МОТИВИ
на присъда по НЧХД № 36/2016 г. по описа на ВПРС
Наказателното
производство е образувано по тъжба, подадена на 29.01.2016 г. от Д.Н.Р., с
която частният тъжител повдига обвинение срещу подсъдимата К.К.Д. за престъпление
по чл. 130, ал. 2 от НК, извършено на 13.09.2015 година.
На основание чл. 85, ал.
1 от НПК, за съвместно разглеждане в настоящото наказателно производство са
приети предявените от Д.Н.Р. граждански искове срещу Д.: за причинените й имуществени
вреди от престъплението в размер на 35,00 лв. и за причинените й неимуществени
вреди от престъплението в размер на 2000 лв.
В хода на съдебните
прения, повереникът на частния тъжител поддържа обвинението и отправя искане
подсъдимата да бъде призната за виновна и й бъде наложено справедливо
наказание. Поддържа предявените граждански искове.
Частният тъжител се присъединява към изложеното от
повереника си.
Защитникът на подсъдимата счита, че по делото не било
доказано по несъмнен начин нанасяне на удари от страна на Д.. Моли, същата да
бъде оправдана по възведеното й обвинение, като бъдат отхвърлени и депозираните
граждански искове.
По време на съдебното следствие подсъдимата дава
обяснения. Д. не се признава за виновна и моли да бъде оправдана.
Съдът,
като обсъди всички доказателства, събрани по делото – обясненията на подсъдимата,
показанията на разпитаните свидетели, приетата съдебно-медицинска експертиза,
както и огласения писмен доказателствен материал, установи от фактическа страна
следното:
Частният тъжител Д.Р. и подсъдимата К.Д. ***, като се намирали в обтегнати
отношения. През 2015 г.
подсъдимата обитавала съседна на дома на частния тъжител къща, собственост на
свид. ****, с когото съжителствала на съпружески начала. Отношенията между
свидетеля и Р. били лоши отпреди повече от тридесет години. На 13.09.2015 г.
сутринта Д. се насочила към гробищния парк на града, за да присъства на
погребение. За целта, подсъдимата откъснала от градината си китка цветя и
върхари от чемшир. Д. ***, но малко след като излязла от дома си срещнала свид.
**** и се спряла да разговаря с него. По това време частният тъжител се връщала
към жилището си по същата улица след като хвърлила битови отпадъци. Р. видяла
свидетеля и го помолила да изчака, за да му донесе нож от дома си, който се
нуждаел от поправка. Веднага след това частният тъжител отишла до дома си,
взела ножа и се върнала при разговарящите. Още след пристигането й, между двете
жени възникнал скандал, в хода на който и двете се обиждали, наричайки се
взаимно „курва“, а подсъдимата нанесла удар с ръката, в която носила китката, в
областта на лявото око на Р.. Последната, за да се защити, хванала Д. за
ръцете, а непосредствено след това се намесил свид. Стаменов, който разтървал
жените.
Изложената
фактическа обстановка се подкрепя от следните събрани по делото гласни и
писмени доказателства: частично от обясненията на подсъдимия, свидетелските
показания на ****, **** депозирани по време на съдебното следствие,
от приетото заключение на извършената по делото съдебно-медицинска експертиза,
и приложения по делото писмен доказателствен материал.
В подкрепа на приетата за установена
фактическа обстановка са свидетелските показания на изброените по-горе
свидетели, които съдът кредитира. Те допринасят за изясняване на фактическата
обстановка по делото досежно събитията, предшестващи, по време и следващи извършването
на деянието, установяват отделни елементи от състава на престъплението –
времето на осъществяването му, мястото, начина на извършване, предмета на
посегателство и авторството му. Същите са логични, последователни както помежду
си, така и с останалия оценен като достоверен доказателствен материал, взаимно
кореспондиращи и допълващи се. Фактът, че при депозирането им в съдебно
заседание се констатират известни противоречия в детайлите на възпроизвежданите
с тях обстоятелства не внася съмнение в тяхната правдивост и достоверност и не
намалява тяхната доказателствена стойност. От една страна, обяснение за тази
констатация е изминалият период от време от датата на извършване на
инкриминираното деяние до датата на участието им в съдебно заседание и мястото
на възприемане на събитията, което неминуемо се отразява на спомените относно
възприятията, свързани с престъпното деяние.
В подкрепа на обвинението
са и приобщените по делото писмени доказателства – СМУ № 296/2015 г. от 14.09.2015 г.,
изд. от ОСМ при „МБАЛ-Шумен“ АД гр. Шумен, медицинско направление амб. № 1477/13.09.2015
г., изд. от „МБАЛ-Шумен“ АД гр. Шумен; експертно решение № 0545 от засед. №
064/25.04.1991 г. на ТЕЛК при ОРКБ гр. Варна, членска карта на Съюза на
инвалидите в България № 051111 на Д.Н.Р., препис-извлечение от акт за смърт №
0023/14.09.2015 г. изд. в Община Шумен; удостоверение изх. № 9/13.10.2016 г.,
изд. от Председателя на Църковно настоятелство при храм „Свети Архангел Михаил“
гр. Смядово и от материалите по приложената прокурорска
преписка № 768/2015 г. по описа на ВПРП.
За изясняване на
обстоятелствата относно личността на подсъдимата допринасят справка от 01.03.2016 г от НБД „Население“ за
гражданската регистрация и родствените връзки на подсъдимата, справка за съдимост рег. № 12/13.01.2017 г.,
изд. от Бюро съдимост в Районен съд – Велики Преслав.
Гореописаното се подкрепя
и от изготвената по делото експертиза, имаща значение за изясняване на
обстоятелствата по делото.
Според назначената по делото съдебно-медицинска експертиза
по писмени данни № 111/2016 г., на 14.09.2015 г. Д.Р. е получила следните травматични
увреждания: оток на лявата скула; охлузване на горен ляв клепач; оток с
кръвонасядане на лявото подочие; охлузване с кръвонасядане до лявото око.
Вещото лице сочи, че уврежданията са причинени по механизма на удар или
притискане и триене (за охлузванията). Установените травматични увреждания са
три вида – оток, кръвонасядане и охлузване, като такива, нарушаващи целостта на
кожата не са регистрирани. Давността на установените огнища на травматичен оток
са 1-2 денонощия, а на кръвонасяданията – до 2-3 денонощия. Заключава се, че на
пострадалата е причинена болка и страдание. Експертът излага, че средният срок
за възстановяване при конкретно установените увреждания и при липса на
регистрирани усложнения, следва да приключи до 10-15 дни.
Съдът не кредитира обясненията на подсъдимата К.Д., дадени по време на
съдебното следствие, в които същата отрича да е нанасяла какъвто и да е удар на
пострадалата. Същите са в противоречие с останалия оценен от съда като
достоверен доказателствен материал. Твърденията й, съдът приема за
неоснователна защитна теза, тъй като се опровергава от събраните в подкрепа на
обвинението доказателства.
За изясняване на фактическата обстановка по делото, в частност – при
проверка на защитната теза на подсъдимата, съдът извърши оценка и на
показанията на свидетеля ****, депозирани на съдебното следствие.
Пресъздаденото с тях в най-общи рамки се покрива единствено с обясненията на
подсъдимата. Посоченият свидетел обаче, се намира в отношения на фактическо
съпружеско съжителство с Д., поради което по гореизложените съображения,
навлиза в противоречие с останалите гласни доказателствени средства.
Обсъжданите показания се намират в противоречие с останалия достоверен
доказателствен материал, поради което съдът счита, че на депозираните от
посочения свидетел показания по време на съдебното следствие не следва да се
дава вяра. Още повече, самият **** сочи, че от дълги години отношенията му с
частната тъжителка са лоши.
Съдът намира, че показанията на свидетеля **** не служат за изясняване
на правнорелевантни факти по делото.
При така приетото за установено, съдът счита, че подсъдимата
К.К.Д. осъществила от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл. 130, ал. 2 от НК.
При
осъществяване на престъплението, същата, на 13.09.2015 г., в гр. Смядово, общ.
Смядово, обл. Шумен, причинила на Д.Н.Р. ***
лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка и страдание без
разстройство на здравето – причиняване на оток на лявата скула, охлузване на
горен ляв клепач, оток с кръвонасядане на лявото подочие и охлузване с
кръвонасядане до лявото око.
Д. въздействала върху организма на Р., като по този начин
подсъдимата противоправно увредила здравето на друг човек. Касае се за лек
случай на травматично увреждане, недовело до разстройство на здравето на
пострадалата. Не е причинено видимо нарушение на интегритета на тялото й, като
увреждането е леко и краткотрайно. Или, налице е лека телесна повреда по
смисъла на чл. 130, ал. 2 от НК.
Престъпното деяние е
извършено при форма на вина – внезапно възникнал и пряко насочен умисъл. Д. е
предвиждала настъпването на вредните последици, предвиждайки конкретните форми
на увреждане здравето на жертвата и е целяла именно това увреждане.
Причините за извършване
на престъплението се свеждат до незачитането от страна на подсъдимата на
нормите, гарантиращи телесната неприкосновеност на личността.
Ето защо, съдът намира, че подсъдимата
следва да носи наказателна отговорност по чл. 130, ал. 2 НК.
Съдът
намира, че в случая са налице предпоставките по чл. 78а от НК за освобождаване
на К.К.Д. от наказателна отговорност и налагане на същия на административно
наказание:
1. За
престъплението по чл. 130, ал. 2 от НК, което е умишлено, се предвижда
наказание „Лишаване от свобода” до шест месеца или „Пробация”, или „Глоба” от
сто до триста лева; 2. видно от приложената по делото справка за съдимост,
рег. № 12/13.01.2017 г. на БС при ВПРС, пълнолетната К.Д. е неосъждана и не се
е ползвала от привилегията по чл. 78а от НК; 3. от деянието по чл.
130, ал. 2 от НК не са причинени имуществени вреди.
При
определяне вида и размера на наказанието, съдът прецени обществената опасност
на деянието и личната опасност на дееца, оцени отегчаващите и смекчаващи
отговорността обстоятелства, съобразно изискванията на закона.
Подсъдимата К.К.Д. е родена на *** ***, с
постоянен адрес ***. Тя е български гражданин, с начално образование, вдовица. Неосъждана
е.
Като смекчаващи
отговорността обстоятелства по отношение на подсъдимата Д. съдът прецени над
70-годишната й възраст, мотивите за извършване на престъплението, социалния й
статус, както и сравнително малкия интензитет на нанесените удари. С оглед гореизложеното, съдът счита, че на
подсъдимата Д. следва да бъде наложено наказание по чл. 78а, ал. 1 от НК, в
размер на минимума, предвиден в закона, а именно „Глоба” в размер на 1000,00
лева.
Съдът
счита, че така определеното по вид и размер наказание ще въздейства
предупредително върху подсъдимата Д..
Досежно предявените граждански искове против подсъдимата:
На първо място, по делото е допуснат такъв за претърпени
имуществени вреди в резултат на престъплението. Тъжителката твърди, че
представения по делото фискален бон, изд. от „МБАЛ – Шумен“ АД на 14.09.2015 г.
в 09:15 часа за сума в размер на 35,00 лв. установява извършено от нея плащане
на сума в размер на 35,00 лв. за снабдяване със съдебно-медицинско удостоверение.
Настоящият състав приема, че извършването на разноски за установяване на
причиняването но вреди е извън материалноправните предпоставки на чл. 45 от ЗЗД, включващи причинените вреди да са пряка и непосредствена последица на
причинени от другиго вреди. Ето защо, предявеният срещу подсъдимата граждански
иск за претърпени имуществени вреди бе отхвърлен като неоснователен и
недоказан.
Д.Р. предявява и претенция за претърпени неимуществени вреди от престъплението по чл. 130, ал. 2 от НК: съдът
намира, че този граждански иск се явява частично основателен. Установи се по
делото, че подсъдимата извършила виновно противоправно деяние. Доказаха се, че
тъжителят претърпяла вреди, изразяващи се в изпитана болка и страдание, срокът
на тези негативни изживявания, както и причинната им връзка с деянието. Като
взе предвид всичко това, съобразявайки всички обстоятелства по делото и
съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, съдът намира за справедливо да присъди
обезщетение за претърпените от Д.Р. неимуществени вреди в размер на 500,00 лева.
Искът в останалата му част, до пълния предявен размер от 2000 лв. следва да
бъде отхвърлен.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът
осъди подсъдимата да заплати на частния тъжител и граждански ищец направените
по делото разноски в размер на 597,00 лв., както и 5,00 лв. в полза на бюджета
на съдебната власт, по сметка на ВПРС за служебно издаване на изпълнителен
лист. При определянето на този размер на присъдените разноски съдът включи и
сумата 35,00 лв., неоснователно претендирана по делото като обезщетение за
имуществени вреди, вместо като направени разноски.
На основание чл. 190, ал. 2 от НПК, съдът осъди
подсъдимата **** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на
ВПРС, сумата 50,00 лв., представляваща държавна такса върху уважения размер на
гражданския иск, както и 5,00 лв. държавна такса за служебно издаване на
изпълнителен лист за присъдените в полза на държавата такси.
В този смисъл съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: