О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№1016
гр. Добрич, 09.12.2019г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Добричкият окръжен съд гражданско
отделение
На девети декември година 2019
В закрито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ДЯКОВА
ГАЛИНА ЖЕЧЕВА
разгледа докладваното
от съдията Г.Ханджиева
въззивно частно
гражданско дело номер 803 по описа за 2019 година
и, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.407 във вр. с
чл.274 и сл. от ГПК.
Постъпила е частна
жалба от Р.Л.С., поданик на Обединеното Кралство Великобритания и Северна
Ирландия, чрез упълномощения адвокат, срещу разпореждането от 27.08.2019г. по
гр.д.№766/2016г. на Добричкия районен съд за издаване на изпълнителен лист в
полза на Висше училище по мениджмънт – гр.Варна срещу частния жалбоподател за
следните суми:
- 3048.22
лева, представляващи съдебни разноски, сторени
в първа инстанция по гр. д. №766/2016г. по описа на ДРС;
- 1260.00 лева, представляващи
сторени разноски за платено адвокатско възнаграждение във въззивното
производство по в.гр.д.№562/2017г.
по описа на ДОС.
В частната жалба са
развити доводи, според които следващите се на насрещната страна – ответник по
предявения иск, разноски за производството пред първата инстанция, съразмерно
на отхвърлената част от иска възлизат на 1 524 лева. Поради това
обжалваното разпореждане за издаване на изпълнителен лист срещу частния
жалбоподател за разноски на другата страна за първоинстанционното производство
в частта над посочения размер било неправилно. Иска се то съответно да бъде
изменено и изпълнителният лист да бъде обезсилен в тази част.
В писмен отговор
насрещната страна Висше училище по мениджмънт – гр.Варна, чрез упълномощения
адвокат по делото, възразява срещу доводите в частната жалба и настоява за потвърждаване
на обжалваното разпореждане.
Частната жалба е
редовна, подадена е в срока по чл.407 ал.1 от ГПК и е допустима.
Разгледана по
същество, частната жалба е неоснователна.
С решение №1051/13.11.2017г. по
гр.д.№766/2016г. на Добричкия районен съд Висше училище по мениджмънт е осъдено
да заплати на Р.Л.С. обезщетение по чл.200 ал.1 от КТ в размер на 10 000
лева, като за разликата до пълния му предявен размер от 50 000 лева искът
е отхвърлен. С решението ищецът Р.Л.С. е осъден да заплати на Висше училище по
мениджмънт съразмерна на отхвърления иск част от разноските на ответника за
водене на делото в първата инстанция, а именно сумата 3 048.22 лева, както
и по сметка на съда – сумата 480 лева за медицинска експертиза.
Първоинстанционното решение в неизгодната за него част е
била предмет на въззивно обжалване от ищеца Р.Л.С.. С решение №29/20.02.2018г.
по в.гр.д.№562/2017г. на Добричкия окръжен съд решението на районния съд е
отменено в отхвърлителната част за горницата над 10 000 лева до размера от
30 000 лева, като е постановено решение, с което ответникът е осъден да
заплати на ищеца обезщетение по чл.200 ал.1 от КТ в размер на още 20 000
лева. В останалата обжалвана част решението на районния съд е потвърдено.
С молба вх.№1675/12.03.2018г. по реда на чл.248 от ГПК Р.Л.С.
поискал въззивният съд да допълни решението си в частта за разноските, като
присъди на ищеца, съразмерно на уважената във въззивното производство част от
предявения иск, сума от сторените от ищеца разноски за първоинстанционното
производство. С определение №210/13.04.2018г. по в.гр.д.№562/2017г. на ДОС
молбата е удовлетворена, като Висше училище по мениджмънт е осъдено да заплати
на Р.Л.С. сумата 1 840 лева – разноски за първоинстанционното
производство.
Определението на въззивния съд по чл.248 от ГПК не е
обжалвано, а въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване –
определение №785/21.11.2018г. по гр.д.№2129/2018г. на 3-то ГО на ВКС.
Така, като краен резултат, с влязло в сила решение
№1051/13.11.2017г. по гр.д.№766/2016г. на ДРС ищецът по делото Р.Л.С. е осъден
да заплати на ответника Висше училище по мениджмънт сумата 3 048 лева –
разноски за водене на делото в първата инстанция. Решението в тази част е
потвърдено от въззивния съд и изменение на въззивното решение в частта за
разноските в тази връзка ищецът не е искал. Искано е допълване с присъждане на
разноски на ищеца за първата инстанция, съразмерно на допълнително уважения от
въззивния съд иск; но не е искано изменение на въззивното решение в частта,
потвърждаваща присъдените от районния съд на ответника разноски за първата
инстанция.
Дали така присъдения на ответника размер е съответен по
правилото на чл.78 ал.3 от ГПК на отхвърлената част на предявения срещу него
иск, тук не подлежи на обсъждане. Влезлите в сила решения и определения на
съдилищата подлежат на принудително изпълнение безусловно. Проверка на
правилността на изпълнителното основание /влязлото в сила решение, определение/
е напълно изключена при издаване на изпълнителен лист. Съдът разпорежда и
изпълнителният лист се издава при абсолютно спазване на съдържанието на
изпълнителното основание, с което то е влязло в сила. В случая това е изпълнено
от първоинстанционния съд и постановеното от него разпореждане в обжалваната
част, като правилно, следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 27.08.2019г. по гр.д.№766/2016г. на
Добричкия районен съд в за издаване на изпълнителен лист в полза на Висше
училище по мениджмънт – гр.Варна, ул.„Оборище” №13А, срещу Р.Л.С., поданик на Обединеното Кралство
Великобритания, роден на ***г.
в Коулрейн, Северна Ирландия, ЛНЧ **********, с адрес: ***, в обжалваната част за горницата над 1 524 лева до
размера от 3 048.22 лева, представляващи
съдебни разноски за
първоинстанционното производство, присъдени с влязло в сила решение №1051/13.11.2017г. по
гр.д.№766/2016г. на ДРС.
Определението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.