Р Е
Ш Е Н
И Е №
31
гр. Силистра, 10.04.2020 г.
В
И М Е
Т О Н А
Н А Р
О Д А
Административен съд
гр.Силистра, в открито съдебно заседание на двадесет и седми февруари, две
хиляди и двадесета година, в състав - Павлина Георгиева-Железова, при участието
на секретаря Румяна Пенева разгледа докладваното от съдията АД № 324/2019 г. по
описа на Административен съд Силистра, и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по чл. 68
от Закона за защита от дискриминацията (ЗЗД) във връзка с
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
С оспорения акт – решение
№ 538 от 28.10.2019 г. Комисията за защита от дискриминацията е установила,че Г.К.Х.,
в качеството на учител, е осъществила дискриминация под формата на тормоз по
признака „лично положение“ по отношение на малолетния Т. Х. и е наложила глоба
на уличеното лице в размер на 250 лева на основание 78, ал.1 от ЗЗД. Съдебното
производство е образувано по жалба на санкционираното лице, чрез адв.Ч., с
релевирани доводи за:
- нарушения на материалния
закон - липса на фактическия състав на дискриминация;
- съществени нарушения на
процесуалните правила - недопустимо административно производство поради:
= непредставяне, респ.
несъбиране на удостоверителен документ за правоотношението - родител-дете;
= непредставяне в административното
производство пред Комисията на пълномощно, удостоверяващо представителната
власт на лицето, посочил се като баща на детето Т. и осъществил процесуално представителство
пред административния орган;
Претендира се за отмяна на
решението и за присъждане на разноски.
Ответникът – КЗД, чрез
процесуален представител, юридически правоспособен служител Д.М., поддържа
неоснователност на жалбата и възразява за прекомерност при надвишаване на
минимално предвидения адвокатски хонорар.
Заинтересованото лице В.Х.,
в качеството на майка и законна представителка на Т. Х., не се явява и не
ангажира становище по жалбата;
Заинтересованото лице - Детска
градина „Щастливо детство“, в което работи санкцинираната учителка, чрез
писмена молба счита, че жалбата не я засяга пряко и не взема становище по
същество на предмета на спора.
Заинтересованото лице
община Дулово не се представлява и не ангажира становище по жалбата.
Силистренският
административен съд, въз основа на събраните по делото доказателства, намира,
че жалбата е подадена от надлежна страна в срок и е процесуално допустима, а
разгледана по същество е основателна.
С обжалваното решение КЗД
е приела за установено че Г.К.Х., в качеството на учител, е осъществила пряка
дискриминация под формата на „тормоз“ чрез ползване на образователен метод “повишаване
на тон над възприетия за обичайното равнище“, което е счетено за дискриминация
по признак „лично положение“ по отношение на малолетния Т. Х. .
Като мотиви КЗД е извела
следните съображения:
„Фактическият състав
на „тормоз“ в случая включва:
- изпълнително
деяние- неприемливи образователни и възпитателни методи-повишаване на тон, крясъци
и викове, когато децата в групата не се справят с поставената задача или
ситуация и отказват да учат;
- защитен признак по
чл.4, ал.1 от ЗЗДискр., в случая признакът е „лично положение“;
- цел или резултат -
накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебна, обидна или
застрашителна среда, в случая е накърнено достойнството на детето Т. чрез
прилагане на неприемливи образователни и възпитателни методи в присъствието на
цялата група;
- причинно-следствена
връзка между тях - налице е, тъй като в резултат на изпълнителното деяние,
което е накърнило достойнството на друго лице, е създадена обидна среда спрямо
това лице.“ (л. 183-гръб)
Административното
производство е било образувано чрез сигнал на майката на детето Т., посещаващо
втора група в Детска градина „Щастливо детство“ - Дулово, до КЗД с приложено
доказателство - жалба от 1/3 част от родителите на децата от групата на
учителката К. с оплаквания за неприемливо повишаване на тон спрямо децата в групата,
водещо до стресиране на децата. При инициираната по-късно анкета в хода на
извършваните проверки от Регионалния инспекторат по образование-Силистра спрямо
31 родители на децата, посещаващи групата на Г-жа К., било установено, че 76,67
% -от тях не подкрепят оплакванията в цитираната по-горе жалба като не се
чувстват „застрашени“ от методите на санкционирания учител. ()
В съдебно заседание от
гласните доказателства се установява, че към процесния период от 8 учители,
работещи в детското заведение, само Г-жа Х. ползва „мултимедия“ в процеса на
обучението, а в проведения областен регионален конкурс за рецитал на тема „З-ти
март“ Детската градина, представена от Г-жа К., е спечелила призово първо място
от десетина участника за съответната възрастова група (л. 236)
В административното
производство съставът на КЗД се е формирал от 5-членове с оглед заявените
повече от един защитени признака по чл.4 от ЗЗД.
Било е проведено открито
заседание с обезпечена възможност за участие на заинтересованите лица и
събиране на относимите по предмета на преписката доказателства.
Въз основа на събраните по
делото доказателства и установените факти, съдът извежда следните правни
изводи:
Основната цел и защитаван
легален принцип чрез Закона за защита от дискриминация е забрана неравенството
в третиране, в зависимост от защитени
признаци по чл.4 от ЗЗД, един от които е и „лично положение“.
Фактическият състав на
дискриминация по смисъла на чл.4, ал.1 от ЗЗД в процесния случай съставлява:
разлика в третирането на детето Т. от страна на учителката К. , която разлика е
на основата на защитен признак „лично положение“ и причинно-следствена връзка
между защитения признак и по-неблагоприятното третиране на детето.
Законодателят не е
дефинирал терминът „лично положение“. Съдържанието му се извежда при всеки
отделен конкретен случай, но общовалидно е идентифицираното му с обективни
белези, характеризиращи конкретно определена личност, предполагаема жертва на
дискриминация. Става дума за „личното“, а не „общото“ или „групово“ положение
на детето като правен субект, което лично положение го отличава спрямо
останалите деца в групата. Няма пречка значителна част от децата в групата да
притежават обективни признаци за „лично положение“, които да съвпадат помежду
си, но тези признаци следва да са конкретизирани и да отличават тази част от
групата от останалата, за да са налице предпоставка за различно третиране (решение
№ 5575 от 24.10.2012 по адм.дело № 900/2012 г. на АС-София град.)
В процесния случай
административният орган не е посочил в какво се състои разликата в третирането
на детето Т. спрямо останалите деца в групата. Ако се приеме, че изпълнителното
деяние е повишаването на тона, то това деяние не е било адресирано индивидуално
до Т., а към всички деца от конкретната ситуация, без учителката да отправя
вербални послания, основани на неидентифицирани личностни обективни белези на Т..
При това положение липсва изискуемото се различно третиране.
Ако се приеме, че
административният орган е възприел „правото на образование“ за личностен белег
на детето, т.е. за защитен признак „лично положение“, то следва да се отбележи,
че правото на образование или отношението към това право не съставлява
обективен, характеризиращ белег, присъщ на Т., който да го отличава от
останалите деца в групата.
В обобщение, настоящият
състав на съда приема, че в оспореното решение не са конкретизирани елементи от
фактическия състав за дискриминация по смисъла на чл.4, ал.1 от ЗЗД във връзка
с § 1, т.1 от ДР на ЗЗД, а именно -
разлика в третирането, основана на обективни, характеризиращи Т. белези, обосноваващи
засегнат защитен признак „лично положение“. Липсва предмет на доказване. Предвид
изложеното, постановявайки оспореното решение, установяващо закононарушение по Закона
за защита от дискриминация, административният орган е нарушил материалния закон
, което налага отмяната му.
В подкрепа на изложените
по-горе съждения е относима и цитираната съдебна практика: Р № 691 от
22.03.2018 г. по адм. дело № 7460/2017 г. на ВАС; Р № 11900 от 10.10.2017 г. по
адм.дело № 4979/2016 г. на ВАС;Р № 1225 от 24.01.2012 г. по адм.дело № 4036 /
2011 г. на ВАС;Р № 5598 от 18.04.2012 г. по адм.дело № 1323 / 2012 г. на ВАС;
Оспореното
решение е постановено от компетентен колективен орган – 5-членен разширен
състав на Комисия за защита от дискриминация предвид заявените няколко защитени
признака – чл.48, ал. (3) от ЗЗД „случаите на множествена дискриминация се
разглеждат от разширен състав от петима членове.“
Не се установяват съществени нарушения на процесуалните правила.
Неоснователно е оплакването за недопустимо административно
производство поради непредставяне на доказателство към жалбата по чл.50, т.1 от ЗЗД за законното представителство на майката В.Х. спрямо малолетния Т.. ЗЗД не
поставя изискване за приложение на доказателства за представителната власт на
сигналиста като изискване за редовност на сигнала.
Възражението на жалбоподателката за липса на представителна власт
на бащата на Т. в административното производство е относимо и би могло да
обслужва интересите на ненадлежно представлявания, но не и насрещната страна. В
оперативната власт на ненадлежно представлявания е да прецени дали да
възприеме, потвърди или отрече действията на евентуално мнимия пълномощник. В
този смисъл неоснователно е оплакването на жалбоподателката за недопустимо
административно производство и в тази връзка за нищожен административен акт.
Предвид изхода на спора
основателна се явява претенцията на жалбоподателката за присъждане на разноски
в размер на 600 лева за адвокатски хонорар, удостоверени с приложените по
делото банкови извлечения (л.14, л.15).
Неоснователно се явява
възражението на процесуалния представител на ответника за прекомерност предвид
обстоятелството, че предвиденият в чл.8, ал.3 от Наредба № 1 от 2004 г. за
минималните размери на адвокатските
възнаграждения е 500 лева, а полученият хонорар от 600 лева е съответен на
подробно изложената жалба с обобщена съдебна практика, осъществено ефективно
процесуално представителство в съдебната фаза и съставяне на писмени бележки.
Воден от горното,
Силистренският административен съд
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 538 от
28.10.2019 г. на Комисия за защита от дискриминация по преписка № 20/2019 г. по
жалба на В.Х. – майка и законна представителка на Т. Х..
Решението подлежи на
обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Върховен административен съд
на Р България.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: