№ 207
гр. Шумен, 22.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XVII-И СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Надежда Д. Кирилова
при участието на секретаря Теменужка Б. Димитрова
като разгледа докладваното от Надежда Д. Кирилова Административно
наказателно дело № 20213630201187 по описа за 2021 година
Настоящото производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 21-0869-001621 от 03.06.2021 г. на
Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Шумен, с което на М. СТ. Д., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. Д., ул. ”Г.Д.” № 95, вх. А, ет. 5, ап. 18 са наложени
административни наказания „глоба” в размер на 800 /осемстотин/ лева и „лишаване от право
да управлява МПС“ за срок от 6 /шест/ месеца на основание чл. 182, ал. 5 от Закона за
движението по пътищата /ЗДвП/, във вр. чл. 182, ал. 2, т. 5 от ЗДвП за нарушение по чл. 21,
ал. 2 от ЗДвП. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да прогласи
обжалваното наказателно постановление като нищожно, да отмени наказателното
постановление, като незаконосъобразно, поради противоречие с материалния закон и
процесуалните правила при неговото издаване или при условията на евентуалност - да
измени наказателното постановление,като преквалифицира нарушението, намали
наложената „глоба“ и отмени наказанието „лишаване от право да управлява МПС“,
излагайки доводите си за това в жалбата.
В първото по делото открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован,
се явява лично и с упълномощен процесуален представител, като поддържат жалбата на
изложените в нея съображения. Във второто и третото съдебно заседание жалбоподателят,
редовно призован, не се явява лично, а изпраща упълномощен процесуален представител,
който в пледоарията си излага и допълнителни мотиви в тази насока.
Процесуалният представител на ОД на МВР - Шумен - административно-наказващ
орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на
чл. 61, ал. 1 от ЗАНН, оспорва жалбата и моли съда да отхвърли същата като неоснователна
1
и да потвърди изцяло обжалваното наказателно постановление. Със съпроводителното
писмо и в съдебно заседание претендира да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско
възнаграждение на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, във вр. чл. 63, ал. 3 от ЗАНН.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните правни
съображения:
ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища
на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят М. СТ. Д., ЕГН ********** е собственик на лек автомобил, марка
“Шкода Йети” с регистрационен номер В 1732 НН.
На 23.01.2021 г. в 13.45 часа лек автомобил, марка “Шкода Йети” с регистрационен
номер В 1732 НН, се движел по път първи клас І-4, км. 253+346 в посока гр. Шумен. В
района на посочения пътен участък на път І-4 с пътен знак В-26 било въведено ограничение
на максимално разрешената скорост за движение от 60 км/ч, като процесният автомобил се
движел със скорост от 103 км/ч. Поради движението си с превишена скорост автомобилът
бил заснет с автоматизирано техническо средство – преносима система за контрол на
скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип „ARH САМ S1”,
№ 11743с3. Данните от АТСС /триногата/ автоматично били изпратени в София в Единен
център за обработка на нарушенията. Свидетелят СТ. К. Г. изготвил Протокол за работата си
с АТСС от 23.01.2021 г. От Единният център за обработка на нарушенията била съставена
преписка, която ведно със Снимка № 11743С3/0235292 във връзка с регистриран автомобил
с превишена скорост, на който следва да бъде съставен акт за установяване на
административно нарушение, тъй като превишението било над 60 км/ч и не можел да бъде
издаден електронен фиш била изпратена в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – гр.
Шумен. След справка за собствеността на заснетия автомобил се установило, че същия е
собственост на М. СТ. Д., ЕГН **********, от гр. Д.. Преписката била изпратена на сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР – гр. Варна за установяване водача на заснетия лек
автомобил, марка “Шкода Йети” с регистрационен номер В 1732 НН, ведно с два броя
декларации по чл. 188 от ЗДвП и покана по чл. 40 от ЗАНН за съставяне на акт за
установяване на административно нарушение. Собственикът на заснетия автомобил
декларирал, че на 23.01.2021 г. около 13.47 часа не си спомня кой е управлявал заснетия
автомобил. На 17.03.2021 г. жалбоподателя М. СТ. Д. собственоръчно попълнил и подписал
Декларация за предоставяне на информация във връзка с разпоредбата на чл. 188 от ЗДвП, в
която декларирал отново, че не си спомня кой е управлявал автомобила на 23.01.2021 г.
около 13.47 часа, като му била връчена и покана на основание чл. 40, ал. 2 от ЗАНН за
явяване в двуседмичен срок в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – гр. Шумен с оглед
съставяне на акт за установяване на административно нарушение. Тъй като в указания срок
не се явил нарушителя, нито упълномощено от него лице за съставяне на акта за
установяване на административно нарушение, впоследствие - на 20.04.2021 г. на основание
чл. 40, ал. 2 от ЗАНН на жалбоподателя е съставен Акт за установяване на административно
нарушение № 1621, серия АА, бланков № 765033, за установеното със система за
2
видеонаблюдение, административно нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП. Цитираният акт за
установяване на административно нарушение на 05.05.2021 г. бил връчен на нарушителя
М.Д. и подписан от него, без да изложи възражения. Впоследствие жалбоподателя не се е
възползвало от законното си право и не е депозирало допълнителни писмени възражения в
срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки
материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно
постановление № 21-0869-001621 от 03.06.2021 г. на Началник сектор „Пътна полиция“ към
ОД на МВР – гр. Шумен, с което на М. СТ. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Д.,
ул. ”Г.Д.” № 95, вх. А, ет. 5, ап. 18 са наложени административни наказания „глоба” в
размер на 800 /осемстотин/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6
/шест/ месеца на основание чл. 182, ал. 5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, във
вр. чл. 182, ал. 2, т. 5 от ЗДвП за нарушение по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП - за това, че на
23.01.2021 г. в община Шумен по път първи клас І-4, км. 253+346 в посока гр. Шумен е
управлявал на лек автомобил, марка “Шкода Йети” с регистрационен номер В 1732 НН,
негова собственост, като при ограничение на скоростта в населено място до 60 км/час,
въведено с пътен знак „В-26“, водачът управлява със скорост 103 км/ч, превишение с 43
км/ч, като скоростта е с приспаднат толеранс от -3 км/ч, което е установено с АТСС ARH
CAM S1, № 11743с3, като нарушението е системно по чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП, във вр. § 6,
т. 62 от ЗДвП, доколкото деянието е извършено в едногодишен срок от датата на влизане в
сила /на 22.06.2020 г./ Електронен фиш, серия К, № 3304864/28.12.2019 г. на сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР – гр. Разград и в който срок водачът е наказан с влезли в сила
електронни фишове за нарушения от същия вид, както следва: Електронен фиш, серия К, №
3827844/25.07.2020 г. на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – гр. Търговище, влязъл в
сила на 14.09.2020 г., Електронен фиш, серия К, № 3863490/08.08.2020 г. на сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР – гр. Търговище, влязъл в сила на 28.09.2020 г., Електронен фиш,
серия К, № 3917019/13.08.2020 г. на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – гр.
Търговище, влязъл в сила на 28.10.2020 г., както и процесното нарушение не е маловажен
случай.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по
делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя
СТ. К. Г., на свидетеля Й. Ж. Ж. – свидетел при установяване на нарушението и на
съставяне на акта и на свидетеля ИЛ. Г. ИВ. - свидетел при установяване на нарушението,
свидетелят Д.Н.Г., както и от присъединените на основание чл. 283 от НПК писмени
доказателства.
От разпита на свидетеля СТ. К. Г. става ясно, че принципът на работа на системата е
основан на лазерен модул, който може да произведе стойност на базата на излъчен лазерен
лъч, отразен от преминаващите превозни средства, като пресечната точка на четирите лъча е
точката на засичане, а автомобилът, който на изготвената снимка попада в точката на
пресичане, е този, чиято скорост АТСС е засякло. При преценка на събраните в хода на
съдебното производство гласни доказателства чрез разпита на свидетелите С.Г., Й.Ж. и И.И.
съдът намира, че същите следва да бъдат кредитирани изцяло като последователни,
3
безпротиворечиви и логични. Посочените свидетели не извличат ползи от твърденията си и
не се намират в някакви особени отношения с жалбоподателят, при което за съда не
съществуват основания за съмнение в техните показания, както и кореспондират на
обективните данни по делото.
По делото е приложен снимков материал, изготвен чрез преносима система за
контрол на скоростта на МПС, от който е видно, че посоченият лек автомобил е бил в
движение на посочения ден и час, като се е движил по път първи клас І-4 край гр. Шумен, в
района на, км. 253+346 в посока гр. Шумен, във връзка с който е издаден обжалваното
наказателно постановление. Доколкото посочената снимка е изготвена с преносима система,
заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на
моторното превозно средство, същата се явява веществено доказателство по смисъла на чл.
189, ал. 15 от ЗДП.
При така установената фактическа обстановка по отношение на нарушението,
описано в наказателното постановление, съдът приема, от правна страна следното:
Наказателното постановление № 21-0869-001621 от 03.06.2021 г. е издадено от
компетентен орган - от Началника на сектор “Пътна полиция” към ОД на МВР – гр. Шумен,
съгласно заповед Рег. № 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи. В
хода на административно наказателното производство не са били допуснати съществени
процесуални нарушения. Вмененото във вина нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща да се разбере какво е обвинението и срещу какво да се организира защитата.
Описанието на нарушението също така е в достатъчна степен пълно и ясно, като позволява
на санкционираното лице да разбере какво нарушение му е вменено. Посочена е нарушената
материално - правна норма, поради това съдът намира, че в хода на производството не са
допуснати нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили по какъвто и да е
начин правото на защита на нарушителя.
Производството е от административно - наказателен характер, при което е
необходимо да се установи налице ли е деяние, което представлява административно
нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в акта лице
и извършено ли е виновно - предпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване лежи
върху административно наказващия орган. Според разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН
административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава
установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо
с административно наказание, налагано по административен ред.
Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата при
избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да
превишава определените стойности на скоростта в km/h, които за пътно превозно средство
от Категория Б за населеното място е 50 км/ч, извън населено място – 90 км/ч, а по
автомагистрала – 130 км/ч, а според ал. 2 на цитираната правна норма когато стойността на
скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се
сигнализира с пътен знак.
Безспорно установено по делото е, че на посочената дата – 23.01.2021 г. в 13.45 часа
4
товарен автомобил, марка “Шкода Йети” с регистрационен номер В 1732 НН, се движел по
път първи клас І-4, км. км. 253+346 в посока гр. Шумен, в зоната на действие на пътен знак
В-26, въвеждащ ограничение за скоростта на движение до 60 км/ч, се е движил със скорост
103 километра в час. В наказателното постановление ясно е посочено, че нарушението е
извършено на път І-4. Съгласно Списък на републиканските пътища в Република България
приет с Решение № 945 на МС от 01.12.2004 г. това е път първи клас – „Коритна – Шумен“.
Посочен е и конкретния километър – 253 от пътя, където е извършено нарушението с
точност до съответните метри – 346. От изготвената от Агенция „Пътна инфраструктура“ и
приложена по делото Схема на пътен участък по път І-4, относима към процесната дата
23.01.2021 г., става ясно, че на път І-4 в участъка от км 250+300 до км 258+683 с пътен знак
В-26 е въведено ограничение на скоростта на движение до 60 км/ч, т. е. в района на
посочения пътен участък на път І-4 „Коритна - Български извор – Микре – о.п. Севлиево –
Велико Търново – о.п. Омуртаг – о.п. Търговище – о.п. Разград - Шумен“ е налице валидно
ограничение на скоростта от 60 км/ч. Съгласно разпоредбата на чл. 165, ал. 2, т. 6 и т. 7 от
ЗДвП, нарушенията на скоростта се установяват с техническо средство или системи,
заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и/или регистрационния номер
на моторното превозно средство. От материалите по делото се установява, че в настоящия
случай нарушението е било заснето с автоматизирано техническо средство – преносима
система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации
тип „ARH САМ S1”, № 11743с3. Системата е заснела и записала скорост на движение на
автомобила на жалбоподателя 106 км/ч, като след приспадане на допустимото отклонение
поради грешка в измерването, същата следва да се счита 103 км/ч. По делото като писмено
доказателство са представени ксерокопия на снимки, изготвени чрез системата за
видеоконтрол, от които става ясно, че посочената скорост е била засечена на 23.01.2021 г. в
13.45.18 часа, както и че регистрационния номер на моторното превозно средство, движещо
се с посочената скорост от 106 км/ч е рег. № В 1732 НН. Доколкото посочените снимки са
изготвени със система, заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и
регистрационния номер на моторното превозно средство, то същите се явяват веществено
доказателство по смисъла на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП. Видно от представеното като писмено
доказателство по делото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126
и Протокол от проверка № 81-С-ИСИ/29.10.2020 г., системата за видеоконтрол е одобрена и
проверена на 29.10.2020 г. и същата е регистрирала грешка при измерване на скоростта до
100 км/ч в рамките на 3 км/ч. и 3% над 100 км/ч.
От писмо изх. № 20-00-18-1/01.02.2021 г. е видно, че преносима система за контрол на
скоростта на МПС с фабричен номер 11743С3, тип „АRН САМ S1“, е преминала
първоначална проверка в Български институт по метрология и отговоря на метрологичните
изисквания.
Освен това, съгласно чл. 9 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за
автоматизираните технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата, издадена от МВР, обн. ДВ. бр. 36/19.05.2015 г. за осъществяване на контрол с
АТСС служителят позиционира служебен автомобил или мотоциклет или временно
5
разполага АТСС на участък от пътя и насочва уреда в контролираната посока. Служителят
включва автоматизираното техническо средство или система и извършва необходимите
първоначални настройки за започване на автоматизирания контрол и поставя начало на
работния процес. По време на измерване на скоростта от мобилно АТСС служителят може
да осъществява наблюдение за функционирането на уреда или да осъществява регулиране и
подпомагане на движението, както и контрол за спазване правилата за движение. След
изтичане на времето за контрол служителят изключва автоматизираното техническо
средство или система.
В административно – наказателната преписка се съдържа както съставен протокол,
отговарящ на утвърдения образец, така и снимка на мястото, където е било разположено
техническото средство. Попълнен е съответния протокол, съгласно чл. 10 от Наредба №
8121з/12.03.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. От приобщения
протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система с Рег. № 869р-
541 от 25.01.2021 г., се установява, че контрол на скоростта на движение на МПС на
23.01.2021 г. е извършван с преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено
разпознаване на номера и комуникации тип „АRН САМ S1“ с фабричен № 11743С3, на
главен път І-4, км. 253+346, като в посочения пътен район видеоконтрол е осъществяван от
12.50 часа до 16.00 часа. С автоматизираното техническо средство е извършван контрол на
движещите се в посока от гр. Търговище към гр. Шумен. Протокол за използване на АТСС
служителят, който го е изготвил и е работил с АТСС, е отразил наличието на пътния знак,
ограничението от 60 км/ч, изготвената снимка на мястото, където е позиционирано
техническото средство, разстоянието от пътния знак до АТСС – 190 м., посоката на
движение „О“ – отдалечаващ се от техническото средство, режима на измерване „С“ –
стационарен, точния част на начало на работа и точния час на край на работа. От
изготвената снимка на нарушението /л. 18/ се установява, че автомобилът е засечен на 92
метра от местоположението на техническото средство, т. е. в зоната на действие на знака.
Всички тези обстоятелства се потвърждават и от показанията на свидетеля С.Г..
Фактическите констатации, отразени в акта за установяване на административно нарушение
и в наказателното постановление, се потвърждават от събраните по делото писмени и
гласни доказателства.
Не е налице и твърдяната от страна на жалбоподателя неяснота относно мястото на
извършване на нарушението. В наказателното постановление ясно е посочено, че
нарушението е извършено на път І - 4. Съгласно Списък на републиканските пътища в
Република България приет с Решение № 945 на МС от 01.12.2004 г. това е път първи клас –
Коритна – Шумен. Посочен е и конкретния километър – 253 от пътя, където е извършено
нарушението с точност до съответните метри – 346. От приложения по делото снимков
материал става ясно кое е мястото на нарушението, като са посочени и GPS – координати на
мястото на нарушението и същото очевидно съответства на посоченото в електронния фиш
място на нарушението. Още повече, по делото са събрани категорични писмени
доказателства, сред които и снимков материал, изготвен от мобилното техническо средство
6
за видеоконтрол, сочещи мястото на реализиране на нарушенията, обозначено чрез GPS
координати и съответстващия му адрес.
По делото не е представена снимка на преносимия пътен знак „Е24“, изготвена
съгласно изискванията на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. за
автоматизираните технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата. Същевременно обаче следва да се посочи, че задължението за обозначаване на
контролирания пътен участък отпадна с отмяната на чл. 165, ал. 2, т. 8 от ЗДвП, обн. с ДВ
бр. 54 от 05.07.2017 г., както и да се оповестяват в средствата за масово осведомяване или
на интернет страницата на МВР участъка от пътя, на който се осъществява контрол по
спазването на правилата за движение чрез автоматизирани технически средства или
системи.
От представената като писмено доказателство по делото Справка за собственост на
МПС действително се установява, че с посочения регистрационен номер в системата на
Сектор КАТ е регистриран лек автомобил, марка “Шкода Йети”, собственост на
жалбоподателят М. СТ. Д., ЕГН **********.
С оглед на изложеното се налага извода, че автомобилът, собственост на
жалбоподателят се е движел с посочената скорост от 103 км/ч и то в рамките на
ограничението, въведено с пътен знак В-26.
В разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е регламентирано, че при нарушение,
установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е
предвидено наказание „лишаване от право да се управлява моторно превозно средство“ или
отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган
и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. В
случая обаче доколкото за процесното нарушение има предвидено и кумулативно наказание
„лишаване от право да се управлява моторно превозно средство“ то законосъобразно е
издадено процесното наказателно постановление.
За извършеното административно нарушение е наложено индивидуализирано по вид
и размер административно наказание, като е отчетено, че нарушението е извършено в
условията на системност.
Според § 1, ал. 2 от ДР на ЗАНН, предвиденото наказание за повторно нарушение от
физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо
лице към държавата или община се налага, когато нарушението от физическото лице или
неизпълнението на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата
или община е извършено в едногодишен срок от влизането в сила на акт, с който е наложено
административно наказание за нарушение от същия вид или имуществена санкция за
неизпълнение на задължение от същия вид, освен ако в специален закон е предвидено друго.
Съобразно разпоредбата на § 6, т. 33 от ДР на ЗДвП, „повторно“ е нарушението, извършено
в едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 от ЗДвП – в двегодишен срок, от
влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено
наказание за същото по вид нарушение, включително и когато първото наказание му е било
наложено като нов водач. Легална дефиниция за понятието „системно“ се съдържа в
7
разпоредбата на § 6, т. 62 от ДР на ЗДвП, съгласно която „системно“ е нарушението,
извършено три или повече пъти в едногодишен срок от влизането в сила на първото
наказателно постановление или на първия електронен фиш, с който на нарушителя се налага
наказание за същото по вид нарушение. С оглед на константната практика на ВКС и ВС
/Решение № 389 от 27.04.1999 г., на ВКС, Тълкувателно решение № 3 от 15.02.1971 г. на
ОСНК на ВС/ и теорията „системност“ е налице при три или повече нарушения с оглед на
общото качество на множественост. Субсидиарното приложение на НК /арг. от чл. 11 от
ЗАНН/ и известната теория за престъпленията на системно извършване открояват
известните понятия за усложненост при множественост на деянията /продължавано,
продължено, системно, по занятие, повторност, рецидив/ и даденото тълкуване, че деяние
/престъпление или нарушение/ при системно извършване се осъществява чрез три или
повече отделни еднородни деяния, които се извършват въз основа на отделни решения, като
всяко от тях, взето само за себе си, но многократното извършване на деяния от този род
/системността/, ги обединява. Съдебната практика приема, че проявите трябва да са най-
малко три и че между тях трябва да има връзка на известна устойчивост и трайност.
Разпоредбата на § 1, т. 6 от Допълнителните разпоредби на Закона за административните
нарушения и наказания /в сила от 23.12.2021 г./ дефинира понятието „нарушение от същия
вид от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или
юридическо лице към държавата или община от същия вид“ - това нарушение от физическо
лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към
държавата или община, което осъществява признаците на същия основен състав на
административното нарушение, независимо дали осъществява признаците на квалифициран
или привилегирован състав.
В случая законът изисква системно нарушаване на правилата за управление с
допустима, разрешена скорост и системност е налице след като вече даден субект е бил
санкциониран за нарушения на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Без значение е дали е санкциониран с
влязло в сила наказателно постановление или чрез налагане на глоби с електронен фиш,
доколкото по аргумент от чл. 198, ал. 11 от ЗДвП електронния фиш е приравнен на влязло в
сила наказателно постановление. Значимото е да е налице повече от три прояви на
неспазване на изискването по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и да е бил санкциониран по реда на
чл. 182 от ЗДвП. Законодателят е въздигнал като по-тежко наказуемо нарушение,
такова извършено в условията на „повторност“ и такова извършено при условията на
„системност“, като системността изисква наличие на известна устойчивост и трайност в
поведението. Ясно е, че системността е елемент от фактическия състав на разпоредбата на
чл. 182, ал. 5 от ЗДвП, като в разглеждания случай това обстоятелство е посочено в
обстоятелствената част на наказателното постановление при словесното изписване на
вмененото на жалбоподателя, нарушение. Видно от приложената към преписката справка за
нарушител/водач, спрямо жалбоподателя има издадени влезли в сила наказателни
постановления и електронни фишове за различни нарушения. Процесното деяние е
извършено на 23.01.2021 г. и е извършено в едногодишния срок от датата на влизане в сила
/на 22.06.2020 г./ на Електронен фиш, серия К, № 3304864/28.12.2020 г. на сектор „Пътна
8
полиция“ при ОД на МВР – гр. Разград за нарушение по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП. От тях
попадащи в едногодишния срок по смисъла на горната разпоредба, от влизането в сила на
Електронен фиш, серия К, № 3304864/28.12.2019 г. на сектор „Пътна полиция“ при ОД на
МВР – гр. Разград и извършването на процесното административно нарушение, и в който
срок водачът е наказан с влезли в сила електронни фишове за нарушения от същия вид, са
както следва: Електронен фиш, серия К, № 3827844/25.07.2020 г. на сектор „Пътна полиция“
при ОД на МВР – гр. Търговище, влязло в сила на 14.09.2020 г. за нарушение по чл. 21, ал.
2 от ЗДвП, Електронен фиш, серия К, № 3863490/08.08.2020 г. на сектор „Пътна полиция“
при ОД на МВР – гр. Търговище, влязло в сила на 28.09.2020 г. за нарушение по чл. 21, ал. 2
от ЗДвП, Електронен фиш, серия К, № 3917019/13.08.2020 г. на сектор „Пътна полиция“ при
ОД на МВР – гр. Търговище, влязло в сила на 28.10.2020 г. за нарушение по чл. 21, ал. 2 от
ЗДвП. Т. е. всичките за извършени нарушения по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП - за управление на
МПС при превишаване на скоростта на движение, в или извън населено място в
едногодишния срок по § 6, т. 62 от ДР на ЗДвП.
Според разпоредба на чл. 182, ал. 5 от ЗДвП, когато нарушението по ал. 1, т. 4 – т. 6,
ал. 2, т. 4 – т. 6 и ал. 3, т. 4 – т. 6 е системно, водачът се наказва с предвидената за
съответното нарушение глоба в двоен размер и лишаване от право да управлява моторно
превозно средство за срок 6 месеца.
Процесното деяние от 23.01.2021 г. е за превишение от 43 км/ч извън населено място,
т. е. за нарушение по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, във вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и е извършено в
едногодишен срок от влизане в сила на описаните по-горе предходни електронни фишове,
които са влезли в сила и два от които са за превишение от 41 км/ч.
Административно - наказващият орган правилно е издирил и приложил действащата
санкционна разпоредба, действал е законосъобразно, като се е съобразил и с разпоредбата на
чл. 27 от ЗАНН и е наложил наказание в размер, предвиден в посочената по-горе
разпоредба.
Не са налице условия за приложението на чл. 28 от ЗАНН, тъй като процесното
неизпълнение на административно задължение не се отличават с по-малка тежест от
обичайните нарушения от този вид. Липсват и някакви особени извинителни обстоятелства
във връзка с извършването му, които да обусловят извода за маловажност на случая.
Съдът намира за неоснователна тезата на процесуалния представител на
жалбоподателя за незаконосъобразност при издаване на наказателното постановление.
Становището на процесуалния представител на административно-наказващия орган за това,
че непосочването в акта за установяване на административно нарушение на
обстоятелството, че се отнася до противоправно деяние, извършено при условията на
системност, не съставлява съществено нарушение на процесуалните правила е правилно.
Действително, на практика не винаги е възможно, а и не е необходимо, контролния орган,
който е констатирал извършването на конкретно административно нарушение да извършва
проверка и да установява, дали то е осъществено в условията на системност. Извършване
отново на същото административно нарушение, за което вече нарушителя е бил наказван с
влязъл в сила акт, налага в предвидените от нормативния акт случаи, то да бъде
9
квалифицирано като „повторно“ или „системно“ и административно-наказващия орган да
наложи административното наказание или наказания, предвидени именно за това повторно
или системно извършено нарушение. Преценката в тази насока е на административно-
наказващия орган, а не на контролния административен орган. Това обаче означава, в
обстоятелствената част на наказателното постановление да се посочат всички факти и
всички обстоятелства при които са проявени, които определят квалификацията на деянието
като повторно или като системно, като се приложат и съответните доказателства за това. В
случая, в наказателното постановление е посочено „…спрямо водача са налице условията на
системност…“, като административно-наказващия орган е посочил конкретните факти и
обстоятелства в тази насока „…доколкото деянието е извършено в едногодишен срок от
датата на влизане в сила /на 20.06.2020 г./ Електронен фиш, серия К, № 3304864/28.12.2019
г. на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – гр. Разград и в който срок водачът е наказан
с влезли в сила електронни фишове за нарушения от същия вид, както следва: Електронен
фиш, серия К, № 3827844/25.07.2020 г. на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – гр.
Търговище, влязъл в сила на 14.09.2020 г., Електронен фиш, серия К, № 3863490/08.08.2020
г. на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – гр. Търговище, влязъл в сила на 28.09.2020
г., Електронен фиш, серия К, № 3917019/13.08.2020 г. на сектор „Пътна полиция“ при ОД на
МВР – гр. Търговище, влязъл в сила на 28.10.2020 г., както и процесното нарушение не е
маловажен случай…“. Тези данни са посочени в процесното наказателно постановление,
поради което е възможно да се направи несъмнен извод, че точно те са послужили като
основание за административно-наказващия орган да квалифицира процесното деяние, като
осъществено в условията на системност. Преценката относно наличието на предпоставките
за налагане на наказание в хипотеза на ситемност, възведени в цитирания нормативен текст
- § 6, т. 62 от ДР на ЗДвП, несъмнено налагат, административно наказващия орган да посочи
в обстоятелствената част на наказателното постановление всички факти въз основа на които
е направил своята преценка и да приложи писмените доказателства в тази насока, както в
случая е сторено /в т. см. Решение по КАНД № 330/2012 г. по описа на ШАС, Решение по
КАНД № 364/2013 г. по описа на ШАС, Решение по КАНД № 146/2021 г. на АдмС –
Пазарджик и др./.
Съдът намира за неоснователни и твърденията на процесуалния представител на
жалбоподателят за допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на
електронния фиш, изразяващи се в неспазване на сроковете, визирани в разпоредбата на чл.
34 от ЗАНН. В този смисъл съдът съобрази обстоятелството, че когато водачите не се спират
на мястото на проверките, защото се ползват АТСС, следва да се проведе процедурата по чл.
188, ал. 1 от ЗДвП, като се даде възможност на собственика на МПС в 14 - дневен срок да
подаде декларация с данни за лицето, извършило нарушението. Видно от приложената по
делото Декларация от 17.03.2021 г. /л. 10/, жалбоподателят не е посочил конкретен водач. Т.
е. от датата на попълване на цитираната декларация по силата на презумпцията на чл. 188,
ал. 1 от ЗДвП, жалбоподателят се счита за извършител на нарушението и това е датата на
откриване на нарушителя, а съобразно тази дата са спазени всички срокове по чл. 34 от
ЗАНН, както за съставяне на акта за установяване на административно нарушение, така и за
10
издаване на наказателното постановление.
Съдът намира за необходимо да посочи, че според Решение № 208/07.07.2016 г.,
постановено по КАНД№ 167/2016 г. на ШАС: „няма как да са допуснати съществени
процесуални нарушения, след като районният съд е стигнал до извода, че извършеното от
нарушение е безспорно установено. Нарушенията на процесуалните правила са съществени
само когато, ако не са допуснати, би могло да се стигне до друг извод относно извършено ли
е нарушение и от кого“. При тази позиция на касационната инстанция за
първоинстанционния съд не остава друга възможност, освен да се съобрази с въведената
съдебна практика и да приеме, че не са налице съществени нарушения на процесуалните
правила, тъй като в случая извършването на процесното нарушение е установено по
безспорен начин.
Водим от горното, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление се явява
правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено изцяло, а жалбата - да бъде
оставена без уважение.
На основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН /обн. ДВ, бр. 24/29.11.2019 г., в сила от 03.12.2019
г./, в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по
реда на Административнопроцесуалния кодекс. Нормата е процесуална и е приложима от
04.12.2019 г., като съдът се произнася по разноските сторени по делото, което разглежда,
когато страните са поискали това.
С оглед изхода на делото такива се дължат само на административно-наказващия
орган. От процесуален представител на ОД на МВР – гр. Шумен е направено искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Искането за присъждане на разноски от
страна на процесуалния представител на наказващия орган е направено своевременно. В
настоящото производство юрисконсулт е извършил процесуално представителство, като е
участвал в проведените по делото открити съдебни заседания, депозирал е становище по
делото и с оглед крайния изход на спора и направеното от негова страна искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение, въззивникът следва да бъде осъден на
основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 4 от АПК да заплати на ОД на МВР – гр.
Шумен юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, определено съгласно чл. 144
от АПК, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредба за
заплащането на правната помощ. Макар законът и цитираната наредба да предвиждат
възнаграждение за представителство по административно-наказателни дела в размер от 80
лв. до 120 лв., съдът намира, че следва да бъде присъдено такова в минимален размер, тъй
като липсва каквато и да било фактическа и правна сложност на процесния случай. Това
мотивира съда да присъди юрисконсултско възнаграждение в минимален размер на 80
/осемдесет/ лв., която следва да се присъди в тежест на жалбоподателят, която сума следва
да се заплати от последният по сметка на ОД на МВР – гр. Шумен.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
11
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 21-0869-001621 от 03.06.2021 г. на
Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Шумен, с което на М. СТ. Д., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. Д., ул. ”Г.Д.” № 95, вх. А, ет. 5, ап. 18 са наложени
административни наказания „глоба” в размер на 800 /осемстотин/ лева и „лишаване от право
да управлява МПС“ за срок от 6 /шест/ месеца на основание чл. 182, ал. 5 от Закона за
движението по пътищата /ЗДвП/, във вр. чл. 182, ал. 2, т. 5 от ЗДвП за нарушение по чл. 21,
ал. 2 от ЗДвП, като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА М. СТ. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Д., ул. ”Г.Д.” № 95, вх.
А, ет. 5, ап. 18, да заплати по сметка на ОД на МВР – гр. Шумен сумата в размер на 80
/осемдесет/ лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 37, ал. 1
от ЗПП, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд
в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
12