Решение по дело №198/2025 на Софийски градски съд

Номер на акта: 81
Дата: 27 януари 2025 г. (в сила от 4 февруари 2025 г.)
Съдия: Иван Александров Стоилов
Дело: 20251100200198
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 10 януари 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 81
гр. София, 27.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 18 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Цветан Ив. Колев
Членове:Биляна М. Вранчева

Иван Ал. Стоилов
при участието на секретаря Вероника Р. Димитрова
в присъствието на прокурора Н. С. А.
като разгледа докладваното от Иван Ал. Стоилов Частно наказателно дело №
20251100200198 по описа за 2025 година
на основание чл. 32, ал. 1, вр. чл. 16, ал. 1 и ал. 7, т. 1 от Закона за признаване, изпълнение и
изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови
санкции (ЗПИИРКОРНФС),
РЕШИ:

ПРИЗНАВА Решение № 09.5517911.1 от 09.04.2024 г., влязло в сила на 15.06.2024 г.,
издадено от несъдебен орган – Централен орган „Парични глоби“ Рейнпфалц (Федерална
Република Германия), спрямо българския гражданин С. Г. М., ЕГН **********, роден на
******* г. в гр. София, българин, български гражданин, женен, неосъждан, с висше
образование, с поС.ен и настоящ адрес в гр. София, бул. *******, с което на С. Г. М. е
наложено административно наказание глоба, в размер на 100 (сто) евро и разходи по
административно производство от 28,50 (двадесет и осем евро и петдесет цента) евро, общо
128,50 (сто двадесет и осем евро и петдесет цента) евро, за деяние, извършено на 03.02.2024
г., в 17:06 часа, в Трийр, Община Трийр, А 64 FR Хермескайл, км 11,32 (К.), при управление
на МПС с рег. № НН-I *******, изразяващо се в превишаване на разрешената максимална
скорост на движение от 80 км/ч с 23 км/ч, установена скорост (след приспадане на толеранс)
от 103 км/ч., съставляващо нарушение на § 41, ал. 1, вр. с Приложение 2, чл. 49 от
1
Правилника за движение по пътищата (StVO), чл. 24 от Закона за движението по пътищата
(StVG), 11.3.4 от Федералния каталог на финансовите санкции (BKat) във Федерална
Република Германия, с левова равностойност по фиксинга на БНБ – 1.956 лв. за едно евро,
към датата на влизане в сила на решението - 15.06.2024 г., от 251.37 лв. (двеста петдете и
един лева и тридесет и една стотинки).
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест пред Апелативен съд – София, в 7-
дневен срок от днес.
Компетентният орган на издаващата държава да бъде уведомен за решението и
изпращането му за изпълнение, на основание чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗПИИРКОРНФС, а копие
от уведомлението до издаващата държава да се изпрати на Министерството на правосъдието
на Република България, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗПИИРКОРНФС.
РЕШЕНИЕТО да се изпрати за изпълнение и на съответния изпълнителен орган,
който съгласно чл. 36, вр. чл. 22, ал. 1 от ЗПИИРКОРНФС е Национална агенция за
приходите.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към Решение от 27.01.2025 г. по НЧД № 198/25 г. по описа на СГС, НО, 18
състав

Производството е по реда на чл. 32, ал. 1, вр. чл. 16, ал. 1 - 8 от Закона за признаване,
изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на
финансови санкции (ЗПИИАКОРНФС).
Същото е инициирано от получено в Софийски градски съд (СГС) писмо от Федерална
Република Германия, придружено с Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение
2005/214/ПВР на Съвета от 24.02.2005 г. относно прилагането на принципа за взаимно
признаване на финансови санкции, респективно по чл. 4, ал. 2 от ЗПИИАКОРНФС, издадено
въз основа на Решение № 09.5517911.1 от 09.04.2024 г., влязло в сила на 15.06.2024 г.,
издадено от несъдебен орган – Централен орган „Парични глоби“ Рейнпфалц (Федерална
Република Германия), спрямо българския гражданин С.Г.М., за нарушение на правилата за
движение по пътищата. Към удостоверението е приложено и заверено копие на
горепосоченото решение, на което впоследствие бе осъществен превод на български език.
Засегнатото лице С.Г.М. се явява лично, като желае производството да протече без
участието на упълномощения от него защитник адв. Л.. Последният е депозирал писмено
становище, с което оспорва обстоятелството, че решението било връчено на засегнатото
лице и настоява за събиране на допълнителни доказателства в тази насока.
В проведеното на 27.01.2025 г. публично съдебно заседание представителят на
Софийска градска прокуратура (СГП) желае признаване на решението на чуждестранния
несъдебен орган и изпращането му на Националната агенция за приходите (НАП), за
изпълнение.
Засегнатото лице С.Г.М. изразява принципно желание да заплати наложената му
административна глоба, но подчертава, че е щял да го направи по-рано, ако е знаел за
наложената му в Германия глоба.

Съдът, като прецени наличните по делото материали, конкретно съдържанието на
удостоверението и решението, въз основа на което е издадено, както и становищата и
доводите на страните и след като съобрази приложимите разпоредби на закона, намери за
установено от фактическа и правна страна следното:
С.Г.М., ЕГН **********, е роден на ******* г. в гр. София, българин, български
гражданин, женен, неосъждан, с висше образование, с постоянен и настоящ адрес в гр.
София, бул. „*******.
С Решение № 09.5517911.1 от 09.04.2024 г., влязло в сила на 15.06.2024 г., издадено от
несъдебен орган – Централен орган „Парични глоби“ Рейнпфалц (Федерална Република
Германия), на българския гражданин С.Г.М. е наложено административно наказание глоба в
размер на 100 (сто) евро и разходи по административно производство от 28,50 (двадесет и
осем евро и петдесет цента) евро, общо 128,50 (сто двадесет и осем евро и петдесет цента)
евро, за деяние, извършено на 03.02.2024 г., в 17:06 часа, в Трийр, Община Трийр, А 64 FR
Хермескайл, км 11,32 (Катариенхоф), при управление на МПС с рег. № НН-I *****Е,
изразяващо се в превишаване на разрешената максимална скорост на движение от 80 км/ч с
23 км/ч, установена скорост (след приспадане на толеранс) от 103 км/ч., съставляващо
нарушение на § 41, ал. 1, вр. с Приложение 2, чл. 49 от Правилника за движение по
пътищата (StVO), чл. 24 от Закона за движението по пътищата (StVG), 11.3.4 от Федералния
каталог на финансовите санкции (BKat) във Федерална Република Германия.
Производството е било писмено и засегнатият М. е бил уведомен, съгласно
законодателството на решаващата страна, лично, относно правото си да обжалва решението,
както и за сроковете на обжалването. Това обстоятелство изрично е отбелязано в
1
удостоверението, б. „з“, т. 2, б. „б“.
Въз основа на горецитираното решение е издадено и процесното удостоверение по чл.
4 от Решението, съобразно утвърдения в приложението към него образец (чл. 4, ал. 1 от
ЗПИИАКОРНФС). Удостоверението е издадено, подписано и съдържанието му е
удостоверено от компетентния орган на издаващата държава (чл. 4, ал. 2 от
ЗПИИАКОРНФС). Същото е преведено на български език (чл. 5, ал. 2 от ЗПИИАКОРНФС).
Видно от удостоверението, решението за налагане на финансова санкция е акт за
налагане на задължение за плащане на глоба, издаден от несъдебен орган на решаващата
държава, която е членка на Европейския съюз (чл. 3, ал. 1 от ЗПИИАКОРНФС), за
извършено административно нарушение на правилата за движение (чл. 3, ал. 1, т. 1 от
ЗПИИАКОРНФС), по националния закон.
От текста му се установяват и индивидуализиращите засегнатото лице данни – двете
му имена (собствено и фамилно), рождената дата, датата на раждане, пол, гражданство,
последен известен адрес в Р. България и обичайно местопребиваване (б. „е“, т. 1). Видно от
това, последното е достатъчно пълно и точно индивидуализирано в удостоверението.
Посочен е и издаващия несъдебен орган (б. „б“), датата на издаване и на влизането в
сила на решението (б. „ж”, т. 1, изр. 2-ро и 3-то), както и това, че за същото деяние, срещу
същото лице, по информация на органа, издал решението, в изпълняващата държава не е
постановявано решение, както и че няма такова решение, по което вече да е имало
изпълнение в държава, различна от издаващата или изпълняващата (б. „з“, т. 1, б. „б“).
Изрично посочено е, че производството е било писмено (б. „з“, т. 2, б. „б“) и
обстоятелството, че засегнатото лице е имало възможност да отнесе въпроса и до съд по
наказателни дела (б. „ж“, т. 1, подточка „iii“), което явно не е сторено, видно от липсата на
отметка в б. „ж”, т. 1, подточка „iv” на удостоверението и на описание на такова съдебно
произнасяне. Посочено е, също така, че на санкционираното лице е била предоставена
възможност да се защити, като е уведомено, съгласно законодателството на решаващата
държава, лично или чрез упълномощен, според националния на издаващата държава закон,
представител, относно правото си да обжалва решението, както и за сроковете за това (б. „з“,
т. 2, б. „б“).
Достатъчно конкретно и ясно, включително с посочване на точно време, място и начин
на извършване (превишаване на максимално допустима скорост извън населени места при
управление на лек автомобил), са изложени обстоятелствата, при които административното
нарушение е консумирано от заинтересованото лице, видът му (нарушение на правилата за
движение по пътищата), както и конкретните, нарушени с него, приложими за деянието
материално - правни административни разпоредби (правната квалификация) от съответния
закон на издаващата решението държава (§ 41, ал. 1, вр. с Приложение 2, чл. 49 от
Правилника за движение по пътищата (StVO), чл. 24 от Закона за движението по пътищата
(StVG), 11.3.4 от Федералния каталог на финансовите санкции (BKat) във Федерална
Република Германия). На последно място, доколкото се касае за нарушение на правилата за
движение по пътищата, коректно и непротиворечиво е посочен в удостоверението и в
решението рег. № на МПС-то, при чието управление е осъществено горепосоченото
нарушение - НН-I *****Е.
Налице е пълна идентичност на отразените в решението факти със записаните в
удостоверението, поради което и съдебният състав приема, че е налице пълнота и липсва
очевидно несъответствие на отразеното в удостоверението с решението, по смисъла на
посочения чл. 35, т. 1 от ЗПИИАКОРНФС, което би могло да обуслови отказ за признаването
и изпълнение на решението за налагане на финансова санкция.
Изпълняващата страна, в случая българската, основавайки се на принципа на
взаимното доверие между страните от ЕС и техните правни системи (съдебна и
административни), няма право по Решението и по ЗПИИАКОРНФС да изисква
2
допълнителна информация за доказаност на деянието, подробно описано в удостоверението.
В случая е достатъчно, че в него, съгласно чл. 35, т. 1 от ЗПИИАКОРНФС, е посочена ясно
санкционираната дейност, индивидуализирана по спецификата си, по вид, време, място и
правно основание.
При така приетото дотук за установено, настоящият съдебен състав намери, че липсват
отрицателните предпоставки по ЗПИИАКОРНФС, наличието на които би било пречка за
признаване на решението за наложена финансова санкция.
На първо място, желаното за признаване решение е за наложена финансова санкция от
несъдебен орган на решаващата държава, която е членка на Европейския съюз (чл. 3, ал. 1 от
ЗПИИАКОРНФС), за извършено административно нарушение на правилата за движение
(чл. 3, ал. 1, т. 1 от ЗПИИАКОРНФС), по националния закон. В случая не се изисква и
проверка за двойна наказуемост на санкционираното с решението деяние, тъй като
процесният случай касае деяние, представляващо административно нарушение, според
законодателството на издаващата държава, изразяващо се в поведение, нарушаващо
правилата за движение по пътищата (чл. 30, ал. 2, т. 1, пр. 1 от ЗПИИАКОРНФС и чл. 5 от
Рамково решение 2005/214/ПВР).
На второ място, засегнатото лице С. М. има последен известен адрес на местоживеене
на територията на Р. България (чл. 30, ал. 3, пр. 3, алт. 1 от ЗПИИАКОРНФС). Засегнатият е
физическо лице, което е пълнолетно, според българското законодателство (чл. 35, т. 4 от
ЗПИИАКОРНФС).
Горните две обстоятелства сочат на липсата на която и да е от двете абсолютни пречки
за признаване на решението.
Представеното удостоверение по образец съдържа всички предвидени в закона и
рамковото решение реквизити, то е пълно и не се констатира очевидно несъответствие с
решението (чл. 35, т. 1 от ЗПИИАКОРНФС).
Засегнатото лице не е санкционирано за същото деяние в друга държава, различна от
издаващата или изпълняващата (чл. 35, т. 2 от ЗПИИАКОРНФС).
Не е изтекла по българския закон погасителна давност за изпълнение на наложената
финансова санкция (чл. 35, т. 3 от ЗПИИАКОРНФС).
Санкционираният не е лице с имунитет или привилегии по българското
законодателство, правещи изпълнението на решението недопустимо (чл. 35, т. 4 от
ЗПИИАКОРНФС).
Процесното деяние е извършено на територията на издаващата държава, респективно
не е налице някоя от хипотезите на чл. 35, т. 5 от ЗПИИАКОРНФС, като същевременно
наложената с решението финансова санкция надхвърля визираната в чл. 35, т. 6 от
ЗПИИАКОРНФС сума от 70 евро. В случая не е налице и хипотезата на чл. 32, ал. 2 от
ЗПИИАКОРНФС, като също така не са представени и доказателства, че е извършено
каквото да е плащане от страна на санкционираното лице по наложената му с процесното
решение финансова санкция, поради което и липсва основание за приспадане от визираната
в удостоверението и решението сума, по реда на чл. 33, вр. чл. 17 от ЗПИИАКОРНФС.
Не е налице и факултативното основание за отказ по чл. 35, т. 7 от ЗПИИАКОРНФС.
Видно от вече посочените чл. 30, ал. 2, т. 1 от ЗПИИАКОРНФС и чл. 5 от Решението, за
деяние, изразяващо се в поведение, нарушаващо правилата за движение по пътищата, не се
изисква двойна наказуемост. Въпреки това, отговора на този въпрос е положителен.
Българското законодателство – Закон за движение по пътищата (ЗДвП) и Правилника за
приложение на закона за движение по пътищата (ППЗДвП), също предвиждат забрана за
превишаване на разрешената скорост извън населено място (вж. чл. 182, ал. 2 от ЗДвП), като
в случаи на нарушаване, виновният водач на моторно превозно средство се санкционира с
глоба.
3
Видно от посоченото в удостоверението, изрично отбелязано от съда по-горе,
административно – наказателното производство пред компетентния несъдебен орган на
издаващата държава е било писмено, като санкционираното лице е било уведомено лично за
правото си да обжалва решението и сроковете за това (чл. 35, т. 9, т. 10 и т. 11 от
ЗПИИАКОРНФС).
Поради изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че са налице
всички изискуеми се предпоставки за признаване на решението и за незабавното му
изпращане на изпълнителния орган – НАП.
С оглед разпоредбата на чл. 32, ал. 1, вр. чл. 16, ал. 8 от ЗПИИАКОРНФС, съдът
определи равностойността на дължимата парична сума – 128.50 евро, в български левове по
курса на Българска народна банка за деня на влизане в сила на решението за налагане на
финансова санкция – с левова равностойност по фиксинга на БНБ – 1.956 лв. за едно евро,
към датата на влизане в сила на решението - 15.06.2024 г., или 251.37 лв. (двеста петдесет и
един лева и тридесет и една стотинки).
Воден от гореизложеното, съдът постанови своето решение.


ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.



4
Съобщи за изтекли лични данни