№ 2575
гр. София, 17.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ
при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20241110106607 по описа за 2024 година
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът *** твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало между
него и ответника Б. Н. А., въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния
период на ответника топлинна енергия до топлоснабден имот, находящ се на адрес: *****,
като той не е изпълнил насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена,
формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, както и цена на
услуга за дялово разпределение. Сочи, че съгласно приложимите общи условия, в случай, че
резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума
за съответния период, а когато е сума за възстановяване, от нея се приспадат най-старите
просрочени задължения на потребителя. Твърди, че съгласно общите условия от 27.06.2016
г., в сила от 10.07.2016 г., купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща същата в 45-
дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят, което ответникът не е сторил,
поради което претендира от него сумите, както следва: 269,31 лв., представляваща цена на
топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г.; 56,78 лв., представляваща
мораторна лихва върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г.
до 08.06.2023 г.; 36,50 лв., представляваща цена на услуга за дялово разпределение за
периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г.; 7,10 лв., представляваща мораторна лихва върху
задължението за цена на услуга за дялово разпределение за периода от 16.07.2020 г. до
08.06.2023 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 21.06.2023 г. до окончателното им заплащане, за които суми по
ч. гр. дело № 34352/2023 г. по описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК от 30.06.2023 г. Претендира и разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Б. Н. А., чрез адв. И. Г., преупълномощен от
назначения по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител – адв. В. Г., е подал отговор на
исковата молба, с който оспорва исковете при твърдението, че не е доказано публикуването
1
на общите условия на ищеца в един централен и един местен всекидневник съгласно
изискванията на чл. 150, ал. 2 от ЗЕ. Прави възражение за изтекла погасителна давност по
отношение на вземанията, отнасящи се за периода м.05.2019 г. – м.06.2020 г. С тези
съображения отправя искане за отхвърляне на предявените искове.
Третото лице – помагач на страната на ищеца – „*** изразява становище, че в рамките
на исковия период услугата дялово разпределение в била законосъобразно извършвана.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
По искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153
ЗЕ.
Основателността на исковете за цена на потребена топлинна енергия и цена на услуга
за дялово разпределение предполага установяване от ищеца наличието на облигационно
правоотношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е
доставил топлинна енергия в твърдените количества и за него е възникнало насрещно
задължение за заплащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през
исковия период в сградата, в която се намира процесният имот, е извършвана услугата
дялово разпределение от лице, с което ищецът има сключен договор, при което е възникнало
задължение за заплащане на възнаграждение за предоставената услуга в претендирания
размер.
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима
редакция след 17.07.2012 г., а с това и в рамките на процесния период/ потребител, респ.
клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице – ползвател или собственик
на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за
домакинството си. Следователно, тази законова уредба сочи за купувач /страна/ по договора
за доставка на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или лицето, на което
е учредено ограничено вещно право на ползване, като законодателят е обвързал това
качество с реалното ползване на съответния вид енергия. Именно то е задължено да заплаща
продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в
облигационни отношения с ищцовото дружество. В случая, при съвкупна преценка на
писмените доказателства по делото съдът приема за установено, че в рамките на исковия
период ответникът Б. Н. А. се легитимира като собственик на процесния недвижим имот,
респ. той следва да отговаря за вземанията за цена на топлинна енергия и цена на услуга за
дялово разпределение, касаещи същия. За да достигне до този извод съдът съобрази най-
вече данните, удостоверени в представения нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 94, том VI, нот. дело № 1036/2008 г. (л. 14-16 от делото), който съгласно
чл. 179, ал. 1 ГПК се ползва с обвързваща сила относно удостоверените в него
обстоятелства, че считано от 28.07.2008 г., т. е. преди исковия период, ответникът А. е
придобил от третите за настоящото производство лица Нина Нинова Димитрова и Димитър
Йорданов Димитров процесния апартамент № 100, находящ се в *** ет. 1, заедно с избено
помещение № 1 и 0,687 % идеални части от общите части на сградата и от правото на
строеж върху УПИ. По делото не се твърди, а и не се доказва осъществяването впоследствие
на други юридически факти, довели до промяна в правата върху процесния имот, поради
което съдът прави извод, че включително и в рамките на исковия период – от 01.05.2019 г. до
30.04.2022 г. ответникът А. се легитимира като негов собственик, респ. като клиент на
топлинна енергия за битови нужди по отношение на него, а това означава, че с оглед
действащата нормативна уредба в областта на енергетиката той се явява легитимиран да
отговаря за процесните вземания, касаещи същия.
С оглед на изложеното, съдът приема, че посоченото лице се явява страна по
2
облигационното правоотношение с топлофикационното дружество във връзка с доставката
на топлинна енергия, чието основно задължение е да заплаща цената на същата, както и
цената на извършената в тази връзка услуга за дялово разпределение, като сключването на
изричен писмен договор с ищеца не е необходимо.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ облигационните правоотношения между страните се
регламентират от публични известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от КЕВР. В случая, неоснователно е възражението на ответника
относно липсата на данни за влизане в сила на Общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди. Според решение № 189/11.04.2011 г. по т. д. № 39/2010 г. на ВКС,
II т. о., съгласно разпоредбата на чл. 98, ал. 4 ЗЕ /приложима за продажба на електрическа
енергия при публично известни общи условия/ предпоставка за влизане в сила на общите
условия е публикуването им най-малко в един централен и един местен всекидневник и
изтичането на 30 дни след първото им публикуване. Аналогична е и разпоредбата на чл. 150,
ал. 2 ЗЕ, съгласно която топлопреносните предприятия задължително публикуват
одобрените от комисията общи условия най-малко в един централен и в един местен
всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване. Общите условия влизат в сила 30 дни
след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите.
Действително, съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса
ищецът следва да докаже влизането в сила на представените Общи условия за продажба на
топлинна енергия /л. 39 от делото/, но в горното решение на ВКС се приема, че не
съществува пречка, ако на съда е служебно известно в кои всекидневници са публикувани
Общите условия, те да бъдат посочени в съдебното решение. В случая, приложение намират
Общите условия на ищеца от 2016 г., одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР,
публикувани във вестник „Монитор“ от 11.07.2016 г., в сила от 11.08.2016 г., които са
представени в заверен препис (л. 39 от делото). Договорното правоотношение по продажба
на топлинна енергия при общи условия възниква между топлопреносното предприятие и
потребителя (клиента) по силата на закона – арг. чл. 150 ЗЕ, без да е необходимо изрично
изявление на ответника – потребител, вкл. и относно писменото приемане на Общите
условия, в какъвто смисъл е решение № 35/21.02.2014 г. по гр. дело № 3184/2013 г. на ВКС,
III г. о. Разпоредбата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ предоставя за потребителите (клиентите), които не
са съгласни с предвидените в Общите условия клаузи, в срок от 30 дни след влизането им в
сила да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат
специални условия, които се отразяват в допълнителни споразумения. В случая, по делото
нито се твърди, нито се доказва ответникът да е възразил срещу прилаганите от ищеца общи
условия или да е предложил сключването на индивидуално споразумение с него,
използвайки установения в закона механизъм, поради което и с оглед изложените по-горе
съображения, че в рамките на исковия период той е бил носител на правото на собственост
върху процесния апартамент съдът прави извод, че между него и ищеца е възникнало
договорно правоотношение по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените
в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ, разпределението на топлинна енергия в
сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, а дяловото
разпределение на топлинна енергия между страните в сградата се осъществява от
топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или
чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Топлинната енергия за
отопление на сграда – етажна собственост се разделя на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия
за отопление на имотите в сграда – етажна собственост – арг. чл. 142, ал. 2 ЗЕ. Съгласно чл.
145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда – етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се
определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. В случая, видно от
3
протокол от общо събрание на етажната собственост от 29.08.2002 г., списък към него и
договор от 10.09.2002 г. (л. 20-23 от делото), справки за използвана топлинна енергия (л. 94-
96 от делото) и протоколи за извършен отчет съответно от 05.06.2020 г., от 22.05.2021 г. и от
12.05.2022 г. (л. 97-99 от делото), а и с оглед изложеното от вещото лице в констативната
част от заключението по съдебно-техническата експертиза, по делото се установява, че в
рамките на исковия период услугата по извършване на индивидуално измерване на
потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и
топла вода в сградата – етажна собственост, находяща се на адрес: *** е била възложена на
третото лице – помагач - „***.
За установяване на факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ
на претендираната цена, по делото е прието без оспорване от страните заключение на
вещото лице по съдебно-техническата експертиза, според което количеството постъпила
топлинна енергия в сградата – етажна собственост, находяща се на адрес: гр. София, ж. к.
„Люлин“, бл. 626, вх. В и Г е измервана чрез определено от ЗЕ средство за измерване – общ
топломер, който е отчитан в края на всеки месец, като технологичните разходи са
приспаднати от общото количество топлинна енергия, влязло в абонатната станция, и са за
сметка на топлофикационното дружество. Изяснява се, че през процесния период в имота на
ответника не са начислявани суми за отопление, а единствено такива за битово гореща вода
и сградна инсталация, като детайлно е посочено как се формират те, достигайки се до
крайния извод, че това е ставало съобразно изискванията на действащата нормативна
уредба. Така, сумите за битово гореща вода са начислявани след редовен отчет на водомер
през 2020 г. и служебно на база 1 брой потребител за остатъка от периода съгласно т. 5.2 от
Приложение към чл. 61, ал. 1 на Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020 г. за топлоснабдяването,
тъй като абонатът не е осигурил достъп, което е в съответствие с обстоятелствата,
удостоверени в представените 3 броя протоколи за извършен отчет съответно от 05.06.2020
г., от 22.05.2021 г. и от 12.05.2022 г. (л. 97-99 от делото), а сумите за топлинна енергия,
отдадена от сградна инсталация, са начислявани на база посоченото в т. 6.1.1. от Методиката
за дялово разпределение към същата Наредба – между абонатите съобразно пълния
отопляем обем на имота – 108 куб. м. и този на етажната собственост – 8 032 куб. м. От
техническа гледна точка фирмата за дялово разпределение също е изготвяла индивидуалните
изравнителни сметки в съответствие с нормативните изисквания, с оглед на което вещото
лице изяснява, че е било отразено реално доставеното количество топлинна енергия и е
извършено изравняване между начислената от ищеца и реално дължимата сума. При анализ
на протоколите и свидетелствата за метрологична проверка, касаещи исковия период,
експертът е достигнал до извод, че общият топломер в абонатната станция е преминал
изискуемите метрологични проверки в съответствие с изискванията на ДАМТН, като от
страна на ответника не са ангажирани доказателства за опровергаване на този извод. В чл.
155, ал. 1 ЗЕ от действащата през процесния период нормативна уредба се предвижда, че
потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост заплащат доставената
топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една
дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни – след
изменението на ЗЕ от ДВ, бр. 74/2006 г.; 2) на месечни вноски, определени по прогнозна
консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация.
Следователно, при определяне стойността на действително потребената през процесния
период топлинна енергия следва да бъдат взети предвид резултатите от изравнителните
сметки в края на отчетния период, които показват дали фактурираните през този период
суми са били завишени или занижени, като отразяват реално доставеното количество
енергия след проверка на място на показанията на индивидуалните уреди за измерване. В
случая, при съобразяване на резултата от изравнителните сметки, изготвяни в края на всеки
отчетен период, експертизата е приела, че реално доставеното до имота на ответника
количество топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г. възлиза на 268,58
4
лв., представляваща сбор между прогнозно начислените суми по фактури (257,31 лв.) и
сумите за доплащане от абоната по изравнителните сметки (11,27 лв.), като посочената по-
горе стойност е без предишни неплатени и просрочени суми и без начисляване на лихви по
тях.
Ето защо, съдът приема, че въз основа на заключението по съдебно-техническата
експертиза по делото са установени по категоричен начин доставената и потребена в
процесния имота топлоенергия в определено количество и нейните стойности за исковия
период.
При този извод на съда следва да се даде отговор на въпроса каква част от нея
ответникът Б. Н. А. дължи да заплати, като в тази връзка бъде разгледано релевираното от
него възражение за изтекла погасителна давност.
Съгласно задължителните тълкувателни разяснения, дадени с ТР № 3/2011 г., ОСГТК
на ВКС, вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни
дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги, са периодични плащания по
смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД и за тях се прилага 3-годишната давност. Предявяването на
иска спира течението на давността, като в случая заявлението по чл. 410 ГПК е подадено в
съда на 21.06.2023 г., а за времето от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. (за период от два месеца и
7 дни) срокът е спрял да тече на основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март
2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за
здравето (обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г.), поради което извън погасителната
давност са всички вземания, чиято изискуемост настъпва не след и на 21.06.2020 г., а след и
на 14.04.2020 г. - арг. чл. 114, ал. 1 ЗЗД. От страна на ищеца се претендират вземания за цена
на топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г., като съгласно чл. 33, ал. 1 от
приложимите към релевантния период общи условия на ищеца – тези от 27.06.2016 г., в сила
от 11.08.2016 г., месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 са
платими в 45-дневен срок от изтичане на месеца, за който се отнасят. Следователно,
действително е налице изтекла погасителна давност по отношение на вземанията за периода
от 01.05.2019 г. до 31.01.2020 г., тъй като най-късното вземане - това за м.01.2020 г. е станало
изискуемо на 16.03.2020 г., т. е. преди 14.04.2020 г. Тук следва да се отбележи, че
обстоятелството, че ищецът претендира вземания, представляващи месечни дължими суми
за прогнозна консумация на топлинна енергия, които са погасени по давност, позовавайки се
на обща фактура, издадена едва на 31.07.2020 г., и чрез включването им в тази фактура е
незаконосъобразно, доколкото с това действие се цели избягване на евентуални възражения
за давност от клиентите на топлинна енергия. В случаите на чл. 155, ал. 1, т. 1 или т. 2 ЗЕ
задълженията на потребителите за заплащане на месечни вноски /равни или прогнозни/ не
са в зависимост от изравнителния резултат в края на съответния отчетен период, а имат
самостоятелен характер. Изравнителният резултат не влияе на дължимостта на месечните
вноски в установените за тях срокове, а до възникване на ново вземане в полза на една от
страните по облигационното правоотношение в размер на разликата между начислената
суми по прогнозните вноски и стойността на действително доставеното количество
топлинна енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това дали начислените
прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от стойността на
действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода, то това
ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на топлопреносното
предприятие. Това ново „изравнително“ вземане обаче винаги е самостоятелно и различно от
вземанията на топлопреносното предприятие за месечни вноски /равни или прогнозни/, а не
се касае до корекция на тези вноски със задна дата. Издаването на изравнителната сметка не
променя срока, в който месечните вноски стават дължими, а следователно и момента, от
който започва да тече погасителната давност за тях. В случая, съдът приема, че крайният
размер на главното задължение за цена на топлинна енергия на ответника следва да бъде
5
определен въз основа на посочения по-горе такъв от съдебно-техническата експертиза, а
именно: 268,58 лв., отразяващ реално доставената и потребена такава. От тази сума следва
да се приспаднат сумите, които са погасени по давност за периода от 01.05.2019 г. до
31.01.2020 г., които предвид данните по таблици № 4 и № 5 от заключението, отразяващи
фактурираното количество топлинна енергия за процесния период и годишното изравнение
след края на отчетния такъв, възлизат на 93,41 лв. Така след извършено преизчисляване по
реда на чл. 162 ГПК, размерът на месечните задължения за цена на топлинна енергия за
периода от 01.02.2020 г. до 30.04.2022 г., които прие, че не са обхванати от изтекла
погасителна давност, възлиза на 175,17 лв. (268,58 лв. - 93,41 лв.), до който размер
предявеният главен иск за цена на топлинна енергия е основателен и следва да бъде уважен,
като се отхвърли за разликата до пълния предявен размер от 269,31 лв., или за размера от
94,14 лв., и за периода от 01.05.2019 г. до 31.01.2020 г.
Към стойността на задължението за цена на топлинна енергия следва да се добавят и
дължимите годишни такси за извършваната услуга за дялово разпределение, чиято обща
стойност не се спори, че се равнява на посочения от ищеца размер от 36,50 лв. Това е така,
тъй като съгласно разпоредбите на чл. 36 от общите условия, чл. 61, ал. 1 от Наредба №
16334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от общите условия на договорите
между *** и търговец за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната
енергия между потребителите в сграда – етажна собственост, тези разходи се заплащат от
потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща
цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение.
Ето защо, предвид ангажираните по делото доказателства, ищецът *** се легитимира
като носител на вземането за цена на извършваната услуга дялово разпределение за периода
от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., чиято обща стойност съдът приема, че възлиза на
посочената от него сума от 36,50 лв. Във връзка с възражението за изтекла погасителна
давност следва да се отбележи, че в общите условия на ищеца не е предвиден срок за
изпълнение на това задължение, поради което кредиторът може да иска изпълнение веднага
- арг. от чл. 69, ал. 1 ЗЗД. Следователно, погасителната давност следва да бъде отнесена към
момента на възникване на задължението, като най-ранното месечно задължение, включено в
исковия период – това за м.05.2020 г., се счита за възникнало на 31.05.2020 г., или същото е
станало изискуемо на 01.06.2020 г., т. е. то не е обхванато от изтекла погасителна давност.
Това е така, доколкото за 20 дни от м.05.2020 г. също не е текла погасителна давност, на
основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, а това означава, че извън погасителната давност са всички вземания, чиято
изискуемост настъпва не след и на 21.06.2020 г., след и на 01.06.2020 г. (20 дни назад
считано от 21.06.2020 г.), поради което както вземането за цена на услуга за дялово
разпределение за м.05.2020 г., така и последващите такива, включени в рамките на исковия
период, не са обхванати от изтекла погасителна давност. От страна на ответника не се
твърди, а и не се доказва неговото заплащане, поради което предявеният главен иск за цена
на услуга за дялово разпределение в размер на 36,50 лв. за периода от 01.05.2020 г. до
30.04.2022 г. е основателен и следва да се уважи изцяло.
Като законна последица от предявяване на исковете, всяка една от посочените по-горе
суми за главница следва да се присъди ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 21.06.2023 г. до окончателното им заплащане.
По искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на исковете за обезщетение за забава предполага установяване от
ищеца наличието на главен дълг; изпадане на ответника в забава и размера на
обезщетението за забава.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от общите условия на ищеца от 2016 г., в сила от 10.08.2016 г.,
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32,
6
ал. 1 и ал. 2 в 45 – дневен срок от изтичане на месеца, за който се отнасят. Ето защо, за
вземанията за цена на топлинна енергия за периода от 01.02.2020 г. до 30.04.2022 г., които
съдът прие, че не са обхванати от изтекла погасителна давност, не е необходимо отправянето
на покана или предприемането на други действия от страна на ищеца, за да се поставят
клиентите в забава /така решение № 4273 от 16.07.2020 г. на СГС по в. гр. д. № 11883/2019
г./. По изложените съображения, определена по реда на чл. 162 ГПК, съдът счита, че
размерът на лихвата за забава върху главното задължение за цена на топлинна енергия за
периода от 01.02.2020 г. до 30.04.2022 г., попадащо в обхвата на общите условия от 2016 г.,
се равнява на сумата от 42,65 лв., начислена за претендирания период от 15.09.2020 г. до
08.06.2023 г., до който размер предявеният акцесорен иск за лихва за забава следва да бъде
уважен, като се отхвърли за разликата до пълния предявен размер от 56,78 лв., или за
размера от 14,13 лв.
По отношение на задължението за цена на услуга за дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. В случая, по делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това задължение
от дата, предхождаща подаването на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 21.06.2023 г. и
касаеща процесния период, поради което предявеният акцесорен иск за лихва за забава върху
главното задължение за цена на услуга за дялово разпределение в размер на 7,10 лв. за
периода от 16.07.2020 г. до 08.06.2023 г. се явява неоснователен и следва да се отхвърли
изцяло.
По отговорността за разноски:
В съответствие със задължителните разяснения, дадени с т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г.
по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе по разпределението на
отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. При този изход на спора
– частична основателност на предявените искове, право на разноски има всяка от страните,
съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на
заявителя – ищец се следват направените разноски в производството по ч. гр. дело №
34352/2023 г. по описа на СРС, 79 състав, както и в исковото производство, съразмерно с
уважената част от исковете, които съответно възлизат на 51,59 лв. – платена държавна такса
и юрисконсултско възнаграждение, както и на 588,17 лв. - платена държавна такса, депозит
за особен представител на ответника, депозит за СТЕ и юрисконсултско възнаграждение.
Съдът определи в минимален размер юрисконсултското възнаграждение на заявителя - ищец
в двете съдебни производства на основание чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), вр.
чл. 37 от Закон за правната помощ и съответно чл. 26 от Наредбата за заплащането на
правната помощ (по отношение на юрисконсултското възнаграждение в заповедното
производство) и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ (по отношение
на юрисконсултското възнаграждение в исковото производство), като съобрази вида и обема
на извършената дейност от процесуалния му представител, както и липсата на фактическа и
правна сложност на делото. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника не следва
да се присъждат разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковете, тъй като той не
претендира, а и не доказва извършването на такива.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от ***, ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление: **** срещу Б. Н. А., ЕГН **********, с адрес: *****, установителни
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Б. Н. А. дължи на ***, сумата от 175,17 лв.,
7
представляваща цена на топлинна енергия по отношение на топлоснабден имот, находящ се
на адрес: *****, за периода от 01.02.2020 г. до 30.04.2022 г.; сумата от 36,50 лв.,
представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2020 г. до
30.04.2022 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК - 21.06.2023 г. до окончателното им заплащане, както и сумата
от 42,65 лв., представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на топлинна
енергия за периода от 15.09.2020 г. до 08.06.2023 г., за които суми по ч. гр. дело №
34352/2023 г. по описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
от 30.06.2023 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за цена на топлинна енергия за разликата над
уважения размер от 175,17 лв. до пълния предявен размер от 269,31 лв., или за размера от
94,14 лв., и за периода от 01.05.2019 г. до 31.01.2020 г.; иска за мораторна лихва върху
задължението за цена на топлинна енергия за разликата над уважения размер от 42,65 лв. до
пълния предявен размер от 56,78 лв., или за размера от 14,13 лв., както и иска за мораторна
лихва върху задължението за цена на услуга за дялово разпределение в размер на 7,10 лв. за
периода от 16.07.2020 г. до 08.06.2023 г.
ОСЪЖДА Б. Н. А., ЕГН **********, с адрес: ***** да заплати на ***, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление: **** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 51,59 лв.,
представляваща разноски в производството по ч. гр. дело № 34352/2023 г. по описа на СРС,
79 състав, както и сумата от 588,17 лв., представляваща разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца **** – „***.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8