Решение по дело №448/2021 на Административен съд - Велико Търново

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 19 октомври 2022 г.
Съдия: Евтим Станчев Банев
Дело: 20217060700448
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 21 юли 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

№ 79
гр. Велико Търново, 19.10.2022 година


В ИМЕТО НА НАРОДА



Административен съд Велико Търново – трети състав, в съдебно заседание на първи март две хиляди двадесет и втора година в състав:


Административен съдия: Евтим Банев

                                  

при участието на секретаря М.Н., изслуша докладваното от съдия Банев Административно дело № 448 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

           

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 76, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/.

 

Образувано е по жалба, подадена от “Диагностично-консултативен център 1 – Велико Търново“ ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, ул. „Марно поле“ № 21, срещу Заповед за налагане на санкции № РД-25ЗС-200/ 30.06.2021 г., издадена от управителя на Национална здравноосигурителна каса /НЗОК/ – гр. София. С оспорената заповед, на основание чл. 74, ал. 5 от ЗЗО и чл. 422, ал. 1, от Национален рамков договор № РД-НС-01-4/ 23.12.2019 г. за медицинските дейности между НЗОК и Българския лекарски съюз за 2020 – 2022 г. /НРД 2020-2022 г. за медицинските дейности/, за извършени 75 броя различни нарушения по чл. 55, ал. 2 от ЗЗО, съответно по чл. 414, ал. 1, чл. 415, ал. 1 и чл. 416, ал. 1 от НРД 2020 – 2022 г., описани в акта, са наложени 75 броя санкции – финансови неустойки, всяка в размер на по 150,00 лева, или общ размер на наложените санкции - 11 250,00 лева.

Жалбоподателят твърди незаконосъобразност на оспорваната заповед, поради допуснати при издаването й съществени нарушения на административнопроизводствени правила и противоречието й с материалноправните разпоредби на закона – оменителни основания по чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК. Конкретните оплаквания са за неспазване при провеждане на административното производство на изискванията на чл. 35, чл. 36 и чл. 37 от АПК, както и за нарушаване на чл. 72 от ЗЗО при възлагането на проверката, констатирала процесните нарушения. Твърди се, че по време на проверката не са обсъдени доводите на лечебното заведение и не са снети обяснения от лицата, издали амбулаторните листове, а самите нарушения не са конкретно описани в съставени протокол от 14.05.2021 г., като съдържанието на въпросния протокол не кореспондира с това на обжалваната заповед, поради което е ограничено правото на защита на санкционираното лице. Навежда и твърдения, че при проверката контролните органи не са посочили кои конкретно документи следва да им бъдат представени.

 По същество развива доводи, че голяма част от описаните в заповедта за налагане на санкции нарушения не са извършени. По отношение на нарушенията по т. 20 до т. 35 от заповдта, включително заявява, че сочените в тях амбулаторни листове без подпис на здравноосигурените лица /ЗОЛ/, са издадени въз основа на извършени платени прегледи, поради което не попадат в обхвата на ЗЗО, съответно контролът върху тях е извън правомощията на управителя на НЗОК. Относно нарушенията по т. 37 -  т. 41 изтъква, че обратно на възприетото от административния орган, в амбулаторните листове има вписани съвети за кърмене, хранене, хигиенни грижи за гърдите и гениталиите, а липсата на вписано измерване на артериално налягане не представлява съществено нарушение на изискванията за форма, доколкото не се отразява на предоставената на ЗОЛ информация. За три други санкционирани със заповедта нарушения /по т. 54, т. 55, т. 56/, сочи наличието на отразено обективно състояние на пациента, описано конкретно точно и ясно, а относно тези по т. 73, т. 74 и т. 75, в амбулаторните листове е отразен статус с насоченост. По отношение непредставянето на хартиен екземпляр от направления за хоспитализация /т. 6, т. 36, т. 42, т. 43, т. 44, т. 45, т. 46, т. 47, т. 48, т. 49, т. 50, т. 51 и т. 52 от заповедта/ твърди, че по време на проверката такива направления не са били изисквани, но се съхраняват в лечебното заведение и е можело да бъдат представени.

Оспорващото дружество излага и доводи, че дори да бъдат приети за доказани, нарушенията представляват маловажен случай, като не са довели до вредоносни последици и са за първи път, а наложените в максимален размер санкции са необосновани, поради което следва да бъдат намалени. С тези доводи от съда се иска обжалваната заповед да бъде отменена, алтернативно наложените санкции да бъдат намалени по размер до предвидения в закона минимум. В хода на делото оспорващото дружество, чрез пълномощника си *** М. Л.от ВТАК, поддържа жалбата с направените искания, по съображенията изложени в нея и допълнителни такива, развити в хода на устните състезания и в представена писмена защита, с позоваване на събраните писмени и гласни доказателства. Акцентира върху липсата в административния акт на мотиви, както относно съставомерни елементи на претендираните нарушения, така и относно размера на наложените санкции. Претендира присъждане на направените разноски, прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника юрисконсултско възнаграждение.

 

Ответникът – управителят на Национална здравноосигурителна каса – гр. София /НЗОК/, чрез процесуални представители, оспорва жалбата. Счита, че същата е неоснователна, като излага подробни съображения за законосъобразността на оспорения акт в хода на устните състезания и в писмени бележки. Твърди валидност, формална и процесуална законосъобразност на обжалваната заповед, и съответствие на същата с относимите материалноправни разпоредби на закона. Намира за несъстоятелни оплакванията, че в хода на административното са допуснати нарушения на процесуални правила, вкл. за липсата на възможност проверяваното лице да се запознае с констатациите на контролните органи, като изтъква, че в случая срещу тези констатации не е подавано възражение по реда на чл. 74, ал. 4 от ЗЗО. По същество намира за безспорно доказани нарушенията, за които са наложени санкциите, като излага мотиви за това в писмените си бележки. Счита и че размерът на наложените санкции съответства на тежестта на извършените нарушения, като изтъква, че в случая се касае основно за допуснати системни пропуски от съответен лекар. С тези доводи ответникът моли подадената жалба да бъде отхвърлена, претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение по Наредбата за заплащането на правната помощ, в размер на 360,00 лв., съгласно представен списък. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение. 

 

Във връзка с проверката на допустимостта и основателността на жалбата и въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

 

Между страните не е спорно, че Националната здравноосигурителна каса /НЗОК/ е сключила с оспорващото дружество Договор № 040345/ 14.02.2020 г. за оказване на специализирана извънболнична медицинска помощ на територията на Районна здравноосигурителна каса /РЗОК/ - Велико Търново, по силата на който изпълнителят “Диагностично-консултативен център 1 – Велико Търново“ ЕООД /“ДКЦ 1 – Велико Търново“ ЕООД/, се е задължил да оказва специализирана извънболнична медицинска помощ на здравноосигурени лица в периода 2020 г. – 2022 г., съгласно Приложение № 2 към чл. 1 на Наредба № 9/ 2019 г. на МЗ за определяне на пакета от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК /Наредба № 9 от 2019 година/.

Със Заповед № РД-25-261/ 26.04.2021 г., издадена на основание чл. 72, ал. 2 от ЗЗО и Инструкция № РД-16-43/ 09.06.2020 г., управителят на НЗОК е наредил да бъде извършена проверка на лечебното заведение за оказване на специализирана извънболнична медицинска помощ, представлявано от управителя д-р И.Г.П.. Конкретната задача е контрол по изпълнението на Договор 040345/ 14.02.2020 г. за оказване на специализирана извънболнична медицинска помощ. Със заповедта са определени съставът на проверяващия екип /д-р С.М.  и Д.Р., главни експерти в дирекция „КАПДЗЗО“/, мястото и срокът за извършване /10.05.2021 г. - 14.05.2021 г./, и РЗОК – Велико Търново е задължена да оказва пълно съдействие на проверяващите. Съгласно отбелязаното в екземпляра от заповедта, представен с административната преписка, същата е връчена на управителя на проверяваното дружество на 10.05.2021 година.

За резултатите от извършената проверка е съставен Протокол № РД-25-261-1/ 14.05.2021 година. В същия е посочено, че от 10.05 до 14.05 е извършена проверка в  „Диагностично-консултативен център 1 – Велико Търново“ ЕООД, местоположение на лечебното заведение: гр. Велико Търново, ул. „Марно поле“ № 21. При проверката са констатирани и отразени в протокола общо 75 броя нарушения, едно от които касае наличното и функциониращо в лечебното заведение медицинско и техническо оборудване и обзавеждане, а останалите - спазването на установените изисквания за работа с първични медицински документи на здравноосигурени лица, на изискванията към медицинската документация на диспансеризирани от съответния лекар-специалист ЗОЛ и на условията условията и реда за оказване на извънболнична медицинска помощ от лекар-специалист /при общо 14 лекари-специалисти/. В протокола от извършената проверка е дадена и правна квалификация на отделните констатирани нарушения. Същият е връчен на „ДКЦ 1 – Велико Търново“ ЕООД, чрез управителя му, на датата на неговото съставяне. Няма данни от дружеството да е подавано възражение.

Освен коментирания протокол, в хода на проверката са съставени Съвместен протокол за устаовяване на липси от 13.05.2021 г., касаещ констатираната липса на лекарствен продукт от първа необходимост: диуретици с код С03 /представени са такива със срок на годност изтекъл през месец 02.2021 г./ и 1 брой въздуховоди на Гьодел, както и Протокол за неоснователно получени суми № РД-25-261-2/ 14.05.2021 година. 

 

Последвало е издаването от управителя на НЗОК на процесната Заповед № РД-25ЗС-200 от 30.06.2021 г., в която са отразени извършени от „Диагностично-консултативен център 1 – Велико Търново“ ЕООД, 75 броя нарушения с фактическо описание, съответстващо на това по Протокол № РД-25-261-1/ 14.05.2021 година. Съгласно отразеното в т. 1 – т. 75 от заповедта, на посочени в нея дати, са извършени нарушения, които могат да бъдат обособени в следните групи:

1. По т. 1 – неспазване на изискванията за наличното и функциониращо в лечебното заведение медицинско и техническо оборудване и обзавеждане - липсва лекарствен продукт от първа необходимост – диуретици с код С03 /представените са с изтекъл срок на годност/, липсват изискуемитте 1 брой въздуховоди на Гьодел. Нарушени са изискванията на чл. 55, ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 3 от ЗЗО, чл. 20, ал. 2 и чл. 109 от НРД 2020-2022г. за медицинските дейности и Приложение № 10 към него;

2. По т. 2, т. 3, т. 4, т. 5, т. 7, т. 8, т. 9, т. 10, т. 11, т. 12, т. 13, т. 18, т. 19, т. 20, т. 21, т. 22, т. 23, т. 24, т. 25, т. 26, т. 27, т. 28, т. 29, т. 30, т. 31, т. 32, т. 33, т. 34 и т. 35 – амбулаторният лист не е оформен съгласно изискванията, посочени в приложение № 2 към НРД 2020-2022 г. за медицинските дейности - липсва подпис на ЗОЛ в полето за информираност. Нарушени са чл. 55, ал. 2, т. 5 от ЗЗО, чл. 218, ал. 2, т. I.Б и чл. 219, ал. 1 от НРД 2020-2022 г. за медицинските дейности и Приложение № 2 към него;

3. По т. 6, т. 36, т. 42, т. 43, т. 44, т. 45, т. 46, т. 47, т. 48, т. 49, т. 50, т. 51 и т. 52 – в лечебното заведение не се съхраняват екземпляри на хартиен носител, на издадени от лекари-специалисти направления за хоспитализация/лечение по амбулаторни процедури и такива не са били представени при проверката. Нарушени са чл. 55, ал. 2, т. 5 от ЗЗО, чл. 217 и чл. 218, ал. 2, т. X от НРД 2020-2022 г. за медицинските дейности;

4. По т. 14, т. 15, т. 16, т. 17, т. 57, т. 58, т. 59, т. 60, т. 61, т. 62 и т. 63 – при прегледи на ЗОЛ, отразени в съответните амбулаторни листове, описаният общ клиничен статус е непълен - няма измерени и вписани кръвно налягане и фреквенция. Нарушени са чл. 55, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ЗЗО, чл. 158, ал. 1 от НРД 2020-2022 г. за медицински дейности и Приложение № 13 към него;

5. По т. 37, т. 38, т. 39, т. 40 и т. 41 – при извършени от АГ специалист вторични профилактични прегледи по програма „Майчино здравеопазване“, с диагноза Рутинно послеродово наблюдение, не са отразени: измерване на артериално налягане, промоция на кърменето и проследяване на лактацията. Нарушени са чл. 55, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ЗЗО, чл. 160, ал. 1 от НРД 2020-2022 г. за медицински дейности и Приложение № 14 към него;

6. По т. 53, т. 54, т. 55 и т. 56 – при диспансерни, амбулаторни, първични прегледи на диспансеризирани ЗОЛ, в съответните амбулаторни листове липсва описан общ клиничен статус. Нарушени са чл. 55, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ЗЗО, чл. 158, ал. 1 от НРД 2020-2022 г. за медицински дейности и Приложение № 13 към него;

7. По т. 64, т. 68, т. 71 и т. 75 – при диспансерни, амбулаторни, вторични прегледи на диспансеризирани ЗОЛ, в съответните амбулаторни листове няма снет и описан статус с насоченост към храносмилателна система, нервна система и очен статус. Нарушени са чл. 55, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ЗЗО, чл. 158, ал. 1 от НРД 2020-2022 г. за медицински дейности и Приложение № 13 към него;

8. По т. 65, т. 66, т. 67, т. 69, т. 70, т. 72, т. 73 и т. 74 - при диспансерни, амбулаторни, вторични прегледи на диспансеризирани ЗОЛ, в съответните амбулаторни листове няма снет и описан статус с насоченост към нервна система. Нарушени са чл. 55, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ЗЗО, чл. 158, ал. 1 от НРД 2020-2022 г. за медицински дейности, Приложение № 8 и Приложение № 13 към него.

В заповедта е извършено текстово описание на всяка от констатираните нередности. Отбелязано е и че в първия от посочените случаи лечебното заведение не е спазило изискванията за налично и технически изправно медицинско оборудване и обзавеждане, че при деянията от посочените в настоящото решение групи 2 и 3 не е спазило установените изисквания за работа с първична медицинска документация, а в останалите пет групи случаи – че лечебното заведение не е спазило изискванията на Наредба № 9 от 10.12.2019 г. за определяне на пакета от здравни дейности от бюджета на Национална здравноосигурителна каса, Наредба № 8/03.11.2016 г. за профилактичните прегледи и диспансеризацията и приложение №13 към НРД за 2020-2022 година.

Съобразно цитираните мотиви, на „Диагностично-консултативен център 1 – Велико Търново“ ЕООД са наложени оспорените 75 броя санкции, всяка в размер на 150,00 лева.

Заповед № РД-25ЗС-200/ 30.06.2021 г.г. на управителя на НЗОК е връчена на „ДКЦ 1 – Велико Търново“ ЕООД, на дата 05.07.2021 г., чрез управителя на дружедстово, съгласно отбелязаното в представения от ответника екземпляр от заповедта /л. 88 от делото/. Жалбата срещу нея /първоначално е адресирана до АС – София област/, е подадена чрез НЗОК, на дата 16.07.2021 г., видно от дадения входящ номер в деловодството на НЗОК – София.

            В хода на съдебното производство от страна на ответника са представени копия от документите, съдържащи се в административната преписка, вкл. амбулаторни листове, обективиращи претендираните нарушения, направления за хоспитализация, лицензии и сертификати на лечебното заведение за извършване на определени дейности, както и съставените в хода на проверката заповеди и протоколи, посочени по-горе. От жалбоподателя също са представени част от доказателствата от административната преписка, вкл. част от амбулаторните листове, издадени от лекари специалисти и контролна справка по посещения в лечебното заведение на „ДКЦ 1 – Велико Търново“ ЕООД, както и допълнително 18 броя амбулаторни листове от дати 16.03.2021 г., 17.03.2021 г., 09.04.2021 г., 12.04.2021 г., 16.04.2021 г., 19.04.2021 г. и 26.04.2021 г., издадени от д-р А.Д.Г. – лекар специалист в лечебното заведение. По искане на страните са изслушани сведетелските показания на осъществилите проверката д-р С.П.М.и Д.И.Р., както и на Г.И.Г.и д-р В.Л. М., работещи в дружеството-жалбоподател.

            В показанията си свидетелят М.дава принципно описание на механизма на извършване на проверки от служителите в НЗОК, както и такова на конкретната проверка в „ДКЦ 1 – Велико Търново“ ЕООД, което не се отличава от това в Протокол № РД-25-261-1/ 14.05.2021 година. Твърди, че е изискана медицинската документация /амбулаторните листове и досиетата на диспансерно болните, ако има такива/ на всеки един от лекарите в лечебното заведение, за определен период, който не може да конкретизира. Кнтактът се е извършвал чрез секретарката на лечебното заведение и чрез хората, котито са носели документи в предоставеното на проверяващите помещение – медицински сестри или лекари. Проверявани са оформянето на диспансерните досиета, назначените изследвания, описанието по Приложение № 13 към НРД за 2020-2022 г., а за лекарите специалисти по АГ – Приложение № 14 към същия договор, за следродилния период. Проверявано е и дали към амбулаторните листове са приложени направления за хоспитализация и дали има подпис на пациент. Сочи, че проверката се извършва само по документи, във връзка с въпрос на жалбоподателя заявява, че няма спомен да са давани обяснения от някой лекар в „ДКЦ 1 – Велико Търново“ ЕООД, но ако е било така, вероятно се е касаело за специфичен случай и то по желание на самия лекар. Изтъква, че при липса на подпис дейността, за която НЗОК дължи плащания се счита за неизвършена. Твърди, че няма практика да бъдат искани обяснения от конкретните лекари, издали амбулаторните листове. При липса на медикаменти или оборудване се сътавя протокол за установяване на липси, който се подписва от проверяващите и управителя на лечебното заведение. Счита, че при конкретната проверка всички представени амбулаторни листове са били оформени като такива за дейност, заплащана от НЗОК, а и по принцип няма разлика в оформянето на АЛ по договора с НЗОК и тези от така наречените „частни прегледи“. В последните по принцип няма отразени изпращащ лекар и номер на направление, в някои здравни заведения се практикува вписването на специален код и се указва, че листовете с този код се заплащат от пациента. В случая проверката е извършена на първичните и вторичните амбулаторни листове, които са идентични с вторичните АЛ, дейностите по които се заплащат от НЗОК. Амбулаторните листове са се съдържали в амбулаторните журнали, проверяващите са имали достъп и до първичните амбулаторни листове. По отношение на констатираните нарушения за невписан медицински статус или впесан непълен такъв свидетелката заявява, че „статус с насоченост към нервната система“ включва някои патологии, които са свързани с основното заболяване, предимно отпадъчни симптоми, неврологични парези - ограничено движение на пръсти, ограничена подвижност, наличие на парапарези. За да се приеме, че е извършен общ клиничен статус, обичайното изискване е да бъде измерено кръвно налягане, състояние на бял дроб и ритмична сърдечна дейност, като всеки специалист може да установи дали има проблеми в тези функции. По отношение проследяване на следродилния период сочи като съществено изискване измерването на артериалното налягане, вкл. при преглед от акушер-гинеколог, доколкото е възможно отключване на хипертонии, а също и ниско кръвно налякане вследствие загубата на кръв. Относно направленията за хоспитализация свидетелката сочи, че те са изискани за проверка относно оказаната болнична помощ и престоя на пациента по времето на такава. Твърди, че е уведомила секретарката на лечебното заведение за изискването им от всеки лекар, тъй като е била установена липсата на такива при доста от лекарите, където е трябвало да се съхраняват. Освен това медицинските сестри и лекарите, които са отишли да носят амбулаторните журнали, също са били питани дали се съхраняват извън тях направления за хоспитализация, тъй като имало такава практика при някои лекари. При конкретната проверка от двама лекари са били представени допълнително така съхранявани направления за хоспитализация, от останалите – не, въпреки че са били изчакани до края на проверката. Твърди, че някои медицински софтуери позволяват допълнително вписване на направение за хоспитализация, но това е лесно установимо. На въпрос относно съдържанието на понятието „общ клиничен статус“ заявява, че това е медицинска терминология, въведена в теорията и касаеща най-вече вътрешните болести, с тази терминология е запознат всеки лекар и е приложима във всички специалности. Счита, че е възможно това понятие да е дефинирано и в медициския стандарт по неврология, както и в други стандарти, със съответни специфични допълнения. Относно снемането на невролгичен статус сочи, че става въпрос за локален такъв /колянна и ахилесова?/ при диабетната полиневропатия, с основно заболяване инсулинозависим или неинсулинозависим диабет. При липсата на симптоми е следвало да се отбележи, че няма патологични промени. Относно липсите на медикаменти и медицинско оборудване свидетелката заявява, че няма ясен спомен дали са били установени такива при конкретната проверка.

            Показанията на свидетелят Д.Р., в частта им касаеща принципния механизъм на провеждане напроверки и предприетите действия при конкретната проверка, съвпадат с тези на свидетеля М., включително относно изисканата документация и начина на осъществяване на контакт с проверяваните лекари.  Този свидетел също твърди, че допълнително е била изисквана документация, която първоначално не е била представена. Потвърждава липсата на подписи на ЗОЛ в част от амбулаторните листове, като изразява становище за мосовост при нарушенията касаещи попълването на необходими реквизити. Счита, че няма разлика между реквизитите в бланковите образци на АЛ за преглед, заплащан от НЗОК и тези за преглед, заплащан от пациента, поради което не е изследвал въпроса дали проверяваните документи са за прегледи от единия или от другия вид. По конкретен въпрос, касаещ амбулаторни листове за прегледи от д-р Г./специалист уши-нос-гърло в „ДКЦ 1 – Велико Търново“ ЕООД/ заявява, че те са били в документацията по договора с НЗОК. Сочи, че разлика от първичната помощ, където се прави досие на пациента, при специализираната помощ документацията е за всеки месец и твърди, че при процесната проверка е имало липса на направления, с които са инициирани прегледите. Направило му впечатление, че такива има при изпълнителя, а липсват при изпращащия лекар. Един ден преди приключване на проверката тези документи продължавали да липсват, при което служителите на НЗОК ги изискали от секретарката и последната ги разпечатала от системата на лечебното заведение. Според свидетеля никой не е твърдял, че те са налични на хартиен носител. Мисли, че един екземпляр от направленията за хоспитализация следва да остава в лечебното заведение по специализирана извънболнична помощ, другият е в болницата, като в здравната каса има електронния отчет.

             Свидетелят Г.Г., работеща на длъжност „Административен секретар“ в „ДКЦ 1 – Велико Търново“ ЕООД заявява, че като такава се занимава с входящата и изходяща кореспонденция, отчетите на лекарите към НЗОК и към застрахователни фондове, както и с други дейности. Пресъздава започването и хода на процесната проверка, продължила пет дни, като сочи, че й е било възложено от управителя на дружеството да сътрудничи и да предоставя документи. Проверяващите поискали амбулаторните листи на лекарите в здравното заведение, по специалисти /кардиолози, невролози и т.н./, като същите им били носени основно от Г.. Дори в случаите, в които документите са били донасяни от медицински сестри, тя ги е внасяла в помещението при проверяващите, които не са контактували с друг персонал. В последния ден от проверката служителите на НЗОК предоставили на управителя протокола от проверката с констатираните нарушения, за подпис. Според свидетелката проверяващите не са искали обяснения от лекарите, нито последните са били викани за обяснения, не са били правени допълнителни проверки. Сочи, че всеки лекар сам организира съхранението на документацията. Констатирана е била липса на подпис на пациент на амбулаторните листове от платени прегледи, което й направило впечатление, тъй като тези прегледи не се заплащат от НЗОК и не се контролират от нея. Сочи, че всеки пациент в лечебното заведение, дошъл за преглед, още на регистратурата се регистрира в програмен продукт и самият преглед се регистрира като платен от НЗОК или като заплатен от пациента, пак на регистратурата зе извършва заплащането от пациента и издаването на касов бон. Свидетелката твърди, че независимо от еднаквите бланки, в двата вида амбулаторни листове има видима разлика, изразяваща се в непопълване на определени реквизити, когато прегледът се заплаща от пациента. Като конкретни такива сочи непопълването за изпращащ лекар, УИН на лекар, номер на направлението, номер на АЛ от първичен преглед, ако текущият преглед е вторичен. Част от реквизитите се попълват автоматично, после в кабинета си лекарят попълва останалите, като при платен от пациента преглед, програмният продукт не позволява на лекарите да работят с посочените от свидетеля полета. Макар че от проверката до разпита й е минало доста време, свидетелката мисли, че не е забравила или пропуснала да представи някакви документи, изискани при проверката.

            На последно място, свидетелят д-р В.М., работеща в оспорващото дружество като специалист – ендокринолог, дава сведения за характера на тази си дейност – прегледи на ендокринно болни хора /с диабет, болести на обмяната, на щитовидната жлеза, репродуктивни заболявания/. Твърди, че при преглед снема анамнеза, след това прави клиничен преглед, определя клиничен статус с насоченост на определени системи, назначава изследвания и лечение. Конкретно за трите амбулаторни листа издадени от нея, за които при проверката са констатирани нарушения сочи, че двата са на пациенти диспансерно болни с диабет, т.е. с хронично заболяване, които се преглеждат периодично. Третият пациент и бил със заболяване на щитовидната жлеза. Сочи, че е налице нормативна уредба на тази дейност - наредба на НЗОК, Приложение 13 къв НРД за 2020 – 2022 г., където е разписано какво трябва да съдържа клиничният статус при този пакет от дейности. Изтъква, че общ клиничен статус с насоченост към нервна система не значи неврологичен статус, като няма одобрен от МЗ стандарт по ендокринни болести и болести на обмяната, който да визира насоченост към нервна система. Твърди, че всички пациенти с ендокринни заболявания имат рутинни прегледи при невролог, който прави общ клиничен статус към нервната система, а ендокринолагът прави такъв към сърдечно-съдовата система, мери кръвна захар, прави ЕКГ, назначава лечение. Прави конкретни забележки към констатациите на проверката, касаещи издадените от нея амбулаторни листове, като цитира извършените отбелязвания /„колянна и ахилова арефлексия“, „нормален вибрационен усет, липсват ахилови рехфлекси“,  „корем мек неболезнен“ и други/. Изтъква, че при констатирани нарушения в неврологчната област, тя трябва да изпрати пациента при специалист за консултация и поставяне на диагноза, като общият клиничен статус за различните специалисти е различен, поради което има разлика дали прегледът се прави от специалист, от общопрактикуващ лекар или от терапевт. По отношение на медицинските направления сочи, че същите се предават в НЗОК, а на хартиен носител отиват при съответните лекари за които са издадени. В амбулаторния лист има отразен номер на направлението, с което пациентът е изпратен към съответния специалист. Свидетелката М. заявява, че не е контактувала с проверяващите, давала е документите на административния секретар на „ДКЦ 1 – Велико Търново“ ЕООД, която ги е предавала. Твърди, че поддържа досиета, журнал по месеци и години, при проверката били поискани само досиетата, които тя е предала, не са били искани други документи. При други проверки са й били задавани въпроси, но не и в конкретния случай. Свидетелката не се е запознала с документа, който е получило оспорващото дружество като резултат от проверката, нито с протокола от нея.

            Показанията на свидетелите се цанят от съда при съобразяване разпоредбите на чл. 172 от ГПК и възможна заинтересованост на същите, съответно - на свидетелите М.и Р., като извършили проверката служители на НЗОК, на свидетелите Г. и М. - като работещи при жалбоподателя, а на последната и като лекар, посочен като допуснал нарушения, санкционирани с обжалваната заповед. Освен това съдът отчита обстоятелството, че показанията им касаят времеви период, предхождащ с повече от половин година тяхното изслушване, което предполага наличието на грешки или неточности, дължащи се на неясен спомен.

 

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:

 

Жалбата е подадена от лице с надлежна процесуална легитимация, чийто интерес е засегнат от оспорения индивидуален административен акт. Оспорването е извършено в установения от чл. 149, ал. 1 от АПК преклузивен срок. От външна страна жалбата отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК, приложими по силата на чл. 76, ал. 5 от ЗЗО, което обуславя нейната процесуална допустимост. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

 

При служебно извършената на основание чл. 168 от АПК проверка съдът установи, че оспорената заповед е валиден административен акт. Съгласно чл. 74, ал. 5 от ЗЗО, когато лицето – обект на проверката, не изрази становище по констатациите на длъжностното лице, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК издава заповед, с която налага санкция. В случая констатациите в Протокол № РД-25-261-1/ 14.05.2021 г. не са били оспорени, при което приложение намира цитираната разпоредба. Заповед за налагане на санкции № РД-253С-200/ 30.06.2021 г. е издадена от управителя на Национална здравноосигурителна каса – гр. София, т.е. от оправомощен за това орган и в рамките на материалната му компетентност, определена със закон. Формално актът съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК, в това число фактически и правни основания за издаването му, разпоредителна част и мотиви.

Обратно на твърдяното от жалбоподателя, в хода на административното производство и при издаването на заповедта са спазени нормативно установените за тази процедура изисквания. Разпоредбата на чл. 72, ал. 2 от ЗЗО определя, че контролът по изпълнение на договорите с НЗОК за оказване на медицинска и/или дентална помощ се осъществява чрез проверки, извършени от длъжностни лица – служители на НЗОК, определени със заповед на управителя на НЗОК или от оправомощено от него длъжностно лице, и от длъжностни лица от РЗОК – контрольори. Съгласно чл. 72, ал. 3 от ЗЗО, служителите на НЗОК по ал. 2 могат да извършват проверки на територията на цялата страна по заповед на управителя на НЗОК или на оправомощено от него длъжностно лице. Разпоредбата на чл. 74, ал. 3 от ЗЗО регламентира, че при установяване на нарушение по чл. 73, ал. 1 от ЗЗО съответното длъжностно лице съставя и подписва протокол, в който описва установените факти. Екземпляр от протокола се предоставя на лицето – обект на проверката, срещу подпис, а копия от него се изпращат на управителя на НЗОК, съответно на директора на РЗОК и на съответната районна колегия на съсловната организация на лекарите или на лекарите по дентална медицина. Съответно чл. 74, ал. 4 и 5 разписват правото на подаване на писмено становище на проверяваното лечебно заведение и последиците от неупражняването на това право. Подробните процедурни правила, доразвиващи разпоредбите на чл. 72, ал. 2 – 8 от ЗЗО са разписани в чл. 9 – чл. 24 от Инструкция № РД-16-43/ 09.06.2020 г. за условията и реда за осъществяване на контрол по чл. 72, ал. 2, 3, 4, 5, 6, 7 и 8 от Закона за здравното осигуряване, утвърдена от управителя на НЗОК в изпълнение на правомощията му по чл. 72, ал. 10 от ЗЗО /последно изменена с Инструкция № РД-16-17/ 01.04.2022 г. на същия орган/.

Съобразно изнесените по-горе в решението факти съдът намира, че в разглеждания случай като цяло са спазени относимите изисквания на цитираната нормативна уредба. Производството е инициирано със Заповед № РД-25-261/ 26.04.2021 г. на управителя на НЗОК за извършване на първична пълна проверка за изпълнението на Договор 040345/ 14.02.2020 г. за оказване на специализирана извънболнична медицинска помощ от страна на „ДКЦ 1 – Велико Търново“ ЕООД. Самата проверка е извършена в съответствие с изискванията на чл. 74 от ЗЗО, като предприетите действия са в правомощие на осъществилите я длъжностни лица. Не се установява длъжностните лица да са изискали документите за проверката писмено по опис с определяне на срок за представянето им, каквото задължение им е вменено в чл. 17, ал. 4 от Инструкция № РД-16-43/ 09.06.2020 година. Нарушението по принцип е от категорията на съществените, доколкото е в състояние да породи неяснота относно изискваните от проверяващите сведения и документи, а от там и евентуалното непредставяне на такива, а също и да препятства последваща проверка за изпълнението от проверяваното лице на задължението му по чл. 73, ал. 5 от ЗЗО. Нагледен пример за това е разглежданият казус, с наведения пред съда спор дали при проверката са изисквани издадените от лекарите специалисти медицински направления за хоспитализация, на хартиен носител или не, а от там – и дали са извършени нарушенията по т. 6, т. 36, т. 42, т. 43, т. 44, т. 45, т. 46, т. 47, т. 48, т. 49, т. 50, т. 51 и т. 52 от обжалваната заповед. Доколкото обаче сочените медицински направления не са представени от жалбоподателя и в хода на съдебното дирене, следва да се приеме, че такива действително не се съхраняват при него на хартиен носител. Индикация за последното представлява и липсата на възражение, подадено по реда на чл. 74, ал. 4 от ЗЗО, срещу констатациите в протокола за извършената проверка, касаещи посочените нарушения. Поради това настоящият състав приема за недоказани направените с жалбата твърдения за наличието при определени лекари специалисти в „ДКЦ 1 – Велико Търново“ ЕООД, на издадени от тях медицински направления за хоспитализация, на хартиен носител. Доколкото не се твърди някой от останалите изискани при проверката документи да не е бил представен на длъжностните лица от НЗОК, липсата на писмено изискване на документи, в конкретния случай не е представлява процесуално нарушение, самостоятелно обосноваващо незаконосъобразност на оспорената заповед. Недопускането на обсъжданото нарушение не би могло да обуслови различни фактически констатации или правни изводи у издателя на административния акт, а в случая то не е ограничило правото на участие на жалбоподателя в административното производство.

Неоснователни са оплакванията на жалбоподателя за допуснати в хода на административното производство нарушения, тъй като не са обсъдени доводите на лечебното заведение и не са снети обяснения от лицата, издали амбулаторните листове. Страна в производството пред административния орган е било „ДКЦ 1 – Велико Търново“ ЕООД, а не отделните лекари специалисти, при което за проверяващите служители на НЗОК и за административния орган не е съществувало задължение да осигуряват на последните възможност  за изразяване на становища, обяснения и възражения. От друга страна, за резултатите от проверката е издаден Протокол № РД-25-261-1/ 14.05.2021 г., който отговаря на изискванията на чл. 74, ал. 3 от ЗЗО и с който като доказателства към преписката са приобщени относими документи – амбулаторните листове, издадени от лекари специалисти в проверяваното лечебно заведение и обективиращи извършените според длъжностните лица нарушения. Екземпляр от протокола е връчен на проверяваното дружество чрез управителя му, с надлежно отбелязване на предвидената в чл. 74, ал. 4 от ЗЗО, респ. в чл. 19, ал. 1 от Инструкция № РД-16-43/ 09.06.2020 г., възможност за представяне на становище по направените констатации и на срока за това. Лечебното заведение не се е възползвало от тази възможност, поради което не е последвало и провеждане на арбитражно производство, в което да бъдат обсъждани негови доводи и възражения, а от управителя на НЗОК на основание чл. 74, ал. 5 от ЗЗО е издадена процесната заповед за налагане на санкции по НРД за 2020-2022 г. за медицинските дейности. Съдът намира за неоснователни и оплакванията за липса в протокола от 14.05.2021 г. на конкретно описание на констатираните нарушения, както и че съдържанието на същия не кореспондира с това на оспорваната заповед. Макар и по-лаконично отколкото в заповедта, в протокола се съдържа описание на констатираните от проверяващите факти, като са посочени и обстоятелствата, счетени за нарушения на изискванията на НРД за 2020-2022 г., като отделно проверяващите са дали и правна квалификация на последните. Безспорно са налице различия в съдържанието на протокола от проверката и това на оспорената заповед, но те се дължат основно на различното структуриране съдържанието на двата документа, както и на факта, че в протокола са отразени констатации за проверявани лекари специалисти, при които не са установени нарушения. Съобразно това съдът не намира съдържанието на протокола да създава неяснота относно фактическите констатации при проверката, която да е ограничила  възможността за адекватната защита на лечебното заведение на този етап от административното производство.

 

Относно съответствието на обжалвания акт с материалноправните разпоредби на закона.

 

Както се посочи, по т. 1 от оспорената заповед, за нарушение на чл. 55, ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 3 от ЗЗО, чл. 20, ал. 2 и чл. 109 от НРД 2020-2022 г. и Приложение № 10 към него, и на основание чл. 415, ал. 1 от НРД 2020-2022 г., на „ДКЦ 1 – Велико Търново“ ЕООД е наложена санкция от 150,00 лева. Като фактическо основание са отразени установените липса на лекарствен продукт от първа необходимост – диуретици с код С03 /представените са с изтекъл срок на годност/ и липса на изискуеми 1 брой въздуховоди на Гьодел. Посочените липси са безспорно установени в хода на проверката, за което е съставен съвместен протокол за установяване на липси от 13.05.2021 г., подписан от служителите на НЗОК и управителя на „ДКЦ 1 – Велико Търново“ ЕООД, без отбелязване на някакви възражения. Жалбоподателят на практика не оспорва тези фактически констататции и в хода на съдебното производство. Съгласно чл. 109 от НРД 2020-2022 г. за медицинските дейности, в приложимата му редакция /обн. ДВ, бр. 27 от 02.04.2021 г., в сила от 02.04.2021 г./, лечебно заведение за СИМП/лечебно заведение за болнична помощ по чл. 5, ал. 1 от ЗЛЗ /Закона за лечебните заведения/, желаещо да сключи договор с НЗОК, следва да отговаря на посочените в глава седма общи условия, както и да има функциониращо и налично в лечебното заведение медицинско и техническо оборудване и обзавеждане съгласно приложение № 10 „Изисквания за сключване на договор с лечебни заведения за оказване на СИМП“. В позиция № 10, част „Основно оборудване и инструментариум за изпълнителите на специализирана извънболнична медицинска помощ“ от приложение № 10 към НРДМД Изисквания на НЗОК за сключване на договор с лечебни заведения за оказване на СИМП /също в относимата редакция/, като необходимо такова оборудване на лечебно заведение е посочен един брой въздуховоди Гьодел, а в позиция С03 в част „Лекарства от първа необходимост за оборудване на шкаф в лечебните заведания в извънболничната помощ“ от същото приложение,  са отразени „Диуретици“. При надлежно документираната липса на посочените основно оборудване и инструментариум и лекарство от първа необходимост, констатираното при проверката нарушение е доказано по безспорен начин. 

Разпоредбата на чл. 415 от НРДМД за 2020-2022 г. предвижда за изпълнител на извънболнична медицинска помощ, който наруши изискванията за налично и технически изправно медицинско оборудване и обзавеждане, санкция „финансова неустойка“ в размер от 50 до 150 лева. В конкретния случай, при възприето от административния орган едно нарушение, е наложена санкция „финансова неустойка“ в максималния предвиден размер от 150,00 лв., без да са изложени някакви мотиви защо санкцията е определена над минималния размер. Действително, нормативно посоченото изискване за наличие медицинско оборудване и на лекарствени продукти от първа необходимост, е пряко свързано със съображение за здравето на пациентите и получаването на своевременна медицинска помощ. В процесния случай обаче, следва да се вземе предвид, че не става въпрос за лекарствен продукт, който изначално не е бил набавен, а за такъв с изтекъл срок на годност два месеца преди проверката. При това положение и доколкото липсващото оборудване всъщност представлява по-скоро консуматив за еднократна употреба, използван при оказване на болнична и доболнична спешна помощ /какъвто не е основният предмет на дейност на проверяваното лечебно заведение/, настоящият състав намира, че на жалбоподателя не е следвало да бъде налагана санкция в максималния предвиден от закона размер. Липсата на данни и мотиви, обосноваващи такава максимална санкция прави същата незаконосъобразна, тъй като не е съобразена с тежестта на констатираното нарушение, и съдът следва да я намали до минималния размер, предвиден в цитираната по-горе санкционна норма – 50,00 лева.

Освен това, с разпоредбата на чл. 408, ал. 4 от НРДМД за 2020-2022 г., за наказващият орган е предвидена възможност, в маловажни случаи на нарушения да не наложи наказание, като направи предписание за отстраняване на съответното нарушение и предупреди нарушителя, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложена санкция. Случаите, които нормативният административен акт определя като „маловажни“ са изчерпателно изброени в § 1, т. 4 от ДР към НРДМД за 2020-2022 г., като съгласно § 1, т. 4.1, б. „в“ от ДР към НРДМД, в относимата редакция, за изпълнителите на СИМП маловажен случай на нарушение представлява липсата на някои от посочените в приложение № 10 консумативи за извършване на общомедицински дейности – за изпълнителите на СИМП. Поради това от административния орган е била дължима преценка за маловажност по отношение на нарушението по т. 1 от оспорената заповед, каквато в случая не е извършена.

 

Нарушенията по т. 2, т. 3, т. 4, т. 5, т. 7, т. 8, т. 9, т. 10, т. 11, т. 12, т. 13, т. 18, т. 19, т. 20, т. 21, т. 22, т. 23, т. 24, т. 25, т. 26, т. 27, т. 28, т. 29, т. 30, т. 31, т. 32, т. 33, т. 34 и т. 35 от обжалваната заповед се изразяват в това, че издадени от отделни лекари амбулаторни листове не са оформени съгласно изискванията, посочени в приложение № 2 към НРДМД 2020-2022 г. – не е положен подпис на здравноосигуреното лице (родител, настойник/приемен родител) в полето „Информиран съм за необходимите медицински дейности, назначената терапия и очакваните резултати. Декларирам, че към момента на преглед не съм хоспитализиран“. Съгласно отразеното в протокола от проверката и в заповедта, липсата на този реквизит е установена в: АЛ № 159/ 21.01.2021 г., АЛ № 218/ 02.02.2021 г., АЛ № 671/ 13.04.2021 г., издадени от д-р В.М.Г., специалист кардиолог, за извършени консултативни, амбулаторни, първични прегледи на ЗОЛ съответно Н.И.Т., М.И.Г. и П.И.Г.; АЛ № 2139/ 03.11.2020 г., издаден от д-р Р.Т.С., специалист педиатър, за извършен консултативен, амбулаторен, вторичен преглед на ЗОЛ М.Р.А.; АЛ № 236/ 21.01.2021 г., АЛ № 682/ 08.03.2021 г., АЛ № 987/ 31.03.2021 г., АЛ № 988/ 31.03.2021 г., АЛ № 1095/ 12.04.2021 г., издадени от д-р В.М.М., специалист ортопед-травматолог, за извършени съответно амбулаторен преглед за експертиза на работоспособността на ЗОЛ Н.Х.И., консултативни, амбулаторни, първични прегледи на ЗОЛ В.С.Т.а, К.М.М.и Ю.Н.Ц. и извършена високоспециализирана дейност - диагностична и терапевтична пункция на стави на ЗОЛ К.М.М.; АЛ № 56/ 28.04.2021 г. и АЛ № 57/ 28.04.2021 г., издадени от д-р Т.М.С.-П., специалист невролог, за извършени консултативен, амбулаторен, първичен преглед и консултативен, амбулаторен, вторичен преглед на ЗОЛ съответно В.М.Ч.и М.А.Г.; АЛ № 96/ 31.08.2020 г., издаден от д-р В.В.С., специалист акушерство и гинекология, за извършен консултативен, амбулаторен, първичен преглед на ЗОЛ М.Н.З.; АЛ № 401/ 08.03.2021 г. издаден от д-р В.М.Т., специалист акушерство и гинекология, за извършен консултативен, амбулаторен, първичен преглед на ЗОЛ И.Й.К.; АЛ № 360/ 16.03.2021 г., АЛ № 374/ 17.03.2021 г., АЛ № 375/ 17.03.2021 г., АЛ № 376/ 17.03.2021 г., АЛ № № 500/ 09.04.2021 г., АЛ № 507/ 12.04.2021 г., АЛ № 508/ 12.04.2021 г., АЛ № 528/ 16.04.2021 г., АЛ № 529/ 16.04.2021 г., АЛ № 530/ 16.04.2021 г., АЛ № 537/ 19.04.2021 г., АЛ № 538/ 19.04.2021 г., АЛ № 539/ 19.04.2021 г., АЛ № 570/ 26.04.2021 г., АЛ № 571/ 26.04.2021 г. и № 572 /26.04.2021 г., всички издадени от д-р А.Д.Г., специалист ушно-носно-гърлени болести, за извършени консултативни, амбулаторни, първични прегледи на ЗОЛ съответно И.К.С., П.Д.Р., Р.Н.Б., Н.Г.Н., П.Г.В., Б.К.С., К.Г.К., С.П.Д., Б.Н.П., С.М.С., К.С.Й., С.В.С., Т.А.Д., И.Я.Е., М.Т.В.и В.В.Д.. Така констатираните липси на подпис са квалифицирани от административния орган като нарушения на чл. 55, ал. 2, т. 5 от ЗЗО, чл. 218, ал. 2.I.Б, т. 1 и чл. 219, ал. 1 от НРДМД 2020-2022 г. и приложение № 2 към него.

Съгласно чл. 55, ал. 2, т. 5 от ЗЗО, националните рамкови договори съдържат документацията и документооборота, а съгласно чл. 217 от НРДМД 2020-2022 г. /приложимата редакция в сила от 01.01.2020 г./, документацията, която е длъжен да води и съхранява всеки изпълнител на медицинска помощ, включва първични медицински и финансови документи съгласно приложение № 2 и глава десета. От своя страна нормата на чл. 33, ал. 1 от НРДМД НРДМД 2020-2022 г. /Глава десета от договора/ посочва, че здравната документация във връзка с оказването на медицинска помощ по реда на ЗЗО включва първични медицински документи съгласно приложение № 2 „Първични медицински документи“, а чл. 35 сочи, че документацията и документооборотът за ИМП се уреждат в специалната част на НРД. В крайна сметка изчерпателно посочване на видовете първични медицински документи се съдържа в чл. 218, ал. 1 от НРДМД 2020-2022 г., като съгласно точка 1 от посочената разпоредба, такъв първичен документ е „Амбулаторен лист“ (бл. МЗ-НЗОК № 1). Съответно, в приложение № 2 „Първични медицински документи“ към НРД /действащо за процесния период/, се съдържат бланковите образци на първичните медицински документи и указания за попълването им. Съгласно чл. 218, ал. 2.I.Б, т. 1 от НРДМД 2020-2022 г., в приложимата за процесния период редакция /ДВ, бр. 36 от 2020 г., в сила от 14.04.2020 г./, електронен отчет за извършената дейност на ЗОЛ, отразена в амбулаторни листове в определен от НЗОК формат, подписан с електронен подпис на лекаря специалист, извършил прегледа, се изпраща през портала на НЗОК. Екземпляр от амбулаторния лист на хартиен носител, подписан от лекаря специалист и ЗОЛ, се води по ред, определен от лечебното заведение, и към него се прилагат всички медицински документи и се съхранява в кабинета на лекаря. Един екземпляр от попълнения от лекаря от лечебното заведение – изпълнител на СИМП, амбулаторен лист за извършения преглед се предоставя на пациента. Съгласно т. 10 от приложение № 2 „Първични медицински документи“ към НРД, пациентът (родител, настойник/приемен родител) удостоверява с подписа си информираност за извършените медицински дейности, назначените изследвания и терапия, както и че към момента на прегледа не е хоспитализиран. При отказ на пациента от назначената терапия или от хоспитализация, лекарят в свободен текст описва отказа в полето „Терапия“ и задължително изисква подпис на пациента или негов законен представител. Макар в оспорената заповед претендираната като нарушена норма да не е докрай прецизирана, очевидно в случая се касае за нарушение на изискването по чл. 218, ал. 2.I.Б, т. 1, изр. второ от НРДМД 2020-2022 г. /в приложимата редакция/, амбулаторният лист да бъде подписан от пациента. Фактът, че изброените по-горе амбулаторни листове не съдържат подпис на пациент за информирано съгласие не се отрича от жалбоподателя и се установява от самите АЛ, приобщени като доказателства по делото.

Оспорващото дружество навежда общо твърдение за незаконосъобразност на наложените санкции, тъй като нарушенията не са довели до вредоносни последици и са за първи път, а са санкционирани в максимален размер. Конкретно по отношение на амбулаторните листове, посочени в т. 20 до т. 35 от заповедта /издадените от д-р А.Д.Г./ заявява, че са издадени въз основа на извършени прегледи срещу заплащане от пациента, поради което не попадат в приложното поле на упражнявания контрол от НЗОК. В подкрепа на тези си твърдения представя контролна справка по посещения при д-р А.Г.за периода от 01.03.2021 г. – 30.04.2021 година. Справката е представена на хартиен носител, с отбелязване, че е създадена във вид на електронен документ, подписан с квалифициран електрнонен подпис от управителя на „ДКЦ 1 – Велико Търново“ ЕООД. Представянето на електронните документи на хартиен носител като заверен от страната препис е допустимо по силата на чл. 184, ал. 1 от ГПК, а самият електронен подпис или съдържанието на справката не са оспорени от ответника. Съобразно това настоящият състав приема, че представената справка представлява валиден документ и посочените в нея данни съответстват на действителните. Индикация за това е, че те не се оспорват от ответната страна, която би следвало да разполага с тях на основание цитирания по-горе чл. 218, ал. 2.I.Б, т. 1 от НРДМД 2020-2022 година. Съгласно отразяванията в коментираната справка, всички пациенти по изброените по-горе амбулаторни листове на този лекар-специалист, са отбелязани като такива на които на съответните дати, е извършен платен преглед срещу заплатена на каса цена от 10,00 лв., за издаване на медицинско свидетелство за водач на МПС.  

При цитираната по-горе нормативна уредба, въвеждаща подписа на пациента като задължително съдържание на първичния медицински документ „Амбулаторен лист“, съдът намира за доказани санкционираните от ответника нарушения на изискването за работа с медицинска документация по чл. 218, ал. 2.I.Б, т. 1, изр. второ от НРДМД 2020-2022 г., допуснати от лекари специалисти в „ДКЦ 1 – Велико Търново“ ЕООД.

Същевременно, по аргумент от чл. 72, ал. 2 от ЗЗО, респ. чл. 93, ал. 1 от НРДМД 2020-2022 г., извършването на медицински дейности и оформянето на документация за тях от лекарите, не попада в обхвата на контрола, извършван от длъжностни лица – служители на НЗОК, когато тези дейности са извън предмета на съответните договори за оказване на медицинска помощ. Договарянето и заплащането на дейности от НЗОК по чл. 175 и чл. 175б от НРДМД 2020-2022 г., респ. чл. 190 - чл. 201 от същия НРД, не включват извършването на задължителните прегледи по чл. 8, ал. 2 от Наредба № 3/ 11.05.2011 г. на МЗ за изискванията за физическа годност към водачите на МПС и условията и реда за извършване на медицинските прегледи за установяване на физическата годност за водачите от различните категории. В конкретния случай събраните при съдебното дирене доказателства установяват, че амбулаторните листове издадени от д-р А.Д.Г. и посочени в т. 20 до т. 35 от оспорената заповед, са за прегледи от този вид, което е още една индикация, че същите са заплатени от ЗОЛ. Тъй като този вид дейност не е заплатена от НЗОК, контролът за водене на медицинската документация не попада в правомощията на длъжностните лица по чл. 72, ал. 2 от ЗЗО, съответно санкционирането на нередности във връзка с дейностите по чл. 73, ал. 1 от ЗЗО, дори такива да са констатирани, не е в компетентността на управителя на НЗОК. Следва да се отбележи, че доводите на жалбоподателя в тази посока на практика не се оспорват от ответника, а разпитаните като свидетели длъжностни лица сочат единствено обстоятелството, че при проверката не са установили някои от АЛ да обективират платени прегледи. Тези твърдения съдът намира за несъстоятелни, най-малкото поради цитираната по-горе разпоредба чл. 218, ал. 2.I.Б, т. 1, изр. първо от НРДМД 2020-2022 г. /в приложимата редакция/, задължаваща лекарите специалисти да представят пред НЗОК електронен отчет за извършената дейност на ЗОЛ, отразена в амбулаторни листове. Тъй като при проверката не е констатирано нарушаване на това задължение, длъжностните лица от НЗОК, както и административния орган, би следвало да имат достъп до информацията, необходима им за установяване дали конкретния АЛ е издаден в изпълнение на дейност по договора с лечебното заведение или не. Освен това, в издадените от д-р Г.амбулаторни листове от процесните прегледи, липсват и други изискуеми реквизити по бланковия образец от приложение № 2 към НРД /данни за изпращащия лекар, за направлението с което пациентът е изпратен при специалист и редица други/, които би следвало да предизвикат една по-задълбочена проверка от длъжностните лица за причината коментираните реквизити да не бъдат попълнени от лекаря специалист. Обстоятелството, че такава проверка не е била извършена както от длъжностните лица, така и от административния орган, сочи единствено на издаването на оспорения акт, в тази му част, при неспазване на изискванията на чл. 35 от АПК. Последното от своя страна е обусловило налагането на санкции от управителя на НЗОК за нарушения, контролът върху които е извън обхвата на неговата материална компетентност. Обжалваната заповед в частите й по т. 20, т. 21, т. 22, т. 23, т. 24, т. 25, т. 26, т. 27, т. 28, т. 29, т. 30, т. 31, т. 32, т. 33, т. 34 и т. 35 е незаконосъобразна и като такава, следва да бъде отменена.    

Както се посочи, останалите констатирани нарушения на т. 2, т. 3, т. 4, т. 5, т. 7, т. 8, т. 9, т. 10, т. 11, т. 12, т. 13, т. 18, т. 19 от оспорената заповед, съдът намира за надлежно установени в хода на законосъобразно развило се административно производство и подлежащи на санкция от органа по чл. 74, ал. 5 от ЗЗО. Ответникът обаче не е обосновал по никакъв начин индивидуализирането на наложените наказания. Съгласно чл. 416, ал. 1 от НРДМД за 2020-2022 г., когато изпълнител на извънболнична медицинска помощ наруши установените изисквания за работа с медицинска или финансова документация, с изключение на случаите на явна фактическа грешка, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК, налага санкция „финансова неустойка“ в размер от 50,00 до 150,00 лева. Наложените санкции за нарушенията по изброените точки от заповедта, са в максимален размер, независимо от изричното отбелязване, че са извършени за първи път и без да са изложени съображения относно вида и тежестта на констатираните нарушения, които да обосновават този размер. Липсата на подписи на ЗОЛ в амбулаторните листове по тези точки е допусната от 6 различни лекари, като при трима от тях нарушението е в един случай, при един лекар случаите са два, при един са установени нарушения в три случая и при един – в пет случая. Така описаните честота и повторяемост на нарушенията не са коментирани от ответника, а съгласно константната съдебна практика, липсата на мотиви за определяне размера на наложените санкции не може да бъде преодоляна с излагането на доводи в тази насока и твърдения за системност в пропуските на работа, едва в писмената защита пред съда. Липсата на мотиви за налагане на максималния размер на санкцията и изложеното по-горе относно броя на нарушенията, допуснати от отделните лекари, обоснова необходимост съдът да намали този размер. С оглед броя на нарушенията съдът намира, че по отношение на тези, посочени в т. 2, т. 3, т. 4, т. 5, т. 12, т. 13, т. 18 и т. 19 от заповедта /от едно до три, допуснати от един лекар/, санкциите следва да са в размер на по 50,00 лв. /или общо 400,00 лв/, а за тези по т. 7, т. 8, т. 9, т. 10 и т. 11 в размер на по 100,00 лв. /или общо 500,00 лева/.

 

Относно нарушенията по т. 6, т. 36, т. 42, т. 43, т. 44, т. 45, т. 46, т. 47, т. 48, т. 49, т. 50, т. 51 и т. 52  от обжалваната заповед. Съгласно отразеното в протокола по чл. 74, ал. 3 от ЗЗО и оспорения акт, същите се заключават в това, че в лечебното заведение не се съхраняват екземпляри на хартиен носител, на издадени от лекари-специалисти направления за хоспитализация/лечение по амбулаторни процедури и такива не са били представени при проверката. Липсата на такива хартиени екземпляри от направления за хоспитализация е установена в следните случаи: 1. Издадено от д-р Р.Т.С., специалист педиатър, към АЛ № 13/ 04.01.2021 г. от консултативен, амбулаторен, вторичен преглед на К.В.Б.; 2. Издадено от Д.Г.М., специалист по акушерство и гинекология, към АЛ № 536/ 16.02.2021 г. от консултативен, амбулаторен, първичен преглед на Е.А.А.; 3. Издадено от д-р Д.Р.П., специалист по хирургия, към АЛ № 324/ 23.03.2021 г. от консултативен, амбулаторен, първичен преглед на Н.Г.А.; 4. Издадени от д-р П.А.А., специалист по кардиология, към АЛ № 140/ 12.01.2021 г., АЛ № 481/ 04.02.2021 г., АЛ № 1343/ 02.04.2021 г., № 1458/ 12.04.2021 г. и АЛ № 1692/ 27.04.2021 г. от консултативни, амбулаторни, първични или вторични прегледи, съответно на ЗОЛ Ц.Б.К., Н.Т.Й., С.И.А., С.В.К.и К.Д.И.; 5. Издадени от д-р Й.И.Й., специалист по ортопедия и травматология, към АЛ № 2100/ 24.11.2020 г., АЛ № 181/26.01.2021 г., АЛ № 300/ 09.02.2021 г., АЛ № 313/ 09.02.2021 г. и АЛ № 707/ 01.04.2021 г. от консултативни, амбулаторни, първични прегледи, съответно на ЗОЛ А.Й.К., М.К.Л., Я.М.А., М.В.К.и В.Х.Л.. Липсите в лечебното заведение на екземпляри на хартиен носител от изброените медицински направления, са квалифицирани като нарушения на чл. 55, ал. 2, т. 5 от ЗЗО, чл. 217 и чл. 218, ал. 2.X от НРДМД 2020-2022 година.


Съгласно чл. 218, 2.X от НРДМД 2020-2022 г. /в приложимата редакция/, „Направление за хоспитализация/лечение по амбулаторни процедури“ (бл. МЗ-НЗОК № 7) е първичен медицински документ, който се съставя се в два екземпляра от лекар от лечебно заведение – изпълнител на ПИМП, СИМП, БП, в условията на спешност и за КП по физикална и рехабилитационна медицина; КОЦ и ЦКВЗ; ЦСМП. Към него се прилага амбулаторният лист от извършения преглед на пациента, като по един екземпляр от тях се съхранява в изпращащото лечебно заведение...“. Цитираното нормативно въведено задължение не е било изпълнено от изброените по-горе лекари специалисти в „ДКЦ 1 – Велико Търново“ ЕООД и тъй като съгласно отразеното в заповедта, става въпрос за нарушения извършени за първи път, неизпълнението представлява основание за налагане на санкции по чл. 416, ал. 1 от  НРДМД 2020-2022 година. Оспорващото лечебно заведение навежда твърдения, че екземплярите от медицинските направления на хартиен носител са били съхранявани към момента на проверката, но не са били представени, тъй като не са били изискани. В тази насока се позовава на показанията на свидетеля Г.Г., като намира, че тези по вид нарушения не са били доказани от ответника, а е недопустимо в тежест на санкционираното лице да се възлага доказателствената тежест, че те не са извършени, т.е. доказването на отрицателни факти. Настоящият съдебен състав намира тези доводи за неоснователни. Всъщност, предвид характера на претендираните от нарушения, деянията са осъществени чрез бездействие и именно липсата на вторите екземпляри от медицинските документи представлява отрицателен факт, който не подлежи на пряко доказване в процеса. Все пак ответникът, за когото не съществува такова задължение, е ангажирал като доказателства показанията на свидетелите С.М. и Д.Р., които в тези им части безпротиворечиво сочат, че медицинските направления са били изрично изискани, но не са били представени от някои лекари. Всъщност, в случая оспорващото дружество твърди наличието при него на вторите екземпляри от медицинските направления, на хартиен носител, представляващо положителен факт. Поради това негова е и тежестта за установяването на този факт в производството пред съда, на основание чл. 154, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК. След като доказателства за наличието на такива екземпляри от направленията за хоспитализация/лечение по амбулаторни процедури, не са представени и в съдебното производство, следва да се приеме, че същите не са били изготвени или поне не са били съхранявани в лечебното заведение към момента на извършване на проверката, в нарушение на цитирана по-горе императивна норма от НРДМД 2020-2022 година. Съобразно това съдът намира за доказано, че и в изброените по-горе случаи не са спазени изискванията за работа с медицинската документация.

За тези нарушения административният орган е отново е наложил санкции в максималния предвиден в чл. 416, ал. 1 от ЗЗО размер от 150,00 лв., без да изложи мотиви за обосноваване на това си решение. Видно е, че се касае за несъхраняване на хартиен екземпляр от направленията за хоспитализиране при общо петима лекари специалисти, като при трима от тях става въпрос за липса на такъв екземпляр към един брой АЛ, а при останалите двама за липсата на такива към по 5 броя амбулаторни листове. При този вид и брой на нарушенията, по отношение на тези, посочени в т. 6, т. 36 и т. 42 от заповедта /по едно допуснато от лекар/, санкциите следва да бъдат определени в минималния предвиден от закона размер на по 50,00 лв. /общо 150,00 лв./, а в тези по т. 43, т. 44, т. 45, т. 46, т. 47, т. 48, т. 49, т. 50, т. 51 и т. 52 от заповедта - в размер на по 100,00 лв. /или общо 1 000,00 лева/.

 

Следващата група нарушения, санкционирани с обжалваната заповед са тези по т. 14, т. 15, т. 16, т. 17, т. 57, т. 58, т. 59, т. 60, т. 61, т. 62 и т. 63 от същата. Съгласно словесното описание в протокола от проверката и в административния акт при извършени диспансерни, амбулаторни, първични или вторични прегледи от специалисти, изпълнители по пакет „Нервни болести“, на лица, диспансеризирани с диагноза „Болест на Parkinson“ с МКБ код G20 или с диагноза „Grand mall припадъци (с малки припадъци) /petit mall/ или без тях), неуточнени“ с МКБ код G40.6, в обективното състояние описания в амбулаторните листове общ клиничен статус е непълен - няма измерени и вписани: кръвно налягане и фреквенция. Сочи се, че нарушенията са извършени при диспансерни прегледи, извършени на ЗОЛ С.С.Д.и П.Т.В., и отразени в: АЛ № 101/ 29.01.2020 г., № 198/ 19.02.2020 г., № 632/ 15.07.2020 г., № 773/ 06.08.2020 г., издадени от Т.М.С.-П. - лекар специалист, изпълнител по пакет „Нервни болести“, съответно диспансерни прегледи, извършени на ЗОЛ Д.Н.Н., М.С.Н., Т.К.К., П.Т.В., М.П.П., Д.П.Ш.и Б.Т.М., и отразени в: АЛ № № 3/ 13.01.2021 г., АЛ 2/ 07.01.2021 г., АЛ № 7/ 22.01.2021 г., № 8/ 22.01.2021 г., АЛ № 32/ 26.02.2021 г., АЛ № 13/ 29.01.2021 г. и № 37/ 18.03.2021 г., издадени от д-р М.И.Д.- лекар специалист, изпълнител по пакет „Нервни болести“. Същите са квалифицирани като такива чл. 55, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ЗЗО, чл. 158, ал. 1 от НРД 2020-2022 г. за медицински дейности и Приложение № 13 към него.

От жалбоподателя не се спори верността на фактическите констатации, че в изброените амбулаторни листове от диспансерни прегледи, в графа „Обективно състояние“ не са отразени кръвно налягане и фреквенция, това обстоятелство се установява и при прегледа на тяхното съдържание /л. 146 – л. 149, л. 201 – л. 207/. 

На основание чл. 35, т. 1 от ЗЗО задължително осигурените лица имат право да получават медицинска помощ в обхвата на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК. Разпоредбата на § 1, т. 2 от ДР към ЗЗО дефинира понятието „Основен пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК“, като определени по вид и обхват дейности, по отделни специалности, дейности за лечение на определени заболявания или на група заболявания, които са достъпни за всички здравноосигурени лица в обем, при условия и по ред, определени в Националния рамков договор. Съгласно § 1, т. 2 от ДР към Закона за здравето „диспансеризацията“ е метод за активно издирване, диагностика, лечение и периодично наблюдение на болни с определени заболявания.

Сочените от ответника норми на чл. 55, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗЗО, препращат към приложимия национален рамков договор относно уредбата на отделните видове медицинска помощ, заплащана от НЗОК, и условията и реда за оказване на такава помощ. От своя страна, чл. 158, ал. 1 от НРДМД 2020-2022 г., в приложимата му редакция /в сила от 01.01.2020 г./ определя, че видът и честотата на дейностите по диспансеризация са посочени в приложение № 13 и в съответствие с Наредба № 9 от 2019 г. и Наредба № 8 от 2016 година. В Приложение № 13 „Пакет дейности и изследвания на ЗОЛ по МКБ, диспансеризирани от лекар специалист“ към НРДМД 2020-2022 г. /действащо към процесния период/, при Болест на Паркенсон, като медицински дейности по диспансерно наблюдение, осъществявани от диспансеризиращия лекар са посочени „Общ клиничен с неврологичен статус“. Съгласно същото приложение, при заболяване „Grand mal припадъци (с малки припадъци [petit mal] или без тях), неуточнени“ /вид епилепсия/, медицинските дейности по диспансерно наблюдение от диспансеризиращия лекар, включват „Общ клиничен и неврологичен статус. ЕЕГ - два пъти годишно“. В Наредба № 9/ 10.12.2019 г. на МЗ, в пакета от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК са включени специализирани медицински дейности по снемане на анамнеза и неврологичен статус при нервни болести и детска неврология. Посочените по-горе заболявания са определени като такива, за които лица над 18 годишна възраст, респ. деца подлежат на диспансеризация и дейностите по диспансеризация се заплащат от НЗОК /приложения № 10 и № 11, съответно приложения № 8 и № 9/ към Наредба № 8/ 03.11.2016 г. на МЗ. Изискванията за осъществяване на дейността по специалността „Нервни болести“ от лекари специалисти в извънболничната помощ, са посочени в медицински стандарт „Нервни болести“ /утвърден с Наредба № 2 от 06.02.2014 г. на МЗ/, т. III. 2.3. „Вид, обем и организация на медицински дейности в амбулаториите за специализирана извънболнична медицинска помощ по нервни болести“. Съгласно т. III.2.3.3. от посочения медицински стандарт, при неспешни и хронични състояния се извършва диагностично уточняване на заболяването, което включва анамнеза, соматичен и неврологичен преглед, хематологично и биохимично изследване, диференцирани лабораторни и инструментални изследвания /подробно уточнени/. Видно е, че цитираната нормативна уредба изисква определянето на общ клиничен статус на пациента. Макар да липсва легална дефиниция на това понятие, в медицинската теория е възприето, че то включва измерване на кръвно налягане и фреквенция, в който смисъл са и изявленията на свидетеля М.. Изводът е, че в обсъжданите случаи предвидените дейности и изследвания на диспансеризирани ЗОЛ не са изпълнени в пълния им предвиден обем. Изпълнението в непълнен обем на медицинската дейност по своята същност съставлява неспазване на изискването за предоставяне на медицинската помощ по чл. 45 от ЗЗО в съответствие с утвърдените медицински стандарти и Правила за добра медицинска практика. Поради това съдът намира за правилни изводите на административния орган за установяване в процесните случаи на нарушения по чл. 55, ал. 2, т. 3, вр. с т. 2 от ЗЗО и на чл. 158, ал. 1 от НРДМД 2020-2022 г., относно вида на дейностите по диспансеризация, а възраженията на жалбоподателя, че такива нарушения не са допуснати – за неоснователни.

Основателни и в този случай са оплакванията на оспорващото дружество за немотивираност на заповедта относно размера на санкциите при определянето им в максимален размер. Съгласно чл. 414, ал. 1 от НРДМД 2020-2022 г., когато изпълнител на извънболнична медицинска помощ наруши условията и реда за оказване на медицинска помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2 от ЗЗО, му се налага санкция „финансова неустойка“ в размер от 50 до 150 лв., а в чл. 413 от договора е предвидено, че вида и размера на санкцията се определят в зависимост от вида и тежестта на констатираното нарушение, броя на случаите по това нарушение и поредността на извършването му и решението на арбитражната комисия в случаите, когато същата се е произнесла с решение. В настоящия случай няма решение на арбитражната комисия, но административният орган не е обсъдил и изложил мотиви и относно останалите обуславящи размера на санкцията критерии, като същевременно е определил максималния такъв, предвиден в закона. Касае се за нарушения, допуснати от двама лекари специалисти, като единият от тях е допуснал четири нарушения /при прегледи на двама пациенти/, а вторият – седем нарушения. Съобразно този брой на нарушенията и тяхната тежест /касае се не за липса на общ клиничен статус, а за непълен такъв/, съдът намира, че по отношение на нарушенията, посочени в т. 14, т. 15, т. 16, т. 17 от заповедта, санкциите следва да бъдат определени в минималния предвиден от закона размер на по 50,00 лв. /общо 200,00 лв./, а в тези по т. 57, т. 58, т. 59, т. 60, т. 61, т. 62 и т. 63 от заповедта - в размер на по 100,00 лв. /или общо 700,00 лева/.

 

Относно нарушенията по т. 37, т. 38, т. 39, т. 40 и т. 41 от заповедта. Съгласно словесното описание, при извършени вторични профилактични прегледи по програма „Майчино здравеопазване“ на ЗОЛ с диагноза Рутинно послеродово наблюдение с код по МКБ Z39.2, в издадените амбулаторни листове не са отразени: измерване на артериално налягане, промоция на кърменето и проследяване на лактацията. Сочи се, че нарушенията са извършени при прегледи, извършени на ЗОЛ И.Г.Г., Л.Х.Е., Ж.Г.Т., П.Й.М.и И.И.С., и отразени в АЛ № 186/ 18.01.2021 г., АЛ № 204/ 19.01.2021 г., АЛ № 350/ 02.02.2021 г., АЛ № 534/ 16.02.2021 г. и АЛ № 624/ 23.02.2021 г., всички издадени от д-р Д.Г.М.- лекар специалист, изпълнител по пакет „Акушерство и гинекология“. Същите са квалифицирани като такива чл. 55, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ЗЗО, чл. 160, ал. 1 от НРДМД 2020-2022 г. за медицински дейности и Приложение № 14 към него.

Жалбоподателят оспорва верността на фактическите констатации по отношение на тези нарушения, като изтъква, че в изброените амбулаторни листове е вписано даването на здравни съвети за кърмене, хранене, хигиенни грижи за гърдите и гениталиите. Тези възражения съдът намира за неоснователни, доколкото при преглед на съдържанието на АЛ /л. 170 – л. 174/, в графа „терапия“ се установява вписване на здравни съвети за правилно хранене и хигиенни грижи за гърдите и гениталиите, но и такива за кърмене. Не се спори, че в листовете, графа „обективно състояние“, липсват отразени измерване от лекаря специалист на артериално налягане и проследяване на лактацията. 

Относимите разпоредби на чл. 160, ал. 1 от НРДМД 2020-2022 г. /в приложимата редакция/, задължават специалистите по „Акушерство и гинекология“ в лечебните заведения за СИМП, да изпълняват програма „Майчино здравеопазване“ в съответствие с приложение № 6 на Наредба № 8 и приложение № 14 към НРД - Дейности на лекаря специалист по „Акушерство и гинекология“ по програма „Майчино здравеопазване“. Съгласно приложение № 6 към Наредба № 8/ 03.11.2016 г. на МЗ, при нормална бременност от лекаря специалист следва да се приведе рутинно послеродово наблюдение (до 42-рия ден след раждането), което включва два прегледа на родилката до 7-ия ден и един след 30-ия ден от раждането. При прегледите следва да бъдат извършени четири групи дейности: 1. Общ преглед (в т.ч. оценка на психичен статус, измерване на артериално налягане); 2. Проследяване на инволуция на матката и кървене от гениталиите; 3. Мануално изследване на млечни жлези, проследяване на лактацията и 4. Промоция на кърменето (здравни съвети и обучение по въпросите на кърменето), правилното хранене, хигиенни грижи за гърдите и гениталиите. В идентичен смисъл са предписанията в приложение № 14 към НРДМД 2020-2022 г.  - Дейности на лекаря специалист по „Акушерство и гинекология“ по програма „Майчино здравеопазване“, част „Нормална бременност“. Видно е, че в случая при всичките пет спорни амбулаторни листове, дейностите посочени в цитираните приложения, не са изпълнени в пълния им обем, като лекарят специалист по „Акушерство и гинекология“ не е вписал извършване на посочените в оспорената заповед измерване на артериално налягане, проследяване на лактацията и даване на здравни съвети за кърмене. При така установеното от фактическа страна, доказано се явява неспазване на изискването за предоставяне на медицинската помощ по чл. 45 от ЗЗО в нормативно предвидения вид и обем, като от административния орган е дадена правилна правна квалификация на нарушенията.

И в този случай обаче ответникът е наложил санкции в максималния размер, предвиден в чл. 414, ал. 1 от НРДМД 2020-2022 г., без да изпълни задължението си по чл. 413 от същия договор и да обоснове дейността си по индивидуализиране на наказанията. Съобразно броя на извършените от лекаря специалист нарушения и обстоятелството, че са изпълнени преобладаващата част от задължителните дейности при рутинно послеродово наблюдение, настоящият състав намира, че за нарушенията по т. 37, т. 38, т. 39, т. 40 и т. 41  от заповедта, санкциите следва да бъдат определени към средния предвиден от закона размер – по 100,00 лв. за всяко от нарушенията /или общо 500,00 лева/.

 

 

 

 

По отношение нарушения, описани в т. 53, т. 54, т. 55 и т. 56 от заповедта. Същите са посочени като липсва на описан общ клиничен статус при извършени диспансерни, амбулаторни, първични прегледи от специалист, изпълнител по пакет „Нервни болести“, на лица, диспансеризирани с диагноза „Grand mall припадъци (с малки припадъци) /petit mall/ или без тях), неуточнени“ с МКБ код G40.6 или с диагноза „Малки припадъци /petit mall/, без припадъци grand mall, неуточнени“ с МКБ код G40.7. Сочи се нарушенията да са извършени при диспансерни прегледи на ЗОЛ Я.Т.Г., Ц.С.Ц., Р.А.Г.и И.Б.Б., отразени съответно в: АЛ № 355/ 10.11.2020 г., АЛ № 364/ 11.11.2020 г., АЛ № 378/ 25.11.2020 г. и АЛ № 379/ 09.12.2020 г., всички издадени от д-р М.И.Д.- лекар специалист, изпълнител по пакет „Нервни болести“.   Квалифицирани са като такива по чл. 55, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ЗЗО, чл. 158, ал. 1 от НРД 2020-2022 г. за медицински дейности и Приложение № 13 към него.

Жалбоподателят не навежда конкретни възражения по отношение на тези нарушения, но при проверка на съдържанието на цитираните амбулаторни листове /л. 197 – л. 200 от делото/, се установява, че в графа „Обективно състояние“, от издалия ги лекар са отразени негови констатации относно здравословното състояние на пациентите при извършените прегледи. Така например в АЛ № 355/ 10.11.2020 г. издаден на Я.Т.Г. /л. 197/, в графа „Обективно състояние“ е вписано „ЯРМ – села турцика частично заета от церебро-спинална течност, ЕЕГ – нерегулярен алфа-бета ритъм 11-12 хЦ Без огнища и пороксиамални промени“, в АЛ № 364/ 11.11.2020 г. издаден на Ц.С.Ц. /л. 198/, в графа „Обективно състояние“ е вписано „Пулно-везикуларно дишане. Кор-РСД. Снижен слух двустранно. Снижени коленни и липсват Ахилови р-си. Хиперестезия от дистален тип в долните крайници“. По същия начин, но при други констатации, са попълнени графите „Обективно състояние“ и в амбулаторните листове, издадени при прегледите на Р.А.Г.и И.Б.Б.. Както се отбеляза по-горе в настоящото решение, съгласно Приложение № 13 към НРДМД 2020-2022 г. - „Пакет дейности и изследвания на ЗОЛ по МКБ, диспансеризирани от лекар специалист“ към НРДМД 2020-2022 г. при заболяване „Grand mal припадъци (с малки припадъци [petit mal] или без тях), неуточнени“, медицинските дейности по диспансерно наблюдение от диспансеризиращия лекар, включват „Общ клиничен и неврологичен статус. ЕЕГ - два пъти годишно“, същите изисквания са въведени и за заболяването „Малки припадъци /petit mall/, без припадъци grand mall, неуточнени“ с МКБ код G40.7. В конкретния случай от административния орган се сочи липсата на общ клиничен статус в АЛ, а не снемането на непълен такъв, като същевременно не е отразено какво следва да включва този общ клиничен статус. Такова уточнение не е извършено и от праверяващите в съставения от тях протокол, нито са коментирани извършените от лекаря специалист отразявания в графите „Обективно състояние“ на изброените амбулатони листове. Яснота по въпроса не бе внесена и в хода на съдебното дирене, вкл. чрез показанията на свидетеля М.. При това положение и коментираната по-горе липса на легална дефиниция за понятието „общ клиничен статус“, извършеното от ответника описание на конкретните нарушения е неясно до степен да препятства както защитата на санкционираното лице, така и съдебната проверка за законосъобразност на оспорения акт, в тези му части. Същевременно при наличието на цитираните по-горе отбелязвания в амбулаторните листове, обсъжданото неясно описание на нарушението въвежда и съмнения за невярност на фактическите констатации на проверяващите. Предвид характера на производството, тези съмнения следва да се тълкуват в полза на санкционираното лице, а съгласно чл. 170, ал. 1 от АПК, вр. с чл. 76, ал. 5 от ЗЗО, в тежест на административния орган е да установи съществуването на фактическите основания, посочени в издадения от него акт. Съобразно изложеното по-горе, съдът намира, че такова доказване не бе извършено за констатациите по т. 53, т. 54, т. 55 и т. 56 от оспорената заповед. При недоказано извършване на претендираните нарушения, в тези му части административният акт се явява материално незаконосъобразен и като такъв, следва да бъде отменен.

 

Относно нарушенията, посочени в т. 64, т. 68, т. 71 и т. 75 от обжалваната заповед. Съгласно словесното им описание, при извършени диспансерни, амбулаторни, вторични прегледи от специалисти, изпълнители по пакет „Ендокринология и болести на обмяната“, на лица, диспансеризирани с диагноза „Тиреотоксикоза с токсичен единичен тиреоиден възел“ с МКБ код Е05.1 и диагноза „Тиреотоксикоза с дифузна гуша“ с МКБ код Е05.0, няма няма снет и описан статус с насоченост към храносмилателна система, нервна система и очен статус. Посочено е, че нарушенията са извършени при диспансерни прегледи на ЗОЛ Ф.М.М., Г.И.И.и Г.В.Г., отразени съответно в: АЛ № 811/ 26.11.2020 г., АЛ № 91/ 01.02.2021 г. и АЛ № 185/ 02.03.2021 г., издадени от д-р И.П.Я.- лекар специалист, изпълнител по пакет „Ендокринология и болести на обмяната“, и в АЛ № 708/ 04.03.2021 г. издаден от д-р В.Л. М. - лекар специалист, изпълнител по пакет „Ендокринология и болести на обмяната“. Същите са квалифицирани като такива по чл. 55, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ЗЗО, чл. 158, ал. 1 от НРД 2020-2022 г. за медицински дейности и Приложение № 13 към него.

От жалбоподателя се спори верността на фактическите констатации само по отношение на АЛ № 708/ 04.03.2021 г. издаден от д-р В.Л. М., като се изтъква, че в същия е отразено „Корем мек, неболезнен, Няма тремор на горни крайници. Няма екзофталм“, което означава, че има снет статус с насоченост към храносмилателна система, нервна система и очен статус. В този смисъл са и показанията на разпитаната като свидетел В.М., а наличието на въпросните отбелязвания в графа „Обективно състояние“ на посочения АЛ се установява от неговото съдържание /л. 219/. Освен това свидетелят М. твърди, че няма стандарти за понятията статус с насоченост към храносмилателна система, нервна система и очен статус, както и за неврологичен статус, същите са в зависимост от характерните симптоми на конкретното заболяване и специалиста, който извършва прегледа. От своя страна при разпита й свидетелят М.сочи, че неврологичният статус е обширно понятие и включва отпадъчни симптоми на патологии, свързани с основното заболяване, напр. неврологични парези с ограничена подвижност.

Съгласно Приложение № 13 към НРДМД 2020-2022 г. „Пакет дейности и изследвания на ЗОЛ по МКБ, диспансеризирани от лекар специалист“, при заболяванията „Тиреотоксикоза с дифузна гуша“ с МКБ код Е05.0 и Тиреотоксикоза с токсичен единичен тиреоиден възел“ с МКБ код Е05.1, като медицински дейности по диспансерно наблюдение, осъществявани от диспансеризиращия лекар са посочени „Общ клиничен статус с насоченост към сърдечно-съдовата система, нервна система, храносмилателна система и очен статус“. Както се отбеляза, съгласно § 1, т. 2 от ДР към ЗЗ „диспансеризацията“ е метод за активно издирване, диагностика, лечение и периодично наблюдение на болни с определени заболявания, а съгласно медицински стандарт „Ендокринология и болести на обмяната“ /утвърден с Наредба № 6 от 10.02.2005 г. на МЗ/, диагностиката и лечението от лекари специалисти в амбулатория за специализирана извънболнична медицинска помощ, се осъществяват чрез обстоен физикален статус (преглед по системи) - т. III. 1.2.2 от посочения медицински стандарт. В случая в издадените от д-р И.Я.три броя амбулаторни листове не се установяват вписвания на резултатите от обстоен преглед на нервна система, храносмилателна система и очен преглед, а извършените от д-р М. отбелязвания в АЛ № 708/ 04.03.2021 г., макар и да сочат на проверка за определени специфични симптоми, също не обективират резултати от обстоен преглед на изброените системи. Съобразно това съдът намира възраженията на жалбоподателя за неоснователни, като в изброените случаи предвидените дейности и изследвания на диспансеризирани ЗОЛ не са изпълнени от лекарите специалисти в нормативно определения обем. Налице са констатираните и санкционирани от администрацията, нарушения по чл. 55, ал. 2, т. 3, вр. с т. 2 от ЗЗО и на чл. 158, ал. 1 от НРДМД 2020-2022 г., относно вида на дейностите по диспансеризация на тримата пациенти с диагнози „Тиреотоксикоза с токсичен единичен тиреоиден възел“ или „Тиреотоксикоза с дифузна гуша“.

За тези нарушения от ответника отново са наложени санкции от по 150,00 лв., без да са изложени мотиви защо е определен максималният предвиден в чл. 414, ал. 1 от НРДМД 2020-2022 г. размер, с което административният орган е нарушил чл. 313 от НРД. Нарушенията са допуснати от двама лекари специалисти, като единият от тях е допуснал три нарушения /при прегледи на двама пациенти/, а вторият – едно нарушение. Видно е, че броят на нарушенията и тяхната тежест /при д-р М. е налице преглед на нервна система, храносмилателна система и очен преглед, макар и непълен/, не обуславят определянето на санкции в максимален размер, като същевременно следва да се отчете обстоятелството, че при проверката са установени и други нарушения, извършени от същите лекари. Съобразно това, настоящият състав намира, че за нарушенията, посочени в т. 64, т. 68, т. 71 от заповедта, санкциите следва да бъдат определени в  размер на по 100,00 лв. /или общо 300,00 лв./, а по т. 75 от заповедта – на 80,00 лева.

 

На последно място, съдът намира за частично основателна жалбата относно санкционираните нарушения по т. 65, т. 66, т. 67, т. 69, т. 70, т. 72, т. 73 и т. 74 от процесната заповед. Съгласно дадените словесни описания, при извършени диспансерни, амбулаторни, вторични прегледи от специалисти, изпълнители по пакет „Ендокринология и болести на обмяната“, на лица, диспансеризирани с диагнози „Неинсулинозависим захарен диабет с неврологични усложнения с МКБ код Е11.4 G63.2“, „Неинсулинозависим захарен диабет с очни усложнения с МКБ код Е11.3 Н36.0, Диабетна полиневропатия с МКБ код G63.2 и Затлъстяване с МКБ код Е66“, „Неинсулинозависим захарен диабет с очни усложнения с МКБ код Е11.3, Диабетна полиневропатия с МКБ код G63.2 и Неинсулинозависим захарен диабет с периферни съдови усложнения с МКБ код Е 10.5“ и „Неинсулинозависим захарен диабет с неврологични усложнения с МКБ код Е11.4, Н36.0, Диабетна полиневропатия с МКБ код G63.2“, няма снет и описан статус с насоченост към нервна система. Посочено е, че нарушенията са извършени при диспансерни прегледи на ЗОЛ Х. В.Н., С.И.М., Г.И.Х., И.К.П.и Д.Г.Й., диспанзеризирани по заболявания с някоя от първите три изброени диагнози и ЗОЛ К.И.Д., и М.З.К.диспанзеризирани с „Неинсулинозависим захарен диабет с неврологични усложнения с МКБ код Е11.4, Н36.0, Диабетна полиневропатия с МКБ код G63.2“. Прегледите са отразени съответно в: АЛ № 790/ 19.11.2020 г., АЛ № 804/ 25.11.2020 г., АЛ № 90/ 01.02.2021 г., АЛ № 168/ 25.02.2021 г., АЛ № 241/ 19.03.2021 г. и № 89/ 01.02.2021 г., издадени от д-р И.П.Я.- лекар специалист, изпълнител по пакет „Ендокринология и болести на обмяната“, АЛ № 3826/ 26.11.2020 г. и АЛ № 322/ 02.02.2021 г., издадени от д-р В.Л. М. - лекар специалист, изпълнител по пакет „Ендокринология и болести на обмяната“. Нарушенията са квалифицирани като такива по чл. 55, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ЗЗО, чл. 158, ал. 1 от НРД 2020-2022 г. за медицински дейности, Приложение № 8 и Приложение № 13 към него.

Подобно на предходната група нарушения, не се оспорва изрично верността на фактическите констатации по амбулаторните листове, издадени от д-р И.П.Я., като при преглед на съдържанието им се установява, че липсва снемане на клиничен статус с насоченост към нервна система. Жалбоподателят оспорва констатациите по двата амбулаторни листа, издадени от д-р В.М., като изтъква, че в АЛ № 3826/ 26.11.2020 г. е отбелязан статус с насоченост към нервната система - „Колянна и Ахилова арефлексия“, по същия начин в АЛ № 322/ 02.02.2021 г. се съдържа отбелязване „Нормален вибрационен усет. Липсват Ахилови рефлекси“, т.е. отново е снет статус, насочен към нервната система. Наличието на такива отбелязвания в графа „Обективно състояние“ в двата амбулаторни листа е безспорен факт /л. 217 и л. 218/ от делото. Самата д-р М. в качеството си на свидетел заявява, че не е пропуснала снемането на статус с насоченост нервна система, но като ендокринолог не е длъжна да прави пълен статус с такава насоченост. Както се посочи по-горе, свидетелят М.сочи, че неврологичният статус е обширно понятие и включва симптоми на патологии, свързани с основното заболяване, като отбелязванията в АЛ издадени от д-р М. касаят локален статус при диабетната полиневропатия.

Посоченото в заповедта като нарушено Приложение № 8 към НРДМД 2020-2022 г. е неотносимо към разглежданите случаи, доколкото регламентира пакета дейности и изследвания на ЗОЛ по МКБ, диспансеризирани от общопрактикуващ лекар. Съгласно другото посочено като нарушено Приложение № 13 към НРДМД 2020-2022 г. „Пакет дейности и изследвания на ЗОЛ по МКБ, диспансеризирани от лекар специалист“, при заболяванията „Неинсулинозависим захарен диабет с неврологични усложнения“, „Неинсулинозависим захарен диабет с периферни съдови усложнения“ и „Неинсулинозависим захарен диабет с очни усложнения. Диабетна ретинопатия“, като медицински дейности по диспансерно наблюдение, осъществявани от диспансеризиращия лекар са посочени „Общ клиничен статус с насоченост към сърдечно-съдовата система, нервна система, изследване на кръвна захар с глюкомер, ЕКГ – един път годишно“. Според коментирания по повод предходната група нарушения медицински стандарт „Ендокринология и болести на обмяната“ /утвърден с Наредба № 6 от 10.02.2005 г. на МЗ/, диагностиката и лечението от лекари специалисти в амбулатория за специализирана извънболнична медицинска помощ, се осъществяват чрез обстоен физикален статус (преглед по системи) - т. III. 1.2.2 от медицинския стандарт, а при пациенти със захарен диабет и чрез инструментални изследвания - определяне стойността на кръвната захар с глюкомер, инструментално снемане на неврологичен статус / т. III. 1.2.3/ от стандарта. В издадените от д-р И.Я.шест броя амбулаторни листове изцяло липсват вписвания на резултатите от преглед на нервна система и инструментално снемане на неврологичен статус, при което несъмнено са допуснати посочените от ответната страна нарушения. Що се отнася до възраженията за нарушения при двата прегледа, извършени от д-р М., както и при предходната група нарушения, макар да е снет локален неврологичен статус при диабетната полиневропатия, също не са правени обстойни прегледи на нервна система, не се твърди да е извършено инструментално снемане на неврологичен статус. Следва да се приеме, че и при тази група случаи, предвидените дейности и изследвания на диспансеризирани ЗОЛ не са изпълнени от лекарите специалисти в нормативно определения обем. Налице са констатираните и санкционирани от администрацията, нарушения по чл. 55, ал. 2, т. 3, вр. с т. 2 от ЗЗО и на чл. 158, ал. 1 от НРДМД 2020-2022 г., относно вида на дейностите по диспансеризация на седем пациенти с диагнози „Неинсулинозависим захарен диабет с неврологични усложнения“, „Неинсулинозависим захарен диабет с периферни съдови усложнения“ и „Неинсулинозависим захарен диабет с очни усложнения. Диабетна ретинопатия“. Посочване от административния орган като нарушени и изисквания на неотносимо приложение към НРДМД 2020-2022 г. в случая не съставлява съществено нарушение на процесуални правила или изисквания за форма, доколкото в останалата й част дадената от административния орган правна квалификация на деянията е коректна и пълна.

По отношение размера на определените санкции административният орган отново не е изложил мотиви, като е определил максималният такъв по чл. 414, ал. 1 от НРДМД 2020-2022 година. Съобразно броя на извършените от отделните лекари специалисти нарушения и тяхната тежест /при д-р М. е налице снемане на локален неврологичен статус/, съдът намира, че за нарушенията по т. 65, т. 66, т. 67, т. 69, т. 70 и т. 72 от заповедта, санкциите следва да бъдат определени в размер на по 100,00 лв. /общо 600,00 лв./, а в тези по т. 73 и т. 74 от заповедта - в размер на по 80,00 лв. /или общо 160,00 лева/.

 

В обобщение на всичко изложено по-горе, Заповед за налагане на санкции № РД-25ЗС-200/ 30.06.2021 г. на управителя на НЗОК, следва да бъде отменена като незаконосъобразна в частите й по т. 20, т. 21, т. 22, т. 23, т. 24, т. 25, т. 26, т. 27, т. 28, т. 29, т. 30, т. 31, т. 32, т. 33, т. т. 34, т. 35, т. 53, т. 54, т. 55 и т. 56 от заповедта. В останалите й части оспорената заповед следва да бъде изменена относно размерите на наложените санкции, като за нарушенията по т. 1, т. 2, т. 3, т. 4, т. 5, т. 6, т. 12, т. 13, т. 14, т. 15, т. 16, т. 17, т. 18, т. 19, т. 36 и т. 42, същите бъдат намалени до законовия минимум от по 50 лв., в частите по т. 73, т. 74 и т. 75 от заповедта до размер от по 80,00 лв. за всяко от нарушенията, а за нарушенията по т. 7, т. 8, т. 9, т. 10, т. 11, т. 37, т. 38, т. 39, т. 40, т. 41, т. 43, т. 44, т. 45, т. 46, т. 47, т. 48, т. 49, т. 50, т. 51, т. 52, т. 57, т. 58, т. 59, т. 60, т. 61, т. 62, т. 63, т. 64, т. 65, т. 66, т. 67, т. 68, т. 69, т. 70, т. 71 и т. 72 – до размер от по 100,00 лв., за всяко от нарушенията.

 

При този изход на делото и с оглед своевременно направените искания от процесуалните им представители, на страните следва да се присъдят направените от тях разноски, съобразно с уважената, респективно отхвърлената част на жалбата.

От представените по делото доказателства се установява, че жалбоподателят е направил такива в общ размер на 1 650,00 лв., от които 50,00 лв. – държавна такса /вносна беежка на л. 224/ и 1 600,00 лв. – договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат, съгласно приложени договор за правна защита и съдействие от 23.09.2021 г. /л. 232/, фактура № 122/ 01.09.2021 г. с издател *** М. Л.и получател „ДКЦ 1 – Велико Търново“ ЕООД, и банков документ за превод /л. 292 и л. 293/. Съдът намира за неоснователно направеното от ответника възражение за прекомерност на заплатеното от оспорващото дружество адвокатско възнаграждение. Действително, същото надвишава значително минималния размер, определен чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г., за минималните размери на адвокатските възнаграждения, но настоящият състав намира, че то не е прекомерно, с оглед извършената от процесуалния представител на жалбоподателя работа /изготвянето и подаването на жалба, участие в 4 съдебни заседания, ангажиране на писмени доказателства, провеждане на разпит на свидетели, представяне на писмена защита/. От друга страна, делото не се отличава с по-малка правна сложност от други дела със сходен предмет, а предвид броя на санкционираните нарушения, фактическата му сложност дори надвишава тази по други такива дела. Съобразно горното и уважените /в размер на 6 610,00 лв./, съответно отхвърлените части на жалбата, ответникът следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя „ДКЦ 1 – Велико Търново“ ЕООД, разноски в размер на 969,47 лева.

От ответната страна се претендира възнаграждение за ***в размер на 360,00 лева. Последният е обоснован от фактическата и правна сложност на делото, и чл. 24, изр. второ на чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. По съображения аналогични на изложените по-горе, съдът намира направеното от жалбоподателя възражение за прекомерност на това възнаграждение, за неоснователно. На ответника следва да се заплатят разноски – юрисконсултско възнаграждение, поискано в последното съдебно заседание, в размер на 148,48 лв., определен съгласно посочената по-горе разпоредба от Наредбата за правната помощ и отхвърлената част от жалбата /4 640,00 лева/.

 

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

Отменя по жалба на „Диагностично-консултативен център 1 – Велико Търново“ ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, ул. „Марно поле“ № 21, Заповед за налагане на санкции № РД-25ЗС-200/ 30.06.2021 г., издадена от управителя на Национална здравноосигурителна каса – гр. София, в частите й по т. 20, т. 21, т. 22, т. 23, т. 24, т. 25, т. 26, т. 27, т. 28, т. 29, т. 30, т. 31, т. 32, т. 33, т. т. 34, т. 35, т. 53, т. 54, т. 55 и т. 56, с които за 16 нарушения по чл. 218, ал. 2.I.Б, т. 1 и чл. 219, ал. 1 от НРДМД 2020-2022 г. и приложение № 2 към него, вр. с чл. 55, ал. 2, т. 5 от ЗЗО, и за 4 нарушения по чл. 158, ал. 1 от НРДМД 2020-2022 г. и приложение № 13 към него, вр. с чл. 55, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ЗЗО,  на дружеството са наложени 20 броя санкции „финансова неустойка“, всяка в размер на по 150,00 лева.

Изменя Заповед за налагане на санкции № РД-25ЗС-200/ 30.06.2021 г., издадена от управителя на Национална здравноосигурителна каса – гр. София, в частите й по по т. 1, т. 2, т. 3, т. 4, т. 5, т. 6, т. 12, т. 13, т. 14, т. 15, т. 16, т. 17, т. 18, т. 19, т. 36 и т. 42, с които за 16 броя нарушения по чл. 20, ал. 2 и чл. 109 от НРДМД 2020-2022 г. и Приложение № 10 към него, вр. с чл. 55, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ЗЗО, чл. 217 и чл. 218, ал. 2.X, чл. 218, ал. 2.I.Б, т. 1 и чл. 219, ал. 1 от НРДМД 2020-2022 г. и приложение № 2 към него, вр. с чл. 55, ал. 2, т. 5 от ЗЗО, и по чл. 158, ал. 1 от НРДМД 2020-2022 г. и приложение № 13 към него, вр. с чл. 55, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ЗЗО, на дружеството са наложени 16 броя санкции „финансова неустойка“, като намалява размера на всяка от тези санкции, от 150,00 лв. на 50,00 /петдесет/ лева.

Изменя Заповед за налагане на санкции № РД-25ЗС-200/ 30.06.2021 г., издадена от управителя на Национална здравноосигурителна каса – гр. София в частите й по т. 73, т. 74 и т. 75, с които за 3 броя нарушения по по чл. 158, ал. 1 от НРДМД 2020-2022 г. и приложение № 13 към него, вр. с чл. 55, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ЗЗО, на дружеството са наложени 3 броя санкции „финансова неустойка“, като намалява размера на всяка от тези санкции, от 150,00 лв. на 80,00 /осемдесет/ лева.

Изменя Заповед за налагане на санкции № РД-25ЗС-200/ 30.06.2021 г., издадена от управителя на Национална здравноосигурителна каса – гр. София в частите й по т. 7, т. 8, т. 9, т. 10, т. 11, т. 37, т. 38, т. 39, т. 40, т. 41, т. 43, т. 44, т. 45, т. 46, т. 47, т. 48, т. 49, т. 50, т. 51, т. 52, т. 57, т. 58, т. 59, т. 60, т. 61, т. 62, т. 63, т. 64, т. 65, т. 66, т. 67, т. 68, т. 69, т. 70, т. 71 и т. 72, с които за 36 броя нарушения по по чл. 158, ал. 1 от НРДМД 2020-2022 г. и приложение № 13 към него и чл. 160, ал. 1 от НРДМД 2020-2022 г. и приложение № 14, вр. с чл. 55, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ЗЗО, на дружеството са наложени 36 броя санкции „финансова неустойка“, като намалява размера на всяка от тези санкции, от 150,00 лв. на 100,00 /сто/ лева.

 

Осъжда Национална здравноосигурителна каса – гр. София да заплати на „Диагностично-консултативен център 1 – Велико Търново“ ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, ул. „Марно поле“ № 21, разноски по делото в размер на 969,47 лв. /деветстотин шестдесет и девет лева и четиридесет и седем стотинки/.

 

Осъжда „Диагностично-консултативен център 1 – Велико Търново“ ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, ул. „Марно поле“ № 21, да заплати на Национална здравноосигурителна каса – гр. София, разноски по делото в размер на 148,48 лв. /сто четиридесет и осем лева и четиридесет и осем стотинки/.

 

 

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.

 

 

           

                            

                                                                       Административен съдия: