РЕШЕНИЕ
№ 27
гр. Петрич, 17.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ в публично заседание на единадесети
февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЕТЯ ХАНТОВА
при участието на секретаря Десислава Домусчиева
като разгледа докладваното от ПЕТЯ ХАНТОВА Административно
наказателно дело № 20241230200588 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Х. Е. С., ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес: с. М., ул.
„Д.Х.“ №*, община Петрич против Електронен фиш серия К № 9469421 издаден от
ОДМВР- Благоевград, с който на основание чл.189 ал.4 от ЗДвП във вр. с чл.182 ал.2, т.5 от
ЗДвП и за нарушение на чл.21, ал.2, във връзка с чл.21, ал.1 от ЗДвП, на жалбоподателя е
наложена глоба в размер на 600 лв. /шестстотин лева/.
В жалбата, подадена от недоволния жалбоподател, се съдържат оплаквания за процесуална и
материална незаконосъобразност на атакувания ЕФ, с оглед на което се иска неговата
отмяна. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на атакувания електронен
фиш поради допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на
приложимия материален закон.
Сочи се, че описанието на нарушението е неточно, тъй като липсва допустимия толеранс на
техническа грешка според техническата спецификация на уреда. Също така, неяснота се
явява и в описание на мястото на вмененото му нарушение, което нарушава правата на
жалбоподателя, да се защитава в правилната посока, както и да бъде наясно с това за какво
нарушение е обвинен. Счита, че по неправилен начин, се е осъществило засичането на
скоростта, като смята, че е имало наличие на човешка намеса. На последно място, посочва,
че не става ясно за какво нарушение е ангажирана отговорността му, като счита, че
посочените разпоредби навеждат към объркване което влияе върху правото му на защита. В
открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява лично, а се
представлява от надлежно упълномощен процесуален представител - адвокат. Иска се от
1
съда да отмени електронния фиш като незаконосъобразен. Претендира разноски.
Ответникът по жалбата- Областна дирекция на МВР Благоевград, не изпраща представител
и не изразява становище по жалбата.
Районна прокуратура-Благоевград редовно призовани не се представяла и не изразява
становище за подадена жалба.
Петричкият районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения, като
съобрази и доводите на процесуалния представител на жалбоподателя и след като се запозна
със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на
чл.14 и чл.18 НПК, намира за установено следното:
От фактическа страна:
На 29.07.2024 г. в 16:18 часа в Област Благоевград, община Петрич, с. Митино, района на
разклона за с. Митино, с посока на движение от гр. Петрич към ГКПП- Кулата, при
максимална разрешена скорост за населено място 50 кв./ч, въведено с пътен знак Б26 и
приспаднат толеранс е констатирано нарушение на скоростта на движение на моторно
превозно средство- л.а. А. А6 с регистрационен № ****, собственост на Х. Е. С..
Нарушението е установено и заснето с автоматизирано техническо средство /АТСС/ №
TRF1-M 578, както следва: при разрешена стойност на скоростта 50 км./ч е установена
стойност на скоростта на движение на посоченото по-горе МПС от 102 км/ч, т.е.
констатирана е превишена стойност на скоростта от 52 км/ч.
За времето на работа с АТСС, полицейският служител, работил със системата – свид. И. е
изготвил протокол, рег. № 314р-15131/05.08.2024г. - приложение към чл.10, ал.1 от Наредба
№ 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, като
надлежно е вписал нарушението в дневник за отразяване на резултатите от използване на
технически средства на АТСС TFR1-M с № 578 (л.15 от делото)
При обработка на заснетите нарушения, въз основа на разпознатия регистрационен номер на
МПС, бил изготвен електронен фиш, в който били въведени данни за това, че след навлизане
на превозното средство в контролираната зоната е измерена скорост на движение от 52 км/ч.
/след съответно приспадане от измерената скорост от 55 км/ч на допустимата грешка при
измерването – т.нар. толеранс/.
По делото не са ангажирани доказателства жалбоподателят писмено да е декларирал, че
установеното на 05.08.2024 г., движение на собствения му автомобил с превишена скорост в
нарушение на правилата по ЗДвП е направено при управление на автомобила от друго лице,
каквато възможност е предвидена с разпоредбата на чл. 189, ал.5. Следователно, въведената
от закона презумпция, че при неподаване на писмена декларация с данни за лицето,
извършило нарушението, в 14- дневен срок от получаването на електронния фиш от
собственика, то именно собственикът на МПС- то се смята за извършител на нарушението,
санкционирано с електронния фиш, се явява необорена, доколкото в производството не се
2
ангажират доказателства в тази насока.
Затова, с оглед разпоредбата на чл.188, ал.1, предл.1 от ЗДвП бил издаден процесният фиш,
с който на основание чл.189 ал.4 от ЗДвП във вр. с чл.182 ал.2, т.6 от ЗДвП и за нарушение
на чл.21, ал.2, във връзка с чл.21, ал.1 от ЗДвП на жалбоподателя била наложена глоба 600
лв. за извършено нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП, във вр. с чл.21, ал.1.
Електронният фиш бил връчен на жалбоподателя на 05.08.2024 г., който на 07.08.2024 г.
подал жалбата, предмет на разглеждане на производството.
По доказателствата:
Съдът възприе гореизложената фактическа обстановка за установена по несъмнен начин,
предвид приетите по делото писмени доказателства, а именно: ЕФ серия К № 9469421 от
29.07.2024 г., справка за нарушител/водач за Х. С., заверено копие на Заповед № 8121з-
1632/02.12.2021 г/. издадена от Министъра на МВР, относно определяне на служби за
контрол по ЗДвП и определяне на длъжностни лица от МВР да издават фишове за налагане
на глоби, да съставят АУАН, да издават НП, да изготвят технически средства и системи за
измервания и контрол да осъществяват контролна дейност по ЗДвП, снимков материал- 1
брой, протокол за използване на Автоматизирано техническо средство или система вид
TFR1-M 578 с рег. № 314р-15131/05.08.2024 г., с дата на използване- 29.07.2024 г., Протокол
№ 3-2-24 от проверката на мобилна система за видеоконтрол TFR- 1M, Дневник за
отразяване на резултатите от използване на технически средства, писмо от ДАМТН с изх. №
57-00-48/1/29.10.2024 г., ведно със заверено копие на Заповед № 2050-2/09.02.2024 г. на
Председателя на ДАМТН, писмо от АПИ, ОПУ- Благоевград с изх. № 11-00-268/04.11.2024
г., Писмо от РУ на МВР- Петрич рег. № 314000-10991/11.11.2024г., Протокол за използване
на АТСС с № TRF-1M-M 578, Протокол № 3-2-24 от проверката на МС за видеоконтрол
„TFR-1M”, Писмо с рег. № 3145000-11662/28.11.2024 г. на РУ на МВР- Петрич.
Разпитани като свидетели по делото били и полицейските служители, оперирал със
системата и снел информацията от АТСС- Х. Й. и Х. Г.- полицейски служител, замествал
колега в дълъг болничен, проверил протокола от процесната дата. От техните показания се
потвърждава всичко изложено във фактическата обстановка и установено от писмените
доказателства. Подчертават факта, че при издаването на Електронния фиш, нямало човешка
намеса, също така че устройството, което е снимало нарушението е прикрепено към
служебния автомобил, и следва да се ползва със стационарен ефект. Обясняват конкретния
начин, с когото се осъществява проверката и нанасянето на данните върху издадения
Електронен фиш. Съдът намира, че няма никакъв спор за изложените факти от свидетелите,
а всички доказателствени източници са абсолютно непротиворечиви и дават пълна картина
за процесните събития. Ето защо, съдът кредитира изцяло показанията им като пълни,
последователни и обективни.
При преценка на приобщените по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност
прочетени по реда на чл.283 от НПК вр.чл.84 ЗАНН, както и от дадените свидетелски
3
показания, които настоящия състав кредитира изцяло като пълни, последователни и
изчерпателни, като поради липсата на противоречия в тях, както и поради липсата на такива
с всички останали писмени доказателства по делото, съдът не следва да излага съображения
на основание чл.305, ал.3 НПК- per argumentum a contrario.
Съдът, преценявайки установените факти по делото и доводите на страните, приема
за установено от ПРАВНА СТРАНА следното:
Жалбата е допустима - подадена е в законоустановения срок, от процесуално легитимирано
лице и съдържа всички изискуеми реквизити за нейната редовност, което обуславя
пораждането на предвидения й в закона суспензивен и деволутивен ефект.
Разгледана по съществото си тя се явява неоснователна, поради следните съображения:
По приложение на процесуалния закон:
Съдържанието на електронния фиш е нормативно определено в специалния закон, като
съгласно §1, т.1 от ДР на ЗАНН и §6, т.63 от ДР на ЗДвП електронен фиш е електронно
изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез
административно- информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за
нарушения от автоматизирани технически средства или системи. Електронният фиш се
приравнява като правно действие едновременно до акта за установяване на
административно нарушение и до наказателното постановление, но по отношение на
изискванията за неговата форма, съдържание и реда за издаването му, правилата на ЗАНН са
неприложими.
Съгласно разпоредбата на 21, ал. 1 от ЗДвП при избиране скоростта на движение на водача
на пътно превозно средство е забранено да превишава посочените във визираната правна
норма стойности на скоростта в километри в час. Според ал. 2 на цитираната разпоредба,
когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в
ал. 1, това се сигнализира с пътен знак.
Според нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание
лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни
точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за
налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш
съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на
чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на
когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените
разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане.
Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи.
Обжалваният електронен фиш е издаден по образец и в съответствие с изискванията на чл.
189, ал. 4 от ЗДвП, в който са посочени изчерпателно реквизитите, които следва да съдържа
4
ЕФ. В същия са посочени: териториалната структура на Министерството на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението – ОДМВР – Благоевград; мястото -
обл. Благоевград, община Петрич, с. Митино, района на разклона за с. Митиново, с посока
на движение от град Петрич към ГКПП Кулата, датата на извършване на нарушението –
29.07.2024 г.; точният час на извършване на нарушението – 16:18 часа; регистрационният
номер на МПС – Е 5555КР; собственикът, на когото е регистрирано превозното средство и
чиято отговорност е ангажирана – Х. Е. С.; описание на нарушението - управление на лек
автомобил с превишена скорост от 102 км/ч (след приспаднат толеранс от 3 км/ч) при
максимално разрешена скорост от 50 км/ч, сигнализирана с пътен знак В26; нарушената
разпоредба– чл. 21, ал. 2 във вр. с чл.21 ал.1 от ЗДвП; размерът на глобата– 600,00 лв.;
срокът, сметката и мястото за доброволното й заплащане – четиринадесетдневен срок, в
БНБ, по указаната банкова сметка. В тази връзка неоснователно е инвокираното в жалбата
бланкетно възражение за непълнота в реквизитите на съдържанието на ЕФ, което се отнася
до въпроса относно ненаписания приспаднат толеранс. Както беше посочено по- горе,
установени са фактите които трябва да бъдат написани в издадения ЕФ, а от свидетелските
показания на св. Й. се установява че толеранса се постановява от системата автоматично.
Поради което, съдът счита, че това възражение е неоснователно и не представлява
допуснато процесуално нарушение от страна на органа който е издал ЕФ.
Неоснователно е и твърдението на жалбоподателя, че местоизвършването на нарушението е
описано по начин, от който не ставало ясно точното местоположение на лекия автомобил
към момента на установяване на нарушението с АТСС. По делото се събраха достатъчно
доказателства, определящи недвусмислено точното местоположение на автомобила при
заснемането му, включително и точните географски координати на процесното МПС към
момента на констатиране на нарушението на описания в ЕФ конкретен пътен участък, а и
също се установява от дадените свидетелски показания.
Според чл. 43, ал. 4 от ЗИ периодичността на последващите проверки се определя със
заповед на председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор
(ДАМТН), която се обнародва в "Държавен вестник" и се обявява в официалния бюлетин на
агенцията. Техническото средство тип TFR1-М, с което е заснето и установено твърдяното
нарушението, е мобилно съгласно § 6, т. 65, б. "б" от ДР на ЗДвП. Същото е било годно за
употреба, видно и от представения Протокол по делото с № 3-2-24 г. от 20.03.2024 г., от
което се установява че техническото средство е било годно за употреба след извършена
проверка, а именно тази годност е действала и към момента на извършването на
нарушението на 29.07.2024 г.
В случая е съставен Протокол по чл.10 ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. (л.15 от
делото), който съдържа изискуемите реквизити - дата на използване, място на контрол,
посока на движение на контролираните МПС, ограничение на скоростта с пътен знак - 50
км/ч, посока на задействане на камерата – П (приближаващ), режим на измерване – С
(стационарен), начало и край на работа, номер на първото и на последното статично
изображение. В протокола е посочен номера на служебния автомобил, в който е било
5
разположено мобилното АТСС – Е 2911ВР, отразено е времето на работа на АТСС, както и
рег. номер на първо и последно статично изображение/видеозапис, както и общия брой на
установените с АТСС нарушения, вписано е името на лицето, експлоатирало АТСС, като
същото е положило и подпис в протокола. Към протокола не е приложена снимка на АТСС,
съгласно чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., но изискването на тази
правна норма се отнася само и единствено до временно разположени на участък от пътя
АТСС (в този смисъл Решение № 4744/13.07.2023 г. по адм. д. № 3934/2023 г. на
Административен съд – София, Решение № 5220/11.06.2024 г. по к.а.н.д.№ № 852/2024 г. на
Административен съд - Пловдив ).
Съгласно чл. 11, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за измерване на скоростта от
мобилно АТСС се използват (алтернативно): 1) служебни автомобили или мотоциклети,
движещи се в пътнотранспортния поток; 2) служебни автомобили или мотоциклети,
работещи на място за контрол или 3) АТСС, разположени временно на участък от пътя. В
случая, видно от приобщения по делото доказателствен материал, мобилното АТСС е било
разположено в служебен автомобил, работещ на място за контрол, а не е било разположено
на участък на пътя. Поради това не се изисква изготвяне на снимка на уреда по смисъла на
чл. 10, ал. 3 от Наредбата. Но дори и да се приеме, че снимка за разположението на АТСС е
била необходима, пропускът да бъде приложена такава снимка не представлява съществено
нарушение от категорията на абсолютните и не опорочава нормативно уредените условия и
ред за използване на АТСС за контрол на правилата на движение по пътищата до степен,
която да доведе до отмяната на издадения вследствие на това ЕФ (в този смисъл Решение №
4597/07.05.2024 г. по к.а.н д № 506/2024 г. на Административен съд – Варна, Решение №
3276/25.04.2024 г. по к.а.н.д.№ 2439/2023 г. на Административен съд – Бургас, Решение №
4638/08.05.2024 г. по к.а.н.д. № 505/2024 г. на Административен съд – Варна).
В процесния протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з532 от 12.05.2015 г. е посочено
разстоянието от пътния знак – В26, с който е въведено ограничение от 50 км/ч до АТСС в
метри.
От представеното по делото статично изображение може да се разчете регистрационния
номер на процесното МПС. Видно от приобщения по делото снимков материал (л.14 от
делото), снимковото изображение е на приближаващ се лек автомобил с рег.№****, каквато
именно е и отразената в Протокола по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015
г. посока на задействане на техническото средство. На фотоса, освен заснетия автомобил на
жалбоподателя, няма други заснети в близост до него автомобили. Според настоящия
съдебен състав, всяко лице, което няма проблеми със зрението, не би следвало да бъде
затруднено да разчете регистрационния номер на заснетия автомобил.
Противно на твърденията на процесуалния представител на жалбоподателя, процесната
хипотеза не попада в приложното поле на разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от Наредба № 8121з-
532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Нарушението е
установено с мобилно АТСС, но не във време на движение – в протокола по чл. 10, ал. 1 от
6
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. е удостоверено, че измерването е в стационарен
режим, поради което не е имало забрана за санкциониране на деянието с електронен фиш.
Във връзка със стореното възражение, че посредством мобилни АТСС е недопустимо
издаването на ЕФ, за което се привеждат аргументи и от ТР № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС по т.
д. № 1/2013 г., е необходимо да се направят следните уточнения: На първо място, изразът "в
отсъствие на контролен орган и нарушител" се отнася до издаването на ЕФ (тази теза е
застъпена и в цитираното ТР), а не до установяването и заснемането на нарушението, както
твърди жалбоподателят. На второ място, разграничението между стационарни и мобилни
АТСС, дадено, от една страна, в ТР, и от друга – в нормативната база, изменена и допълнена
след постановяването му, е въз основа на различни критерии. Според ТР "стационарно
техническо средство е това, което е предварително позиционирано и трайно поставено на
пътя..., а мобилни технически средства са всички останали, които са прикрепени към
служебен автомобил на контролните органи... ". Според разпоредбата на т. 65 от § 6 от ДР на
ЗДвП АТСС се подразделят на "стационарни – прикрепени към земята и обслужвани
периодично от контролен орган" и "мобилни – прикрепени към превозно средство или
временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на
контролен орган, който поставя начало и край на работния процес". Оттук следва, че
даденото в ТР определение за стационарни технически средства обхваща и "мобилните"
такива (според нормативната уредба), които са временно разположени на участък от пътя, а
не прикрепени към превозно средство. Изводът е, че издаването на ЕФ посредством
мобилни АТСС, които са разположени временно на пътя или които са прикрепени към МПС
на контролен орган, но работят на място е допустимо. На същото сочи, по аргумент от
противното, и изр. 2 на чл. 11, ал. 2 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 за условията и
реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата, издадена от министъра на вътрешните работи, според
което за нарушения, установени с мобилни АТСС във време на движение (т. е. – прикрепени
към МПС, което се движи в пътнотранспортния поток и осъществяващи контрол по време на
движение), електронни фишове не се издават. Въз основа на изложеното, съдът отхвърля
като неоснователно и това защитно възражение.
Неоснователно е възражението на защитника за липса на реквизити в Протокола за
използване на АТСС, водещи до неяснота на административното обвинение, в конкретност
липса за данни на начало и край на участъка на използване на АТСС. Видно от самия
протокол и указанията му за попълване тези реквизити са изискуеми и приложими само в
случай на използване на АТСС по време движение, какъвто категорично се установи, че не
е настоящия случай.
С оглед изложеното горе, съдът намира, че не са налице никакви, дори и служебно
установени съществени нарушения на процесуалните правила при издаване на ЕФ, които да
обусловят отмяна на атакувания санкционен акт на това формално основание.
Горепосоченото становище за неоснователност на жалбата се застъпва от съда и по
7
отношение на приложения в случая материален закон, респ. материално-правните норми,
посочени в оспорвания електронен фиш.
Между страните по делото не е спорно, че в конкретния пътен участък разрешената
стойност на скоростта е 50 км/ч, въведена с пътен знак В26, който указва на водачите че е
забранено движението със скорост, по- висока от означената въвежда ограничение на
допустимата максимална скорост на движение съгласно чл. 21, ал.1 от ЗДвП. Числото,
изобразено върху пътния знак указва допустимата максимална скорост на движение.
Установено е, че при по път 3-198 к. 69+150 в въведен пътен знак В26, с който
максималната скорост е 50 км./ч. Изрично в Протокол за използване на АТСС с рег. № 314р-
20779 от 20.10.2023 г. е посочено, че контролният орган е констатирал поставен пътен знак
В26, а сигнализираната с него максимално допустима скорост е 50 км/ч. Протоколът по
чл.10, ал.1 от Наредбата е официален свидетелстващ документ, който е редовно съставен и
като такъв се ползва с присъщата му материална доказателствена сила относно
удостоверените в него обстоятелства, която следва да бъде зачетена по делото.
Безспорно е установено по делото, че въведеното с пътен знак В26 ограничение на скоростта
от 50 км/ч не е спазено от жалбоподателя, който е управлявал МПС - лек автомобил марка
„А. А6“ с рег. № **** с установена чрез мобилно АТСС TFR1-M с № 578 стойност на
скоростта (след приспаднат толеранс) от 102 км/ч, което превишава разрешената стойност на
скоростта с 52 км/ч.
Авторството на деянието от страна на жалбоподателя също е доказано от обективна страна –
тъй като, по делото не са наведени твърдения, нито са представени доказателства
жалбоподателят да е подал писмена декларация в ОД на МВР – Благоевград с данни за друго
лице, което да е извършило нарушението. Следователно деянието е извършено от
жалбоподателя и е съставомерно от обективна страна по повдигнатото му административно
обвинение по чл. 21 ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДвП.
От субективна страна деянието е извършено виновно и при форма на вината пряк умисъл.
Видно от приложената по делото справка за нарушител/водач, жалбоподателят е
правоспособен водач на МПС (от 2010 година) и като такъв е бил е запознат към датата на
деянието със задълженията при управление на МПС, в т.ч. и със задълженията му по чл.21,
ал.2 вр. ал.1 ЗДвП, да избира скоростта на движение на управляваното от него МПС,
спазвайки общата забрана за превишаване на скоростта в населено място и въведените
ограничения сигнализирани с пътен знак. Жалбоподателят е гражданин на град Петрич и е
наясно, че при движението си в посочения в ЕФ пътен участък, на инкриминираната дата и
час се е движил извън населено място, бил е наясно и с максимално допустимата скорост, с
която е трябвало да се движи съгласно нормативните изисквания и въпреки това е
управлявал лекия автомобил с по-висока скорост, т.е. в случая съзнателно не е спазил
нормативните ограничения на скоростта на движение в населеното място. Към момента на
извършването му жалбоподателят е формирал съзнание за проявлението на всички признаци
от състава на нарушението – съзнавал е, че управлява моторно превозно средство, с каква
скорост се движи, както и какво е действащото ограничение при движение на посочения
8
пътен участък. В този смисъл, съдът приема, че жалбоподателят - пълнолетно и вменяемо
лице е съзнавал общественоопасния характер на деянието си и общественоопасните
последици от същото, и е искал настъпването на тези последици.
По наказанието:
Правилно е приложена санкционната разпоредба на чл.189 ал.4 във вр. с чл.182 ал.2 т.6 от
ЗДвП, предвиждаща издаване на електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен
за съответното нарушение при наличието на условията за това, които са безспорно
установени по делото. За превишаване на разрешената максимална скорост санкциите са
установени в разпоредбата на чл.182 ЗДвП, вида и размера на които са определени в
зависимост от стойността на конкретното превишаване на скоростта. Санкциите са
диференцирани в пет отделни алинеи с оглед обстоятелството дали превишаването на
скоростта е извършено в населено място (ал.1) или извън населено място (ал.2), като са
предвидени и по-тежко наказуеми състави в хипотезите на особеност на субекта на
нарушението (ал.3), при повторно извършено нарушение (ал.4) и системно такова (ал.5).
В настоящия случай, мястото на извършване на нарушението е извън населено място – обл.
Благоевград, общ. Петрич, с. Митино, в района на разклона за с. Митиново с посока на
движение от гр.Петрич към ГКПП - Кулата, и приложение намира разпоредбата на чл.182,
ал.2 ЗДвП, която санкционира превишаване на разрешената скорост извън населено място. С
оглед установената стойност на скоростта на автомобила от 102 км/ч, която превишава
разрешената стойност на скоростта с 52 км/ч, наказанието е по предвидената в т.6 на ал.2 от
чл.182 ЗДвП алтернатива - за превишаване над 50 км/ч - глоба в размер на 600 лв. Глобата е
предвидена от законодателя във фиксиран абсолютен размер, който не подлежи на преценка
от съда.
Съдът намира, че в случая не може да се приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, тъй като
в чл.189з ЗДвП законодателят е изрично е предвидил, че нарушенията по ЗДвП не могат да
се квалифицират като маловажен случай. Управлението на МПС представлява дейност със
завишен риск и една от най-честите причини за настъпване на ПТП е движението с
несъобразена или превишена скорост /както в случая/, ведно с обстоятелството, че
нарушението е извършено с товарен автомобил и от професионален водач на самостоятелно
основание обосновава неприложимост на института „маловажен случай“.
Предвид безспорно доказаното административно нарушение и законосъобразното
ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, съдът следва
да постанови решение, с което да потвърди обжалвания електронен фиш, като
законосъобразен.
По разноските:
Съобразно чл.63д, ал.1 от ЗАНН страните имат право на разноски по
реда на АПК. В настоящия случай и при този изход на делото право на разноски има
9
административно-наказващият орган. По делото не е сторено искане от страна на АНО или
негов процесуален представител за заплащане на разноски, нито пък са представени
доказателства за направени от АНО разноски, поради което и такива не следва да бъдат
присъждани. Що се касае за разноските, сторени от жалбоподателя – същите, пак с оглед
изхода на делото не следва да бъдат репарирани.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.2, т.5, вр. ал.9 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство или система серия К № 9469421 на ОДМВР -
гр.Благоевград, с който на Х. Е. С. ЕГН **********, от с.М., ул. „Д.Х.“ № *, за нарушение
чл. 21, ал.2 във вр. ал.1 от ЗДвП и на основание чл.189, ал.4 , във вр. с чл. 182, ал.2, т.6 му е
наложена глоба в размер на 600 лева, като ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователно искането на Х. Е. С. ЕГН **********, от
с.М., ул. „Д.Х.“ № * за заплащане на сторените от него разноски в хода на производството.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - гр. Благоевград
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Петрич: _______________________
10