Решение по дело №2708/2024 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 662
Дата: 21 май 2025 г. (в сила от 21 май 2025 г.)
Съдия: Асен Воденичаров
Дело: 20241000502708
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 10 октомври 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 662
гр. София, 21.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева

Асен Воденичаров
при участието на секретаря Мария Г. Паскова
като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно гражданско дело
№ 20241000502708 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 2212 от 15.04.2024 год., постановено по гр.д.№ 13516/2022 год. по описа на
СГС, I-2 състав е признато за установено по предявен от П. И. Д. против Ц. И. Н. иск с
правно основание чл.108 от ЗС, че ищеца е собственик на 1/4 идеална част от недвижим
имот, находящ се в гр. София, район „Подуяне“, ж. к. „***“, бл.*--*, вх.*, ет.* и
представляващ Апартамент 205 със застроена площ от 91,43 кв.м., заедно с таванско
помещение 63 и с 0,584% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж
върху поземления имот, като Апартаментът е с идентификатор 68134.612.1061.1.205. С
решението са разпределени и разноските между страните.
С определение № 11123 от 15.07.2024 год. по същото дело в производство по чл.248 от ГПК
съдът е оставил без уважение искането на ответника Ц. И. Н. за изменение на постановеното
решение в частта за разноските.
Решението е обжалвано от ответника Ц. И. Н. с доводи за неправилност. Оспорват се
изводите на съда с които е приел, че ищеца е собственик на имота, тъй като тя е придобила
същия въз основа на давностно владение. Поддържа, че след като е живяла на семейни
начала със В. К., собствени на имота, грижейки се за него, извършвайки ремонти и различни
подобрения и прочие, то е демонстрирала намерението си за своене. След като били във
фактическо съжителство със собственика на имота близо 30 години и с оглед
демонстрираното своене, то е придобила и собствеността върху имота. Моли съда да отмени
1
решението и постанови ново, с което исковата претенция да бъде отхвърлена изцяло, а в
условията на алтернативност – до размер на ½ идеална част.
Въззиваемия П. И. Д., чрез процесуален представител оспорва жалбата, като твърди, че е
собственик на имота и по отношение на ищцана не е текла придобивна давност, тъй като
същата е била държател на имота. Моли решението да бъде потвърдено, като бъдат
присъдени разноски.
Подадена е и частна жалба от Ц. И. Н. срещу определението на съда, постановено в
производството по чл.248 от ГПК, в която се твърди, че определения размер, който трябва да
заплати съобразно изхода на делото, на процесуалния представител на ответника е завишен
с оглед действителната и правна сложност на делото, като моли отмяната му.
Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 от ГПК, намира
решението в обжалваната част за валидно и допустимо. По очертания от оплакванията в
жалбата предмет на въззивен контрол намира следното:
Предмет на производството пред първоинстанционният съд е иск с правно основание чл.
108 от ЗС.
Ищецът П. И. Д. излага в исковата си молба, че е собственик, притежаващ ¼ идеална част от
недвижим имот, находящ се в гр. София, район „Подуяне“, ж. к. „***“, бл.*--*, вх.*, ет.* и
представляващ Апартамент 205 със застроена площ от 91,43 кв.м., заедно с таванско
помещение 63 и с 0,584% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж
върху поземления имот, придобита въз основа на наследяване от В. Д. К.. Твърди се, че
наследодателя му е живеел на семейни начала с ответницата Ц. И. Н. в процесния недвижим
имот, като и след смъртта на К., ответницата продължила да живее в жилището му без да
има правно основание. Моли съда след като го признае за съсобственик на 1/4 идеална част
от апартамент 205, да осъди ответницата да му предаде владението на имота.
Ответникът Ц. И. Н. оспорва предявеният иск, като твърди собственост на имота,
възникнала от изтекла в нейна полза придобивна давност в периода 1993 год. до 26.08.2021
год. и моли за отхвърлянето му.
Фактическата обстановка е правилно установена от първоинстанционният съд и е следната:
Не е спорно между страните, а това се установява и от събраните доказателства, че В. Д. К. е
бил единствен собственик на недвижим имот, находящ се в гр. София, район „Подуяне“, ж.
к. „***“, бл.*--*, вх.*, ет.* и представляващ Апартамент 205 със застроена площ от 91,43
кв.м., заедно с таванско помещение 63 и с 0,584% идеални части от общите части на сградата
и от правото на строеж върху поземления имот. Същият не е бил женен, както и не е имал
деца. След 1993 г. ответницата Ц. Н. е заживяла на семейни начала с В. К. в процесния имот.
Той е приемал синовете на ответницата за свои деца, а по-късно техните деца за свои внуци.
К. и Н. не са сключили граждански брак, но техните съседи и приятели са ги възприемали
като семейство, което се установява от разпитаните по делото свидетели, чийто показания
съдът кредитира.
Установява се отново от показанията на разпитаните пред първоинстанционният съд
2
свидетели, че Ц. Н. и В. К. са живеели заедно в апартамент 205 до смъртта на последния,
като през всичките години на съвместния им живот, те заедно са полагали грижи за
жилището – правили са ремонти, купували са обзавеждане, а основно ответницата го е
поддържала. Отделно от това, приемали апартамента за общ семеен дом.
Не е спорно, че В. К. е починал на 26.08.2021 г. и е оставил за свои наследници по закон
ищецът П. И. Д., Н. Г., К. К. и С. К., всички те – първи братовчеди. Не е спорно също така,
че след смъртта на К., ответницата е продължила да живее в процесния апартамент. На
23.09.2022 г. нотариус И. Н. е издал констативен нотариален акт, с който е признал П. И. Д.,
Н. Г., К. К. и С. К. за собственици по наследство по закон на процесния апартамент.
При така установена фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
За да бъде уважен иск с правно основание чл. 108 от ЗС ищецът следва да е собственик на
имота, а ответникът да го владее без правно основание, т.е. искът по чл. 108 от ЗС е
ревандикационен иск, предявен от невладеещия собственик срещу владеещия несобственик.
В тази връзка основателността на предявения иск по чл. 108 от ЗС е обусловена от
кумулативното наличие на три предпоставки: ищецът да е собственик на вещта, вещта да се
владее или държи от ответника и осъществяваната от ответника фактическа власт да е без
правно основание.
В настоящият случай е спорен въпроса единствено дали ответницата се легитимира като
собственик на имота или на идеална част от него, въз основа на изтекла в нейна полза
придобивна давност за периода 1993 год. до 26.08.2021 год..
Съгласно чл. 79 от Закона за собствеността /ЗС/, правото на собственост по давност върху
недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години.
Следователно, за да е придобила собствеността на целия апартамент или на 1/2 идеална част
от него по давност, ответницата трябва да докаже, че е владяла апартамента през съответния
период от време. Владението трябва да е постоянно, непрекъснато, спокойно и явно, с
намерение за своене.
Позитивното ни право урежда институтите на владението - упражняване на фактическа
власт върху вещ за себе си /чл. 68, ал. 1 ЗС/ - и държането - упражняване на фактическа
власт върху вещ за другиго /чл. 68, ал. 2 ЗС/ и свързва с тях определени правни последици.
Липсва правна уредба на търпимите и съизволителните действия, които са самостоятелен
вид факти, свързани с упражняването на фактическа власт върху вещ и които не пораждат
последиците на владението и държането.
Практиката на ВКС - решение № 483/11.12.2012 г. по гр. д. № 493/2012 г., ВКС, І г.о. - е
възприела определението на търпими действия в правната теория: търпими са всички онези
действия, които представляват според обстоятелствата незначително безпокойство за
собственика или владелеца на един недвижим имот, които се извършват с изричното или
предполагаемо съгласие на владелеца и за които може да се допусне, че той би търпял да се
извършват само поради това от обикновена любезност, добронамереност, гостоприемство,
по силата на лични отношения и поради това да се смятат за извършени с неговото съгласие.
3
Към това тълкуване следва да се добави, че общото между държането и търпимите действия
е в обективния им елемент - упражняване на фактическа власт върху вещ. Разликата е в
субективния елемент, извеждан от основанието, на което е установена фактическата власт.
При държането фактическата власт се установява въз основа на правна сделка, по силата на
която и с оглед поето по нея договорно задължение, собственикът или владелеца на вещта
предава временно или безсрочно ползването на вещта, съответно държателят придобива
противопоставимо на съконтрахента си облигационно право да ползва вещта съобразно
условията на сделката, по която се уреждат отношенията между съконтрахентите.
При търпимите действия фактическата власт се придобива също със съгласието на
собственика или владелеца, като това съгласие може да бъде изрично или предполагаемо, но
основано на добрите междуличности отношения /съседски, приятелски или роднински/,
поради което се търпи едно действие върху имот, действие, за което лицето, което го
извършва няма никакво право.
За да се определи дали действието, което едно трето лице упражнява върху един чужд имот,
е между тия, които са само търпими, нужно е да се има предвид, както волята на лицето,
което упражнява действието, така и волята на собственика/владелеца, върху имота на когото
се извършва то. Ако волята на лицата е да уредят отношенията си чрез правна сделка и са
налице съвпадащи волеизявления относно съществени елементи на сделката, то е налице
държане въз основа на възникнало облигационно отношение. Ако волята /изрична или
предполагаема/ е свързана единствено с междуличностните отношения, то не възниква
облигационна връзка, а са налице единствено търпими действия.
В настоящия случай В. К. е допуснал Ц. Н. в процесния недвижим имот на основание
фактическото им съжителство, поради което въззивният съд приема, че от 1993 г. до смъртта
на К., ответницата не е била нито държател, нито съвладелец на апартамента, а е
упражнявала фактическа власт върху него при условията на търпими действия. Поради това
до смъртта на К. на 26.08.2021 г., ответницата не е владяла имота, както и не го е своила.
Най-ранният момент, в който Н. е установила владение върху апартамента, е смъртта на К.,
но от 26.08.2021 г. до подаването на исковата молба на 22.12.2022 г. не е изтекъл 10-
годишния давностен срок и ответницата не е придобила чрез давностно владението
собствеността нито на целия апартамент, нито на 1/2 идеална част от него.
Ищеца от своя страна установи собствеността си върху ¼ идеална част от имота, придобита
по наследство. Ирелевантни са доводите на жалбоподателя, че наследниците - братовчеди не
са полагали абсолютно никакви грижи за К., тъй като наследяването в случая произтича от
закона.
Поради съвпадане на правните изводи на въззивната инстанция с тези на
първоинстанционният съд решението на Софийски градски съд следва да бъде потвърдено.
По частната жалба срещу определението по чл.248 от ГПК съдът приема следното:
Определението е законосъобразно.
С постановеното първоинстанционно решение съд е уважил изцяло исковата претенция по
4
ревандикацията на имота. Съобразявайки материалния интерес по делото, събраните и
представени доказателства, както и извършените процесуални действия мотивират съда да
приеме, че заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 2 700 лева с ДДС не е
прекомерно, тъй като същото е близко до това, определено съгласно чл.7, ал.2 от Наредба №
1 от 9 юли 2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По
изложените съображения частната жалба срещу определението по чл.248 от ГПК следва да
бъде оставена без уважение.
Съобразно изхода на спора пред въззивния съд, въззивникът следва да бъде осъден да
заплати на въззиваемия на основание чл.78, ал.3 от ГПК разноски, които съдът определя на 1
000 лева, съобразявайки правната и фактическа сложност на делото пред този съд, както и
извършените процесуални действия.
По изложените съображения, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2212 от 15.04.2024 год., постановено по гр.д.№ 13516/2022
год. по описа на СГС, I-2 състав.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 11123 от 15.07.2024 год. постановено по същото дело в
производство по чл.248 от ГПК.
ОСЪЖДА Ц. И. Н. да заплати на П. И. Д., на основание чл.78, ал.3 от ГПК, сумата от 1 000
лева, представляващи разноски пред въззивния съд.
Решението може да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5