Решение по дело №1046/2012 на Окръжен съд - Перник

Номер на акта: 276
Дата: 24 октомври 2013 г. (в сила от 21 ноември 2013 г.)
Съдия: Бисерка Николова Милушева
Дело: 20121700101046
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 декември 2012 г.

Съдържание на акта

 

                        Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

276

 

гр. Перник, 24.10.2013 г..

 

В     И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

ПЕРНИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданска колегия,  в открито заседание на  24.09.2013 г. в състав:

 

 

                                                         СЪДИЯ:Бисерка Милушева

 

 

при секретаря Росица Игнатова, като разгледа докладваното от съдията Бисерка Милушева гр.дело № 1046 по описа на Пернишкия окръжен съд за 2012 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по повод предявена искова молба от Т.Г.Б. ***, с ЕГН ********** и посочен съдебен адрес:***- за адвокат Г.Б. и адвокат П.П., срещу Й.П.К. *** и втори адрес: ***. Ищцата твърди в исковата си молба, че  с договор за дарение от 29.06.2010 г., с нотариално заверени подписи, дарила на внучката си- ответницата, сумата от 40 000 лв., Ищцата твърди също, че с експертно решение№*** има призната 77,6% неработоспособност, като с напредване на възрастта  здравословното и състояние продължава да се влошава. Тъй като страда и от епилепсия, вече не може да се грижи сама за себе си. Твърди, че това е наложило да наема жена, която да се грижи за домакинството и, което не е в материалните и възможности, тъй като има и други наложителни разходи- за лекарства, битови консумативи-ток, вода, парно, разноски за общите части на сградата. Освен това ищцата твърди в исковата си молба, че с оглед заболяванията и-епилепсия, исхемична болест на сърцето, висок холестерол и е необходима специфична храна. Независимо от напредналата си възраст, същата би желала да има добър външен вид- да ползва услугите на фризьор, козметик, педикюрист- услуги, които ищцата би желала да ползва. Посочила е, че всички посочени по-горе причини са довели до нуждата от значителни парични средства, които не може да покрива сама от пенсията си.

Посочила е, че  с нотариална покана е поискала от внучката си и ответник по делото- Й.П.К., която надарила със сумата от 40 000 лв., да и плаща издръжка в размер на 350 лв. месечно, но ответницата оспорила нуждата и от допълнителни средства като и предложила да и изплаща издръжка само по 100 лв. месечно. Предвид изложеното, ищцата моли съдът да постанови решение, с което да отмени дарението по сключения на 29.06.2010 г. между страните договор за дарение на сумата от 40 000 лв. и да осъди ответницата да и върне полученото на основание отмененото дарение. Претендира направените по делото разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответницата Й.П.К., чрез пълномощникът си адв. А.А., оспорва предявените искове като неоснователни. Твърди, че не са налице нито една от предвидените в чл.227,б.”в” ЗЗД фактически основания за отмяна на дарението. Твърди,че месечният доход на ищцата е в размер на 518 лв.- 308 лв.от пенсия и 200 лв.от наеми на помещения/магазини/. Ищцата живее в собствено жилище, а посочените в исковата молба заболявания са от преди извършване на дарението. Счита, че посочените в исковата молба нужди са за повишаване на жизнения стандарт, а не за задоволяване на жизнени потребности. Посочила е, че като признателност за направеното дарение е предложила издръжка на ищцата в размер на 100 лв.месечно. Ответницата е посочила,че е студентка във Ф. и с оглед недостатъчните средства за осигуряване на собствената си издръжка, за да осигури дори предложената издръжка от 100 лв., следва да намали собствените си разходи за храна. Посочила е, че е заплатила на ищцата сумата от 400 лв.- издръжка за 4 месеца, включени в период от узнаването искането на ищцата-от м.12.2012 г. до м.03.2013 г.вкл.

Направено е възражение за погасителна давност по отношение на предявения иск, настъпила с оглед разпоредбата на чл.227,ал.3 ЗЗД, поради което моли същият да бъде отхвърлен на това основание.

Моли съдът да отхвърли иска и да и се присъдят направените  разноски.

След като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства и ги прецени по реда на чл.235 ГПК и чл.12 ГПК, съдът приема за установено следното:

С Договор за дарение от 29.06.2010 г. ищцата е дарила на ответницата, която е нейна внучка, сумата от 40 000 лв., което дарение ответницата е приела с признателност веднага. Страните също признават и не отричат  това обстоятелство.

С нотариална покана рег. № 3414/26.09.2012 г. на Нотариус Н. З., рег.№ *** и с район на действие РС П., изпратена до ответницата, ищцата е посочила, че има допълнителна нужда от издръжка от по 350 лв. месечно и поканила ответницата да и заплаща месечна издръжка в размер на 350 лв. Поканата е получена на 05.11.2012 г. от бащата на ответницата- П. О. К. С писмен отговор, връчен на ищцата на 22.11.2012 г.чрез Нотариус Н. З. рег.№ *** и с район на действие РС П., ответницата е оспорила нуждата на ищцата от допълнителни средства, но е декларирала, че ще заплаща по 100 лв.месечно на ищцата.

Предявеният иск е с правно основание чл.227,ал.1,б.”в”, вр.чл.55  ЗЗД.

          Съгласно разпоредбата на чл.227, ал.1 б.”в” дарението може да бъде отменено, когато дареният откаже да даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае. С тази разпоредба, при определени обстоятелства, моралното задължение на надарения се трансформира в правно такова и неговото неизпълнение поражда правото на дарителят да иска отмяна на направеното дарение. По този начин изпадналият в нужда от издръжка дарител възвръща дареното в патримониума си и може да задоволи възникналата своя трайна нужда от средства за живот. Предмет на доказване от ищцата е наличието на съвкупността от кумулативно необходимите основания по чл.227 ал1 б.”в” от ЗЗД, а именно: изпадане на дарителя в нужда, отправено искане до надареното лице, неизплащането и отказ на последното да даде исканата издръжка. При преценяване на доказателствата относно наличието на тези предпоставки следва да се има предвид, че дарението като безвъзмезден договор, с който се прехвърля собствеността върху дадена вещ е акт на щедрост от страна на дарителя, който акт надарения приема с благодарност. В негова тежест възниква само задължение от морален характер да подпомага със средства при нужда дарителя си, но както бе посочено по-горе, при изпадане в нужда, дарителят може да поиска от надарения да му осигурява издръжка и тогава моралното задължение прераства в правно такова. За да е налице такава нужда, същата следва да няма инцидентен характер, а дарителят трябва да се нуждае от издръжка поради трайното му изпадане в нужда. Това означава, че нито паричните му доходи, нито цялото притежавано недвижимо и движимо имущество, нито потенциалните възможности, свързани с това имущество, не са достатъчни за преживяването му. Продължителността на периода, през който дарителят е имал необходимост от издръжка, непосилна за него самия, обуславя доколко е трайно това състояние. Важно е дарителят да е изпаднал в трайна нужда и това да е било факт било към датата на поканата, отправена преди исковата молба, или към датата на исковата молба.

Нуждата от издръжка по смисъла на чл. 227, ал. 1, б. "в" ЗЗД се установява при съпоставка между средствата, с които дарителят разполага или може да ползва и конкретна сума, която му е необходима за покриване на специфичните му нужди. За целта е необходимо да се установи какъв е размерът на средно-месечната издръжка на едно лице за процесния период според статистиката, като съдът съобрази от какви пера е формирана тя и да я отнесе към специфичните нужди на дарителя и прецени кои от сумите могат да отпаднат или да бъдат коригирани - повишени или намалени; трябва ли да се прибавят и нови пера с оглед конкретно установените нужди на дарителя и т.н. Сумата, съставляваща месечните средства, които дарителят има на свое разположение се формира от заплати, пенсии, добавки, спестявания, получени суми от продажби, наеми, реализирани печалби и др. подобни, както и допълнителните доходи, които реално е могъл да реализира - наеми или цена на друго имущество.

С оглед установяване здравословното състояние на ищцата е назначена и изслушана комплексна съдебно-медицинска експертиза. Видно от заключението на вещите лица- д-р А.Г.М. и д-р Н.И.А., изготвено по приетата по делото като компетентно дадена и неоспорена от страните  комплексна съдебно-медицинска експертиза, се установява, че с Експертно решение № *** от *** на МБАЛ ”Р. А.” П., на ищцата са и били определени 77,6 % ТНР. Процентите ТНР са определени по повод следните заболявания: Други и неопределени мозъчно-съдови болести. МСБ. Състояние  след исхемичен мозъчен инсулт в БДСМА. Левостранна латентна хемипареза. Епилепсия-акинетични редки епи-редки припадъци В заключението си вещите лица установяват, че след направения личен преглед на ищцата и запознаване с Рецептурната и книжка, не могат да обсъждат диагнозата –акинетични епи, редки припадъци, която е вписана в Експертното решение, тъй като в Рецептурната книжка не е вписана такава диагноза, не е провеждано системно лечение, не са представени доказателства за извършване на необходимите консултации и изследвания. Посочили са, че ищцата не получава безплатни лекарства, но частично реимбурсиране от РЗОК има само за лекарството “Верапамил” 80 мг, което е препоръчано да се приема 3х1 дневно и за един месец са необходими 2 опаковки. При личния преглед ищцата е посочила, че ползва и други лекарства, но за тях няма представени доказателства- рецепти или консултации, поради което вещите лица не могат да преценят, в какви количества и за какъв период от време са били приемани. Вещите лица са дали заключение, че заболяванията, от които страда ищцата не изискват специфичен режим на хранене, а по-скоро е необходима диета, ограничаваща някои храни/кашкавал, колбаси, пикантни храни, газирани напитки и пр./. В съдебно заседание в.л. д-р А.М.  сочи, че при ищцата се касае за хронични заболявания, като по отношение на артериалната хипертония има препоръка за тройна комбинация от лекарства, но при изготвяне на СМЕ, това не е било все още отразено в Рецептурната и книжка, поради което не го обсъждат в изготвената СМЕ.  Установено е,че по повод получения исхемичен инсулт, ищцата е провеждала системна терапия, която е отразена в Рецептурната книжка за периода 2004г.- 2006 г. е посочено, че и по отношение на заболяванието ”остеопороза”, от което страда ищцата, и което също е хронично,  ищцата е приемала лекарства в периода 2006г.-2008 г., като няма данни понастоящем да приема такива лекарства. Вещото лице д-р А.М. в с.з.установява, че остеопорозата е в такъв напреднал стадий, че вече дори на ищцата да и се изпишат лекарства и ищцата да ги приема, от тях няма да има ефект, както нямат ефект и приеманите по преценка на ищцата скъпи лекарства /по обяснения на ищцата/.  Посочено е, че постоянния болков синдром изисква постоянни обезболяващи, които се купуват свободно и не минават през Здравната  каса. За закупуването на същите, както и установяването на вида лекарства и приемано количество месечно по делото няма представени от ищцата доказателства.

По отношение необходимостта от балнеолечение, вещите лица са посочили в заключението си по изготвената СМЕ, че това ще доведе до стабилизиране на състоянието на ищцата, и намаляване на болковия синдром, но няма да доведе до излекуването и. Същите сочат, че по отношение осъществяване на балнеолечение през процесния период, не им е била представена документация от ищцата или личния и лекар. Такава не е представена и по делото като доказателство.

          Разпитани са и свидетелите А.А.Б. и З. М. - първата племенница на ищцата, а втората –нейна позната. От показанията на свидетелката А.А.Б. се установява, че жилището в което ищцата живее и поддържа сама, се състои от 4 стаи, поради което разходите за апартамента ”са и много големи”. От показанията на същата свидетелка се установява, че поддържането на жилището в изряден вид вече затруднява ищцата, поради което има нужда от подпомагане, като ищцата е започнала да изпада в материално затруднение, тъй като лекарствата за остеопороза, които взима са скъпи. Главно през зимния период, през два-три месеца е искала в заем от свидетелката по 50-100 лв., които заеми после връщала.

 Свидетелката З. М. в показанията си  установява, че от началото на 2012 г. ищцата започнала да се оплаква, че не е добре здравословно и няма сили да върши цялата домакинска работа, поради което свидетелката започнала да върши домакинската работа, за което ищцата и заплащала възнаграждение в рамките на 50-100 лв. Свидетелката е помагала на ищцата след работа и в почивни дни.

Разпитаната е и свидетелката Д.О.Т.- леля на ответницата, която установява обстоятелства относно влошените отношения между ищцата и бащата на ответницата, както и затрудненото материално състояние на ответницата, която е студентка във Ф.

По делото са приети заключение по извършена съдебно-икономическа експертиза и 2 бр.допълнителни заключение към нея. В заключението по основната съдебно-икономическа експертиза, която съдът възприема като компетентно дадена, вещото лице С.Д. установява, че средния разход за домакинство от един човек, съгласно Националния статистически институт за 2011 г. е в размер на 3672 лв., а за 2012 година е в размер на 4293 лв.

Съдът не възприема допълнителните заключения към съдебно-икономическата експертиза, тъй като направените изводи за необходимата месечна издръжка на ищцата почиват единствено на нейните показания, без да са представени писмени доказателства- за ползвана и изразходвана ел.енергия, парно, топла и студена вода, фризьорски и козметични услуги. Сама ищцата в исковата си молба сочи, че би искала да ползва фризьорски и козметични услуги- маникюр, педикюр и козметик, но същата не посочила и установила, че е ползвала такива до извършване на дарението или, че същите са и необходими по здравословни причини, настъпили след извършване на дарението, нито по делото са събрани такива доказателства.

От заключението на вещите лица- д-р М. и д-р А. по изготвената от тях съдебно-медицинска експертиза бе установено, че заболяванията на ищцата са хронични, получени много преди извършване на дарението на 40 000 лв., като понастоящем и в периода след 2009 година няма данни за заболяване от  епилепсия, а и по повод полученият исхемичен инсулт през 2004 година, е провеждала системна терапия до 2006 година. Понастоящем на ищцата се изписва по лекарско предписание само лекарство за артериалната хипертония-“Верапамил”,което се реимбурсира от Здравната каса, а ищцата заплаща около 7,00 лв.месечно. по отношение основното и заболяване-“остеопороза”, вещите лица установиха, че същото е в такъв напреднал стадий, че е безполезно употребата на лекарства, дори и скъпи, каквито няма данни да се изписвани на ищцата. Поради постоянния болков синдром е необходимо ищцата да използва обезболяващи, които  за един месец са в рамките на 7лв. до 20 лв.

От изложеното по-горе е видно, че заболяванията на ищцата са съществували и са били лекувани много преди извършване на дарението. След извършване на дарението ищцата е продължила лечението само по отношение артериалната хипертония и болковия синдром от остеопорозата. По отношение останалите заболявания не са събрани доказателснва за извършване на някакво лечение или да са и предписвани лекарства. Новонастъпило обстоятелство е единствено необходимостта от използването на помощ при поддръжка на дома на ищцата, при които тя заплаща на свидетелката З. М. от 50лв. до 100 лв. месечно в зависимост от извършената работа.

При съвкупна преценка на всички доказателства по делото-­ писмени такива, свидетелски показания и заключенията на вещите лица, се налага извода, че ищцата има достатъчно средства, с които да осигурява своята издръжка. Ищцата има доходи от пенсия в размер на 308,62 лв., от отдаване под наем на недвижими имоти-в размер на 200 лв.месечно, живее в сравнително голямо жилище от около 100 кв.м., което е съсобствено между ищцата и дъщеря и Ж. Й. К., видно от представеното Удостоверение  на Дирекция ”Местни приходи“ при Община П., поради което не плаща наем. Тъй като двете са съсобственички, разходите по общите части следва да се поемат поравно, а не единствено от ищцата. Общият доход на ищцата е в размер на 508,62 лв. Видно от основното заключение по изготвената СИЕ средният разход за домакинство от един човек, съгласно Националния статистически институт за 2011 г., е в размер на 3672 лв., а за 2012 година е в размер на 4293 лв. т.е. по 306 лв.месечно за 2011 г. и по 357,75 лв. за 2012 г.месечно. Размера на този доход надвишава размера на доказаните от ищцата в настоящото производство месечни разходи за издръжката й и позволява на ищцата да покрива нуждите си от храна, ел.енергия, вода, лекарства и др., вкл. и разхода за възнаграждение за помощта на друго лице.

 Съдът не обсъжда материалните възможности на ответницата, тъй като размера на същите не биха били от значение за спора. При установена трайна нужда от издръжка за дарения, надарения дължи такава до размера на дареното, независимо от материалните му възможности. В противен случай, той би се обогатил неоснователно с дареното имущество.  От друга страна, както бе посочено по-горе, по делото не бе установена и доказана трайна нужда от издръжка на ищцата. Възможно е инцидентно ищцата да е имала нужда от такава, но както бе посочено по-горе, за да е налице нужда от издръжка за дарителката по смисъла на чл.227,б.”в” ЗЗД,  същата трябва да  е трайна.  

Неоснователно е направеното с отговора на исковата молба възражение за изтекла давност  по чл.227,ал.3, пр.първо от ЗЗД, тъй като е изтекъл едногодишния срок от датата на получаване от ответницата на изпратената нотариална покана от ищцата до ответницата, до датата на постъпване на исковата молба в съда. Това е така, тъй като исковата молба по чл. 227, ал. 1, б. "в" ЗЗД съставлява твърдение за нужда от издръжка на дарителя - ищец, а и в случая това е изрично посочено и поддържано в хода на съдебното производство. Издръжка може да бъде поискана винаги при нужда. При всяко поискване на издръжка и отказ да се дава такава възниква основание за отменяване на дарението Затова едногодишният срок по  чл. 227, ал. 3 ЗЗД не може да изтече, докато съществува нуждата от издръжка.

С оглед на всичко изложено по-горе съдът счита, че предявеният иск е неоснователен и недоказан, поради което следва да бъде отхвърлен.

С оглед изхода на делото ищцата Т.Г. *** следва да заплати на ответницата Й.П.К. направените по делото разноски в размер на 30 лв.

Водим от горното съдът

 

                                Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ  като неоснователен и недоказан предявеният от Т.Г.Б. ***, с ЕГН ********** и посочен съдебен адрес:*** срещу Й.П.К. *** и втори адрес: *** иск с правно основание чл.227, б.”в ЗЗД, с който иска да бъде отменено направеното с Договор за дарение от 29.06.2010 г.с нотариално заверени подписи, с който ищцата е дарила на ответницата, която е нейна внучка, сумата от 40 000 лв.

ОСЪЖДА Т.Г.Б. ***, с ЕГН ********** и посочен съдебен адрес:***  да заплати на Й.П.К. *** направените по делото разноски в размер на  30 лв.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд София в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                         СЪДИЯ:

 

 

 

 

 

 

.