Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

14.05.2021

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен

Съд

Състав

На

14.04

Година

2021

В открито заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

Членове

Виктор Атанасов Мария Божкова

Секретар

Мелиха Халил

Прокурор

Росица Георгиева

като разгледа докладваното от

Ангел Момчилов

КА

дело номер

33

по описа за

2021

година.

 Производството е касационно по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Депозирана е касационна жалба от кмета на община Черноочене, действащ чрез пълномощника адв.М.С., против Решение № 260116/01.12.2020 г., постановено по а.д. № 1088/2019 г. по описа на Районен съд – Кърджали. С цитираното решение е отменен отказ на кмета на община Черноочене, материализиран в писмо с изх. № 24-00-151/19.06.2019 г., адресиран до началника на ОС „Земеделие“ – Черноочене, за издаване на скица и удостоверение по чл. 13, ал. 4, 5 и 6 от ППЗСПЗЗ, за поземлен имот/ПИ/, намиращ се в ***, местност „***“ с площ 1дка, собственост на наследниците на Б.Ю.Ю., който имот попада в ПИ с идентификатор *** по КК на землището на ***. Съдът е задължил кмета на община Черноочене да издаде скица и удостоверение за процесния поземлен имот и е върнал административната преписка по изготвения помощен план с указания за одобряването му. С решението е осъден кмета на община Черноочене да заплати на Л.Б.Ю. от ***, деловодни разноски в размер на 1347.60 лв.

Касаторът счита решението за неправилно, постановено при допуснато нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на правила и необосновано.

Излага съображения, че първоинстанционният съд е приел от фактическа страна, че с изрично писмо началникът на ОСЗ - с. Черноочене, адресирано до началника на отдел „ТСУ“ при Община Черноочене, е поискал на основание чл. 13, ал. 4 от ППЗСПЗЗ да бъде предоставено служебно удостоверение и скица за имот, попадащ в урбанизираната територия на ***, съгласно Решение № *** от *** г. за възстановяването му по реда на чл. 11 от ППЗСПЗЗ, в което е посочил, че имотът се намира в местността „***“ с площ 1.001 дка, собственост на наследниците на Б.Ю. В цитираното писмо е било посочено също така, че за имота е изготвен помощен план с местонахождението на имота и същият бил представен в отдел „ТСУ“ при Община Черноочене. Съдът бил приел и обстоятелството, че с писмо изх. №24-00- 151/19.06.2019 г. на кмета на Община Черноочене е било отказано издаването на исканите документи (удостоверение и скица от техническата служба на общината) с мотив, че внесеният помощен план за ПИ в местността „***“ на наследниците на Б.Ю. бил разгледан от комисия по ЕСУТ и не бил приет, а върнат за отстраняване на следното: липса на протокол от анкетиране на местоположението на местността „***“, местоположението на имота и неговите граници , които не били подписани от собствениците на съседните имоти при опис-декларацията при внасяне в ТКЗС, липса на регистър на собствениците на имотите в местността „***“ към момента на образуване на ТКЗС и към момента на внасяне на помощния план.

Счита, че въз основа на горното районният съд, неправилно и в нарушение на материалния закон, е приел от правна страна, че от заключението по делото на вещото лице арх. Х. С. от *** по назначената СТЕ се установявало, че горепосочените недостатъци не отговаряли на действителното съдържание на изготвения помощен кадастрален план за процесния имот, защото в съдържанието на разработката се съдържали всички необходими регистри. В разработката освен това, съгласно изискванията на чл. 13 и чл. 13а били ползвани данни от наличните кадастрални планове, а за времето за влизане в ТКЗС била ползвана топографска карта, където надлежно било обозначено местоположението на имота. Според вещото лице внесеният от Л.Ю. помощен план отговарял на изискванията на чл. 13а, защото за създаването чу са били проучени всички налични кадастрални данни от настоящото време и от предходното време. Ползвани са били топографски карти, създадени най-близки до времето на влизане в ТКЗС, както и опис-декларацията, с която са били описани всички обработваеми земи на Б. Ю. и домакинството му до влизане в ТКЗС. С решението по т.З - отказ за възстановяване към преписка *** на ОС„ЗГ“ - Черноочене ясно се посочвало, че сравнявайки всички налични кадастрални земеустройствени и други планове преди образуване на ТКЗС и ДЗС, общинската служба категорично е установила, че става въпрос за имот, който в момента попада в границите на населеното място. В заключението си вещото лице категорично и обосновано сочел извод, че изготвеният и внесен от Л.Ю. помощен план безспорно установявало местоположението на процесния имот и местността, в която се намира, и съдържало изискуемите реквизити, в т.ч. и протокол от анкетиране за установяване местоположението и границите на имота на вносителите на помощният план, като това е бил „Списък на стар кадастър по собственици за ***“.

Релевира доводи, че така изведените правни изводи на съда са неправилни, тъй като изцяло се основавали на невярното заключение на вещото лице арх. Х. С., като същите не кореспондирали и с доказателствата и установените факти по делото.

В тази връзка сочи, че производството по искане за издаване на удостоверение и скица било междинно спрямо производството по възстановяването или не на правото на собственост върху имоти в границите на урбанизирана територия.

Съгласно чл. 11, ал. 1 от ППЗСПЗЗ Общинската служба по земеделие постановявала решение за възстановяване на правото на собственост върху имоти в границите на урбанизираните територии въз основа на удостоверение и скица по чл. 13, ал. 4, 5 и 6 и чл. 13а от ППЗСПЗЗ.

В ал. 2 и ал. З на чл. 11 бил посочени кои имоти и спрямо кои части от тях се провежда възстановяването. Съгласно чл. 13, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, в случаите когато се искало възстановяване на право на собственост по реда на чл. 11 /ППЗСПЗЗ/ към молбата се прилагали удостоверение и скица от техническата служба на общината със съдържание, уредено в ал. 5 и 6, вкл. с изискване да съдържат определяне на застроената част по чл. 11, ал. З и 4 и размерът на свободните площи, подлежащи на възстановяване. Застроената част, по силата на чл. 11 ал. 4 от ППЗСПЗЗ се определяла служебно от техническата служба на общината при спазване на Наредба № 7 от 2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони и на хигиенните и противопожарните норми, като решенията на техническата служба се одобрявали със заповед на кмета на общината и се обжалвали по реда на АПК.

Когато в одобрената кадастрална карта (кадастрален план) нямало данни за границите на имотите, правото на собственост върху които се възстановява по чл. 11, за установяването им се изработвал помощен план /чл. 13а ал. 1 ППЗСПЗЗ/. Предназначението на помощния план било да онагледи местоположението на бившия имот, който_не е бил_кадастрално заснет и отразен, за да може да се проведе производството по чл. 11, ал.4 от ППЗСПЗЗ и съответно да приключи реституционното производство.

От горното следвал изводът, че издаването на удостоверение и скица въз основа на помощен план по чл. 13а ППЗСПЗЗ целяло да обслужи реституционно производство, развиващо се между лица, считащи се правоимащи по чл. 11, ал. 1 ППЗСПЗЗ и съответната Общинска служба Земеделие.

Спорният по делото въпрос от значение за материалните права бил: налице ли са били предпоставките на чл. 13, ал. 4 ППЗСПЗЗ за издаване на документи, от значение за приключване на реституционна процедура пред ОбС Земеделие с. Черноочене, а именно — скица и удостоверение за имот, представляващ бивша нива с площ от 1.000 дка в местността „***“.

В тази връзка счита за необходимо, че следвало да се посочи, че с Искане с вх. № 94-00- 1527/30.09.2016 г., подадено от Е. Ш. Ю., С. Б. Я., Л.Б.Ю., С. С. Ю., Б. Т. Б., Т. Т. Б. и В. Т. Б., в качеството им на наследници на Б.Ю.Ю., в Община Черноочене, е бил представен помощен план за нива с площ от 1.000 дка в местността „***“. С оглед на искането кметът на община Черноочене, със Заповед № 155/04.05.2010 г., Заповед № 195/10.03.2016 г. и Заповед № 628/26.10.2016 г., назначил комисия, съгласно изискването на чл. 13а, ал. 5 от ППЗСПЗЗ, която разгледала внесения помощен план, при което, видно от Протокол № 2 от 26.10.2016 г., комисията била установила, че изготвеният помощен план не отговаря на изискванията на чл. 13а от ППЗСПЗЗ, тъй като липсвал протокол от анкетиране за установяване местоположението на местността „***“, местоположението и границите на имота на вносителите на помощния план; към помощния план липсвал регистър на съседните имоти в местността към момента на образуване на ТКЗС; в помощния кадастрален план не били отразени съседните имоти съгласно опис - декларация при влизане в ТКЗС от собственика Б. Ю. Х.

Предвид констатациите, комисията единодушно приела решение за връщане на внесения помощен план на вносителите му. На 29.11.2016 г. Л.Б.Ю. бил получил от Община Черноочене внесения помощния план, състоящ се от 3 бр. папки, което обстоятелство е удостоверил чрез полагане па подпис на гърба на Искане с вх. № 94-00-1527/30.09.2016 г. При връчването, Л. не бил изложил каквито и да са възражения по решението на комисията.

Освен това, на 03.11.2016 г. Л.Б.Ю. бил получил и препис от Протокол № 2 от 26.10.2016 г., което обстоятелство удостоверил чрез полагане на подпис на гърба на горецитирания протокол.

След изтичане на близо три годишен период от това, началникът на ОСЗ -  Черноочене депозирал Писмо с изх. № АР-09-1-36/11.06.2019 г., адресирано до началника на отдел „ТСУ" при Община Черноочене, с което поискал на основание чл. 13, ал. 4 от ППЗСПЗЗ да бъде предоставено служебно удостоверение и скица за имот, попадащ в урбанизираната територия на с. Черноочене, съгласно Решение № 17/99 от 20.04.1993 г. за възстановяването му по реда на чл. 11 от ППЗСПЗЗ.

В отговор на горното писмо, кметът на община Черноочене, с процесното Писмо с изх. № 24-00-151/19.06.2019 г., бил уведомил началника на ОСЗ - Черноочене, че не може да издаде скица и удостоверение за имот в местността „***“ с площ 1.00 дка, тъй като изготвеният помощен план е върнат за отстраняване на гореописаните недостатъци, като Протокол № 2 от 26.10.2016 г., ведно с помощния план, състоящ се от 2 бр. папки, бил предоставен на Л.Б.Ю.

С оглед така развилото се административно производство пред кмета на община Черноочене, касаторът сита, че липсва правен интерес от страна на Л.Б.Ю. за обжалване на Писмо с изх. № 24-00-151/19.06.2019 г. на кмета на община Черноочене.

Обжалваното Писмо с изх. № 24-00-151/19.06.2019 г. на кмета на община Черноочене било предоставено от ОСЗ - Черноочене на жалбоподателя, на 03.07.2019 г.

Предвид гореизложеното намира, че е налице влязъл в сила мълчалив отказ на кмета на община Черноочене, постановен по Искане с вх. № 94-00-1527/30.09.2016 г., подадено от Е. Ш. Ю., С. Б. Я., Л.Б.Ю., С. С. Ю., Б. Т. Б., Т. Т. Б. и В. Т. Б.

Отделно от горното, следвало да се има предвид, че назначената комисия от кмета на община Черноочене, съгласно изискването на чл. 13а, ал. 5 от ППЗСПЗЗ, която е разгледала внесения помощен план, при която законосъобразно е установила, че изготвеният помощен план не отговаря на изискванията на чл. 13а, ал. 1, 2, 3 и 4 от ППЗСПЗЗ. Представеният по делото помощен план, в нарушение на чл. 13а, ал. 1, т. 1 от ППЗСПЗЗ, не съдържал границите и номерата на бившите имоти и в нарушение на чл. 13а, ал. 3 от ППЗСПЗЗ, не съдържал регистър на бившите имоти.

Също така, в нарушение на чл. 13а, ал. 4, т. З от ППЗСПЗЗ, границите на имот в местността „***“ с площ 1.00 дка не били установени, въз основа на анкети за създаване на регистъра на бившите имоти.

Липсата на гореописаните реквизити опорочавала представения по делото помощен план, до степен, която не позволявала идентифициране на бившия имот на Б.Ю.Ю. - наследодател на Л.Б.Ю.

Независимо от гореизложените факти и обстоятелства, първоинстанционният съд, в нарушение на чл. 13а от ППЗСПЗЗ, бил приел, че от заключението на вещото лице арх. Х. С. се установявало, че недостатъците, описани в Протокол № 2 от 25.10.2016 г. не отговаряли на действителното съдържание на изготвения помощен кадастрален план за процесния имот, защото в съдържанието на разработката се съдържали всички необходими регистри.

Счита, че заключението на експерта не можело да замести мотивите на съда. Директното позоваване на него било неправилно и в нарушение на съдопроизводствените правила. В случая, съдът не бил спазил разпоредбата на чл. 202 ГПК, а именно да обсъди заключението заедно с другите доказателства по делото, поради което бил направил необосновани правни изводи. В този смисъл сочи  Решение № 1686 от 07,02.2019 г. по а. д. № 7346 / 2018 г. на Върховния административен съд.

Излага твърдения, че заключението на вещото лице арх. Х. С. изцяло се базирало на твърденията на специалиста, изготвил помощния план, а не на неговите специални знания и умения, каквито би трябвало да притежава. От самия опис - декларация на Б. Ю. Ю., подадена пред председателя на ТКЗС, било видно, че границите на имот в местността „***“ са: Д. Б., Ю. К. и път. По делото няма нито едно доказателство от което да се установявало, какви са границите и номерата на бившите имоти и какъв е регистърът на бившите имоти. Липсвало и каквото и да е доказателство,че е била проведена анкета за създаване на регистъра на бившите имоти. Специалистът, изготвил помощния план не бил разпитал нито един свидетел, който да посочи старите реални граници на имота, представляващ бивша нива с площ от 1.000 дка в местността „***“.

Отново следвало да се има предвид, че при постановяване на обжалваното решение, пърнвоинстанционния съд не бил изградил свои правни изводи, а се бил позовал на заключението на вещото лице, което пък от своя страна се било позовало на специалиста, изготвил помощния план. Последният, видно от обяснителната записка към помощния план, се е позовал изцяло на заинтересованите наследници на Б. Ю. Ю.

С оглед това счита, че в случая изцяло била игнорирана ролята на комисията по чл. 13а, ал. 5 от ППЗСПЗЗ, като било допуснато грубо нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила.

Наред с гореизложеното, за пълнота и преценка на достоверността на заключението на вещото лице арх. Х. С., намира за нужно да се отбележи, че изготвеният помощен план, освен че не отговарял на изискванията на чл. 13а от ППЗСЗЗ, не отоговарял и на изискванията на Заповед № РД-02-14-461/26.08.2003 г., издадена на основание чл. 13, ал. 7 от ППЗСЗЗ на министъра на регионалното развитие и благоустройството. В нарушение на т. 2.7. от горецитираната заповед, помощният план представен по делото не бил изработен в цифров вид (*.CAD - формат) и графичен вид в координатна система 1970 г., Балтийска височинна система, в М 1:1000 или 1:500, в свободна разграфка. По отношение на съществуващите имоти планът не бил изработен по геодезически или фотограметричен метод в съответствие с приложения № 9 и 10 към Наредба № 14 и по точност не отговарял на изискванията на чл. 19 от Наредба № 14.

Освен това, в нарушение на т. 2.7. от горецитираната заповед, в помощният план, представен по делото, границите и номерата на кадастралните райони на съществуващите имоти, границите и номерата на имотите, застрояването в тях, изградените елементи на техническата инфраструктура и на благоустрояването и точките от геодезическата основа, не били изчертани с плътна черна линия с дебелина 0,2 mm. Това следвало от обстоятелството, че процесният имот за който се твърди, че_попадал в поземлен имот с идентификатор № ***, за който имот било отреден УПИ ***, с отредено-мероприятие „***“, попадал в терен, в който било изпълнено съоръжение, което не позволявало възстановяване на собствеността, съгласно § 1в, ал.2 от ДР на ППЗСПЗЗ, а именно корекция на дере.

Счита, че първоинстанционният съд, в случай че бил допуснал извършването на повторна СТЕ и съответно изискал преписка №*** от ОС „Земеделие" - Черноочене, каквито своевременно са били поискани от пълномощника на кмета на община Черноочене, най вероятно е щял да изгради законосъобразни изводи, че помощният план на наследниците на Б. Ю. Ю. не отговарял на законоустановените изисквания. Въпреки всички предпоставки за допускане на повторна СТЕ, съдът бил нарушил правото на защита на кмета на община Черноочене, като не е допуснал извършването на повторна СТЕ, респ. не бил допуснал и допълнителна такава.

Твърди, че наред с горното, районният съд не бил изследвал изцяло и не бил направил пълен фактически и правен анализ на всички относими и свързани с предмета на спора обстоятелства. В тази връзка не бил отчел и разграничил правомощията на мета на община Черноочене и правомощията на комисията по чл. 13а, ал. 5 от ППЗСПЗЗ. Първоинстанционният съд не бил съобразил факта, че помощният план не бил наличен в Община Черноочене, като неоправдано е задължил кмета на община Черноочене да издаде скица и удостоверение за пррцесния имот. Съдът е следвало да отчете, че е налице невъзможност от решаване на въпроса по същество, като върне преписката на административния орган за ново разглеждане и произнасяне по искането, като производството следвало да започне от етапа на разглеждане и приемане на помощния план по реда на чл. 13а, ал. 5 от ППЗСПЗЗ.

С тези пропуски на съда съществено били нарушени съдопроизводствените правила. Необсъждането, съответно незадълбоченото обсъждане на всички доказателства, в тяхната цялост се явявало процесуално нарушение, което като последица било довело и до необоснованост на решението.

Моли съда да отмени Решение № 260116 от 01.12.2020 год. на Районен съд - Кърджали, постановено по а. д. № 1088/2019 г., като остави в сила постановеният отказ на кмета на община Черноочене, обективиран в писмо с изх. № 24-00-151/19.06.2019 г., като правилен и законосъобразен.

При условията на евентуалност моли съда да отмени Решение № 260116 от 01.12.2020 год. на Районен съд - Кърджали, постановено по а. д. № 1088/2019 г. и върнете делото за разглеждане от друг състав на съда.

В съдебно заседание, чрез пълномощника адв.М.С., поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения.

Ответникът по касация – Л.Б.Ю., чрез пълномощника адв.Ч., депозира отговор по жалбата, в който излага доводи за неоснователност на касационната жалба, респ. съображения за законосъобразност и обоснованост на обжалваното решение на Районен съд – Кърджали.

В съдебно заседание, чрез пълномощника адв. М.Ч., поддържа писмения отговор и моли съда да постанови решение, с което остави в сила обжалвания акт на районния съд.

Представителят на Окръжна прокуратура Кърджали, прокурор Г., излага доводи, че касационната жалба е неоснователна и предлага решението на Районен съд - Кърджали да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Счита, че събраните по делото доказателства не установяват наличието на въведените в касационната жалба доводи за незаконосъобразност и необоснованост на атакуваното решение.

Административен съд - Кърджали, в настоящия съдебен състав, след като извърши проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и като такава е процесуално допустима.

При извършената служебна проверка за допустимост на обжалваното решение, настоящият касационен състав намира, че е налице основание за отмяната му, поради допуснато от първоинстанционния съд съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

В тази връзка производството пред Районен съд – Кърджали е образувано по изпратена по подсъдност с Определение от 127/12.08.2019 г. по а.д. № 266/2021 г. по описа на Административен съд – Кърджали, подадена жалба от Л.Б.Ю. от ***, против отказ на кмета на община Черноочене, материализиран в писмо с изх. № 24-00-151/19.06.2019 г., адресиран до началника на ОС „Земеделие“ – Черноочене, за издаване на скица и удостоверение по чл. 13, ал. 4, 5 и 6 от ППЗСПЗЗ, за поземлен имот/ПИ/, намиращ се в ***, местност „***“ с площ 1дка, собственост на наследниците на Б.Ю.Ю.

Видно от съдържанието на процесния отказ, същият е постановен по депозирано на основание чл. 13, ал. 4 от ППЗСПЗЗ искане на началника на ОС „Земеделие“ – Черноочене, за предоставяне на служебно удостоверение и скица на имот, попадащ в урбанизираната територия на землището на ***, намиращ се в местността „***“ с площ 1.00 дка, собственост на наследниците на Б.Ю.Ю. Отказът е мотивиран със съображения, че за процесния имот е бил внесен помощен план, който е бил разгледан от комисия при община Черноочене на заседание на 26.10.2016 г., при което комисията е установила, че изготвеният помощен план не отговаря на нормативните изисквания и е върнала същия за отстраняване на следните нередности: липса на протокол от анкетиране за установяване местоположението на местността „***“ и местоположението на имота на наследниците на Б.Ю.Ю. в местността; границите на имота не са подписани от собствениците/наследниците/ на съседни имоти, съгласно опис-декларация при влизане в ТКЗС; липсва регистър на собствениците на имоти в местност „***“ към момента на образуването на ТКЗС и регистър на собственици на имоти към момента на изработване на помощния план. В отказът изрично е отразено, че копие от протокола на комисията, ведно с документацията към помощния план, са били изпратени на Л.Б.Ю., при което на 29.11.2016 г. Л.Б.Ю. бил получил от общината 3 бр. папки. В законоустановените срокове не били постъпили възражения и не били отстранени забележките на комисията по помощния план и придружаващата го документация.

Видно от мотивите на обжалваното Решение № 260116/01.12.2020 г., постановено по а.д. № 1088/2020 г. на Районен съд – Кърджали, съдът е приел постановеният отказ за незаконосъобразен, излагайки следните доводи: „От заключението по делото на вещото лице арх.Х. С. от *** по назначената СТЕ се установява, че горепосочените недостатъци не отговарят на действителното съдържание на изготвения помощен кадастрален план за процесния имот, защото в съдържанието на разработката се съдържали всички необходими регистри. В разработката освен това, съгласно изискванията на чл. 13 и чл. 13а били ползвани данни от наличните кадастрални планове, а за времето за влизане в ТКЗС била ползвана топографска карта, където надлежно било обозначено местоположението на имота. Според вещото лице внесения от Л.Ю. помощен план отговоря на изискванията на чл. 13а, защото за създаването му са проучени всички налични кадастрални данни от настоящото време и от предходното време. Ползвани са топографски карти, създадени най-близки до времето на влизане в ТКЗС, както и опис-декларацията, с която са описани всички обработваеми земи на Б. Ю. и домакинството му до влизане в ТКЗС. С решението по т.3 – отказ за възстановяване към преписка *** на ОС“ЗГ“ – Черноочене ясно се  посочвало, че сравнявайки всички налични кадастрални земеустройствени и други планове преди образуване на ТКЗС и ДЗС, общинската служба категорично е установила , че става въпрос за имот, който в момента попада в границите на населеното място. В заключението си вещото лице категорично и обосновано прави извод, че изготвеният и внесен от Л.Ю. помощен план безспорно установява местоположението на процесния имот и местността , в която се намира,  и съдържа изискуемите реквизити в т.ч. и протокол от анкетиране за установяване местоположението и границите на имота на вносителите на помощния план като това е „Списък на стар кадастър по собственици за ***“.

Така по делото се установи , че процесния поземлен имот попада в имот с идентификатор ***, за който имот е отреден УПИ *** с отредено мероприятие „***“. Мероприятието, за което е отреден не е реализирано , като при това положение няма пречка имота да бъде възстановен по реда на ЗСПЗЗ. След като по делото се установи по безспорен начин, че отказа на кмета на с.Черноочене не съдържа законови основания и изготвения помощен план съответства на законовите изисквания, то поисканите скица и удостоверение по чл. 13, ал. 4-6 от ЗСПЗЗ, е следвало да бъдат издадени от Община Черноочене“.

Настоящият касационен състав намира, че в обжалваното решение не са изложени мотиви във връзка с релевантните факти за преценката относно законосъобразността на процесния отказ на кмета на община Черноочене, материализиран в писмо с изх. № 24-00-151/19.06.2019 г., адресиран до началника на ОС „Земеделие“ – Черноочене, което съставлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Решението единствено е основано на заключението на вещото лице архитект Х. С., без да са обсъдени конкретни факти и обстоятелства, обосноваващи законосъобразността на постановения отказ, предмет на производството. Именно в мотивите на съдебното решение следва да бъдат изложени фактите и обстоятелствата, които съдът е приел за установени въз основа на преценката на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение. Съобразно приетите за установени обстоятелства съдът следва да квалифицира фактите и да направи съответните правни изводи, които също следва да бъдат изложени в мотивите на решението. При мотивиране на фактическите и правни изводи на съда, същият следва да се произнесе по фактическите и правни доводи и възражения на страните, както и да обсъди събраните по делото доказателства и обоснове приемането им или изключването от доказателствения материал. Обжалваното решение не отговаря на тези процесуални изисквания за постановяването му.

Наличните по делото данни обосновават извода, че в конкретния случай се касае за имот, който е признат за възстановяване на Л.Б.Ю., в качеството му на наследник на Б.Ю.Ю., но възстановяването ще се извърши в хипотезата на чл. 11, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, тъй като имота се намира в урбанизирана територия. За да приключи производството по възстановяване на имота заявителят е бил уведомен, че следва да представи удостоверение по чл. 13, ал. 4 от ППЗСПЗЗ/л. 30 от приложеното а.д. 266/2019 на АдмС-Кърджали/. В тази връзка Ю. е поискал издаване на скица и удостоверение по чл. 13, ал. 5 и ал. 6 от ППЗСПЗЗ, при което е представил помощен кадастрален план по заявление с вх. № 94-00-1527/30.09.2016 г. Във връзка с това е налице и произнасяне от назначената комисия от кмета на община Черноочене, обективирано в Протокол № 2/26.10.2016 г., с което е върнат представения помощен план на заявителя, за изправяне на констатираните забележки. Видно от съдържащото се отбелязване към представеното копие от протокол – л. 36 от приложеното а.д. 266/2019 на АдмС-Кърджали, копие от протокола е получено от Л.Б.Ю.  на 26.10.2016 г. Няма данни и не са въведени твърдения от страна на оспорващия, че е представил коригиран помощен план или че е депозирал ново заявление за издаване на скица и удостоверение.

Безспорно е по делото, че в конкретния случай, за да бъдат издадени скица и удостоверение е необходимо да бъде изпълнена процедурата по  чл. 13а от ППЗСПЗЗ. Съгласно чл. 11, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, съответната общинска служба по земеделие и гори постановява решение за възстановяване правото на собственост върху имоти в урбанизираните територии, въз основа на скица и удостоверение по чл. 13, ал. 5 и ал. 6 от ППЗСПЗЗ. По силата на чл. 13, ал. 5 от ППЗСПЗЗ, удостоверението, издадено от техническата служба на общината, когато се иска възстановяване на правото на собственост върху имоти в урбанизираните територии, следва да съдържа: сведение, че имотът е нанесен или не е нанесен в кадастралния план на населеното място, номера и размера на имота според кадастралния план, необходимите площи за функционирането на сградите, за които се дължи обезщетение по чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ, както и размера на свободните площи, подлежащи на възстановяване (тези данни се определят по реда на чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ), информация учредено ли е право на строеж и дали строежът на законно разрешената сграда е започнал в срока по чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ и ограниченията на собствеността с посочване на основанията за това. Съдържанието на скицата е уредено в чл. 13, ал. 6 от ППЗСПЗЗ. При сравнителното тълкуване на разпоредбите на чл. 13, ал. 5 и ал. 6 и  чл. 13а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ се налага изводът, че чл. 13 се прилага в случаите, в които претендираният имот е нанесен в одобрения кадастрален план и може да бъде успешно идентифициран от техническите органи с всички данни, подлежащи на отразяване в удостоверението и скицата. Когато той не е нанесен в одобрения кадастрален план и съществуват затруднения при идентифицирането му следва да се изпълни процедурата по  чл. 13а, ал. 1, като се изработи помощен план. В него се отбелязват границите и номерата на бившите имоти наред с границите и номерата на съществуващите имоти и застрояването в тях от одобрения кадастрален план.

В настоящия случай не е спорно, че процесният имот не е нанесен в одобрения кадастрален план на с.Черноочене, поради което за индивидуализацията на заявения за възстановяване имот е необходимо изработването на помощен план по реда, предвиден в чл. 13а ППЗСПЗЗ. Без наличието на такъв план е невъзможно административният орган да определи застроената и незастроената част на имотите, нито да издаде скица и удостоверение по чл. 13 ППЗСПЗЗ, тъй като издаването на тези документи изисква точно определяне на границите на заявения за реституиране имот, в рамките на които ще се изследва както наличното застрояване или липсата на такова, така и подлежащите на отбелязване факти и обстоятелства по чл. 13, ал. 5 и ал. 6 ППЗСПЗЗ. Такова е изискването и на чл. 13а от ППЗСПЗЗ, регламентиращ хипотезите, в които, в одобрената кадастрална карта (кадастрален план) няма данни за границите на имотите, правото на собственост върху които се възстановява, какъвто е и настоящия случай. Лицата, които възлагат изработването на помощните планове по чл. 13а, ал. 1 и ал. 2, са посочени в условията на алтернативност в  чл. 13а, ал. 5, изр. 2 от ППЗСПЗЗ и това са кметът на общината – служебно или заинтересованите собственици. Няма спор по въпроса, че кметът на общината няма пряко участие при разглеждането на предложените от заинтересованите лица проекто-помощни планове и съответно, няма пряко участие при вземането на решения от комисията, нито пък е предвидено по закон, кметът на общината да одобрява или да утвърждава решенията на комисията по  чл. 13а, ал. 5 от ППЗСПЗЗ. Без приет помощен план,  имотът не може да бъде индивидуализиран и да се издадат исканите скица и удостоверение по чл. 13, ал. 4, ал. 5 и ал. 6 от ППЗСПЗЗ. Комисията по  чл. 13а, ал. 5 от ППЗСПЗЗ е органът, компетентен да разгледа предложения помощен план и да го приеме и тъй като тази комисия към община Черноочене не е постоянно действащ орган, в правомощията на кмета на общината е да назначи отново състав на комисията, да определи дневен ред и да включи отново заявление на заинтересованото/те лице/а, в случая Л.Б.Ю.,  ведно с внесения проект за разглеждане и произнасяне по същество. Ако комисията прецени, че проектът не е пълен или има други недостатъци, то заявлението се счита за нередовно и следва да укаже на заявителя, кои нередовности или неясноти следва да се отстранят, респ. кои документи липсват, а ако заявителят представи редовно заявление, комисията дължи произнасяне по същество, а не да оставя без разглеждане заявлението. Комисията има и правомощията да прецени основателността на възраженията, които евентуално постъпят от заинтересовани лица след приемането на плана в срока по чл. 13а, ал. 7 от ППЗСПЗЗ, както и да вземе решение за неговото евентуално изменение в хипотезата на чл. 13а, ал. 8 от ППЗСПЗЗ.

Постановилият обжалваното решение състав на Районен съд – Кърджали не е извършил самостоятелна преценка на относимите за спора норми на ППЗСПЗЗ, както и не е осъществил анализ на представените и релевантни към предмета на делото доказателства. Липсва каквото и да е позоваване, относно това, коя е относимата процедура в случая, наличен ли е бил към момента на постановяване на отказа, представен от Л.Б.Ю. или някой от другите наследници помощен кадастрален план за имота. В този смисъл съдът въобще не е дал отговор на възражението на пълномощника на ответника, че към датата на постановяване на отказа в Община Черноочене не се намирал помощен кадастрален план за имота, тъй като същият е бил върнат на Л.Б.Ю. още през 2016 г. в съответствие с решението на комисията по Протокол № 2/26.10.2016 г.

На следващо място, съдът не изложил мотиви относно въведените от ответника доводи, че за процесния имот е била налице започната през 2016 г., но незавършена процедура по чл. 13а от ППЗСПП, като по реда на чл. 13а, ал. 5 от ППЗСПЗЗ, назначената комисия от кмета на община Черноочене е разгледала представения от наследниците на Б.Ю.Ю. помощен план за имота, при което е констатирала непълноти в същия и е взела решение за връщането му на заявителите за отстраняване на установените нередности, което решение е материализирано в Протокол № 2/26.10.2016 г.  Безспорно е, че процесният отказ на кмета на община Черноочене е постановен по заявление на началника на ОС „Земеделие“ – Черноочене от 11.06.2019 г., депозирано по реда на чл. 13, ал. 4 от ППЗСПП, но доколкото исканото удостоверение и скица, касае един и същи имот, за който е необходимо да бъде изпълнена процедурата по  чл. 13а от ППЗСПЗЗ, то съдът е следвало да даде отговор на въведените в обжалвания отказ мотиви за постановяването му. Още повече, че в конкретния случай съставът на районния съд е назначил експертиза и е аргументирал решението си именно въз основа на заключението на вещото лице по представеният от Л.Б. помощен план, за който е налице взето решение на комисията по чл. 13а, ал. 5 от ППЗСПП, обективирано в горепосочения протокол.

И най-накрая, но не на последно място следва да се отбележи, че съдът е назначил вещо лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза, което вещо лице не е компетентно да даде заключение по поставените въпроси. В този смисъл според касационния състав е следвало за вещо лице да бъде назначено такова със специалност геодезия, а не вещо лице архитект, каквото в случая е изготвило и представило заключение по експертизата, възприето от районния съд изцяло.

Горният извод се налага от анализа на разпоредбата на чл. 13а, ал. 5, изр. 1, пр. 1 от ППЗСПЗЗ, въвеждаща изискването плановете по ал. 1 и 2 от чл. 13а, да се изработват от лица, придобили правоспособност по реда на Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР). Нормативните изисквания за лица, правоспособни да изпълняват дейности по геодезия, картография и кадастър, са уредени в глава втора, чл. 16 и сл. от ЗККИР, като за да бъде правоспособно дадено лице по геодезия, по картография или по кадастър, то следва да има завършено висше образование по геодезия с образователно-квалификационна степен магистър-инженер или призната професионална квалификация по геодезия по реда на Закона за признаване на професионалните квалификации, ако е гражданин на държава – членка на Европейския съюз, на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария – чл. 17, ал. 1, т. 1, б.„а“ от ЗКИР.

Предвид изложеното, съдът намира, че след като първоинстанционния съд е обосновал решението си със заключение на вещо лице, което не притежава нормативноизискуемата компетентност да отговори на поставените въпроси по предмета на спора, то съдът е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила, респ. постановил е незаконосъобразен акта, което е основание за отмяната му и връщането му за ново разглеждане от друг състав на районния съд.

С оглед изложеното настоящата инстанция счита, че районният съд не е изложил мотиви, в резултат на самостоятелна преценка на всички доказателствата по делото и на твърденията на страните. Липсата на формирани фактически и правни изводи относно релевантните по делото обстоятелства опорочава съдебното решение и обуславя извод за неговата неправилност, тъй като съдът дължи произнасяне по въведените от страните съображения относно законосъобразността на оспорения акт, независимо от това дали са основани на нови доказателства или на такива, които са били представени от страните по делото, съответно със жалбата и отговора на същата.

При тези обстоятелства постановеното решение се явява неправилно, като немотивирано и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила по смисъла на чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК. В случаите, когато първоинстанционният съд отменя отказа да бъде издаден индивидуален административен акт по ППЗСПЗЗ и връща административната преписка на органа със задължението да издаде същия, съдът следва да изрично да посочи основанията, поради които приема, че е налице незаконосъобразен отказ, което не е сторено в мотивите на оспореното решение. Липсата на такова произнасяне от първоинстанционния съд води до процесуална недопустимост настоящия касационен състав да се произнесе по въведените доводи в касационната жалба, тъй като произнасянето по същите за пръв път в касационната инстанция, би лишило страната от една съдебна инстанция.

По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е постановено при допусната съществено нарушение на съдопроизводствените правила - липса на решаващи мотиви по законосъобразността на оспорения отказ и изготвяне и приемане на заключение по съдебно-техническа експертиза от вещо лице, което не притежава изискуемата от закона компетентност, обосноваващи неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Кърджали, който при разглеждане на жалбата следва да извърши самостоятелна преценка на относимите за спора норми на ППЗСПЗЗ, да осъществи анализ на представените и релевантни към предмета на делото доказателства, като даде конкретни указания на страните, за кои обстоятелства по делото не сочат доказателства. Съдът следва да даде отговор на въпросите: Наличен ли е бил към момента на постановяване на отказа, представен в Община Черноочене от Л.Б.Ю. или някой от другите наследници помощен кадастрален план за имота?; Явява ли се от съществено значение за законосъобразността на оспорения отказ, обстоятелството, че за процесния имот е била налице започната през 2016 г., но незавършена процедура по чл. 13а от ППЗСПП, като по реда на чл. 13а, ал. 5 от ППЗСПЗЗ, назначената комисия от кмета на община Черноочене е разгледала представения от наследниците на Б.Ю.Ю. помощен план за имота, при което е констатирала непълноти в същия и е взела решение за връщането му на заявителите за отстраняване на установените нередности, което решение е материализирано в Протокол № 2/26.10.2016 г.?; Следвало ли е кмета на община Черноочене при вземането на решението си за постановяването на отказа, да вземе предвид представения през 216 г. помощен план за имота или да изиска от заинтересованото лице представянето на такъв, като след представянето му да назначи комисия по чл. 13а, ал. 5 от ППЗСПЗЗ? След като даде отговор на тези спорни по делото въпроси, респ. изложи доводи по конкретните възражения на страните и в случай, че допусне съдебно-техническа експертиза за преценката относно представеният от жалбоподателя помощен план през 2016 г., да назначи вещо лице със специалност геодезия.

Предвид горното следва да бъде постановено решение, с което да бъде отменено изцяло Решение № 260116/01.12.2020 г., постановено по а.д. № 1088/2019 г. по описа на Районен съд – Кърджали, като делото бъде върнато за произнасяне от друг състав на съда, съобразно дадените указания.

На основание чл. 226, ал. 3 от АПК, при постановяване на решението си районния съд следва да се произнесе и за разноските за водене на делото в касационния съд.

Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Административният съд

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 260116/01.12.2020 г., постановено по а.д. № 1088/2019 г. по описа на Районен съд – Кърджали.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на съда, при спазване на дадените в мотивите на касационното решение задължителни указания по прилагането на закона.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ:  1.

         

                                                                                       2.