Р Е Ш Е Н И Е
Гр.
Видин, 09.02.2010
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Видински
районен съд, наказателна колегия, в публичното заседание на двадесети и шести
януари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО КРАЧУНОВ
при секретаря М. П. като разгледа
докладваното от съдия Крачунов ГР. Д. № 1651 по описа за 2009 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е с правно основание чл. 149 и 150 от СК.
Предявени
са обективно съединени искове от В.Ц.И. с ЕГН ********** *** като майка и
законен представител на малолетното си дете Божидар Тихомиров Т. с ЕГН **********
против Т.П.Т. ЕГН ********** ***. Твърди
се в исковата молба, че с решение по гр.д. № 388/2006г. по описа на ВРС,
ответникът е осъден да заплаща издръжка на детето си в размер на 30.00 лева
месечно. Поддържа се, че обстоятелствата са се изменили. Сочи се, че детето ходи
на детска градина редовно и тази година е в предучилищна възраст. Налага се да
посреща повече разходи за детето – обучение по английски език, предучилищни
помагала, дрехи, храна. Същевременно условията в страната са променени –
животът е поскъпнал в сравнение с периода от преди три години, когато е присъдена
издръжката.
Иска се от Съда да постанови решение, с
което да измени издръжката от 30.00 лева на 80 лева, считано от предявяването
на иска, до отпадане или прекратяване на основанието за заплащането й, ведно
със законната лихва при забава, както и да измени размера на издръжката за една
година назад – 06.10.2008 г. – 06.10.2009 г. от 30 лв. на 60 лв. месечно.
Иска се и допускане на предварително
изпълнение на решението. Претендират се разноските по делото.
Ответникът, чрез назначения му особен
представител, е подал отговор в едномесечния срок, се представлява в съдебно
заседание и се поддържа становище за неоснователност на иска.
От събраните по делото доказателства,
Съдът прие за установено следното от фактическа страна: От представеното удостоверение
за раждане издадено въз основа на акт за раждане № 1841/29.09.2003 год, е видно,
че страните по делото са родители на детето и като такива страните са
процесуално легитимирани. С решение постановено по гр.д. № 388/2006г. по описа
на ВРС е осъден ответника да заплаща издръжка в месечен размер на 30.00лв. на
детето си, считано от 01.12.2005г.
При определянето на тази издръжка детето
е било на три години. Понастоящем детето е на шест години.
От представените служебни бележки е
видно, че детето е посещавало редовно детска градина, а през учебната 2009/2010
е вече ученик в гр. Видин.
При
така установената фактическа обстановка Съдът намира, че предявения иск за
изменение на издръжката за една година назад на основание чл. 149 СК е
недопустим. Правото да се иска изменение на вече присъдена издръжка се поражда
от осъществени факти, които да се субсидират под хипотезата на чл. 150 СК -
изменение на обстоятелствата, като изменението може да се постанови само за в
бъдеще. Възможността да бъде присъдена издръжка за минал момент е предвидена в
чл. 149 СК, като изключение от правилото, че съдебното решение установява и
внася безспорност в отношенията между страните за в бъдеще, тъй като вземането
за издръжка цели задоволяване на основните, алиментни нужди на правоимащия. За
това законът предоставя особена закрила на лице, което има право на издръжка да
я търси за минал период, за който нуждата от издръжка е била налице.
Изключението, обаче следва да се прилага и тълкува ограничително, ето защо при
вече присъдена издръжка, нейното изменение може да се иска само за в бъдеще, но
не и за минал момент от една година назад. При изменение на обстоятелствата
/нарастване на нуждите/, правоимащото лице следва да поиска преразглеждане на
въпроса с размера на издръжката, което законът допуска да се осъществи само за
в бъдеще. Тук специалната закрила при първоначално определяне на издръжката не
е необходима, тъй като издръжка е присъдена и за този минал период не може да
се презюмира нуждата от такава. Следователно иск за изменение на определена
издръжка за минал период - една година назад от предявяването на искането, е
процесуално недопустим. В този смисъл е и т. 8 от Постановление № 5 от
16.XI.1970 г., Пленум на ВС. Постановлението е прието при действието на
отменения Семеен кодекс от 1968 г., но е приложимо и сега, тъй като третираната
в него материя е сходно уредена и в сега действащия Семеен кодекс от 2009 г.
По отношение на втория обективно
съединен иск, Съдът намира, че са налице условията на чл. 150 от СК и
предявеният иск е за увеличаване на размера на издръжката за бъдещ период е основателен.
Налице е изменение на обстоятелствата, с оглед на увеличилата се възраст на
детето и нарасналите му нужди през изминалия период от около три години.
При определяне размера на дължимата
издръжка, Съдът взе предвид обстоятелствата, че основните грижи по отглеждането
и възпитаването на детето се полагат от неговата майка, която е с минимални
доходи. Ответникът е освободена от грижите по отглеждане и възпитание на
детето. Следва да се отчете и възрастта на детето, нуждите му в сравнение с
момента на предходното определяне на издръжката са се увеличили значително.
По делото се събраха доказателства само относно
доходите на ищеца. Доказателства за доходите на ответника не бяха събрани, но
тъй като същият е млад човек и в трудоспособна възраст, е длъжен и може да
осигурява издръжката на своето дете, и това му задължение произтича от
императивния характер на чл. 143 от СК.
При определяне размера на издръжката
Съдът се съобрази с разпоредбата на чл.143 от СК, а именно че размерът на
издръжката се определя от нуждите на детето и възможностите на родителите му. С
оглед данните по делото, съдът приема, че за цялостната издръжка на детето са
необходими месечно по 130.00 лева, от които ответникът ще следва да бъде осъден
да заплаща по 80.00 лева, а остатъкът ще следва да се осигурява от майката на
детето. Началният момент, от който се дължи настоящата издръжка, следва да бъде
от датата на предявяване на иска - 06.10.2009г.
Предвид
гореизложеното, ответникът ще следва да бъде осъден да заплаща месечна издръжка
на малолетното си дете в размер на 80.00 лева, считано от 06.10.2009 г., ведно
със законната лихва при забава, както и да заплати ДТ върху увеличения размер
на издръжката в размер на 72 лева.
На основание чл. 78, ал. 7 ГПК ответникът
ще следва да заплати и направените разноски за назначения му особен
представител – адвокатско възнаграждение в размер на 100 лв. в полза на
Националното бюро за правна помощ
На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК,
следва да се допусне предварително изпълнение на решението.
Воден от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА
производството по отношение на предявения от В.Ц.И. с ЕГН ********** иск за
увеличаване на издръжка за минало време, считано една година назад от
06.10.2009 г., поради процесуалната му недопустимост.
ИЗМЕНЯ
размера на издръжката, която Т.П.Т. ЕГН ********** ***, е осъден да заплаща
по силата на влязло в сила решение, постановено по гр. д. № 388/2006г. по описа
на ВРС, на своето дете Божидар
Тихомиров Т. с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител В.Ц.И. с ЕГН ********** *** като УВЕЛИЧАВА
този размер от 30.00 лева на 80.00 лева, считано от 06.10.2009 г. до изменение,
отпадане или прекратяване на основанието за заплащането й, ведно със законната
лихва при забава.
ОСЪЖДА
Т.П.Т. ЕГН ********** *** да заплати държавна такса върху увеличения размер на
присъдената издръжка, в размер на 72 лева.
ОСЪЖДА Т.П.Т. ЕГН ********** *** да заплати на Национално бюро
за правна помощ – София сумата от 100,00лв. /сто лева/, представляваща
възнаграждение за предоставената му правна помощ по гр. д. № 1651 / 2009 г. на
Районен съд гр. Видин.
ДОПУСКА
на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК предварително изпълнение на решението.
Частта от съдебно решение, с която е
прекратено производството има характер на определение и подлежи на обжалване с частна
жалба в едноседмичен срок от съобщаването му.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Видинския окръжен съд в двуседмичен срок от обявяването му – 09.02.2009г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: