РЕШЕНИЕ
№ 36
гр. Шумен, 24.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на
двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Азадухи Ов. Карагьозян
Членове:Константин Г. Моллов
Теодора Енч. Димитрова
като разгледа докладваното от Константин Г. Моллов Въззивно гражданско
дело № 20223600500025 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.435, ал.2, т.2 и т.6 от ГПК.
Образувано е по депозирана жалба вх.№ 10365/13.12.2021 г. от М. СТ. ХР. от гр. Ш....,
против действия по изп. дело № 20207740400352 по описа на ЧСИ Я.Д. с рег. № 774 с район
на действие, района на ШОС, изразяващи се в: 1/ отказ да бъде прекратено /приключено/
изпълнителното производство по отношение на физическото лице М. СТ. ХР., въпреки
изрично направено искане за това от взискателя /обективиран в резолюция на ЧСИ от
11.11.2021 г./, с правно основание чл.435, ал.2, т.6 ГПК, както и 2/ насочване на
изпълнението върху имущество, което длъжникът счита за несеквестируемо, с правно
основание чл.435, ал.2, т.2 ГПК. Жалбоподателката – солидарен длъжник в изпълнителното
производство излага твърдения за незаконосъобразност на атакуваните действия.
Изпълнителното дело било образувано въз основа на издадена заповед за незабавно
изпълнение по реда на чл.417 ГПК и изпълнителен лист, в полза на ЗК „Съгласие“ с. С..,
солидарно срещу „Агротоник“ ООД, гр. Ш. и М. СТ. ХР.. На 30.11.2021 г. получила
съобщение за насрочена публична продан на недвижим имот, представляващ Гараж № 1, на
партерен етаж, със застроена площ от 21.77кв.м., находящ се в дворно място с площ от 780
кв.м. съставляващо УПИ ХХVІ-983 по плана на гр. Шумен. Според жалбоподателката
действията на ЧСИ срещу имущество, за което не е поискано от страна на взискателя
1
насочване на принудителното изпълнение, би могло да се приеме като изпълнение върху
несеквестируемо имущество. Сочи още, че с определение по ч.гр.д.№ 2329/2020 г. на ШРС
било спрял производството по настоящото изп. дело, поради което до отмяната на това
определение не следвало да се извършват каквито и да са изпълнителни действия от ЧСИ.
Сочи още, че било образувано т.д. № 16/2021 г. на ШОС /по иск по чл.422 ГПК/ приключило
с оттегляне на иска. Предвид това заповедта за изпълнение и изпълнителния лист би
следвало да бъдат обезсилени. Междувременно взискателят поискал спиране на действията
по изп. дело и прекратяване на делото по отношение на солидарния длъжник М. СТ. ХР., но
въпреки това ЧСИ насрочил изпълнителни действия срещу имуществото на солидарния
длъжник. Предвид изложеното моли съдът да отмени атакуваните действия.
В срока по чл.436, ал.3 от ГПК не е депозирано писмено възражение против частната
жалба от страна на взискателя ЗК „Съгласие“ с. С.., общ. С....
Съдебният изпълнител е изложил мотиви по обжалваното действие, съгласно чл.436,
ал.3 от ГПК, в които взема становище за неоснователност на жалбата.
Приложеното изп. дело № 20207740400352 на ЧСИ Я.Д. с рег. № 774 с район на
действие района на ШОС, е образувано по молба от 10.11.2020 г. депозирана от ЗК
„Съгласие“ с. С.., общ. С..., с приложен към ней изпълнителен лист от 22.10.2020 г.,
издадена по ч.гр.д.№ 2329/2020г. на ШРС на осн. чл.417, и чл.418, ал.2 ГПК, срещу
солидарните длъжници „Агротоник“ ООД гр. Шумен, и М. СТ. ХР., за сумата от 35 000лв.,
главница по запис на заповед от 18.03.2020 г., ведно със законната лихва върху сумата за
периода от 21.10.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 700
лв. разноски по делото.
С молбата си взискателят е поискал ЧСИ да извърши пълно проучване на длъжника,
както и да наложи запор на банкови сметки, в т.ч. парични влогове на длъжника във всички
банки на територията на страната, включително трудови възнаграждения. Да наложи
възбрана, извърши опис и продажба на недвижими имоти и движими вещи – МПС на
длъжника, след справка от НАП, Агенция по вписванията и КАТ.
По молбата на взискателя ЧСИ е пристъпил към изпълнение, като е наложил запори
върху банкови сметки, дружествени дялове, МПС, земеделска и горска техника и други,
както и възбрана върху недвижим имот, включително процесния Гараж № 1 с площ 21.77
кв.м. находящ се на ул. К..........., в гр. Ш. /л.181-182/. На длъжника е връчена покана за
доброволно изпълнение на 21.12.2020 г. /л.215/.
Междувременно, на основание чл.456 ГПК на 05.04.2021 г. по делото е присъединен
като взискател по делото А.П.Н., въз основа на удостоверение на ЧСИ с рег. № 931 /л.419/.
На осн. чл.456 ГПК като взискател е присъединена и държавата за дължимите й от
длъжника Х. публични вземания /л.119/
С молба от 01.04.2021 г. „Агротоник“ ООД е представило Определение №
260182/15.01.2021 г. по ч.гр.д.№ 2329/2020 г. на ШРС, видно от мотивите на което
изпълнителното дело е спряно само по отношение солидарния длъжник „Агротоник“ ООД
2
/л.411-414/, доколкото по делото е налице копие само на първа страница от определението
/без диспозитив/.
На 02.04.2021 г. е извършен опис на имота /л.418/ и оценка на същия.
На 06.04.2021 г. е изпратено съобщение до взискателя за заплащане на такси за
продължаване на изпълнителните действия спрямо длъжника М.Х. общо 834,12лв. /л.433/.
Насрочена е публична продан на 2/3ид.м. на Гараж № 1 за периода 19.04.2021 г. -19.05.2021
г. /л.441/. На 17.05.2021 г. е постъпила молба за спиране на производството по отношение
двамата длъжници, по искане на взискателя и на осн. чл.432, ал.1, т.2 ГПК. Изпълнението е
спряно с резолюция от 18.05.2021 г. /л.469/. Спряна е и публичната продан.
На 04.10.2021 г. е постъпила молба от взискателя за вдигане на всички запори и
обезпечения наложени на „Агротоник“ ООД и М. СТ. ХР. по изпълнителното дело. На
молбата е поставена резолюция от 05.10.2021 г да се уведоми взискателя за допълнителни
разноски за вдигане на наложените обезпечения както и да представи информация относно
това какъв е размера на погасените директно на него суми /л.473-475/, с оглед определяне
таксата по т.26 от ТТР към ЗЧСИ.
Със съобщение изх. № 6287/22.10.2021 г. /л.478/ длъжникът М.Х. е уведомена от
ЧСИ за дължими съгласно ТТР към ЗЧСИ такси и разноски за прекратяване на
изпълнителното производство – в общ размер на 3487,85 лв. в полза на взискателя ЗК
„Съгласие“, съгласно ТТР към ЗЧСИ, връчено на длъжника на 01.11.2021 г. /л.478/.
На 08.11.2021 г. е постъпила молба от взискателя за прекратяване на изпълнителното
производство по отношение на длъжника Х., на която е поставена резолюция – без
уважение, тъй като няма законови основания за това. /л.480/.
С протокол от 29.11.2021 г. е насрочена публична продан на 2/3 ид.ч. от недвижим
имот Гараж № 1, находящ се на ул. К..........., в гр. Шумен за периода 10.12.2021 г. –
10.01.2022 г. /л.505/. Съобщение за насрочената публична продан е връчено на длъжника на
30.11.2021 г. /л.513/. С протокол от 11.01.2022 г. публичната продан е обявена за нестанала,
поради неявяване на купувачи.
На 12.01.2022 г. от първоначалния взискател е направено изрично искане да бъде
отсрочена публичната продан на недвижим имот на длъжника Х.. Молбата е оставена без
уважение, отново поради неплащане на дължимите по делото такси и разноски.
Съдът приема, че е сезиран с допустима по реда на ГПК жалба, доколкото за акта, с
който ЧСИ е отказал прекратяване /приключване/ на изпълнителното производство от
11.11.2021 г. длъжникът е узнал на 02.12.2021 г. при подаване на молба за справка по
делото, а жалбата е подадена на 13.12.2021 г. В частта й досежно насочване на изпълнението
върху процесния гараж жалбоподателката е уведомена със съобщение на 30.11.2021 г.,
поради което жалбата е подадена в двуседмичния срок по чл.436, ал.1 ГПК.
С оглед на установената по-горе фактическа обстановка, настоящата инстанция
достигна до следните правни изводи: Съгласно нормата на чл.435, ал.2 т.6 ГПК длъжникът
може да обжалва отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи
3
принудителното изпълнение. Основанията за прекратяване на изпълнителното производство
са уредени в чл.433, ал.1, т.1-8 ГПК, като в настоящия случай не се касае за някоя от
посочените хипотезите. Следва да се посочи, че на съда служебно е известно, че
производството по т.д. № 16/2021 г. на ШОС /за установяване вземането по издадената
заповед за изпълнение/ е прекратено с Определение от 28.09.2021 г. поради оттегляне на
иска от ищеца, тъй като са му били издължени от длъжниците сумите предмет на заповедта,
на три вноски през 2021 г. С Определение от 19.01.2021 г. е оставена без уважение молбата
на „Агротоник“ за обезсилване на Заповед № 260162/22.10.2020 г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ ч.гр.д.№ 2329/2020 г. на ШРС и изпълнителен лист №
260424/22.10.2020г., което не е влязло в сила, тъй като против същото е подадена частна
жалба, понастоящем е в процес на администриране. Т.е. заповедта за изпълнение и
изпълнителния лист не са обезсилени. Освен това, видно от искането за оттегляне на иска,
сумите предмет на изпълнителния лист са платени направо на взискателя, след образуване
на изпълнителното.
По сега действащият ГПК е направено разграничение на прекратяването, от
приключването на изпълнителното производство. За разлика от прекратяването,
приключването се извършва, когато вземането по изпълнителният лист се погаси в рамките
на изпълнителното производство, чрез плащане в резултат на проведен успешно
изпълнителен способ.
Съгласно чл.433, ал.2 ГПК изпълнителното производство се приключва с изпълнение
на задължението и събиране на разноските по изпълнението. При наличие на сочената
хипотеза, при констатация от съдебния изпълнител, че изпълнителния титул е погасен в
рамките на изпълнителното производство, поради изплащане на сумата от длъжника,
същият следва да се произнесе с постановление, с което приключва /свършва/
изпълнителното производство.
Съдът счита, че предмет на настоящото производство е именно отказ да бъде
приключено /свършено/ изпълнителното производство, поради това, че присъдената с
изпълнителният лист сума е погасена в рамките на изпълнителния процес и са събрани
разноските по изпълнението от 11.11.2021 г. /чл.433, ал.2 ГПК/.
В задължителната практика трайно се приема становището, че когато плащането е
направено след започване на изпълнителното производство, когато длъжникът е погасил
задължението си след насочване на изпълнението по предявения изпълнителен лист от
взискателя, разноските следва да бъдат възложени на длъжника, независимо дали е
извършил плащането пряко на взискателя, или сумата е постъпила по изпълнителното дело.
Когато взискателят е мотивирал изявлението си за прекратяване на производството с
такова удовлетворяване, длъжникът следва да понесе тежестта на направените до този
момент необходими разноски от взискателя, както и окончателната такса за събиране на
вземането, без обаче да се признават и разноски за способи, които са направени
необосновано /напр. по действия, които не са необходими с оглед размера на търсената сума
4
и интереса на взискателя от бързо удовлетворяване, както и по поискани, но още
неизвършени действия/. Изключение от този принцип се съдържа в чл.53 от ТДТКССГПК,
съгласно който текст държавният съдебен изпълнител не събира такса върху сумата, която
длъжникът е погасил в срока за доброволно изпълнение. В случаите обаче, когато
изпълнението се извършва от частен съдебен изпълнител, какъвто е настоящият, длъжникът
дължи такса и при плащане в срока за доброволно изпълнение. Таксата върху събраната
сума за изпълнение на парично вземане по чл.26 ТТР към ЗЧСИ, по общото правило на
чл.79, ал.1 ГПК е за сметка на длъжника, платил след започване на изпълнителното
производство. Продължаването на производството спрямо длъжника за събиране на тези
разноски, обаче налага изричното им определяне в акт на съдебния изпълнител, който да
може да легитимира принуда след оттегляне на листа от първоначалния взискател. Ако след
тази преценка над обема на отговорността на длъжника са останали дължими невнесени
авансово разноски, те следва да се събират от взискателя като вземане в полза на органа по
принудително изпълнение по общия ред /чл.79 ЗЧСИ предоставя възможност ЧСИ да се
полза от заповедно производство за събиране на подлежащи на заплащане такси от
задълженото за разноски лице/.
Свободната преценка на взискателя като израз на диспозитивното начало в
хипотезата на чл.433, ал.1,т.2 ГПК се зачита, доколкото не представлява злоупотреба с
право. Релевантна за разпореждане с процесуалното право е волята на взискателя, чийто
изпълнителен титул е послужил за сезиране на органа по принудителното изпълнение, но
ако междувременно и други взискатели са се присъединили, за да се ползват от вече
наложени обезпечения, и тяхната воля следва да бъде отчетена, доколкото именно по-рано
насроченото изпълнение по висящото производство е мотивирало избора на тези кредитори
да се присъединят. В случая следва да се посочи, че по делото има и други присъединени
взискатели – държавата по право и въз основа на съдебно удостоверение от друг ЧСИ.
От друга страна, от данните по делото не се установява да са платени всички
разноски по изпълнението, в т.ч. таксата по т.26 ТТР към ЗЧСИ, доколкото по делото има
индиция, че вземането на първоначалния взискател е платено след образуване на
изпълнителното производство, направо на взискателя. Липсват и твърдения за противното в
жалбата. Длъжникът, който извлича за себе си изгодни правни последици, следва да докаже
твърденията си. Видно е, че на длъжника е връчено съобщение на 01.11.2021 г. за дължими
разноски общо в размер на 3487,85лв. в полза на взискателя /без да са конкретизирани по
пера/, като по делото липсват данни за тяхното заплащане, съответно липсват данни за
обжалване на разноските. Ето защо, от гореизложеното, а и изложеното в жалбата не се
установява в случая наличието на кумулативно предвидените предпоставките по чл.433, ал.2
ГПК за приключване на изпълнителното производство, а именно изпълнение на
задължението и събиране на разноските по изпълнението.
По изложените съображения, жалбата в тази част се явява неоснователна и следва да
се остави без уважение.
По жалбата, в частта й по чл.435, ал.2, т.2 от ГПК, съдът намира следното:
5
С т.1 на ТР № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС е разяснено с кои действия на съдебния
изпълнител се насочва принудителното изпълнение, като е прието, че такива действия са
налагането на запора или възбраната. Запорът и възбраната като изпълнителни действия не
подлежат на обжалване, а на обжалване подлежи насочването на изпълнението върху
несеквестируемо имущество. По такава жалба съдът е длъжен да се произнесе, секвестируем
ли е имущественият обект за събирането на предявеното вземане. В жалбата може да са
изложени оплаквания и да се иска отменяването на някои действия - запор, възбрана, опис,
оценка, назначаване на пазач, насрочване на продан и др., но съдът се произнася по тези
искания само доколкото посочените отделни изпълнителни действия са несъвместими с
несеквестируемостта и в този смисъл я нарушават. Отделното обжалване на тези действия
/без позоваване на несеквестируемост в жалбата/ не е допустимо. Ако приеме наличието на
несеквестируемост, съдът отменя всички изпълнителни действия, които
нарушават/несъвместими са с/ несеквестируемостта и без да е отправено изрично искане за
това.
Съгласно разпоредбата на чл.444, ал.1, т.7 ГПК изпълнението не може да бъде
насочено срещу жилището на длъжника, ако той и никой от членовете на семейството му, с
които живее заедно нямат друго жилище, независимо от това, дали длъжникът живее в него;
ако жилището надхвърля жилищните нужди на длъжника и членовете на семейството му,
определени с наредба на МС, надвишаваща част от него се продава, ако са налице условията
по чл.39, ал.2 от ЗС. Целта на несеквестируемостта на единственото жилище на длъжника е
да се запази това жилище за него и семейството му, за да имат подслон. Легална дефиниция
на понятието жилище е посочена в пар.5, т.30 от ДР на ЗУТ, според който „жилище” е
съвкупност от помещения, покрити и/или открити пространства, обединени функционално и
пространствено в едно цяло за задоволяване на жилищни нужди. Нормите за жилищните
нужди на семейството са определени в Наредба за жилищните нужди на длъжника и
членовете на неговото семейство, приета с ПМС № 31 от 15.02.2008 г., съгласно чл.444, ал.1,
т.7, предл.2 от ГПК.
В случая изобщо не се касае за насочване на изпълнението върху жилищен имот, а
изпълнението е носочено върху гараж, който не е жилище по смисъла на посочените норми,
съответно по отношение на него не е приложим институтът на несеквестируемостта. Ето
защо жалбата и в тази й част е неоснователна и следва да се остави без уважение.
Видно от горното, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх.№ 10365/13.12.2021 г. от М. СТ. ХР. от гр. Ш....,
против действия по изп. дело № 20207740400352 по описа на ЧСИ Я.Д. с рег. № 774 с район
на действие, района на ШОС, изразяващи се в: 1/ отказ да бъде приключено изпълнителното
производство по отношение на солидарния длъжник М. СТ. ХР. на осн. чл.433, ал.2 ГПК,
въпреки направено искане от взискателя, обективиран в резолюция на ЧСИ от 11.11.2021 г.
6
с правно основание чл.435, ал.2, т. 6 ГПК, както и 2/ насочване на изпълнението върху
имущество, което длъжникът счита за несеквестируемо, чрез насрочена публична продан на
недвижим имот, представляващ Гараж № 1, на партерен етаж, със застроена площ от
21.77кв.м., находящ се в дворно място с площ от 780 кв.м. съставляващо УПИ ХХVІ-983 по
плана на гр. Шумен, с правно основание чл.435, ал.2, т.2 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7