Решение по дело №623/2022 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 325
Дата: 2 ноември 2022 г. (в сила от 2 ноември 2022 г.)
Съдия: Веселин Пенгезов
Дело: 20221000600623
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 20 юни 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 325
гр. София, 01.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Веселин Пенгезов
Членове:Десислав Любомиров

Атанаска Китипова
при участието на секретаря Красимира Г. Г.
в присъствието на прокурора С. Т. Н.
като разгледа докладваното от Веселин Пенгезов Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20221000600623 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.313 и сл. от НПК.
С присъда от 17.02.2022 година по НОХД № 865/2021 г., ОС- Благоевград, 3-ти
наказателен състав е признал подс. К. З. Ю. /с установена самоличност/за ВИНОВЕН в това,
че на 26.08.2016 г., около 21,00 часа в гр. Гоце Делчев, по главен път II- 19, в района на км
85+500 м, в посока от с. Баничан към гр. Гоце Делчев, при управление на МПС - лек
автомобил марка и модел „Ауди Q7“, с peг. № *******, е нарушил установените в ЗДвП
правила, а именно - като водач на пътно превозно средство се е движел с превишена скорост
от 76,8 км/3, при максимално разрешена скорост от 50 км/ч, сигнализирана с пътен знак В26,
в резултат на което е предизвикал пътно транспортно произшествие /последвал удар с лек
автомобил марка „Рено Меган Сценик“ с peг. № ********, управляван от Р. А. П./ и по
непредпазливост при независимо съпричиняване с Р. А. П. причинил смъртта на возещата се
на задната седалка в лек автомобил марка „Рено Меган Сценик“ с peг. № ******** Г. Р. П.,
поради което на основание чл. 343, ал. 1, б, „в“ във вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 и чл. 58а, ал.4
вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК го е осъдил на 1 година „лишаване от свобода“. На основание
чл.66, ал.1 от НК, съдът е отложил изпълнението на така наложеното наказание за срок от 3
години, считано от влизане на присъдата в сила.
На основание чл.343Г вр. чл.37, ал.1, т.7 от НК, първоинстанционният съд е лишил от
правоуправление подс. Ю. за срок от 1 година, считано от влизане на присъда в сила.
1
С оглед изхода на производството, съдът е възложил в тежест на подсъдимият сторените по
делото разноски в размер на 2 513 лв., както и държавна такса в размер на 5,00 лв. за
служебно издаване на изпълнителен лист.
Присъдата е обжалвана в срок от защитника на подсъдимия Ю. - адв. М. в частта по
отношение на размера на наложеното кумулативно наказание „лишаване от
правоуправление“, а така и в частта относно присъдените разноски за изготвената в хода на
ДП АТЕ, като се настоява за изменение на присъдата в обжалваните части със съответно
редуциране на определените размери.
В съдебно заседание, частният обвинител О. Г. П., редовно призована, не се явява и не
изпраща представител.
Подсъдимият Ю., редовно призован пред настоящата инстанция, се явява лично и се
представлява от упълномощения си защитник- адв. М.. Последната поддържа искането да
бъде изменена присъдата на Окръжен съд – Благоевград по отношение на наложеното на
подсъдимия наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 година,
доколкото в мотивите съдът е заключил, че действията и на двамата участници в ПТП, в
сравнително еднаква степен са допринесли за причиняване на вредоносния резултат.
Същевременно, ОС – Благоевград е установил ниската степен на обществена опасност на
подзащитния й, имайки предвид неговото чисто съдебно минало, липсата на нарушения по
ЗДвП, събраните в първоинстанционното производство добри характеристични данни,
изразеното от подсъдимия съжаление за случилото се, както и твърде младата възраст към
момента на извършване на ПТП, но въпреки това му е наложил наказание „лишаване от
право да управлява МПС“ в четирикратно по-висок размер, в сравнение с размера,
определен с влязла в сила присъда на другия участник в ПТП - подсъдимият Р. П., а именно-
размер от 3 месеца лишаване от правоуправление. Счита, че уважените и приети от съда
разноски за извършените автотехнически експертизи са твърде завишени, с оглед което
настоява за изменение на първоинстанционния съдебен акт в обжалваните части.
Подсъдимият Ю., в лична защита, поддържа казаното от защитата. В предоставената му
последна дума, моли да му бъде наложено наказание в минимален размер, защото работи в
чужбина.
Представителят на САП, намира атакуваната присъда за правилна и законосъобразна,
доколкото в мотивите си първостепенният съд е посочил ясно кои правила за движение са
нарушени от подсъдимия, което е довело до осъществяване на съответния престъпен състав,
за което му е било повдигнато обвинение. В този смисъл, счита, че вида и размера на
наложеното наказание съответства на приложената наказателно-правна норма, поради което
настоява жалбата да бъде оставена без уважение, като присъдата бъде изцяло потвърдена.
АПЕЛАТИВЕН СЪД- СОФИЯ, след като прецени изложените в жалбата доводи,
съображенията на страните и след като провери изцяло правилността на атакувания съдебен
акт в съответствие с изискванията на чл.313 и чл.314, ал.1 от НПК, намери следното:
Първоинстанционното производство е протекло по предвидения в чл.372, ал.4, вр.чл.371,
2
т.2 от НПК алтернативен процесуален ред, предпочетен от подсъдимия. Пред съда той е
признал изцяло фактите по възведеното му обвинение, така както тези факти са очертани в
обвинителния акт и се е съгласил за тях да не се събират допълнителни доказателства. Съдът
от своя страна, констатирайки обоснованост на направеното от подсъдимия признание, от
валидно събраните на досъдебното производство доказателства, е приложил съкратената
процедура на съдебно следствие в избраната от подсъдимия форма.
При така признатите от подсъдимия факти, които съдът е намерил за подкрепени с
доказателствения материал, събран по делото, същият е разполагал с единствената
възможност да приеме именно онази фактическа обстановка, която е била отразена и
описана в обвинителния акт:
Подсъдимият К. З. Ю. е роден на ******** год. и към инкриминираната дата е имал
навършени двадесет и две години. Същият е с настоящ и постоянен адрес в с. ***, обл. ***,
неосъждан, неженен, със средно образование, правоспособен водач на МПС категория „В“ и
„М“.
Свидетелят Р. П. е от гр. ***, обл. *** и също е правоспособен водач на МПС категория „В“
и „М“.
На 26.08.2016 год. вечерта Р. П. управлявал лек автомобил марка и модел „Рено Меган
Сценик“ с peг. № ******** като се движил по главен път II -19 в посока от гр. Гоце Делчев
към с. Баничан. До него на предната дясна седалка се намирала съпругата му О. Г. П., а
дъщеря им Г. Р. П. се возела на задната лява седалка на лекия автомобил.
Около 21.00 часа, П. наближил района на км. 85+500 м., където има образувано кръстовище
от главния път, по който се движел и пътя за селата Горно Борово и Долно Борово. Времето
било ясно, движението се извършвало в тъмната част на денонощието на изкуствени
светлини, а асфалтовото покритие било дребнозърнесто, сухо и без неравности. В същия
пътен участък платното за движение било двупосочно, с две пътни ленти, разделени с
непрекъсната линия тип „М1“, като широчината на всяка лента била по 4,60 м. Пътят се
отличавал с прав релеф, без ограничение на видимостта. Пътният трафик в същия момент
бил натоварен, а кръстовището се осветявало с три електрически лампи.
Преди навлизане в кръстовището, отдясно на пътното платно по посоката на движение на
МПС, управлявано от П., били поставени забранителни и предупредителни пътни знаци -
пътен знак В26 „Забранено е движението със скорост по-висока от означената“, забраняващ
скорост над 50 км./ч. и пътен знак А26 „Кръстовище с път без предимство“.
На кръстовището, свидетелят П. спрял управлявания от него автомобил и задействал левия
пътепоказател с намерението да завие наляво, в посока към с. Горно Борово, т.е. да навлезе
по пътя без предимство.
От своя страна, подсъдимият Ю., по същото време се движел с управлявания от него лек
автомобил марка и модел „Ауди Q7“, с peг. № ******* по главен път II-19 в
противоположна посока /с. Баничан - гр. Гоце Делчев/. По посока на движението му, преди
навлизане в кръстовището, били поставени следните забранителни и предупредителни
3
пътни знаци - пътен знак В26 „Забранено е движението със скорост по-висока от
означената“, забраняващ скорост над 70 км./ч. и пътен знак А26 „Кръстовище с път без
предимство“, след което следвал отново пътен знак В26, забраняващ скорост на движение
по-висока от 50 км./ч.
Водачът Р. П. възприел движението на управлявания от Ю. лек автомобил, но въпреки това
потеглил, завивайки наляво и навлизайки в насрещната лента за движение.
В района на кръстовището, подсъдимият се движел със скорост от 76,8 км./ч., въпреки
забраната, въведена с пътен знак В26 и ограничаваща скоростта до 50 км./ч. При
възникналата опасност за движението, Ю. не предприел аварийно спиране и не намалил
скоростта си на движение. За да избегне ПТП-то, на около 23,22 метра преди мястото на
удара, той взел решение и отклонил в посока наляво спрямо първоначалната му траектория
управлявания от него автомобил. След като се отклонил наляво, изминал разстояние от
около 23,24 метра и се ударил в управляваното от П. превозно средство. Ударът настъпил в
лентата за движение на лекия автомобил м. „Ауди Q7“. Първоначалното съприкосновение
между двете МПС било с преден десен габарит на автомобила „Ауди Q7“ основно в обхвата
на задна дясна врата на лек автомобил „Рено Меган Сценик“. Вследствие от ударната сила
на лекия автомобил „Ауди Q7“, в тялото на возещата се на задната седалка в автомобила
„Рено Меган Сценик“ Г. П. се породила значителна инерционна сила, насочена в посока
надясно към вътрешната повърхност на задната дясна врата, респективно към предната
броня на автомобила на Ю..
Поради притежаваната голяма кинетична енергия, лекият автомобил „Ауди Q7“ продължил
постъпателно движение в посока напред към гр. Гоце Делчев. От удара, автомобилът на П.
се завъртял бързо и едновременно с това започнал да се плъзга в посока към гр. Гоце
Делчев, след което се установил частично извън асфалтовата настилка.
Веднага след ПТП бил подаден сигнал на тел. 112, скоро след което на място пристигнали
свидетелите Й. С. и Н. Б. - младши автоконтрольори в РУ на МВР - Гоце Делчев, както и
линейка с екип на спешна медицинска помощ. Полицейските служители запазили
местопроизшествието и изпробвали Ю. и П. за употреба на алкохол с техническо средство.
И на двамата пробите били отрицателни.
От ПТП-то пострадала Г. Р. П., която в резултат на получените комбинирани черепно-
мозъчна, гръдна и коремни травми и настъпилите усложнения, починала в линейката,
докато я транспортирали до МБАЛ „Иван Скендеров“ ЕООД в гр. Гоце Делчев.
След пристигане на дежурен полицай, бил извършен оглед на местопроизшествието.
Намерените върху платното за движение и в непосредствена близост до него относими
следи и предмети, извършените измервания и констатации, били вписани в протокола и
фотографирани. За направление на огледа била избрана посока на движение на лекия
автомобил „Рено Меган Сценик“ от Гоце Делчев към Баничан, а за основен ориентир
/отправна точка/ - ел. стълб, находящ се в десния край на кръстовището на разстояние 8,10
метра от главен път II-19. Били фиксирани местоположението и характеристиките на:
4
участъка на настъпване на ПТП /вкл. състоянието на платното за движение сухо, без
неравности, с широчина 9,20 метра, разделено е непрекъсната осева линия на две ленти за
движение, всяка от по 4,60 метра/; местоположението на двете МПС; установените две
спирачни следи е дължина 24,50 м. и 13,50 м„ оставени от лек автомобил „Ауди Q7“,
различни предмети, в т.ч. и части от превозните средства. Двата автомобила, участници в
произшествието, били приобщени като веществени доказателства по образуваното ДП
№448/2016 год. по описа на РУ на МВР - Гоце Делчев.
От заключението по назначената съдебно-химическа експертиза с №803/29.08.2016 год. /л.
117 от т.1 на ДП/, изследвала взета от Р. П. кръвна проба, не е установено наличието на
етилов алкохол в кръвта му.
От заключението по аналогична експертиза с №16/ФЗХ-403/09.09.2016 год. /л.108, т.1 от
ДП/, изследвала кръвна проба от подсъдимия Ю., също не е установено наличието на етилов
алкохол в кръвта му. Видно от заключението по химическа експертиза с №17/ТКХ-
3/19.05.2017 год. /л. 115 от т.1 на ДП/ е установено, че Ю. не е употребил упойващи
лекарствени средства и наркотични вещества преди управлението на автомобила си към
датата на инцидента.
От допуснатата и назначена в хода на разследването СМЕ на труп е видно, че пострадалата
Г. Р. П. вследствие на ПТП е получила - комбинирана черепно-мозъчна, гръдна и коремна
травми, изразяващи се в: кръвонасядания и охлузвания по лицето и главата вдясно;
кръвонасядане по меките черепни покривки вдясно; счупване на черепната основа в средни
черепни ямки, по-изразено вдясно; травматичен кръвоизлив на меки мозъчни обвивки;
контузия на мозъка; охлузвания и кръвонасядания по шията и горната част на гърдите и
корема предимно в дясно; счупване на ребра двустранно и по две линии вдясно; наличие на
200 мл. излята кръв в гръдни кухини /хемоторакс/; контузия и петна на вдишана кръв в
белите дробове; контузия на сърцето - миокарда по предната стена в дясно с розовееща
течност в перикарда; контузия на корема вдясно с разкъсвания по горната повърхност на
големия чернодробен дял; наличие на 250 мл. свободно излята кръв в коремната кухина;
охлузвания и кръвонасядания по долни крайници; стара повърхностна рана по дясната
подбедрица; дауноподобен вид на лицето, известна мускулна хипотрофичност за сметка на
изразена мастна тъкан, с умерено изразена, компенсирана хипертрофия на лявата камера с
данни за леко към умерена недостатъчност на сърдечния клапанен апарат; данни за
хроничен и подостър възпалителен процес на пикочно-половата система; мастна
дегенерация на черния дроб; анемия на вътрешните органи.
Според заключението, причината за смъртта на Г. П. са установените съчетани тежка
черепно-мозъчна, гръдна и коремни травми. Смъртта е настъпила бързо, но не моментално и
е била неизбежна, предвид тежестта и необратимостта на уврежданията на черепа и мозъка,
с травматични увреждания на останалите органи и системи. Констатираните травматични
увреждания са причинени приживе и се дължат на удари на тялото с и върху твърди тъпи
предмети, каквито са части от автомобилната кабина, някои от които разместени /врата,
седалка и др./. Според вещото лице, изходило от разположението и вида на травматичните
5
увреждания, ударът е бил предимно вдясно и отпред на пострадалата. Основният и най-
тежък удар е бил в областта на лицето и главата, довел до констатираната черепно-мозъчна
травма, която е и основната причина за смъртта. Според съдебния лекар най-вероятно по
време на удара, П. е била без поставен предпазен колан, но той само би намалил тежестта на
установените травматични увреждания. Между установените травматични увреждания и
настъпилата смърт е налице пряка и непрекъсната причинно-следствена връзка.
Механизмът на станалото ПТП подробно е обсъден от експертите към тройната съдебно-
автотехническа експертиза, отговорили ясно и разбираемо и на останалите им поставени от
разследващия орган въпроси. Видно от заключението на вещите лица, мястото на ПТП-то е
разположено на път II -19 в района на км.85 между гр. Банско и гр. Гоце Делчев, в обхвата
на кръстовището за с. Горно Борово. Участъкът от пътя в двете посоки на посоченото
кръстовище е прав, с метеорологична видимост за водачите при управление към
кръстовището и мястото на ПТП над 200 метра. Нормативно допустимата максимална
скорост на движение на автомобилите непосредствено преди мястото на удара е била 50
км./ч., указана с пътен знак „В26“ и в двете посоки.
В момента на удара скоростта на движение на лекия автомобил „Ауди Q7“ с peг. № *******,
управляван от подсъдимия К. Ю. е била 76,8 км./ч., а на лек автомобил „Рено Меган
Сценик“ с peг. № ********, управляван от Р. П. е била 15,9 км./ч.
Мястото на удара между двете МПС, съобразно ориентир №1 по протокола за оглед на
местопроизшествието, е както следва: на 5,90 м. - 6,00 м. по дължината на платното за
движение преди линията на ориентир №1, гледано в посока от гр. Гоце Делчев към гр.
Банско и на 17,80 м. - 17,90 м. по широчина на платното в ляво спрямо същия ориентир и
същата посока. Ударът между процесните превозни средства е настъпил в обхвата на
лентата за движение на лек автомобил „Ауди Q7“, на 2,00 м. - 2,10 м. по широчина в дясно
от прекъснатата бяла средна разделителна линия /маркировка тип M3/, гледано в посока към
гр. Гоце Делчев. Първоначалният контакт /удар/ между двата автомобила е настъпил с
преден десен габарит на лек автомобил „Ауди Q7“ /в описаната зона на увреждане попадат
дясна част от предна броня, десен фар, преден десен калник/ в десните врати на лек
автомобил „Рено Меган Сценик“ в близост до средната дясна колона на купето /в описаната
зона на увреждане попадат предната част на задната дясна врата, средната колона на купето
и задната част на предната дясна врата/. Първоначалният удар е нанесен от предна броня на
лек автомобил „Ауди Q7“ в предната част " и десен ъгъл от задната дясна врата на лек
автомобил „Рено Меган Сценик“. След продължилото постъпателно движение на
автомобила, управляван от подсъдимия и косото разположение на автомобила, управляван
от свидетеля П., предната броня на „Ауди Q7“ е започнала да деформира задната врата на
„Рено Меган Сценик“ в посока към вътрешността на купето. Едновременно с деформацията
на вратата е започнала и ротация на лекия автомобил „Рено Меган Сценик“ по посока на
часовниковата стрелка. Вследствие от движението на „Ауди Q7“ и ротацията на „Рено
Меган Сценик“, предната дясна гума първото превозно средство е достигнала до задната
дясна гума на второто превозно средство. В резултат на този контак се откъснала задната
6
дясна част от окачването на „Рено Меган Сценик“ и се деформирало предното окачване на
„Ауди Q7“.
Експертите по тройната АТЕ са посочили, че времето за движение на лекия автомобил
„Ауди Q7“ от момента, в който водачът Ю. технически е възприел опасността от ПТП и е
предприел само ефективни действия за отклоняване на автомобила в посока наляво, но не е
предприел действия за ефективното му спиране, до момента на окончателното
преустановяване на движението му, е било от 5,94 секунди.
Времето за реакция на подсъдимия при управление на МПС със скорост от 76,8 км./ч., на
фарове, за участък преди кръстовището, от момента на възприемане на опасността от ПТП
до момента на въздействието му върху волана и върху педала на спирачната уредба, за
конкретната пътна обстановка е било 1,20 секунди.
Вещите лица са категорични, че от техническа гледна точка, при управлението на
автомобила „Ауди Q7“ с максимално допустимата скорост от 50 км./ч., Ю. при
своевременно задействане на спирачната уредба и при максимално спирачно закъснение в
конкретните пътни условия, е могъл да предотврати ПТП и да не се блъсне в лекия
автомобил „Рено Метан Сценик“.
Крайните изводи на експертите относно причините за възникване на ПТП от техническа
гледна точка, са обобщени по следния начин:
1.Закъснение в реакцията на Ю. е около 0,56 секунди към момента на ефективно
предприетите от него действия за ефективното отклоняване на лекия автомобил „Ауди Q7“ в
посока на ляво при управление със скорост от 76,8 км./ч.
2.Управлението на лекия автомобил „Ауди Q7“ от подсъдимия със скорост от 76,8 км./ч. в
участък от пътя преди кръстовището, при поставен знак „В26“ и ограничение на скоростта
до 50 км./ч., при наличие на техническа възможност от негова страна за намаляване на
скоростта преди линията на знака. При движение с допустимата скорост от 50 км./ч.,
управляваният от Ю. автомобил би спрял на достатъчно разстояние преди точката на удара
и траекториите на двете превозни средства не биха се засекли.
3.Предприетите действия от свидетеля П. за управление на лекия автомобил „Рено Меган
Сценик“ от спряло положение в кръстовището към изпълнение на маневра „завой наляво“,
без да се съобрази със скоростта на лекия автомобил „Ауди Q7“. Водачът П. е надценил
техническите възможности на управляваното от него МПС и не се е съобразил и с особената
геометрия на кръстовището, за да може безопасно да изпълни предприетата маневра.
При съпоставката на тези фактически положения, идентични с описаните в обвинителния
акт и признати от подсъдимия, с доказателствата, събрани в досъдебното производство чрез
показанията на свидетелите Й. С., Н. Б., Р. П., О. П., А. П. и А. П.; протокол за оглед на
местопроизшествието и фотоалбум към него, протоколи за оглед на веществени
доказателства, талони и протоколи за медицинско изследване, заключенията по назначените
съдебно-медицинска, автотехнически, съдебно- химически и токсикохимична експертизи,
както и от останалите събрани и приобщени по съответния ред писмени доказателства,
7
между които - свидетелства за съдимост; удостоверение за наследници, копие от рег. талон
част втора СУМПС, застрахователни полици, удостоверения за техническа изправност, се
установява пълно покритие. Правилна е преценката на първостепенния съд, че действията
по разследването в предходната процесуална фаза са извършени при спазване на закона и е
възможно да се ползват, без да бъдат повторно провеждани пред съда. Спазвайки
изискванията на чл.305 от НПК, първоинстанционният съд е подложил на преценка всеки
от доказателствените източници и съпоставяйки помежду им съдържанието, е аргументирал
извода си за обоснованост на направеното от подсъдимия признание на фактите по
обвинението от тези доказателства, респ. изводите си относно механизма на ПТП-то и
причините за възникването му, въпроса за опасните зони, за скоростта на движение на двата
автомобила преди и непосредствено при съприкосновението им, точното място на удара по
ширина и дължина на пътя. Всички доказателствени материали са съобразени от съда, в
необходимата степен са обсъдени, като не е допуснато игнориране на части от
доказателствената маса или превратно възприемане на доказателствена информация.
Въззивният съд подложи на самостоятелна преценка всеки от доказателствените
източници и съпоставяйки помежду им съдържанието, намери за правилен извода на ОС-
Благоевград за обоснованост на направеното от подсъдимия признание на фактите по
обвинението от тези доказателства, респ. изводите му относно факта на настъпилото на
процесната дата пътнотранспортно произшествие, авторството, механизма на настъпване на
произшествието, както и настъпилите съставомерни последици – смъртта на Г. П.. Всички
доказателствени материали са съобразени от съда, правилно са преценени като
непротиворечиви, съответно не е допуснато игнориране на части от доказателствената маса
или превратно възприемане на доказателствена информация.
Вярно установените факти по делото са позволили на първия съд да направи и верни
правни изводи, свързани с обективната и субективната страна на престъплението, за което е
признал подсъдимия за виновен, а именно: на 26.08.2016 год., около 21.00 часа, в гр. Гоце
Делчев, по главен път II-19, в района на км.85+500 м., в посока от с. Баничан към гр. Гоце
Делчев, при управление на МПС - лек автомобил марка и модел „Ауди Q7“, с peг. №
*******, е нарушил установените в ЗДвП правила, а именно - като водач на пътно превозно
средство се е движел с превишена скорост от 76,8 км./ч., при максимално разрешена скорост
от 50 км./ч., сигнализирана с пътен знак В26, в резултат на което е предизвикал пътно
транспортно произшествие /последвал удар с лек автомобил „Рено Меган Сценик“ с peг. №
********, управляван от Р. А. П./ и по непредпазливост, при независимо съпричиняване с Р.
А. П., е причинил смъртта на возещата се на задната седалка в лек автомобил м. „Рено
Меган Сценик“ с peг. № ******** Г. Р. П., като по този начин е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл.343, ал.1, б. „в“ във вр. с чл.342, ал.1,
пр.3 от НК във вр. чл.21, ал.2 от ЗДвП във вр. с чл.47, ал.З от ППЗДвП.
По приложението на материалния закон първостепенният съд е изложил подробни
съображения и доколкото не са допуснати пропуски или непълноти, настоящата инстанция
не намира за необходимо да ги преповтаря.
8
Във въззивната жалба се релевират единствено доводи за несправедливост на наложеното по
отношение на подс. Ю. кумулативно наказание „лишаване от право да управлява МПС“,
като се претендира за неговото намаляване. Същите са неоснователни. При
индивидуализацията на размера на кумулативно предвиденото в чл. 343г, вр. чл. 37, ал. 1, т.
7, пр. 2 НК наказание „лишаване от право да управлява моторно превозно средство” не е
допуснато нарушение на материалния закон. И това е така, тъй като по принцип размера на
наказанието „лишаване от право да се управлява МПС” не може да бъде по-малък от
размера на наложеното наказание „лишаване от свобода”, с оглед което при наложено
основно наказание „лишаване от свобода“ в размер на една година /като краен резултат след
редукцията по чл.58а, ал.4 от НК/, така определения размер от една година на наказанието
„лишаване от правоуправление“ се явява законосъобразен, респективно не съществува
законово основание за неговото намаляване. Независимо, че основното наказание е
определено по реда на чл. 58а от НК, то в ал. 5 от същата изрично е посочено, че правилата
по ал.1-4 са неприложими за предвидените в Особената част на НК наказания по чл.37, ал.1,
т.2-11, в чиито обхват попада и „лишаването от правоуправление“.
Правилно е и произнасянето на решаващия съд относно възлагането на разноските по
делото в тежест на подсъдимия, като възраженията му в тази връзка относно разходите по
изготвените в хода на ДП АТЕ са неоснователни. По делото са представени справки –
декларации по чл. 23, ал.2 и чл. 24, ал.2 от Наредба № 2 от 2015г. за възнагражденията на
вещите лица, в които са описани разходите по извършените експертизи, декларация по чл.
43, ал.5 и ал.6 от ЗДДФЛ и фактура № 104 от 29.07.21г. по чл. 9, ал.2 от ЗДДФЛ /виж ДП,
т.3, л.191-193/, с оглед което липсва основание същите да не бъдат признати в пълен размер.
При извършената служебна проверка, не бяха констатирани допуснати нарушения на
материалния или процесуалния закон.
По изложените съображения, Апелативен съд- София намира, че присъдата, постановена от
ОС- Благоевград, като правилна и законосъобразна, следва да бъде потвърдена.
Воден от горното и на основание чл.334, т.6, вр. чл.338 от НПК Апелативен съд-
София
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда 17.02.2022 г. по по НОХД № 865/2021 год. на ОС- Благоевград,
3-ти наказателен състав, с която подсъдимият К. З. Ю. е признат за виновен в извършване на
престъпление по чл. 343, ал. 1, б, „в“ във вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК.
Решението подлежи на обжалване и протест пред ВКС в петнадесетдневен срок от
съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
9
1._______________________
2._______________________
10