№ 6570
гр. София, 29.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Ина Бр. Маринова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско
дело № 20241100510084 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на А. А. И. срещу решение № 8914/15.05.2024
г. по гр.д. № 12569/2023 г. по описа на СРС, 57 състав, в частта, с която на основание
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79 и чл. 86 ЗЗД е признато за установено, че жалбоподателят
дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумите, както следва: 4039,64 лв. – главница за
доставена топлинна енергия за периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г. в имот, намиращ
се в гр. София, ж.к. „******* *******, аб. № *******, ведно със законната лихва от
21.07.2022 г. до погасяването; 531,60 лв., представляваща мораторна лихва върху
главницата за топлинна енергия за периода от 16.10.2020 г. до 06.07.2022 г.; 56,44 лв.,
представляваща главница за дялово разпределение за периода от 01.06.2019 г. до
30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 21.07.2022 г. до погасяването; 11,27 лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода от 31.07.2019 г. до 06.07.2022 г.
Жалбоподателят твърди, че решението в обжалваната част, с която исковете да
уважени, е неправилно. Поддържа, че не е потребител на топлинни услуги в
процесния имот, поради което не дължи заплащането на цената им. Счита също така,
1
че не дължи мораторна лихва, тъй като не е изпаднал в забава. Оспорва задълженията
за дялово разпределение, тъй като не е налице основание за присъждане на такива
суми в полза на ищеца. Ето защо, моли обжалваното решение да бъде отменено и
исковете да бъдат отхвърлени. Претендира разноските по производството.
Ответникът по жалбата - „Топлофикация София“ ЕАД, оспорва жалба, като
счита, че решението на СРС е правилно и моли същото да бъде потвърдено.
Претендира разноските по производството.
Третото лице помагач – „Бруната България“ ООД, не подава отговор на
въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз
основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от „Топлофикация София“ ЕАД с
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че
ответникът А. А. И. дължи в полза на „Топлофикация София“ ЕАД следните суми:
4039,64 лв. – главница за доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
м.05.2019 г. до м.04.2021 г. в имот, намиращ се в гр. София, ж.к. „******* *******, аб.
№ *******, ведно със законната лихва от 21.07.2022 г. до погасяването; сумата в
размер на 543,95 лв. – мораторна лихва върху посочената главница за периода от
16.10.2020 г. до 06.07.2022 г.; сумата в размер на 58,92 лв. – главница за дялово
разпределение за периода от м.06.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от
21.07.2022 г. до погасяването; сумата в размер на 11,27 лв. – мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение за периода от 31.07.2019 г. до 06.07.2022 г.
Исковете са уважени частично, като е признато за установено, че ответникът
дължи на ищеца сумите, както следва: 4039,64 лв. – главница за доставена топлинна
енергия за периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г. в имот, намиращ се в гр. София, ж.к.
„******* *******, аб. № *******, ведно със законната лихва от 21.07.2022 г. до
погасяването; 531,60 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия за периода от 16.10.2020 г. до 06.07.2022 г.; 56,44 лв.,
представляваща главница за дялово разпределение за периода от 01.06.2019 г. до
30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 21.07.2022 г. до погасяването; 11,27 лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода от 31.07.2019 г. до 06.07.2022 г.
Решението е обжалвано от ответника в частта, с която предявените срещу него
искове са уважени.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е
2
валидно и допустимо в обжалваната част.
Видно от представения по делото нотариален акт № 83 от 12.07.1990 г. по н.д.
№ 5108/1990 г., ответникът-въззивник е придобил собствеността по отношение на
процесния имот.
Отношенията между доставчика и потребителя на топлинна енергия за исковия
период се уреждат от Закона за енергетиката. В него е предвидено, че, за да бъде
обвързано едно лице от договор за продажба на топлинна енергия с топлопреносното
предприятие при публично известни общи условия, следва да бъде установено, че
същото има качеството на потребител на топлинна енергия за битови нужди. На
основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Съгласно чл. 153,
ал. 6 ЗЕ клиентите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването
към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия,
отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.
Следователно, за да бъде определено едно лице като потребител на топлинна енергия
за битови нужди съгласно цитираната законова норма, е достатъчно да бъде
установено по делото, че същото е собственик или носител на вещно право на
ползване върху имот, който е присъединен към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение.
Следователно, имотът се намира в сграда, в която ищецът извършва продажба
на топлинна енергия за битови нужди, поради което и по силата на действащата
нормативна уредба - чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката, собственикът на имота
има качеството на потребител на доставената топлинна енергия. Поради изложеното,
съдът приема, че в периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г. между страните по делото са
налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с
включените в тях права и задължения на страните, съгласно общите условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София” ЕАД, както
и Закон за енергетиката, като ищецът има задължение да доставя топлинна услуга в
имота, а ответникът – да заплаща цената .
Съгласно общите условия на „Топлофикация София” ЕАД, действащи в исковия
период, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими вноски за топлинни
енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. С оглед
общите условия на „Топлофикация София” ЕАД, вземанията за заплащане на цената за
предоставената топлинна енергия са изискуеми с изтичане на срока за плащане, както
беше посочено - 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33,
ал. 1 от общите условия на „Топлофикация София” ЕАД), като потребителите изпадат
в забава след изготвяне на изравнителната сметка за съответния период на
3
потребление (чл. 33, ал. 4 от общите условия на „Топлофикация София” ЕАД).
Следователно, моментът на изискуемостта на вземанията и момента, от който
потребителите се считат в забава, не съвпадат, като по общите условия на
„Топлофикация София” ЕАД за изпадане в забава не е необходимо публикуване на
сметките на интернет страницата на доставчика на топлинни услуги, а потребителите
са в забава след изтичане на 45-дневен срок от издаването на всяка от двете общи
фактури. Следователно, неоснователно е възражението, че ответникът не е изпаднал в
забава по отношение изпълнението на задължението да заплащането цената за
потребена топлинна енергия.
Неоснователно е и възражението на жалбоподателя, че не е налице основание за
„Топлофикация София” ЕАД да претендира и до получава плащане на цената за
осъщественото дялово разпределение. Съгласно чл. 22, ал. 2 и чл. 36, ал. 1 и 2 от
действащите в процесния период общи условия на „Топлофикация София” ЕАД,
потребителите заплащат на доставчика както сумите за потребление на топлинна
енергия, така и сумите за извършване на услугата „дялово разпределение“ от избрания
от тях търговец, като стойността се формира от: 1. цена за обслужване на партидата
на клиента, включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2. цена за отчитане на един
уред за дялово разпределение и броя на уредите в имота на клиента и 3. за отчитане на
уредите за дялово разпределение, извън обявените от търговеца дати се заплаща
допълнителна цена по ценоразпис, определен от продавача. Редът и начинът на
заплащане на услугата дялово разпределение се определя от продавача, съгласувано с
търговците, извършващи услугата и се обявява по подходящ начин на клиентите.
В случая и въз основа на съвкупната преценка на доказателствата по делото,
въззивният съд приема, че услугата дялово разпределение е била реално извършена за
имота на ответника, поради което претенцията за заплащането е установена в своето
основание. Размерът на претендираната цена за дялово разпределение не е спорен
между страните, поради което искът за главница за услугата „дялово разпределение“ е
уважен правилно от районния съд.
Жалбоподателят не дължи лихва за забавено изпълнение на задължението за
заплащане на цена за дялово разпределение, доколкото в общите условия не е
предвиден срок за изпълнение, а ищецът не е представил доказателства за отправена
показа за заплащане на задължението (чл. 84, ал. 2 ЗЗД).
Във връзка с изложеното се налага извод, че решението следва да бъде
отменено в частта, с която искът за мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение е уважен.
В останалата обжалвана част решението е правилно и следва да бъде
потвърдено.
Предвид изхода на обжалването, решението следва да бъде отменено и в частта,
4
с която са присъдени разноски за първоинстанционното производство и заповедното
производство в полза на ищеца над сумата в размер на 1035,75 лв. до сумата в размер
на 1038,27 лв.
По разноските:
При този изход на спора в полза на жалбоподателя следва да се присъди сумата
в размер на 0,38 лв. – разноски за въззивното производство съобразно уважената част
от жалбата, а в полза на процесуалния представител на жалбоподателя следва да се
присъди: сумата в размер на 2,33 лв. – допълнително адвокатско възнаграждение за
заповедното и първоинстанционното производство съобразно отхвърлената част от
исковете, както и сумата в размер на 1,86 лв. - адвокатско възнаграждение за
въззивното производство съобразно уважената част от жалбата.
В полза на въззиваемото дружество следва да бъде присъдена сумата в размер
на 99,76 лв. – разноски за юрисконсултско възнаграждение съобразно отхвърлената
част от жалбата.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 8914/15.05.2024 г. по гр.д. № 12569/2023 г. по описа на
СРС, 57 състав, в частта, с която е признато за установено, че А. А. И. дължи на
„Топлофикация София“ ЕАД сумата в размер на 11,27 лв., представляваща мораторна
лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.07.2019 г. до
06.07.2022 г., както и в частта, с която в полза на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
********* са присъдени разноски за първоинстанционното производство и за
заповедното производство над сумата в размер на 1035,75 лв. до сумата в размер на
1038,27 лв., и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ********* срещу
А. А. И., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 11,27 лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода от 31.07.2019 г. до 06.07.2022 г.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 8914/15.05.2024 г. по гр.д. № 12569/2023 г. по
описа на СРС, 57 състав, в частта, с която е признато за установено, че А. А. И. дължи
на „Топлофикация София“ ЕАД на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1,
вр. чл. 200 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД сумите, както следва: 4039,64 лв. – главница за доставена
топлинна енергия за периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г. в имот, намиращ се в гр.
5
София, ж.к. „******* *******, аб. № *******, ведно със законната лихва от 21.07.2022
г. до погасяването; 531,60 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия за периода от 16.10.2020 г. до 06.07.2022 г.; 56,44 лв.,
представляваща главница за дялово разпределение за периода от 01.06.2019 г. до
30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 21.07.2022 г. до погасяването.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ********* да заплати в полза на
А. А. И., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 0,38 лв. –
разноски за въззивното производство съобразно уважената част от жалбата.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ********* да заплати в полза на
адвокат И. А. И. на основание чл. 38, ал. 2 ЗА сумата в размер на 2,33 лв. –
допълнително адвокатско възнаграждение за заповедното производство и
първоинстанционното производство съобразно отхвърлената част от исковете, както и
сумата в размер на 1,86 лв. - адвокатско възнаграждение за въззивното производство
съобразно уважената част от жалбата.
ОСЪЖДА А. А. И., ЕГН ********** да заплати в полза на „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК ********* на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 99,76
лв. – разноски по производството за юрисконсултско възнаграждение съобразно
отхвърлената част от жалбата.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач – „Бруната
България“ ООД, на страната на ответника по жалбата - „Топлофикация София“ ЕАД.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6