РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
№ 1433
гр.Пловдив, 26. 09. 2022г.
Административен
съд - Пловдив, VI състав, в закрито заседание на двадесет и шести септември
през две хиляди двадесет и втора година, в състав :
Административен съдия : Здравка Диева
като
разгледа докладваното от съдията адм.дело № 2453/2022г., взе предвид следното :
И.Н.И. с адрес, посочен в жалбата – ****,
област Видин с пълномощник адв.В.П., ***, обжалва“Мълчалив отказ на заявление
за предприемане на действия във връзка с неправомерно поставена скоба и
наложена санкция“. С приложено към жалбата заявление, отправено до Община
Пловдив, ОП Паркиране и репатриране, е поискано от Кмета на общината да се
възстановят „направените разходи за скоба“, тъй като се счита, че оспорващото
лице неправомерно е било принудено да заплати сума от 40лв. за премахване на
скоба за принудително задържане на МПС с рег. № ****.
В жалбата е посочен адрес на И.И. ***,
който е идентичен с адреса, отразен в пълномощното за адв.В.П.. Адресът не е
обозначен като постоянен и/или настоящ, поради което посредством служебна
справка НБД – Население се установи, че адресът на жалбоподателя е постоянен и
настоящ.
При тези данни се съобрази, че съгласно
чл.133 ал.1 АПК - „Местна подсъдност“
/изм. – ДВ, бр. 77 от 2018г., в сила от 1.01.2019г./ : „Делата по оспорване на
индивидуални административни актове се разглеждат от административния съд по постоянен
адрес или седалището на посочения в акта адресат, съответно адресати. Когато
посоченият в акта адресат има постоянен адрес или седалище в чужбина, споровете
се разглеждат от Административния съд – град София.“. Не са налице останалите
хипотези от чл.133 АПК – ал.2, 3, 4, 5 АПК. Предвид
изложеното следва, че АС – Пловдив не е местно компетентния съд, тъй като
считано от 01.01.2019г. – преди образуване на делото, е в сила новата редакция
на чл.133 ал.1 АПК и в случая жалбоподателят е с постоянен адрес ***. Местната
подсъдност не е регламентирана в специалния закон – ЗДв.П /както напр. в Закона
за енергетиката и в Закона за устройство на територията/ и в § 156 от ПЗР от
ЗИД на АПК е посочено, че изменението влиза в сила от 01.01.2019г., като са
предвидени изключения, сред които настоящата хипотеза не попада.
Според чл. 135 ал.1, ал.2 АПК :
„Всеки съд решава сам дали заведеното пред него дело му е подсъдно. Ако намери,
че делото не му е подсъдно, той го изпраща на надлежния съд. В този случай
делото се смята за образувано от деня на завеждането му пред ненадлежния съд,
като извършените от последния действия запазват силата си.“. Елемент от
правната същност на подсъдността е функцията й на процесуална предпоставка за
надлежно провеждане на съдебно производство, тъй като обуславя разрешаване на
съответния спор от компетентния за това съд.
Определението не прегражда
по-нататъшното развитие на делото, тъй като съдът на когото се препраща по
компетентност, го продължава. Право да повдигне спор за подсъдност има
приемащият съд, ако счете, че не е компетентен.
Мотивиран с изложеното и на
основание чл.135 ал.2 АПК , съдът
О
П Р Е
Д Е Л
И :
Прекратява производството по
адм.дело № 2453 по описа за 2022г. на Административен съд-Пловдив, VI състав.
Изпраща по подсъдност на Административен
съд – Видин жалбата на И.Н.И. *** с пълномощник адв.В.П., против “Мълчалив
отказ на заявление за предприемане на действия във връзка с неправомерно
поставена скоба и наложена санкция“.
Определението не подлежи на обжалване.
Определението да се съобщи на
страните по делото.
Административен
съдия :