Р Е
Ш Е Н И Е
№ /гр. Варна, 06.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, НО, IV
въззивен състав, в публично заседание на двадесет и първи май две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАНИЧКА СЛАВКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖУЛИЕТА ШОПОВА
СВЕТЛОЗАР ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря Теодора
Иванова и в присъствието на прокурор Женя Енева, като разгледа докладваното от
съдия Жулиета Шопова ВАНД № 31 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производство по реда на глава XXI
НПК.
С решение на Варненският районен съд, НО, 45-ти състав от 04.11.2019 г.
по НАХД № 1793/2019 г. обвиняемият М.Ш.И. е признат за виновен в това, че на 11.05.2018
г. в гр. Варна, при управление на моторно превозно средство – тролейбус № 326
по линия № 88 нарушил правилата за движение по пътищата, както следва: чл. 20, ал.2 от Закон за Движение по пътищата: " ...Водачите са длъжни при избиране на скоростта на движението да
се съобразяват с атмосферните условия,с
релефа на местността,със състоянието на пътя и на превозното средство,с
превозвания товар“ и с това причинил по
непредпазливост средни телесни повреди на Т. К. Д.,изразяващи се в :
1.счупване на 2,3,4,5,6 леви
ребра,обуславя трайно затруднение в движенията
на снагата за период от около 2-3 месеца
2.счупване на лява лъчева кост
обуславя трайно затруднение в движенията на левия горен крайник за период от
около 2-2,5 месеца,престъпление по чл.343,ал.1,б.“Б“,пр.2,вр.с чл.342,ал.1 от НК, поради което и на основание чл. 378, ал. 4, т. 1 НПК
вр. чл. 78а, ал. 1 НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил
административно наказание глоба в размер на 1 000 /хиляда/ лева.
На основание чл.78а,ал.4 от НК
съдът не е наложил на обвиняемият И.,кумулативно предвидената
наказание“Лишаване от право да управлява
МПС“.
С процесното решение с оглед
изхода на делото направените по делото разноски са възложени в тежест на
обвиняемото лице.
Срещу решението в законоустановения
срок е постъпила въззивна жалба от адв. А.Д. ВАК – редовно упълномощен защитник
на обвиняемия М.И., в която се твърди, че
обжалваното съдебно решение е неправилно и незаконосъобразно, като се посочва,
че макар обвиняемото лице формално да е осъществило деянието, за което е
признато виновно, в конкретния случай е налице хипотезата на чл. 15 от НК, а
именно случайно деяние, доколко обвиняемият И. в направил всичко възможно и
зависещо от него, за да избегне настъпването на вредоносния резултат. В
заключение се моли обжалваното решение да бъде отменено като неправилно и
незаконосъобразно, постановено при нарушения на материалния закон, а
обвиняемото лице да бъде признато за невиновно по повдигнатото му обвинение.
С въззивна жалба не е направено
искане за допускане на нови доказателства.
В разпоредително заседание на 21.02.2020
г. въззивният съд по реда на чл. 327 и следващите от НПК е
преценил, че обжалваното решение е от категорията актове, подлежащи на контрол
пред въззивния съд по съответния ред, поради което подлежи на разглеждане в
открито съдебно заседание. Приел е, че за изясняване на обстоятелствата от
предмета на доказване по делото, не се налага разпит на обвиняемия, свидетели и
вещи лица, както и събирането на нови доказателства.
Пред въззивната инстанция, в хода
на съдебните прения защитникът на обвиняемото лице – адвокат А.Д. моли
постановения съдебен акт да бъде отменен, а на негово място да бъде постановен
нов, с който обвиняемият И. да бъде изцяло оправдан по повдигнатото му
обвинение. В подкрепа на искането си застъпва становище, че измежду кориците на
делото се съдържат доказателства, че подзащитният му по никакъв начин не е
нарушил ЗДвП, както и че е налице хипотезата на случайно деяние, описано в чл. 15 от НК,
доколкото след като на пътя се е появил пешеходец той е предприел спиране ,а
пострадалата кондукторка с една ръка е
държала парите ,а с другата билетите и не е имала три опорни точки.
Представителят на ВОП оспорва
жалбата. Намира обжалваното решение за правилно и законосъобразно, съобразено с
доказателствата, събрани в хода на наказателното производство, като моли
последното да бъде потвърдено. Застъпва тезата, че е налице нарушение на ЗДвП,
а именно на чл. 20, ал.2, доколкото обвиняемото лице не е съобразило скоростта
си на движение и е предизвикал ПТП. В заключение моли първоинстанционното
решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Обвиняемият М.И., редовно
призован (уведомен по телефона) се явява
в съдебно заседание и поддържа становище на своята защита,като моли в
последната си дума решението на ВРС да бъде отменено изцяло.
Варненския окръжен съд, след като обсъди доводите в жалбата,
както и тези, изложени от страните в съдебно заседание, и след като в
съответствие с чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваното решение, намира за
установено следното:
Решението на ВРС е постановено
при изяснена фактическа обстановка, която се споделя от въззивния съд и която е
следната:
Производството е по чл. 375 и сл. НПК.
Подс.М.Ш.И. бил назначен в „ Градски транспорт
" ЕАД Варна на длъжност „ водач на тролейбус“ и съгласно връчената му
срещу подпис длъжностна характеристика
/л.80-83 от ДП /, той имал основните задължения да отговаря за
безопасния превоз на пътниците и да
спазва правилата за движение по пътищата.На 11.05.2018 г. сутринта обв.Ш.
управлявал тролей № 326 по линия 88 (кв."Владиславово",
кв."Аспарухово" гр.Варна). Като в 08:00 ч. тръгнал с управлявания от него тролей от
обръщача в кв."Вл.Варненчик" по посока на кв."Аспарухово" и
в автобуса се намирала св .Т. К.Д.,
която изпълнявала задължението си като кондуктор в „Градски транспорт" ЕАД
- Варна . На автобусна спирка „Блок 407" в кв."Вл.Варненчик"
тролейбуса спрял и в него се качили около 5-6 пътника. Св.Д. започнала да ги
обслужва, движейки се последователно отзад напред в тролея. Подс.И. тръгнал от автобусната спирка с нормален ход
като тролейбусът се движил със скорост около 32 км/ч, като тази скорост
започнала да нараства,на 55 метра преди пешеходната пътека, разположена пред
поликлиниката в кв."Вл.Варненчик", подс.И. видял, че на пътеката стои
пешеходец. Вместо да намали скоростта на управлявания от него тролей, той
продължил да я увеличава докато стигнал
на около 30.82 м. преди пешеходната пътека, когато скоростта достигнала 38
км/ч. В този момент обв.И. преценил, че тролейбусът няма да спре преди
пешеходната пътека, поради което предприел аварийно намаляване на скоростта от
38 км/ч до 9 км/ч със спирачно закъснение около 6,19 м/сек. Когато подс.И.
предприел спиране преди пешеходната пътека, свид.Д. се намирала в средата на
салона, срещу дясната половина на втората врата, била е с лице към врата, към
двете седящи места. Тя се подпряла с тяло на лост и обслужвала пътници. Рязкото
намаляване на скоростта на движение на тролейбуса довело до залитане на пътниците, включително и на св.Д..
Тя паднала на земята и си ударила лявата ръка, както и ребрата от ляво под
гърдите. Св.Д. извикала и обв.И. спрял тролея. При нея дошла пътничка.А подс.И. не отишъл при нея, а започнал да разговаря по
мобилния си телефон, като слязъл от предната врата.
Видно от заключението на изготвената
съдебно-медицинска експертиза било, че при падането си свид. Т. К.Д. е получила счупване на 2,3,4,5,6
леви ребра, счупване на лява лъчева кост на типично място. Описаните
травматични увреждания били в резултат
на удари с или върху твърди, тъпи предмети, респективно при падане и удар в
подлежащата настилка, т.е. по начин посочен в материалите по делото. Счупването
на 2, 3, 4, 5, 6 леви ребра е обусловило трайно затруднение в движенията на
снагата за период от около 2-3 месеца - средна телесна повреда по смисъла на
чл.129 ал.2 от НК.Счупването на лявата лъчева кост обусловило трайно
затруднение в движенията на левия горен крайник за период от около 2-2,5 месеца
- средна телесна повреда по смисъла на чл.129 ал.2 от НК.
От заключението на изготвената по делото
съдебно автотехническа експертиза било установено, че скоростта на движение на
тролейбуса, преди аварийна употреба на спирачки от страна на водача е била
около 38 км/ч (10.55 м.сек). Непосредствено преди водача на процесния тролейбус
да предприеме аварийно спиране, тролея се намирал на около 30.82 метра преди
ОР.1. Водачът на тролейбус „Соларис" с инвентарен № 326 е имал техническа
възможност да предотврати падането на кондукторката, чрез плавно намаляване
скоростта на движение от 38,00 км/ч до 9 км/ч или комфортаилно спиране (без
залитане на пътниците) преди пешеходната пътека, ако е бил предприел маневрата
от разстояние не по-малко от 55 метра, тъй като това е била зоната му на пряка
видимост. Т.е. причината за настъпване
на ПТП е липсата на постоянен визуален контрол и реакция на водача на
тролейбуса към посоката на движение на пешеходката по пешеходната пътека и към
разположението на кондукторката, вследствие на което е предприел аварийно
намаляване на скоростта от 38,00 км/ч ( до 9,00 км/ч със спирачно закъснение от
около 6,19 м/сек; предизвикало загуба на равновесие и падане на пострадалата.Гореизложената
фактическа обстановка се установява по несъмнен и категоричен начин от
събраните в хода на предварителното производство доказателствени материали:
обясненията на обв. И., показанията на св. Т. Д., П. Б., протокол за оглед на
местопроизшествие, СМЕ, АТЕ, допълнителна АТЕ, видео-техническа
експертиза,химическа експертиза,
преценени в настоящото
производство при условията на чл.378,ал.2 от НПК. ВРС правилно преценил всички горепосочени доказателства, като правилно приел , че с деянието си обв. М.Ш.И. е осъществил от обективна и субективна страна състав
на престъпление по чл.343 ал. 1 б."б" пр.2 вр. с чл.342 ал.1 от НК.
От разясненията направени от вещото лице,
изготвило АТЕ и допълнителната АТЕ било установено правилно ,че от техническа гледна
точка,при така определените спирачни закъснения в двете експертизи, дори при очаквано
спиране, дори при позата , в която е била свид.Д./ преценена според вещото лице като
най-устойчивата поза/ и при положение, че не се е държала с ръка, не би могла
да се задържи в равновесно положение, тъй като няма предвидимост кога би настъпила
ситуацията с аварийно спиране.
Състава на първоинстанционния съд правилно
приел, че в процесния случай е неприложима разпоредбата на чл. 15 от НК. За да
е налице случайно деяние е необходимо деецът да не е бил длъжен и да не е могъл
да предвиди настъпването на обществено-опасните последици. Т.е. следва да са
налице кумулативно две предпоставки - деецът да се е съобразил с предписанията
на правно регламентираната дейност,
която осъществява при управлението на МПС и да са налице условия, при които той
да е бил поставен в невъзможност да изпълни задълженията си и да предотврати
настъпването на вредните последици. Когато деецът сам се е оставил в
невъзможност да предотврати вредните
последици, защото не е изпълнил задълженията си по ЗДвП, не налице случайно
деяние по смисъла на закона. За да е налице невиновно поведение, абсолютно
задължително условие е съобразяване на дееца с предписанията на правните норми.
Като не е изпълнил вменените му задължения като водач на МПС и се е поставил в
положение да не може да преодолее вредните последици, И. не може да се позовава
на случайност.
От субективна страна поведението на обв.И. е
било виновно. Той е извършил деянието по непредпазливост, изразила се в
небрежност, тъй като не е целял пряко настъпването на престъпния резултат и не
е предвиждал обществено-опасните последици, но е бил длъжен и обективно е могъл
да ги предвиди, както и да ги предотврати.
Предвид обстоятелството, че не са налице нито
авто-технически, нито медицински причини, произшествието е било напълно
предотвратимо и възможностите за предотвратяване на резултатите от така
настъпилото ПТП са зависели от
субективните действия на обв.И. като водач на тролейбуса, тъй като липсата му
на постоянен визуален контрол и адекватна психомоторна реакция към посоката на
пешеходната пътека и към разположението на кондукторката е техническа причина
за настъпване на ПТП.С оглед на посочената правна квалификация,настоящата въззивна
инстанция счита, че обв. И. следва да бъде освободен от наказателна отговорност
на основание чл.78а, ал.1 от НК, тъй като в случая са налице всички кумулативно
предвидени предпоставки за прилагането на този законов институт: М.И. е
пълнолетно лице, не е осъждан, не се е ползвал
друг път от нормата на чл.78а от НК, за осъщественото от нея престъпление.Като смекчаващи вината
обстоятелства първоинстанционния съд е взел предвид чистото съдебно минало на
обв. И. ,ниската степен на неговата обществена опасност като личност и трудовата му ангажираност. Предвид на това и правилно
ВРС е наложил наказание
"Глоба" към предвидения в закона минимум, а именно в размер на 1 000
(хиляда) лева.
По
отношение наказанието „ лишаване от право да управлява МПС“ по чл.343г от НК. В разпоредбата на чл.78А ал.4 НК налагането
на административно наказание „лишаване от право да се упражнява определена
дейност”, каквато в настоящия случай е управлението на МПС, е предвидено като
алтернативна възможност за кумулативното му налагане. По делото са приложени доказателства, че обвиняемият няма налагани административни наказания за нарушения на ЗДвП, поради което и правилно ВРС
не наложил административно
наказание “лишаване от право да управлява МПС” .Същото се явява
несправедливо. Ето защо и настоящата
инстанция счита, че подс.И.
не следва да бъде лишен от право
да управлява МПС, предвид установените
му добри характеристични данни.
Обосновано първата съдебна инстанция е приела, че в доказателствената
съвкупност няма противоречие относно това, кога и къде обвиняемото лице е
управлявал тролейбус № 326 по линия № 88. Горните обстоятелства се установяват
по безспорен начин от ангажираните по делото гласни доказателствени източници,
както и от приложените по делото протокол за оглед на местопроизшествие, ведно
със скица и фотоалбум.Основният спорен въпрос, а именно относно момента, в
който обвиняемият е възприел пешеходеца, е намерил своето правилно разрешение в
мотивите на обжалваната присъда. Предвид горното въззивната инстанция споделя напълно
фактическите изводи на първия съд, че обвиняемият след като е забелязал пешеходец на пътя е следвало да
намали скоростта, а не да увеличава скоростта.В правната теория и съдебна
практика е изяснено, че деянието е случайно, когато водачът на МПС не е могъл,
нито е бил длъжен да предвиди настъпването на общественоопасните последици и
обективно каквото и да направи да не е в състояние да ги предотврати, като тази
невъзможност да предвиди и предотврати престъпните последици, не следва да се
дължи на предходното му собствено виновно неспазване на правилата за движение.
Само когато липсват всички елементи на непредпазливата вина, ще е налице
"случайно събитие" по смисъла на чл. 15 НК. В конкретния случай се
установи, че обвиняемият И. не е осъществил и изпълнил своите задължения, които
попадат в обхвата на всички действия, за да предотврати в пълна степен
възможността от настъпване на пътно транспортно произшествие и последвалият от
него вредоносен резултат (увреждане на здравето на пострадалото лице-кондукторката
Д.).На следващо място съдът взе предвид, че настоящото въззивно производство е
образувано само по жалба на обвиняемия И., което означава, че наложеното му
наказание не би могло да бъде увеличавано и в частта относно индивидуализацията
на отговорността му, е допустимо да бъде извършвана преценка само за това, дали
наказанието е явно несправедливо завишено. Глобата от 1000 /хиляда/лева, която
е наложена на обвиняемия, представлява минималният размер на това наказание, съответно
представлява реализиран най-благоприятен изход за него при осъждане, с оглед на
което въззивната инстанция намира, че постановеното решение следва да бъде
потвърдено и в тази си част. С оглед изложените съображения, и като не
констатира неправилно приложение на материалния закон, съществени нарушения на
процесуалните правила и необоснованост, въззивният съд счита, че обжалвания
съдебен акт следва да бъде потвърден.Воден от гореизложеното и на основание чл. 334, т. 6 и чл. 338 от НПК, ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 04.11.2019
г. по НАХД № 1793/2019 г. по описа на ВРС, НО, 45-ти състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не
подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.