. 1 ГПК ДОПУСКА предварително изпълнение
на решението в частта, с която се присъжда обезщетени за оставяне без
работа.
7
Решението в частта, в която е допуснато предварително изпълнение,
имащо характера на определение, подлежи на обжалвана с въззивна частна
жалба пред Софийски окръжен съд в едноседмичен срок от връчване на
препис.
Решението в останалата част подлежи на обжалване пред Софийски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис.
Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________
8