РЕШЕНИЕ
№ 1625
гр. Бургас, 22.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVIII СЪСТАВ, в публично заседание
на дванадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА
при участието на секретаря СТАНКА Д. ДОБРЕВА
като разгледа докладваното от НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА Гражданско дело
№ 20222120102482 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на С. Д. В., ЕГН
**********, адрес: гр. ==========, срещу М. Ц., ЕГН **********, адрес: гр. ............, за
приемане за установено спрямо ответника, че дължи на ищеца сума в размер на 5000 лева,
дължима по анекс от 25.07.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
17.02.2022 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 1522,34 лева обезщетение за
забавено плащане за периода от 17.02.2019 г. до 16.02.2022 г., за които вземания е издадена
заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 942/2022 г. на БРС.
Ищецът чрез процесуален представител твърди, че на 13.02.2015 г. В. и
брат му са продали на Т..С..Ц..– бивш съпруг на М. Ц., масивна сграда със застроена площ
от 1837 кв. м., ведно с прилежащите й 1837/1915 кв. м. ид. ч. от имот № 103020 в м. „....“,
землище на с. Р... Продавачите не са предали владението върху 400 кв. м. от сградата и 400
кв. м. от земята, които физически са били отделени с масивна стена, като са подписали
предварителен договор за покупко-продажба на тази част от имота. Ц..се е задължил да
прехвърли на В.и 400/1837 кв. м. ид. ч. от сградата и 400/1837 кв. м. ид. ч. от земята, като
обособи тази част от сградата в самостоятелен обект и да я въведе в експлоатация за своя
сметка в срок от 2 години. На 25.07.2017 г. те са подписали анекс, че наместо да се
прехвърля земята, той ще заплати на ищеца и брат му 18000 лева, по 9000 лева на всеки.
Заявителят се е снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
по ч. гр. дело № 6403/2020г. на БРС Бургас против Т..Ц..за сумата от 5000 лева, ведно с
лихвите и разноските. До момента същата не е платена. Ищецът счита, че Ц. отговаря
1
солидарно за задължението, поето от съпруга й, съобразно разпоредбата на чл. 32, ал. 2 СК.
Моли за уважаване на претенциите и присъждане на съдебно –
деловодни разноски.
Ответната страна чрез процесуален представител е оспорила
претенциите. Посочила е, че не следва да отговаря солидарно за задължения, поети от
съпруга й, като не са налице предпоставките на чл. 32, ал. 2 СК, тъй като задължението на
Ц. не е за задоволяване нужди на семейството. Евентуално е изложено възражение, че
задължението е погасено по давност. Посочено, че част от търсената сума вече е заплатена
от Ц...
Оспорен е и искът за заплащане на законна лихва, тъй като такава не се
дължи.
Моли за отхвърляне на иска и присъждане на съдебно-деловодни
разноски.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните
по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното:
Представен е нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №
65, т. I, рег. № 1443, д. № 38/13.02.2015 г., видно от който В..Д..В. и С. Д. В. са прехвърлили
на Т..С..Ц..недвижим имот, представляващ сграда със селскостопанско предназначение със
застроена площ 1837 кв. м., както и 1837/1915 кв. м. ид. ч. от недвижим имот № .....в м-ст . с.
..
На 14.02.2015 г. между същите страни е подписан предварителен
договор, съгласно който Т..Ц..в качеството на продавач се е задължил в 2-годишен срок да
прехвърли обратно на В.и собствеността върху 400/1837 кв. м. ид. ч. от придобитите
недвижим имот и сграда. Ц..се е задължил да извърши за своя сметка обособяването на тези
идеални части, като се образува самостоятелен обект с площ 400 кв. м., в това число сграда
и земя. Уговорено е, че при неизпълнение задълженията на продавача е уговорена неустойка
в размер на 18000 лева. С документ, наименуван анекс към предварителен договор за
покупко-продажба, от 25.07.2017 г. Т..Ц..е признал, че дължи на В..В. и С.В. сума в размер
на по 9000 лева на всеки от тях. Уговорено е, че на С.В. ще изпълни задължението си в
размер на 4000 лева посредством монтиране на дограма, като остава за плащане сумата 5000
лева.
С решение от 13.07.2018 г. по гр. д. № 9444/2017 г. на БРС е допуснат
развод и е прекратен гражданският брак между Т..С..Ц..и М. Ц., сключен на 22.05.2010 г.
С изпълнителен лист от 18.02.2021 г., издаден по ч. гр. д. № 6403/2020
г. на БРС Т..Ц..е осъден да заплати на С.В. сума в размер на 5000 лева неустойка, частично
от общата неустойка от 9000 лева, дължима съгласно предварителен договор от 14.02.2015
г., призната от длъжника с документ от 25.07.2017 г., сумата от 1522,22 лева лихва за
периода от 15.10.2017 г. до 14.10.2020 г., ведно със законната лихва върху сумата от 5000
лева, начиная от 15.10.2020 г. до изплащане на вземането.
2
Събрани по делото са гласни доказателства. Свидетелят С..– майка на
ответника, е посочила, че от м. февруари 2016 г. дъщеря й и Т..Ц..са разделени, като тогава
той е напуснал семейното жилище и е изнесъл вещите си. Не е полагал никакви грижи за
децата и семейството си, не е заплащал издръжка, не е помагал финансово на съпругата си.
От момента на фактическата раздяла не е търсил нито съпругата си, нито децата.
Предявеният иск е с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД по реда на чл.
422 ГПК.
При така обсъдените доказателства настоящият състав на Бургаския
районен съд намира предявения иск за неоснователен.
Ищецът обосновава иска си с твърдение, че предварителният договор, с
който Ц..е поел задължение за прехвърляне на недвижим имот, неизпълнението на което
води до дължимост на неустойка, е сключен по време на брака му с М. Ц., поради което тя
отговаря солидарно с него и дължи заплащане на неустойката, предвидена в договора,
съответно призната за дължима с „анекс“ от 25.07.2017 г.
По отношение на действието на предварителния договор, сключен от
един от съпрузите, без участието на другия, с недвижим имот, притежаван в режим на
съпружеска имуществена общност, е постановена трайна практика на ВКС. Например с
Решение № 87 от 12.6.2020 г. по гр. д. № 4051/19 г. на IV гр. о. на ВКС е прието, че
предварителният договор не е акт на разпореждане с право на собственост.
Предварителният договор с имущество – СИО има само облигационен характер,
представлява само обещание за продажба, като задълженията, поети с него, обвързват само
сключилия го съпруг. В случая няма данни по делото М. Ц., която е била съпруга на
Т..Ц..както към момента на придобиване на имота, така и по време на сключване на
предварителния договор, да е участвала в сделките и да е уведомена за сключването им. Тя
не се е подписала под предварителния договор за прехвърляне на имота, съответно не е
поела задължение за прехвърлянето му, при неизпълнение на което да възникне
задължението й за заплащане на неустойка. Поради това и съдът намира, че не е възникнало
основание за дължимост на търсената от нея сума, доколкото същата не е страна по
договора, в който е предвидено изпълнение на задължения от страна на съпруга й. В случая
не е приложима и разпоредбата на чл. 32, ал. 2 СК, на която се позовава ищецът, поради
вида на признатото задължение. Съгласно сочения текст на закона „съпрузите отговарят
солидарно за задълженията, поети от двамата или от единия от тях за задоволяване на нужди
на семейството“. Тази разпоредба е приложима само за задължения, свързани с взета в заем
сума от единия съпруг, за закупуване или запазване на общ имот. Когато едно парично
задължение е поето от единия съпруг, солидарната обвързаност за другия възниква по
силата на законовата презумпция, че взетата в заем сума се използва за задоволяване нужди
на семейството. Задължението за прехвърляне на недвижим имот обаче не се включва в
цитираната разпоредба, съответно признанието на Ц.., че дължи на В. сума в размер на 5000
лева във връзка с неизпълнение на сключен между страните предварителен договор, изобщо
3
не може да се приеме, че е за задоволяване нужди на семейството. Действително
придобитият от Ц..недвижим имот е станал СИО, тъй като е закупен по време на брака,
съответно Ц. е съсобственик на имота след развода. Задължението, признато от Ц..обаче, не
удовлетворява семейна нужда, тъй като същият сам не е изпълнил поетото с предварителния
договор задължение за прехвърляне на имот, съответно за него е възникнало задължение да
заплати неустойка за неизпълнение. Ето защо съдът намира, че задължението на Т..Ц..към
ищеца е за негов личен дълг.
На следващо място и за пълнота следва да се отбележи, че
предварителният договор, по който се е задължил Т..Ц.., е нищожен поради липса на
съгласие. Текстът на чл. 19, ал. 2 ЗЗД изрично посочва необходимостта от включване в
предварителния договор на съществените уговорки за сделката. Съдебната практика приема,
че съществените елементи, които трябва да фигурират в предварителния договор като
минимално определяне на съдържанието му, са клаузи, индивидуализиращи предмета,
цената, срока за снабдяване на купувачите от продавачите с нотариален акт и срока за
заплащане на пълната продажна цена (в този смисъл напр. Решение № 1023 от 28.10.1998 г.
по гр. д. № 792/1997 г. на ВКС, II г. о., Решение № 670/05.12.2008 г. по т. д. № 298/2008 г. на
ВКС, II т. о., Решение № 56/19.02.2016 г. по гр. д. № 5040/2015 г. на ВКС, IV г. о.). В случая
в процесния предварителен договор не е посочена цена за прехвърляне на имота, поради
което и предварителният договор, с който Ц..е поел задължение за прехвърляне на имот, е
нищожен – обстоятелство, за което съдът следи и служебно.
Поради изложените доводи съдът намира, че искът е неоснователен.
На ответника се дължат сторените от него разноски в размер на 600
лева за адвокатско възнаграждение.
Поради изложените аргументи Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на СВ. Д. В., ЕГН **********, адрес: гр......
срещу М. Ц., ЕГН **********, адрес: гр. ......., за приемане за установено спрямо ответника,
че дължи на ищеца сума в размер на 5000 лева, дължима по анекс от 25.07.2017 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 17.02.2022 г. до окончателното й изплащане,
както и сумата 1522,34 лева обезщетение за забавено плащане за периода от 17.02.2019 г. до
16.02.2022 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 942/2022 г.
на БРС.
ОСЪЖДА С. Д. В., ЕГН **********, адрес: гр. ...., да заплати на М. Ц.,
ЕГН **********, адрес: гр. ..., сума в размер на 600 лева (шестстотин лева) съдебно-
деловодни разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
4
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5