РЕШЕНИЕ
№
гр. Плевен, 29.10.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ състав, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди и двадесета
година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА И.
при секретаря Лилия Д. като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 1950 по описа за 2020
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по предявени от С.Г.С.,
ЕГН **********, с постоянен адрес *** срещу
„БИ ЗЕТ ЕН ЛОДЖИСТИК“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от *** съединени в
условията на първоначално обективно кумулативно съединяване осъдителни искове,
както следва: иск с правно основание
чл. 128 т.2, вр. чл.242, ал.1 КТ, с искане да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца
сума в общ размер на 2200,00 евро, представляваща неплатено трудово
възнаграждение за м. март 2020 г.; иск с
правно основание чл.59 ЗЗД за осъждане на ответника да му заплати сумата от 350 евро, представляваща личен
разход от ищеца в полза на ответника;
иск с правно основание чл.352, т. 6 КТ да се признае времето от 10.04.2020
г. до окончателното решаване на спора за трудов стаж.
Ищецът твърди в
обстоятелствената част на исковата си молба, че е работил в ответното дружество по силата
на сключен между тях трудов договор от 15.10.2019 г., като шофьор на товарен
автомобил/ международни превози. Излага, че с покана – искане ответникът е поискал
обяснения, които дал на ответника. Сочи, че отправил искане до ответника да му
заплати трудовото възнаграждение за м. март 2020 г., както и сума от 350 евро,
които представляват личен разход, направен от него в полза на ответника.
Обяснява, че този разход е свързан с ремонт на авария на автомобила на
ответника, възникнала в ***. Твърди, че се е наложило той да заплати ремонта с
лични средства, тъй като автомбилът се намирал на средата на пътя, на
неосветено място и създавал опасност от ПТП. Моли съда да признае за трудов
стаж времето от 10.04.2020 г. до окончателното разрешаване на спора, тъй като
не е бил допускан до работа от ответника. Сочи, че до настоящия момент
работодателя не го е уведомил защо не пътува.
В проведеното по делото о.с.з. процесуалният представител на ищеца моли
съда да уважи предявения иск като основателен и доказан. Твърди, че не са му
заплатени процесните суми, както и, че не е уведомен, че ТПО е прекратено.
В нарочна писмена защита моли съда да уважи предявения иск като
основателен и доказан, за което развива подробни съображения.
В
срока по чл.131 ГПК ответтникът е депозирал отговор на ИМ. Не оспорва факта, че
на 15.10.2019г. между страните е сключен трудов договор №108, съгласно който
ответното дружество в качеството си на работодател е възложило, а ищецът е
приел да работи в дружеството като шофьор на товарен автомобил /международни
превози/ считано от 16.10.2019г. при договорено месечно трудово възнаграждение
в размер на минималната работна заплата. Излага, че едновременно с подписването
на трудовия договор работодателят е връчил срещу подпис на ищеца и екземпляр от
длъжностна характеристика за шофьор, тежкотоварен автомобил /международни
превози/, в която подборно са описани задачите, задълженията, отговорностите и
изискванията, свързани с длъжността. Сочи, че в изпълнение на трудовите си
задължения ищецът два пъти е бил командирован в страни от ЕС за извършване на
международен транспорт на стоки - от 17.10.2019г. до 20.12.2019г., съгласно
заповед №51/17. 10.2019г. и от 27.01.2020г. до 01.04.2020г., съгласно заповед
№16/ 27. 01. 2020 г. Твърди, че в посочените заповеди на ищеца е посочено какви
допълнителни плащания му се полагат за периода, през който е командирован -
дневни пари, или дневни и квартирни и при какви условия, съгласно НСКСЧ. Излага,
че при всяко едно от пътуванията на ищеца по личната му банкова сметка ***вани
такива в брой за заплащане на различни разходи, свързани с пътуването - покупка
на винетки, заплащане на паркинг, пътни такси, извършване на ремонти на
автомобила и др. подобни, като му е дадена и специална карта за зареждане на
автомобила с гориво. Сочи, че след приключване на съответния курс и завръщането
на водача в България от него се изготвя финансов отчет, въз основа на който и
след представяне на съответните разходни документи, сметката се равнявала, като
ако направените разходи са по-големи от авансово преведените суми разликата се
доплащала на шофьора, а ако авансово получените от водача суми надвишават
реалните разходи - разликата се възстановявала от водача. Твърди, че на ищеца
са платени своевременно и в уговорените срокове по банков път всички полагащи
му се трудови възнаграждения /след законоустановените удръжки за здравни,
социални осигуровки и данък общ доход/, както и съответните командировъчни пари
за периодите на двете командировки, включително и за м. март 2020г. поради
изложеното счита, че предявеният иск за заплащане на трудово възнаграждение в
размер на 2200 евро за м. март 2020г. е неоснователен. За неоснователна счита и
претенцията на ищеца за заплащане/ възстановяване на сумата 350 евро, платени
лични негови средства за сметка на работодателя за отстраняване на възникнала
авария по автомобила на територията на Румъния. В тази връзка твърди, че
липсват доказателства /фактура, касов бон, протокол, разписка и др.подобни/ за
извършването на такъв разход и неговата неотложност, каквото задължение за
представяне има ищецът по длъжностна характеристика. Излага, че ищецът не е
изпълнил вмененото му с т. 30 б. ж от длъжностната характеристика задължение
при предаване на документите за отчет да представи писмено обяснение за всички
реализирани отклонения в реда и начина на изпълнение на превозната задача -
отклонения от маршрута, прекомерни престои, застрахователни събития, извършени
ремонти и т.н. Сочи, че това е принудило работодателя да му изпрати приложената
към исковата молба покана-искане за даване на обяснения за извършени
неправомерни действия от страна на ищеца, който 20.03.2020г. вечерта, след
употреба на значително количество алкохол, на паркинг във Франция ударил с
поверения му влекач с рег.№***с ремарке рег.№***, друг паркирал на същия
паркинг влекач на фирмата с рег.№ ***, причинявайки значителни вреди по двата
автомобила. Твърди, че ако изобщо е възникнал някакъв проблем с ел.захранването
на управлявания от ищеца автомобил на територията на ***, то счита, че този
проблем е в резултат на неправомерни действия от ищеца и предизвиканото от него
сблъскване на двата влекача на фирмата, довело до тяхното увреждане. Излага, че
ответникът не само, че не дължи суми на ищеца, а точно обратното, ищецът има да
връща на ответника сумата 127,07лв. от дадени му парични аванси във връзка с
командировките му в ЕС. Оспорва твърдението, че за периода от 10.04.2020г.
ищецът неоснователно не бил допускан на работа и не му били възлагани задачи.
Твърди, че сключеният с ищеца трудов договор е със срок за изпитване 6 месеца /
до 16.04.2020г./ в полза на работодателя. Излага, че след прибирането на ищеца
в България, на 02.04.2020г. му е връчена Заповед №2 от същата дата за
прекратяване на трудовото му правоотношение на осн. чл. 71, ал.1 от КТ, считано
от 15.04.2020г. Сочи, че ищецът се е запознал
със заповедта, но отказал да я подпише, като отказът му е удостоверен с подписа
на двама свидетели. Твърди, че за периода от 01.04.2020г. до 14.04.2020г.
включително - за 10 работни дни на ищеца е начислено и изплатено полагащото му
се трудово възнаграждение за м. април 2020г., което време се зачита за трудов и
осигурителен стаж. Излага, че от 15.04.2020г. ищецът не е в трудовоправни
отношения с ответника, поради което счита, че няма никакво основание да му бъде
възлагана работа, нито пък да може да се твърди, че неоснователно не е допускан
до работа, нито пък за признаване на времето след 14.04.2020г. за трудов стаж.
Поради изложеното моли съда да отхвърли предявения иск и да му присъди
разноски.
В проведеното по делото о.с.з. процесуалният представител
на ответника моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни и
недоказани и да му присъди разноски.
В нарочна писмена защита моли съда да отхвърли предявения
иск като неоснователен и недоказан, за което развива подробни съображения.
Претендира присъждането на разноски.
След съвкупна
преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Установява
се от представения по делото ТД №108 от 15.10.2019
г., че страните по делото са сключили трудов договор със срок за изпитване от
шест месеца в полза на работодателя, по силата на който ищецът е заемал
длъжност при работодателя – „шофьор товарен автомобил международни превози“ с основно месечно трудово възнаграждение в
размер на 5600,00 лв. и допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и
професионален опит 0,60 % за всяка година трудов стаж при работодателя.
Видно
е от депозираната по делото покана- искане с изх. №123/10.04.2020 г., от която
е видно, че управителят на ответното дружество е поискал обяснения от ищеца по
повод на извършени от него нарушения на трудовата дисциплина.
От
представените писмени обяснения се установява, че ищецът е дал такива, както и,
че е отправил покана до управителя на ответното дружество да му заплати сумата
от 350 евро, заплатени от него в *** за изтегляне на камион.
Приобщено като
доказателство по делото е и Инструкция за организацията и дейността на работния
процес и дейността на служителите /водачите/, както и длъжностната
характеристика на „шофьор тежкотоварен автомобил“ в ответното дружество, от
които се установява какви са основните задължения на ищеца във връзка с
изпълняваната от него работа.
Установява се от
представените по делото:1. Заповед №51/17.10.2019 г. и 2.Заповед №16/27.01.2020
г., че ищецът е бил командирован с цел извършване на международен транспорт с
определени дневни пари.
Видно е от
представените по делото авансови отчети, че ищецът е посочил за какво е
разходвал отпуснатите му средства от работодателя.
Представени като
доказателства по делото са и разчетно – платежни ведомости на ответника за
периода, в който ищецът е осъществявал трудова дейност при същия, от които се
установява какви трудови възнаграждения са му начислени.
Приобщени като
доказателства по делото са и извлечения от банковата сметка на ответника, от които
се установява какви суми и с какво
основание са превеждани на ищеца през исковия период.
От представения по делото
РКО се установява, че ищецът е получил служебен аванс на 27.01.2020 г. в размер
на 300 лева.
Установява се от
представеното по делото преводно нареждане от 26.03.2020 г., че на ищеца е
преведена сума от 6640,00 лева с основание „ трудово възнаграждение м. март
2020 г. и служебен аванс“.
От представената по
делото заповед №2/02.04.2020 г. се установява, че е прекратено ТПО на ищеца с
ответника, като същото е връчено при отказ да бъде получен от С.Г.С.,
удостоверено от двама свидетели.
Видно е от
представената справка до НАП, че ответникът е подал уведомление, че е прекратил
ТПО на ищеца
По делото е изслушано
заключение по допуснатата ССЕ, която съдът кредитира като обективно дадени и
неоспорени от страните.
Установява се от
предписанието за поставяне под карантина, че на 31.03.2020 г. му е предписана
такава.
Представено като
доказателство по делото е и извлечение от банковата сметка на ищеца, от която
се установява какви парични средства е получил от ответника, както и, че на
29.03.2020 г. на два пъти сумата от по 700,00 румънски леи, равняващи се на
573,34 лева.
Приложени по делото
са и документи на чужд език в които е посочено, че са заплатени суми от по 1650
евро и 1670 евро но 26.03.2020 г. за различни услуги в Република Словения.
От заключението на
ССЕ се установява, че при направената проверка в счетоводството на ответника се
установява, че същият е бил командирован в чужбина съгласно Наредбата за
служебните командировки и специализации в чужбина на два пъти като са му
заплатени дневни в размер на 10 244,64 лева; че от представените платежни
ведомости се установява, че през месеците, които е работил ищецът е следвало да
получи чиста сума от 2752,54 лева; че по банков път и по касов път в периода, в
който ищецът е работил при ответника са му преведени и заплатени 20 439,37
лева, от които 20 139,37 лева по банков път и 300 лева с РКО на 27.02.2020
г.; че с посочената сума от 20 439,37 лева са погасени следните
суми:2752,54 лева- нетна сума на начислено трудово възнаграждение; 10244,64
лева дневни командировъчни, определени със заповед за командировки общо от 130
дни; 162,90 лева- отчетени разходи съгласно авансови отчети за платени разходи
в брой по време на командировка; 6493,36 – заплатени три броя фактури з
извършени ремонти и части на камиона по време на командировките в чужбина;
658,86 лева- ищецът е възстановил в касата на дружеството на 23.12.2019 г.; че
остават дължими и невъзстановени от ищеца 127,07 лева, които са отчетени; че не
се установява неплатено ТВ на ищеца съобразно представените документи.
В проведеното по
делото о.с.з. ВЛ обяснява, че отношенията между фирмата ответник и между ищеца
произтичат от няколко пера. Сочи, че ищецът, като
шофьор е бил назначен на трудов договор с регламентирана основна месечна
работна заплата,
която като сума за периода е в размер на 2752,54 лева. Обяснява, че когато
ищецът е бил командирован в
чужбина съобразно две заповеди за командироване му се дължат и дневни пари, които в настоящия случай са 10244,64 лв. Излага, че през времето,
през което ищецът е работил, той е правил разходи за
извършени ремонти, винетки, платени разни други такси, които са отразени в
сметка 422 подотчетни лица. Твърди, че през целия период, в който е работило лицето е получило
от фирмата по банков път и в брой общо 20 439,37 лв, като с тях са погасени 10 244,64 лв. - дневни командировъчни,
трудовото възнаграждение в размер на 2752,54 лв.
по трудов договор и
са погасени фактури за ремонти сумата от 6493,36 лв. Твърди, че възнаграждението за м. март е погасено
с банков превод в размер на 6493,36 лв., в който като основание е записано „трудово възнаграждение м.март и
служебен аванс“. Излага, че не й е представено доказателство за
платена сума от 350 евро.
По делото са събрани и гласни доказателства посредством разпита на
свидетелите ***
Свидетелят ***, работещ в ответното дружество,
като „Спедитор
диспонент“ – диспечер, разказва, че работата му е свързана с това да следят за движението на камионите, за спазване на задълженията
на всички шофьори и за спазване на маршрута. Твърди, че ищецът е работил във фирмата от 15.10.2019 г. до 15.04.2020 г, като е извършвал курсове в
чужбина. Сочи, че като тръгне му се дават
пари, но че не знае как стоят нещата със заплащането, ако камионът се повреди.
Излага, че управителят на дружеството е прекратил ТПО с ищеца, като последният
не е пожелал доброволно да подпише заповедта. Разказва, че управителят на
дружеството е пожелал да му връчи заповедта на 02.04.2020 г., но че ищецът се разгневил и не искал да я
подпише, поради
което той и негов колега се подписали като свидетели на заповедта. Твърди, че на 02.04.2020 г. ищецът е бил в офиса, за да
върне документи и камиона. Обяснява, че ищецът не ги е
информирал, че е заплащал разходи във връзка с управлявания от него камион.
Излага, че той лично не владее
влашки и не е водил никакъв разговор с ищеца. Подробно разказва за инцидент,
който е предизвикан от ищеца в чужбина.
Свидетелят ***, работещ при ответника като „Спедитор диспонент“, диспечер, разказва, че ищецът е работил
във фирмата в продължение на шест месеца, като е изпълнявал международни
курсове. Твърди, че когато тръгне на път му се дават пари за разходи като - такси, паркинг. Подробно разказва за инцидент, който е предизвикан от ищеца в чужбина.
Излага, че знае, че навръщане в Румъния се е повредил камиона и, че е трябвало
да се разреши случая, но че не е наясно кой е платил повредата. Твърди, че на 02.04.2020 г. ищецът е
дошъл да си донесе отчетните листове и камиона и, че управителя поискал да му
даде документи, които е трябвало да подпише, но че същият е реагирал неприятно, оставил си негови чемерета и си тръгнал, като не взел екземпляр от заповедта и не се подписал на същато. Излага, че поради това се подписали той и колегата му ***, че С. е отказал да подпише заповедта. Твърди, че това е станало на 02.04. Обяснява, че когато стане някакъв инцидент или авария в чужбина, водачът трябва да представи някакви
документи, но не
знае дали е представил такива
Въз основа на изложената фактическа
обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
По предявеният иск с правно основание чл. 128 т.2, вр. чл.242, ал.1 КТ.
За успешното провеждане на предявения иск в тежест на
ищецът е да установи: факта, че между него и ответника е възникнало валидно
трудово правоотношение, по силата на което е заемал длъжността „шофьор”; че
през претендирания период от време е полагал труд по силата на последното и, че
в процесния период ищецът реално е положил труд в посочения обем; както и размера на договореното между страните
месечно трудово възнаграждение.
В тежест на ответника
е да докаже положителни
факти, от които черпи благоприятни за себе правни последици – да установи
точното във времево и количествено отношение изпълнение на задължението си за
плащане на трудовите възнаграждения, ако се докаже реалното полагане на същия.
Не е спорно по делото и
се установява от приетите по делото писмени доказателства, че между ищеца и ответника през процесния
период е възникнало валидно трудово правоотношение по силата на сключен трудов
договор. Не е оспорено от работодателя и се установява от събраните по делото
гласни доказателства, които съдът кредитира, като обективни и безпротиворечиви,
че в процесния период ищецът е полагал труд при ответника, като е изпълнявал
трудовите си функции.
Спорно по
делото е дали на ищеца се дължат претендираните от него суми.
От
заключението на вещото лице по ССЕ, неоспорено от страните по делото се
установява, че на ищецът няма неизплатено ТВ, дори напротив същият има да връща
на дружеството сума. Поради установяване на недължимост та ТВ на ищецът в
предвидения в закона срок е релевирал възражение, че представената вноска бележка е с невярно
съдържание.
Приетата по делото вноска бележка представлява частен свидетелстващ документи когато удостоверява неизгодни
за издателя си факти, той се ползва и с материална доказателствена сила, т. е.
има доказателствено значение за стоящите вън от него факти, до които се отнася
удостоверителното изявление. За установяване истинността на съдържанието на вносната
бележка, а именно: плащане на процесната сума съдът приема, че нейната истинност и плащането на същите се установи
с изслушаната по делото ССЕ. Заключението на ВЛ е категорично, че на ищецът са
изплатени всички дължими суми както за ТВ по ТД, така и за командировъчни.
Поради
изложеното искът като неоснователен следва да бъде отхвърлен.
По предявеният
иск с правно основание чл.352, т. 6 КТ.
Ищецът следва да установи: факта, че между него и ответника
съществува валидно трудово правоотношения и, че през процесния период не е
допускан до работа.
В тежест
на ответника е при установяване на
горните обстоятелства да докаже, че през периода, в който ищецът твърди, че не
е допускан до работа ТПО на същия е било прекратено.
По делото
не е спорно, а и се установява от представените по делото писмени
доказателства, че от април 2020 г. ищецът не е осъществявал трудова дейност при
ответника.
Спорно по
делото е дали ищецът през процесния период се е намирал в ТПО с ответника или
дали същият не е допускан до работа, поради факта, че ТПО му е прекратено.
Спорно е и дали на ищецът е правен опит да му бъде връчена процесната заповед.
Съдът намира, че следва да се приеме за доказано връчване на
заповедта за уволнение при условията на отказ, тъй като отказът да се получи
същата е удостоверен с подписите на двама свидетели, които свидетели
потвърждават отказа да се получи същата и в проведеното по делото о.с.з.
Що се отнася до възражението на ищеца, че същият не е бил в
дружеството, тъй като се е намирал под задължителна карантина, то твърденията
му останаха недоказани. Няма пречка въпреки поставената му карантина същият да
е отишъл до работодателя си, за да предаде поверения му камион и да даде
направените от него отчети, каквато е и била практиката в дружеството.
Поради изложеното съдът намира, че ищецът не е допускан до
работа, тъй като ТПО е било прекратено и като такова след тази дата не следва
да му се зачита никакъв трудов стаж при ответника. Поради изложеното искът като
неоснователен следва да бъде отхвърлен.
По иска с правно основание чл.59 ЗЗД
Ищецът
следва при условията на пълно и главно
доказване, да докаже: твърденията си за даването на
имуществена облага, без да е налице правно основание за това, наличие на обедняване от негова страна, изразяващо се
в намаляване на имуществото му или в невъзможност същото да бъде увеличено,
конкретния размер на посоченото намаляване, наличие на обогатяване в
патримониума на ответника /изразяващо се в реално увеличаване на имуществото му
или в спестени средства от страна на същия/, размер на обогатяването, както и,
че посоченото имуществено разместване произтича от един и същ факт или група от
факти.
Съответно
в тежест на ответника по делото е да
установи всички наведени от него положителни правоизключващи и правопогасяващи
възражения по исковете, от които черпи благоприятни за себе си правни
последици, вкл. и, че е налице основание за имущественото разместване.
По делото не е спорно, а и е се установява от приобщените по
делото доказателства, че ищецът е изтеглил на 29.03.2020 г. от
сметката си на два пъти сумата от по 700,00 румънски леи, равняващи се на
573,34 лева. По делото не са представени обаче каквито и да е доказателства,
които да обосноват извод, че същата сума е разходвана за поправката на камиона.
Поради изложеното и доколкото по делото не е установено по несъмнен начин, че
ответникът се е обогатил за сметка на ищеца иска като неоснователен следва да
се отхвърли.
С оглед изхода на спора
на ответника се дължат разноски в размер на 580 лева на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от С.Г.С., ЕГН **********, с постоянен адрес ***
срещу „БИ ЗЕТ ЕН ЛОДЖИСТИК“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от *** иск с правно основание чл. 128 т.2, вр. чл.242,
ал.1 КТ с искане да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца
сума в общ размер на 2200,00 евро, представляваща неплатено трудово
възнаграждение за м. март 2020 г., като неоснователен
и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от С.Г.С., ЕГН **********, с постоянен адрес ***
срещу „БИ ЗЕТ ЕН ЛОДЖИСТИК“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от *** иск с правно основание чл.352, т. 6 КТ с искане да му се признае времето от 10.04.2020 г. до
окончателното решаване на спора за трудов стаж, като неоснователен
и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от С.Г.С., ЕГН **********, с постоянен адрес ***
срещу „БИ ЗЕТ ЕН ЛОДЖИСТИК“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от *** иск с правно основание чл.59 ЗЗД за осъждане на ответника да му заплати сумата от 350 евро, представляваща личен
разход от ищеца в полза на ответника във връзка с ремонт на камион, собственик на ответника,
като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА С.Г.С., ЕГН **********, с
постоянен адрес *** да заплати на „БИ
ЗЕТ ЕН ЛОДЖИСТИК“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от *** сума в размер на 580,00
лева, представляващи сторените по делото разноски, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ПлОС в
двуседмичен срок, считано от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: