МОТИВИ: Подсъдимият Ф.А.М. е предаден на съд
за престъпление по чл. 343 ал. 4 във връзка с ал. 2, предл. 4 и 5 б. „б” във
връзка с чл. 324 ал. 1 пр. 3 от НК, затова че на 11.08.2015 г., около 18.50
часа, на път 35409/посока на движение от с.*****, област Ловешка към гр. Троян/
при километър 1.800, в землището на с. *****, област Ловешка, при управление на
МПС, лек автомобил „Ауди80”, с рег. № ***** – собственост на А.О. А.,***,
нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 21 ал. 1 ред. 2, колона 2-ра от
ЗДП, че при избиране на скоростта на движение на водача на пътно превозно
средство – категория „В” е забранено да превишава скорост от 90 км/ч извън населено
място, като се движел със скорост от 122,44 км/ч и по
непредпазливост причинил смъртта на В. И. Ц., ЕГН ********** *** и М.Д. Ц., ЕГН
********** *** и средна телесна повреда на П.М.Б.,***, изразяваща се в разкъсно
контузна рана в областта на лявото коляно с вътре ставно счупване на малкия и
голям пищял и средна телесна повреда , изразяваща се в счупване на медиалния
кондил на дясната колянова става, обуславяща затруднение движението на левия и
десен крак за около 5-6 месеца.
В съдебно заседание на основание чл.
287 от НПК съдът прие повдигнатото ново обвинение на М., а именно такова по чл.
343 ал. 4 във връзка с ал. 2, предл. 4 и 5 б. „б” във връзка с чл. 324 ал. 1
пр. 3 от НК, затова че на 11.08.2015 г., около 18.50 часа, на път 35409/посока
на движение от с.*****, област Ловешка към гр. Троян/ при километър 1.800, в
землището на с. *****, област Ловешка, при управление на МПС, лек автомобил *****”,
с рег. № ***** – собственост на А.О. А.,***, нарушил правилата за движение по
пътищата – чл. 21 ал. 1 ред. 2, колона 2-ра от ЗДП, че при избиране на
скоростта на движение на водача на пътно превозно средство – категория „В” е
забранено да превишава скорост от 90 км/ч извън населено място, като се движел
със скорост от 122,44
км/ч и по непредпазливост причинил смъртта на В. И. Ц.,
ЕГН **********о*** и М.Д. Ц., ЕГН *******-*** и средна телесна повреда на П.М.Б.,***,
изразяваща се в разкъсно контузна рана в областта на лявото коляно с вътре
ставно счупване на малкия и голям пищял и средна телесна повреда , изразяваща
се в счупване на медиалния кондил на дясната колянова става, обуславяща
затруднение движението на левия и десен крак за около 5-6 месеца, както и травма на гръбначния стълб,
изразяваща се в дискова херния и протрузии, което е довело до постоянно
разстройство на здравето, неопасно за живота.
В съдебно заседание И.Ц. и К. Ц.,
родители на В. Ц. бяха конституирани като частни обвинители в процеса, с
адвокат Р.К..
Родителите на пострадалия М. Ц., П.М.Д.
и Д.Ц. Г., също бяха конституирани като частни обвинители в процеса, с адвокат Л..
Освен тях в съдебно заседание като
частен обвинител в процеса бе конституирана свидетелката пострадала П.Б. с адвокат
О..
Представителят на обвинението в съдебно
заседание поддържа обвинението, така както е било изменено в хода на съдебното
следствие. Счита, че фактическата обстановка е изяснена в цялост, както по
време на досъдебното производство, така и по време на съдебното следствие.
Излага накратко същата. Счита, че безспорно в хода на съдебното следствие се е
установило, че подсъдимият М. към момента, в който е предприел маневрата
спиране, виждайки децата и възприемайки движещия се пред него лек автомобил
марка БМВ се е движел със скорост от 122,44 км/ч при
разрешена за този пътен участък скорост от 90 км/ч. Сочи, че автомобилът на подсъдимия е бил 100
% изправен. Счита, че по делото безспорно е установено, че маневрата
изпреварване от страна на лекия автомобил марка „БМВ” е осъществена към момента
на навлизане на лекия автомобил „Ауди” в лявата пътна крива по посока на
движение и в рамките на самия завой е завършила същата, като вече излизайки от
завоя, лекият автомобил, управляван от свидетеля А. е застанал на няколко метра
четири-пет до осем пред лекия автомобил, управляван от подсъдимия М.. Излага,
че от извършения оглед на място е било установено, че видимостта на подсъдимия
към децата, в първия момент, в който той е могъл да ги възприеме е 240 метра. Намира, че от
този момент за него е възникнало задължението да намали или да приведе колата в
движение със скорост, която би му позволила да реагира за секунди, когато има
препятствие на пътя. В тази връзка
посочва и факта, че от заключението на вещите лица е видно, че ако М. се е
движел със скорост от 90
км/ч от момента, в който е възприел децата, то той е щял
да спре на десет метра преди тях. Намира, че това се установява по безспорен начин. По изложените съображения счита, че подсъдимият
М. при движението си е нарушил разпоредбата на чл. 21 ал. 1 ред 2 колона 2 от
ЗДП и това нарушение е в пряка причинна връзка с настъпилия противоправен
резултат – смъртта на две деца и причинените телесни повреди на свидетелката П.Б..
От субективна страна приема, че подсъдимият М. е действал при условията на
самонадеяност, като форма на вината. Намира, че с непосочване на
обстоятелството, че след извършване на престъплението е променена правната
норма, като е увеличен размера на наказанието, което се предвижда за същото, не
представлява съществено процесуално нарушение, което да е ограничило правото на
защита на подсъдимия М..
При горните съображения моли настоящата
инстанция да признае подсъдимият М. за виновен в извършване на престъплението,
което му е повдигнато с измененото обвинение и да му наложи наказание от седем
години лишаване от свобода. По повод изразеното от защитниците на подсъдимите
посочва ,че след като едно престъплението е извършено в един период от време и
за него се предвижда едно наказание, а след няколко месеца наказанието се
завиши, се прилагат съответните норми на НПК.Освен това счита, че право на съда
е да прецени с оглед на събраните по делото доказателства, налице ли са
основанията на чл. 343а от НК. Счита, че в конкретния случай не можем да
говорим за случайно деяние, тъй като М. сам се е поставил в невъзможност да
предотврати произшествието. Намира, че не е налице съпричиняване, тъй като
удара с децата е станал на 1,10
метра извън пътното платно.
Процесуалния представител на частните
обвинители Ц. в съдебно заседание заявява, че поддържа напълно становището на
представителя на обвинението, с изключение на обосновката относно
квалификацията на деянието, като излага и подробни съображения. Сочи, че
относно станалото ПТП следва да се вземат под внимание най-важните моменти, а
именно – на първо място факта, че при самото тръгване на двата автомобила е
била ясна посоката им на движение и мястото където са искали да стигнат. Излага,
че според него в процеса на движение водачите на двата автомобила са решили да
си направят състезание. Приема, че скоростта от 122 км/ч е безспорно
установено, с оглед на оставените спирачни следи. Изтъква, че с оглед на тази
скорост, изпреварващия автомобил, управляван от А. е следвало да се движи с
по-голяма скорост и то за кратко време като подсъдимият М. не е намалил
скоростта си на движение, въпреки че много добре е познавал пътя и е знаел, че
има лява крива за движение и че отива на разстояние не повече от километър до
Съевата чешма, където са децата. Изтъква, че вещите лица са отговорили
убедително, че изпреварването е започнало преди лявата крива, преди завоя и е
завършило преди участъка, за който за подсъдимия се открива пряка видимост към
мястото, където са децата. Счита, че безспорно по делото е установено, че
скоростта на М. преди да натисне спирачките е била 122 км/ч. Изтъква, че вина
за станалото ПТП има единствено и само М., който се е движел със
незаконосъобразна скорост от 122
км/ч и не се е съобразил с пътните условия. Счита, че
същият вместо след като е бил изпреварен от свидетеля А. да намали скоростта и
да осигури дистанция между двата автомобила, което би му дало възможност да
реагира адекватно, той е увеличил скоростта си на движение. В тази връзка са и
неправилните му действия на реакция. Намира, че не е налице и съвина от страна
на пострадалите деца. Същите са се движили правомерно, съгласно изискванията на
чл. 108 ал. 8 от ЗДП. Счита, че в конкретния случай е налице престъпление,
което е следвало да бъде квалифицирано като особено тежък случай. По отношение
на наказанието счита, че на подсъдимия следва да му бъде наложено максимално
предвиденото наказание, а именно 10 години лишаване от свобода. След пледоарията
на защитата прави възражение, че съгласно практиката на ВКС помощта, която се
оказва, трябва да бъде адекватна и да дава възможност за спасяване и помагане
на телесното увреждане, каквото в случая не е налице. Освен това сочи и
практика на ВКС, съгласно която деецът носи наказателна отговорност когато сам
е създал предпоставки за настъпване на резултата преди опасната зона за
спиране. Сочи, че адвокат А.М.
цитирайки, показанията на свидетелката Н.Ф., ги
изважда от контекста. По отношение на наличието или отсъствието на
храсти изтъква, че следва да се обърне внимание на изготвения и приложен към
делото фотоалбум, изготвен към момента на ПТП.
По отношение на възраженията за видимостта приема, че същата се тълкува
необективно.
Процесуалният представител на частните
обвинители Д. и Г. в съдебно заседание посочва, че поддържа становището на
представителя на обвинението, като също счита, че е налице особено тежък случай
и не подкрепя искането на подсъдимия да бъде наложено наказание от седем години
лишаване от свобода. Намира, че от събраните по делото доказателства по
несъмнен начин е било установено, че подсъдимият М. е извършил престъплението,
като в тази връзка са няколкото автотехнически експертизи. Сочи, че по делото
безспорно се е установило, че М. е управлявал автомобила с посочената скорост,
знаел е, че се насочва към една опасност на пътя, като пострадалите деца не са
се намирали на пътното платно. Намира за неверни неговите твърдения, че друг
участник в движението е причина за настъпилото ПТП. Счита, че следва да се
вземе под внимание и факта, че преди мястото на произшествието именно
подсъдимия е управлявал лекия автомобил, като се е движел пред този, управляван
от свидетеля А. и той именно е задавал и скоростта на движение. Излага подробни
съображения относно личността на пострадалия М.Д. Ц.. Сочи, че следва да се
обърне внимание на наложените на подсъдимия М. нарушения по ЗДП. Излага становище, че поддържа казаното от
адвокат К., относно вида и размера на наказанието, което следва да му се
наложи. Освен това излага, че не приема твърденията, че подсъдимият Ф. е указал
помощ на пострадалите, тъй като пострадалият М. Ц. е бил починал, а по
отношение на приложената към делото подписка сочи, че много хора посочени в
„подписката” не знаят, че са я подписали.
Процесуалният представител на
пострадалата П.Б. изказва становище, че по време на съдебното следствие са се
събрали доказателства, които по един безспорен и несъмнен начин доказват
авторството на извършеното престъпление, в което е обвинен подсъдимия. Сочи, че
напълно споделя доводите изложени от представителя на обвинението относно
механизма на престъплението и доказателствата в тази насока. Счита, че причина
за станалото ПТП и настъпилия вредоносен резултат носи вина подсъдимия М..
Изтъква, че от събраните по делото доказателства е видно, че аварийно спиране
има само от подсъдимия. Намира, че нито един от участниците в произшествието не
е допринесъл за неадекватните му действия. Подсъдимият е могъл в рамките на 241 метра да намали
скоростта до тази, която му позволява закона
и да предприеме маневра „спиране” и да не настъпи удара. Намира, че по
време на съдебното следствие не са допуснати съществени процесуални нарушения,
които да ограничават правото на защита на подсъдимия. Счита, че пешеходците –
децата са се движели правомерно. Намира, че в резултат на незаконосъобразните
действия на подсъдимия е причинена смъртта на две деца и три средни повреди на
доверителката му. Изтъква, че в хода на съдебното следствие не са били събрани
смекчаващи вината обстоятелства, а изразеното съжаление от страна на подсъдимия,
не е искрено, а е породено от факта, да му бъде наложено по-леко наказание.
Счита, че не е налице и оказана помощ на пострадалите по смисъла на
закона. Моли настоящата инстанция да
наложи на подсъдимия едно справедливо наказание, с което ще бъдат постигнати
целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК. Сочи, че в конкретния случай се
бърка отстоянието, от което водача е предприел аварийно спиране и оставената
спирачна следа, като безспорен е факта, че на 241 метра от мястото на
удара водача е могъл да възприеме децата като не е намалил скоростта си на
движение, продължил е със същата скорост и на 105 метър е предприел
аварийно спиране.
Защитникът на подсъдимия М., адвокат А.М., в съдебно заседание приема, че
от събраните в хода на съдебното следствие доказателства следва да се направи
извода, че по отношение на подзащитният му М. обвинението е несъставомерно,
както от обективна, така и от субективна страна. Посочва , че едва в съдебно
заседание представителят на обвинението е конкретизирал коя редакция на нормата предлага да се
приложи, като по този начин е лишил подзащитният му от справедлив процес и
възможност да си организира защитата . Освен това изтъква, че е налице
противоречие между обстоятелствената част на обвинителния акт и диспозитива на
същия, тъй като от една страна описвайки фактическата обстановка е представителят на обвинението е описал
действия извършени от страна на подсъдимия М. за оказване помощ
на пострадалите, а в същото време не е квалифицирал престъплението по този
текст от закона. Освен това намира, че е налице противоречие в обстоятелствената
част на обвинителния акт относно пряката и непосредствена причинно следствена
връзка довела до пристъпния резултат. В тази връзка посочва, че представителят
на обвинението е приел, че началото на причинно следствения процес е
предприетото интензивно спиране на лекия автомобил БМВ, управляван от свидетеля
А., вследствие на което подсъдимия М. е предприел спирането максимално
ефективно, вследствие на което се блокира предното дясно колело на автомобила,
колата се отклонява в дясно и удря находящите се на пътното платно
деца.Следователно, първопричината за станалото ПТП са действията на свидетеля А., който с
неправомерното си поведение започва изпреварване на забранено място в завой ,
което е нарушение на правилата за движение и което предизвиква последващото
спиране и действия, върху които подсъдимият М. не е бил в състояние да влияе.
Намира, че обвинителния акт не формулира ясно и недвусмислено обвинение чрез
посочване на съставомерните признаци на деянието и неговите правни рамки, като
по този начин подзащитният им е лишен от правото да разбере в какво е
обвинен, което от своя страна го лишава
от справедлив съдебен процес или използване на облекчената процедура на
съкратеното съдебно следствие. Сочи, че в хода на съдебното следствие не е станало ясно приема ли прокуратурата
съпричиняване на пристъпния резултат от страна на подсъдимия М. и свидетеля А.,
както и налице ли е съпричиняване на същия от децата, намиращи се на пътното
платно. В тази връзка сочи показанията на свидетелката Н.Ф., които се
потвърждават от показанията на свидетеля Б.И.. Излага, че в хода на съдебното
следствие вещите лица са отказали да отговорят на въпросите на защитата,
относно това кака е била причината М. да предприеме максимално ефективно
спиране на автомобила, който управлява на прав пътен участък, при отлични
климатични условия, тъй като това била работа на съда. В тази връзка посочва,
че същите не са отговорили и на другите въпроси поставени от защитата. Излага,
че вещите лица не са се съобразили с представения препис от талон на
автомобила, който дава различна маса, не са дали отговор за скоростта на
автомобила към момента на отделяне на телета
от предното стъкло, не е била приета стойността на коефицента за височина,
неправилно е зададен и коефицента на триене на тялото на човек по трева,
неправилно е била изчислена скоростта към момента на предприетото спиране от
страна на подсъдимия М., което от своят страна е довело до неправилно
заключение относно действителната скорост на автомобила към момента на
предприемане на спиране, неправилно е измерен коефицента, при който водача е
реагирал със закъснение на възникналата опасност. С оглед на посоченото
изтъква, че след като не е изчислена правилно скоростта на движение на
автомобила, управляван от подсъдимия М. към момента на спиране, не може да се
изчисли и времето за реагиране на водача, не може да се даде и вярно заключение
относно опасната зона за спиране на автомобила и не може да се отговори на въпроса
дали при управление на процесния автомобил с разрешената от закона скорост от 90 км/ч би настъпил
вредоносния резултат. Посочва, че ако се
приемат грешните заключения в
обвинителния акт се установява, че подсъдимият следва да е предприел спиране на
105 метра
от мястото на удара, а от своя страна мястото на удара е на 50 метра от ориентир 1, а
краят на завоя е измерен от вещите лица 33 метра преди ориентир 1,
следователно от края на завоя до мястото на удара са 83,1 метра, което от
своя страна предполага, че М. следва да е предприел максимално спиране на самия
ляв завой, което означава, че би следвало да бъде изхвърлен от завоя, въз
основа на центробежните сили, които биха упражнили влияние върху автомобила. С
оглед на това сочи, че това заключение не е вярно и не почива на
обстоятелствата по делото. Счита, че и последното заключение на вещите лица по
автотехническата експертиза е недостоверно, тъй като същите са определили
скорост от 80 до 100 км/ч,
ако се увеличи същата с 22
км/ч, разстоянията биха били несъвместими със събраните
по делото доказателства. Сочи, че нито едно от разпитаните деца не потвърждава
експертното заключение относно видимостта. С оглед на това посочва, че е
направил възражение относно видимостта по време на огледа, с оглед на
конкретната пътна обстановка по време на ПТП.
По изложените съображения моли
настоящата инстанция да признае подсъдимият за невиновен по повдигнатото му
обвинение , поради незаконност и несъставомерност на обвинителната теза .
Алтернативно изказва съображения, че ако съдът не приеме изложените доводи и
постанови осъдителна присъда, то следва да вземе под внимание младата възраст
на М., чистото му съдебно минало, липсата на каквито и да било криминални
прояви, факта, че деянието, макар и с висока степен на обществена опасност е
извършено по непредпазливост при форма на вина, престъпна небрежност. В тази
връзка моли съда да обърне внимание и на приложената към делото подписка в
подкрепа на М., изготвената характеристика от кмета на селото, в която е
отразено, че той кара „дразнещо” бавно, изразеното съжаление. По отношение на
приложените наказателни постановления изтъква, че само едно от тях е издадено
за превишена скорост. Излага, че при изготвените експертизи вещите лица не са
взели под внимание посочените от тях данни. Счита, че по отношение на
показанията на свидетелката Н.Ф., процесуалният представител на частните
обвинители Ц. също чете избирателно отделни изречения от нейните показания.
Вторият процесуален представител на М.,
адвокат В.М., в съдебно заседание посочва, че изцяло поддържа казаното от
адвокат А.М.. Сочи, че обвинението и частните обвинители боравят с едни
абсолютно недоказани предположения, представяйки ги за обективни факти и тълкувайки
ги както им е изгодно. Изтъква, че от началото на спирачния път до удара са
точно 51 метра.
Относно извършения оглед посочва, че видимостта е определена в право положение,
а не в лек автомобил. Освен това посочва, че никакво хулиганство няма от страна
на подзащития му , като същия има изключително положителна репутация в селото.
Изтъква, че вещите лица не са отговорили конкретно на нито един въпрос не само
на защитниците. Счита, че е налице многобройна практика, както в конкретния
казус, когато не се работи въз основа на конкретни факти, а изключително на
свидетелски показания, които се намират в непреодолимо противоречие, че трудно
се издава осъдителна присъда, която да почива на обективен анализ на
фактическата обстановка. Счита, че по делото са се събрали многобройни данни,
че М. е направил, всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалите,
които към този момент са били живи.
Счита, че както по време на досъдебното производство, така и в съдебно
такова са били нарушени правата на защита. Сочи, че ако е станало ясно, че делото се движи по
реда на НК, преди изменението му, то те биха поискали провеждане на съкратено
съдебно следствие. Моли настоящата инстанция да постанови един справедлив
съдебен акт, като се прецени дали е налице съпричиняване. Сочи, че децата са се
движили по пътното платно, от двете му страни и по средата са били и когато са
дошли автомобилите са се пръснали, БМВ е минало, а подсъдимият М. не е успял.
Подсъдимият М. в съдебно заседание
посочва, че поддържа казаното от защитниците си, много съжалява за загиналите,
ужасно го боли.
От събраните по време на досъдебното производство и съдебното
следствие доказателства – показанията на разпитаните свидетели И.Ц., К. Ц., П.Б.,
П.Д., С.П., А.А., Б.И., Ю.Ю., Б.М., Д.Ю., С.П., Р.М., Н.Ф., заключенията на
вещите лица В.Г. и Г.К. по съдебно-химическата/токсикологична/ експертиза, , М.К.,
по съдебно химическата експертиза, по
съдебно-медицинските експертизи д-р Г., д-р Б., автотехническите експертизи
изготвени от вещите лица маг. Инж. И.,
маг.инж. И. и маг.инж. К., протокола за извършения оглед на местопроизшествието
по време на съдебното следствие и приобщените по съответния ред писмени и
доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият Ф.М.,***, заедно с
родителите си. Бил безработен. Притежавал СУМПС № *********, издадено на
08.08.2018 г., валидно до 08.08.2018 г. , с придобити категории В, М, АМ/ писмо
рег. № 906р-4869/14.08.2015 г. приложено на л. 74 от досъдебното производство
том. І/. Управлявал лек автомобил марка „Ауди” с рег. № *****, собственост на А.О.
А./справка приложена на л. 33, том първи от досъдебното производство/.
Свидетелят А.А.,*** и управлявал лек
автомобил марка „БМВ” с рег. № *****, собственост на Алдин А. Миленов.
Свидетелите Б.И., Д. К., П.Б., С.П., Н.Ф.
и пострадалите П.Б., М. Ц. и В. Ц., прекарвали лятната си ваканция при роднини
в с. *****, област Ловешка.
Подсъдимият М. и свидетелите се
познавали добре, били в добри отношения и се събирали заедно.
На 11.08.2015 г. около 16.00-16.30
часа свидетелите И., К., Б., П., Ф., Б.,
Ц. и Ц., решили да се разходят до м. „Съева чешма”, намираща се на около два
километра извън с. ***** в посока гр. Троян. С оглед на това първоначално се
събрали свидетелите Б., П. и Ф., след което минали покрай домовете, в които се
намирали свидетелите К., Б., И., Ц. и Ц. и около 17,20 часа се отпраВ. към
„Съевата чешма”. Свидетелят П. бил с велосипеда си. Там стояли около час, като
си говорили и слушали музика. Решили да
си тръгват. След като си тръгнали си напраВ. снимка на пътното платно и
продължили в посока с.*****, област Ловешка, като се движили в дясно на банкета
и края на дясната пътна лента. В процеса
на движение пострадалата В. Ц. посочила, че се движат неправилно и предложила
да минат в ляво срещу движението в посока с. *****. Предложението й било прието
от пострадалата Б., свидетелката Ф. и пострадалия М. Ц.. Тримата и пострадалата
Ц. минали в ляво на движението по посока с. *****, а свидетелите К., И., П. и Б. останали в дясно на движението, в
посока с. *****, област Ловешка.
Двете
групи се движели почти успоредно, като тази в която били свидетелката Ф. и
пострадалите Б., Ц. и Ц., малко по-назад
на банкета и в края на лявата пътна лента, в посока с. *****, област
Ловешка.
В същото време в центъра на с. *****,
област Ловешка бил свидетелят Ю.Б.. При него пристигнал подсъдимият Ф.М., с
управлявания от него автомобил марка „Ауди”
с рег. № *****, който в същия ден бил пътувал до гр. Ловеч, където на
автомобила бил извършен ремонт. Подсъдимият М. попитал свидетеля Б. дали е
виждал свидетеля И., с когото били приятели. Б. му отговорил, че той и другите
„деца” се намират на „Съевата чешма” . С оглед на това двамата решили да отидат
с лекия автомобил на подсъдимия при тях. Тогава в центъра на селото пристигнал
и свидетеля А.А. с управлявания от него лек автомобил марка „БМВ” с рег. № *****.
Свидетелят Б. и подсъдимият М. му казали, че ще отидат до „Съевата чешма”,
„защото там били всички”. Свидетелят А.А. също решил да отиде, тъй като „нямах
какво да правя, бях почивка”. Тръгнали, като пръв потеглил подсъдимият Ф. с
лекия автомобил марка „Ауди” , като до него на предната седалка, седнал
свидетелят Б.. След тях потеглил с лекия автомобил марка „БМВ” и свидетеля А.А..
Времето било слънчево, асфалтовата
настилка била суха.
Пътният участък при км 0+1800 в
землището на с. *****, област Ловешка, към този момент имал следните технически
характеристики – ширина на пътното платно от 6/7 метра до 6/8 метра, ширина на
банкета от 0,5 метра
до 1,00 метър,
напречен наклон в правия участък от 2 до 3%, надлъжен наклон 4%/максимум 5
%//писмо от Община – гр. Угърчин, приложено на л. 48 от том първи на
досъдебното производство/. Пътната настилка на мястото на произшествието
представлява част от прав пътен двупосочен участък с ширина на асфалтовата
настилка 6,30 метра,
ограничена от двете страни със затревен банкет с широчина от 1,10 метра. От левия
завой в посока на движение към гр. Троян
бил налице низходящ надлъжен наклон с
максимална стойност 4 метра/протоколите за оглед на местопроизшествието/.
В процеса на движение, свидетелят А.,
предприел с управлявания от него лек автомобил маневра „изпреварване” в правия
участък преди завоя и завършил същата в
края на завоя.
В процеса на това движение на леките
автомобили свидетелят И. извикал на пострадалите Б., Ц. и Ц. и свидетелката Ф.
да преминат пътното платно и да се присъединят към тях, за да се движат всички
заедно. Единствено свидетелката Ф. преминала пътното платно и се присъединила
към свидетелите К., И., П. и Б., които се движели на банкета и в края на
дясната лента, в посока с. *****, област
Ловешка. От другата страна останали пострадалите Б., Ц. и Ц.. Пострадалият Ц.
вървял напред, а пострадалите Ц.а и Б., една до друга, като Ц.а се движела по
банкета и в края на лентата за движение „….. в самото начало, там където са
храстите е трева и В. там се движеше, аз бях в края на платното” – показанията
свидетелката Б.. Тя възприела как лекият автомобил, управляван от свидетеля А.,
изпреварил лекия автомобил, управляван от подсъдимия М., поради което избутала
пострадалата Ц. към храстите, за да „сме колкото се може по навътре”, а
пострадалият Ц. сам се преместил в тази посока – „М. реагира по същия начин и
скочи навътре в храстите”/показания на пострадалата П.Б./.
Свидетелят А., след като завършил
маневрата „изпреварване” и се преустроил на четири- пет метра пред лекия
автомобил, управляван от подсъдимия Ф. възприел децата, поради което намалил
скоростта си на движение – „….БМВ намали нормално и продължи”/показания на
свидетеля П./, изнесъл лекия автомобил по средата на пътното платно и продължил
посоката си на движение, като минал между двете групи деца.
В същото време подсъдимия М. предприел
спиране с максимална ефективност, чрез употреба на спирачки, като ходовите гуми
блокирали и отложили следи върху настилката. В този момент скоростта му на
движение била 122,44
км/ч. и се намирал на 105 метра от мястото на
удара. В резултат на тези действия на подсъдимия лекият автомобил, управляван от него променил
траекторията си на движение и се насочил към намиращите се на банкета в тревата
пострадали Б., Ц. и Ц.. Последвал удар между предната част на автомобила и
долните им крайници, като отстоянието от приетия при огледа ориентир- началото
на десен метален парапет - е 50,1 – 50, 5 метра, след ориентира
посока гр. Троян. Ударът бил осъществен от челната част на облицовка предна
броня, декоративна решетка и челна част от преден капак с долните крайници на
пострадалите. Върху крайниците на пешеходците възникнал ударен импулс, действащ
по посока на движение на автомобила. В резултат на това настъпили и телесните
увреждания на пострадалите, както и
изместване на крайниците им по посока на движение на автомобила. В резултат на
това започнало и пропадане на горната част от телата на пострадалите Ц. и Ц.
към предния капак, а на пострадалата Б. към ляво огледало за обратно виждане, с
едновременно въртене през масовия център, като върху капака на двигателя се получили пластични деформации. В същото време
лекият автомобил на подсъдимият
продължил движението си напред, неговата предна част навлязла под телата на пострадалите,
последвал удар между телата на Ц. и Ц. в предното обзорно стъкло, а на
пострадалата Б. в ляво огледало за обратно виждане и предна лява колона на лекия
автомобил. В този момент била осъществена най –голямата част от удара.
Вследствие на това телата на
пострадалите придобили скорост и при осъщественото спиране от страна на подсъдимия
същите се освободили от автомобила и паднали напред по посоката на придобитата скорост, като след
преобръщане и триене се устаноВ. на местата, на които са намерени. Лекият
автомобил, управляван от подсъдимия М.
продължил закъснителното си движение
и се установил в състояние на покой на 87,50 метра от ориентир
1. Веднага след това, подсъдимият М. слязъл от лекия автомобил, бил видимо
изплашен и заедно със свидетеля Б. започнали да проверяват „дали всички са добре,
дали са живи” – показания на свидетеля Ю.. Подсъдимият заявил „убих трима
души…….беше се уплашил много”. Взел на ръце пострадалата Ц., която след удара
била паднала по гръб и се намирала до лекия автомобил като краката и били до
предната врата, а главата и до задната врата на автомобила, като преди това
проверил пулса й, попитал я дали го чува и ако го чува да му стисне ръката,
което и сторила и я изнесъл до пътя. Освен пострадалата Ц., подсъдимият М. и
свидетеля Б. видели, че под предната броня на лекия автомобил лежал по гръб
пострадалия М. Ц., като от носа и устата му течала кръв. Излизайки на пътя свидетелят Б. видял, че
пострадалата П.Б. се намирала седнала
„по средата на пътя”, като от лявата й ръка, носа й и десния й крак течала
кръв. Свидетелят Б. я превързал.
Подсъдимият Ф. се опитал да се обади по мобилния си телефон на 112, но
установил, че същия се е изключил, затова викнал на останалите да се обадят.
Това сторили свидетелката Ф. и свидетеля
И.. В същото време свидетелят П., с управлявания от него джип марка „Тойота Ланд
Крузер” излизал от с. *****, област Ловешка, като се движел в посока гр. Троян.
След левия завой същия забелязал, че на средата на пътното платно е седнало с
облегнати ръце дете, това била пострадалата Б. и покрай нея имало много деца.
Свидетелят П. спрял автомобила си и отишъл на място, като установил, че в дясно
на пътя, посока гр. Троян, била седнала
свидетелката Ф. и държала пострадалата Ц.. Свидетелят П. също се обадил на
телефон 112, след което се обадил на свидетеля Р.М., негов приятел. Същият
пристигнал след около 10 минути на местопроизшествието.Намиращите се там
свидетели П., Б., И., Ф. и Ю. му показали къде се намира лекия автомобил на
подсъдимия М. извън пътното платно. В същото време подсъдимия вървял по
направената от лекия автомобил пътека и заявил, че „стана голяма беля, убих
няколко деца, стана катастрофа”. Свидетелят П. го попитал дали има още
пострадали деца, при което подсъдимия му обяснил, че има още едно до лекия му
автомобил. Тогава П., заедно със свидетеля М. отишли до него и видели
пострадалия Ц.. Двамата свидетели преценили, че той е в изключително тежко състояние.
Излизайки на пътното платно свидетелите видели, че има много хора и спрели леки
автомобили, като там бил и свидетеля А.. Впоследствие пристигнали служители на
полицията и линейки на ЦСМ. Било установено, че Ц. е починала. Медицинските
лица качили пострадалата Б. и пострадалият Ц., който впоследствие починал.
От заключението на вещото лице по
съдебно-медицинската експертиза д-р Г. е видно, че причина за смъртта на 16
годишната Ц.а е съчетана черепно мозъчна и гръдна травма – контузия на мозъка,
разкъсване на белия дроб и излив на кръв в гръдната кухина – увреждания, които
са довели до бърза и неминуема смърт и са получени при съприкосновение с
превозно средство.
От заключението на вещото лице по
съдебно –медицинската експертиза на вещото лице д-р Б. е видно, че причина за
смъртта на 16 годишния М. Ц. е съчетаната черепно мозъчна, лицева, гръдно
коремна травма и травми по крайниците, както и настъпилите усложнения в тази
връзка, като тези увреждания могат да се получат при ПТП.
От заключението на вещото лице по съдебно-медицинската експертиза д-р Г. е
видно, че на П.Б. в резултат на ПТП са й причинени разкъсно контузна рана в областта на лявото коляно с
вътреставно счупване на малкия и голям пищал, повреда причинила затруднение
движенията на левия крак за около пет,
шест месеца, счупване на медиалния кондил на дясната колянна става и масивна
рана на същото коляно, които са и причинили затруднение движенията на десния
крак за около пет, шест месеца. От
заключението на това вещо лице в съдебно заседание е видно, че на Б., в
резултат на ПТП е причинена и травма на гръбначния стълб, изразяваща се в дискова херния и протрузии,
което е довело до постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота., като
тези увреждания могат да бъдат получени при директен удар от превозно средство.
Причинените на Б. увреждания, в резултат на ПТП, представляват средни телесни
повреди по смисъла на чл. 129 ал. 1 от НК.
От така установената фактическа
обстановка, настоящата инстанция приема, че подсъдимият М. е осъществил
обективните и субективни признаци от състава на престъплението по чл. 343 ал. 4 във връзка с ал. 2, предл. 4 и
5 б. „б” във връзка с чл. 324 ал. 1 пр. 3 и чл. 2 ал. 2 от НК като на 11.08.2015 г.,
около 18.50 часа, на път 35409/посока на движение от с.*****, област Ловешка
към гр. Троян/ при километър 1.800, в землището на с. *****, област Ловешка,
при управление на МПС, лек автомобил *****”, с рег. № ***** – собственост на А.О.
А.,***, нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 21 ал. 1 ред. 2, колона
2-ра от ЗДП, при избиране на скоростта
на движение на водача на пътно превозно средство – категория „В” е забранено да
превишава скорост от 90 км/ч
извън населено място, като се движел със скорост от 122,44 км/ч и по
непредпазливост причинил смъртта на В. И. Ц., ЕГН **********о*** и М.Д. Ц., ЕГН
********** *** и средна телесна повреда на П.М.Б.,***, изразяваща се в разкъсно
контузна рана в областта на лявото коляно с вътре ставно счупване на малкия и
голям пищял и средна телесна повреда , изразяваща се в счупване на медиалния
кондил на дясната колянова става, обуславяща затруднение движението на левия и
десен крак за около 5-6 месеца, както и
травма на гръбначния стълб, изразяваща се в дискова херния и протрузии, което е
довело до постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота.
От изложените по-горе факти настоящата
инстанция приема, че вина за настъпилото ПТП и причинения от това резултат носи
единствено подсъдимият М.. Съдът приема за безспорно установено, че
пострадалите Ц., Ц. и Б., както и свидетелите И., П., Ю., Б. и Ф. са се движели
при връщането си от „Съевата чешма”, в
дясно на банкета и в края на пътната лента за движение в посока на с. *****,
област Ловешка, като в началото си напраВ.
снимка на пътното платно. Доказателства
в тази насока са показанията им, които не са противоречиви и взаимно се
допълват – свидетелката П.Б. „Вървяхме 4 човека по пътното платно от лявата
страна………..Ние ходихме точно на края на платното”, свидетелят П. – „Приятелите
ми вървяха успоредно с нас близо до храстите, извън платното, нещо като банкет,
който беше от пръст”, свидетеля Ю. – „Вървяхме в две групи в лявата част бяхме
се сВ., не бяхме на платното”, свидетелят Б. – „Нашата група се движеше на
банкета. Групата на В., М. и П. по моите спомени бяха на банкета”, свидетелката Н.Ф./показанията й дадени по
време на съдебното следствие, на които съдът дава вяра, тъй като кореспондират
с останалите доказателства по делото/– „Няма никакво място то са шипки и
платното, ние се движим един крак в шипките и един крак на платното , по
възможно най-вляво така, че да не ни издерат краката, но и да не ни блъсне
кола…..Ние вървим възможно най-накрая, няма как не ни стъпи крака на асфалта”.
Безспорно установено по делото е и факта, че по предложение на пострадалата Ц.
групата деца, състояща се от пострадалите Ц., Ц., Б. и свидетелката Ф. преминали от дясно на ляво в посока с. *****,
област Ловешка и продължили да се движат
по банкета, в края на лентата за движение, като
свидетелката Ф., след като свидетелят И. им предложил на всички да отидат при тяхната група и да се
движат от едната страна на пътното платно, пресякла пътното платно и отишла при
групата свидетели, които се е движела в дясно по посока с. *****, област
Ловешка и продължила движението си по банкета и в края на лентата за движение.
В тази връзка са показанията на свидетеля П., както и показанията на
свидетелката Ф., /дадени в съдебно заседание, на които съдът дава вяра, тъй
като кореспондират с показанията на останалите свидетели пешеходци по делото/, Б.,
Ю. и Б.. Съдът приема, че посочените по-горе действия от страна на свидетелите
пешеходци са извършени преди последните да са възприели леките автомобили,
управлявани от подсъдимия М. и свидетеля А.. В подкрепа на този извод на съда
са показанията на свидетелят П. – „ Боби извика да се свием, защото идват коли.
Тогава никой от нас не е пресичал и не се е измествал в страни”, свидетелят Ю. – „Само Н. дойде при нас и
много малко след това като тя дойде някакви секунди сигурно, видяхме вече, че
идват колите.”, свидетелят Б. – „Ние се преместихме доста преди инцидента със
сигурност няма как да е след инцидента. В момента, в който Боби повика Н. да
мине от нашата страна не сме възприели колите.”, свидетелката Ф. – „……аз, М., В.
и П. минаваме от другата страна на пътя и продължаваме да си вървим и да си
говорим. Обаче продължава дискусията от коя страна е по-правилно да се върви
……..и аз тръгвам, пресичам улицата и таман пресичам и със се обръщам напред и
виждам, как колата на А. е спряла до мен”. Настоящата инстанция приема за
безспорно установен и факта, че лекият автомобил марка БМВ, управляван от
свидетеля А. е започнал маневрата изпреварване на лек автомобил „Ауди”,
управляван от подсъдимия М. в правия участък преди завоя и я е завършил в края
на завоя. Този извод съда прави въз основа на заключението на вещите лица по
назначената допълнителна тройна автотехническа експретиза, приложена на л. 323
от делото и изследваща поведението на лекия автомобил, управляван от свидетеля А.,
въз основа и на извършените по време на осъществения от съда, в присъствието на
страните в процеса, оглед на местопроизшествието измервания - т. 4.4.2. В подкрепа на същото
са и показанията на свидетелите -
пострадалата П.Б., която се е движела отляво на банкета, в посока с. *****, област Ловешка посочва че
„…..аз видях две коли, които се задават с доста бърза скорост и първата ми
реакция беше да хвана В.…Забелязах просто, че идват две коли и на завоя БМВ
изпревари Ауди и малко в края на завоя го изпревари………Докато минаваше БМВ беше
между двете ленти”, свидетелят С.П.,
който се е движел от дясно на банкета в посока с. *****, област Ловешка – „Аз
видях, че отсреща идват два автомобила. Първи беше БМВ-то на А., а след него
беше „Ауди-то………Възприех леките автомобил от завоя…..”, свидетелят Ю., който
също се е движел от дясната страна на банкета в посока с. *****, област Ловешка
– „Видях първо БВМ-то и след него „Ауди”-то, малко след като ги видяхме се изравниха
и БВМ- то мина в отсрещното, тоест това което е за нас дясно платно мина покрай
нас…..Възприех, че БМВ-то беше отпред „Ауди-то” след него. БМВ-то се изнесе към
нашата лента и се изравни с „Ауди-то”. Автомобилите се движеха един до друг.
При нас първо мина БМВ –то, „Ауди-то удари спирачки”, свидетелят Б. – „Първият
автомобил беше автомобила на А. БМВ-то……Другият автомобил беше *****” и видях,
че го шофираше Ф.”, свидетелят И. – „Автомобилите се движеха един зад друг, БМВ
беше отпред, отзад беше „Ауди-то”. В
тази връзка са и показанията на свидетеля Ю. дадени на досъдебното производство
и приобщени по съответния ред като доказателства по делото – „Преди завоя А.
започна да ни изпреварва и влезе преди нас в завоя”.. От заключението на вещите
лица по допълнителната автотехническа експертиза на л. 332 от делото, изготвена,
както бе посочено по-горе въз основа на извършения оглед на местопроизшествието
и извършените измервания, е видно, че обективно видимостта към зоната на удара
се открива на 241,10
метра преди мястото на удара /с оглед на това съдът не
споделя приетото от изготвената на досъдебното производство и изслушана в
съдебно заседание тройна автотехническа експертиза в тази я част, в която е
прието, че видимостта е 160
метра до мястото на удара/ . Освен това от посоченото заключение
безспорно се установява, че лек автомобил БМВ, управляван от свидетеля А. не е
пречил на видимостта на подсъдимия М., като той е имал техническата възможност
да възприеме децата, преди да достигне края на завоя и преди лек автомобил БМВ
да го изпревари. Свидетелят А. в показанията си дадени на досъдебното
производство на л. 10 том 2 и приобщени
по съответния ред като доказателства по делото, посочва „Според разстоянието от което видях
децата до тях беше около 200
метра, може и повече. Съдът дава вяра на същите в тази
им част, тъй като се подкрепят от извършения оглед от съда. В подкрепа на това
становище на съда са и обясненията на подсъдимия М., приобщени по съответния
ред, дадени на досъдебното производство л. 133 – л. 134 том 2, на които съдът
дава вяра в тази им част, тъй като кореспондират с останалите доказателства по
делото – „Непосредствено преди завоя, който се намира близо до чешмата, на 50 метра от него , ясно и
точно забелязах всички от компанията”. От показанията на всички разпитани по
делото свидетели пешеходци, както и на свидетеля Ю. дадени на досъдебното
производство на л. 11 - л. 12 том втори съдът приема за безспорно установено, че в
процеса на движение, след като свидетелят
А. завършил изпреварването и застанал на четири, пет метра пред лекия автомобил,
управляван от подсъдимия М., възприемайки свидетелите от двете страни на пътя,
намалил скоростта си на движение, изнесъл автомобила си по средата на пътното
платно и минал между тях. Това поведение на свидетеля А. било възприето от свидетеля
Ю.. В този момент в процеса на
движение подсъдимият М. предприел спиране със задействане на спирачната
система, като скоростта му на движение била 122,44 км/ч. и се намирал на 105 метра от мястото на
удара. От заключението на вещите лица по изготвената на досъдебното
производство и изслушана в съдебно заседание
тройна автотехническа експертиза се установява ,че при скорост от 122,44 км/ч опасната зона за спиране е 130,34 метра, а при разрешената за този пътен участък скорост от 90 км/ч, опасната зона за
спиране е 78,37 м.
Следователно, ако подсъдимият М. се е движел със скорост от 90 км/ч същият е могъл да
спре преди мястото на удара и да предотврати настъпилото ПТП. От анализа на
всички събрани по делото доказателства и посочени по-горе, съдът приема, че
подсъдимият М. е могъл обективно да възприеме движещите се по банкета деца -
пострадалите Б., Ц. и Ц., както и свидетелите Б., Ю., И. и Б. на 241,10 метра преди
ориентир 1. По делото в тази връзка не се събраха такива , които да
установяват, че той е намалил скоростта
си на движение, тъй като наличието им на банкета и в края на пътното платно
винаги представлява възникнала опасност за движението. От посочените по-горе
доказателства съдът приема за безспорно установено,
че свидетелят А., след като се е завършил маневрата изпреварване и се е прибрал
пред лекия автомобил „Ауди”, управляван от подсъдимия М. е продължил движението
си, тогава е възприел движещите се по банкета свидетели и е намалил скоростта
си на движение. Доказателство в тази насока са обясненията на подсъдимия М.,
дадени на досъдебното производство и приобщени като доказателства по делото, на
които съдът дава вяра в тази им част, тъй като кореспондират с останалите
доказателства по делото – „…. А. изнесе автомобила си навяло от мен, за
изпреварване, не подаде мигач и ме изпревари в завоя, продължи малко напред…” Подсъдимият
М., забелязвайки това поведение на свидетеля А. рязко задействал спирачната
система, като ходовите гуми блокирали и
отложили следи върху пътната настилка и движейки се закъснително лекия
автомобил, управляван от него се приближил към пострадалите Б., Ц. и Ц., след
което настъпил и удара между него и пострадалите по описания по-горе начин,
като в този момент пострадалите са
се намирали извън пътното платно и мястото на удара в
надлъжно направление е на 50,1- 50,55
северно от Ориентир 1, а в напречно направление върху източния банкет на
разстояние до 1,1 метър
източно от десния край на асфалтовата настилка. При тези съображения настоящата
инстанция приема, че допуснатото от подсъдимия М. нарушение на чл. 21 ал. 1 ред
2 колона 2 от ЗДП, който регламентира, че водачите на МПС са длъжни при
избиране скоростта си на движение извън населено място за категория „В” на
управлявано от тях МПС да не превишават максимално разрешената скорост за
движение от 90 км/ч.
е довело до настъпване на противоправния резултат – смъртта на М. Ц. и В. Ц. и
причиняването на три средни повреди на пострадалата П.Б.. Съдът приема, че от
събраните по делото доказателства не се установява да е налице съпричиняване от
страна на свидетеля А.. От анализа на същите се установява по безспорен начин, че същият
при движението си с управлявания от него лек автомобил също е допуснал
нарушение на ЗДП, като се е движел с
незаконосъобразна скорост, в момента, в който е предприел маневрата
„изпреварване” на лекия автомобил марка „Ауди”,
управляван от подсъдимия М. и
завършването на същата/този извод съда прави от безспорно установената скорост
на движение на лекия автомобил „Ауди” при предприетото спиране от подсъдимия М.,
а именно 122,44 км/ч/. Приема, че тези действия на свидетеля А., при управлението
на лекия автомобил марка БМВ не е в пряка причинна връзка с настъпилия
противоправен резултат. Този извод на съда произтича от изложеното по-горе.
Както бе посочено по-горе свидетелят А. е завършил маневрата изпреварване и се
е прибрал в лентата за движение пред лекия автомобил управляван от подсъдимия М.,
продължил е движението си, след което възприемайки пешеходците е намалил
скоростта си на движение. Възприемайки това поведение на свидетеля А.,
подсъдимият М. е задействал спирачната система на управлявания от него
автомобил по начин при който ходовите гуми блокирали и отложили следи върху
настилката и поради безспорно установената му скорост на движение в този момент от 122,44 км/ч обективно
не е могъл да спре. Движейки се закъснително управлявания от него автомобила е
приближил до пешеходците, намиращи се от дясно по посока на гр. Троян извън
пътното платно, на банкета в „храстите” и е настъпил удара. Съдът не споделя
приетото от изслушаната в съдебно заседание тройна автотехническа експертиза,
изготвена на досъдебното производство, свързано с механизма на ПТП в частта
относно факта, че когато разстоянието между автомобилите, управлявани от
свидетеля А. и подсъдимия М. било няколко метра, като лекият автомобил марка „
БМВ” се е движел пред лекия автомобил марка „Ауди”, свидетелят А. е предприел интензивно спиране,
с оглед на събраните по делото доказателства за липсата на отлагане на спирачни следи на
пътното платно от автомобила, управляван от свидетеля А., които следва да са
налице при приетото интензивно спиране, тъй като лекия автомобил не притежава
АВS система, както и гласните
доказателства – свидетелят П. посочва в показанията си – „БМВ-то намали и
продължи. Движеше се по средата на ПП. Аз възприех колите една след друга, при
което първо беше БМВ-то, то намали и се сви към средата….Те като се появиха
„Ауди”-то наби спирачки, при което се чупи пищене на гуми и излезе пушек от колата, а БМВ-то намали
нормално и продължи”, свидетелят Ю. –
„Ауди-то” започна да бие спирачки отрано, то беше много бързо, Ф. започна да
бие спирачки малко след излизане от завоя. Не съм чул БВМ-то да има спирачки,
дори и да е имало аз не съм възприел да има такива”, свидетелят Б. –
„…..видяхме първия автомобил БМВ, той леко намали скоростта мина между нас и
веднага след това беше автомобила на Ф. „Ауди-то”. Той се беше засилил
изключително много и веднага след като удари спирачките не можа да продължи
направо по пътя и се отклони в дясната страна към лявата групичка и директно се
заби към тях.”, свидетелят Б.И./показанията
му дадени на досъдебното производство и приобщени по съответния ред на л. 13
том 2, на които съдът дава вяра, тъй като са във връзка с останалите
доказателства по делото/- „……БМВ то
намали плавно скоростта и завия малко наляво…….. Аудито наби спирачки, чу се
пищене на гуми и видях как колата тръгна напред, нито завива наляво нито завива
надясно”, свидетеля Ю./показанията му дадени на досъдебното производство л. 11
–л. 12 том 2, приобщени по съответния ред по НПК, на които съдът дава вяра,
преценявайки ги с всички събрани по делото доказателства „…..А. мина точно по
средата на пътя…..Стори ми се че преди да мине, намали малко скоростта …..”. Съдът
намира, че приемайки посочените по-горе обстоятелства, отнасящи се до механизма
на причиняване на ПТП не се нарушава правото на защита на подсъдимия М., тъй
като посочените по-горе факти са установени не само по време на съдебното следствие, но и
в досъдебното производство /показанията на свидетелите И. и Ю./ в присъствието
на подсъдимия М. и неговите защитници,
поради което не може да се приеме, че съдът ги приема едва в мотивите си
и срещу тях не е имало възможност да вземат становище същите. Този извод на
съда, приет по-горе относно поведението на свидетелят А., след като е извършил
маневрата изпреварване не води до промяна на приетите от изготвената на
досъдебното производство и изслушана в съдебно заседание тройна автотехническа експертиза, числови
параметри. Съдът приема, съобразявайки доказателства по делото, че с
поведението си пострадалите Б., Ц. и Ц. , както и останалите свидетели Ю., П., Б.,
И. и Ф. не са допринесли за настъпване на противоправния резултат, тъй като ако
подсъдимия Ф. се беше движил с разрешената за този пътен участък скорост от 90 км/ч не би настъпило
ПТП. Същият, движейки се със 122, 44 км/ч, сам се е поставил в невъзможност да
предотврати противоправния резултат. С оглед на събраните по делото доказателства,
подробно анализиране по-горе съдът приема, че налице усложнена фактическа
обстановка на извършеното престъпление, при която пешеходци – непълнолетни и в
този смисъл деца съгласно ЗДП се движат на банкета и в края на лентата за
движение, обективна възможност от страна на подсъдимия М. да ги възприеме от
241,10 метра и наличието в неговата лента за движение след извършване
на маневрата „изпреварване” на лекия автомобил, управляван от свидетеля А..
Както бе посочено по-горе наличието на деца извън пътя, както и на него винаги
представляват опасност за движението. Подсъдимият М. е имал обективната
възможност да ги възприеме от 241, 10
м. и да съобрази движението с този факт. Освен това на
него му е било добре известно, че след него се движи свидетелят А. с
управлявания от него автомобил, който предприема маневра „изпреварване”.
Въпреки тези безспорно установени факти не се установява подсъдимият М. да е
предприел действия, свързани с намаляване на скоростта си на движение.
Последната е причината, когато свидетелят А. е намалил скоростта си на
движение, той да предприеме спиране с максимална ефективност, което е довело до
промяна на движението на неговия
автомобил и последвалия удар и настъпилия противоправен резултат.
Съдът приема за защитна теза
обясненията на подсъдимия М. дадени в съдебно заседание и по време на
досъдебното производство и приобщени по съответния ред като доказателства по
делото /с изключение в частта по
отношение на фактите, както бе посочено по горе относно видимостта от която
могат да се възприемат пешеходците, движението на лекия автомобил, управляван
от свидетеля А., след като е завършил маневрата изпреварване, а именно, че е
продължил движението си известно време, преди да намали скоростта си на
движение и действията му след станалото ПТП/, с оглед на противоречията между
тях и не дава вяра на същите, тъй като те се опровергават от показанията на
разпитаните свидетели и заключенията на вещите лица по тройната
автотехническа експертиза, изготвена на
досъдебното производство/както бе посочено по-горе съдът не споделя същата в
частта, в която е прието, че лекият автомобил БМВ е предприел интензивно
спиране, както и в частта, в която е прието, че подсъдимият М. обективно е
могъл да възприеме пешеходците на 160 метра до мястото на удара/ и допълнителните
такива. В обясненията си М. посочва, че за да не се удари в лекият автомобил,
управляван от свидетеля А., който е застанал пред него на четири –пет метра, „прекалено близо пред мен” и „е забил
спирачки”, е задействал спирачната система на автомобила. Единствено в
показанията си свидетелката Ф. дадени по
време на съдебното следствие на които съдът дава вяра, тъй като кореспондират
на останалите доказателства по делото посочва, „Аз явно това за спирачките със
си го блокирала в главата………., правейки преди това съждения, че „А. би следвало
да е ударил спирачки, след като колата му беше до мен. Аз не съм чула спирачки,
просто колата му беше до мен”. Освен това подсъдимият твърди, че след като се е
преустроил пред него свидетелят А. му е отнел „предимство”, както и че е
възприел пешеходците след като е ударил спирачки /обяснения в съдебно заседание/ и автомобилът
му се е „понесъл”, че „децата внезапно се появиха пред мен, внезапно ги
възприех децата, и не мога да определя дали са били на пътното платно или не”. Тези обяснения са в противоречие с обясненията дадени на
досъдебното производство – „непосредствено преди завоя……..ясно и точно
забелязах всички от компанията” на които в тази част, както бе посочено по-горе
съдът дава вяра и се оборват от заключението на вещите лица по допълнителната
тройна автотехническа експертиза приложена на л. 322 от делото, изготвена и въз
основа на извършения оглед на местопроизшествието, от която е видно, че мястото на видимост към
децата е 241,10 метра
преди приетия ориентир/с оглед на безспорно установените данни за видимостта,
съдът не споделя в тази част, заключението на вещите лица по изготвената на
досъдебното производство тройна автотехническа експертиза, а именно че видимостта
е била 160 метра до мястото на удара/
и при положение на лекия автомобил управляван от него в зоната на реална
видимост, лекият автомобил, управляван от свидетеля А. не е ограничавал
видимостта му, като е имал техническата възможност да възприеме децата, преди
да достигне края на завоя. Следва да се посочи, че извършения оглед беше
допуснат от съда, поради обстоятелството, че в изготвения протокол за оглед на
местопроизшествието приложен на л. 6 до л. 9, том първи от досъдебното
производство разследващия полицай е посочил на стр. 6 на гърба, че „видимостта
от правия участък към левия завой се открива на 160 метра, преди ор. „, а
в изготвената на досъдебното
производство и изслушана в съдебно заседание тройна автотехническа експертиза и
в обвинителния акт е прието, че подсъдимият е имал техническа възможност да
възприеме пешеходците на разстояние не по-малко от 160 метра до мястото на
удара. С оглед на конкретните измервания извършени при огледа на местопроизшествието
настоящата инстанция както бе посочено
по горе не споделя този извод на тройната автотехническа експертиза в тази й
част. Това както бе посочено по горе не
води до нарушаване правото на защита на подсъдимия М., тъй като тези факти бяха
установени при извършения оглед в негово присъствие и в присъствие на неговите
защитници. В подкрепа на приетото от вещите лица относно видимостта са и
показанията на свидетеля Ю. дадени на досъдебното производство на л. 11- л. 12,
на които съдът дава вяра по съображенията изложени по-горе, а именно, че е била
налице видимост към пешеходците преди подсъдимият М. да задейства спирачки,
както и тези на свидетелят А., дадени на досъдебното производство. Освен това
от допълнителната тройна автотехническа експертиза приложена на л. 322 от
делото и изслушана в съдебно заседание се установява, че ако лекият автомобил,
управляван от свидетеля А. е започнал и извършил изпреварването по начина и
положенията показани по време на проведения оглед на местопроизшествието от
подсъдимия М., маневрата „изпреварването следва да се осъществи за разстояния
92,4- 93,4 метра,
което от техническа гледна точка е невъзможно, с оглед на установените
минимално необходими надлъжни разстояния за осъществяване на маневрата
„изпреварване”, при скорост на лек автомобил „Ауди” от 90 км/ч, които са не
по-малко от 131,2-135,2 м.
От субективна страна подсъдимият М. е
действал виновно, по непредпазливост. От анализа на събраните по делото
доказателства съдът приема, че същият е действал при условията на небрежност –
не е предвиждал настъпването на
общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. За да е налице съзнавана
непредпазливост/самонадеяност/ по смисъла на чл. 11 ал. 3 от НПК деецът следва
да предвижда възможността от неговото деяние да настъпи противоправния
резултат, но да е напълно убеден, че ще бъде избегнат същия. Анализа на
посочените по-горе доказателства не сочи на такъв извод, а именно, че подсъдимият
от субективна страна е осъществил състав на престъплението виновно, по
непредпазливост с проявна форма на вината – самонадеяност. В тази връзка не приема становището на
представителят на обвинението, че е налице самонадеяност от страна на
подсъдимия М., тъй като същия е знаел къде се намират пострадалите свидетели,
тръгнал е към тях и въпреки това се е движил с незаконосъобрзна скорост, като е
бил убеден, че ще избегне престъпния резултат. Съдът приема, че тези
обстоятелства, които са безспорно установени поделото не формират извода за
самонадеяност, а именно че той е съзнавал, че движейки се със скорост от 122,44 км/ч е възможно
да настъпи ПТП, но е смятал, че ще го предотврати.
При определяне на вида и размера на
наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия М. съдът взе под внимание
високата обществена опасност на деянието, с оглед на неговата тежест и големия
брой на престъпления от същия вид, сравнително високата такава на самия
подсъдим с оглед на наложените му наказания по ЗДП/справка за нарушител на л. 75
от досъдебното производство, том 1/ включително едно от тях за превишена
скорост. Освен това при определяне на наказанието на подсъдимия М. съдът
съобрази и чистото му съдебно минало, поведението му след произшествието, добрите характеристични данни за него от
приложената към делото характеристика, поведението му като водач на МПС, преди
произшествието, приложената подписка в негова подкрепа, както и показанията на
разпитаните по делото свидетели - свидетелят С.П. – „Ф. принципно е добро и
работно момче за разлика от много други млади хора……..Той се полза с добро име,
не мога да кажа нищо лошо за него”,свидетелят Р.М. – „Ф. го знаем като
обикновено, нормално момче”, свидетелят С.П. – „Познавам Ф.. Не съм чувал той
да кара бързо”, свидетелят Ю. – „Возил съм се с Ф. в колата, из селото той си
кара нормално”. Отчитайки всички тези факти съдът наложи на подсъдимия Ф.
наказание от осем години лишаване от свобода при условията на чл. 2 ал. 2 от НК, което следва да изтърпи при първоначален строг режим в затворническо
общежитие от закрит тип. На основание чл. 59 ал. 1 от НК съдът приспадна
времето, през което М. е бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража”
считано от 11.08.2015 г. до 14.10.2015 г. и през което същият е бил с мярка
„Домашен арест”. На основание чл. 343т от НК съдът наложи на М. и наказание
лишаване от права по смисъла на чл. 37 т. 7 от НК, а именно лишаване от право
да управлява МПС за срок от 10 години от влизане на присъдата в сила.
Настоящата инстанция приема, че така
наложените наказания са справедливи, съответстват на обществената опасност на
деянието и на дееца и чрез тях ще бъдат постигнати целите на наказанието,
визирани в чл. 36 от НК.
По изложените съображения съдът не
споделя възраженията направени от защитниците на подсъдимия М.. На първо място
приема, че не са налице нарушени права на същия, поради обстоятелството, че в
диспозитива на обвинителния акт представителят на обвинението не е посочил, коя
материално правна норма приема, че е нарушена от подзащитния им, с оглед на
изменението на чл. 343 ал. 3 б. „б” от НК с ДВ бр. 74/2015 г. от 26.09.2015 г.,
съгласно което е увеличен размера на наказанието от три до петнадесет години
лишаване от свобода за това престъпление. Съдът намира, че това обстоятелство
не представлява съществено процесуално нарушение, което да попречи на
подсъдимия М. да научи в какво е обвинен, да може да организира защитата си и
това не го лишава от провеждането на справедлив процес. Счита, че това не е
пречка, ако подсъдимият е имал намерение да изрази същото за разглеждане на
делото при условията на глава 27 от НПК. Съдът намира, че не е налице и противоречие
между обстоятелствената част на обвинителния акт и диспозитива на същия относно
това, че в обстоятелствената част е прието, че подсъдимия М. е оказал помощ на
пострадалите, а деянието не е квалифицирано по чл. 343а от НК. Настоящата инстанция приема, че не са налице
основанията на този текст от закона. За да бъде приложен същия деецът следва да
е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалите, като това
е достатъчно и по отношение на един пострадал. Последният следва да се е
нуждаел от нея и извършените от дееца
действия обективно да са съдействали за спасяването на живота му/решение 276/72
г. трето наказателно отделение на ВКС/. От събраните по делото доказателства –
показанията на свидетелите П. и Б. се
установява, че след произшествието подсъдимият М. е изнесъл пострадалата Ц. на
ръце, която в този момент е била все още жива, в много тежко състояние и пристигналият
по-късно екип на ЦСМП установил, че е починала. От обясненията на подсъдимият М.
дадени на досъдебното производство, на които съда дава вяра в тази им част се
установява, че освен че е изнесъл пострадалата Ц. до пътното платно, проверил
преди това пулса й, опитал се е да се обади на телефон 112 и е казал на другите
да го направят. Съдът намира, че тези
негови действия не са допринесли по някакъв начин за спасяването на живота й.
По изложените по-горе съображения настоящата инстанция не споделя и възраженията
на защитниците, че е налице противоречие в обстоятелствената част на
обвинителния акт относно пряката и непосредствена причинно следствена връзка довела
до престъпния резултат, с оглед на поведението на свидетеля А. на пътното
платно, по съображенията изложени по-горе. Съдът не споделя и направените
възражения относно механизма на причиненото ПТП от страна на подсъдимия, с
оглед наличие на съпричиняване на настъпилия противоправен резултат също по
съображенията изложени по-горе, поради което счита, че не следва да ги
приповтаря. В тази връзка съдът следва
да посочи, че с оглед на ненакърняване правото на защита на подсъдимия съдът
допусна назначаването на допълнителната тройна автотехническа експертиза,
която да бъде изготвена въз основа на
посочените параметри от страна на защитниците на подсъдимия, включително и
масата на процесния автомобил „Ауди”. От заключението на същите изслушано в
съдебно заседание е видно, че указаната в свидетелството за регистрация маса на
процесния автомобил е нереална, с оглед на конкретния модел автомобил,
определеното разстояние на установяване на телата на децата от мястото на
удара, на база указаните параметри е невъзможно от техническа гледна точка с
оглед на установените данни по делото, тъй като ударът е следвало да се
осъществява на ската и затревената площ, като децата е следвало да са се
движили там и то след като свидетелката Б. се е установила след мястото на
удара. От заключението на вещите лица се установява и че при зададените
параметри се явява и нереална изчислената скорост от 46,1 км/ч на лекия
автомобил, управляван от подсъдимия М. към момента на първоначалния удар с
пешеходците, тъй като не кореспондира с причинените тежки увреждания на децата
и деформацията на автомобила, като при удар с такава скорост с предните части
на автомобила, което е безспорно установено по делото, би следвало части от
горните части на телата да не контактуват с предното стъкло, нереално се явява
и указаното спирачно закъснение при движение с отложена само лява спирачна
следа – 4,35м/s
на квадрат, посочено от защитника на подсъдимия М.. Освен това от заключението
е видно, че при зададените от защитниците на подсъдимия параметри скоростта на
движение на лекия автомобил „Ауди” в началото на лява спирачна следа е било 102,3 км/ч, и опасната
зона за спиране при тази скорост е 108 метра, като опасната зона за спиране
при скорост от 90 км/ч е 88, 4 метра, а подсъдимият е реагирал за спиране
при посочените от защита параметри на 51,7 метра преди
отлагане на спирачните следи, като разликата която се получава между експертизата,
изготвена на досъдебното производство и изслушана в съдебно заседание и посочените данни в допълнителната експертиза е 3,57 метра
относно реакцията на подсъдимия М. за спиране и е несъществена от гледна точка на
възможността за възприемане на децата от негова страна и не изменя от
техническа гледна точка изводите на автотехническата експертиза, изготвена на
досъдебното производство. Настоящата инстанция както бе посочено по-горе дава
вяра на заключението на вещите лица по тройната автотехническа експертиза,
изготвена на досъдебното производство и изслушана в съдебно заседание / с
изключение на частта относно начина на реагиране на свидетеля А., при
възприемане на пешеходците и видимостта до мястото на удара, определена при
извършените измервания по време на огледа, което по своята същност не променя,
приетите от вещите лица параметри, при изчисляване на скоростта на движение на
лекия автомобил, управляван от подсъдимия към момента на удара с пешеходците,
към момента на предприетото спиране, дължината на опасната зона за спиране, дължината на
необходимото разстояние за спиране при максимално разрешената скорост от 90 км/ч, разстоянието от
което подсъдимият М. е предприел спиране от мястото на удара с пешеходците,
местата на удара, отразените изводи в т. 8 от това заключението/ тъй като в останалата част
е изготвена компетентно и не са налице основания за съмнение в тази насока,
като в допълнителната същите са изложили
съображения от техническа гледна точка за приетите от тях параметри. Неоснователни
се явяват възраженията, че пешеходците са се намирали на пътното платно по
съображенията изложени по-горе.Неоснователни се явяват и възраженията на
адвокат А.М., че ако се приеме, че подзащитният му е предприел спиране на 105 метра от мястото на
удара, то с оглед на извършените измервания при огледа следва лекия автомобил, управляван от подзащитния му,
да е спрял в самия завой и с оглед на центробежните сили следва да е изхвърлен
от завоя. В тази връзка следва да се посочи, че предприемането на спиране и
осъществяване на реалното спиране на автомобила с отлагане на спирачни следи
върху пътното платно са различни
понятия. От заключението на вещите лица по тройната съдебноавтотехническа
експертиза изготвена на досъдебното производство е видно, че това отстояние от 105 метра е отстоянието
при което подсъдимият М. е предприел спиране до мястото на удара с
пешеходците. Същото се изчислява въз
основа сбора от на обективно
установените разсстояния, а именно:
разстоянието, което масовия център на Ауди изминава от момента на навлизане
върху източния банкет до мястото на първоначалния контакт при удара с
пешеходците и което е 30,3
метра,разстоянието, което масовия център на Ауди
изминава от момента на отлагане на следи върху асфалтовата настилка до момента
на навлизане на МПС върху източния банкет, което е 21,3 метра и скоростта
на процесния лек автомобил, към момента на предприетото спиране от страна на М.,
което е 122,44 км/ч
или 34,01 м/сек. Съдът не споделя и направените възражения от страна на
защитниците относно установената при оглед обективна видимост от страна на
подсъдимия към мястото на удара, тъй като тя е изчислена от вещите лица от
техническа гледна точка. Неоснователни в тази връзка са възраженията, че към
момента на станалото ПТП намиращите се на банкета шипки и друга растителност са
пречили на видимостта. В тази връзка е и приложения към досъдебното
производство фотоалбум изготвен към момента на ПТП приложен на л. 24 снимки 1 и 2.
При този изход на процеса подсъдимият М.
следва да заплати по сметката на Окръжен съд – гр. Ловеч сумата от 4180, 76 лева
разноски по делото и на РУ на МВР сумата от 1896,78 лева разноски по делото.
Веществените доказателства по делото ,
преден контролен рег. *****, пластмасова решетка с емблема на Ауди, два
рефлектора на предни фарове, два броя рамки за предни фарове, преден
мигач/комплект/, преден мигач /само рефлектор/ въздоховод, декоративна капачка
за джанта с надпис АТS,
с оглед на състоянието им, което определя ниската им стойност, следва да бъдат
унищожени след влизане на присъдата в сила.
При горните съображения съдът постанови
своя съдебен акт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: