Решение по дело №14/2021 на Районен съд - Троян

Номер на акта: 7
Дата: 23 февруари 2021 г. (в сила от 11 март 2021 г.)
Съдия: Даниела Недкова Радева
Дело: 20214340200014
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 19 януари 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 7
гр. Троян , 23.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТРОЯН, V-ТИ СЪСТАВ - НАКАЗАТЕЛЕН в публично
заседание на деветнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Даниела Н. Радева
при участието на секретаря Кремена Н. Раева
като разгледа докладваното от Даниела Н. Радева Административно
наказателно дело № 20214340200014 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 20-0359-001161 от 21.12.2020г.,
издадено от М.И.Б. – Началник Сектор към РУ гр. Троян при ОДМВР гр.
Ловеч, на К. С. С. от гр. Троян, е наложено административно наказание глоба
в размер 20 лева на основание чл. 185 от ЗДвП за нарушение по чл. 70, ал. 3
от същия закон. Наказателното постановление е обжалвано в
законоустановения срок от К. С. С., като с жалбата се прави искане за отмяна
на наказателното постановление като незаконосъобразно и неправилно. В
съдебно заседание К. С. С., редовно призован, не се явява лично. Явява се
упълномощеният от него процесуален представител адвокат Д.П. от АК гр.
Ловеч, който поддържа жалбата и по същество на делото излага подробни
аргументи за отмяна на наказателното постановление. Ангажирани са
доказателства.
За ответника по жалбата РУ гр. Троян, редовно призован, не се явява
представител в съдебно заседание. В придружително писмо към жалбата,
Началника на РУ гр. Троян е направил искане жалбата да бъде оставена без
уважение и да бъде потвърдено наказателното постановление. Ангажирани са
доказателства.
1
От показанията на разпитаните свидетели С. М. М., Н. П. Н. и С.Н. С.,
от приложените към делото писмени доказателства: Заверено копие на
Наказателно постановление № 20-0359-001161 от 21.12.2020г.; Заверено
копие на Квитанция за извършено плащане чрез ПОС терминално устройство
от 07.01.2021г., Справка за нарушител/водач на К. С. С.; Заверено копие на
Докладна записка рег. № 359000-12710/18.12.2020г.; Заверено копие на
Сведение от С. М. М. от 14.12.2020г.; Заверено копие на Сведение от Н. П. Н.
от 16.12.2020г.; Заверено копие на Възражение вх. № 359000-
12710/11.12.2020г.; Заверено копие на АУАН № 1179/08.12.2020г.;
фотоснимки – 2 броя; Заверено копие на Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на
Министъра на вътрешните работи и Заверено копие на Удостоверение № УРИ
259р-9650/14.08.2018г. на ОД на МВР гр. Ловеч, преценени поотделно и в
тяхната взаимна връзка и обусловеност съдът приема за установена следната
фактическа обстановка:
На 08.12.2020г., около 15.10 часа, свидетелите С. М. М. и Н. П. Н., и
двамата служители на РУ гр. Троян, работили по контрол на пътното
движение и били установени на пост в гр. Троян, на ул. „Васил Левски“ №
459. Посока от към гр. Ловеч към центъра на гр. Троян, се движил лек
автомобил марка „Сузуки“, модел „Витара“ с рег. № ОВ ** ВС, който бил без
включени светлини. Свидетелят Н. П. Н. подал сигнал за спиране на водача на
автомобила и същият спрял на указаното място. При извършената проверка
свидетелите М. и Н. констатирали, че водач на лекия автомобил е К. С. С. от
гр. Троян. За установеното нарушение, а именно невключване на къси или
дневни светлини, свидетелят М. предложил на С. да му бъде наложена глоба
чрез фиш, но водачът отказал.
На 08.12.2020г. е съставен Акт за установяване на административно
нарушение /АУАН/ № 1179, бланков № 884110, от свидетеля С. М. М. –
полицейски инспектор при РУ гр. Троян, в присъствието на свидетеля Н. П.
Н., срещу К. С. С. за това, че на същата дата 08.12.2020г., около 15:10 часа, в
гр. Троян, ул. „Васил Левски” № 459, с посока на движение към центъра на
града, управлява лек автомобил „Сузуки Витара“ с рег. № ОВ ** ВС,
собственост на С.Н. С. с ЕГН ** от гр. Троян, като водачът не е включил къси
или дневни светлини на управляваното МПС. В акта е отразено, че водачът е
отказал да му бъде съставена глоба чрез фиш, както и че с горното е нарушил
2
разпоредбата на чл. 70, ал. 3 от ЗДвП. АУАН е съставен в присъствие на
жалбоподателя К. С. С., който го е подписал и е отразил, че не е съгласен с
констатираните нарушения. На същата дата 08.12.2020г. К. С. С. е получил
екземпляр от акта. В предвиденият от закона тридневен срок по чл. 44, ал. 1
от ЗАНН, жалбоподателят С. е подал писмено възражение срещу акта до
Началника на РУ гр. Троян, а именно Възражение вх. № 359000-12710 от
11.12.2020г., в което е оспорил визираното в акта нарушение и е поискал
прекратяване на образуваното срещу него административнонаказателно
производство.
Въз основа на АУАН е издадено Наказателно постановление № 20-0359-
001161 от 21.12.2020г. от М.И.Б. – Началник Сектор при РУ гр. Троян към
ОДМВР гр. Ловеч, с което на К. С. С. е наложено административно наказание
глоба в размер 20 лева на основание чл. 185 от ЗДвП за нарушение по чл. 70,
ал. 3 от същия закон.
В законоустановеният седмодневен срок жалбоподателят К. С. С. е подал
жалба, с която моли съда да постанови решение, с което да отмени като
незаконосъобразно и неправилно наказателното постановление.
Жалбата е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 59, ал. 2 от
ЗАНН. Налице е активна и пасивна легитимация на страните в процеса.
Предвид това жалбата е допустима и следва да бъде разгледано по същество.
Съдът като анализира събраните по делото писмени и гласни
доказателства счита, че подадената жалба от К. С. С. е неоснователна. Съдът
извърши проверка на обжалваното Наказателно постановление и установи, че
същото съдържа изискуемите от закона в чл. 57 от ЗАНН задължителни
реквизити, а именно посочени са имената и длъжността на лицето, което го е
издало, има номер и дата, посочен е АУАН, въз основа на който е издадено
НП, посочени са имената и длъжността на актосъставителя, както и
местослуженето на същия, данните на нарушителя, визирани в т. 4 на чл. 57
от ЗАНН, описано е извършеното нарушение, мястото на което е извършено,
законовата разпоредба, която е нарушена, вида и размера на наложеното
наказание, дали НП подлежи на обжалване, в какъв срок и пред кой съд. НП е
подписано от длъжностното лице, което го е издало. Спазен е и визираният в
чл. 34, ал. 3 от ЗАНН срок за издаването на наказателно постановление.
3
Съдът счита, че същото е издадено от компетентен орган, а именно М.И.Б. –
Началник Сектор „Охранителна полиция“ към РУ гр. Троян към ОДМВР гр.
Ловеч, съобразно изискванията на чл. 189, ал. 12 от ЗДвП и чл. 47 от ЗАНН, с
оглед приложените като доказателства по делото Заповед № 8121з-515 от
14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи – т. 2.9 и Удостоверение №
295р-9650/14.08.2018г. на Директора на ОДМВР гр. Ловеч.
Съдът счита, че и АУАН също е издаден от компетентно лице –
свидетелят С. М. М. – полицейски инспектор при РУ гр. Троян към ОДМВР
гр. Ловеч, който съгласно т. 1.3 от посочената по-горе заповед е оправомощен
да съставя актове за установяване на административни нарушения по ЗДвП.
АУАН е съставен в срока по чл. 34, ал. 1, б. „в” от ЗАНН, на мястото, на
което е установено нарушението.
На следващо място, за да бъде законосъобразно издаденото Наказателно
постановление следва да има съответствие между отразеното в него и в
АУАН, въз основа на който се издава. В настоящият случай съдът счита, че
това съответствие е налице. Спазена е и процедурата по съставяне на акта.
Същият е съставен при условията на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, в присъствие на
нарушителя и свидетеля, присъствал при извършване и установяване на
нарушението. В конкретният случай свидетелят по акта - Н. П. Н. е свидетел –
очевидец на нарушението, което се установи както от отразеното в акта, така
и от показанията на разпитаните пред съда свидетели.
Както в АУАН, така и в НП е налице посочване на датата, мястото и
времето на извършване на нарушението, описано е самото нарушение и е
посочена законовата разпоредба, която е нарушена. По този начин са
изпълнени изискванията, съответно на чл. 42, ал. 1 от ЗАНН при съставяне на
акта и на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН при издаване на наказателното постановление.
Съдът счита, че административнонаказващият орган е изпълнил
задълженията си по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН като преди да се произнесе по
преписката е проверил акта с оглед на неговата законосъобразност и
обоснованост и е преценил подаденото в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН от К.
С. С. възражение. Извършена е проверка по повод изложените аргументи в
писменото възражение, резултатите от която са отразени в Докладна записка
рег. № 359000-12710 от 18.12.2020г., изготвена от ст. инспектор В. **.
4
Наказващият орган е приел подаденото възражение за неоснователно и е
издал наказателно постановление, с което е наложил административно
наказание за извършеното нарушение. По повод отразеното в жалбата, че
жалбоподателят не е уведомен за резултатите от извършената проверка по
повод подаденото възражение, съдът счита, че административнонаказващият
орган няма такова задължение за уведомяване и по този начин не е допустано
нарушение на процесуални правила. Предвид изложеното съдът счита, че в
хода на административнонаказателното производство по издаване на
обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които да водят до незаконосъобразност
на наказателното постановление и да налагат неговата отмяна.
Съдът счита, че със събраните по делото писмени и гласни доказателства
се доказа, че жалбоподателят К. С. С. е извършил нарушението по чл. 70, ал. 3
от ЗДвП, за което е санкциониран с обжалваното наказателно постановление.
С. е санкциониран за това, че като водач на МПС, когато е в движение не е
включил светлини за движение през деня или къси светлини - нарушение по
чл. 70, ал. 3 от ЗДвП. На първо място съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно
съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на
противното. В конкретният случай съдът счита, че АУАН е редовно съставен
и има доказателствена сила за отразените в него обстоятелства. По безспорен
и категоричен начин се установи, че К. С. С. е управлявал на посочените в
АУАН и НП дата, място и време, лек автомобил „Сузуки Витара“ с рег. № ОВ
** ВС. Предвид това съдът приема, че жалбоподателят е имал качеството на
водач по смисъла на §6, т. 25 от ДР на ЗДвП и е годен субект на нарушението
по чл. 70, ал. 3 от ЗДвП. В показанията си и двамата разпитани свидетели С.
М. М. и Н. П. Н. заявиха пред съда, че още при приближаване към тях на
автомобила са видяли, че същият е без включени къси или дневни светлини и
именно това е бил повода да го спрат за проверка. Именно това са отразили
тези двама свидетели и в дадените от тях писмени сведения, съответно от
дата 14.12.2020г. за свидетеля М. и от дата 16.12.2020г. за свидетелят Н.. Като
свидетел по делото е разпитан и С.Н. С., който се е намирал в управлявания
от жалбоподателя автомобил при извършената проверка на 08.12.2020г. и
който е собственик на автомобила и баща на жалбоподателя К. С. С..
Свидетелят Станимир С. заяви пред съда, че преди да ги спрат полицаите, той
и сина му са били в гр. Ловеч на технически преглед на автомобила и същият
5
е бил в изправност и с включени светлини. Заяви също, че при запалване на
двигателя на автомобила, автоматично се включват дневните светлини.
Свидетелят С. заяви също, че е бил в автомобила и няма как да види дали
светят светлините по време на движение, но след приключване на проверката
е възприел, че като е запален двигателя, светлините светят. Съдът счита, че
следва да кредитира с доверие показанията на свидетелите С. М. М. и Н. П.
Н., тъй като същите освен, че кореспондират помежду си, са в съответствие и
с приложените по делото писмени доказателства – АУАН, Сведения – 2 броя
и Докладна записка. Тези двама свидетели категорично заявиха пред съда, че
са възприели, че лекият автомобил е бил без включени светлини и именно
поради тази причина са го спрели за проверка. Съдът категорично не приема
заявеното от адвокат П. в съдебно заседание, че при служителите на
полицията е налице професионална деформация и виждали нарушител във
всеки човек, както и че са се наговорили, тъй като давали еднакви показания.
Именно показанията на свидетелите М. и Н., които описват една и съща
фактическа обстановка, дават основание на съда да ги кредитира с доверие,
тъй като са непротиворечиви и съответстват на писмените доказателства по
делото. Вероятно ако имаше противоречия в показанията на тези двама
свидетели, адвокат П. би пледирал, че са неистински. Съдът счита, че не
следва да се дава вяра на показанията на свидетеля С.Н. С., тъй като същият е
баща на жалбоподателя, което го прави заинтересован от изхода на делото и
му дава мотив да даде показания, с които да се опита да оневини своя син К.
С. С.. Освен това фактът, че свидетеля С. е възприел светещите светлини при
запалване на двигателя на автомобила след проверката, не доказва наличието
на такива светлини при спирането на жалбоподателя от свидетеля Н.. Съдът
следва да отбележи и това, че несъставянето на АУАН за друго констатирано
при проверката нарушение, не води до незаконосъобразност на обжалваното
наказателно постановление. Право на служителите на полицията е да
преценят за кое от констатираните от тях нарушения да съставят фиш, респ.
акт и за кое да предупредят водача.
Съдът намира за неоснователни и аргументите на адвокат П. относно
извършеното плащанео на наложеното административно наказание глоба в
размер 20 лева от К. С. С.. Ноторно известно е, че ако нарушителят е
обжалвал издадено срещу него наказателно постановление, не търпи никакви
6
негативи и санкции при спирането му за проверка, тъй като наказателното
постановление, с което му е наложена санкция и което е обжалвано не е
влязло в законна сила, за да се изисква административното наказание да е
платено. Предвид изложеното съдът счита, че К. С. С. е извършил
нарушението по чл. 70, ал. 3 от ЗДвП, за което е санкциониран с обжалваното
наказателно постановление.
Съдът счита, че извършеното нарушение не е маловажен случай, за да
бъде приложена разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Съгласно чл. 93, т. 9 от НК
маловажен случай е този, при който извършеното деяние с оглед липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на деяние от този вид. Съдът не счита, че
конкретното нарушение, извършено от жалбоподателя, е с по-ниска степен на
обществена опасност от обикновените случаи на нарушения от този вид.
Преценката за маловажност на извършеното деяние се прави въз основа на
конкретните фактически данни, отнасящи се до начина на извършване на
нарушението, наличието на вредни последици от деянието, данните за
нарушителя, наличието, респ. липсата на други извършени от него нарушения
и др. В конкретният случай съставът на нарушението не е резултатен, а
формален, не включва в себе си други общественоопасни последици, освен
самото неизпълнение на задължението по закон водачът на МПС да
управлява същото с включени светлини за движение през деня или с къси
светлини. На К. С. С. е било заявено от свидетеля С. М. М., че за това
констатирано нарушение ще му бъде съставен фиш с наложена глоба в размер
20 лева, но С. не се е съгласил с това и е поискал да му бъде съставен акт.
Освен това от приетата като доказателство по делото Справка за
нарушител/водач се установява, че дори и да не е системен нарушител на
правилата за движение по пътищата, К. С. С. е санкциониран и преди за
извършени от него нарушения по ЗДвП с влезли в законна сила наказателни
постановления и фишове.
С обжалваното Наказателно постановление № 20-0359-001161 от
21.12.2020г. на К. С. С. е наложено административно наказание глоба в
размер 20 лева на основание чл. 185 от ЗДвП за нарушението по чл. 70, ал. 3
от същия закон. Съдът счита, че този размер на наказанието е определен
7
правилно от наказващия орган, в съответствие с разпоредбите на чл. 27, ал. 1
и ал. 2 от ЗАНН и същото би изпълнило целите на чл. 12 от ЗАНН, а именно
да се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на установения
правен ред и да се въздейства възпитателно и предупредително върху
останалите граждани.
С оглед горното съдът счита, че Наказателно постановление № 20-0359-
001161 от 21.12.2020г., издадено от М.И.Б. – Началник Сектор при РУ гр.
Троян към ОДМВР гр. Ловеч, следва да бъде потвърдено като
законосъобразно, правилно и обосновано.
Водим от изложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-0359-001161 от
21.12.2020г., издадено от М.И.Б. – Началник Сектор при РУ гр. Троян към
ОДМВР гр. Ловеч, с което на К. С. С., ЕГН **********, с адрес: **, е
наложено административно наказание глоба в размер 20.00 - двадесет лева
на основание чл. 185 от ЗДвП за нарушение по чл. 70, ал. 3 от същия закон,
като законосъобразно, правилно и обосновано.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд гр. Ловеч по реда на глава ХІІ от АПК в 14-дневен срок от съобщението
на страните, че е изготвено с мотивите.
Съдия при Районен съд – Троян: _______________________
8