О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №260471
гр. Пловдив, 19.04.2021г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение, в
закрито заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН БОНЕВ
ЧЛЕНОВЕ: МИХАЕЛА ДОБРЕВА
СТАНИСЛАВА БОЗЕВА
след като се
запозна с докладваното от съдия Бозева ВЧНД № 698/2021г. по описа на съда, за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 243, ал.8 от НПК.
С определение № 71/10.02.2021г. по ЧНД № 791/2021г. по
описа на Районен съд Пловдив е отменено Постановление на РП Пловдив от 14.01.2021г.,
с което е било прекратено досъдебното производство №47/2018г. по описа на
Сектор „РПТ“ при ОДМВР Пловдив, образувано за престъпление по чл. 343, ал.1,
б.“б“ вр. с чл. 342, ал.1 от НК и делото е било върнато на прокуратурата.
Срещу така постановеното определение е постъпил протест
от прокурор при РП Пловдив с оплакване за незаконосъобразност и необоснованост
на същото. Акцентира се, че първоинстанционният съд,
отменяйки постановлението на РП Пловдив за прекратяване на наказателното
производство, не е дал указания за извършване на конкретни процесуално-следствени
действия. Изразява се несъгласие с определението, тъй като не било в
правомощията на съда да връща делата с указания за внасяне на обвинителен акт.
Против така постановеното определение е била депозирана и
частна въззивна жалба от адв. Ж. П. – като защитник
на обв. Д.С.К., която по аналогични на прокуратурата
съображения намира определението на съда за незаконосъобразно.
Против така подадения протест е депозирано възражение от адв.
С. Х.- пълномощник на В. Д. Д., в който се изразява несъгласие с възраженията в
протеста и моли въззивният съд да потвърди
определението на Районен съд Пловдив.
Пловдивският окръжен съд, като обсъди материалите по
делото, доводите в протеста и жалбата и извърши проверка за законосъобразност и
обоснованост на обжалваното определение, намира за установено следното:
Протестът и частната въззивна
жалба са допустими - подадени от надлежни
страни в законоустановения срок срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт. Разгледани по
същество са неоснователни.
Досъдебното производство е образувано за престъпление по
чл. 343, ал.1, б. „б“ вр. с чл.342, ал.1 от НК, като в хода на разследването с
постановление от 26.02.2019г. като обвиняемо лице е привлечен Д.С.К., комуто е
била взета мярка за неотклонение „Подписка“.
Това е второ развило се по реда на съдебния контрол по
чл. 243 от НПК производство пред Окръжен съд Пловдив, като преди това с
определение по ВЧНД № 877/2020 година по описа на ОС Пловдив е потвърдено
определение по ЧНД № 8151/2019г. на ПдРС, с което е
било отменено постановлението на РП Пловдив за прекратяване на същото
наказателно производство.
С атакуваното постановление от 14.01.2021г. РП Пловдив е
приела, че събраните доказателства не са достатъчни да обосноват категоричен и
безсъмнен извод обв. Д.К. да е извършил разследваното
престъпление, като същевременно били изчерпани процесуалните способи за
събиране на доказателства, поради което на основание чл. 243, ал.1, т.2 от НПК
е прекратила наказателното производство по делото.
Напълно законосъобразно районният съд е преценил, че
атакуваното пред него прокурорско постановление е необосновано.
Няма да се преповтаря в настоящото определение
възприетата от РП Пловдив фактология, която според районния съд е била правилно
установена. На база на така събраните до този момент доказателства и настоящият
състав е склонен да приеме тази констатация за вярна.
В пространния протест на прокурора от РП Пловдив се
акцентира на незаконосъобразния подход на районния съд, който изводимо от
съдържанието на мотивите към определението си, всъщност давал указания на
прокурора да внесе делото с обвинителен акт. Следва преповтаряне на анализа на
доказателствата /аналогично и на изложението в Постановлението, с което
наказателното производство е било прекратено/. Завършва се с констатация, че в
мотивите на постановлението изрично е посочено, че при липса на установени по несъмнен начин данни за скорост
на движение на превозните средства, разположение на пътното платно и един
спрямо друг, „няма как коректно да се прецени правилно дали ако управляваният
от обвиняемия лек автомобил не беше
предприел маневра в лявата лента за движение, щеше да настъпи ПТП между него и
мотоциклета на Д.“ /цитат от стр. 12 от частния протест/.
Принципно щеше да е вярно соченото от прокурора, ако
обаче действително нямаше събрани доказателства в тази насока, които прибързано
и необосновано са били отречени от прокурора като неверни.
Според прокурора единствено от показанията на свид. Д. и
Ч. се установявали факти като скорост на движение на мотоциклетите, дистанция
между този, управляван от Д. и автомобила на К. преди екстреното задействане на
спирачната система, разположение на превозните средства на пътното платно и
посока на движение на същите, предприети маневри. Същевременно в
Постановлението на РП Пловдив се приема, че показанията на двамата свидетели не
могат да бъдат достоверен източник поради факта, че първият се явявал пострадал
от деянието, а вторият – негов приятел. Поради това оставали неустановени с
необходимата категоричност тези важни обстоятелства, а следователно не се
доказвала и с изискуемия по НПК интензитет наличието на причинно-следствена
връзка между поведението на водача К. и настъпилото ПТП. Този извод на
прокурора не може да бъде споделен най-малкото поради две причини: на първо
място – процесуалният закон не поставя изначално ограничение определени факти
да бъдат или да не бъдат установявани посредством само един вид доказателствени
средства. При липса на други доказателства, няма законова пречка свидетелските
показания да са дори единствен източник за релевантните обстоятелства. И
по-нататък – не може априори да се отхвърлят
единствените събрани в тази насока доказателства, само поради наличието на
определено качество в процеса на едното лице /пострадал/ и познанството му с
друго /свид. Ч./, без да е налице ясно основание, което да постави под съмнение
достоверността на твърденията им. Качеството на пострадал и приятелските отношения
между двамата са фактори, които следва да се отчетат при анализа на техните
показания, като решаващият орган подходи по-критично към съдържимото в
показанията им. Но при липса на доказателства, които да опровергават или да поставят
под съмнение достоверността на изложеното от тях /а те не се опровергават нито
от показанията на полицейските служители, нито от лаконичните обяснения на
обвиняемия/, за настоящия съдебен състав е необосновано заключението на
прокурора, че не следва да се доверява на тези свидетелски показания.
Понастоящем обвиняемият дава изключително пестеливи
обяснения /това е негово право/, но дори в това си качество К. не отрича, че е
предприел маневра навлизане в лявата лента. В този смисъл – при депозирани касателно релевантното поведение на водача К. обилни гласни
доказателства, напълно коректно районният съд е заключил в определението си, че
липсва обоснован отговор на прокурора по въпроса – намира ли се в
причинно-следствена връзка с настъпилия противоправен
резултат извършената от К. маневра. Ако прокурорът се бе запознал обстойно с
мотивите в определението на районния съд, би установил, че първата инстанция не
е дала указания на представителя на държавното обвинение дали да внесе
обвинителен акт в съда или не, а му е обърнал внимание на липсващи съждения по
доказателствата в насока процесното поведение на обв. К., които са изключително съществени. Връщайки му
делото, съдът е посочил, че прокурорът следва да анализира доказателствата
съвкупно и според действителното им съдържание и едва след това да изведе дали
обвиняемият е нарушил или не нормата на чл. 25, ал.1 от ЗДвП.
Освен изложеното, настоящият състав не се съгласява с
констатацията, че са изчерпани процесуалните възможности по събиране на относими доказателства в процеса. Преди всичко следва да се
посочи, че по това дело е било пропуснато да се извършат своевременно важни
действия по събиране на доказателствата, а част от предприетите процесуално-следствени
действия /при това такива, които не могат да се повторят!/ са дотолкова
формално извършени, че доказателствената им относимост е незначителна /протоколът за оглед на
местопроизшествието/. Това съществено затруднява изясняване на обстоятелствата
от делото, но не означава, че не могат да бъдат положени усилия да бъдат
извършени още действия по събирането на релевантни доказателства, въпреки
изминалия значителен период от деянието. А това от своя страна да доведе до
установяване с по-голяма категоричност на базисни данни, необходими и за автоексперта да отговори на поставените му задачи.
На първо място, наложителен е допълнителен разпит на свид.
Ч. и Д. по обстоятелствата дали мотоциклетите са се движили с включени
светлини, намалявали ли са скоростта при достигане до светофара на бул. „В.
Левски“, с каква скорост се е движил след потегляне от светофара автомобила на
обвиняемия. Не е достатъчно изяснено и в кой момент точно жълтият автомобил е
предприел маневра „навлизане в лява лента за движение“ – къде се е намирал на
пътното платно в този момент /вкл. на какво разстояние от светофара/, както и
местоположението на мотоциклета в момента на възприемане на маневрата от Д.,
респективно – на какво разстояние едно от друго са били превозните средства.
Всъщност по това обстоятелство единствено свид. Ч. посочва, че „непосредствено“
след като двамата с Д. са минали кръстовището, което се намира на
бензиностанцията, жълтият автомобил е навлязъл в ляво. Свидетелите следва да посочат
и къде точно се е намирал мотоциклетът след преустановяване на движението му /напр.
спрямо счупените метални преградни пана-видни на фотоси 9 и 10 от фотоалбума
към протокола за оглед на местопроизшествието/, какво разстояние е изминал приплъзвайки се по платното, като при необходимост им бъде
предявен снимковия материал към протокола за оглед. Обвиняемият при желание би
могъл да даде конкретика относно извършваната от него
маневра „изпреварване“ /според обясненията му на л.56/, скорост, с която се е
движил и т.н.
Видно е, че според приложени на л. 147 и л. 200 докладни
записки /от 04.04.2019г. е от 07.08.2020г./, при
обход не са били установени камери в района на кръстовището или такива,
заснемащи пътния трафик по пътното платно. Но по данни от сайта на Община
Пловдив -ОП „Организация и контрол по транспорта“, на предходното кръстовище,
образувано от пресичането на бул. „Дунав“ и ул. „В. Левски“, е имало
разположени камери към инкриминирания период, като е възможно предвид
неголямото разстояние от това кръстовище до намиращото се в близост до
бензиностанция „Лукойл“, камерите /с ракурс на запис на север/ да са обхващали
и периметър от същото, включително с възможност да се проследи движението и
скоростта на участниците в ПТП. Ето защо, следва да се отправи запитване в тази
насока.
Критика търпи съставения протокол за оглед на
местопроизшествието, извършен в тъмната част на денонощието „при добра
видимост“. Независимо, че местопроизшествието не е било запазено, нямало е
реална причина разследващият полицай да не направи съответните точни замервания
и отрази в протокола заснетите във фотоалбума към него от технически специалист
счупени преградни решетки от оградата на
разделителния остров /сн. 9,10/, спирачни следи в
най-лявата лента за движение на пътното платно /виж сн.2-3/,
наличието на останки по пътното платно – виж фотоалбум сн.11,
сн.9 и 10, които е трябвало да бъдат иззети като ВД и
установен произхода им, да опише точно и оразмерено застъргванията
по пътното платно /виж сн. 7,8,11/. Това допълнително
е препятствало възможността автоекспертът да направи
по-категорични изводи. Възможно е и понастоящем да се извърши допълнителен
оглед на местопроизшествието. Целта на същия би била единствено да се направят
замервания и отразят разстоянията от фиксираните във фотоалбума от първоначалния
оглед обекти, разбира се и след допълнителен разпит на свидетелите относно
мястото на удара по дължина и широчина на пътното платно точно и при
предприемане на маневрата от страна на обвиняемия. Ако се прецени за
необходимо, възможно е да бъдат призовани и поемните
лица от протокола за оглед на местопроизшествието, с цел установяване на
фиксираните във фотоалбума следи по пътното платно. Какво има предвид съда:
-
от фотоси 2, 7,
8 и най-вече 9 от фотоалбума, ясно се вижда, че счупените метални пръчки на оградата
са в елемент /метална решетка/ непосредствено преди поставен на разделителния
остров пътен знак /от сн.22 ясно се вижда, че се
касае до пътни знаци А24 и Д1, насочени към движещите от север на юг/;
-
именно до
повредената преграда свършват и светлите следи, като има видими и по-тъмни,
черни следи. Произходът на тези следи би могъл да се изясни в допълнителен
разпит от свидетелите и евентуално поемните лица. От
фотос 2 се вижда начало на следа /вероятно спирачна/, насочена към
разделителната ограда, която започва между две пунктирани линии, разделящи
най-лявата от средната лента за движение и респективно – определен брой метални
пана от оградата преди посочения по-горе знак. В показанията на свидетелите Д.
и Ч. също се посочва първият да е активирал спирачната система на мотоциклета
си, да е загубил устойчивост, като след падане на платното е последвало и приплъзване на превозното средство. Допълнителен оглед на
място и съответни изчисления /възможно е изброяване на заснетите металните пана
от поставените на разделителния остров пътни знаци, отразяване на разстоянието от светофара и
т.н./, биха могли да дадат повече изходни данни за една по-пълна и категорична
експертна оценка. Доколкото обаче процесният пътен
участък е част от стопанисваните от Община Пловдив общинските пътища и Общината
отговаря за изграждането, ремонтът и поддържането им, следва да се изиска от
Община Пловдив информация дали след 22.06.2018г. е бил извършван ремонт на процесния пътен участък и в частност на разделителния платната
остров с поставена разделителна метална ограда, респективно – подменяни ли са
пътни знаци, метални огради. Това е съществено, защото при настъпили промени в
посочените отграничителни елементи /заснети във
фотоалбума-знаци, счупени оградни пана и др./, следва
да се съобразят при допълнителен оглед на местопроизшествието.
В частната жалба на адв. Ж. П. се излагат идентични
възражения, като в протеста на прокурора, на които съдът вече даде
отговор. По останалите сегменти от
жалбата на защитника - изказва се предположение, че е възможно пострадалият да
е попаднал в дупка и поради това е паднал. Наказателният процес не борави с
предположения. Нито един от свидетелите, нито обвиняемият, нито в огледния протокол е отразено пътното платно да е неравно или
с дупки. Обстоятелството, че в огледния протокол не е
отразено наличието на спирачни следи, а в показанията на свидетелите Ч. и Д. се
твърди Д. да е активирал спирачната система, видно и от снимковия материал, не
могат да бъдат пренебрегнати. Освен това наличието или липсата на констативен
протокол и план-схема от ПТП не е от значение за правилното изчисление на
скорости, дистанции и други релевантни обстоятелства, тъй като вещото лице не
базира изводите си на тях. Иначе видно е от материалите по делото /л. 154-155
от ДП/, че такива са били съставени, а схемата отразява начин на настъпване на удара,
идентичен със заявения от пострадалия. Неясно е и откъде адв. П.визира скорост
от 98 км.ч., с която мотоциклетът се е движил, тъй като такава доказателства
няма събрани по делото до този момент.
Предвид изложеното и на основание чл. 243, ал.8 от НПК,
съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 71/10.02.2021г. по ЧНД №
791/2021г. по описа на Районен съд Пловдив, с което е отменено Постановление на
РП Пловдив от 14.01.2021г., прекратяващо ДП № 47/2018г. по описа на Сектор
„РПТ“ при ОДМВР Пловдив, и делото е било върнато на прокуратурата.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: