Решение по адм. дело №226/2025 на Административен съд - Шумен

Производството по настоящото дело е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. чл.39, ал.1 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД), образувано по жалба на Б. Р. Х. от [населено място], чрез адв. П. П., против изричен отказ от 10.03.2025г. на К.П.Б“ ООД със седалище и адрес на управление [населено място], представлявано от Н.П.П по заявление от 10.02.2025г.

Оспорващият твърди, че на 10.02.2025 г. е изпратил на ответната страна заявление, с което на осн. чл. 15 и чл. 20 от Регламент (EС) 679 от 2016 г. на Европейския парламент и на съвета, изискал от администратора копие на личните данни, които са в процес на обработване по смисъла на чл. 15, §3 от Регламента, във връзка със сключен между страните договор за потребителски кредит, като връчването на заявлението било извършено чрез лицензиран пощенски оператор - „Еконт Експрес“АД и заявлението е доставено на дружеството на 11.02.2025 г., видно от приложена към жалбата обратна разписка. Заявява, че на 30.04.2025 г. от съдебните книжа по АД № 148/2025 г. по описа на Административен съд – Шумен, образувано срещу мълчалив отказ за произнасяне по заявлението констатирал, че ответното дружество е постановило отговор, съдържащ изричен отказ по заявлението, тъй като с него се отказва предоставянето на копие от личните данни обработвани от кредитора във връзка със сключените договори за потребителски кредит, както и данните за извършените плащания по тях. Счита, че постановения изричен отказ не отговаря на изискванията за форма по смисъла на чл. 59, т. 8 АПК, поради липсата на подпис на неговия издател, което обуславя неговата нищожност.На следващо място сочи, че актът е постановен е в несъответствие с материалния закон, в случая с изискванията на приложимия Регламент и не съответства на целта на закона. По изложените в жалбата съображения обосновава извод, че изричния отказ е нищожен, а в условията на алтернативност, незаконосъобразен и отправя искане същият да бъде обявен за нищожен и да се върне преписката със задължителни указания за произнасяне по подаденото заявление. В случай на незаконосъобразност- да бъде отменена, частта в която не са предоставени данните за извършените във връзка с договора плащания, като се върне преписката със задължителни указания за произнасяне по подаденото заявление.

Със писмен отговор с рег. № ДА-01-1537/28.05.2025 г. по описа на ШАдмС ответникът “К.П.Б“ ООД, представя постъпилото пред дружеството искане за упражнено право на достъп и право на преносимост, депозирано от заявителя-Б.Х.

на 11.02.2025г. и изготвения писмен отговор на заявеното право на достъп от администратора, изпратен на 10.03.2025г. по електронен път на адвоката на заявителя, съдържащо копие от обработваните лични данни на субекта. В писмения отговор са изложени подробни съображения, обосноваващи становището на ответника за недопустимост на депозираната жалба, поради просрочие на същата. Сочи, че оспорения изричен отказ е изпратен до заявителя, чрез адв. П.П. на изрично посочен в искането електронен адрес. Следователно съобщението е получено на 10.03.2025 г. и срокът за обжалването му е започнал да тече от 11.03.2025 г. и в този смисъл жалбата, депозирана на 07.05.2025 г. се явява просрочена. Неприемливо според ответника е позоваването на жалбоподателя на „узнаването в хода на делото“, а именно по АД № 148/2025 г. и Определение № 687/29.04.2025 г. на постановения изричен отказ, което позоваване на жалбоподателя за по-късно узнаване в хода на съдебното производство по жалбата срещу мълчаливия отказ, едва на 30.04.2025 г. не може да измени момента на съобщаване при условие, че е налице надлежно изпращане на изричния отказ по електронен път. В тази връзка отправя искане за оставяне без разглеждане жалбата като недопустима поради просрочие и прекратяване на производството без разглеждане по същество. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание, страните редовно призовани, не се явяват и не изпращат представители.От оспорващия е депозирани молби с рег. №ДА-01-1837/26.06.2025 г. и с рег.№ДА-01-2532/01.10.2025г. по описа на ШАдмС с изявление, че поддържа жалбата срещу оспорения изричен отказ и отправя искане за уважаването й като основателна и доказана. Отправя искане същият да бъде обявен за нищожен и да се върне преписката със задължителни указания за произнасяне по подаденото заявление. В условията на алтернативност и в случай, че съдът приеме, че обжалваният изричен отказ е незаконосъобразен, отправя искане за отмяната му в частта, от която не е предоставено копие или обобщена информация от съдържащите се в договора лични данни, както и в частта ,с която не са предоставени данните за извършване във връзка с договора плащания, като се върне преписката със задължителни указания за произнасяне по заявлението в тази му част. Претендира разноски съгласно прил. списък.Прави възражение за недължимост и прекомерност на претендираното адвокатско/юрисконсултско възнаграждение от ответното дружество.Представя писмени бележки и съдебна практика..

Шуменският административен съд като взе предвид въведения с жалбата предмет на съдебен контрол за законосъобразност, намира оспорването в частта му относно релевираните доводи за несъответствие с материалния закон, в случая с изискванията на приложимия Регламент и несъответствие с целта на закона за недопустимо по следните съображения:

Предмет на съдебен контрол е оспорен по реда на ч.39, ал.1 от ЗЗЛД изричен отказ на “К.П.“ ООД да се произнесе по заявление, подадено от настоящия оспорващ на 10.02.2025 г.

Видно от приложените писмени доказателства, със заявление подписано с КЕП от пълномощника на заявителя-адв.П.П. на основание чл.37б от ЗЗЛД, депозирано пред ответната страна на 10.02.2025 г. жалбоподателят, на основание чл.15 и чл.20 от Регламент (ЕС) 679/2016г. на ЕП и на Съвета изискал от администратора копие на личните данни, които са в процес на обработване по смисъла на чл.15, §3 от Регламента, във връзка със сключени между страните договори за потребителски кредит, както и копие на сключените договори между Б.Х. като кредитополучател и “К.П.Б.“ ООД като кредитодател ,както и предоставените с направените плащания лични данни, от които да е видно суми в какъв размер и на кои дати са постъпили за погашения по сключените договори за кредит и за погашения на кои компоненти от договора са използвани от кредитора заплатените суми (в т.число главница, лихви, такси, неустойки и др.). В заявлението изрично е посочено, всички книжа и съобщения, адресирани до заявителя, вкл. и отговора на заявлението да бъдат изпращани на електронен адрес:[електронна поща]., като същият се счита и за адрес на кореспонденция.Връчването на заявлението било извършено чрез лицензиран пощенски оператор - „Еконт Експрес“АД и същото е доставено на дружеството на 11.02.2025 г., видно от приложена към жалбата обратна разписка.

Във връзка с подаденото заявление е изготвен писмен отговор от дружеството-администратор на лични данни писмен /л.49-52 от делото/ ,с който дружеството представя информация относно обработваните лични данни на заявителя-Б.Х. във връзка със сключените между страните договори, посочени в част Приложение№1 (име, презиме, фамилия, ЕГН, номер и издател на лична карта, постоянен и настоящ адрес, телефонен номер), както и допълнителна информация по чл.54 от ЗЗЛД относно целите на обработката:категориите лични данни, за които се отнася, категориите получатели, на които личните данни ще бъдат разкрити, периода на съхранение на личните данни, правото да поиска от администратора коригиране или изтриване на лични данни и правото да възрази срещу обработването на лични данни, както и правото му да поиска ограничаване на обработването на лични данни и да подаде жалба до надзорния орган-КЗЛД и относно правото на преносимост.В писмения отговор ответникът изразява становище, че счита искането за предоставяне копия от договорите и за извършените по тях плащания и погашения за прекомерно и неоснователно, като сочи, че на първо място като страна по договорите заявителят е получил еднообразен екземпляр от същите при сключване на договорите, а на следващо, че дружеството има задължение само и единствено да предостави копие на обработваните лични данни.Сочи, че исканата от заявителя информация относно извършените от кредитополучателя към кредитора плащания не попада в обхвата на заявеното право на достъп по ЗЗЛД.Към писмения отговор е приложено Приложение№1 относно обработваните от администратора лични данни на заявителя.

По делото не се оспорва по изрично изявление на жалбоподателя обективирано в молба с рег.№ДА-01-2245/15.08.2025 г. и обявено с определение на съда от 07.10.2025г. за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че писменият отговор по подаденото заявление, ведно с Приложение№1 към него, обективиращ изричния отказ на ответника-предмет на жалбата е изпратен под формата на електронно писмо до субекта-оспорващия, чрез адв.П.П., на изрично посочения в заявлението електронен адрес [електронна поща].,в съответствие с чл.18а, ал.2 от АПК и получен от последния на 10.03.2025г. в 11:37часа.Следователно, след като отговорът на администратора е изпратен на 10.03.2025г. на обичайно използвания от заявителя електронен адрес, налице е редовно извършено съобщение по реда на чл.18а, ал.2 от АПК, поради което срокът за обжалване на изричния отказ тече от 11.03.2025 г. и е изтекъл на 25.03.2025 г. /вторник, присъствен ден/ и в този смисъл, жалбата, депозирана пред съда на 07.05.2025г. и заведена с вх.№ДА-01-1315 по описа на ШадмС се явява просрочена и като такава недопустима на основание чл.159 т.5 от АПК, поради просрочие на оспорването.В този смисъл е и последователната и непротиворечива съдебна практика, съгласно която когато страната изрично е посочила електронен адрес за кореспонденция и отговорът е изпратен на него е налице редовно извършено съобщаване на акта по смисъла на чл.18а от АПК и срокът за обжалване тече от този момент /вж.Определение№14146/12.11.2019г. по а.д.№11336/2019г. на ВАС, Решение№8035/18.06.2014г. по а.д.№3544/2014г. на ВАС/.Нещо повече в жалбата пред съда оспорващият не е оспорил, че е получил отговора на администратора, обективиращ отказ по подаденото заявление на 10.03.2025г. на посочения в заявлението електронен адрес.Практиката на ВАС сочи, че липсата на оспорване на страната, че е получила административния акт на посочен електронен адрес означава,че срокът за обжалване започва от момента на изпращане /вж.Определение№2496/21.02.2017г. по а.д.№2194/2017г. на ВАС/.Ето защо , напълно неоснователно и необосновано с оглед доказателствата по делото е позоваването на жалбоподателя на „узнаване за постановения изричен отказ в хода на съдебното производство“ по жалбата срещу мълчаливия отказ на 30.04.2025г., предмет на А.д.№148/2025г. по описа на ШАдмС.

При така обсъдените доказателства съдът приема, че жалбата на Б.Р.Х. от [населено място], чрез адв. П.П., против изричен отказ от 10.03.2025г. на “К.Б.“ ООД със седалище и адрес на управление [населено място], представлявано от Н.П.П. по заявление от 10.02.2025г. само в частта й относно релевираните доводи за незаконосъобразност, поради несъответствие с материалния закон, в случая с изискванията на приложимия Регламент и несъответствие с целта на закона е недопустима на основание чл.159 т.5 от АПК, поради просрочие на оспорването, с оглед на което същата следва да се остави без разглеждане само в тази й част, а производството по нея само в частта досежно релевираните доводи за незаконосъобразност следва да се прекрати,без разглеждането й по същество.

Независимо от горното, жалбата срещу изричен отказ от 10.03.2025г. на “Кеш Пойнт България“ ООД със седалище и адрес на управление [населено място], представлявано от Н.П.П. по заявление от Б.Х.Х.от [населено място], чрез адв. П.П. от 10.02.2025г., в частта и относно доводите за нищожност, поради неспазване на предвидената в чл. 59, т. 8 АПК, поради липсата на подпис на издател е допустима, с оглед разпоредбата на чл.149,ал.5 от АПК, поради което съдът дължи произнасяне по така наведените доводи за нищожност.

Съгласно ЗЗЛД са налице два алтернативни начина за защита на субекта на данни при нарушаване на правата му по Регламент (ЕС) 2016/679 и по ЗЗЛД – сезиране на КЗЛД, регламентирано в чл. 38 ал. 1 от ЗЗЛД и сезиране на съд с жалба срещу действия или актове на администратора на лични данни, която се разглежда по реда на АПК, съгласно чл.39 ал.1 от ЗЗЛД. По делото е установено, видно от представеното удостоверение на КЗЛД, че пред комисията няма висящо или приключило административно производство, което да е идентично като предмет и страни с настоящото съдебно производство, поради което не е налице процесуална пречка за сезиране на съда с процесния спор.Съгласно разпоредбата на чл.149,ал.5 от АПК административните актове могат да се оспорят с искане за обявяване на нищожността им без ограничение във времето, с оглед на което съдът приема, че жалбата в частта и досежно релевирания довод за нищожност е осъществено в законовия регламентиран срок.

Съдът приема за безспорно обстоятелството, че между жалбоподателя и ответника “К.П.Б.“ ООД със седалище и адрес на управление [населено място], са налице облигационни отношения, възникнали по силата на сключен договор за потребителски кредит, наличието на което обстоятелство не е спорно по делото. Оспорващият е субект, чийто лични данни са обработвани от дружеството– ответник, и съответно има право като субект на това обработване на достъп до обработваните му от администратора лични данни, съгласно чл.15 от Регламент (ЕС) 2016/679 на ЕП и на Съвета от 27 април 2016г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Регламент 2016/679).

Ответникът попада в хипотезата на определението по чл.4 т.7 от Регламент 2016/679, съгласно която „администратор“ означава физическо или юридическо лице, публичен орган, агенция или друга структура, която сама или съвместно с други определя целите и средствата за обработването на лични данни; когато целите и средствата за това обработване се определят от правото на Съюза или правото на държава членка, администраторът или специалните критерии за неговото определяне могат да бъдат установени в правото на Съюза или в правото на държава членка.

Следователно оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, в законоустановения срок и при липса на забраната по чл.39 ал.4 от ЗЗЛД, е процесуално допустимо. Разгледана по същество, жалбата е основателна при следните съображения:

Според чл.4 §1 от Регламент 2016/679, „лични данни“ означава всяка информация, свързана с идентифицирано физическо лице или физическо лице, което може да бъде идентифицирано („субект на данни“); физическо лице, което може да бъде идентифицирано, е лице, което може да бъде идентифицирано, пряко или непряко, по-специално чрез идентификатор като име, идентификационен номер, данни за местонахождение, онлайн идентификатор или по един или повече признаци, специфични за физическата, физиологичната, генетичната, психическата, умствената, икономическата, културната или социална идентичност на това физическо лице. "Обработване" на лични данни по определението на чл.4 параграф 2 от ОРЗД означава всяка операция или съвкупност от операции, извършвана с лични данни или набор от лични данни чрез автоматични или други средства като събиране, записване, организиране, структуриране, съхранение, адаптиране или промяна, извличане, консултиране, употреба, разкриване чрез предаване, разпространяване или друг начин, по който данните стават достъпни, подреждане или комбиниране, ограничаване, изтриване или унищожаване.

В чл.15 от Регламент 2016/679, е предвидено „право на достъп на субекта на данните“, като в параграф 1 е прието, че „субектът на данните има право да получи от администратора потвърждение дали се обработват лични данни, свързани с него, и ако това е така, да получи достъп до данните“. Според чл.15 §3 от Регламент 2016/679 „администраторът предоставя копие от личните данни, които са в процес на обработване“.

В конкретния случай отправеното от жалбоподателя искане до администратора на лични данни, несъмнено има характер на заявление по смисъла на чл.37б ал.1 от ЗЗЛД и съдържа реквизитите по чл.37в от ЗЗЛД. Същото е подадено във връзка с упражняване на правата по чл.15 от Регламент 2016/679 и предвид цитираните разпоредби, администраторът е длъжен да предостави копие от личните данни на субекта, така както предвижда чл.15 §3 от Регламент 2016/679.

Въз основа на приобщените по делото доказателства, съдът намира, че ответникът “К.П.Б.“ ООД, който по силата на определението по чл.4, т.7 от Регламент 2016/679 е „администратор“ на лични данни е постановил нищожен акт. Видно от представената преписка и изявлението в отговора и изразеното становище от дружеството, администраторът на лични данни е отговорил на оспорващия по електронен път, но без писмото да е подписано с валиден квалифициран електронен подпис. Видно от писмото- отговор и Приложение№1 , в него се съдържа отбелязване, че автор на същото е П.С.Л—длъжностно лице по защита на данните, но липсва положен подпис– ръкописен или електронен. Ето защо, съдът приема, че оспореният акт е издаден при неспазване на установената форма и при допуснато съществено нарушение на административно производствените правила. Това е така, защото в случая администраторът на лични данни е постановил оспорения с настоящата жалба отказ при неспазване на установената в закона форма по смисъла на чл.59 ал.2, т.8 от АПК, доколкото в представения от органа документ липсва подпис на издателя на документа. Липсата на подпис е съществен порок, тъй като води до невъзможност да се установи издателят на акта и спазването на изискването за компетентност, което от своя страна съставлява основание за прогласяване на нищожността на акта. Полагането на подпис свидетелства за формираната воля на органа за издаване на съответния акт и е потвърждение, че този акт изхожда именно от него. Липсата на този съществен реквизит води до невъзможност за установяване, че актът е издаден от компетентния орган, а липсата на материална и/или персонална компетентност на издателя води до нищожност на издадения от него акт, която подлежи на обявяване от съда.

Въз основа на изложеното и като провери законосъобразността на оспорения акт по реда на чл.168 от АПК, съдът приема, че същият е нищожен. Жалбата, като основателна следва да се уважи, а обжалваното писмо- изричен отказ от 10.03.2025г. на “К.П.Б“ ООД със седалище и адрес на управление [населено място], представлявано от Н.П.П. по заявление от 10.02.2025г. следва да бъде прогласено за нищожно и на основание чл.173 ал.2 и чл.174 от АПК преписката следва да бъде изпратена на администратора на лични данни “К.П.Б.“ ООД за ново произнасяне в 30-дневен срок от влизане в сила на решението, съобразно изложените мотиви от съда, които са задължителни относно приложението на материалния и процесуалния закон.

С оглед изхода на спора и на основание чл.143 ал.1 от АПК, претенцията на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски е основателна, поради което ответникът по жалбата следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя направените от него по делото разноски в размер на 10,00 лева, представляващи внесена държавна такса. На основание чл.38 ал.2, във връзка с чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, пълномощникът на жалбоподателя има право на адвокатско възнаграждение, с оглед представените по делото: договор за правна защита и съдействие за оказване на адвокатска помощ безплатно и пълномощно, поради което ответникът по жалбата следва да бъде осъден да заплати на пълномощника на жалбоподателя адвокатско възнаграждение в размер на 900,00 лева, който размер съответства на действителната фактическа и правна сложност на делото и е пропорционален спрямо извършената правна защита, при приложението на чл.36, ал.2 от ЗА и съобразяване на Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело С-438/22.

Водим от горните мотиви, на основание чл. 172, ал. 2 във връзка с чл. 173, ал. 2 и чл. 174 от АПК, съдът

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Б.Р.Х. от [населено място], чрез адв. П.П. против изричен отказ от 10.03.2025г. на “К.П.Б.“ ООД със седалище и адрес на управление [населено място], представлявано от Н.П.Ппо заявление от 10.02.2025г. само в частта досежно доводите за незаконосъобразност на отказа.

ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 226 по описа за 2025г. на Административен съд – Шумен само в частта досежно доводите за незаконосъобразност на изричен отказ от 10.03.2025г. на “К.П.Б“ ООД със седалище и адрес на управление [населено място], представлявано от Н.П.П.по заявление от 10.02.2025г.

На основание чл.160, ал.1 от АПК решението в гореупомената прекратителна част, съставляващо определение подлежи на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд на РБългария. Частната жалба се подава чрез Административен съд – Шумен.

 

ОБЯВЯВА по жалба на Б.Х.Х. от [населено място], [улица], вх.2, ет.6, ап.41 за НИЩОЖЕН изричен отказ от 10.03.2025г. на “К.П.Б.“ ООД със седалище и адрес на управление [населено място], представлявано от Н.П.П, в качеството му на администратор на лични данни.

ИЗПРАЩА преписката на “К.П.Б.“ ООД, [ЕИК] със седалище и адрес на управление [населено място], район Младост, [улица], ет.5, представлявано от Н.П.Пв, в качеството му на администратор на лични данни, за произнасяне по заявление на Б.Р.Х от [населено място] от 10.02.2025год., при съобразяване с указанията по тълкуване и прилагане на закона в мотивите на настоящото решение, в 30-дневен срок от влизане в сила на решението.

ОСЪЖДА “К.П.Б“ ООД, [ЕИК] със седалище и адрес на управление [населено място], район Младост, [улица], ет.5, представлявано от Н.П.П, да на заплати Б.Р.Х с [ЕГН] от [населено място], [улица], вх.2, ет.6, ап.41сумата 10,00 (десет) лева, разноски по делото.

ОСЪЖДА “К.П.Б“ ООД, [ЕИК] със седалище и адрес на управление [населено място], район Младост, [улица], ет.5, представлявано от Н.П.П, да заплати в полза на адвокат П.С.П от Адвокатска колегия–София,с [улица],00 (деветстотин) лева, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана на Б.Р.Хот [населено място] безплатна адвокатска помощ и съдействие на основание чл.38 ал.1 т.2 от Закон за адвокатурата.

Решението в частта досежно обявената нищожност на обжалвания изричен отказ подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, ведно с препис от него.