№ 127
гр. Стара Загора, 17.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, XIII–ТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Женя И.
при участието на секретаря Невена И.
като разгледа докладваното от Женя И. Гражданско дело № 20225530104857
по описа за 2022 година
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124,
ал.1 ГПК във връзка с чл. 439 ГПК.
Ищцата М. И. Д. твърди в исковата си молба, че съгласно изпълнителен
лист от 20.02.2015 г., издаден по ч. гр.д. № ***** г. по описа на PC – Стара
Загора, била осъдена да заплати на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД
гр. Стара Загора, сумата в размер на 1032,21 лева главница и законна лихва от
05.01.2012 г. до изплащане на вземането, 126,93 лева лихва, считано от
03.05.2012 г. до 29.10.2014 г. за неизпълнено задължение по договор за
доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода за периода 03.05.2012
г. до 29.10.2014 г. по партида № ******, както и сумата 385 лева разноски по
делото.
Твърди още, че от момента на издаване на изпълнителният лист до
началото на м. октомври 2022г. кредиторът не бил предприел спрямо нея
действия за принудително събиране на вземането, нито други действия, с
които давността да била спирана или прекъсвана. В средата на месец
октомври 2022 г., получила покана за доброволно изпълнение от ЧСИ – Г. И.
за общата сума от 2950,75 лева, включваща сумата 156,93лева неолихвяема
сума в размер 1032,21 лева главница и законна лихва от 05.01.2012 г. до
1
изплащане на вземането, 811,64 лева лихва, 256,97 лева в полза на ЧСИ – Г. И.
и 426 лева други суми дължими по делото.
Ищцата счита, че давностният срок за събиране на вземането бил
изтекъл. Общо правило било, че давностният срок започвал да тече с влизане
в сила на съдебното решение, когато вземането било установено със съдебно
решение. Описаните по – горе задължения били се погасили по давност още
преди образуване на изпълнителното производство пред ЧСИ, тъй като
изпълнителният лист бил издаден на 20.02.2015 г. Давността била започнала
да тече от тази дата, не била спряна или прекъсната и изтекла на 20.02.2020 г.
Към момента на образуване на изпълнителното дело била изтекла общата
погасителна давност от 5 години и погасена по давност възможността за
принудително изпълнение на вземанията, поради което образуваното
изпълнително дело следвало да бъде прекратено.
Искането до съда е да постанови решение, с което да установи по
отношение на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, гр. Стара Загора, че не
съществувало право на принудително изпълнение спрямо ищцата за общата
сума от 2950,75 лева, включваща сумата 156,93 лева неолихвяема сума,
1032,21 лева главница и законна лихва от 05.01.2012 г. до изплащане на
вземането, 811,64 лева лихва, 256,97 лева в полза на ЧСИ – Г. И. и 426 лева
други суми дължими по образуваното изп. д. № 20227650403055 по описа на
ЧСИ – Г. И., поради изтекла погасителна давност, както и да обезсили
издаденият изпълнителен лист от 20.02.2015 г., издаден по ч.гр.д. № ***** г.,
по описа на PC – Стара Загора. Претендира направените по делото разноски.
В законоустановения срок по чл.131 ГПК е постъпил отговор от
ответното дружество „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, гр. Стара
Загора, в който се излагат следните съображения относно неоснователността
на предявения иск:
Не се оспорва факта, че на 20.02.2015 г. по ч.гр.д. № ***** г. по описа на
Районен съд – Стара Загора бил издаден изпълнителен лист, с който ищцата
била осъдена да заплати на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД сумите:
1032, 21 лева за главница, заедно със законната лихва от 05.01.2015 г.
до изплащане на вземането;
126, 93 лева лихва, считано от 03.05.2012 г. до 29.10.2014 г. за
неизпълнено задължение по договор за доставка на питейна вода и
2
отвеждане па канална вода за периода от 03.05.2012 г. до 29.10.2014 г. по
партида № ******;
385 лева – разноски по делото;
Твърди се в отговора още, че ответното дружество не било предприело
действия по принудително събиране на задължението по изпълнителния лист,
тъй като ищцата, макар и с известно закъснение, била започнала доброволно
изпълнение, чрез заплащане на същото на вноски, както следва:
на 18.06.2018 г. били внесени 100 лева;
на 20.06.2018 г. били внесени 100 лева;
на 28.06.2018 г. били внесени 60 лева;
на 13.07.2018 г. били внесени 100 лева;
на 10.09.2018 г. били внесени 65 лева;
на 17.10.2022 г. били внесени 344,50 лева;
Плащанията били извършвани в брой, на касата, на ответното
дружество. Това било станало без срещу нея да е било образувано
изпълнително производство. Такова е било образувано през 2022г., поради
спиране на плащанията. Така извършените плащания били посочени в
молбата за образуване на изпълнително дело № ***** г., по описа на ЧСИ – Г.
И., като с тях било намалено вземането по изпълнителния лист. И.д. №
*****г., по описа на ЧСИ – Г. И. било образувано на 29.09.2022 г. На
14.10.2022 г., ищцата отново извършила доброволно плащане, като подала и
молба до съдебния изпълнител, с която молила да се спре принудителното
изпълнение по изпълнителното дело и прилагала банков документ за внесени
600 лева, представляващи 20 % от цялото задължение. Това плащане било
отразено по изпълнителния лист, като 344,50 лева от него били преведени на
взискателя „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД от съдебния изпълнител
на 17.10.2022 г.
Предвид изложеното по – горе счита, че към датата на образуване на
и.д. № *****г. по описа на ЧСИ — Г. И., 29.09.2022 г., погасителната давност
по отношение на вземането по издадения изпълнителен лист по ч.гр.д. №
******* г., по описа на Районен съд – Стара Загора не била изтекла. Същата
била прекъсната за последен път на 10.09.2018 г. с извършеното плащане от
страна ищцата в размер на 65 лева. От прекъсването на давността започвало
да тече нова давност, която в случая била пет години, тъй като вземането
3
било съдебно признато. Погасителната давност следвало да изтече на
10.09.2023 г.
Затова моли иска да бъде отхвърлен като неоснователно. Претендира
разноски.
В съдебно заседание ищцата, чрез процесуалния си представител,
поддържа исковата молба по изложените в нея доводи. Не оспорва
извършените от нея частични плащания.
В съдебно заседание ответното дружество, чрез процесуалния си
представител, поддържа отговора по направените в него възражения.
При така установеното от фактическа страна, съдът, от правна
страна, намира следното:
По делото не е спорно, че въз основа на влязла в законна сила заповед
по чл. 410 ГПК от 06.01.2015г. за изпълнение на парично задължение по ч. гр.
дело № ***** г. по описа на Районен съд – Стара Загора, е издаден
изпълнителен лист на 20.02.2015 г. (приет като писмено доказателство по
делото), с който М. И. Д. е осъдена да заплати на „Водоснабдяване и
канализация“ ЕООД, гр. Стара Загора, сумата в размер на 1032,21 лева
главница и законна лихва от 05.01.2012 г. до изплащане на вземането, сумата
в размер на 126,93 лева - лихва, считано от 03.05.2012 г. до 29.10.2014 г., за
неизпълнено задължение по договор за доставка на питейна вода и отвеждане
на канална вода за периода 03.05.2012 г. до 29.10.2014 г. по партида №
******, както и сумата 385 лева - разноски по делото.
По делото не са спорни и извършените от ищцата плащания, с които е
погасявала частично горепосоченото задължение (видно и от представените
дубликати на касови бонове за плащане), както следва:
на 18.06.2018 г. - 100 лева;
на 20.06.2018 г. - 100 лева;
на 28.06.2018 г. - 60 лева;
на 13.07.2018 г. - 100 лева;
на 10.09.2018 г. - 65 лева.
Видно от приложеното изпълнително дело № *****г. по описа на ЧСИ
Г. И., същото е образувано на 29.09.2022г. по молба на „Водоснабдяване и
канализация“ ЕООД, гр. Стара Загора, с която е направено искане за налагане
на възбрана върху недвижим имот и запор на движими вещи и банкови
4
сметки на длъжника – ищца в настоящото производство. Наложени са запори
на трудовото възнаграждение и банковите сметки на М. Д. и е насрочен опис
на недвижим имот, поради което на 14.10.2022 г. М. Д. доброволно е внесла
по изпълнителното дело сумата от 600 лева. След което изпълнението по
изпълнителното дело е спряно по силата на издадена от съда обезпечителна
заповед, с която е наложена тази обезпечителна мярка.
При така установеното от фактическа страна, съдът, от правна
страна, намира следното:
Съгласно наложилата се съдебна практика ( в т.ч. и не само определение
№ 214/15.05.2018г. по ч.гр.д. № 1528/ 2018 г. на ВКС) влязлата в сила заповед
за изпълнение установява с обвързваща страните сила, че вземането
съществува към момента на изтичането на срока за подаване на възражение и
следователно установените с нея вземания се погасяват с петгодишна
давност. В конкретния случай вземанията, предмет на настоящото
производство, касаят вземания по договор за кредит, поради което и само на
това основание приложение намира петгодишния давностен срок.
Съгласно чл. 439, ал. 2 ГПК искът на длъжник за оспорване на
вземането по изпълнителен лист, може да се основава само на факти,
настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което
е издадено изпълнителното основание. Както бе отбелязано в случая,
изпълнителното основание е влязла в сила заповед за изпълнение и при липса
на данни за по-ранна дата на влизане в сила на заповедта, съдът приема, че
това е датата на издаване на изпълнителния лист – 20.02.2015 г.
За да се извърши преценка дали вземането е погасено по давност, следва
да се съобрази дали и кога е била прекъсната давността по отношение на
процесните вземания.
Съгласно чл. 116, буква „б“ ЗЗД давността се прекъсва с признаване на
вземането от длъжника, за какво се приема извършеното от него частично
плащане на задължението.
Съгласно чл. 117 ЗЗД от прекъсването на давността почва да тече нова
давност.
Следователно в случая петгодишната давност, започнала да тече от
20.02.2015г. е била прекъсната за пръв път на 18.06.2018 г., когато е било
извършено първото частично плащане, като от дата 18.06.2018г. е започнала
5
да тече нова петгодишна давност, прекъсвана неколкократно, като на
10.09.2018 г. е било извършено последното доброволно плащане преди
образуване на изпълнителното дело, и от 10.09.2018 г. е започнала да тече
нова петгодишна давност.
Съгласно чл. 116, б“в“ ЗЗД давността се прекъсва с предприемане на
действия за принудително изпълнение. Съгласно задължителните разяснения
по т.10 от ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС „давността се
прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е
поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен
изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ):
насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или
вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на
пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на
парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.
Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва
давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по
изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на
всяко действие за принудително изпълнение.“
Следователно, считано от 10.09.2018 г. до датата на подаване на
молбата за образуване на изпълнително дело с посочване на изпълнителен
способ през 2022 г. не е била изтекла петгодишната давност и от 29.09.2022г.
е започнала да тече нова петгодишна давност.
Предвид гореизложеното следва, че процесните вземания не са
погасени по давност и че предявеният иск следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът следва
да бъде осъдена да заплати на ответника направените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
6
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. И. Д., ЕГН **********, с адрес:
*****************, против „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Стара Загора,
ул. „Христо Ботев” № 62, иск за признаване за установено, че М. И. Д. не
дължи на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД общо
сумата в размер на 2950,75 лева, включваща сумата 156,93 лева
неолихвяема сума, 1032,21 лева главница и законна лихва от 05.01.2012 г. до
изплащане на вземането, 811,64 лева лихва, 256,97 лева – разноски в полза на
ЧСИ – Г. И., по изпълнително дело № ***** г. по описа на ЧСИ Г. И.,
образувано въз основа на изпълнителен лист от 20.02.2015 г., издаден по ч. гр.
дело № ***** г. по описа на Районен съд – Стара Загора, поради това че тези
вземания са погасени по давност, като неоснователен.
ОСЪЖДА М. И. Д., ЕГН **********, с адрес: *****************, да
заплати на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Стара Загора, ул. „Христо
Ботев” № 62, сумата в размер на 600 лева, представляваща направените по
делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред ОС - Стара Загора в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
7