О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№1304/27.9.2023г.
гр. Пазарджик
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, XII –ти касационен състав, в закрито съдебно заседание, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ПЕТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1.
ЕВА ПЕЛОВА
2. МАРИЯ ХУБЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Хубчева касационно
административно-наказателно дело № 152 по описа на съда за 2023 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс
(АПК), във връзка с чл. 248, ал. 1, предл. второ от Гражданско-процесуалния
кодекс (ГПК).
Образувано е по молба на директора на Дирекция „Митническо разузнаване и
разследване“ в Централно митническо управление“ при Агенция Митници“, подадена чрез
процесуалния му представител юрисконсулт Н. Й., съдържаща искане за изменение
на Решение № 236 от 19.04.2023 год. постановено по касационно
административно-наказателно дело № 152 от 2023 год. по описа на Административен
съд – Пазарджик, в частта му досежно разноските.
С молбата за изменение на процесното решение е поискано намаляване на
присъдените в полза на касационния жалбоподател разноски за адвокатско
възнаграждение, в размер на 4 800,00 (четири хиляди и осемстотин) лева,
представляващи адвокатско възнаграждение за две съдебни инстанции, с оглед на твърдяно
своевременно направено възражение за прекомерност по реда на чл. 63д, ал. 2 от
Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Твърди се също, че по
делото не са представени доказателства за заплащането от страна на
жалбоподателя на договореното адвокатско възнаграждение за настоящата
касационна инстанция.
Ответникът по молбата, съдържаща искане за изменение на решението в частта
му за разноските, М.Ж.Д., чрез пълномощника й адв. К.П. К.., в срока по чл.
248, ал. 2 от ГПК, приложим на осн. чл. 144 от АПК, е депозирал писмен отговор,
съдържащ становище за неоснователност на искането. В допълнителен отговор с вх.
№ 4999 от 12.06.2023 год. процесуалният представител представя платежно
нареждане от 12.07.2022 год. за сумата от 4 000,00 (четири хиляди) лева и
операционна бележка за плащане от същата дата и посочената сума.
Административен съд – Пазарджик, в настоящия касационен състав, намира молбата
за процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 248,
ал. 1 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК, но разгледана по същество е
неоснователна. Съображенията за това са следните:
С решението, чието изменение досежно разноските, е отменено Решение № 437
от 22.11.2022 год., постановено по административно-наказателно дело № 948 от
2022 год. по описа на Районен съд – Пазарджик и вместо него съдът е постановил отмяна
на Наказателно постановление № BG2022/9999-26 от
21.06.2022 гoд. на директора на Дирекция „Митническо разузнаване и разследване“
в „Централно митническо управление“ при Агенция „Митници“. С окончателния съдебен
акт е осъдена Агенция „Митници“ да заплати на М.Ж.Д. разноски,
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за две съдебни инстанции, в общ размер на 4 800,00 (четири хиляди и осемстотин)
лева.
С разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН (нов – ДВ, бр.
109 от 2020 год., в сила от 23.12.2021 год.) е уредено, че в производствата
пред районния и административния съд, както и в касационното производство
страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс като същите се регламентират от нормата на чл. 143 от АПК, наименована „Отговорност
за разноски“. А съгласно ал. 2 на същия чл. 63д от ЗАНН, е прието, че ако
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но
не по-малко от минимално определения размер, съобразно чл. 36 от Закона за
адвокатурата. Според последната правна норма размерът на възнаграждението се
определя в договор между адвоката или адвоката от Европейския съюз и клиента,
като този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде
по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за
съответния вид работа. Тази наредба е Наредба № 1 от 09.07.2004 год. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, приета с решение на Висшия
адвокатски съвет от 9.07.2004 год., на основание чл. 121, ал. 1, във връзка с
чл. 36 и чл. 38 от Закона за адвокатурата. Според действащата разпоредба на чл.
18, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения (изм., ДВ, бр. 88 от 04.11.2022 год.), ако
административното наказание, наложено с обжалваното наказателно постановление,
е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено
обезщетение, възнаграждението се определя по реда на чл. 7, ал. 2 от същия
подзаконов нормативен акт върху стойността на всяка наложена глоба, санкция
и/или обезщетение. В чл. 7, ал. 2 от Наредбата са диференцирани различни
минимални размери на адвокатското възнаграждение, в зависимост от определения
материален интерес по делото, като според чл. 7, ал. 2, т. 4 от същата Наредба,
за процесуално представителство, защита и съдействие по дела при интерес от 25
000,00 лева до 100 000,00 лева. минималният размер на възнагражденията е
регламентиран на 2 650,00 лева плюс 8 % за горницата над 25 000,00 лева. Същевременно,
действащата разпоредба на чл. 18, ал. 4 от същата Наредба № 1 от 09.07.2004 год.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения (изм., ДВ, бр. 88 от
04.11.2022 год.) регламентира, че за процесуално представителство, защита и
съдействие по дела от административнонаказателен характер извън случаите по ал.
2, възнаграждението е 500,00 лева.
С Решение № 236 от 19.04.2023 год. постановено по
касационно административно-наказателно дело № 152 от 2023 год. по описа на
Административен съд – Пазарджик, XII –ти касационен състав, е отменено Решение № 437 от
22.11.2022 год., постановено по административно-наказателно дело № 948 от 2022
год. по описа на Районен съд – Пазарджик и вместо него съдът е постановил
отмяна на Наказателно постановление № BG2022/9999-26 от 21.06.2022 гoд. на
директора на Дирекция „Митническо разузнаване и разследване“ в „Централно
митническо управление“ при Агенция „Митници“, с което е наложена глоба в размер
на 30 314,20 лева и е постановено отнемане на стоката, предмет на нарушението.
Следователно, след като в наказателното постановление има определени наказания,
едното, от които е глоба, в размер на 30 314,20 лева и при съобразяване на
размера на материалния размер по спора, и предвид произнасянето на касационната
инстанция по същество на спора относно незаконосъобразността на оспорения акт,
Административен съд – Пазарджик следва да се произнесе по отношение на акцесорната
претенция за разноските за две съдебни инстанции при съобразяване с
разпоредбата на чл. 18, ал. 2 от Наредбата, във връзка с чл. 7, ал. 2 от
същата.
Касационният жалбоподател преди приключване на устните
прения пред настоящата съдебна инстанция е заявил, че претендира разноски за
две съдебни инстанции. На л. 25 от настоящото дело е представен списък по чл.
80 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК. В него са обективирани разноските,
представляващи адвокатски хонорари в размер на 800,00 лева за пред районния съд
и 4 000,00 лева за Административен съд – Пазарджик. Също така, на л. 24 от
настоящото дело, е приложил договор за правна защита и съдействие от 20.03.2023
год. за водене и приключване на касационния спор, в който страните са се
договорили за сумата от 830,00 лева, която е посочено, че М.Д. е заплатила в
брой на пълномощника си. Пред районния съд, на л. 10 от първоинстанционното
дело, е представен също договор за правна защита и съдействие, но от 05.07.2023
год. за сумата от 4 000,00 лева. В него е посочено, че сумата следва да се
заплати до 15.07.2022 год. по банков път. Доказателство за извършеното плащане
от 12.07.2023 год. е представено по делото с представяне на препис от банковото
извлечение. Следователно сумата от 4 800,00 лева, обективирана в списъка по чл.
80 от ГПК, във вр с чл. 144 от АПК, е доказана от страна на касационния
жалбоподател във връзка със заявената от него претенция за присъждане на
разноски и при съобразяване с разпоредбата на чл. 18, ал. 2 от Наредбата.
В писмени бележки от 29.03.2023 год. пълномощникът на директора
на Дирекция „Митническо разузнаване и разследване“ в „Централно митническо
управление“ при Агенция „Митници“ е направил възражение за прекомерност на
претендираните от страна на касатора разноски. Същото е заявено след датата на
провеждане на откритото съдебно заседание на 22.03.2023 год., на което е
присъствал пълномощник на ответната страна, но не е заявил, че възразява срещу
размера на акцесорната претенция на касатора. Законодателят е дал възможност да
се изрази становище за прекомерност на претендираните от насрещната страна
разноски до приключване на устните прения по спора. Това не е сторено от
процесуалния представител на административно-наказващия орган в този срок, а е
направено с представянето на писмените бележки. Ето защо, възможността за
възражение относно претенцията за разноски е преклудирана и след даване ход по
същество на спора съдът не може да вземе предвид направеното възражение за
прекомерност на ответната страна. Писмената защита не може да се квалифицира
като продължение на устните състезания, тъй като тя само обективира това, което
страната е изложила устно пред съда (в този смисъл Тълкувателно решение № 6 от
6.11.2013 год. на Върховния касационен съд по тълк. д. № 6 от 2012 год.,
ОСГТК).
В този смисъл искането за изменение на процесното
решение, в частта му досежно разноските е неоснователно и като такова следва да
се отхвърли. В решението, чието изменение се иска, правилно е прието, че сумата
от 4 800,00 лева е своевременно заявена и доказана, поради което няма основание
за изменението му в тази част и намаляване размера на присъденото адвокатско
възнаграждение за две съдебни инстанциив размер на 4 800,00 лева.
Воден от горното, Административен съд – Пазарджик, XII –ти касационен
състав,
О П Р Е Д Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ молба на директора на Дирекция „Митническо разузнаване и разследване“ в
Централно митническо управление“ при Агенция Митници“, подадена чрез
процесуалния му представител юрисконсулт Н. Й.., съдържаща искане за изменение
на Решение № 236 от 19.04.2023 год. постановено по касационно
административно-наказателно дело № 152 от 2023 год. по описа на Административен
съд – Пазарджик, в частта му досежно разноските.
Определението е окончателно
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ: 1./п/
2./п/