№ 946
гр. Варна, 26.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на пети
юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Цвета Павлова
Членове:Пламен Ат. Атанасов
Цветелина Г. Хекимова
при участието на секретаря Мая М. П.
като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Въззивно гражданско
дело № 20233100501118 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид, следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на “Радиокомпания Си.Джей“ ООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, пл.“България“ №1-
Административна сграда на НДК, ет.1, представлявано от Г.Б.Й. и М.Ш., със съдебен адрес:
****, чрез адв.С. Т., против Решение №655 от 28.02.2023г. постановено по гр.д.№146/2022г.
на Районен съд Варна, с което е отхвърлен предявения от жалбоподателя иск с правно
основание чл.415 вр. с чл.422, ал.1 от ГПК и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за приемане на установено,
че “Темакс България“ ЕООД, с ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.Варна,
ж.к.“Възраждане“, ул.“Блян“ №2-партер, представлявано от Д.С.Б.-П., със съдебен адрес:
****, чрез адв.С. И., дължи на въззивника сумата от 4516.05лв., представляваща сбор от
незаплатени възнаграждения по сключени между страните неформални договори за
излъчване и запис на търговски съобщения по смисъла на чл.73, ал.1 от ЗРТ, за които са
издадени Фактура №15122/30.08.2016г. на стойност 109.78лв., Фактура №15596/07.11.2016г.
на стойност 324.62лв., Фактура №15660/18.11.2016г. на стойност 1301.70лв., Фактура
№16550/28.03.2017г. на стойност 944.94лв., Фактура №16794/16.05.2017г. на стойност
1100.52лв. и Фактура №17994/12.12.2017г. на стойност 734.47лв., както и сумата от
2773.28лв., представляваща сбор от мораторните неустойки върху задължението по всяка
една фактура за периода 27.08.2018г.-27.08.2021г., за които вземания е издадена Заповед
№5669/11.10.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.
1
№12601/2021г. на РС Варна.
В жалбата се излага, че атакуваното решение е неправилно, като се оспорват изводите
на съдът, че не е установено съществуването между страните на валидни облигационни
отношения, тъй като не е спазена предвидената в чл.78 от Закона за радиото и телевизията
писмена форма за действителност на договорите за излъчване на търговски съобщения.
Твърди се, че Договорът за включване на търговски съобщения в медийните услуги е
разновидност на договора за изработка и има за предмет извършване на дейност за
постигане на определен резултат-излъчване на рекламни съобщения, съгласно
предварително одобрена схема. Твърди се, че тъй като законодателят не е предвидил форма
за действителност на договора за изработка, то такъв би могъл да бъде сключен и в устна
форма. Поддържа се, че с чл.78 от ЗРТ не се урежда съдържанието на отделен вид договор, а
се предвижда отношенията по включването на търговски съобщения в медийните услуги, да
се урежда с писмени договори. Поддържа се, че изискването за писмена форма по
отношение на тази разновидност на договора за изработка, е въведено с цел доказване, като
неспазването й не влече нищожност на договора, а единствено затруднение при доказването
му или опасност от налагане на имуществена санкция на доставчика на медийни услуги,
съгласно административно-наказателните разпоредби на ЗРТ. Сочи се съдебна практика в
подкрепа на становището, че визираната в чл.78 от ЗРТ форма е за доказване, а не за
действителност. Поддържа се, че събраните по делото доказателства, установяват възлагане
от страна на ответника за включване на търговски съобщения в медийните услуги на ищеца,
което е осъществявано с нарочни заявки по телефон и по електронен път, чрез електронна
поща. На база желанията на клиента, медията е изготвяла планове, включващи броя на
излъчванията, часовия пояс, продължителността и т.н., които са изпращани на първия и той
ги е потвърждавал в телефонен разговор. След потвърждението, търговските съобщения са
излъчвани по одобрените схеми, като служител на медията е проследявал правилното
изпълнение на заложените планове. След изпълнение на услугите, медията е издавала
сертификати, удостоверяващи съответните излъчвания, респективно за ответникът е
възникнало задължението да заплати уговорената цена за изпълнените медийни услуги. В
подкрепа на гореизложеното и на оспорването на правилността на мотивите на решаващият
съд, е извършен обстоен анализ на доказателствената съвкупност, крайният извод, от който
е за установеност на твърдяната облигационна връзка. На следващо място се поддържа, че
дори и да се приеме, че предвидената в чл.78 от ЗРТ форма е за действителност, то
изискването за сключване на формален писмен договор, е преодоляно с приложението на
чл.293, ал.3 от ТЗ. Сочи се съдебна практика, според която ако страните по сделката са
търговци и тя е в кръга на упражняваната от тях търговска дейност, то сделката е търговска
по своята правна характеристика-чл.286 от ТЗ, като специфичните изисквания спрямо нея,
въведени с оглед предмета й не я лишават от това й качество. При преценката за нейната
действителност следва да бъдат прилагани общите разпоредби на Търговския закон при
отчитане действието на специалния закон-ЗРТ, който я регламентира. Поддържа се, че не е
допустимо ответникът, като неизправната страна, която не е изпълнила задълженията си за
престиране на възнаграждения, да се позовава на нищожност на процесното
2
правоотношение, след като е получила пълно изпълнение от страна на медията. Поддържа
се, че възприемането за основателно на подобно възражение, би означавало да се санира
неправомерното поведение на неизправната страна, а това нарушава редица правни
принципи. Твърди се, че поради това законодателят е въвел разпоредбата на чл.293, ал.3 от
ТЗ, според която никой не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение.
Твърди се още, че неизправната страна по облигационен търговски договор не може да се
освободи от задължението за престация, след като е приела без възражения престацията на
изправната страна. Развити са подробни съображения за ефекта от приложимостта на
цитираната правна норма и различията му с този на чл.34 от ЗЗД, като се сочи и относима
съдебна практика. Поддържа се, че от поведението на ответника може да се заключи, че до
завеждане на иска, той не е оспорвал действителността на договора и е приел изпълнението
без възражения. В заключение се поддържа, че съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства установява наличието на договорни правоотношения между страните,
касаещи процесните вземания. На последно място се поддържа, че при преценката на
формата на сключеният договор, следва да се отчете, че разменените чрез електронна поща
изявления между страните по повод отчитането на изпълнението и уреждане на
задълженията за плащане, представляват електронни документи, съдържащи и електронни
изявления по смисъла на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни
услуги. Ето защо, следва да се приеме, че писмената форма на изявленията на двете страни,
а оттам и на постигнатото съгласие между тях, т.е. на договорите, е спазена, по силата на
изричното правило на чл.3, ал.2 от ЗЕДЕУУ. Предвид изложеното, се моли за отмяна на
обжалваното решение и уважаване на предявеният иск, както и за присъждане на разноски.
В срока по чл.263 от ГПК, въззиваемата страна е депозирала писмен отговор, с който
се поддържа становище за неоснователност на въззивната жалба. Поддържа се, че
атакуваното решение не страда от визираните от жалбоподателя пороци от процесуално и
материално естество, като се твърди, че решението е правилно, обосновано и
законосъобразно. Оспорват се доводите на жалбоподателя относно характера на
предвидената в специалният закон, писмена форма на договора като такава за доказване, а
не за действителност. Оспорва се още относимостта на цитираната от жалбоподателя
съдебна практика и приложимостта към разглежданият казус на разпоредбата на чл.293, ал.3
от ТЗ. Сочи се съдебна практика и се развиват насрещни доводи, че по делото са налице
безспорни доказателства за това, че ответникът е оспорил действителността на заявлението
за сключване или изпълнение, респективно, че може да се позове на нищожност на сделката.
Твърди се, че предвид липсата на осчетоводяване от ответника на издадените данъчни
фактури за претендираното от изпълнителя възнаграждение, не е налице признание за
получаването на доставена от ищеца материална престация и съответствието й с
възложеното. Оспорват се доводите на ищеца за доказаност на иска на база Общия условия
към процесният договор, като се поддържа, че липсват предпоставките за прилагането им в
отношенията между страните, респективно че същите са обвързващи за ответника. Моли са
за потвърждаване на атакуваният съдебен акт и присъждане на разноски.
3
В съдебно заседание въззивникът, чрез постъпила писмена молба от процесуалният
му представител, поддържа жалбата, оспорва отговора на същата и моли за отмяна на
атакуваното решение, уважаване на иска и присъждане на разноските, направени пред двете
инстанции.
Въззиваемата страна, чрез пълномощник, оспорва жалбата и поддържа отговора
си. Моли за потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на разноски.
За да се произнесе по спора съдът съобрази следното:
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.415 вр. с чл.422, ал.1 от ГПК и чл.86,
ал.1 от ЗЗД, за приемане на установено, че “Темакс България“ ЕООД дължи на
“Радиокомпания Си.Джей“ ООД сумата от 4516.05лв., представляваща сбор от незаплатени
възнаграждения по сключени между страните неформални договори за излъчване и запис на
търговски съобщения по смисъла на чл.73, ал.1 от ЗРТ, за които са издадени Фактура
№15122/30.08.2016г. на стойност 109.78лв., Фактура №15596/07.11.2016г. на стойност
324.62лв., Фактура №15660/18.11.2016г. на стойност 1301.70лв., Фактура
№16550/28.03.2017г. на стойност 944.94лв., Фактура №16794/16.05.2017г. на стойност
1100.52лв. и Фактура №17994/12.12.2017г. на стойност 734.47лв., както и сумата от
2773.28лв., представляваща сбор от мораторните неустойки върху задължението по всяка
една фактура за периода 27.08.2018г.-27.08.2021г., за които вземания е издадена Заповед
№5669/11.10.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.
№12601/2021г. на РС Варна.
В исковата молба се твърди, че между страните са съществували търговски
отношения по повод сключени неформални договори за излъчване на търговски съобщения
по смисъла на чл.73, ал.2 от ЗТР, по силата на които Радиото е предоставило на клиента
ефирно време за излъчване на търговски съобщения-реклама по радиопрограми,
собственост на Радиото, срещу уговорено възнаграждение. Сочи се, че във връзка с
въпросните правоотношения страните са сключвали и договори за запис на излъчваните
търговски съобщения, с които ответникът е възложил на ищеца да изготви запис на
съответното съобщение, като за изработените от Радиото рекламни клипове и за тяхното
излъчване ответникът дължи възнаграждение, съобразно тарифата на Радиото, за което
последното издава данъчни фактури. Поддържа се, че с оглед неформалният характер на
договорите между страните, следва да се приеме, че датата на сключване на първия такъв
договор е 30.08.2016г., когато е издадена и първата процесна фактура. Твърди се, че след
започване на реалното изпълнение, между страните е имало преговори за формализиране на
отношенията им в писмен договор, но такъв не бил подписан. Поддържа се, че по
отношение на сключените неформални сделки, са приложими Общите условия за излъчване
на търговски съобщения в радиоуслуги в програмите на bTV Radio Group, като клиентите на
Радиото удостоверяват съгласието си с ОУ, чрез подписване на индивидуален договор или с
възлагането за излъчване на търговски съобщения в някоя от радиопрограмите на bTV Radio
Group, като в случая е налице втората хипотеза. Твърди се, че ищецът е изпълнил
задълженията си по договорите за излъчване/изработка на търговски съобщения и е
4
излъчило/изработило уговорените такива рекламни клипове по съответните радиопрограми.
Твърди се още, че позициите за излъчване на конкретните търговски съобщения в
програмата на радиото са планирани между страните в изготвени за целта медийни планове,
представляващи графични таблици с показатели. Сочи се, че в тези планове са посочени
конкретно и изчерпателно позициите /дата, час и цена/ за всяко отделно излъчване в
съответната медийна кампания. Поддържа се, че за удостоверяване на изпълнението
Радиото издава месечни сертификати и изготвя месечни справки за реално излъчените
търговски съобщения на база потвърдените остойностени схеми за излъчване. Сочи се, че
сертификатите за излъчване на реклама съдържат информация за радиопрограмата, в която е
излъчено търговското съобщение, възложителят, кампанията, начало/край на излъчването,
както и дата/час на спота. Твърди се, че ответникът не е изпълнил насрещното си
задължение да плати възнаграждение, обективирано в издадените от ищеца шест фактури
през периода 30.08.2016г.-12.12.2017г., чиито общ размер възлиза на сумата от 4516.05лв.
Твърди се, че задълженията са станали изискуеми след изтичането на 5 дни от датата на
издаване на фактурата за съответното задължение, както и че поради неизпълнение в срок,
ответникът дължи предвидената в чл.33, ал.2 от ОУ неустойка за забава в общ размер от
2773.28лв., която е изчислена върху главницата по всяка една фактура за периода
27.08.2018г.-27.08.2021г. Сочи се, че страните са водили преговори за погасяване на
задълженията, за което е изготвено и споразумение за плащане, но същото не е подписано
от ответника. Поддържа се, че с оглед оспорването на дълга от ответника в инициираното от
ищеца заповедно производство, за последният възникнал правен интерес от завеждане на
претенция за установяване дължимостта на процесните вземания, за които има издадена
заповед за изпълнение.
С постъпилият от ответникът отговор на исковата молба, се поддържа становище за
неоснователност на иска. Оспорва наличието на валидно сключен между страните договор,
по силата на който те да са обвързани с твърдените от ищеца от права и задължения. Твърди
се, че ответникът не е възлагал изготвянето и излъчването на рекламни клипове и
съобщения през процесния период, съответно че не дължи плащане по процесните фактури.
Поддържа се, че дори да се приеме, че между страните са съществували търговски
отношения, то от представените от ищеца доказателства не може да се установи, че
ответникът е заявил и възложил на Радиото да изготви и излъчи радио клипове, съответно
че това реално е сторено. Твърди се, че липсват отправени от ответника изявления до ищеца
за възлагане или одобряване на медиен план за излъчване на търговски съобщения и за
изработване на рекламен клип. Сочи се, че от представената по делото от ищеца
кореспонденция от 08.06.2017г. не се установява, че същата е водена от лица, които
представляват ответника или имат връзка с дружеството. Твърди се, че липсват
доказателства за издадени от ищеца и изпратени до ответника по надлежния ред
сертификати, удостоверяващи излъчвания през процесните периоди. Сочи се, че според
политиката на ищеца и Общите му условия, излъчването на рекламни клипове, става едва
след като бъдат заплатени медийните планове. На следващо място се поддържа, че
претендираните размери на възнагражденията са прекомерно високи и претендираните
5
неустойки са неоснователни, както и че претенцията по фактурата от 30.08.2016г. е погасена
по давност.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели
на въззивното производство, очертани в жалбата, приема за установено от фактическа и
правна страна, следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да се разгледа по същество.
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта-в обжалваната му част. Обжалваното
решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е
допустимо, като постановено при наличието на положителните и липса на отрицателните
процесуални предпоставки.
По отношение на неправилността на първоинстанционният съдебен акт, съобразно
разпоредбата на чл.269, ал.1, изр.2 от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в
жалбата оплаквания за неправилно формираните от съда изводи. В разглеждания случай
доводите на въззивникът, съставляват оспорване на изводите на районния съд за отсъствие
на основание за уважаване на иска, като се поддържа, че страните са обвързани от
твърдяната облигационна връзка, респективно че ищецът е изпълнил възложената му работа,
поради което за ответника е възникнало задължение да заплати възнаграждение, съответно
неустойка за забава. Така направените оспорвания не съставляват новонаведени възражения
или фактически твърдения, поради което следва да бъдат разгледани по същество.
По делото е приет препис от Общи условия за излъчване на търговски съобщения в
радиоуслуги в програмите на bTV Radio Group, които регламентират реда излъчване и
заплащане на реклами в собствените или управлявани от ищеца радиокомпании.
Приети са и преписи от електронна кореспонденция, според която на 08.06.2017г.
С.К. е изпратила имейл до П.К. и И.П., в който се съдържа отбелязване за прикачен файл-
Проектодоговор с ответника, а в самият имейл са направени количествени сметки за всеки
един от месеците в периода юни-февруари, които сметки не съдържат пояснение на
използваните числови данни. В последващи имейли адресирани от служители на ищеца до
ответника, се съдържат искания за плащане на задължения по фактури и за предоставяне на
възможност за контакт със счетоводство, като първото такова писмо е от 12.12.217г., след
което през 2019г. и 2020г. са изпратени няколко напомнителни имейла, като конкретно в
този от 04.11.2019г. в табличен вид са посочени номерата и паричните стойности на
процесните фактури, а в писмо от 13.02.2020г. е посочено, че към него има прикачен файл
“Споразумение“ за погасителна схема на забавени плащания. С имейл от 23.07.2021г., който
е изпратен от ищцовата страна във връзка със забавените пращания, е отправено
предупреждение до ответника за намерение да се инициира съдебно производство за
събиране на просрочени задължения по фактури. Съдържащите се в представената
6
кореспонденция отговори на насрещната страна са лаконични и се свеждат до искания за
уточняване на контакт със счетоводител.
Представени са по делото преписи от описаните по-горе /процесни/ фактури, който са
издадени във връзка с цената за изработка и запис на рекламен клип и последващото му
излъчване, чрез Радио Енджой. Представени са и сертификати за излъчване на въпросната
реклама и медийни планове.
Според неоспореното заключение на ССч.Е, което се кредитира от съдът като
компетентно и добросъвестно дадено, процесиите фактури са осчетоводени при ищеца и
същите са отразени като непогасени с общ размер на дълга от 4516.05лв. В счетоводството
на ответника е включена единствено фактура №17994/12.12.2017г. и задължението по
същата е осчетоводено като погасено. Процесниите фактури са включени в съответните
дневниците за продажби и справки-декларации по ЗДДС на ищеца, а в тези на ответника за
м.декември 2017г. е отразена единствено фактура №17994/12.12.2017г. с данъчна основа от
612.06лв. и ДДС от 122.41лв., или общо 734.47лв. Вещото лице е изчислило размера на
неустойката, който според данните при ищеца възлиза на 2752.40лв., а при ползване на
данните при ответника възлиза на 31.42лв. При изслушването му в о.с.з. вещото лице
уточнява, че осчетоводено от ответника плащане на задължението по фактура
№17994/12.12.2017г. в размер на 734.47лв., е отразено и в счетоводните записвания на
ищеца като това плащане от тази дата е отразено, но то не е отразено за погасяване по тази
фактура, а по други фактури.
Съгласно неоспореното заключение на СТЕ, анализа на всички приложени по делото
документи от трите типа-“Обобщен медиа план“, “Медиа план“ и “Сертификат за излъчване
на реклама“, сочи, че в рамките на една и съща кампания и ефир посочената в трите типа
документи информация не е противоречива и предоставя еднозначни данни за излъчени
реклами, време и продължителност на излъчване и цена на излъчване-както по отделен
спот, така и за цялата кампания. Според уточненията на вещото лице в о.с.з. обследваните
документи категорично установяват планирането на рекламна капания, като сертификатите
би следвало да установят, че планираното е и излъчвано.
В показанията си свидетелят И.К.П., който е служител в рекламният отдел при
ищеца, сочи, че през 2015г. е правил кампания с ответника, както и че друг служител, а
имено С.К. е работила по заявена от ответника за рекламна кампания, чрез Г.Т., за която е
известно, че е служител на последния. Сочи, че заявените от последната спотовете били
записани и кампаниите излъчени. Сочи, че по принцип с клиентите се подписват договори,
но при дългогодишни отношения е допустимо и да не се подписват договори, а се получават
потвърждения по имейл или по телефон. Сочи още, че с клиента се говори по телефона и
после се разменят имейли, в които е описано, какво иска клиентът, по колко броя и за кои
градове. По думите на свидетелят за процесния период не е имало подписан договор с
клиента, защото той отказал да го подпише.
С оглед горното, съставът на въззивният съд, приема следното:
7
Предвид правилата за разпределение на доказателствената тежест и с оглед премета
на предявените претенции, ищецът следва при условията на пълно и главно доказване да
установи, че между страните е сключен договор по смисъла на чл.73-чл.78 от ЗРТ за
включването на рекламни търговски съобщения в медийни услуги, съдържащ твърдените
права и задължения /предмет, срок, възнаграждения, обезщетения и т.н./, както и
изпълнение на възложеното му и размера на дължимото възнаграждение. Ответникът от
своя страна, следва да установи правоизключващите си възражения, в това число доводите
си отсъствие на облигационна връзка или за недействителност на процесния договор.
По отношение на формата на процесният договор следва да се има предвид, че
изискването на чл.78 от ЗРТ е ясно и не се нуждае от тълкуване, а то е че договорите за
включването на търговски съобщения в медийни услуги, следва да са сключени в писмена
форма. След като това в изискване на закона, то неспазването му води до недействителност
по смисъла на чл.26, ал.2, пр.3 от ЗЗД поради липса на предписана от закона форма. В този
смисъл не могат да бъдат споделени доводите на жалбоподателя, че писмената форма
предвидена в чл.78 от ЗРТ е форма за доказване, а не за действителност. Вярно е, че
цитираната правна норма не урежда съдържанието на отделен вид договор, а разновидност
на договора за изработка, за чиято действителност не е предвидена форма за сключването
му. Именно по тази причина законодателят неслучайно е предвидил изискването за писмена
форма по отношение на сключването договорите за включване на търговски съобщения в
медийните услуги.
Дори обаче да се приема за меродавно становището на жалбоподателя относно
формата на договора, то това обстоятелство няма никакво значение за разглежданият казус.
Както вече се посочи в тежест на ищеца е да установи по категоричен начин
съществуването на твърдяната облигационна връзка. Безспорно е по делото, че писмен
договор между страните не е сключен, като доводите на ищцовата страна са, че такъв е
възникнал с възлагането от ответника на изготвянето и излъчването на търговски
съобщения, което ставало с нарочни заявки по телефон и по електронен път, чрез
електронна поща. Надлежни доказателства за това твърдение обаче не се ангажираха.
Представените разпечатки от електронна поща, са преимуществено на изходяща от ищеца
кореспонденция, чиито писма съдържат количествена сметка, за които липсва яснота
/пояснение/ относно използваните числови данни, както и искания за плащане на
задължения по фактури и предупреждение за намерение да се инициира съдебно
производство за събиране на просрочени задължения. Въпросната комуникация не съдържа
ясни данни за възлагане от страна на клиента към медията за изготвяне на търговски
съобщения с определена продължителност, съдържание на същите и т.н., както и планове за
броя на излъчвания им в определен часовия пояс, съответно за цена на услугата. Не съдържа
и данни за приемане от клиента на изпълнението от страна на медията. В резултат, от което
на база тази кореспонденция, освен че е видно че страните са водели някакви преговори, не
могат да се направят изводи за съществуването на конкретна облигационна връзка,
доколкото неясни остава основание нейни параметри-предмет, обем, срок, цена, падеж и т.н.
8
Ето защо неоснователни се явяват доводите на жалбоподателя, че разменените електронни
писма, съдържат изявления на страните по възлагане, отчитане на изпълнението и уреждане
на отношенията за плащане на възнаграждение за извършената работа.
Ангажираните гласни доказателства също не са годни да установят горепосочените
обстоятелства, тъй като свидетелят дава показания относно обичайното развитие на
дълготрайните търговски отношенията между медията и нейните клиенти, в частност с
ответника, без обаче да навлиза в детайли и да дава сведения за конкретното съдържание на
процесните правоотношения, от които да се извлече точния предмет на договора.
Процесните издадени от ищеца фактури, не съдържат подпис на получател и видно
от заключението на ССч.Е, с изключение на Фактура №17994 от 12.12.2017г., не са
осчетоводени от ответника. Ето защо фактури №№ 15122 от 30.08.2016г., 15596 от
07.11.2016г., 15660 от 18.11.2016г., 16550 от 28.03.2017г. и 16794/16.05.2017г. не могат да се
приемат за признание за съществуването на правоотношение по договор за включване на
търговски съобщения в медийни услуги, т.е. тези фактури не могат да се ползват като
източник за съществуване на облигационна връзка.
Наред с горното представените в подкрепа на твърдението на ищеца за изпълнение на
възложеното медийни планове и сертификати за излъчване на рекламни съобщения, в
качеството им на частни свидетелстващи документи, не се ползват с обвързваща материална
доказателствена сила. Преценени с оглед останалите събрани в производството и
коментирани по-горе доказателства, те не могат да бъдат възприети за противопоставими на
ответника като установяващи наличието процесната облигационна връзка, респективно за
наличието на задължение за плащане на възнаграждение.
Заключението на вещото лице по СТЕ, не може да разколебае горният извод,
доколкото експерта установява, че обследваните документи доказват единствено
планирането на рекламна капания, но експерта не е категоричен дали планираното е и
излъчвано, а други доказателства за последното не са събрани.
В обобщение въззивният съд намира, че ищецът не съумя да докаже твърдението си,
че страните са обвързани от договор за изработка и включване на търговски съобщения в
медийни услуги, включително и изпълнение на възложеното и приемането му от страна на
ответника, за което последният дължи плащане на възнаграждение, обективирано във
Фактура №15122 от 30.08.2016г. на стойност 109.78лв., Фактура №15596 от 07.11.2016г. на
стойност 324.62лв., Фактура №15660 от 18.11.2016г. на стойност 1301.70лв., Фактура
№16550 от 28.03.2017г. на стойност 944.94лв. и Фактура №16794 от 16.05.2017г. на
стойност 1100.52лв.
С оглед горното ирелевантни за спора, се явяват доводите на жалбоподателя за
приложимостта на чл.293, ал.3 от ТЗ, съответно за невъзможността на ответника като
неизправната страна да се позовава на недействителност на сделката, поради липса на
форма, съответно че той дължи пълно изпълнение по нея.
Относно вземането по Фактура №17994/12.12.2017г. на стойност 734.47лв., за което
9
вещото лице по ССч.Е установи осчетоводяване при ответника, следва на първо място да се
има предвид, че както самият ищец твърди при всяка заявка, приемането и изпълнението й
между страните, са възниквали отделни правоотношения с предмет излъчването на реклами.
В този смисъл включването на конкретна фактура в счетоводните записи на ответника,
съставлява доказателство за възникнало договорно правоотношение между страните, но
само за описаното във фактура съдържание на извършената работа по вид, стойност и начин
на плащане. От друга страна установеното от вещото лице по ССч.Е осчетоводено от
ответника плащане, чрез превод на задължението по въпросната фактура, както и отразено в
счетоводните записвания на ищеца постъпване същата дата на сумата по превода, е
достатъчно да се приеме, че е налице погасяване на задължението по тази фактура.
Отнасянето /отразяването/ от ищеца на постъпилата сума като плащане по други фактури,
не може да повлияе на факта на погасяване на задължението по Фактура №17994, доколкото
счетоводните записи на наредителят-платец, са показателни за намерението му да погаси
именно това задължение, още повече, че той не признава наличието на други задължения
към насрещната страна. Предвид изложеното и категорично установеният превод на сумата
по въпросната фактурата, то липсата на представен от ответника първичен счетоводен
документ за плащането, не може да разколебае изводът за погасяване на дълга.
В заключение настоящият състав на съдът приема, че предявените претенции за
заплащане на възнаграждение по неформални договори за изработка и излъчване на
търговски съобщения в медийни услуги, са недоказани и неоснователни, и като такива
подлежат на отхвърляне.
Предвид неоснователността на главната претенция, неоснователен се явява и
акцесорният иск за мораторни неустойки начислени върху задълженията по всяка една
фактура.
Воден от горното въззивният съд намира, че като е достигнал до извод за
неоснователност на претенциите, първоинстанционния съд е постановил правилно и
законосъобразно решение, което следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 от ГПК в полза на въззиваемият,
следва да се присъдят деловодни разноски, изразяващи се в заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 500лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №655 от 28.02.2023г. постановено по гр.д.№146/2022г.
по описа на Районен съд Варна.
ОСЪЖДА “Радиокомпания Си.Джей“ ООД , с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, пл.“България“ №1-Административна сграда на НДК, ет.1,
представлявано от Г.Б.Й. и М.Ш., да заплати на “Темакс България“ ЕООД , с ЕИК
10
*********, седалище и адрес на управление: гр.Варна, ж.к.“Възраждане“, ул.“Блян“ №2-
партер, представлявано от Д.С.Б.-П., сумата от 500лв., представляваща деловодни разноски
за въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11