Р Е Ш Е
Н И Е
|
Номер |
|
Година |
24.08.2020г. |
|
Град |
Асеновград |
В ИМЕТО НА НАРОДА
|
Асеновградският
районен |
съд
|
Трети наказателен |
състав |
|
На |
Трети август |
|
|
Година |
2020 |
В публично заседание в следния състав:
|
Председател: |
Иван Шейтанов |
|
Секретар: |
Ася Иванова |
|
като разгледа докладваното от |
Съдията |
|
Наказателно адм. характер дело номер |
349 |
по
описа за |
2020 |
година. |
Р Е
Ш И:
ИЗМЕНЯВА НП №16-002384/25.03.2020г.,
издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” Пловдив, с което на
„Палтранс“ ЕООД, ЕИК205509882, със
седалище и адрес на управление гр. Садово, ул. „Г. Николов“ №8 представлявано
от Д.Й.П., на основание чл.416, ал.5 вр. чл.414, ал.3 от Кодекса на труда е
наложена „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 1700 (хиляда и седемстотин) лева, за
нарушение по чл.63, ал.2 вр. чл.63, ал.1
от Кодекса на труда, като НАМАЛЯВА размера на наложената имуществена санкция от
1700 лева на 1500 лева.
ПОТВЪРЖДАВА НП в останалата му част.
ОСЪЖДА „Палтранс“ ЕООД,
ЕИК205509882, със седалище и адрес на
управление гр. Садово, ул. „Г. Николов“ №8 представлявано от Д.Й.П. да заплати на Изпълнителна Агенция
“Главна Инспекция по труда”- гр. София сумата от 100.00 / сто / лева за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението
може да бъде обжалвано в 14 дневен срок от съобщаването му на страните, пред
Административен съд Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателнопроцесуалния кодекс и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Производство по реда на чл.59 и
следващите от ЗАНН.
Обжалвано е НП №16-002384/25.03.2020г.,
издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” Пловдив, с което на „Палтранс“
ЕООД, ЕИК205509882, със седалище и адрес
на управление гр. Садово, ул. „Г. Николов“ №8 представлявано от Д.Й.П. , на
основание чл.416, ал.5 вр. чл.414, ал.3 от Кодекса на труда е наложена
„ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 1700 (хиляда и седемстотин) лева, за
нарушение по чл.63, ал.2 вр. чл.63, ал.1
от Кодекса на труда.
Управителят
на „Палтранс“ ЕООД не
се явява лично в последното проведено по делото съдебно заседание. Чрез
отразеното в жалбата, изразява своето неудовлетворение от издаденото НП като счита,
че същото следва да бъде отменено, тъй като е неправилно,незаконосъобразно и
постановено при съществени нарушения на административно-производствените
правила. Алтернативно се иска да бъде прието, че е налице маловажен случай по смисъла
на чл.28 от ЗАНН, че нарушението е
„маловажно“, като наказанието за него се определи при условията на чл.415в,
ал.1 от КТ или да се измени обжалваното НП, като се намали до минимума
определената имуществена санкция.
Сходно становище изразява и
повереника на жалбоподателя. В хода на делото по същество, адв. С.Д. заявява,
че установеното с АУАН и НП нарушение не е било налице, като поради липса
доказаност, обжалваното НП следва да се отмени. Претендира да им бъдат
присъдени и направените в процеса на
административно-наказателното производство разноски
Представителят на въззиваемата
страна е на становище, че наказателното постановление е правилно и
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло. Претендира да
им се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение.
След преценка на събраните по
делото доказателства, съдът намира за установено следното:
Св. С.Д.Д.е управител на „Елиоса
20“ ЕООД. В началото на месец Февруари 2020г. въпросното дружество стопанисвало
помещение-склад намиращ се в бившето РПК
на с.Катуница. Основната дейност на дружеството е търговия на едро с памперси.
Със сходна дейност се занимавало и управляваното от Д.Й.П. търговско дружество
„Палтранс“ ЕООД, като за нуждите си той ползвал същия склад в Катуница. С оглед извършване на планова проверка, на 20.02.2020г. в 11.40 часа,
служители на Дирекция “Инспекция по труда” гр. Пловдив посетили въпросния
склад. Проверката започнала с легитимация на проверяващите, като се провела в
присъствие на св. Добрева, а на по късен етап и на извикания на място Д.П.. В хода на проверката, проверяващите установили
работеща за „Палтранс“ ЕООД, група от петима работници-един мъж и пет жени.
Работещите жени сортирали и опаковали памперси,а мъжът ги подпомагал в работата
им. На всички работници били раздадени за попълване и справки по реда на чл.402
от КТ. От така попълнените справки, проверяващите установили, че между
работещите е и св. Ю.Г.Д. ***. От попълнената саморъчно и подписаната от страна
на Ю.Д. справка се установило, че тя работи в склада на фирма „Палтранс“ ЕООД,
като пакетировач, с работното време от 08.00
до 16.00 часа, без да знае какъв е размера на трудовото й възнаграждение. На
управителя на фирмата била дадена възможност да представи необходимите
документи касаещи трудовото правоотношение между „Палтранс“ ЕООД и останалите
работнички, между които и св. Ю.Г.Д.. На указаната дата- 27.02.2020г. в ДИТ
Пловдив, се явил лично управителя на „Палтранс“ ЕООД -Д.Й.П.. Същия представил трудов
договор №06/19.02.2020г. сключен между „Палтранс“
ЕООД ОД и Ю.Г.Д., справка- уведомление
до НАП по чл.62, ал.5 от КТ от 20.02.2020г. в 14.25 часа. Предвид установеното,
проверяващите заключили, че е налице нарушение по чл.63, ал.2 вр. чл.63, ал.1
от КТ. За същото спрямо „Палтранс“ ЕООД бил съставен АУАН №16-002384/ 27.02.2020г.
въз основа на който, било издадено и обжалваното НП.
Горната фактическа обстановка се
установява изцяло от събраните по делото писмени доказателства и гласни такива,
събрани, чрез разпита на проверяващите- св. Р.Ц.М. и Д.Т.П., които съдът изцяло
кредитира и частично от показанията на
св. Ю.Г.Д. и св. С.Д.Д..
Съдът след съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства, намира, че жалбата е допустима, а разгледана
по същество, относно искането за
цялостна отмяна на обжалваното НП, същата за неоснователна. Съдът е становище,
че посоченото в АУАН и НП нарушение е налице. Безспорно е това, че на
20.02.2020г., работодателя в лицето
на „Палтранс“ ЕООД е допуснал до работа,
като работник, в стопанисвания от него обект-склад с. Катуница за сортиране и пакетиране на
памперси св. Ю.Г.Д., като това е станало преди да й е предоставил копие от
уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ заверено от ТД на НАП. Това, че този
работник, както и останалите намиращи се в цеха, са полагали труд и са
изпълнявали своите задължения се установява от показанията на проверяващите
свидетели. Това се установява и от съдържанието на попълнената на място от св. Д.
декларация. За съда е безспорно установено това, че в момента на проверката св.
Ю.Г.Д. е полагала труд. Съдът не кредитира показанията на св. С.Д.Д.и св. Д., в
частта им в която те заявяват, че едва
ли не, работничката само, се е обучавала с оглед бъдещото й постъпване на
работа. След като на 19.02.2020г. между работодателят „Палтранс“ ЕООД и
работника, е бил сключен трудов договор №06, то явно е, че трудовото
правоотношение е било вече възникнало. Съобразно разписаното в този трудов
договор, след като, на 20.02.2020г. работника е бил установен на работното си
място, където е полагал труд, няма как да се приеме, че това е ставало по
някаква причина, освен във връзка с възникналото вече трудово правоотношение. Правилно
и нарушението е било квалифицирано като такова по чл.63, ал.2 вр. чл.63, ал.1
от КТ, което се явява основния състав на това нарушение. В срока на приключване на проверката-на 27.02.2020г.,
работодателят е представил на актосъставителя екземпляр от трудов договор №06/19.02.2020г.,
сключен между „Палтранс“ ЕООД и св. Ю.Г.Д., както и справка- уведомление до НАП по чл.62, ал.5 от КТ от 20.02.2020г. в 14.25 часа.. Видно,
че към момента до допускане на работа на Д., въпреки наличието на сключен трудов договор №06/19.02.2020г., то съответно
уведомление до ТД на НАП не е имало, като в този смисъл е нямало как да бъде
връчено на работника. В този смисъл, може да се направи извода, че на 20.02.2020г
в 11.40 часа описаното в АУАН и НП нарушение
по чл.63, ал.2 вр.чл.63, ал.1 от КТ е било налице.
По делото не се представени и не бяха
ангажирани никакви доказателства опровергаващи тези изводи на АНО, а и на съда.
Съгласно текста на чл.1, ал.2 от КТ, който е императивен, във всички случаи
отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови
правоотношения. Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от КТ, работодателят е
длъжен да предостави на работника или служителя преди постъпването му на работа
екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от
уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от териториалната дирекция на
Националната агенция за приходите. Ал. 2 на същия текст предвижда, че
работодателят няма право да допуска до работа работника или служителя, преди да
му предостави документите по ал. 1. В случая, жалбоподателя не е изпълнил тези
си задължения във връзка с уведомлението.
По отношение на наложената
имуществена санкция, съдът намира, че същата се явява не напълно съобразена с
разпоредбата на чл.27, ал.2 от ЗАНН, като при определянето й АНО не е взел
предвид всички обстоятелства и това, че нарушението е било първо такова. В
чл.414, ал.3 от КТ е предвидено, че работодател, който наруши разпоредбите на
чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2 от КТ, се наказва с имуществена
санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице-
с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв., за всяко отделно нарушение. Очевидно е,
че АНО е определил санкцията за ЕООД в размер малко над минимума предвиден в
закона. Съдът намира, че все пак е налице основание и възможност за намаляване
размера на тази санкция, като в случая следва да се отчете факта, че в
обжалваното НП не са посочени мотиви защо санкцията за нарушението, което макар
и първо, е определена над минималната,а от
страна на дружеството жалбоподател все пак са отчели своя пропуск, като още в
деня на проверката, все пак са изпратили уведомление до НАП за сключения трудов
договор, а освен това при извършване на проверката са оказали и пълно
съдействие. В този смисъл съдът е на становище, че размера на наложената
имуществена санкция следва да бъде намален от 1700 лева на 1500 лева. В този смисъл направеното възражение за
намаляване на размера на имуществената санкция се явява основателно и следва да
бъде уважено.
Съдът намира, че по настоящи
казус няма как да намери приложение текста на чл.415в, ал.1 от КТ, тъй като
макар и да е направен опит нарушението да бъде
отстранено веднага след установяването му и явно да не са произтекли
вредни последици за конкретния работник, то съобразно забраната в 415в, ал.2 от
КТ, същото няма как нарушението да бъде квалифицирано като маловажно. В тази насока
направеното искане в жалбата се явява неоснователно.
При служебната проверка на
обжалваното НП, не се установи наличието на съществени процесуални нарушения
при издаването му, налагащи неговата цялостна отмяна, като направените в жалбата останали възражения се явяват
неоснователни.
При този изход на делото
основателно се явява искането на ответника за присъждане на основание чл.63,
ал.5 от ЗАНН на възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита. Предвид
липсата на изрична уредба в АПК, същото е дължимо на основание субсидиарното
приложение на чл. 78, ал. 8 от ГПК и следва да бъде определено по реда на чл.
27е от Наредба за заплащането на правната помощ. Според последната разпоредба,
по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 80 до 120 лв.
Съгласно чл. 78, ал.8 от ГПК конкретния размер по всеки спор се определя от
съда. В случая казусът не се отличава с особена фактическа и правна сложност.
За това съдът счита, че присъждането на по-голямо юрисконсултско възнаграждение
от минимално предвиденото в чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ
не би било обосновано. Така, съобразно фактическата и правната сложност на
делото съдът счита, че на ответника се следва възнаграждение за осъществената
юрисконсултска защита в размер на 100 лева на основание чл. 144 от АПК вр. чл.
78, ал. 8 от ГПК вр. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Посочената сума следва да се присъди в полза на Изпълнителна Агенция “Главна
Инспекция по труда”, доколкото последната е юридическото лице - второстепенен
разпоредител с бюджетни кредити към министъра на труда и социалната политика на
бюджетна издръжка, към което принадлежи ДИТ гр. Пловдив.
Мотивиран от горното, Съдът
постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: