№ 1360
гр. Бургас, 21.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Албена Янч. Зъбова Кочовска
Членове:Веселка Г. Узунова
Д. П. Стоянов
при участието на секретаря Мария Н. Тошева
като разгледа докладваното от Албена Янч. Зъбова Кочовска Въззивно
гражданско дело № 20222100501717 по описа за 2022 година
Производството по делото е въззивно, по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по
жалбата на Д. Й. Д. ЕГН **********, с адрес гр. Бургас, ***************, чрез назначения му от
съда особен представител адв.М. М. от АК - Бургас, с адрес на адвокатската кантора гр. Бургас - 8
000, ул. „Цар Иван Шишман" № 20, ет. 2, ап. 6 ( съдебен адрес),против Решение №
1749/05.08.2022 г. по гр. д. № 683/2022 г. на БРС, с което е прието за установено по отношение на
ЮБЦ – ЕООД, с настоящо наименование“Угренова Естейт“ ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:гр.София, бул.“България“, №81,вх.В, ет.8, представлявано от Ю.
Ц., че Д. Й.Д. от гр.Бургас, ул.“********** дължи на ЮБЦ-ЕООД сумата 81.77 лв. -неплатени
задължения за предоставени далекосъобщителни услуги за периода от 22.02.2019 г. до 21.07.2019
г. по сключен между ответника Д. Й. Д. и доставчика „Българска телекомуникационна компания”
ЕАД(БТК) договор за електронни съобщителни услуги с клиентски номер 6526529 от 18.01.2018 г.
и 05.02.2018 г., за което са издадени фактури №№ **********/ 22.03.2019 г., **********/
22.04.2019 г., **********/ 22.05.2019 г. и **********/
23.06.2019 г., като доставчикът „БТК” ЕАД е прехвърлил вземането си по договора на „С.Г.Груп”
ООД с договор за цесия от 16.10.2018 г., а от своя страна „С.Г.Груп” ООД е прехвърлило
вземането на настоящия кредитор цесионер „ЮБЦ” ЕООД с договор за цесия от 01.10.2019 г. и
Анекс към него от 10.03.2020 г. За посочената сума в полза на последното е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК с № 3543/01.12.2021 г. по ч.гр.д.№ 8259/2021 г.
по описа на БРС. Със същото решение Д. Д. е осъден да заплати на „ЮБЦ” ЕООД, съдебно–
деловодни разноски в размер от 355 лв. и сумата от 205 лв. за направените разноски в заповедното
1
производство по ч.гр.д.№ 8259/2021 г. по описа на БРС.
Решението се сочи за неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено
нарушение на процесуалните правила и необоснованост.
Излагат се следните конкретни съображения:
Фактът на цедирането на вземането с договор от 16.10.18г., сключен между „БТК" ЕАД
(старият кредитор) и неговия приобретател „С.Г. Груп,, ООД (новият кредитор), е безспорен, но
няма надлежно уведомление от цедента „БТК" ЕАД от 24.02.2020 г. до цесионера „С.Г. Груп"
ООД по т. 1.1.1. по Договора за цесия от 16.10.2018 г., т.к. в него единствено е посочено намерение
за предстоящо прехвърляне на вземания, без да е упомената общата стойност на сбора от сумите,
както и по т. 1.4. от договора не е конкретизирана цената на портфейла по конкретни суми на
вноските, която следвало да бъде платена на цедента при условията на договора. В него не се
съдържала индивидуализация на цедираните вземания по вид (основание) и размер. Не било видно
цедентът да е прехвърлил вземането си конкретно към ответника (длъжник) в размер на 81.77 лв.,
включително и лихвите. Уведомлението до него от датата на съобщаването на прехвърлянето на
вземането нямало такова действие за последния, тъй като същото представлявало едностранно
волеизявление с адресат, а договорът за цесия изисквал съгласието на двете страни( цедент и
цесионер). Представеното по делото уведомление за предстоящо прехвърляне на вземания било
само намерение да бъдат продадени от цедента на цесионера такива, но те са фрагментарни,
неприложени в цялост и с направените заличавания по вземанията не може да се приеме, че
цедентът „БТК" ЕАД е прехвърлил на цесионера „С.Г. Груп" ООД именно претендираните
вземания. Извлечението от Приложение № 1, представено от цедента към уведомлението по
т.1.1.1.от 24.02.2020г. към договор за цесия N24600008855 от 16.10.2018 г., представлявало извадка
от документ, едностранно подписан, на който „БТК" ЕАД е основал вземането си, с което се
потвърждава, че цедентът е прехвърлил вземането си спрямо Д., но е посочил само ЕГН и размер
на главницата от 81,77 лв., без посочване на лихвите и на известния му адрес. Затова страната
счита, че старият цедент е основал вземането си на скриване на неизгодни за него факти - чл. 178,
ал. 2 ГПК.
Същевременно по делото е представено уведомление до длъжника Д. Й. Д. за извършената
от „БТК" ЕАД, чрез пълномощник „С.Г. Груп" ЕООД цесия, както и на последващата - на „ЮБЦ"
ЕООД,което според страната не е породило визираното в закона действие, т.к. това уведомление е
направено общо - от цедента „БТК" ЕАД, във връзка с уведомление по т. 1.1.1. от 24.02.2020 г. към
договора от 16.10.2018 г., действащ чрез пълномощника му- цесионер „ С.Г. Груп" ЕАД и от
„ЮБЦ" ЕООД, посочено в случая като цедент по договора за цесия от 01.10.2019 г. - недатирано
от последния, до самия длъжник. Така съобщените цесии с едновременно посочени двама цеденти
в уведомлението до длъжника, не може да му бъдат противопоставени. Съгласно чл. 99, ал. 4 ЗЗД -
моментът, от който цесията поражда действие спрямо длъжника, е датата на уведомлението от
цедента до длъжника. Следователно няма как да се прецени, че това уведомление е достигнало до
длъжника едновременно от двама различни цеденти, без посочена конкретна дата за втория, за
извършената цесия. Уведомлението било подписано едностранно от цесионера „С.Г. Груп" ЕООД
и при липса на съгласие(подпис) на цедента „ЮБЦ" ЕООД.
Отделно от това не се установявало, че представеният основен договор за цесия от
01.10.2019г., е сключен между „С.Г. Груп" ООД и „ЮБЦ" ЕООД, както неправилно е приел
първоинстанционният съд в протокола от с. з. на 06.07.2022 г.. Тъй като договорът е сключен не от
2
„ЮБЦ" ЕООД, а от цесионер „ОБЦ" ЕООД, с направено текстово заличаване преди цялото
наименование на фирмата, то не е породил валидно действие спрямо цедирания длъжник.
Затова не можело да се приеме, че и Анексът към договора за цесия от 01.10.2019 г., и
представеното извлечение от Приложение N1 към него - едностранно подписано, действително са
били сключени от „С.Г. Груп" ЕАД (цедент) и „ЮБЦ" ЕООД (цесионер), като единствен титуляр и
разпоредител на процесното вземане. Страната счита, че в случая няма сключен валиден договор с
оглед личността на страните, конкретно от страна на цесионера.
В подадения писмен отговор от 06.04.2022 г. до БРС е посочено, че искът следва да се
отхвърли и на друго основание- т.к. по делото не е доказано нотификационното изявление по чл.
99, ал. 4 ЗЗД да е връчено на длъжника или на негов упълномощен представител, още повече, че в
съдебното производство Д. е бил представляван от особен представител и не може да се приеме,
че е уведомен чрез него за извършена цесия в хода на същото. Поддържа се, че ако към исковата
молба по претенцията на „ЮБЦ" ЕООД срещу длъжника, е приложено уведомление, достигнало
до него или до неговия пълномощник с връчване на препис от исковата молба, цесията е надлежно
съобщена по чл.99, ал.3 от ЗЗД.Счита, че съдът следва да съобрази по този въпрос константната
съдебна практика и това, че особеният представител няма представителна власт в материалното
правоотношение на страните и не може да заяви материално правни възражения, нито е
упълномощен от длъжника в тази връзка. За това особеният представител намира, че връчването
на уведомлението за цесията, като приложение към исковата молба, с която „ЮБЦ" ЕООД е
предявило иск за изпълнение на цедираното вземане спрямо ответника, чрез назначения му от съда
особен представител по делото, не съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99,
ал. 3 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането да е породило действие за длъжника на основание
чл. 99, ал. 4 ЗЗД. В този смисъл се позовава и на мотивите на т. б на ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк.
д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС . От ограничението на представителната власт на особения
представител се извежда, че този на ответника по делото не притежава пасивна представителна
власт да приема волеизявления, свързани с промяна в материалното правоотношение и цесията,
съгласно чл. 99, ал. 4 ЗЗД, не е породила своето действие спрямо длъжника, ищецът не е
материално правно легитимиран да претендира цедираното му вземане срещу ответника, поради
което предявените искове от „ЮБЦ" ЕООД са неоснователни и недоказани.
В обобщение на горното се моли за отмяна на първоинстанционното решение, което
включва искане и за отхвърляне на заявената претенция.Моли се за определяне на размера на
възнаграждението на адвоката- особен представител, назначен по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК.
В срок е постъпил отговор на въззивната жалба, подаден от адв. В. Г., САК, в качеството
й на процесуален представител на „Угренова Естейт“ ЕООД.
В него жалбата се сочи за допустима, но неоснователна, т.к. всички оплаквания на
жалбоподателя се считат за необосновани. Решението според страната е законосъобразно и
правилно, освен това тя счита налични всички предпоставки за уважаване на иска й за
установяване на заявените вземания. Намира за надлежно извършено и уведомяването на
длъжника за извършените цесии на вземането, а материално правното му възражение за
ненадлежно съобщена цесия счита за основателно, само при твърдение за изпълнение на дълга
спрямо стария кредитор. В случая такова не се твърди, нито доказва, както по отношение на
стария, така и по отношение на новия кредитор. Уведомлението било сторено чрез цесионера,
който същевременно е и пълномощник на цедента за извършването му, а за това нямало никакви
3
законни пречки- цитира се правна доктрина и съдебна практика в подкрепа на тезата.
Дружеството намира, че връчването на исковата молба на длъжника-ответник, към която са
приложени всички удостоверяващи прехвърлянето на вземането документи от цедента на
цесионера, следва да се счете за надлежно уведомяване на длъжника по чл.99, ал.4 от ЗЗД(цитира
се в същата насока практика на ВКС).В обобщение се моли за потвърждаване на обжалваното
съдебно решение. Страната не ангажира нови доказателства. Дири разноски по приложен списък
на основание чл.80 от ГПК.
Проверката по чл.267 от ГПК, извършена от БОС сочи въззивната жалба за допустима, а
служебната такава по чл.269 от ГПК, определя обжалваното първоинстанционно решение като
валидно и допустимо.
По съществото на спора, с оглед въведените с въззивната жалба оплаквания за
неправилност на съдебното решение, при съвкупна преценка на събраните по делото доказателства
и в приложение на закона, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството по делото е образувано по исковата молба на „ЮБЦ” ЕООД(сегашно
наименование „УГРЕНОВА ЕСТЕЙТ“ ЕООД)против Д. Й. Д. от гр.Бургас, с която се иска от съда
да приеме за установено между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от
81.77 лв., представляваща неплатени задължения за предоставени далекосъобщителни услуги за
периода от 22.02.2019 г. до 21.07.2019 г. по сключен между ответника Д. Й. Д. и доставчика
„Българска телекомуникационна компания” ЕАД договор за електронни съобщителни услуги с
клиентски номер 6526529 от 18.01.2018 г. и 05.02.2018 г., за което са издадени фактури №№
**********/22.03.2019 г., **********/22.04.2019 г., **********/22.05.2019 г. и
**********/23.06.2019 г., като се твърди, че доставчикът „БТК” ЕАД е прехвърлил вземането си
по договора на „С.Г.Груп” ООД с договор за цесия от 16.10.2018 г., а от своя страна „С.Г.Груп”
ООД е прехвърлило вземането си на настоящия кредитор-цесионер „ЮБЦ” ЕООД с договор за
цесия от 01.10.2019 г. и Анекс към него от 10.03.2020 г., за която сума в полза на ищеца е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 8259/2021 г. по описа на
БРС.
В срок е постъпил писмен отговор от ответника Д. Й. Д., подаден чрез назначения му от
съда особен представител по реда на чл.47, ал.6 ГПК – адв.М. М., с който предявения иск се
оспорва като неоснователен, оспорени са представените с исковата молба доказателства относно
прехвърлянето на вземането, като се твърди и липса на уведомяване на ответника за извършената
цесия. Моли се за отхвърляне на предявения иск.
Първоинстанционният съд е уважил заявената претенция и е приел посочената по
делото главница за дължима от ответника, считайки двете цесии за прехвърляне на
претендираното вземане за редовно съобщени на длъжника.Присъдил е и дължимите за
заповедното производство и за съдебното дело разноски.
Въззивният съд изцяло споделя тези крайни правни изводи на първоинстанционния ,ведно
с фактическите и с решаващите правни аргументи, които ги обосновават и на основание чл.272 от
ГПК, препраща към мотивите на обжалвания съдебен акт в тези части.
В контекста на изнесените във въззивната жалба оплаквания, съдът добавя следното:
Производството по делото е образувано пред първата инстанция по установителни искове с
правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.99, чл.79, ал.1 ЗЗД.
Ищецът по делото е заявил претенцията си първоначално по реда на заповедните
4
производства, на основание чл.410 от ГПК, пред БРС, по което е било образувано ч.гр.д.№
8259/2021 г. по описа на същия съд. В рамките на това дело е издадена и Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК с № 3543/01.12.2021 г., с която е разпоредено ответник Д. Й. Д.
да заплати на „ЮБЦ” ЕООД сумата от 81.77 лв. – главница за неплатени електронни съобщителни
услуги, дължима по договори за електронни съобщителни услуги с клиентски номер 6526529 от
18.01.2018 г. и 05.02.2018 г., сключени с „Българска телекомуникационна компания” ЕАД,
вземанията по които – по данъчни фактури №№ **********/22.03.2019 г., **********/22.04.2019
г., **********/22.05.2019 г. и **********/23.06.2019 г., издадени за отчетен период от 22.02. до
21.07.2019 г., са били прехвърлени с Договор за цесия от 16.10.2018 г. на „С.Г.Груп” ЕАД, а
впоследствие и от последното- на дружеството-заявител с Анекс от 10.03.2020 г. към Договор за
цесия от 01.10.2019 г.. Предмет на заявлението е било присъждането и на сумата от 18.85 лв. –
представляваща обезщетение за забавено плащане за периода от 07.08.2019. до 16.11.2021 г., както
и сумите от 25 лв. за държавна такса и 180 лв. за адвокатско възнаграждение. Исканията на
заявителя са били изцяло удовлетворени.
Заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5
ГПК, поради което заявителят е би напътен за воденето на производство по чл.422 от ГПК и в
едномесечния срок по чл.415, ал.1, т.2 ГПК, е предявил настоящия установителен иск, явяващ се
процесуално допустим.
В исковото производство обаче заявителят е предявил установяване на вземането си само за
главница от 81.77 лв.
Фактическата обстановка по делото е изцяло безспорна за страните и установена от
първата инстанция, съобразно събраните по делото доказателства. В процесния период между
„БТК“ ЕАД и ответника Д. Й. Д. са създадени облигационни отношения по сключени между тях
Договор за електронни съобщителни услуги и Допълнителни споразумения от 18.01.2018 г.и от
05.02.18г. към него. Д. е клиент на дружеството с кл.№ 6526529, ползващ интернет услуга за
мобилен номер ********** при условията на тарифен план VIVACOM Mobix 60LTE , с месечна
абонаментна такса от 14.80 лв. за подписания 24 месечен договор, както и цифрова телевизионна
услуга при условията на тарифен план VIVACOM TV L, с месечен абонамент от 17.99 лв. за
подписания 24 м. договор. Срокът на договора е за 24 месеца – до 18.01.2020 г. С допълнително
споразумение от 05.02.2018 г. е изменен само адресът за предоставяне на цифровата телевизионна
услуга, без промяна на уговорените вече условия на ползване. Страните не са спорили и, че
процесните по делото фактури за периода 22.02.-21.07.2019г., касаят реално доставени услуги по
посочения договор, чийто размер възлиза на общо 86.10 лв. и сумата не е заплатена от абоната.
Предмет на претенцията е само частта от 81,77лв.
С Договор за прехвърляне на вземания (цесия) от 16.10.2018 г. кредиторът “БТК“ ЕАД е
прехвърлил на „С.Г.Груп“ ООД вземанията си към длъжници, един от които е настоящият
въззивник – Д.Д.( вж. л. 25 – дело РС- извлечение от приложение № 1 към уведомление по т 1.1.1
от дата 24.02.2020 г.и уведомление от 24.02.20г. по т.1.1.1 от договора за цесия - л.12 от делото на
РС), за сумата 81,77 лв. На 01.10.2019 г. „С.Г.Груп“ ООД е сключил Договор за прехвърляне на
вземания (цесия) и Анекс към него от 10.03.20г., със следващ цесионер „ЮБЦ“ ЕООД, като едно
от вземанията е това към Д. Й. Д. в размер на 81.77 лв.(вж- л.24 – дело РС-извлечение от
приложение № 1 към Анекса от 10.03.2020 г.).
Първоначалният кредитор„БТК“ ЕАД е упълномощил цесионера „С.Г.Груп“ ООД да
5
изпраща уведомления за извършеното прехвърляне до длъжниците, чиито задължения са предмет
на договора за цесия от 16.10.2018 г. и да подписва уведомителните писма.
Същата уговорка, възлагаща уведомяването на длъжниците на цедента от цесионера, е
заложена и в договора за прехвърляне на вземания от 01.10.19г., сочещ като последен
приобретател на процесното вземане- "ЮБЦ"-ЕООД.
Съдът приема, че при заличаването на данни в договора, представен по делото в копие, е
допуснато поради грешка частичното заличаване на първата буква от абревиатурата на "ЮБЦ"
ЕООД, дало необоснован повод на ответника да възрази срещу дължимостта на предявената му от
ищеца претенция, поради това, че цесионер било друго дружество- не ищецът по делото.
В кориците на делото е налично и уведомление за цесия(вж. л.26 – дело РС), от което
явства едновременното известяване на длъжника за последователното прехвърляне на вземането
спрямо него от първоначалния кредитор "БТК" и от следващия получил го поради цесия
„С.Г.Груп“ – на последния кредитор и ищец по делото- "ЮБЦ" ЕООД.
Горният документ сочи за единствен титуляр и разпоредител на вземането "ЮБЦ" ЕООД.
Тази фактическа обстановка обосновава изцяло заявената от последното дружество
срещу физическото лице претенция за установяване на процесното вземане.
Това е така, защото на първо място е доказано правоотношението за доставка на
електронно съобщителните услуги, действало между "БТК" ЕАД и длъжника Д. в процесния по
делото период, а на следващо, защото е безспорно установено, че дружеството е изпълнило
задължението си за доставката на уговорената електронна услуга.
От това следва и задължението, произтичащо от договора на страните, получателят на
доставката да заплати на доставчика съответната уговорена за това цена, безспорно възлизаща на
исковата сума.
Въззивният съд не споделя възраженията на въззивника ответник за недействителност на
извършените две цесии, прехвърлили вземането на "БТК" на настоящия въззиваем ищец, нито
доводите, че сделките не са надлежно съобщени на длъжника, поради което с оглед правилото на
чл.99, ал.4 от ЗЗД не го задължават да плати на ищцовото дружество.
От представените по делото два договора за цедиране на вземания, в частност и на
процесното, първоначално от "БТК" на „С.Г.Груп“ , а после от второто дружество – на "ЮБЦ"
ЕООД, е видно, че те са валидни, т.к. имат ясно очертан предмет- конкретно описано
съществуващо вземане, прехвърлено ведно с други такива срещу общо уговорена цена.
Прехвърлимостта на тези вземания е допустима от закона и следва от тяхното естество - чл. 99, ал.
1 ЗЗД. От правилото, установено в ал. 2 на посочената норма, според което вземането преминава
върху цесионера в обема, в който цедентът го е притежавал, следва, че предмет на цесионната
сделка не могат да са бъдещи, а само съществуващи вземания, т.е. тяхното съществуване е условие
за нейната действителност. Този извод следва и от каузалния характер на цесионния договор,
чиято валидност се преценява с оглед валидността на нейното конкретно правно основание. В
случая двете цесии се извършват за конкретно определена и съществуваща парична престация.
Затова съдът намира, че горепосочените две прехвърляния на процесното вземане са
произвели предвидения и целен правен ефект, като в крайна сметка определят за титуляр на
вземането е именно "ЮБЦ" ЕООД.
С оглед горното, въззивният съд намира всички останали възражения, въведени от
6
въззивника в контекста на прехвърлителния ефект на цесионните сделки, за ирелевантни за спора
и не ги обсъжда.
На следващо място съдът приема, както и първата инстанция, че потребителят на услугата
дължи заплащането на нейната цена на последния цесионер, т.к. е надлежно известен за смяната на
кредитора, в съответствие с изискването, поставено от чл.99, ал.4 от ЗЗД.
Уведомлението за двете последователни цесии е изготвено, но няма данни да е било
връчено на длъжника. Обаче то е приложено към исковата молба, следователно с връчването на
препис от нея и приложенията на особения процесуален представител на Д., следва да се счете за
изпълнено изискването на закона за своевременно известяване на длъжника за това кой е
последният му действителен кредитор.Той е именно ищецът по делото, следователно в случая се
претендира извършването на надлежно изпълнение, а не такова от мним кредитор.
Въззивният съд не счита основателни възраженията на жалбоподателя, че изискването на
чл.99, ал.4 от ЗЗД не е изпълнено чрез връчването на исковата молба с приложенията на особен
представител, защото той имал само процесуални правомощия, съответни на целта, преследвана от
закона с назначаването му по делото, но не можел да се счете за оторизиран да представлява
длъжника и в материалното му правоотношение с кредитора.
Съгласно константната съдебна практика, включително на върховната съдебна инстанция
/Тълкувателно решение № 142-7/11.11.1954 г. на ОСГК на ВС, решение № 156/30.11.2015 г. на
ВКС по т.д. № 2639/2014 г., II т.о., решение № 137/02.06.2015 г. на ВКС по гр.д. № 5759/2014 г., III
г.о./, за да породи извършената цесия действие по отношение на длъжника, следва до него да е
достигнало волеизявлението на досегашния кредитор – цедента за прехвърляне на вземането. В
този смисъл е разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД, съгласно която предишният кредитор /цедентът/
трябва да съобщи на длъжника за прехвърлянето на вземането.
Действително няма спор, че по силата на принципа на свободата на договаряне предвидена
в чл. 9 ЗЗД, предишният кредитор /цедентът/ може да упълномощи новия кредитор /цесионера/ да
извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник, като това упълномощаване не
противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД /така решение № 123/24.06.2009
г. по т. д. № 12/2009 г. на ВКС, II т.о.; решение № 96/17.04.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3049/2017 г.,
IV г.о., решение № 114/07.09.2016 г. на ВКС по т. д. № 362/2015 г., II т.о./.
В случая е налице именно такова упълномощаване, което изпълнява изискванията на закона
за уведомяване на длъжника и за двете цесии от първоначалните кредитори (цедентите).
На следващо място, като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за
съществуването на спорното право, получаването на уведомлението, макар и като приложение към
исковата молба на цесионера, следва да бъде съобразено от съда при решаването на делото, с оглед
императивното правило на чл. 235, ал. 3 ГПК.
Спорният за страните въпрос дали и връчването на уведомлението на особен представител
изпълнява изискването за надлежно известяване на длъжника за смяната на кредитора му, намира
положителното си разрешение в съобразената и от първата инстанция съдебна практика- Решение
№ 198/18.01.2019 г. по т.д.№ 193/2018 г. на ВКС, I т.о., споделена и от настоящия състав, според
което връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е направено на
особения представител и от този момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни
последици. То се извежда от последователната практика на ВКС: Решение № 148/02.12.2016г. по
т.д. № 2072/2015г. на ВКС, I т.о., Решение № 25/03.05.2017г. по гр.д. № 60208/2016г. на ВКС, II
7
г.о. и др. застъпваща становище, че „ банката, ако не е уговорено друго, може да избере начин за
връчване на горепосоченото изявление на длъжника , вкл. и чрез нотариална покана и той ще е
редовно осъществен, ако е била проведена процедура по чл.50 ЗННД вр. чл.47, ал.1-5 ГПК –
отсъствието от адреса по чл.47 ГПК се удостоверява от длъжностното лице, а съобщенията се
считат за връчени, т.е. и без да е необходимо назначаване на особен представител в нотариалното
производство.“Иначе казано, в случаите , когато се приложи процесуалната фикция за редовно
връчване на книжа или съобщаване, което не е лично, но законът го приравнява на такова,щом
положените усилия за издирване на адресата, са останали напразни.
Според съда обратното разбиране би толерирало поведение, при което неизправният
длъжник черпи права от неправомерното си поведение, като избягва дължимото по договор
плащане, недобросъвестно укривайки се от кредитора.
Без правно значение за редовността на уведомяването е също и това, че длъжникът е
известен за двете цесии на вземането, с две волеизявления на кредитора „С.Г.Груп“ ,
материализирани в общ документ. Валидността на горните се обосновава с факта, че и двата
договора за цесия възлагат на цесионера да уведоми длъжника за прехвърлянето на вземането, но в
първия случай той действа от името на първоначалния кредитор-"БТК", а в другия не се възползва
от упълномощаването и като цедент сам заявява, че е прехвърлил вземането си спрямо Д., на
последния кредитор(вж. уведомление –л.26- дело РС).
Текстът на уведомлението е ясен и недвусмислено цели известяването на длъжника, че има
смяна на първоначалния кредитор, като се посочва последният действителен такъв.Следователно
изискването на чл.99, ал.4 от ЗЗД е изпълнено и прехвърлянето на вземането проявява действие по
отношение на длъжника.
В обобщение на изложеното дотук съдът приема, че заявената от ищеца претенция е
основателна и следва да бъде уважена, ведно със законните последици,в какъвто смисъл се е
произнесла и първата инстанция.
С оглед съвпадението на окончателните правни изводи на двете съдилища, обжалваното
решение следва да бъде потвърдено.
Предвид този изход от обжалването, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, въззиваемата страна
има право на направените в производството пред БОС съдебно-деловодни разноски, възлизащи на
180 лв. и представляващи платено в брой възнаграждение за представителство от един адвокат с
ДДС.
Основателно е също така искането на особения представител на въззивника –ответник, адв.
М. за заплащане на възнаграждение за извършеното по настоящото дело представителство на
страната, в размер от 150лв., което му се дължи от ищеца, независимо от изхода на делото, т.к.
представителят се назначава на негови разноски, на основание чл.47, ал.6 от ГПК.
Сумата обаче неоснователно се иска да бъде заплатена от бюджета на съда, след като
депозит от страна на въззиваемия ищец не е бил внесен в горния размер, въпреки изричните
указания, дадени от въззивния съд в този смисъл.
Мотивиран от горното, Бургаски окръжен съд
РЕШИ:
8
ПОТВЪРЖДАВА Решение №1749/05.08.22г., постановено по гр.д.№683/22г. по описа на
БРС.
ОСЪЖДА "ЮБЦ" – ЕООД, с настоящо наименование“Угренова Естейт“ ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:гр.София, бул.“България“, №81,вх.В, ет.8,
представлявано от Ю. Ц. да заплати на адвокат М. Д. М. от БАК сумата 150лв.,представляваща
възнаграждение за представителството му на Д. Й.Д., по в.гр.д.№1717/22г. по описа на
БОС,възложено на основание чл.47, ал.6 от ГПК, която да се внесе по сметка IBAN
BG90STSA9300000339216, BIC STSABGSF с титуляр М. Д. М. ЕГН **********.
ОСЪЖДА Д. Й. Д. ЕГН **********, с адрес гр. Бургас, *************** да заплати на
"ЮБЦ" – ЕООД, с настоящо наименование“Угренова Естейт“ ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:гр.София, бул.“България“, №81,вх.В, ет.8, представлявано от Ю.
Ц., сумата 180 лв., съдебно- деловодни разноски- дадени за адвокатско възнаграждение с ДДС, за
представителството и защитата на дружеството от един адвокат по в.гр.д.№1717 по описа на БОС
за 2022г.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9