Р
Е Ш Е Н И Е
№ 260
гр.
Велико Търново, 4.08.2022 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд гр. ВЕЛИКО ТЪРНОВО – шести състав,
в открито заседание на първи август през две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОСЕН БУЮКЛИЕВ
при участието на
секретаря М.Н., като разгледа докладваното от председателя адм. дело №316 по
описа на Административния съд за 2022 година и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 38, ал.1 от Закона за държавната собственост /ЗДС/.
Жалбоподателите Г.Б.Г.
и В.Б.Г.,*** чрез процесуалния си представител *** И.Б. от ВТАК, са обжалвали
решение №211 от 7.04.2022 година на Министерски съвет за отчуждаване на имоти и
части от имоти – частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект Автомагистрала „Хемус“, участък от км 189+344
от идейния проект на НКСИП /след пресичането на път III-303/=км 190+771,67 по технически
проект от 2020 година до км.222+000 от идейния проект на НКСИП = км 223 +426,75 по техническия
проект от 2020 г. на територията на област Велико Търново /решението на МС за лаконичност/
в частта му, която касае оценката на отчуждената част на собствения им имот с
идентификатор 21244.8.1, представляващ земеделска територия в местността „Дерето“
в землището на село Дичин, община Велико Търново с обща площ от 11,100 дка. В
жалбата се прави оплакване, че определената от ответника оценка за отчуждената
част на този имот /от 5, 486 дка/ не е равностойно парично обезщетена, каквото
е изискването на закона. Сочи се в жалбата, че пазарната цена на земята е
по-висока от тази, която е съобразена от администрацията на ответника. В
открито заседание, чрез процесуалния си представител *** Б. поддържа тези
оплаквания, като в допълнение сочи, че съдът следва да съобрази заключението на
ВЛ, което е изслушано в последното проведено по делото съдебно заседание, като
се има предвид и практиката на ЕСПЧ. Претендира разноските по представен
списък.
Ответникът,
Министерски съвет на Република България, в представеното по делото писмено
становище на процесуалния си представител, отрича основателността на жалбата. В
него се оспорва заключението на ВЛ, като се изтъква, че е съобразен неотносим
пазарен аналог с оглед наличието на земеделски имоти, които имат
характеристики, които не са сходни с отчуждения имот. Единствено меродавни били
пазарните аналози, които са съобразени от оценителя в хода на административната
процедура, при което обосновано е ползван подхода по чл.32, ал.3, т.2 от ЗДС.
Претендират се разноски като юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованата
страна по делото – Агенция „Пътна инфраструктура“ чрез представителя си отрича
основателността на жалбата с идентични на изложените от ответника аргументи. Претендира разноски, определени по реда на ЗПП.
Заинтересованите
страни, Министърът на регионалното развитие и благоустройството и Министърът на
финансите, не са заели становище.
Жалбата
е допустима, като подадена в срок и от легитимирана страна, засегната от
правния ефект на оспореното решение.
По
същество е основателна.
По
силата на чл.34а, ал.1 от ЗДС отчуждаването на имоти и части от имоти - частна
собственост, предназначени за изграждане на национални обекти се извършва с решение
на Министерски съвет по предложение на министъра на РРБ и на Министъра на финансите.
От
съдържанието на оценителският доклад се установява, че с решение
№250/25.04.2013 година на ответника републикански път А-2 „София – Ботевград –
Шумен – Девня – Варна“, част от който е и автомагистрала „Хемус“, е обявен за
обект с национално значение по смисъла на §5, т.62 от ДР на ЗУТ и за национален
обект по смисъла на §1 от ДР на ЗДС.
С
оспорената понастоящем част на решението на МС за част от имот с идентификатор по
КК 21244.8.1 в размер от 11, 100 дка,
който имот е описан в нотариален акт №387, том II, рег. №1949, дело №91 от 2009
година на нотариус Д.Р.като урегулиран поземлен имот №008001 – нива с площ от
11,100 дка, трета категория в местността „Новите места“, е определено обезщетение
за отчуждаването на тази част в размер от 2 296 лв.
Съдът
констатира, че решението на Министерският съвет е издадено в писмена форма, по
предложение на Министъра на РРБ и на Министъра на финансите, при което е
валиден административен акт по смисъла на чл.34а от ЗДС.
Съдът
констатира и, че решението на МС е със съдържанието, регламентирано в
разпоредбата на чл.34б и е мотивирано, като в приложенията към него подробно са
описани засегнатите от отчуждаването имоти и/или части от имоти като идентификатор,
вид територия, начин на трайно ползване, площ на целия имот, площ, засегната от
отчуждаването, собствеността на имота, индивидуализиращите белези на собственика/собствениците
и стойността на паричното обезщетение.
В
производството по издаването на решението са спазени всички съществени административно-производствени
правила, разписани в разпоредбите на чл.34, чл.34а и чл.34б от ЗДС. От
заинтересованото ведомство е изготвено мотивирано искане за отчуждаване до
министъра на финансите и до Министъра на РРБ, като към него са приложени документите,
посочени в чл.34, ал.2 от ЗДС. Съответно, министрите на финансите и регионалното
развитие и благоустройството са направили предложение до МС за отчуждаването на
имотите, към което е приложен съвместен доклад. Решението е разгласено по предвидения
в разпоредбите на чл.34а ал.3 и 4 от ЗДС ред.
В
табличен вид са приложени данни за имотите и частите от имотите за отчуждаване,
вкл. и за тези, които се намират в землището на село Дичин, община Велико
Търново, където се намира имотите на жалбоподателите. Налице е финансова
обосновка, възлагателно писмо и прочие, както и оценителски доклад за
определянето на паричната равностойност на всеки от имотите – предмет на
отчуждаването.
Видно
е от този оценителски доклад, че за землището на село Дичин земеделската земя
се оценяа по реда на Наредбата по чл.36 от ЗСПЗЗ поради липсата според оценителя
на сделки със сходни имоти. При оценяването на частите от отчуждаваните в това
/а и в други/ землище имоти е ползван реда, посочен в разпоредбата на чл.32,
ал.3, т.2 от ЗДС, т.е правилата на Наредбата за реда за определяне на цени на
земеделските земи. По тозци начин за засегната площ на всички имоти в това
землище, която е от общо 181, 783 дка, е определено обезщетение от общо
70 900 лв.
С оглед процесуалната позиция на жалбоподателя,
съдът допусна изслушване на съдебно икономическа – оценъчна експертиза със
задача към ВЛ за се даде заключение каква е справедливата пазарна стойност на
отчуждената част на имота на жалбоподателя, определена по реда на чл.32, ал.2
от ЗДС чрез равностойно парично обезщетение в съответствие с предназначението
на имота въз основа на пазарните цени на имоти със сходни характеристики,
намиращи се в близост до отчуждения имот, като ползва вписани в Службата по вписванията
сделки за имоти с подобни характеристики, извършени в рамките на 12 месеца до
отчуждаването на процесния имот, извършено чрез оспореното решение.
ВЛ е изготвило две заключения, като в първото
заключение е съобразило два нотариални акт /№202 от 17.06.2021 година и №690 от
14.09.2021 година/, по които страни по сделките са физически лица. Първият
вариант на това заключение не съобразява различието в категориите на земите,
които се оценяват и дава средна цена на декар от 981 лева или обезщетение в
размер от 5382 лева предвид размера на отчуждената част на имота на
жалбоподателите. Вторият вариант съобразява това различие и дава единична цена
на декар от 721 лева или обезщетение в размер от 3955 лв.
Във второто заключение ВЛ съобразява отново два нотариални
акта /№258 от 10.09.2020 година и от 2.2.2021 година/, по които една от
страните по сделката е търговец. В този случай ВЛ, след като е приложило
коефициент с оглед категорията на земите, е заключило, че средната пазарна цена
на декар за земите в посоченото землище е от 1085 лева, като в този случай
обезщетението следва да е от 5952 лева с оглед отчуждената площ на имота на
жалбоподателите.
Първото заключението на
експерта обаче е необосновано, тъй като за формирането на пазарната цена ВЛ е
съобразило и сделки, една от страните по които не е търговец, като в това
отношение е достатъчно да се посочи изискването на разпоредбата на §1а, т.2,
изречение първо от ЗДС. Затова заключението не може да бъде кредитирано.
Няма пречка обаче съдът да
цени второто заключение като безпристрастно и компетентно. Действително, то не
отговаря стриктно на изискванията на второто изречение на §1а, т.2 от ДР на
ЗДС, но, както съдът ще обоснове по-долу, в тази и част законовата разпоредба противоречи
на чл.1 от Допълнителния протокол към Конвенцията за защита на правата на човека
и основните свободи, като съдът следва да приложи принципите и целите, които
тази разпоредба има предвид, респ. които
преследва – арг. от чл.5, ал.4, изречение второ от КРБ.
Възраженията на ответника и на заинтересованата страна,
които са в смисъл, че, на първо място, изобщо не следва да се прилага начина на
оценка по чл.32, ал.2 от ЗДС във връзка с §1а, т.2 от ДР на ЗДС, и, на второ
място, че тази разпоредба е неправилно приложена с оглед изискването на втората
точка, касаещо времевия диапазон на изследваните сделки, са несподелими.
В Решение от 14.05.2020 г. на ЕСПЧ по делото К.и други
срещу България, с което тази юридсикция се произнася по съответствието на анализирана
национална уредба с чл.6,§1 от КЗПЧОС и чл.1 от ДПКЗПЧОС, като то е
задължително за настоящата инстанция с аргумент от чл.46 на самата Конвенция.
Видно от т.91 на съображенията към това решение, разгледана в контекста и във
връзка със съображенията, посочени в т.86 и т.87, начинът на определяне на
обезщетението по този ред не гарантира присъждане на обезщетение, което е
разумно свързано със стойността на отчуждаваната земя според изискването на
чл.1 от Протокол 1, като при това отчуждаване, обезщетяването на което се
основава на така направена оценка на собствеността на имота на жалбоподателя,
му налага непропорционална и прекомерна тежест, нарушаваща изискванията за
баланс /пропорционалност/ между защитата на собствеността и изискванията от общ
интерес.
В същото решение изрично е посочено, че размерът на
обезщетението трябва да се изчисли въз основа на стойността на имота към
датата, на която собствеността върху него е загубена /т. 63 и т. 107/, което
разбиране е в разрез с изискването на нормата на §
1а, т. 2, изречение първо от ДР на ЗДС, но е в съответствие с целите на
закона, а именно да се получи равностойно обезщетение от собственика на земята
/чл.
17, ал. 5 от КРБ/.
От разпоредбата на чл.32 от Конвенцията, даваща изключителното
право на ЕСПЧ да се произнася и по всички въпроси, засягащи тълкуването и
прилагането на конвенцията, следва извода, че решенията на Съда по конкретното
дело са косвено задължителни и за всички останали държави-страни по конвенцията.
Всъщност Конвенцията по своя замисъл отрежда на Съда роля, която отива отвъд
дейността по решаването на конкретни дела. Чрез своите решения по тези дела ЕСПЧ
изяснява и детайлизира смисъла и обхвата на задълженията, произтичащи за страните
по Конвенцията от нейните текстове.
Накрая следва да се отбележи, че по - специално ответникът
възразява срещу последното заключение на ВЛ и с оглед една от сделките, която е
използване от него като аналог с оглед на наличието на имоти, начина на трайно
ползване на които не е за нива, а за зеленчукова градина и за лозе.
И това възражение е неоснователно. Действително, в мотивите
към ТР №3 от 23.03.2015 г. на ВАС по т. д. № 6/2014 г. има тълкуване на този
термин, но липсва диспозитив, който да дава задължителен тълкувателен отговор.
От друга страна, видно например от съображенията на ЕСПЧ изложени в т.107 от цитираното
решение на Съда, подходящото обезщетение следва да се присъди към момента на
отчуждаването, което разбиране е в разрез с изискването на нормата на §1а, т.2,
изречение първо от ДР на ЗДС. Най – сетне, размерът на тези конкретни имоти е
от 700 кв. метра за зеленчуковата градина и от 899 кв.м. за лозето, като
съотнесен към площта на останалите имоти, които представляват ниви, той е незначителен
и не може да обуслови кардинална промяна на пазарната цена по сделките.
Съдът, като се позовава на изложеното непосредствено
по-горе, отхвърля всички възражения.
С оглед проявлението на принципа на пропорционалност,
следва да се приеме, че оценяването на съответния имот следва да е адекватно на
икономическата ситуация и да се извършва максимално близо до момента на
отчуждаването му по правилата на чл.32, ал.2 от ЗДС във връзка с §1а, т.2 от ДР
на ЗДС.
Посоченото налага процесната част от решението да се
измени, като за отчуждената част на ПИ с идентификатор по КК 21244.8.1 цената
на обезщетяване се увеличи от 2 296 лева
на 5 952 лева.
На жалбоподателите се следват разноски за
допуснатата от съда експертиза в общ размер от 350 лв., за ефективно
заплатеното адвокатско възнаграждение от 500 лв. и за внесената държавна такса
от 20 лв.
Така мотивиран, Административен съд – Велико
Търново, шести състав
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ решение №211 от 7.04.2022 година
ма Министерски съвет за отчуждаване на имоти и части от имоти – частна
собственост, за държавна нужда за изграждане на обект Автомагистрала „Хемус“, участък от км 189+344
от идейния проект на НКСИП /след пресичането на път III-303/=км 190+771,67 по технически
проект от 2020 година до км.222+000 от идейния проект на НКСИП = км 223 +426,75 по техническия
проект от 2020 г. на територията на област Велико Търново, в частта му, касаеща определянето на размера на
паричното обезщетение за отчуждаването на площ от поземлен имот с идентификатор
21244.8.1 с обща площ от 11,100 дка
и засегната от отчуждаването площ в размер от 5,486 дка, за която е определено
парично обезщетение в размер от 2296 лв.,
като УВЕЛИЧАВА размера на паричното обезщетение на 5 952 лв.
ОСЪЖДА
Министерски съвет на Република България да заплати солидарно на Г.Б.Г., ЕГН **********
и на В.Б.Г., ЕГН **********, разноски по делото от общо 870 лв.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: