Р Е Ш Е Н И Е
№ 260067/23.12.2020г.
гр.Варна
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Варненският
апелативен съд, гражданско отделение, в публично заседание на девети декември
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА
РОСИЦА СТАНЧЕВА
при секретаря Ю.К.
като разгледа
докладваното от съдия Р. Станчева
въззивно гражданско дело № 421 описа за 2020 год.,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на К.Г.М., ЕГН **********, чрез процесуален
представител адв. Х. против решение № 260092/14.07.2020г. на ОС – Варна,
постановено по гр.д. № 1846/2019г., с което е прието за установено по отношение
на въззивницата, че ищецът М.С.П., ЕГН ********** е изключителен собственик на
недвижим имот – реално обособена част № 16“А“ от „Спортно-възстановителен
комплекс“, съставляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
10135.536.477.1.16 по КК и КР на гр.Варна, с административен адрес гр.Варна,
р-н Приморски, Приморски парк, м.“Горчивата чешма“, вх.“А“ на сграда № 1,
построена в ПИ 10135.536.477 и състоящ се от три стаи, офис, баня-тоалет,
входен коридор и две тераси, ведно с 1.5287% ид.ч. от общите части на сградата
и правото на строеж, на основание чл.23 ал.1 СК.
В жалбата се излагат оплаквания за недопустимост, неправилност и
необоснованост на обжалваното решение. Твърди се, че същият спор е бил предмет
и на предявен в бракоразводния процес насрещен иск, който иск не е приет за
съвместно разглеждане с иска за развод, но и производството по него не е било
прекратено с нарочно определение. С оглед на това се сочи, че настоящото
решение е постановено при наличието на процесуална пречка по см. на чл.126 ал.1 ГПК. Относно правилността на обжалвания съдебен акт се твърди, че в нарушение
на процесуалния закон първоинстанционния съд е оставил без уважение всички
направени от въззивницата доказателствени искания, като по този начин я е лишил
от защита и възможността да докаже възраженията си срещу твърденията на
ищцовата страна. С оглед на това счита, че и изводите на съда за наличието на
трансформация на лични средства на въззиваемия, основани единствено на
оспорените от нея договори за дарение и неправилно интерпретиране на
твърденията й относно произхода на средствата за закупуване на процесния имот,
са неправилни и незаконосъобразни. Навеждат се и доводи по съществото на спора.
Иска се от настоящата инстанция да обезсили, евентуално отмени
първоинстанционното решение и постанови друго, с което предявеният срещу нея
иск да бъде отхвърлен изцяло.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна, с
който жалбата се оспорва като неоснователна.
При извършената проверка
по валидността на обжалваното решение, вкл. и с оглед наведените във въззивната
жалба оплаквания, съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност или
недопустимост.
Първоинстанционният съд се е произнесъл по предявен от М.С.П. против К.Г.М.
иск с правно основание чл.124 ГПК вр. чл.23 ал.2 СК.
Наведените в исковата молба твърдения са, че страните са бивши съпрузи,
чийто брак е прекратен с влязло в сила решение, постановено по гр.д. №
16944/2018г. на ВРС. По време на брака им, с нот. акт № 72/2016г. въззиваемият М.П.
е закупил недвижим имот – реално обособена част № 16“А“ от
„Спортно-възстановителен комплекс“, съставляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 10135.536.477.1.16 по КК и КР на гр.Варна, с административен
адрес гр.Варна, р-н Приморски, Приморски парк, м.“Горчивата чешма“, вх.“А“ на
сграда № 1, построена в ПИ 10135.536.477 и състоящ се от три стаи, офис,
баня-тоалет, входен коридор и две тераси, ведно с 1.5287% ид.ч. от общите части
на сградата и правото на строеж за сумата от 80 000 евро. Твърди, че продажната
цена е заплатена изцяло с негови лични средства, получени като дарение от
родителите му, съгласно подробно описани договори за дарение - на 13.08.2015г.,
по силата на три договора баща му му е дарил съответно 9 000 лева, 49 700 евро
и 3 000 британски лири, а на 29.08.2016г. майка му му е дарила сумата от 27 000
евро. Сочи се, че всички тези суми са били преведени по негова банкова сметка, ***
по договора за покупко-продажба. С оглед на това твърди, че е налице
преобразуване на лично имущество, което оборва презумцията за съвместен принос
на съпрузите в придобиването на описания недвижим имот и същият се явява негов
изключителен собственик.
С писмения отговор по чл.131 ГПК въззивницата е оспорила предявения срещу
нея иск като недопустим, евентуално неоснователен. Наведени са възражения, че
между същите страни е налице висящо производство с идентичен предмет, предвид
предявения от въззиваемия по бракоразводното дело насрещен иск, който насрещен
иск макар и да не е приет за съвместно разглеждане няма постановен съдебен акт
за прекратяването му. По основателността на исковата претенция оспорва
твърденията, че сумата, с която е заплатена цената на придобития имот
съставлява дарени в полза на ищеца от родителите му суми. Оспорва представените
с исковата молба договори за дарения. Навеждат се твърдения, че от 2013г.
страните са живеели на семейни начала, като въззивницата активно е помагагала
на въззиваемия в осъществяваната от него търговска дейност, имаща за предмет
посреднически услуги при покупко-продажба на недвижими имоти. В тази връзка
твърди, че родителите на бившия й съпруг не са разполагали със сумите, които са
превели на сина си, а това са средства, набрани от съвместната им дейност
отпреди брака, които въззиваемият формално е предоставил на родителите си,
които впоследствие са ги превели от личните си сметки по сметката на въззиваемия.
Възражението за недопустимост на настоящото исково производство поради
наличието на по-рано заведен и висящ спор със същия предмет е неоснователно. От
приложеното гр.д. № 17093/2018г. на ВРС, образуваното по предявен от
въззивницата иск за развод действително се установява, че с отговора си на
исковата молба въззиваемият М.П. е предявил и насрещен иск, идентичен на
настоящия. С нарочно определение от 14.03.2019г. обаче, съдът е оставил без
уважение искането за приемането на този иск, поради което и е безпредметно
постановяването на прекратително определение по него. В същото време липсват
данни съдът да е предприел действия по администриране на исковата молба по
насрещния иск /завеждане и образуване в дело под друг номер/, респ. изпращането
й на родовокомпетентния съд, поради което и към настоящия момент не е налице
висящ спор по см. чл.126 ГПК, който да води до недопустимост на обжалваното в
настоящото производство решение.
По съществото на спора,
като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и
приложимия закон, съдът намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Не е спорно, а това е установено и от приетите по делото доказателства, че
страните са бивши съпрузи, чийто брак, сключен на 20.08.2015г. е прекратен с
влязло в сила решение за развод от 28.06.2019г., постановено по гр.д. №
17093/2018г., както и че по време на брака с нот.акт № 179, том ІІ, д. №
278/2016г. на нотариус с рег. № 334 въззиваемият М.П. е закупил процесният
недвижим имот за сумата от 80 000 евро, платима по банков път, в деня на
подписване на договора, непосредствено след сключването и преди вписването му в
СВ.
Видно от приетото като доказателство извлечение от банковата сметка на
въззиваемия в Експресбанк № BG68TTBB94004625815187 /л.92/, в
деня на сключване на договора от нея е била преведена в полза на продавача
Саргис Минасян сумата от 80 000 евро, с посочено основание - покупка на
недвижим имот.
За доказване на твърденията за трансформация на лични средства по делото са
представени преводни нареждания, извлечения от банкови сметки на въззиваемия и
неговите родители, както и сключени писмени договори за дарение, от които се
установява, че на 13.08.2015г. бащата на въззиваемия Стефан П. е направил
касови вноски по три сметки на сина си - сумата от 9 000 лева, внесена по банкова
сметка № BG97TTBB94004625803510, сумата от 49 700 евро, внесена по сметка
№ BG68TTBB94004625815187 и сумата от 3 000 британски лири по сметка
№ BG95TTBB94004515030613. За всяка една от така внесените суми е
сключен писмен договор за дарение с дата 13.08.2015г., което е посочено и като
основание за извършените банкови операции.
На 29.08.2016г. по банковата сметка на въззиваемия № BG68TTBB94004625815187 е
постъпила чрез превод и сумата от 27 000 евро, извършен от майка му В.П., с посочено основание
дарение. За доказване на последното е представен писмен договор за дарение от
същата дата, сключен между М.П. и В.П.
От направената съпоставка в движението на трите банкови сметки, чийто
титуляр е въззиваемия се установява, че набирането на сумата от 80 000 евро, с
която е заплатена цената на придобития недвижим имот е резултат от направените
от родителите му вноски и преводи /в частност вноските от 49 700 евро и 9 000
лева, и превода от 27 000 евро/.
Това важи и за постъпилата по тази сметка на 05.07.2016г. сума от 8 100
евро. Видно от извлечението по банковата сметка и от представените
предварителен договор и споразумение за прекратяване на същия е, че на
12.05.2016г. въззиваемият е заплатил капаро в размер на 4 100 евро и след
прекратяването на договора същото е върнато, ведно с неустойка от 4 000 евро.
Плащането на капарото е от наличните по банковата сметка суми, формирани към
12.05.2016г. от постъпилите 49 700 евро, наличните към 13.08.2015г., т.е. преди
сключването на брака суми и начислена по депозита лихва.
Съдът намира за неоснователни доводите на въззивницата, изложени във
въззивната жалба за липса на наведени твърдения от въззиваемия за влагането на
сумата от 8 100 евро в покупката на имота, респ., че същата има извънсемеен
характер. Изрично в исковата си молба въззиваемият е посочил, че цената на
имота е платена чрез превод на цялата сума от банковата му сметка, сумите по
която са от извършените от родителите му дарения. Заплатеното капаро е част от
тези средства, поради което и след връщането му поради отпадане на основанието
за неговото плащане, то върнатата сума има същия характер като средствата от
които е платена. Това важи и за заплатената неустойка, доколкото същата е
последица от неизпълнение на договорно задължение по повод на което са
престирани лични средства, а не приход от осъществявана от съпруга-титуляр
дейност или такъв, реализиран с приноса на другия съпруг.
Съгласно разпоредбата на чл.23 СК придобитите по време на брака вещни права
с лично имущество не се включват в имуществената общност на съпрузите. По
силата на чл.22 СК лично е имуществото /вещните права/, придобито преди брака,
както и придобитото по време на брака по наследяване или дарение. За разлика от
отменения СК от 1985г., действащия СК изключва от имуществената общност и набраните
по време на брака парични влогове, но когато средствата по тях са вложени в
придобиването на вещни права по време на брака важи правилото на чл.21 ал.1 вр.
ал.3 СК - придобитите по време на брака вещни права със съвместен принос
принадлежат на двамата съпрузи, независимо на чие име са придобити, като
съвместният принос се предполага до доказване на противното. Когато титулярът
на паричния влог твърди, че средствата по него съставляват имущество по см. на
чл.22 СК, то следва да докаже при условията на главно и пълно доказване техния
произход, т.е. че са придобити по някое от сочените в чл.22 СК основания /по
наследяване или дарение, когато се касае за права, придобити по време на брака/
или че са придобити от преди сключването на брака. Основанието за придобиване
на това имущество от страна на праводателите му не е елемент от фактическия
състав на доказването. С оглед на това и съобразно правилата за разпределение
на доказателствената тежест ответната страна, която твърди, че тези средства
имат друг произход следва да проведе насрещно доказване като докаже твърденията
си за това.
В настоящия случай бракът между страните е сключен на 20.08.2015г., т.е.
след преводите на сумите, извършени от бащата на въззиваемия на 13.08.2015г.
При това положение и по арг. от разпоредбата на чл.22 СК същите съставляват негово
лично имущество, придобито преди брака. Ирелевантно към направата на този извод
е дали тези суми действително съставляват средства, реализирани в резултат от
осъществявана от бившия й съпруг, с помощта на въззивницата дейност в периода
на съвместното им съжителстване преди брака, които само формално са
предоставени на родителя, с цел да ги преведе в полза на сина си /в каквато
насока е поддържаната от въззивницата теза/. Дори това да е така, то би било
основание за облигационни претенции, но не може да рефлектира върху придобитите
от въззиваемия вещни права по време на брака чрез влагане на тези средства в
придобиването им.
Това разрешение е относимо и към извършеното дарение от 29.08.2016г. на
сумата от 27 000 евро от майката на въззиваемия, доколкото евентуалният принос на
въззивницата в осъществяването на търговската дейност на съпруга й по време на
съвместното им съжителство отпреди брака е неотносим към приложението на чл.21
ал.1 СК. Относимо е само твърдението за общност на тези средства от страните по
спора, което обаче е недоказано.
От представените в настоящото производство удостоверения на НАП вр.
декларирания и осигурителния доход на родителите на въззиваемия се установява,
че за периода 01.09.2014г. - 31.08.2016г. няма данни за осигуряване на В.П., а осигурителния доход
на С.П. е в размер на 450 лева.
Това удостоверяване може да бъде само индиция за имущественото състояние на
лицата, но не доказва по категоричен начин липсата на финансови средства у
дарителката, а оттам и твърденията на въззивницата относно произхода на
средствата по извършения от В.П. превод на процесните
27 000 евро, в частност, че са общи на съпрузите. Видно от представеното
извлечение от банковата й сметка, от която са преведени е, че периодично по
сметката са били внасяни суми от титуляра, в т.ч. и чрез превод на суми от
други нейни сметки. Няма данни за внасяни или превеждани суми от въззиваемия в
полза на майка му.
Следователно, от изложеното по-горе по безспорен начин се установява, че
заплащането на цената по придобиване на процесния имот е станало изцяло с лични
средства на въззиваемия. Налице е трансформация на лично имущество, което
опровергава и презумцията за съвместен принос на съпрузите, поради което
придобития по време на брака с нот.акт № 179/2016г. недвижим имот е
изключителна собственост на въззиваемия М.П..
Поради съвпадането на изводите на настоящата инстанция относно изхода от
спора с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде
потвърдено.
На основание чл.78 ГПК и направеното искане въззивницата следва да заплати
на въззиваемия направените разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното
производство в размер на 4 000 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 260092/14.07.2020г. на ОС – Варна, постановено
по гр.д. № 1846/2019г.
ОСЪЖДА К.Г.М., ЕГН **********, с адрес: *** да
заплати на М.С.П., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 4 000 /четири хиляди/ лева,
представляваща разноски за въззивното производство, на основание чл.78 ГПК.
Решението може да се обжалва при условията на чл.280 ГПК, с касационна
жалба пред Върховния касационен съд, в 1-месечен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.