№ 13
гр. Сливница, 31.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Николай Св. Василев
при участието на секретаря Паулина Бл. Велкова
като разгледа докладваното от Николай Св. Василев Гражданско дело №
20201890100564 по описа за 2020 година
Производството е образувано по искова молба от К. СТ. Г., с която
против АНТ. ГР. Н. е предявен иск с правно основание чл. 21, ал. 4 от СК за
установяване на липса на съвместен принос по отношение на придобития по
време на брака недвижим имот –дворно място с площ 725 кв.м., с кад. № 785,
включен в *** от квартал 17 по плана на с. А., представляващ северната част
на имот с идентификатор № ****, заедно с построената в имота едноетажна
жилищна сграда с площ 57 кв.м. с идентификатор № ****.2.
В исковата молба се твърди, че на ** г. страните са сключили
граждански брак. Твърди се, че от 1992 г. съпрузите живеят във фактическа
раздяла. Посочва се, че с решение № * от 23.12.2004 г. по гр. д. № 4243/2014
г. по описа на РС – П. бракът между страните е бил прекратен. Посочва, че по
време на брака е придобил недвижим имот-дворно място с площ 725 кв.м.,
представляващо имот с кадастрален номер 785, част от *** от квартал 17 по
плана на с. А., ведно с построената в имота едноетажна жилищна сграда.
Счита, че имотът е придобит без принос от страна на ответницата. Ето защо
се иска да се установи липсата на съвместен принос и че имотът е
собственост изцяло на ищеца.
В отговора на исковата молба ответницата посочва, че имотът е
придобит в режим на съпружеска имуществена общност, като тя има принос в
продобиването. Твърди, че по време на брака е отглеждала роденото от брака
им с ищеца дете. Твърди, че ищецът не е полагал грижи за прехвърлителите
на процесния имот. По тези съображения моли искът да бъде отхвърлен.
Претендира разноски.
Съдът, като обсъди твърденията на страните и събраните по делото
1
доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
Според чл. 24, ал. 1 от СК вещните права, придобити по време на брака
в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи,
независимо от това на чие име са придобити. Съвместният принос се
предполага до доказване на противното и може да се изразява във влагане на
средства, на труд, в грижи за децата и в работа в домакинството /чл. 24, ал. 2
и ал. 3 от СК/. Наличието на съвместен принос означава общото имущество
да е придобито в резултат от общите усилия на двамата съпрузи и то към
момента на придобиването.
Съгласно чл. 21, ал. 4, т. 1 от СК искът за липса на съвместен принос
може да се предяви от съпруг по време на брака или след неговото
прекратяване. Следователно основателността на иска предполага
установяването на следните материални предпоставки: 1/ страните да са били
съпрузи; 2/ по време на брака страните са придобили процесния имот на
името на един от тях; 3/ ответницата няма принос за придобиването на имота.
Тези обстоятелства, съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК следва да
бъдат установени от ищеца при условията на пълно и главно доказване.
По делото не се спори между страните, че на ** г. между тях е сключен
граждански брак, както и че бракът е прекратен с решение № * от 23.12.2004
г. по гр. д. № 4243/2004 г. по описа на РС – П.. Страните не спорят и, че на
22.08.2001 г. с нотариален акт № 115, том, 3, рег. № 1670, дело 528/2001 г.
собствеността върху процесния имот е прехвърлена на ищеца по силата на
договор за издръжка и гледане, а и това се установява от представения
нотариален акт. Процесният имот е придобит на името на единия съпруг по
време на брака. Правилата на Семейния кодекс /в сила от 01.10.2009 г./
относно имуществените отношения между съпрузите се прилагат и за
имуществата, придобити от съпрузите по заварени бракове, какъвто е и
бракът между страните /арг. пар. 4, ал. 1 от СК/. В случая между страните е
приложим законовият режим на съпружеска имуществена общност,
доколкото по делото не се установи страните да са избрали режим на
разделност или да са сключили брачен договор.
За да се приеме, че имуществото придобито по време на брака е лично
на единия съпруг, следва придобитото имущество или да е придобито по
време на брака по дарение, наследство и др. /вж. чл. 22 от СК/, или да е
придобито по време на брака изцяло с лично имущество /вж. чл. 23, ал. 1 от
СК/.
В случая процесният недвижим имот е придобит от ищеца по силата на
договор за издръжка и гледане, според който прехвърлителите Т.Г.Г. и
съпругата му Л.Р.С.Г. са прехвърлили на ищеца правото на собственост върху
имота, а ищецът се е задължил да се грижи за цялостната издръжка и гледане
на прехвърлителите, лично и или с помощта на трето лице. Характеристиките
на този договор предполагат, че срещу полученото вещно право върху имота
приобретателят ще дава издръжка на прехвърлителя, като това е свързано с
непрекъснати парични разходи, които се отделят от общия семеен бюджет.
Освен това напълно естествено е всички дейности по издръжката и гледането
2
да бъдат извършвани със съдействието от страна на членовете на
домакинството на приобретателя. Имотът е придобит в режим на съпружеска
имуществена общност доколкото е придобит по време на брака и съвместния
принос се предполага. Основният спорен момент е дали ответницата има
принос за придобиването на имота.
От показанията на свидетелите Л.Д. и Ц.В. се установява, че основните
грижи за семейството и роденото от брака на страните дете е полагала
ответницата. Според свидетелката В. ответницата е полагала грижи и за
прехвърлителите Т.Г.Г. и съпругата му Л.Р.С.Г. по договора за издръжка и
гледане. Освен това свидетелката споделя, че ищецът и ответницата са
живели заедно от 1994 г. до 2004 г. в гр. П.. В тази част показанията на тази
свидетелка са в противоречие с показанията на свидетелката Димитрова,
според която ищецът и ответницата са заживели в гр. П. след сватбата през
1983 г., но ищецът е напуснал след 2-3 години. Свидетелката Л.Б. споделя, че
ищецът и ответницата са сключили брак преди около 40 г. и са живели заедно
около десет години в гр. П., но не посочва ясно кой период. Според тази
свидетелка, както и според свидетелката Виолета Радева ответницата не е
полагала грижи за прехвърлителите.
От цялостния анализ на свидетелските показания може да се направи
извод, че към момента на прехвърлянето на собствеността върху процесния
имот страните са били във фактическа раздяла. По делото се установява, че
ответницата е полагала грижи за роденото от брака дете, но към този момент
страните вече не са имали общо домакинство и са живели разделено.
Действително съгласно постановките на Тълкувателно решение № 35 от
14.VI.1971 г., ОСГК на ВС придобиването на вещно право от съпруг през
време на фактическата раздяла не изключва предположението за съвместен
принос. Но това обаче не се отнася за случаите, при които фактическата
раздяла е прекъснала всякакви духовни, физически и икономически връзки
между съпрузите и е изключен какъвто и да било принос в придобиванията на
единия съпруг от страна на другия. Съдът счита, че настоящият случай е
именно такъв. От цялостния анализ на показанията на свидетелите,
съпоставени и с представените по делото писмени доказателства може да се
направи извод, че след сключването на гражданския брак през 1983 г.,
станите са живяли за няколко години в гр. П.. След това ищецът е напуснал
семейството си и е спрял да полага всякакви грижи за ответницата и за
роденото от брака дете. В периода от 1992 г. до 2001 г. /когато е придобит
процесния имот/ страните са били във фактическа раздяла, която е прекъснала
всякакви духовни, физически и икономически връзки между тях. Отделно от
това от представеното по делото удостоверение от ГД “Изпълнение на
наказанията” се установява, че в периода 21.12.2001 г. – 25.08.2005 г.
прехвърлителят Т.Г., а в периода 22.12.2001 г. – 27.04.2005 г. и
прехвърлителката Л.С.Г. са изтърпявали наказание лишаване от свобода в
затвора в гр. София, респ. в затвора в гр. Сливен. Както беше посочено
процесният имот е придобит на името на ищеца на 22.08.2001 г., т.е. само
няколко месеца преди прехвърлителите да влязат в затвора, като тогава
страните вече са били фактически разделени и ответницата обективно не е
3
имала възможността да участва в гледането и издръжката на
прехвърлителите. С оглед на това съдът намира, че ответницата не е имала
никакъв принос в придобиването на процесния имот и с това презумпцията по
чл. 21, ал. 3 от СК е оборена. Доводите на ответницата, че ищецът не е
полагал грижи за прехвърлите нямат връзка с предмета на делото доколкото
това дали той е изпълнявал договора за издръжка и гледане или не е, не
променя обстоятелството, че е придобил собствеността върху имота, а
представлява основание за искане за разваляне на договора, с каквото право
ответницата не разполага. По тези съображения предявеният иск се явява
основателен и следва да бъде уважен.
По разноските:
С оглед изхода на делото и съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът има
право на разноски с оглед изхода на делото – в пълен размер. Той е заплатил
50 лева за държавна такса и е бил представляван от адвокат на когото е
заплатил 600 лева за адвокатско възнаграждение, което се установява от
представения по делото договор за правна защита и съдействие.
Мотивиран от посоченото, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от К. СТ. Г., ЕГН
**********, адрес с. А., ул. “А.” № 17 против АНТ. ГР. Н., ЕГН **********,
адрес гр. П., ул. “К.А.” № 1, иск с правно основание чл. 21, ал. 4, т. 1 от СК, че
липсва съвместен принос от страна на АНТ. ГР. Н. в придобиването на
недвижим имот – дворно място с площ 725 кв.м., с кад. № 785, включен в ***
от квартал 17 по плана на с. А., представляващ северната част на имот с
идентификатор № ****, заедно с построената в имота едноетажна жилищна
сграда с площ 57 кв.м. с идентификатор № ****.2, чрез договор за
прехвърляне на имот срещу издръжка и гледане, за който е съставен
нотариален акт № 115, том, 3, рег. № 1670, дело 528/2001 г. от 22.08.2001 г.
ОСЪЖДА АНТ. ГР. Н., ЕГН **********, адрес гр. П., ул. “К.А.” № 1,
да заплати на К. СТ. Г., ЕГН **********, адрес с. А., ул. “А.” № 17, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 650 лева за разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-София в двуседмичен
срок от връчване на препис.
Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________
4