Р Е
Ш
Е
Н
И
Е №186
гр. ВРАЦА, 11.06.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд ,гражданско отделение, в публично заседание на 29 май две хиляди и
деветнадесета година,
в състав:
Председател:Рената Г. Мишонова-
Хальова
Членове:Мария Аджемова
И. Никифорски-мл.с
при участието на секретар
Виолета Вълкова
като разгледа докладваното от съдия Мишонова-
Хальова
въз.гр.дело N`239 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Адв.Д. Г. ***
със служебен адрес:Враца, ул."Мито Цветков"№2/4/14, като пълномощник
на Г.Х.Д.- С. *** и Х.Н.С. *** въззивни жалби:
- първата въззивна жалба е против решение
№ 261/03.08.2018 г по гр.д.№141/17 г по
описа на МРС
- втората въззивна жалба е против решение
№15/30.01.2019 г за поправка на ОФГ
и допълване решение №261/03.08.2018
г по същото дело
В първата въззивна жалба се навеждат
доводи ,че атакуваното решение №261/03.08.2018 на МРСъд е постановено в нарушение на
материалния закон и процесуалните правила.Твърди се ,че констатациите на
решаващия съдия не кореспондирали с изяснената по делото факт. обстановка като
събраните многобройни доказателства не били обсъдени в тяхната пълнота, поради
което МРС бил направил погрешен извод,че
жалбоподателката- ответница не е изпълнявала задълженията си по алеаторния договор от 1984 г.
Освен това по делото пред МРСъд били събрани
доказателства, че взаимоотношенията между б.ж.Н. Д. и наследниците на сина
й б.ж.И. Х. Д. вкл. и с ищеца И.И.Д. ,не
били добри,тъй като Н. била отправяла оплаквания до МВР срещу тях и след искова
молба против наследниците на б.ж. И. Х.
Д. , съдът с влязло в сила решение от 23.08.2011 г бил развалил алеаторния
договор от 1975 г в полза на б.ж.И. Х. Д./брат на жалбоподателката Г.Д.- С./ до
размера на наследствените права на б.ж.Н. Д.- до 1/2.
Според жалбоподателите от 2008 г преживялата съпруга на
б.ж.И. Х. Д. живеела в Англия при
сина си И.И.Д. и нямало как да е полагала грижи за б.ж.Н. Д. както се твърди в исковата молба пред МРС, освен по време на инцидетнтните си идвания в
гр.Мездра.Твърди се, че по данните в
делото от 2012 г б.ж.Н. Д. живеела при дъщеря си в гр.Враца, а разпитаните
свидетели на ищеца дори не били разбрали, че не живеела вече в
Мездра.
Според
жалбоподателите вторият обективен иск съединен с първия при условия на
евентуалност с правно осн.чл. 135 ал.1 от ЗЗД,
бил недопустим и производството по него следвало да се прекрати.В случая
действията на длъжника следвало да увреждат кредитора т.е. Н. Д., ако при сключване на алеаторния договор длъжникът е
знаел за увреждането. През 2011 г дъщерята Г.С. била дарила имота получен
през 1984 г по алеаторния договор от родителите си на сина си Х.С. и ако
Н. Д. била съзирала действия , които я
увреждат , тя е можела лично до смъртта си 2014 г да предяви този Павлов иск по чл. 135 ал.1 от ЗЗД против
длъжниците й, което на практика не е
сторила.
Моли се са отмяна на решението на МРСъд и постановяване
друго с отхвърляне и на двата обективно
съединени иска като неоснователни и недоказани.
С тази въззивна
жалба не се правят нови доказателствени
искания пред въззивния съд.
С втората въззивна жалба се навеждат
доводи ,че не е допусната ОФГ в решението на МРС атакувано с първата въззивна
жалба, тъй като при разваляне на алеаторния договор в диспозитива е посочена
правилно частта на ищеца-
жалбоподател от наследствените права от
неговия праводател.
По отношение допълването на първоинстанционното решение жалбоподателите
смятат ,че молбата по чл. 250 от ГПК също е неоснователна, тъй като допълването
диспозитива с уважаване иска по чл. 135 ал.1 от ЗЗД с посочване наследствената част на Г.Х.Д. от
1/6 която дарява на Х., не било необходимо, тъй като никой не оспорвал ,че нейната наследствена част след смъртта на
баща й Х. Д. е 1/6.
С втората жалба се иска както отмяна
на допълнителното решение на МРСъд , така и отмяна диспозитива на същото решение и по
отношение на произнасяне по ОФГ. Не се правят нови доказателствени искания пред
въззивната инстанция.
В срока за отговор на въззивната жалба адв. С.А. от САК като пълномощник на И.И.Д. поддържа ,че и двете жалби са
неоснователни,а атакуваните решения на МРСъд били правилни и постановени в съответствие с
процесуалния закон, обосновани и следвало да бъдат потвърдени от въззивния съд.
С отговора на въззивните жалби няма доказателствени
искания пред въззивния съд.
Въззивният
състав при Врачанският Окръжен съд приема ,че и двете въззивни жалби са
процесуално допустими, тъй като са подадени в законния срок от страни с право
на обжалване, срещу съдебни актове от категорията на обжалваемите.
По въззивната жалба на Г.Х.Д.- С. *** и Х.Н.С.
***,против решение №261/03.08.2018 г по гр.д.№141/17 г по описа на МРС: разгледана по същество жалбата е о с н
о в а т е л н а.
Пред МРСъд И.И.Д. с ЕГН ********** с адрес ***,
чрез адв. С. А. от САК, е предявил против Г.Х.Д.-
С. иск по чл. 87 ал.3 от ЗЗД за разваляне
на договор за прехвърляне на недвижим имот, находящ се в гр. М, а
именно: целият първи етаж и половината от тавана от двуетажна жилищна
сграда,построена в УПИ Парцел ІХ пл.№ 260 кв. 3 по плана на гр. М, целият от
530 кв. м. срещу задължение за гледане и издръжка, обективиран в нот. акт №51
т.І нот. д.№ 135/1984 год. на МзРС, по отношение на прехвърлителката Н. Д. поч.
2014 г, поради неизпълнение на поетите задължения от страна на ответницата до
размера на наследствените права на ищеца – 1/6 идеална част.
При условията
на евентуалност И.Д. е предявил и иск по чл. 135 ал.1 от ЗЗД
против Г.Д.-С. и Х. С. да се признае за относително
недействителен по отношение на И.И.Д. договор за дарение, обективиран в нот.акт
№ 40 т.V рег. № 3958 нот. дело № 612/2011 год. на нотариус Б.М. с рег.№ 593 в
НК, по силата на който Г. Д.- С. дарява на сина си Х. С. самостоятелен обект- жилище, със ЗП от
76.00 кв. м., находящо се на първи етаж от двуетажна двуфамилна жилищна сграда
с РЗП от 186.20 кв. м. както и 1/6 ид.
ч. от самостоятелно жилище, с отделен вход, със ЗП от 39.70 кв. м., находящо се
на първи етаж от двуетажна двуфамилна жилищна сграда, построена в УПИ Парцел ІХ
пл. №260 кв. 3 по плана на гр. М, целият от 530 кв. м. по кадастър, както се
владее имота, а по регулация с площ от 490 кв.м.
С ИМ са представени нот. акт №56/62 г, нот. акт№40/75 г,
нот. акт135/84 г относно собствеността на 2 ЖС както и на отделните етажи
следствие сделките приживе на общите наследодатели Х. и Н. Д.,нот. акт №40/2011
г за дарение от Г.Д. на Х.С.,
удостоверение за наследници на б.ж.Х. Д. поч. 2004 г., у-е за сключен г.брак
между общите наследодатели, скица на имота и удостоверение за данъчна оценка.
В срока за отговор на ИМ по чл. 131 от ГПК Г.Д. поддържа ,че
иска по чл. 87 ал.3 от ЗЗД е изцяло неоснователен, тъй като тя е
изпълнявала задълженията си за издръжка и гледане на наследодателите си, въпреки ,че от 2000 г
след брака й с М.С. се преместила да живее във Враца , но до 2007 г работела в
гр.Мездра и всеки ден е била в дома на
родителите си в гр.Мездра , където до 2000 г е живяла със семейството си на
първия етаж- нейна собственост по силата на алеаторения договор от 1984 г.
Твърди се ,че от 2012 г б.ж.Н. Д. ***
при дъщеря си Г.Д. и семейството й до
смъртта й през 2014 г, а преди това след 2007 до 2012 г съпругът на Г.- М.С. идвал в Мездра , грижел се за тъща си , купувал й храна, дърва и
т.н.Заявява се също ,че майката на ищеца
–З. Д. от 1999 г работи в Гърция ,
Испания , а от 2008 г е в Англия, където е и сина й И.Д.- настоящ ищец и не е могла
да полага грижи и да гледа б.ж.Н. Д., както такива грижи не е полагала и нейната дъщеря от друг брак Й.
,която пък учела до 2011 г в гр.Стара Загора в Тракийския Университет.
Посочва се и факта ,че през 2011 г с влязло в сила съд.
решение Н. Д. е развалила до размера на своята 1/2 ид.ч. договора за издръжка и
гледане по нот. акт№40/1975 г за втория етаж на 2ЖС , по отношение на снаха си З.
и тримата внуци-И. ,Д. и Е. като наследници на б.ж. И. Х. Д. поч. 2006 г., тъй
като не са я гледали и полагали грижи за нея, след което своята 1/2 ид.ч.от втория етаж на 2МЖС в гр.Мездра ,Н. Д. прехвърля на внука си Х.С. отново срещу
издръжка и гледане от негова страна.
По втория иск с правно осн. чл. 135 ал.1 от ЗЗД в
условията на евентуалност, ответницата Г.Д.- С. и Х.С. поддържат ,че той е
недопустим, тъй като не били налице условията на чл. 210 от ГПК за обективно
съединяване на двата иска, но ако бъде приет за съвместно разглеждане - е
неоснователен, тъй като не било налице изискването длъжника да уврежда
кредитора си. Твърди се ,че извършеното
дарение от Г. Д.- С. на Х.С. на първия
етаж на 2ЖС в гр.Мездра било по инициатива на самата Н. Д. приживе и нито тя, нито Г. и Х. са имали
съзнанието ,че с това дарение се уврежда Н. Д. и ако тя е съзнавала ,че това е
така, сама е могла в следващите 3 години след прехвърлянето 2011 г до смъртта си да
заведе този иск по чл. 135 ал.1 от ЗЗД.
С отговора са
приложени многобройни писмени доказателства като тр. книжка на Г.Д., ген. пълномощно от 27.04.2011
г от б.ж.Н. Д. в полза на зет й М.С.,
у-е за сключен гр.брак между Г. и М.С.и
през 1984 г, справки- декларации за Г.С.,
решение№105/15.04.2011 г по гр.д.№1070/2010 г на МРС и решение №355/08.07.2011 г по гр.д.№424/11 г на ВОС, влязло в зак. сила, с което е развален
договор за издръжка и гледане по нот. акт№40/1975 г за втория етаж на 2 ЖС по отношение на Н. Д. до размера на 1/2, у-е
от В и К, нот. покана от Н. Д. до З. Д. от 13.06.2011 г и др.
По делото са
разпитани свидетели и събрани гласни доказателства.
Св. Георги Д.-без кръвно родство със страните, но брат на З. Д./снаха
на б.ж.Н. Д./ заявява ,че от 1977 г живее през една улица от процесната 2ЖС в гр.Мездра.Същият твърди, че е познавал Н., знае
къщата,съпругът й бил починал четири,
пет години преди нея. Един път видял Н.,без да уточни годината, че Н. се опитва да говори по моб.телефон, но споделила с него, че М. и Г. не й вдигат телефона и казала пред
свидетеля, че е прибързала с прехвърлянето, без уточняване на кого и какво? Св.
Д. помагал на Н. с дребни ремонти,
когато се е налагало. Веднъж бил замръзнал водопровод е трябвало да запали
печка, но Н. е споделила пред свидетеля, че няма дърва,без уточняване коя
година е това? Сама си е чистела къщата. Сестра му З. миела прозорци и сменяла
пердета,без уточняване кога? Свидетелят забелязал един ден, че около
къщата има хора от енергоснабдяване и разбрал,
че и спират тока, понеже не е платен. После разбрал, че зетя св.М.С. и свързал ток от неговия етаж. Бабата
е споделяла пред него, че ходи пред Бирената фабрика в града да вижда дъщеря си
Г., тъй като тя бързала да се прибере в гр. Враца, където е живеела. Свидетелят
е виждал Г. в къщата на няколко пъти,без уточняване години и периоди. Според
свидетеля когато имало нужда от
медицинско обслужване на Н., затова се е грижела сестра му З., а малко преди смъртта си баба Н. изчезнала
от гр. Мездра като се говорело из махалата, че е в старчески дом. З.,
сестрата на свидетеля му споделяла, че носи ядене на Н., тъй като тя й се
оплаквала, че няма какво да яде. Св.Д. не знае, къде е починала Н. и не знае
къде е погребана.
Св. Д. Б., без роднинска връзка със
страните твърди, че познава Н., тъй като нейния син И. й е бил съученик, който
е починал през 2006 г. Знае, че на Г. е бил прехвърлен етаж от 2ЖС срещу
издръжка и гледане от родителите й Н. и Х. Д.. Свидетелката не е виждала Г. да идва в имота, тъй като до къщата е имало
магазин, където тя пазарувала ежедневно. Виждала Н. отвън на оградата,като понякога
плачела и се оплаквала, че е сама и никой не я посещава. Това е било около
2010-2011 г., след смъртта на сина й И.. Отвън се виждало, че къщата е със
зацапани прозорци и непочистена. Бабата не била облечена добре. Случвало се е
свидетелката да я води до вкъщи, защото не е можела да се прибере сама, след
като е ходила сама до аптеката.Същата твърди ,че в жилището на Н. последните години преди смъртта
й не е имало ток. Това е било след 2012 г. Разбрала от жените в магазина, че
тока е бил прекъснат. В къщата са живели известно време снаха й З. и дъщеря й Й. от друг брак. З. й е споделяла, че Н. има
здравословни проблеми и тя я е водила на лекар. Понякога е виждала в къщата да
идва М.С. няколко пъти, а З. от 2006 г била заминала да работи в Англия.
Св. П. Н., без роднинска връзка със
страните и съседка на имота от 1970 година твърди, че с имота на Н. ги дели
една мрежа. Знае от Н., че първия етаж от къщата е прехвърлен на Г., срещу
задължение да ги гледа. След като Г. се преместила с мъжа си в гр.Враца за
бабата се грижели И. и З. както и за Х.
Д., докато е бил болен. Виждала е З. да почиства къщата, да сменя пердета, без
да уточнява кога? Понякога идвал съпруга на Г. за малко време,без уточнение за време и години.
Знае, че тока е спиран в къщата и З. се погрижила да се свърже от друго място,
за да има осветление. Никога свидетелката не е виждала Г. да се грижи за майка
си. След смъртта на И. през- 2006г З. се
е грижела изцяло за домакинството. В последните години свидетелката твърди, че Н.
е имала и здравословни проблеми. Движела се е по улицата без да знае къде отива
и са я връщали.Свидетелката е влизала в първия етаж на жилището и е видяла, че
е много мръсно, но не уточнява кога? Н.
се била оплакала на свидетелката, че е недоволна от грижите на Г.,без
уточняване кой период, а два месеца, след като бабата заминала за Враца със зет
си Мл.С., свидетелката е видяла некролог, че Н. е починала.
Св.
В. Г., без роднински връзки със страните по делото, твърди, че
познава Н. и съпруга й, тъй като били
семейни приятели. За тях се е грижел синът им И., който е бил лекар и
след смъртта на баща си Х. продължил да
се грижи за майка си Н.. Знае, че Н. има и дъщеря, но за първи път я е видяла,
когато е починал д-р И.Д. през 2006 г. След знае, че след смъртта на И. в дома са живеели само З., Й./дъщеря на З. от предишен брак/ и
малкия И.. Около година преди да почине Н. свидетелката е ходила при нея. Тя й
се е оплакала, че е останала сама и няма кой да се грижи за нея, казвала ,че ако не е З. да й даде нещо за храна, нямало
кой. Свидетелката помагала на З. веднъж да почистят къщата, било много мръсно.
Нямало светлина и електрическа крушка. Знае, че сметките за домакинството е
плащала З..З. 5 пъти в годината си
идвала от Англия.
Св. И. В. ,без роднински връзки със
страните, твърди, че живее на около 300-400 метра от къщата на Н.. След смъртта
на съпруга й тя е живяла на първия етаж сама. Свидетелят е виждал М.С. около четири, пет пъти да идва при бабата,
като му споделял, че е идвал да я види , че е сама,без да уточнява за кой
период са впечатленията му. Св.В. никога не е чувал,
бабата да се оплаква. Пред него е споделяла, че всичко има в хладилника, но е
сама и и е трудно. В. не познава З.. Виждал е в двора на къщата едно младо момиче и малко дете, но не знае кои
са.След 2012 г. не е виждал Н. , но знае, че известно време тя е била в дома на
М. и Г. ***.
Св. Ц. П., без роднински връзки със
страните, съседка на Г. ***, твърди, че Н. накрая на живота си е живяла във Враца и там е починала. От есента
на 2012 г. била във Враца, имала самостоятелна стая в къщата на Г. и М.. Там за
нея се грижели Г. и М., починала есента на 2014 г. и е погребана в гр. Мездра.
Св. Н. М. братовчед на зетя М.С. живее
в една къща с Г. ***, но на различни
етажи. Знае, че Н. е доведена в гр.
Враца през 2012 г. Преди това М. е ходил в гр. Мездра да види бабата,която
починала през есента на 2014 г. и погребана в гр. Мездра като разходите по
погребението са ги направили М. и Г..
Св.М.С.- съпруг на Г. заявява ,че от
1986 до 2003 г е бил всеки ден в Мездра , тъй като работел в "Транспортна
полиция". Заявява, че от 2000 г се преместили цялото семейство във
Враца. Твърди, че той и Г. са
осигурявали в дома на Н. ток, вода,
плащали данъци на имота, осигурили й телефон и дърва за отопление. От декември
2012 г. Н. е била в гр. Враца при тях. От тогава той е
получавал пенсията й с ген.
пълномощно, имала му доверие , купувал й лекарства,водели я при лич. лекар и
др. грижи.
Свидетелят твърди ,че 2007 г З. е заминала за Англия, а
сина й И. отишъл при нея ,след като
завършил 7 клас.Твърди ,че З. била в
лоши отношения с Н., биела бабата понякога,а Й./ дъщеря на З./ не се грижела за
Н. ,тъй като учела в Ст. Загора до 2011 г. Н. била починала през 2014 г.във гр.
Враца при тях, а свидетеля я е водил при
новия личен лекар във Враца, той и е помагал за лечение. Твърди, че не е имало
период, в който в жилището на Н. да не е имало ток. Съпругата му Г. е работила
в гр. Мездра до м. ноември 2007 г., а след
това е работила в Белоградчик и не е могла всеки ден да идвал в Мездра при майка си.
С оглед
гореизложената факт. обстановка се налагат следните правни изводи:
1.От приложения
по делото алеаторен договор ,
обективиран в нот. акт№51/нот.д.№135/1984 г, се установява ,че б.ж.Х. Д. е продал приживе на дъщеря си Г.Д.
собствеността на първия етаж и 1/2 от тавана на 2МЖС срещу задължението от
нейна страна да гледа баща си и майка си Н. Д., да ги храни, облича, лекува, поддържа и дава подслон докато са живи, а
след това да положи за тях и последни грижи. Предявения иск за
разваляне този алеаторен договор е
заведен от внука И.И.Д. против Г.Д. по
отношение на дела на б.ж. Н. Д. от
процесния имот, за неговата 1/12 от процесния първи етаж на 2МЖС, неправилно посочена като
1/6 ид.ч. в исковата молба,поради виновно неизпълнение от преобретателката,
като в нейна тежест е било да докаже
надлежно изпълнение на алеаторния
договор към б.ж.Н. Д.-нейна майка.
Както е посочил в мотивите си решаващият съдия, за да е
налице изпълнение на сключения алеаторен
договор от 1984 г по отношение 1/2 част на Н.
Д., Г. е следвало да полага грижи
за майка си за задоволяване нуждите й за храна, облекло, лечение, подслон докато е жива и да я погребе според обичаите.
2.По делото са
разпитани свидетели , чиито показания
могат да бъдат разделени на две групи: първата група-св. Г. Д.-брат на снахата
на Н. Д.- З. Д., св. Д. Б.-съученичка на
починалия съпруг на З. Д.- И.Д./поч. 2006 г/, П. Н.- съсед, без родство и В. Г.- без родство от 1998 г семейни приятели със З. и И.Д.. Втората група- И. В.-без родство, съсед на Г.
Д. ***, Ц. П. без родство, съсед в гр. Враца на Г. и М.С.и и
М.С.- съпруг на Г.Д.- С..
Първата група свидетели освен св.П.Н. са заинтересовани от изхода на делото , тъй
като са близко свързани със З. Д.- снаха
на б.ж.Н. Д. и майка на ищеца- И.Д.. Техните показания пред МРСъд за периода от 1984 г/когато е
сключен алеаторния договор / до
завеждане на ИМ през 2017 г,за полаганите от Г. грижи за издръжка и гледане на нейната майка,
не са конкретни, а много общи. Освен
това същите показания ,че само З. Д. се е грижила за
свекърва си не съответстват на факта ,че след 2008 г тя
е заминала да работи в
Англия,където е и сега със сина си И.,*** е било 4-5 пъти годишно.
Втората група свидетели касаят грижите на г. за майка й Н.
в периода от 2012 до смъртта на Н. Д.
през 2014 г, когато тя е живяла във Враца в дома на дъщеря си Г. и по данни на
свидетелите се е чувствала добре, обгрижвана във всяко отношение/св. Цв.П., и
св.Н. М.ов/. Показанията на съпруга на Г.- св.М.С. съдът приема с резерви
доколкото те кореспондират с писмените
доказателства по делото във връзка с факта ,че М. е идвал в Мездра често и е обгрижвал
Н. вместо Г., която след 2007 г е
работела в Белоградчик и във Враца .
3.От
събраните гласни доказателства е безспорно
,че Н. приживе до 2011-2012 г е могла да се грижи сама за себе си, тъй като е
била в добро здраве, а и св. Г.Д., Д. П. Н. не оспорват, че М.С. е идвал макар
и не всеки ден в дома на Н., осигурявал й е дърва, храна и каквото и е било необходимо, като самите
свидетели говорят затова. По делото няма
данни Н. да е изразявала неудволетвореност от това, което е получавала като
грижи или да е била готова и изразявала желание да приема по- конкретни грижи и повече
издръжка от Г. . Когато обаче през есента на 2012 г ,поради влошаване на
здравето й , не е била в състояние да се обслужва сама, тя е приела
предложението да се премести при дъщеря си Г. ***, където да получава в нейното
семейство необходимите грижи, издръжка, което
свидетелства за положителната
оценка на Н. за полученото до този момент, както и за желанието й по това време
договора да бъде запазен и изпълнението му да продължи занапред. В този смисъл
са и показанията на св. Цв.П. и И. В. -без родство и двамата от Враца, пред
които Н. е казвала ,че всичко си има, хвалела се дори ,че има собствена стая,
осигурена с всичко необходимо.
4. Съдът не
приема за доствоерни показанията на първата група свидетели ,които твърдят, че
след смъртта на И.Д. /2006г/ само З. Д. се е грижела за свекърва си, тъй като
се събраха данни,че след 2008 г тя
е отишла със сина си И. да
работи в Англия, където е и по настоящем. Свидетелите не установяват коя година
са видждали З. да чисти дома на Н. , поради което съдът приема, че това е било при временните й
идвания от Англия 4-5 пъти в годината,а
освен това З. е обитавала втория етаж от 2МЖС.
Не е спорен и
факта ,че до 2000 г Г. е живяла със
семейството си в гр.Мездра на първия етаж
в 2МЖС, след което се премества в
гр.Враца, но от труд.й книжка е видно, че до 2007 г тя е работела в гр.Мездра в
"Бирената фабрика", през който
период няма данни по делото да не е изпълнявала задълженията си по алеаторния договор с Н. Д..
Въпреки ,че в алеаторния договор не е била уговорена възможност за полагане грижи от трето лице, М.С. е съпруг на Г. и Н.
е получавала и приемала повече грижи от него след 2007 г до 2011 г, но не се е
противопоставила, а и според съдебната
практика конкретното съдържание на
насрещната престация по договора за издръжка и гледане се определя от
посигнатото между страните съгласие, с оглед нуждата на прехвърлителя и възможностите да се справя
сам.
Не се доказаха
твърденията на свидетелите от първата група ,които чули ,без уточняване коя
година,че тока на Н. е спрян, вечер нямало светлина в дома й. От приложените разпечатки на "ЧЕЗ
Разпределение"АД/ от 01.11.2017 г/ за процесната 2МЖС е видно ,че е имало
4 открити партиди на името на Г. , на Н. и
2 партиди на З..И четирите партиди са
за абонатен № ********** на един
и същ адрес-Мездра ул. ***№3. Адв.А.
е представил друго писмо от 04.01.2018 г на стр. 289 че захранването на обекта
е преустановено преди 2010 г, а
към 2018 г същия не е електрозахранен,
но не е ясно касае ли и четирите партиди?Има писмо по делото от ел. дружеството ,че 2мж като обект на
ул.Ст.Стамболов №3 в гр.Мездра не е
елктрозахранен след проверки от 20.01.2011 г до
19.02.2014 г, който период съвпада с отиването на Н. Д. да живее при
дъщеря си в гр.Враца, което опровергава свидетелските показания на св. Д.Б.,Г. Д.,
по делото и не доказва дали не е имало
електрозахранване преди 2011 г на
първия етаж по партидата само на Н. Д.?
По делото е приложено
и ген. пълномощно от 2011 г
дадено от Н. Д. на зет й М.С., с което той я е записал при нов личен лекар в
гр.Враца, взимал и е пенсията , което показва ,че Н. му е имала изцяло доверие на него и на
Г.- негова съпруга , тъй като са
живеели заедно след 2012 г в гр.Враца и
са се грижели заедно за Н..
При всички случаи ,когато нуждата на кредитора-
прехвърлител от грижи и издръжка според
уговореното стане неудволетворена ,е налице неизпълнение на алеаторния договор,
което се счита за съществено и поражда правото за развалянето му.
С оглед
гореизложеното в настоящия казус ,предвид събраните писмени и гласни доказателства, не се установи
неудволетвореност от страна на Н. Д. /приживе след 1984 до смъртта й 2014г/ от
приобретателката Г.Д., заради неизпълнение на сключения алеаторен договор и разваляне
на същия, поради неизпълнение.
В кориците на
настоящето дело е приложено копие от решение на ВОС, вляло в зак. сила на 23.08.2011 г, с
което по иск на Н. Д. против
наследниците на б.ж.И. Хр. Д./З. Д., Е.,
Д. и И.Д./приживе е развален алеаторния
договор между б.ж.Х. Д. и б.ж.И.Д. от 1975 г по нот. акт№40 , поради
неизпълнение на задължението за гледане
и издръжка на Н. Д. до размера на нейната 1/2 част за
втория етаж на 2МЖС. С мотивите на това решение косвено се опровергават показанията на първата група
свидетели по настоящето дело, свързани с ищеца и неговата майка З. Д., а именно ,че те като наследници на б.ж.И. Хр.Д.
поч. 2006 г са полагали грижи за
издръжка и гледане на Н. Д..
При изложените мотиви решението в частта в която е уважен предявения иск с правно основание чл. 87 ал.3 от ГПК
следва да бъде отменено и постановено друго решение , с което иска се отхвърли
като недоказан.
По втория предявен от ищеца И.И.Д. против Г.
Д.- С. и Х.С. иск с правно основание чл. 135 ал.1 от ЗЗД, съдът приема ,
че е неоснователен, защото е предявен в
условията на евентуалност, т.е. той се обуславя от изхода на делото по главния
иск по чл. 87 ал.3 от ЗЗД, който ВОС при изложените мотиви приема за недоказан
и следва да отхвърли като такъв.
По въззивната жалба на Г.Х.Д.- С. *** и Х.Н.С.
***,против решение №15/30.01.2019 г за
поправка на ОФГ и допълване на решението по гр.д.№141/17 г по описа на МРС: Разгледана по същество жалбата е о с н о в а т е л н а.
В диспозитива на първоначалното решение №261/03.08.2018 г на МРСъд по делото правилно
е отбелязано ,че се отхвърля иска на И.Д. с прав. основание чл. 87 ал.3 от ЗЗД над 1/12 до 1/2 . Квотата на И.И.Д. правилно е
опредЕ. според ЗН в размер на 1/12, а не
е 1/6 както е поискано в ИМ от него. Когато иска се отхвърля в останалата част над 1/12 , то е
до размера на дела на Н. Д., който е 1/2
, а не 1/6. Затова решението за поправка
на ОФГ следва да бъде отменено и
постановено друго с отхвърляне молбата за поправка на ОФГ.
По отношение
допълване решението на МРС с включване в
диспозитива на първоначалното решение№261/03.08.2018 г, уважаване иска по чл. 135 ал.1 от ЗЗД и за
втори имот представляващ 1/6 ид.ч. от друго самостоятелно жилище от
39,10 кв.м., находящо се на първия етаж от процесната 2МЖС, съд. състав приема
следното:в делото няма никакви доказателства
тази 1/6 ид. ч. от друг
самостоятелен имот в процесния парцел в гр.Мездра има ли връзка с общата
наследодателка Н. Д.? По данни в жалбата този имот бил наследствената част на Г.Д. от откритото
наследство след смъртта на нейния баща Хр.Д. поч. 2004 г.При това положение
иска по чл. 135 ал.1 от ЗЗД за този втори имот
не касае един и същ кредитор и е
останал недоказан. МРСъд неправилно е допълнил
в диспозитива на своето решение на осн. чл. 250 от ГПК и този втори имот включен в нот. акт№40/2011 г за дарение.
Във връзка
с изложените мотиви втората въззивна жалба също е основателна
,следва да се уважи ,а решението на МРС под №15/30.01.2019 г се
отмени изцяло и постанови друго с отхвърляне на
молбата на адв. А. за поправка на
ОФГ и допълване основното решение по делото като неоснователни.
При този изход
на делото ответникът дължи на жалбоподателите направените от тях разноски
пред въззивната инстанция в общ размер
от 538 лв/ адв. възнаграждение 300 лв и д.т. от 238 лв / и пред първоинстанционния съд в размер на 600 лв/
адв. възнаграждение /.
С оглед гореизложеното съд. състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА решение №261/03.08.2018
г по гр.д.№141/2017 г по описа на МРСъд
И решение №15/30.01.2019 г по гр.д.№141/2017 г за поправка на ОФГ и
допълване основното решение и вместо тях
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от И.И.Д.
с ЕГН ********** ***,чрез адв. С. Ст.А. от САК против Г.Х.Д.- С. с ЕГН **********,*** , иск с правно основание чл. 87
ал.3 от ЗЗД като НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от И.И.Д.
с ЕГН ********** ***,чрез адв. С. Ст.А. от САК против Г.Х.Д.- С. с ЕГН ********** *** и Х.Н.С. с ЕГН ********** *** иск с правно основание чл. 135 ал.1 от ЗЗД като НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ молба вх.№ 3838/12.09.2018 г в
МРСъд от адв. Св.А. от САК, като проц. представител
на И.И.Д. ,за поправка на ОФГ и допълване решение №261/03.08.2017 г като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА
И.И.Д. с ЕГН ********** *** да заплати на Г.Д.- С. ***
и Х.
Н.С. *** общо сумата от 1138 лв/хиляда сто тридесет и осем лева/
разноски за двете съдебни инстанции.
Решението
подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщението до страните пред ВКС.
Председател
:
Членове:1/ 2/