Р
Е Ш Е Н И Е
№………..
гр.
Варна, 27.04.2015 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ЧЕТИРИДЕСЕТИ състав в
публично заседание на тридесети март две хиляди и петнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕЛЕНА Н.
при секретаря В.Т. като
разгледа докладваното от съдията гр.дело
№9773 по описа за 2014 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от „К.Г.” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от срещу
„ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление ***, с правно осн. чл.55, ал.1 предл. първо от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 1493.37
лв., за която е издадена фактура № ********** от 21.03.2012 г., досежно
осъществена корекция на потребена ел. енергия за периода от 17.09.2011 до
14.03.2012 г. в обект на потребление с
адрес: гр. С, ул. „ с клиентски № и
абонатен № .
В исковата молба се подържат
твърдения, че е потребител на доставената от ответника в
обекта на потребление на електрическа енергия. Исковата сума е начислена с
горепосочената фактура като стойност на корекция на сметка. Сумата е заплатена
от потребителя по сметка на ответника с единствения мотив да не бъде
преустановено електрозахранването в обекта му. Плащането е извършено при първоначална
липса на основание, поради обстоятелството, че е начислена неправомерно за
електроенергия, която не е потребил. В рамките на корекционния период
потребителят е плащал всички начислени му периодични месечни сметки в срок. В
тази връзка оспорва верността на констатираното от ответника нарушение в
точността на измервателния уред, като твърди, че потребителят на ел. енергия не
е разполагал с техническа възможност да манипулира същия. Извършената корекция
е неправомерна, а съставеният протокол от контролната проверка му е
непротивопоставим; оспорва начина и методиката, по които е извършена
корекцията; факта на реално доставяне на количеството ел. енергия, предмет на
корекцията, отчитането на това количество от електромера. С договор за цесия от
28.04.2014г., титулярът по партида на потребление на ел. енергия е прехвърлил в
полза на дружеството ищец вземането за недължимо платеното от ответника в
размер на исковата сума. За цесията длъжникът е уведомен от стария кредитор с
писмо, получено на 21.07.2014 г. Ответникът дължи връщане на получената при
липса на основание сума, поради което моли за постановяване на положително
решение по предявения иск.
В отговор на исковата молба,
депозиран по реда и в срока по чл. 131 от ГПК, ответникът оспорва изцяло
предявения срещу него осъдителен иск. Оспорва активната материалноправна
легитимация на ищеца, въз основа на твърдения, че същият не се легитимира като
носител на вземането за исковата сума, доколкото договорът за цесия от
28.04.2014г. е нищожен поради липса на предмет. Прехвърленото вземане не е
съществувало в патримониума на цедента нито към датата на сключване на
цесионния договор, нито преди това, поради което договорът за прехвърляне на
вземане не е произвел правен ефект. Евентуално навежда доводи за недействителност
на договора за цесия като сключен от представител на цедента без представителна
власт. Оспорва и валидността на уведомяването за цесията, доколкото
уведомлението е изпратено чрез пълномощник, неразполагащ с представителна
власт. Оспорва на следващо място елементите от фактическия състав на
неоснователното обогатяване с твърдения, че исковата сума е дължимо платена от
потребителя на основание валидно обвързващо го договорно правоотношение за
продажба на ел. енергия при ОУ. На 14.03.2012 г. служители на „Енерго-Про
Мрежи” АД извършили техническа проверка на СТИ, обслужващо обекта на
потребление, резултатите от която са обективирани в съставен констативен
протокол. Констатирано е неправомерно прикачване към ел. мрежа, при което
независимо от преустановеното към момента на проверката ел. захранване поради
неплащане на сметки, същият е могъл да ползва ел. енергия без да заплаща цената
й на доставчика. Следователно е извършена нерегламентирана намеса в схемата
СТИ, в нарушение на задължението за въздържане от подобни въздействия по чл. 6
от ОУ. На тази база е изготвена справка за корекция, при спазване разпоредбите
на чл. 38, ал. 3, т. 3 от ОУДППЕ. В рамките на исковия период от време,
доставчикът е бил изправен по отношение на задължението си да доставя необходимото
количество електрическа енергия в обекта на потребление. На основание
констатации за неправомерно въздействие върху схемата на СТИ и определено по
обем чрез изчислителна методология, е извършена корекция на количеството
доставена и потребена електроенергия на абоната и на основание чл. 24 от ОУ на
ДПЕЕ е извършена корекция на сметки на лицето. Моли поради изложените
съображения за постановяване на решение по спора, с което предявеният иск бъде
отхвърлен като неоснователен.
В хода на проведеното по делото съдебно заседание страните
чрез процесуални представители поддържат изразените позиции по спора.
Съдът, като прецени съобразно чл. 12 и чл. 235 ГПК
поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните и по вътрешно убеждение, приема за установено от
фактическа страна следното:
По делото е представен договор за прехвърляне на вземания,
сключен на 28.04.2014 г. между , ЕГН **********, действащ чрез пълномощника
адв. , ЕГН ********** и „К.Г.” ЕООД, ЕИК *********, съгласно който цедентът
прехвърля на цесионера вземането си от „Енерго Про Продажби” АД, ЕИК103533691
на стойност 1493.37 лв., представляващо платена без основание стойност на
коригирана потребена електроенергия за перода от 17.09.2011 до 14.03.2012 г. за
обект с клиентски с клиентски № и абонатен № , за което е издадена фактура №
********** от 21.03.2012 г. за цена от 1393.37 лв.
От представеното по делото Уведомление от , ЕГН **********,
действащ чрез пълномощника адв. Красимир Димов Тодоров до „ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК ********* с вх. №3174647
от 21.07.2014 г. на ответника се установява, че ,
ЕГН **********, е уведомил длъжника „ЕНЕРГО
– ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК ********* за прехвърлянето на вземането си към
дружеството на стойност от 1493.37 лв., представляваща платена без основание
стойност на коригирана потребена електроенергия, за периода от 17.09.2011 до
14.03.2012 г. за обект с клиентски № и абонатен № на цесионера
„К.Г.” ЕООД, ЕИК *********.
От представенто в съдебно заседание пълномощно (л.71) от , ЕГН ********** към адв.
Тодоров с надлежна заверка на подписа от 05.03.2015 г., извършена от нотариус
Стелиана Костадинова, с рег. № 446 от НК, с райнон на действие ВРС се
установява, че упълномощителят изрично е заявил, че сключеният договор за
прехвърляне на вземания от дата 28.04.2014 г. между него и „К.Г.” ЕООД, ЕИК **********, с предмет вземане за сумата
от 1493.37 лв.,
а също и извършеното уведомление до „Е.П.„ АД с входящ номер. №3174647 от 21.07.2014 г. във връзка с
този договор са извършени с изричното му знание и съгласие. Видно от точка
втора на цитираното пълномощно, изречение последно упълномощителят е заявил, че
в случай на съмнения или оспорване на настоящото пълномощно изрично заявява, че
на основание чл.42, ал.2 от ЗЗД потвърждава всички извършени от негово и име и
за негова сметка действия на адвокат Красимир Тодоров.
От
съдържанието на КП за монтаж /демонтаж/ техническа проверка № 0044888 от 14.03.2012
г. (л. 25) се установява, че електромер тип ЕМPS с фабричен № 6442312, отчитащ
потреблението на електроенергия в обекта на ,
ЕГН **********, в
присъствието на свидетеля Соян Димитров Стоянов – съсед, установя че има
присъеден меден проводник на главния предпазител преди електромера, като при
изключено напрежение на електромера се е констатирало наличие на напрежение в
склада на абоната. Схемата на свързване на е възстановена. Протоколът е
подписан от двама представители на „Енерго-Про Мрежи” АД и свидетеля.
От справка
за корекция при неизмерване, неправилно и/или неточно измерване на ел. енергия
№22435 от 19.03.2012 г. (л.27), съставена на осн. чл. 38, ал. 3, т. 3 от ОУ на ДПЕЕЕМ – се установява,
че е извършена корекция на ел. енергия за периода от 17.09.2011 до 14.03.2012 г. или за общо 180 дни е начислена 7920 kWh
електроенергия, въз основа на което с издадено дебитно известие № ********** от 21.03.2012 г., (л.28) на потребителя е начислена
сумата от 1493.37 лв.
От
представения споразумителен протокол № ДР 12215 от 06.06.2012 г. се установява,
че към датата на сключването му абонатът е имал задължения за периода: м. октомври
От
представеното по делото заключение на вещото лице Е.Т. (л.90) се установя, че
процесната сума е начислена по фактура № ********** от 21.03.2012 г.с падеж 11.04.2012
г. На 29.05.2012 г. от абоната по цитираната фактура е заплатена сумата от 266.10
лв., която вкючва главница в размер на 244.90 лв. и лихва в размер на 20.20 лв., а на дата
06.06.2012 г. е заплатена сумата от 300.00 лв., която включва 297.19 лв.
главница и 2.81 лв. лихва за забава, като за остатъка от дължимата по фактурата
сума в размер на 951.28 лв. е начислена лихва за забава в размер на 29.60 лв.,
като за тези суми е подписан споразумителен протокол № ДР 12215 от 06.06.2012
г., или общо за 980.88 лв. Тази сума е изплатена в брой на касите на ответното
дружество по посочен в споразумителния протокол погасителен план.
От заключението на СТЕ на в.л. Л.С.Б. (л.
73), се установява следното: В периода от 17.09.2011 до 14.03.2012 г. през процесния СТИ е преминала цялата консумирана
електроенергия от потребителя, но на дисплея не е отчетено действително
доставеното и потребено количество електроенергия, поради неправомерно
вмешателство в схемата на свързване на обект с абонатен № , при което е
монтиран допълнителен проводник, свързващ част от обекта на потребление с
електроразпределителната мрежа, заобикаляйки електромера. Към настоящия
момент няма техническа възможност да се установи какво е точното количество
неотчетена електроенергия за минал период. Във формулата, чрез която се
изчислява коригиращата сметка, параметърът „време” е неизвестен и определен
съгласно чл. 38, ал. 4 от ОУ, поради тази причина изчисленото количество ел.
енергия е предполагаемо. Приложената към делото Справка №3198 от 18.08.2009 г. за корекция
на сметки е направена съгласно условията на чл. 38, ал. 3, т. 3 от ОУ на ДПЕЕЕМ
и начисленото количество електроенергия от 7920 kWh на равностойност 1493.46 лв. е
математически точно изчислено, както и неговата парична равностойност, като
допълнително начислената електроенергия е в рамките на допустимата и НО НЕ може
да бъде реално потребена в обекта на потребление съгласно пропускателната
способност на линията, която в случая е 41А. При пропускателна способност на
линията до 41А количеството електроенергия, което е следвало да се начисли е в
размер на 6494 kWh, а неговата парична равностойност е в размер на
1224.48 лв.
При тази установеност на фактите,
съдът възприе следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 1 от ЗЗД кредиторът може да прехвърли
своето вземане, освен ако законът,
договорът или естеството на вземането
не допускат това. Съдът счита, че в конкретния случай
естеството на вземането допуска то да бъде прехвърлено. Вземането с правно
основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД възниква от момента на даването без
правно основание. По делото е прието за безспорно и ненуждаещо от доказване, че
претендираната като дадена без основание сума е получена от ответното
дружество, с което и съдът счита, че възниква валидно прехвърлимо право да бъде
получена дадената без правно основание сума. В тази връзка съдът намира за
неоснователно възражението на ответника за нищожност на договора за прехвърляне
на вземане поради несъществуващ предмет. В настоящия случай договорът за цесия
има съществуващ предмет – вземането на абоната за платената без правно
основание от него сума като корекция на сметка за минал период. Относно
съществуването на вземанено между страните по сделката се прилага чл. 100, ал.
1 от ЗЗД според който, ако прехвърлянето
е възмездно, кредиторът отговаря за съществуването
на вземането по време на
прехвърлянето,
т.е. несъществуването на вземането не води до нищожност на договора за цесия, а
само до договорна отговорност на цедента спрямо цесионера, като тези отношения
съдът намира за ирелеваннтни към предмета на настоящия спор.
Относно възражението за недействителност на договора за
цесия поради липса на представителна власт у пълномощника на цедента, съдът
намира, че с оглед на представеното в съдебно заседание нотариално заверено
пълномощно, същото е неоснователно. Дори и при подписване на договора на цесия
и извършването на уведомяването пълномощникът да не е разполагал с
представителна власт, действията извършени без представителна власт от
пълномощника за сметка на представлявания са валидно потвърдени и следва да
породят правно действие както в отношенията между страните по цесионната
сделка, така и спрямо трети лица. Това е така, защото съгласно чл. 42, ал.2 от ЗЗД лицето, от името
на което е сключен договор без представителна власт, може да
го потвърди, като за потвърждаването се изисква същата
форма, която е предвидена за упълномощаването
за сключване на договора. В конкретния случай действията извършени без представителна
власт за надлежно потвърдени в предвидената от закона форма, поради и което
следва да се счита, че те са породили действие в правната сфера на
представлявания и по отношение на третите лица, като извършени от самия
представляван.
На основание изложеното по-горе неоснователно се явява и
възражението на ответника, че не е извършено надлежно уведомяване на длъжника
за прехвърлянето на вземането, поради липса на представителна власт у
пълномощника за извършване на
уведомяването.
Съдът,
след като разгледа предварителните въпроси, следва да се произнесе относно
дължимостта на сумата, предмет на договора за цесия и настоящото производство.
В тежест на ищеца по предявения осъдитилен иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД е да установи, че е престирал процесната
сумата, а в тежест на ответника е да установи съществуването на вземането си по
основание и размер, като установи наличие на валидна облигационна връзка между
него и праводателя на ищеца, по силата на сключен договор за продажба на
електроенергия, правомерното начисляване на процесната сума, вкл. надлежно
извършеното преизчисление на количеството ел. енергия при наличие на
материалноправните предпоставки за това и при спазване на ОУ.
Не е спорен и е приет за безспорен и ненуждаещ се от
доказване в отношенията между страните по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК,
че между праводателя на ищеца и ответника съществува договор за продажба на
електрическа енергия при общи условия, по който праводателят на ищеца има
качеството на потребител, както и че праводателят на ищеца е заплатил
процесната сума.
Спорен е въпросът налице ли са предпоставките за възникване
правото на ответника служебно да коригира сметка за електрическа енергия, както
и за спазване на уреждащите това право правила, дали праводателят на ищеца е
потребил енергия съгласно корекцията на сметката, дали има виновно неизпълнение
на договорното задължение за невмешателство върху СТИ, дали се дължи плащане на
сумата, с която е извършена корекцията, относно валидността на сключеното
споразумение и обвързващата му страните по настоящото производство сила.
Регламентацията на договорните отношения между страните се
съдържа в Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на
„Е.ОН България Продажби” АД, издадени на основание чл. 98а от ЗЕ и одобрени от
ДКЕВР с решение от 06.04.2009г., в сила от 17.05.2009 г., действащи към датата
на извършване на проверката. Съгласно цитираната разпоредба от ЗЕ публикуваните
общи условия влизат в сила за потребителите, които купуват електрическа енергия
от крайния снабдител, без изрично писмено приемане. Посочената специална норма
дерогира общото правило на чл. 298, ал.1, т.1 от ТЗ. Освен това приложима е и действащата нормативна уредба към относимия период - Закон за енергетиката, Наредба № 6 от 09.06.2004 г.
за присъединяване
на производители и потребители на ел.енергия към преносната и разпределителните ел. мрежи,
Правила за измерване на количеството
електрическа енергия, одобрени с решение на ДКЕВР от 10.04.2007г, Общ договор за снабдяване
и разпределение на електрическа енергия изменен и допълнен с Решение на ДКЕВР
ОУ-004/06.04.2009г.
Съгласно разпоредбата на чл.37, ал.1, т.1 от Общите условия „Е.ОН България Мрежи” АД начислява, изготвя справки и коригира количеството пренесена електрическа енергия в случаите на нарушения
в целостта и/или функционалността на средствата за търговско
измерване, установени при проверка на
място и отразени в протокол,
съставен по реда
и условията на Общите условия. В случая е налице
посочената хипотеза, която дава възможност да бъде коригирано количеството
пренесена ел.енергия за изминал период
на абоната.
На основание констатациите на констативния протокол, подписан от потребителя
и заключението на съдебно-техническата експертиза е
доказана неправомерната манипулация, вследствие на която
уредът за техническо измерване не е извършвал отчитане на цялата
потребявана електрическа енергия. Това отклонение не
е производствен дефект.
Относно твърдението на ищеца, че
клаузата на Общите условия за корекция на
сметките се явява неравноправна по смисъла на
чл.143,т.18 от ЗЗП
съдат намира, че по този въпрос има задължителна съдебна практика на ВКС, съгласно
която липсва нормативна уредба, даваща възможност на доставчика
на електрическа енергия за извършване
на корекции на сметката на
потребителя за ползвана електроенергия за изминал период:
Решение № 104/05.07.2010г. по т.д.885/09г. на ІІ т.о.;
Решение № 165/19.11.2009г. по т.д. № 103/2009г. на ІІ т.о.;
Решение № 189/11.04.2011г. по т.д. 39/10г. на ІІ т.о.
Тази практика на Върховен касационен
съд касае
случаите, когато клаузите на
общите условия предвиждат обективна отговорност и санкциониране на потребителя
без вина. Корекцията е допустима, когато
отклоненията в показателите на консумираната електрическа енергия се дължат на
неправомерно действие от страна на потребителя и доставчикът е установил
периода на грешното измерване или неизмерване и е отчетена реално консумираната
електрическа енергия за миналия период. (Така Решение №38 от 15.05.2014 г. по
т.д. №5 от
По делото безспорно се установи, че при извършена
проверка на 29.09.2010 г. от служители
на „Е.ОН България Мрежи” АД е констатирано,
че в част от обекта на потребление на
абоната се потребява електроенергия по неправомерно присъединен кабел,
заобикалящ електромера, в резултат от което потребената по неправомерно присъединения кабел не се отчита, за което е съставен протокол № 0044888 от 14.03.2012 г.
Изготвена е справка за корекция на
сметки за процесния период от 17.09.2011 до 14.03.2012 г., или 180 дни, като на абоната са доначислени 7920 kWh електроенергия, като равностойността на същата е начислена
с дебитно
известие № ********** от 21.03.2012 г. и е в размер на 1493.37 лв. От заключението на вещото лице се установи обаче, че
доначисленото количеството ел. енергия не е съобразено с пропускателната
способност на линията, която е с 61А, а количеството е изчислено на база на
85А, или на абоната е следвало да бъдат доначислени 6494 kWh, на стойност 1224.48 лв., а не 7920 kWh на стойност 1493.37 лв. Съгласно чл. 38, ал. 2, т. 3 от ОУ на
ДПЕЕЕМ в случаите, когато липсват средства за търговско
измерване, монтирани от „Е.ОН БЪЛГАРИЯ МРЕЖИ” АД или се
отклонява енергия преди средствата за търговско измерване, корекцията се изчислява на базата на
половината от пропускателната способност на линията, чрез която обектът е свързан към електроразпределителната
мрежа на „Е.ОН БЪЛГАРИЯ МРЕЖИ” АД при всекидневно 8 (осем) часово ползване за потребители за битови нужди
и 12
(дванадесет) часово за потребители
за стопански нужди. В случая при изчисляване на допълнителното
количество електроенергия не е съобразена пропускателната способност на линията. От счетоводната експертиза се установи, че от общо
начислената с дебитно
известие № ********** от 21.03.2012 г. сума от 1493.37 лв. 542.09 лв. са платени
на каса с основание цитираното дебитно известие, а останалите 951.28 лв. са платени на основание
споразумителен протокол № ДР 12215 от 06.06.2012 г.
Относно валидността
и обвързващата доказателствена сила на представения по делото споразумителен
протокол настоящият състав приема следното:
По делото е наведено
от ищеца, че процесното споразумение не обвързва страните по спора, тъй като е
сключено между праводателя му и трети правен субект, различен от ответника.
Съдът не споделя тези доводи на страна, поради следните прични: вярно е че
въпросното споразумение е сключено между „Е.ОН България” АД и , ЕГН **********,
но в същото е посочено, че то се сключва въз основа на договор за услуга с
ответника, сключен на 04.03.2010 г. Този договор не е представен по настоящото
дело, но с оглед на правните последици, които процесното споразумение е
породило в правната сфера на ответника и представените пълномощни от ответника
на подписалите за „Е.ОН България” АД лица, може да се заключи, че същите са
действали от името и за сметка на ответното дружество. Същото не го е оспорило
съгласно чл. 43 от ТЗ веднага след узнаването му. Напротив, позовава се на
него. Нелогичен би бил изводът, че трето за правния спор лице ще има правен
интерес от сключването на споразумение, относно дължимостта и начина на
погасяване на на задължения към друг правен субект, освен в хипотезата на
действие именно от името и за сметката на този субект. Безпредметно би било и
подписването му от абоната. От изслушаната и приета по делото без възражения
съдебно-счетоводна експертиза безспорно се установи, че посочените в
споразумението суми са били дължими по фактури, издадени от ответното
дружество, към момента на сключването му, както и че дължимите суми по него са
били заплащани на каса по сметка именно на ответното дружество.
С оглед на изложеното по-горе съдът счита, че
споразумителният протокол е валидно скюлчен и е породил целените с него
последици в правната сфера на страните по делото. Същият съставлява договор за
спогодба по смисъла на чл. 365 от ЗЗД и следва да бъде зачитан с всички
произтичащи от това последици за посочената в него сума за главница в размер на
951.28 лв.
Независимо от недоказаността в настоящото производство на размера на вземането
по корекцията, за установяването и разсрочаването на което е сключен
споразумителния протокол, с оглед на правната същност на извънсъдебната
спогодба този въпрос не следва да се изследва от съда и да има значение за
изхода на спора. Договорът
за спогодба по смисъла на чл. 365 ЗЗД, като всеки договор има за страните
силата на закон. С този договор страните прекратяват един спор, като преуреждат
отношенията си по общо съгласие и занапред отношенията им са такива, каквито ги
прогласява спогодбата и ако договорът за спогодба е опорочен, страната може да
предяви този порок с иск или възражение за прогласяване за нищожност или за
унищожаване (Решение №985/27.12.2004 г. по т.д.№ 97/2004 г. на ВКС, ІІ т.о.,
Решение № 447/ 25.06.2010 г. по гр.д. № 4618/
По изложените
съображения, съдът намира, че ответникът не установи
по несъмнен начин, че изчислената вследствие на корекцията сума в размер
на 542.09 лв. му се следва в
посочения размер, но установи, че сумата от 951.28 лв.
платена на основание процесното споразумение е дължимо платено на годно правно
основание. Поради изложенто по-горе и предявеният иск следва да бъде уважен
за сумата от 542.09 лв., като за горницата над тази сума до предявените 951.28 лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен, тъй като претендираната сума
се явява платена на годно правно основание.
От
ищеца се претендират съдебно-деловодни разноски в размер на 459.74 лв., представляващи юрисконсултско възнагарждение в размер на 400.00 лв. и
държавна такса в размер на 59.74 лв. От отвентика е напрево възражение за прекомерност
на юрисконсултското възнаграждение, което се явява над
минималното такова, дължимо съгладно Наредба № 1 от 9 юли
От ответника са направени
съдебно-деловодни разноски в размер на 610.00 лв., от които 360.00 лв.
възнаграждение за един адвокат с ДДС и 130.00 лв. платен депозит за вещо лице
по съдебно-техническа ексрпертиза и 120.00 лв. платен депозит за вещо лице по
седебно-счетоводна експертиза, така
на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза на ответника следва да се присъдят
направените от него разноски съразмерно на отхвърлената част от иска, или
разноски в размер на 390.40 лв.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА “Е.П.” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление *** със законни представители ДА
ЗАПЛАТИ на „К.Г.” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от сумата от 542.09 лева /петстотин четиридесет и два лева и девет стотники/, представляваща платена без
основание стойност на начислена с дебитно известие № ********** от 21.03.2012 г.
електроенергия след извършена корекция на сметка за обект, находящ се в гр. С, ул. „, с клиентски № и
абонатен № за периода от 17.09.2011 до 14.03.2012 г., на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
предявяване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане, на осн. 86, ал. 1 от ЗЗД като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над сумата
от 542.09 лева /петстотин четиридесет и два лева и девет стотники/ до предявените 1493.37 лв.
(хиляда четиристотин деветдесет и три лева и тридесет и седем стотники), на осн. чл. 55, ал.1 предл. първо от ЗЗД.
ОСЪЖДА “Е.П.” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление *** със законни представители Биляна Георгиева
Матева и Боряна Димитрова Пенева
ДА ЗАПЛАТИ на „К.Г.” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от сумата от 141.94 лева (сто четиридесет и един лева и деветдесет и четири стотинки),
на основание чл. 78, ал.1 и чл. 78, ал. 8 от ГПК.
ОСЪЖДА „К.Г.” ЕООД, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от ДА ЗАПЛАТИ
на „ЕНЕРГО ПРО ПРОДАЖБИ.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:*** Тауърс кула - Г, представлявано заедно
от всеки двама от членовете на Управителния съвет, а в настоящото производство
от сумата от 390.40 лв. (триста и
деветдесет лева и четиридеест стотинки), на основание чл. 78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: