№ 162
гр. П., 17.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Явор П. Джамалов
при участието на секретаря Тина Р. Тодорова
като разгледа докладваното от Явор П. Джамалов Гражданско дело №
20221720102896 по описа за 2022 година
По изложените в исковата молба обстоятелства С. Й. С., със адрес: гр. П., ул. Б.Г.,
** вх. ** an. ** ЕГН: **********, моли да бъде осъдена М. Г. Р. от гр. П., ул. В. ** с ЕГН:
**********. да му заплати сумата от 3000 /три хиляди/ лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в изпитани неприятни емоции, стрес, дискомфорт,
засягане на честта и доброто му име и настъпили в резултат на депозираната от ответницата
жалба до Прокуратурата за извършени от него действия и за което се е установило че не е
извършено, ведно със законната лихва от датата на увреждането - подаването на жалбата на
07.01.2021г., до окончателното изплащане на главницата и направените деловодни
разноски, включително адвокатски хонорар.
Ответницата е оспорила исковете по основание и размер, като моли да бъдат
отхвърлени като неоснователни, като и се присъдят направените по делото разноски.
Районният съд, преценявайки събраните, по делото, доказателства, по реда на
чл. 12 и чл.235 ГПК, намира за установено и доказано следното:
Видно от събраните по делото гласни и писмени доказателства се установява, че
ответницата М. Г. Р. е подала жалба в РП - Б., препратена съответно на РП - П. и по която е
образувана пр.пр. № ****/2020 г. с твърдения за унищожена от ищеца вещ нейна
собственост – железен кол за ограда. В жалбата ответницата е посочила, че ищеца бил
премахнал поставения от нея бетониран кол на мястото, което и посочила фирмата доведена
от нея, да трасира имотната граница на нейния имот, находящ се в с. Г.С., Община Б.. Видно
от същата жалба ответницата сочи, че кметския наместник и още едно лице и казали, че
1
ищеца е премахнал оградния кол.
След проведеното разследване от страна на Прокуратурата, чрез органите на
полицията, се установила несъстоятелността на изложеното в обстоятелствената част на
жалбата и по отношение твърденията, че ищеца С. Й. С. е унищожил нейна вещ, поради
което с Постановление за отказ за образуване на досъдебно производство по пр.пр. №
****/**** г. на РП - П. същата била прекратена.
В исковата молба ищеца излага доводи, че ответницата без никакви доказателства и
без основание го е набедила в извършване на престъпление против собствеността на
гражданите и по точно спрямо нейна вещ и по този начин злоупотребявайки с право е
изнесла и представила на разследващите компетенти органи невярна информация за
извършено престъпление от ищеца, като е съзнавала, че той не го е сторил и че тя няма
никакви доказателства за това. Сочи се, че това е било извършено само и единствено за да
тормози ищеца за да дава обяснения за нещо което не е извършил по никакъв начин пред
разследващите органи, както и че ответницата с неправомерните си и незаконосъобразни
действия, без да има каквито и да било доказателства е депозирала жалба пред компетентен
разследващ орган срещу С. Й. С. и го е набедила в извършване на престъпление от общ
характер, а в действителност той е невиновен в това за което го е набедила без
доказателства.
От показанията на свидетелите Р. В. Н. – кметски наместник на с.Г.С. и Д.М.В. се
установява, че първия свидетел и внука на втория свидетел не са казвали на ответницата, че
ищеца е отрязал кола, както ответницата е посочила в жалбата подадена пред разследващите
органи. Д.В. заявява, че кметски наместник поискал телефона на ответницата да и каже, че
кола е отрязан защото двете били приятелки, но свидетелката не дала телефона а сама се
обадила на ответницата и казала, че кола е отрязан от нейния комшия без да се споменава
име, но недвусмислено ставало ясно, че се касае за ищеца.
От правна страна съдът намира следното:
Фактическият състав на непозволеното увреждане изисква кумулативното наличие
на следните елементи: деяние (действие или бездействие), противоправност на деянието,
вреда, причинна връзка между деянието и вредата и вина.
Набедяването в престъпление е противоправно деяние, което е престъпление по
смисъла на чл. 286, ал. 1 НК. При набедяването е налице приписване пред надлежен орган
на властта на извършено от друго лице конкретно определено престъпление.
Осъществилият набедяването деец се стреми по този начин да предизвика намесата на орган
на властта, за да бъде подхвърлен набеденият на наказателното преследване. За
набедяването следва да е установено, че набеденото лице не е извършило престъплението, а
също и да е доказано, че този, който сезира надлежните органи, знае, че набеденото лице не
е извършило престъплението. Тъй като набедяването е деяние, инкриминирано като
престъпление от общ характер по чл. 286, ал. 1 НК, гражданският съд, който по иска с
правно основание чл. 45 ЗЗД, разглежда гражданските последици от това деяние, не може
инцидентно да установи престъплението. По въпроса дали едно лице е извършило
2
престъпление от общ характер компетентен да се произнесе е само наказателният съд,
съобразно практиката на съдилищата. В съответствие с установената практика ВКС сочи, че
сезирането на надлежните органи на властта с искане за защита на лични права и
имуществени интереси не съставлява противоправно действие; че прекратяването на
прокурорска преписка поради липса на данни за престъпление от общ характер не обуславя
извод за извършено противоправно деяние от подалия тъжбата; че право на всеки гражданин
е да сезира органите на властта с искане за защита на правата му, когато счита, че те са
застрашени или накърнени от другиго; че сезирането на органите на властта с искане за
защита само по себе си не съставлява "злоупотреба с право". /Определение № 17 от
10.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 849/2010 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията С.Ц./
Според решение № 1347/08 г. на ІІ ГО когато едно частно лице предяви
неоснователен иск пред съд, или подаде неоснователна тъжба, то не носи отговорност по чл.
45 от ЗЗД за причинените на другата страна неудобства, притеснения и душевни страдания.
Това е така, тъй като искането за защита на накърнени права представлява една правомерна
дейност, която е конституционно гарантирана, а отговорността за причинени вреди по чл. 45
от ЗЗД се поражда само при виновно противоправно поведение на причинителя на вредата.
В същия смисъл според решение № 242/09 г. на ВКС ІІІ ГО само по себе си - подаването на
жалбите до Прокуратурата на РБ не е противоправно действие. Същото е свързано със
законоустановена възможност на всяко едно лице да изпраща съобщение до органите на
досъдебното производство за извършено престъпление, които от своя страна извършват
преценка дали това съобщение съставлява или не законен повод по смисъла на чл. 207 от
НПК за образуване на досъдебното производство. Следователно - действието по подаване на
жалба (изпращане на съобщение) не е виновно.
Съгласно тълкувателно решение по т. д. № 3/2011 г. при упражняване на
субективните права, съобразно нормативно предписания начин - с оглед на установения от
закона режим, гражданскоправният субект осъществява правомерно поведение, а в противен
случай поведението му е неправомерно. Злоупотребата с права е особен случай на
незаконосъобразност, имащ конкретен фактически състав и последици. Това е проява на
правен субект - физическо или юридическо лице, реализирана чрез правни или физически
действия, в противоречие със закона, при наличието на вина във формата на умисъл и при
осъществяване на конкретен резултат - вреда.
Съгласно решение № 202/18 г. на ІV ГО могат да бъдат установени
по ГПК престъпни обстоятелства, които са от значение за граждански правоотношения или
за отмяна на влезли в сила решения, само когато наказателното преследване не може да бъде
възбудено или проведено поради пречки, установени в чл. 24, ал. 1, т. 2 – 5, чл. 25, т. 2 и чл.
26 НПК, а също и в случаите, когато извършителят на деянието е останал неоткрит. В
настоящия случай няма данни да не може да бъде възбудено наказателно производство
спрямо ответницата за извършено от същата престъпление твърдяно в исковата молба от
ищеца.
Извън горното, на самостоятелно основание вмененото на ответника поведение не
3
е противоправно, поради следното: Твърди се от ищеца, че с подаването на жалба до РП Б.
ответникът е извършил набедяване, което е и противоправното в поведението по повод
подаването на жалбата. Както бе посочено, набедяването е престъпление против
правосъдието от общ характер по чл. 286 от НК - Който пред надлежен орган на властта
набеди някого в престъпление, като знае, че е невинен, или представи неистински
доказателства срещу него, се наказва за набедяване с лишаване от свобода от една до шест
години и с обществено порицание Ако набеденият бъде привлечен към наказателна
отговорност, наказанието е лишаване от свобода от една до десет години. Субект може да
бъде всяко наказателно отговорно лице с изключение на лицата, които участват в процеса
като свидетели, вещи лица и др. Изпълнителното деяние се изразява в две форми:
набедяване на някого в престъпление и представяне на неистински доказателства. За
разлика от клеветата, тук деецът се обръща към надлежен орган, който има правомощие да
образува наказателно производство. На набедения може да му се приписва както
действително извършено престъпление, в което обаче той не е участвал, така и въобще
неизвършено престъпление. Престъплението е резултатно - узнаване от надлежния орган на
неверните твърдения или за уличаващите материали. Ако се стигне до привличане на
набедения като обвиняем, ще се осъществи квалифицираният състав на набедяването по чл.
286, ал.2. Формата и видът на вината са пряк или евентуален умисъл. Набедяването е
престъпление, което се осъществява чрез съзнателно твърдение пред надлежен орган на
властта (прокурор, следовател и др.), че дадено лице е извършило определено престъпление,
макар виновният да знае, че това не е вярно, или чрез представяне на неистински
доказателства за извършено от набедения престъпление. В случая в рамките на
гражданското производство е недопустимо да се установява инцидентно извършено
престъпление от общ характер от едно лице. Влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието,
относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца
- чл. 300 от ГПК. Още повече, че в рамките на гражданското производство в тежест на
ищеца е да установи елементите на престъплението набедяване, а именно - осъществяване
от ответника на изпълнителното деяние на визираното престъпление, както и субективния
елемент - знанието на ответника за увреждане и факта, че ищеца не е извършил
престъпление, но при поддържането на твърдения или представяне на доказателства в
горната насока. Именно доказателства за такова субективно отношение - знание от
ответника, че ищеца не е извършил престъплението по чл. 291 от НК, липсват представени
от ищеца, който носи доказателствената тежест по арг. на чл. 154, ал.1 от ГПК да го
установи, доколкото свидетелката Д.М.В., казала на ответницата, че кметския наместник е
казал, че кола е отрязан и че е от комшията, което е могло да породи объркване в
ответницата, че това е било казано изцяло от кметския наместник и че това е комшията е
само предположение на свидетелката а не изявление на кметския наместник .
Поведението на ответника не е противоправно не само поради съобразяване с
общия принцип да не се вреди другиму, но и поради липса на възможност от инцидентно
установяване от гражданския съд на поведението на ответника като осъществяващо
4
фактическия състав на престъплението набедяване. Подадената жалба е право и задължение
за ответника, упражнено в обема и рамките на закона, поради което и действията му не
могат да се квалифицират като противоправни.
По изложеното - искът с правно основание чл. 45 от ЗЗД, е изцяло неоснователен и
като такъв следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на делото ищеца следва да бъдат осъдени да заплати на ответника
направените разноски по делото в размер на 400.00 лева.
По изложените съображения районният съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от С. Й. С., със адрес: гр. П., ул. Б.Г., ** вх. ** an. **
ЕГН: **********, срещу М. Г. Р. от гр. П., ул. В. ** с ЕГН: **********, с искане да бъде
осъдена ответницата да заплати на ищеца сумата от 3000 /три хиляди/ лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в изпитани неприятни емоции, стрес,
дискомфорт, засягане на честта и доброто му име и настъпили в резултат на депозираната от
ответницата жалба до Прокуратурата за извършени от него действия и за което се е
установило че не е извършено, ведно със законната лихва от датата на увреждането -
подаването на жалбата на 07.01.2021г., до окончателното изплащане на главницата, като
недоказани и неоснователни.
ОСЪЖДА С. Й. С., със адрес: гр. П., ул. Б.Г., ** вх. ** an. ** ЕГН: **********, да
заплати на М. Г. Р. от гр. П., ул. В. ** с ЕГН: **********, направените разноски по делото в
размер на 400.00 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване, пред Пернишкия окръжен съд, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
5