№ 2450
гр. Варна, 05.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Антония Светлинова
при участието на секретаря Веселина Д. Г.
като разгледа докладваното от Антония Светлинова Гражданско дело №
20223110106772 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.
Образувано е по предявен от И. Я. С., ЕГН **********, с адрес:
******, и М. Я. У. , ЕГН **********, с адрес: **********, срещу Г. М. П. ,
ЕГН **********, с адрес: **********, ет. 2, осъдителен иск с правно
основание чл. 108 ЗС за признаване за установено в отношенията между
страните, че ищците са собственици при равни части – по ½ ид.ч. всеки от
тях, на навес с оградни стени с площ 20 кв.м, построен в УПИ VII-634 в
кв. 33 по РП на гр. А., обл. Варна, одобрен със Заповед № 358/20.12.2001 г.
на Кмета на Община А., с административен адрес: ********, повдигнат в
червен цвят на приложената на л. 26 от делото скица № 127/191/15.02.2022 г.,
и за осъждане на ответника да предаде на ищците владението върху
описания имот.
По твърдения в исковата молба, по силата на съдебна спогодба,
одобрена от съда на 07.03.1986 г. по гр.д. № 351/1980 г. на Варненския
районен съд, е извършена делба на дворно място с площ 615 кв.м.
представляващо УПИ VII-634 в кв. 33 по плана на гр. А. заедно с построените
в дворното място жилищна сграда и постройки, като на съделителите Б.Д.И. и
М.С.И. е поставено в дял жилището, находящо се на приземния етаж на
жилищната сграда, както и построените в дворното място навес и клозет,
ведно с 1/3 ид.ч. от мястото; на Я.Й.С. и Ж.Б.С. е било поставено в дял
жилището, находящо се на първия етаж на сградата, заедно с построените в
дворното място селскостопанска сграда и навес, ведно с 1/3 ид.ч. от мястото,
а на Н.Н.К. и П.Б.К. е поставено в дял жилището на втория етаж от
жилищната сграда и построените в дворното място селскостопанска сграда и
гараж, както и останалата 1/3 ид.ч. от дворното място. Процесният навес е
идентичен с този, получен при делбата от Б. и М. И.ови, като те не са го
отчуждавали. Б. И.ов е починал на 21.06.1986 г., а съпругата му М. И.ова – на
1
21.12.1997 г., като техни законни наследници са двете им дъщери П.Б.К. и
Ж.Б.С.. С договор за покупко-продажба от ********* г. П.К. е продала на
сестра си Ж.С. придобитите по наследство от родителите им ½ ид.ч. от
жилището на приземния етаж, навеса и клозета в двора. Към този момент
купувачът Ж.С. вече е била вдовица, респ. закупените имоти са станали лична
нейна собственост. Тя е отчуждила същите в полза на децата й И. Я. С. и М.
Я. У. (ищци по делото) с договор за дарение от 27.07.2018 г.
П.Б.К. е починала на 07.08.2018 г. и наследена от нейната дъщеря Н.Н.
Н.а. С договор за покупко-продажба от ********* г. Н.Н. е отчуждила в полза
на Е.М.А. жилището, находящо се на втория етаж от жилищната сграда,
гараж и селскостопанска сграда в двора с площ 12 кв.м по данъчна оценка. С
договор за дарение от ******** г. Е.А. е дарила на дъщеря си Д.А.С.
жилището и гаража, както и селскостопанска сграда със застроена площ 62,78
кв.м, на която според ищците тя въобще не е била собственик. Д.С. от своя
страна е прехвърлила имотите в полза на ответника Г. М. П. по силата на
договор за покупко-продажба от ****** г. От тогава ответникът владее без
правно основание и процесния навес, собственост на ищците, като отказва да
им предаде владението върху него.
По изложените съображения по същество ищците молят за уважаване
на предявения иск и претендират разноски по делото.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор на исковата
молба, в който излага становище за допустимост, но неоснователност на
иска. Поддържа, че процесният навес представлява незаконен строеж и
същият е бил премахнат. Твърди, че през 2000 г. Н.Н. и ищецът И. С. са
разпределили по равно (по ½ ид.ч.) правото на ползване върху дворното
място и са поставили ограда в него, като от тогава имотът се ползва
съобразно това разпределение. Към 2019 г., когато Е.А. е закупила от Н.Н.
жилището на втория етаж от сградата, всички останали постройки вече са
били премахнати, и впоследствие гаражът и селскостопанската постройка са
изградени наново от съпруга на дъщеря й Д.А.. Именно двамата съпрузи са се
снабдили с удостоверение за търпимост на изградената от тях нова
селскостопанска постройка с площ 62,78 кв.м, състояща се от помещение за
съхранение на дърва за огрев, инвентар и др, която постройка е придобита от
него. В тази връзка се позовава на издадените в периода до 2020 г. скици на
имота, в които второстепенните постройки, вкл. и процесният навес, не са
нанесени. Изтъква още, че съгласно приложената скица на придобития при
делбата от Б. и М. И.ови дял първи, включеният в дела им навес е с площ 9
кв.м се е намирал на север от тоалета, а не на изток, където е разположен
процесният навес с площ 20 кв.м. Отделно подчертава, че ищците ползват в
своята част от дворното място друг навес, селскостопанска постройка и
гараж.
А тези аргументи по същество моли за отхвърляне на иска и претендира
разноски по делото, вкл. адвокатски хонорар.
В открито съдебно заседание ищците, действащи чрез процесуалния
им представител адв. Д. П., поддържат исковата молба и представят списък на
разноски по чл. 80 ГПК.
Ответникът, действащ чрез адв. Д. В., поддържа отговора и също
представя списък по чл. 80 ГПК. В депозирана писмена защита излага правни
доводи, съобразно събрания доказателствен материал.
2
След като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за
установено от фактическа страна следното:
От приложения препис от нотариален акт за собственост на недвижим
имот № 9 от ****** г., том I, дело № ****** г. на Варненски нотариус (л. 6)
се установява, че Б.Д.И. е закупил дворно място с площ 570 кв.м, находящо се
в с. А., обл. Варна, представляващо парцел VII-428 в кв. 33 по плана на
селото, при граници: улица, парцели VIII-41, V-421, V-428 и VI-428.
Съгласно приобщения препис от нотариален акт за учредяване правото
на строеж върху чужда земя (суперфиция) № 66 от ******* г., том IV, дело №
****** г. на Варненски нотариус (л. 7) Б.Д.И. е отстъпил безвъзмездно на
М.С.И., Н.Н.К., П.Б.К., Я.Й.С. и Ж.Б.С. правото да построят върху
собственото му дворно място в с. А. - парцел VII-428 с площ 570 кв.м, първия
и втория етажи от жилищната сграда съгласно утвърдения архитектурен план,
всеки етаж състоящ се от: дневна с ниша, две спални, хол, баня, клозет, при
обща застроена площ на всеки етаж от 94,60 кв.м.
От материалите по приобщеното гр.д. № 351/1986 г. по описа на
Районен съд – Варна се установява, че през 1986 г. Я.Й.С. и Ж.Б.С. са
предявили срещу Н.Н.К., П.Б.К., Б.Д.И. и М.С.И. иск за делба на жилищната
сграда в с. А., **********, построена през 1968 г. въз основа на отстъпеното
право на строеж, състояща се от приземен етаж и два етажа. Делбеното
производство е приключило с влязло в сила протоколно определение от
07.03.1086 г., с което е одобрена постигнатата между страните спогодба.
Съгласно последната делбата е извършена, като:
- на съпрузите Б.Д.И. и М.С.И. се дава в дял жилището на приземния
етаж на жилищната сграда, навес с площ 9 кв.м. и построен до него клозет,
разположени на северозапад от сградата, заедно с 1/3 ид.ч. от дворното място,
в което е построена сградата, обособени като дял първи по експертното
заключение на вещото лице инж. Славчо Стамболийски;
- на съпрузите Я.Й.С. и Ж.Б.С. се дава в дял жилището на първия етаж
на жилищната сграда, избено помещение от 16,42 кв.м., селскостопанска
сграда с площ 2,9 кв.м., разположена на запад от жилищната, и гараж с площ
34 кв.м в югоизточната част на двора, заедно с 1/3 ид.ч. от дворното място, в
което е построена сградата, обособени като дял втори по експертното
заключение, както и
- на съпрузите Н.Н.К. и П.Б.К. се дава в дял жилището на втория етаж
на жилищната сграда, гараж с площ 23,56 кв.м, който тангира с външната
северна стена на жилищната сграда, и селскостопанска сграда с площ 15
кв.м., залепена за западната стена на гаража, заедно с 1/3 ид.ч. от дворното
място, в което е построена сградата, обособени като дял трети по експертното
заключение.
Видно от приобщените удостоверения за наследници с изх. №
078/09.02.2022 г. и изх. № 077/09.02.2022 г., издадени от Община А. (л. 22-24),
Б.Д.И. е починал на 21.06.1986 г. и оставил за законни наследници преживяла
съпруга М.С.И. и две деца – Ж.Б.С. и П.Б.К.. М.С.И. е починала на 21.12.1997
г. и наследена от същите деца, като дъщеря й П.Б.К. е почнала на 06.08.2018 г.
и оставила за единствен наследник детето й Н.Н. Н.а.
Въз основа на одобрената съдебна спогодба Я.Й.С. и Ж.Б.С. са се
3
снабдили с нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит чрез
съдебна делба № 3/07.01.1987 г., том I, дело № 32/1987 г. на нотариус при
ВРС (л. 9), за следния недвижим имот: жилище на първия етаж от жилищната
сграда, застроена на ********** в с. А., селскостопанска сграда и гараж в
двора, ведно с 1/3 ид.ч. от дворното място.
Видно от приобщения нотариален акт за дарение на недвижим имот №
80 от ******** г., том XVIII, дело ******* г. на нотариус при ВРС (л. 10),
след смъртта на Я.Й.С. преживялата му съпруга Ж.Б.С. е дарила на сина си И.
Я. С. и дъщеря си М. Я. С.а по ½ ид.ч. от собствените й 2/3 ид.ч. от
придобития чрез делба и наследство недвижим имот, съставляващ 1/3 ид.ч. от
дворно място, цялото с площ 570 кв.м, ведно с построените в него жилище на
първи жилищен етаж на сграда, ведно с прилежащото му избено помещение с
площ 16,42 кв.м. и 1/3 ид.ч. от общите части на сградата, стопанска постройка
и гараж в двора.
С последващ нотариален акт за дарение на недвижим имот № 99 от
*******- г., том III, рег. № ****, дело **-* от 2021 г. на нотариус при ВРС (л.
20-21) Ж.Б.С. е дарила на децата си И. Я. С. и М. Я. У. общо 1/6 ид.ч. или по
1/12 ид.ч. на всеки от тях от дворното място, съставляващо УПИ VII-634 в кв.
33 по плана на с. А..
Съгласно приложения нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 110, том V, рег. № ****, дело *** от 2017 г. на нотариус
при ВРС (л. 11) на ********* г. И. Я. С. и М. Я. У. са продали на Н.Н. Н.а
само дареното им избено помещение с площ 16,42 кв.м.
Съгласно нотариален акт за дарение на недвижим имот № 102 от
******* г., том XXXIII, дело ****/1993 г. на нотариус при ВРС (л. 53) П.Б.К.
и Н.Н.К. дарили на дъщеря си Н.Н. Н.а придобитото в режим на СИО жилище
на втори етаж от жилищната сграда в с. А., **********, изба от 16,34 кв.м,
селскостопанска сграда и гараж в двора, заедно с 1/3 ид.ч. от дворното място,
като са запазили своето пожизнено право на ползване.
Съгласно приложения нотариален акт за дарение на недвижим имот №
123, том III, рег. № ****, дело *** от 2017 г. на нотариус при ВРС (л. 12) на
19.12.2017 г. П.Б.К. е дарила на дъщеря си Н.Н. Н.а само 1/6 ид.ч. от
придобитото по наследство дворно място, цялото с площ 570 кв.м,
съставляващо УПИ VII-634 в кв. 33 по РП на с. А..
С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 111 от
********* г., том V, рег. № ****, дело ***/2017 г. на нотариус при ВРС (л.
13) П.Б.К. е продала на своята сестра и съсобственик Ж.Б.С. ½ ид.ч. от
жилището на приземния етаж на жилищата сграда, ведно с ½ ид.ч. от
прилежащите му навес и клозет в двора, както и ½ ид.ч. от прилежащите на
това жилище ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху
дворното място, върху което е построена тя.
С нотариален акт за дарение на недвижим имот № 10 от 27.07.2018 г.,
том 4, рег. № ****, дело ***/2018 г. на нотариус при ВРС (л. 14) Ж.Б.С. е
дарила на децата си И. Я. С. и М. Я. У. по ½ ид.ч. на всеки от тях от
собственото й жилище на приземния етаж на жилищната сграда, ведно с
прилежащите му навес и тоалет в двора, както и припадащите се на
жилището ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху
мястото, в което е построена тя.
С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 77 от
4
********* г., том III, рег. № ****, дело *** от 2019 г на нотариус при ВРС (л.
15-16) Н.Н. Н.а е продала на Е.М.А. собствените й недвижими имоти,
придобити по дарение, а именно: жилище на втория етаж на жилищната
сграда в с. А., ********** заедно с изба с площ 16,34 кв.м, селскостопанска
сграда в двора без площ по документ за собственост и площ от 12 кв.м. по
данъчна оценка, гараж без площ и граници по документ за собственост и
площ от 24 кв.м. по данъчна оценка, както и ½ ид.ч. от дворното място.
Съгласно нотариален акт за дарение на недвижим имот № 44 от
******** г., том VII, рег. № ****, дело № **** от 2020 г. на нотариус при
ВРС (л. 17) Е.М.А. и А.Х.А. са дарили на дъщеря си Д.А.С. жилище на втория
етаж на жилищната сграда в с. А., ********** заедно с изба с площ 16,34
кв.м, селскостопанска сграда със застроена площ от 62,78 кв.м, гараж в двора
със застроена площ 30,52 кв.м., както и ½ ид.ч. от дворното място. В
нотариалния акт е отразено, че при съставянето му са представени посочени
в акта документи, сред които и удостоверение № 15/27.01.2020 г. на Община
А..
Видно от съдържанието на въпросното удостоверение за търпимост (л.
54), със същото са признати за търпими строежи съгласно пар. 127, ал. 1 от
ПЗР на ЗИД на ЗУТ, неподлежащи на премахване и забрана за ползване,
следните постройки, а именно: гараж със застроена площ 30,52 кв.м. и
селскостопанска сграда със застроена площ 62,78 кв.м., изградени преди 2000
г. в УПИ VII-634 в кв. 33 по действащия план на гр. А..
Съгласно нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №
182 от ****** г., том II, рег. № ****, дело № *** от 2021 г. на нотариус при
ВРС (л. 18-19) Д.А.С. е продала на Г. М. П. придобитите по дарение от
родителите й имоти.
От приетото и неоспорено от страните заключение на допуснатата
съдебно-техническа експертиза (л. 104 и сл.) се установява, че процесният
навес представлява източната част от масивна стопанска сграда, разположена
в северозападната част на УПИ VII-634 в кв. 33 по КП и РП на гр.А., която
стопанска сграда е с идентификатор 00182.500.400.6 по КК на гр. А., одобрена
със Заповед № РД-18-170/27.09.2022г. на ИД на АК. Съгласно заключението
селскостопанската сграда с площ 62,78кв.м, описана в Н.А. № 182/****** г. и
Н.А. № 44/******** г., не е идентична с описания навес с площ 9 кв.м. в Дял
първи от съдебната делба по гр.дело № 351/1986 г.на ВРС. След извършен
оглед на място и измерване с рулетка на границите на сградите, построени в
поземления имот, вещото лице е констатирало следното:
- масивна сграда с площ 62,78 кв.м. на място не съществува;
- тоалетната в двора и навеса, описани в Дял първи от съдебната делба
по гр.дело № 351/1986 г. са съборени;
- в дъното на поземления имот по северната и западна граници е
разположен навес, който не е описан в спогодбата по съдебната делба по гр.
дело № 351/1986 г.;
- стопанската сграда, разпределена в Дял трети и изчертана до гаража на
скицата към СТЕ по делото за делба, на място представлява навес (лятна
кухня);
- съборените тоалетна и навес, поставени в Дял първи от съдебната
делба по гр.дело №351/1986г., навеса, разположен по северната и западна
граници и селскостопанската сграда (лятна кухня), разположена до гаража,
5
описани в Дял трети от съдебната делба по гр. дело № 351/1986г.,
представляват сграда с площ 62,78 кв.м., описана в Н.А. № 182/****** г. и
Н.А. №44/******** г., нанесена в КП и РП на гр.А. от 2000 г., и сграда с
идентификатор 00182.500.400.6 по КК;
- гаражът и стопанската сграда (лятна кухня), поставени в Дял трети от
съдебната делба по гр. дело №351/1986г., съответстват по местоположение на
съществуващите на място, но се различават по граници и площ.
От заключението се установява още, че стопанската сграда, за която е
издадено удостоверението за търпимост № 15/27.01.2020 г., е изградена преди
2000 г., като строежът на сградата е извършен от бившите собственици. С
проекта за попълване на незаконния строеж са променени и контурите на
триетажната жилищна сграда и гаража, построен на северната и фасада.
При изслушването на вещото лице по реда на чл. 200 ГПК инж. С. К.
пояснява, че на място има изграден навес (лятна кухня) с площ 23 кв.м., който
е до гаража и е вътрешно свързан с него.
За установяване владението върху процесния имот по делото са
допуснати и гласни доказателствени средства посредством разпита на
водените от страните свидетели (л. 116 и сл.).
От свидетелките показания на св. Д. С.а (съпруга на ищеца И. С.) се
установява, че къщата на родителите й има вътрешна граница с процесното
дворно място в гр. А.. Свидетелката разказва, че бабата и дядото на съпруга й
са били собственици на приземен етаж от къщата заедно с намиращи се в
двора сайвант и тоалетна. Според нея въпросният сейвант е наличен и в
момента в имота и представлява процесния навес, на който е поставена тента.
Сочи още, че съпругът й и сестра му нямат достъп до този навес, който е
отделен с ограда и се владее от последните закупили го собственици.
Ангажиран от ответника е св. Д. С.ов (без дела и родство със страните).
Същият разказва, че е съпруг на Д.С., като майката на последната е купила
през 2019 г. имот в гр. А., на **********. Твърди, че след покупката имотът е
владян от него и съпругата му, като представлява втори етаж от къща,
половината маза, половината таван и половината двор. Спомня си, че в двора
е бил наличен само гараж, а останалите стопански постройки са били
съборени и те са ги възстановили и са се снабдили с удостоверение за
търпимост за тях. Разказва, че през 2020 г. са възстановили постройката зад
гаража, която са пригодили като лятна кухня (барбекю). Твърди, че те са
ползвали тази лятна кухня, а сега се ползва от купувачите, на които са я
продали. Първоначално въпросната постройка (лятна кухня), която те
възстановили и за която се снабдили с удостоверение за търпимост, била по-
голяма (с опънати греди до края на двора), но впоследствие махнали гредите
и оставили само част от постройката, защото иначе много се затварял дворът.
Именно тази част от постройката свидетелят сочи разпознава като
съществуващия на място навес.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Предмет на разглеждане е осъдителен иск с правно основание чл. 108
ЗС за ревандикация на недвижим имот – навес с оградни стени.
Същият е допустим, доколкото са налице нормативно установените
положителни процесуални предпоставки за съществуване и надлежно
6
упражняване на правото на иск и липсват процесуални пречки за това.
Основателността на иска е обусловена от наличието на следните
кумулативни материалноправни предпоставки, а именно: 1.) придобито от
всеки от ищците право на собственост върху 1/2 идеални части от процесния
навес на твърдяното придобивно основание - договор за покупко-продажба от
********* г. и договор за дарение от 27.07.2018 г., вкл. идентичността на
процесния навес с този, включен в дял първи на делбата, разпределен на
Б.Д.И. и М.С.И. с одобрената съдебна спогодба по гр.д. № 351/1980 г. на
Варненския районен съд, както и 2.) упражнявана от ответника фактическа
власт върху имота. Съгласно правилата за разпределение на
доказателствената тежест в процеса, обективирани в разпоредбата на чл. 154,
ал. 1 ГПК, в тежест на ищците е да проведат пълно и главно доказване на тези
факти.
Не е спорно, а се установява и от приобщените писмени
доказателствени средства, че наследодателите на ищците (техни баба и дядо)
Б.Д.И. и М.С.И. са придобили чрез извършената по гр.д. № 351/1980 г. на
Варненския районен съд съдебна делба жилището на приземния етаж на
делбената жилищна сграда, навес с площ 9 кв.м. и клозет.
Няма данни същите да са отчуждавали приживе така придобитите
имоти, поради което след смъртта им имотите са придобити по наследство от
техните деца Ж.Б.С. и П.Б.К. при равни квоти от по ½ ид.ч. за всяко дете –
арг. от чл. 5, ал. 1 от ЗН.
С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 111 от
********* г., том V, рег. № ****, дело ***/2017 г. на нотариус при ВРС
П.Б.К. е продала в полза на сестра си Ж.Б.С. придобитата по наследство от
родителите им ½ ид.ч. от жилището на приземния етаж на жилищата сграда,
ведно с ½ ид.ч. от прилежащите му навес и клозет в двора. Така Ж.Б.С. се е
легитимирала като едноличен собственик на тези имоти, придобити по
наследство и покупко-продажба.
Тя от своя страна е отчуждила имотите в полза на децата й И. Я. С. и М.
Я. У. (сега ищци) с последващ нотариален акт за дарение на недвижим имот
№ 10 от 27.07.2018 г., том 4, рег. № ****, дело ***/2018 г. на нотариус при
ВРС.
Следователно на описаните основания ищците се легитимират като
собственици на по ½ ид.ч. от навеса с площ 9 кв.м, обособен в дял първи от
съдебната делба от 1986 г., разположен на северозапад от жилищната сграда и
граничещ с външна тоалетна (клозет).
Не е установена обаче идентичността на този навес с процесния такъв.
Напротив – според заключението на съдебно-техническата експертиза, което
съдът кредитира напълно като компетентно изготвено, правилно и
обосновано, въпросният навес с площ 9 кв.м. е съборен и понастоящем не е
наличен на място, като в имота са останали само бетоновите основи от него и
от поместения до него клозет, който също е съборен.
От експертизата се установява още, че в имота е налице навес – лятна
кухня с площ 23 кв.м., разположен до гаража в северозападната част на имота,
който навес обаче съответства по местоположение на селскостопанската
постройка, включена в дял трети на съдебната делба по гр.дело № 351/1986 г.
на ВРС, а не на този от дял първи.
Въпросната селскостопанска постройка е придобита при делбата от Н. и
7
П.К.и, които са я дарили на дъщеря си Н.Н. Н.а с нотариален акт № 102 от
******* г., том XXXIII, дело № ****/1993 г. на нотариус при ВРС, а тя от
своя страна я е продала на Е.М.А. с нотариален акт № 77 от ********* г., том
III, рег. № ****, дело № *** от 2019 г на нотариус при ВРС.
Съгласно нотариален акт № 44 от ******** г., том VII, рег. № ****,
дело № **** от 2020 г. на нотариус при ВРС купувачът Е.М.А. и съпругът й
А.Х.А. са дарили постройката, описана в договора с площ 62,78 кв.м, на
дъщеря си Д.А.С., която пък го е продала на ответника Г. М. П. с нотариален
акт № 182 от ****** г., том II, рег. № ****, дело № *** от 2021 г. на нотариус
при ВРС.
Така по силата на съдебната делба и описаните транслативни сделки
именно ответникът се легитимира като собственик на наличния в имота навес
(лятна кухня).
Този извод се потвърждава и от свидетелските показания на св. Д. С.ов,
според които той е възстановил придобитата от тъща му Е.М.А. стопанска
постройка в имота, граничеща с гаража на север от къщата, и са се снабдили с
удостоверение за търпимост на тази сграда и гараж, като същото касае
селскостопанска постройка с по-голяма площ, каквато е била предвидена по
проект и изградена първоначално (затворена с греди и покрив), но
впоследствие е частично разрушена и останала само част, идентична с
наличната в момента в имота. Съдът цени тези свидетелски показания като
достоверни, доколкото са дадени от лице с непосредствени лични
впечатления, пресъздадени при разпита по ясен, последователен и
непротиворечив начин, като същите кореспондират с останалия
доказателствен материал, вкл. удостоверение за търпимост № 15/27.01.2020
г., издадено за селскостопанска сграда със застроена площ 62,78 кв.м, и
експертно заключение на СТЕ, според което сграда с такава площ не е
налична в момента, а на същото място е разположена процесната лятна кухня
с площ 23 кв.м. и сградата с площ 62,78 кв.м., описана в нотариален акт №
182/****** г. и нотариален акт № 44/******** г., включва съборените
тоалетна и навес, поставени в дял първи от делбата, навеса, разположен по
северната и западна граници и селскостопанската сграда (лятна кухня),
разположена до гаража, описани в дял трети.
Отчитайки възможната заинтересованост на св. Д. С.а по реда на и при
условията на чл. 172 ГПК, съдът не кредитира нейните показания в частта
относно идентичността на наличния на място навес с този, придобит при
делбата от Б. и М. И.ови, тъй като са изолирани от останалите доказателства.
По изложените мотиви съдът намира, че ищците не са станали
собственици на процесния навес на заявените придобивни основания и
предявеният иск подлежи на отхвърляне като неоснователен.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, оглед изхода на делото и направеното
искане, в полза ответника следва да бъдат присъдени сторените разноски по
делото в общ размер на 750 лв., от които 250 лв. за депозит за вещо лице (л.
93) и 500 лв. за адвокатско възнаграждение, доказателства за реалното
заплащане на което са представени по делото – договор за правна защита и
съдействие № 0018/03.02.2023 г., съдържащ разписка за получено плащане в
брой (л. 114).
8
Предвид извода за неоснователност на иска, разноски на ищците не се
следват.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. Я. С., ЕГН **********, с адрес:
******, и М. Я. У. , ЕГН **********, с адрес: **********, срещу Г. М. П. ,
ЕГН **********, с адрес: **********, ет. 2, осъдителен иск с правно
основание чл. 108 ЗС за признаване за установено в отношенията между
страните, че ищците са собственици при равни части – по ½ ид.ч. всеки от
тях, на навес с оградни стени с площ 20 кв.м, построен в УПИ VII-634 в
кв. 33 по РП на гр. А., обл. Варна, одобрен със Заповед № 358/20.12.2001 г.
на Кмета на Община А., с административен адрес: ********, повдигнат в
червен цвят на приложената на л. 26 от делото скица № 127/191/15.02.2022 г.,
и за осъждане на ответника да предаде на ищците владението върху
описания имот.
ОСЪЖДА И. Я. С., ЕГН **********, с адрес: ******, и М. Я. У. , ЕГН
**********, с адрес: **********, да заплатят на Г. М. П. , ЕГН **********,
с адрес: **********, ет. 2, сумата от 750 лв. (седемстотин и петдесет лева) за
сторените по делото разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните, чрез процесуалните
им представители, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9