РЕШЕНИЕ
№ 79
гр. Н., 27.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Н., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Галина Николова
при участието на секретаря Диана В. Славова
като разгледа докладваното от Галина Николова Гражданско дело №
20233620100045 по описа за 2023 година
Предявена е искова молба от ищеца М. Б. К. от с. В. срещу ответника Х. Б. К. от с.с.
Предявена е искова молба с предмет на исковете по чл. 124 ГПК, за установяване по
отношение на ответника, че ответникът не е собственик на 1/12 ид.ч. от следните
недвижими имоти:
1/ Нива с площ от 15002 кв.м., четвърта категория, м. „***“, представляваща имот с
идентификатор *** по ККР на с. В., общ. Н., при граници имоти с идентификатори: ***,
***, ***, *** и *** Цената на предявения иск е 967,65 лв. и
2/ Нива с площ от 15793 кв.м., четвърта категория, м. „***“, представляваща имот с
идентификатор *** по ККР на с. В., общ. Н., при граници имоти с идентификатори: ***, ***
***, *** и *** Цената на предявения иск е 1171,45 лв.
Ищецът твърди, че с ответника са братя. С решение на ПК Н. № *** г. е възстановена
собствеността върху земеделски земи, находящи се в землището на с. В., които са били
собственост на техния баща А.Н., б.ж на селото и починал на *** г. последният е оставил за
свои законни наследници четири деца, освен страните по делото, още *** З.Р. и *** Р.Ю..
Всеки от наследниците, към момента на реституцията е притежавал по 1/4 ид.ч. от имотите.
Ищецът сочи, че с НА №***, том**, дело №** от *** г. на Нотариус с рег. №*** на
Нот.К, З.Р., негова майка и И.Ю., неговия вуйчо са му дарили своите идеални части, всеки
то ¼ ид.ч. от възстановените недвижими имоти.
Ищецът сочи, че след прехвърлянето на собствеността на имотите, той ги владее и
1
ползва, като собственик, отдава ги под аренда.
Ищецът сочи, че след извършена от него справка в ОбС Земеделие Н., установил, че
през *** г., ответникът се снабдил с НА за собственост на 1/12 ид.ч. от имотите, което е
станало с НА №**, том**, дело № ****** г. на нотариус с рег. №*** на Нот.К.
Ищецът сочи, че издадения в полза на ответника нотариален акт нарушава правата му
на собственик върху описаните имоти и е пречка за тяхното пълноценно ползване.
Предвид на горното, ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае, че
ответникът не е собственик на 1/12 ид.ч. от описаните в исковата молба недвижими имоти,
както и да отмени издадения НА №**, том**, дело № ****** г. на нотариус с рег. №*** на
Нот.К, частично относно двата процесни имота.
От името на ответника е постъпил писмен отговор по иска. Същият оспорва
основателността на предявения иск, като сочи, че е собственик на 1/12 ид.ч. от процесните
имоти, съгласно издадения му нотариален акт.
Оспорва договорът за дарение в полза на ищеца и прави възражение за неговата
нищожност, поради липса на изявление от страна на ищеца, че приема дарението.
Поради липса на изразено от ищеца съгласие за приемане на дарението, ответникът
сочи, че сделката е нищожна. Претендира, съдът служебно да установи тази нищожност на
сделката. Поради нищожност на сделката, ответникът сочи, че не бил настъпил вещно
транслативният ефект на същата.
Ответникът оспорва, твърдението, че ищецът бил владял имотите като собственик,
тъй като от датата на дарението от ****** г. не са изминали 10 години недобросъвестно
владение и той не може да се позовава на недобросъвестно владение.
Предвид на горното, ответникът моли съда да отхвърли исковете на ищеца.
Съдът въз основа на събраните по делото доказателства, установи следната
фактическа и правна обстановка:
Страните по делото са братя, наследници на общ наследодател А.Ю.Н., техен дядо по
майчина линия, съгласно представеното удостоверение за наследници.
Съгласно Решение № *** г. на ПК Н., на наследниците на А.Ю.Н., е признато
правото на собственост върху следните недвижими земеделски имоти: 1/ Нива с площ от
15,000 дка, четвърта категория, м. „***“, представляваща имот № ***, при посочени в
решението граници и 2/ Нива с площ от 15,792 дка кв.м., четвърта категория, м. „***“,
представляваща имот № *** по плана за земеразделяне на с. В., общ. Н.. За собствеността
върху реституираните земеделски земи е издаден НА №**, том**, дело № *** г. на НПРС.
Реституираните ниви, според сега действащата кадастрална карта на с. В., одобрена
със Заповед № *** г. на изп.директор на АГКК, са следните имоти: 1/ Нива с площ от 15002
2
кв.м., четвърта категория, м. „***“, представляваща имот с идентификатор *** по ККР на с.
В., общ. Н., при граници имоти с идентификатори: ***, ***, ***, *** и *** Имотът е с
данъчна оценка от 967,65 лв. и
2/ Нива с площ от 15793 кв.м., четвърта категория, м. „***“, представляваща имот с
идентификатор *** по ККР на с. В., общ. Н., при граници имоти с идентификатори: ***, ***
***, *** и *** Имотът е с данъчна оценка от 1171,45 лв.
Съгласно НА №***, том**, д. № 466/****** г. на Нотариус с рег. №*** на
Нот.Камара, за дарение на недвижими имоти, майката на страните З. и нейният брат И.,
които са притежавали по ¼ ид.ч. от общите реституирани земеделски земи, доколкото освен
тях общия наследодател е имал и други две деца – Р. и Зейнеб, са дарили на ищеца, като ***
на първия дарител и племенник на втория, притежваните от тях части от двата имота.
Общо дарените части са два дяла по ¼ ид.ч. или общо ½ ид.ч. от двата имота.
На ****** г. по силата на НА №**, том**, дело №***/***г. на нотариус с рег. №***,
К.Я. с РД – РС Н., издаден по обстоятелствена проверка е признато на ответника Х. Б. К.
правото на собственост върху 1/12 ид.ч. върху първоначално реституираните земеделски
земи, предмет и на настоящето дело и по 1/18ид.ч. върху други два недвижими земеделски
имоти, всички находящи се в землището на с. В..
По делото е представен договор за аренда, сключен между ищеца и Ю.Р.Ю.,
арендатор, за предоставяне ползването на земеделските земи, двете ниви за срок от 10
години.
Изслушани са и свидетели по делото, които сочат, че от *** г. земите се обработват
от св. Ю., който е техен арендатор, обработва целите имоти от *** г., а преди това е вършел
земеделски услуги на ищеца, като му е помагал в обработката на земите. Докато
обработването на земите било поето от св. Ю., те се обработвали лично от ищеца М., но той
се разболял и заради това ги дал под аренда на свидетеля. Свидетелят сочи, че всяка година
е изплащал дължимата рента за земите на ищеца. Едва през есента на миналата година (***
г.) на арендатора се обадил зетят на ответника Х., който заявил свои претенции за земите и
поискал плащането на рентата за тях да стане на него, лично. По – късно, лично ответникът
Х. се явил при свидетеля и му представил нотариален акт за замята. Свидетелят сочи, че
братята имат и други наследствени земи.
От показанията на св. Х.Д., се установява, че до *** г. земите е обработвал ищеца М.,
но след като се разболял ги дал на св. Ю. да ги работи. Ответникът не е ползвал земите и не
ги е работил. Свидетелят сочи, че ищецът М. е давал на останалите съсобственици дял от
рентата. Този свидетел също е и арендатор, но обработва земи в друго населено място, но
притежава в съседство на земите на ищеца свои ниви и добре познава нивите и това кой ги
работи, като посочва, че до *** г. ги е работил лично ищецът М., а след това арендатора.
Ищецът е живял в къщата на родителите си до тяхната смърт и е обработвал земите от
момента на възстановяване на собствеността.
Свидетелят, посочен от ответника, също сочи, че ищецът М. ползва и обработва
3
нивите, откакто били раздадени. Свидетелят С.О. сочи, че Х. не е работил тези ниви. Според
св. О. тормозел майка си, когато брат му идвал при нея, докато била жива. Свидетелят сочи,
че майката не е делила децата си.
От така приетите по делото доказателства, съдът приема, че в действителност ищецът
е станал собстевеник на общо ½ ид.ч. от процесните две ниви, като този обем на
собствеността той е придобил по силата на извършеното от майка му и от неговия вуйчо И.
дарение през *** г. Във връзка с направените от ответната страна възражения относно
действителността на извършеното дарение, съдът намира, че същите са неоснователни. В
действителност в извършеното с нотариална форма дарение на общо ½ ид.ч. от процесните
земеделски земи, конкретно от майката на страните З. и нейният брат И., съгласно НА
№***, том**, д. № 466/****** г. на Нотариус с рег. №*** на Нот.Камара, двамата дарители
са прехвърлили на дарения М. Б. К., притежаваните от тях части, напълно. Всеки от двамата
дарители е притежавал преди дарението по ¼ ид.ч., доколкото общия наследодател е имал
общо четири деца, които по силата на чл. 5, ал.1 ЗН наследяват по равно.
За така извършеното дарение, съгласно посоченото в НА, липсва изрично
волеизявление на дареното лице, в случая М. К., че приема дарението, така както изисква и
разпоредбата на чл. 225, ал.1 ЗЗД. Въпреки това, полагайки подписа си под изявленията на
дарителите, видно от стр.2 на нотариалния акт, дареният е подписал нотариалният акт, като
по този начин е изразил мълчаливо, конклудентно приемане на дарението. Съгласно чл. 20,
ал. 1 ЗЗД, договорите следва да се тълкуват в смисъла на действителната обща воля на
страните. Относно волята на дарителя З. не същестуват никакви съмнения, че същата е
дарила изцяло притежаваните от нея части от имотите. Освен собствените си части, същата
е дарила като пълномощник на брат си И. и неговите части, всички в полза на сина й М..
Липсата на изрично волеизявление от страна на дарения не опорочава извършеното дарение
и придобиването на собствеността върху общо ½ ид.ч. от двата недвижими имота, по силата
на него. В този смисъл е и постановеното от ВКС Решение № 439 от 20.05.2009 г. на ВКС по
гр. д. № 5856/2007 г., I г. о., ГК.
Съдът намира, че извършеното с НА №***, том**, д. № 466/****** г. на Нотариус с рег.
№*** на Нот.Камара, дарение е действително и валидно и е произвело своето вещно-
транслативно действие, като в резултат на същото, ищецът М. е станал собственик на
дяловете на майка си и на вуйчо си И., или общо на по ½ ид.ч. от двата недвижими
земеделски имота. Ответникът не е предявявал иск по чл. 226, ал. 3 ЗЗД, а възражението и
позоваването на нищожност поради липса на съгласие, основано на чл. 26, ал.2 ЗЗД се явява
неоснователно и недоказано по делото.
Предвид на действителността на извършеното дарение, то ищецът е собственик на
дарените му общо по ½ ид.ч. от двата имота. Действителността на извършеното дарение
води и до това, че същия и на напълно годно правно основание, като добросъвестен
владелец на имотите, което се доказа по несъмнен начин от писмените и гласни
доказателства и на основание чл. 79, ал.2 ЗС, като добросъвестен владелец в продължение
на повече от 5 години от датата на сделката.
4
След като майката на страните е извършила дарението през *** г., и с това е
прехвърлила полагащата й се част от земеделските земи, реституирани на нея и на
останалите сънаследници на баща й, то тя вече не притежава никаква собственост върху
земите. Поради това и след смъртта на З.Р., на *** г. (6 години след дарението), не е
оставено никакво наследство върху тези земи, което да подлежи на наследяване от нейните
наследници – страните по делото и племенниците им, по право на заместване на Р. Б. К.,
посочените в удостоверението за наследници – А. Р. С. и К. Р. С..
В този смисъл, ответникът Х. Б. К. не е могъл да придобие собственост върху 1/12
ид.ч. от процесните земеделски земи.
Въз основа на гореизложеното, съдът приема, че искът на ищеца е основателен и
доказан, доколкото се установи по делото, че брат му, ответникът Х. не е могъл да стане
собственик на 1/12 ид.ч. от 1/ Нива с площ от 15002 кв.м., четвърта категория, м. „***“,
представляваща имот с идентификатор *** по ККР на с. В., общ. Н., при граници имоти с
идентификатори: ***, ***, ***, *** и *** и 2/ Нива с площ от 15793 кв.м., четвърта
категория, м. „***“, представляваща имот с идентификатор *** по ККР на с. В., общ. Н., при
граници имоти с идентификатори: ***, *** ***, *** и ***
Предвид на горното, следва да се признае спрямо ответника, че същия не е
собственик на 1/12 ид.ч. от 1/ Нива с площ от 15002 кв.м., четвърта категория, м. „***“,
представляваща имот с идентификатор *** по ККР на с. В., общ. Н., при граници имоти с
идентификатори: ***, ***, ***, *** и *** и 2/ Нива с площ от 15793 кв.м., четвърта
категория, м. „***“, представляваща имот с идентификатор *** по ККР на с. В., общ. Н., при
граници имоти с идентификатори: ***, *** ***, *** и ***
Относно искането по чл. 537, ал.2, изр.3-то ГПК.
Поради това, че издаденият в полза на ответника Х. Б. К. констативен нотариален акт
НА №**, том**, дело № ****** г. на нотариус с рег. №*** на Нот.К, с който ответникът е
признат за собственик по 1/12 ид.ч. от двата недвижими имота, засяга правата на ищеца, то
същия следва да бъде отменен частично, само до посочените в него два процесни имота, а за
останалите за които е призната по 1/18 ид.ч. собственост на ответника Х. следва да се остави
в сила.
Относно разноските по чл. 81 от ГПК.
Ищецът е направил разноски по делото общо в размер на 860лв., от които 100лв. за
образуване на делото, 10лв. за вписване на исковата молба и 750 лв. за адвокатско
възнаграждение.
От името на ищец не е приложен списък по чл. 80 от ГПК за направените разноски в
размер съответстващ на установените от съда.
От името на ответниците са направени разноски в общ размер на 1300 лв. Представен
е списък на разноските по чл. 80 ГПК.
5
Разноски по чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Поради уважаването на предявения иск изцяло като основателен и доказан, на ищеца
следва да се присъдят изцяло направените от него по делото разноски. Ответника следва да
заплати на ищеца направените разноски в общ размер на 860 лв.
На ответника по арг. на противното от чл. 78, ал.3 ГПК не се дължат разноски, тъй
като няма отхвърлени искове изцяло или отчасти. Направените от ответника разноски
остават за негова сметка.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
Признава за установено на основание чл. 124 от ГПК по иска на М. Б. К. с ЕГН
********** от с. В., общ. Н., ул. ***, спрямо В.А.Р. с ЕГН ********** и З. Та*** Р. с ЕГН
**********, двамата от с. К., общ. К., обл. Ш., ул. ***, срещу Х. Б. К. с ЕГН ********** от
с. В., общ. Н., обл. Ш., ул. ***, че Х. Б. К. с ЕГН ********** от с. В., общ. Н., обл. Ш., ул.
*** не е собственик на 1/12 ид.ч. (една дванадесета идеална част) от следния недвижим
имот, находящ се в землището на с. В., общ. Н., обл. Ш., представляващ Нива с площ от
15002 кв.м., четвърта категория, м. „***“, представляваща имот с идентификатор *** по
ККР на с. В., общ. Н., при граници имоти с идентификатори: ***, ***, ***, *** и ***
Признава за установено на основание чл. 124 от ГПК по иска на М. Б. К. с ЕГН
********** от с. В., общ. Н., ул. ***, спрямо В.А.Р. с ЕГН ********** и З. Т. Р. с ЕГН
**********, двамата от с. К., общ. К., обл. Ш., ул. ***, срещу Х. Б. К. с ЕГН ********** от
с. В., общ. Н., обл. Ш., ул. ***, че Х. Б. К. с ЕГН ********** от с. В., общ. Н., обл. Ш., ул.
*** не е собственик на 1/12 ид.ч. (една дванадесета идеална част) от следния недвижим
имот, находящ се в землището на с. В., общ. Н., обл. Ш., представляващ Нивас площ от
15793 кв.м., четвърта категория, м. „***“, представляваща имот с идентификатор *** по
ККР на с. В., общ. Н., при граници имоти с идентификатори: ***, *** ***, *** и ***
ОТМЕНЯ частично, на основание чл. 537, ал.2, изр.3-то ГПК Нотариален акт
№**, том**, дело № ****** г. на Нотариус с рег. №*** на Нот.К, в частта, в която Х. Б. К. с
ЕГН ********** от с. В., общ. Н., обл. Ш., ул. ***, е признат за собственик на 1/12 ид.ч.
(една дванадесета идеална част) от недвижим имот, находящ се в землището на с. В., общ.
Н., обл. Ш., представляващ Нива с площ от 15002 кв.м., четвърта категория, м. „***“,
представляваща имот с идентификатор *** по ККР на с. В., общ. Н., при граници имоти с
идентификатори: ***, ***, ***, *** и 12509.37.202 и на 1/12 ид.ч. (една дванадесета
идеална част) от следния недвижим имот, находящ се в землището на с. В., общ. Н., обл.
Ш., представляващ Нива с площ от 15793 кв.м., четвърта категория, м. „***“,
представляваща имот с идентификатор *** по ККР на с. В., общ. Н., при граници имоти с
6
идентификатори: ***, *** ***, *** и ***
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, Х. Б. К. с ЕГН ********** от с. В.,
общ. Н., обл. Ш., ул. ***, ДА ЗАПЛАТИ на М. Б. К. с ЕГН ********** от с. В., общ. Н., ул.
***, направените по делото разноски в размер на 860лв., (осемстотин и шестдесет лева).
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Ш. в двуседмичен срок от
връчването му на страната, съгласно чл.259, ал.1 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Н.: _______________________
7