№ 2848
гр. С., 18.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:НОРА ВЛ. МАРИНОВА
при участието на секретаря Е..
като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело №
20221110138204 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част II, дял I, чл. 124 и сл. ГПК.
Делото е образувано по искова молба, подадена от „Н., срещу ЗАД „Д..
Ищецът твърди, че на 26.09.2021 г. около 00:20 часа в град С., на кръгово кръстовище
на бул. „Л.“ е настъпило пътнотранспортно произшествие между лек автомобил марка „М.,
собственост на В. К., и лек автомобил „К., собственост на „Н.. Сочи, че водачът на лек
автомобил марка „М., не спазил пътен знак при навлизане в кръговото движение, указващ й
да пропусне автомобилите, преминаващи по пътя с предимство, с което е станала причина за
пътнотранспортно произшествие с лек автомобил марка „К.. Ударът настъпил между
предната част на лек автомобил „М.“ и задна дясна страна на лек автомобил марка „К.“, като
от него е била увредена дясна задна врата, десен праг и дясна степенка на лек автомобил
марка „К.. Твърди, че към момента на настъпване на ПТП по отношение на лек автомобил
марка „К.“ е имало сключена застраховка на сухопътни превози и средства, без релсови
превозни средства при Застрахователна компания „Л.. В застрахователното дружество е
била образувана щета, като били извършени два огледа на увредения автомобил, съответно
на 27.09.2021 г. и на 01.10.2021 г. Посочва, че в резултат на огледите били установени
следните увредени детайли: задна дясна врата, предпазна лайсна на задна врата, праг на
дясна врата, задна дясна лайсна степенка, дясна степенка, задна дясна врата, предпазна
лайсна на задна врата, праг на дясна врата, задна дясна лайсна степенка, дясна степенка,
горна панта на задна дясна врата, горна панта на задна лява врата, десен праг комплент,
държач на преден денсен праг, 4 гр., дясна страница: средна колона. Твърди, че във връзка с
отстраняване на щетите по автомобила, собственикът „Н. е сторил разходи в общ размер от
17404,72 лв. Посочва, че на 09.11.2021 г. е купил от Г. задна дясна врата и лайсна за задна
дясна врата за лек автомобил марка „К.“, година на производство 2007 г. за сума от 7639,02
лв., като закупените части били доставени с куриер на 31.12.2021 г. и във връзка с
доставката заплатил сумата от 35.62 лв. На 15.11.2021 г. закупил степенка/праг дясна страна;
удължение степенка/ комплекта крепежни елементи за прикрепяне и фиксиране на държани
за сумата от 5500 лева, а на 16.11.2021 г. закупил държачи за степенка/праг дясна страна и
1
горна панта задна дясна врата, за сумата от 2940,55 лв. Стойността на ремонтно-
възстановителните и бояджийски операции възлязла на 1289,53 лв. Посочва, че ЗК „Л. е
заплатил на „Н. на 01.04.2022 г. сума в размер на 5747,90 лв. във връзка с образувана щета
по процесния лек автомобил, като застрахователната сума по договора е била изчерпана,
поради предходно изплатени щети. Твърди, че лек автомобил „М., бил застрахован със
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите - полица № . с
период на валидност от 12.08.2021 г. до 11.08.2022г., прекратена на 30.11.2021 г. при
ответното дружество. Посочва, че на 26.05.2022 г. предявил претенция пред
Застрахователно акционерно дружество „Д. с молба с вх. № ., като на 16.06.2022 г.
ответникът ЗАД „Д. отказал изплащане на застрахователно обезщетение, представляващо
разликата между направените разноски за възстановяване на автомобила и изплатеното от
застрахователя по застраховка „Каско“ застрахователно обезщетение в размер на 11656,82
лв. Ето защо, предявява настоящия иск и моли за неговото уважаване, ведно със законната
лихва от датата на уведомяване на застрахователя с искане за определяне и изплащане на
застрахователно обезщетение – 26.05.2022г. до окончателното изплащане на вземането.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответното дружество, с който
оспорва предявения иск по основание и размер. Не оспорва, че лек автомобил марка „М.“,
рег. № . CC, е бил застрахован при него към датата на настъпилото ПТП. Оспорва механизма
на настъпилото ПТП, както и факта, че настъпилите увреждания по лек автомобил марка
„К.“, са резултат на твърдяното ПТП. Оспорва причина за настъпилото ПТП да е
поведението на водача на застрахования при него лек автомобил. Оспорва размера на
претендираното обезщетение, като счита същото за прекомерно. Твърди, че е налице
„тотална щета“ по отношение на увредения лек автомобил „К.“, поради което следвало да се
приспаднат запазените части на автомобила. Твърди, че собственикът на увредения
автомобил не е положил необходимата грижа за същия, което е причината за претърпените
увреждания – поради овехтяване на автомобила. В условията на евентуалност прави
възражение за съпричиняване от страна на водача на лек автомобил марка „К.“. Ето защо,
моли за отхвърляне на предявения иск.
Софийски районен съд като взе предвид доводите на страните и въз основа на
събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 432, ал. 1 КЗ от „Н. срещу ЗАД
„Д. за сумата в размер на 11656,82 лв., представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди по лек автомобил марка „К.“, с рег. № ., в резултат на настъпило на
26.09.2021 г. ПТП, поради виновното противоправно поведение на водач на застрахования
при ответника лек автомобил марка „., ведно със законната лихва върху главницата от датата
на подаване на исковата молба /14.07.2022 г./ до окончателното плащане на сумата.
В тежест на ищеца е да докаже наличието на сключен договор за застраховка за
задължителна застраховка „ГО на автомобилистите” между ответника и собственика на лек
автомобил марка „М.“, рег. № . CC, настъпване на застрахователно събитие в срока на
действие на договора, като застрахователното събитие представлява деликт по чл. 45 ЗЗД –
противоправно деяние, от което са настъпили вредни последици - имуществени вреди, които
са в пряка причинно-следствена връзка с деянието.
С оглед наведените в писмения отговор възражения в тежест на ответника е да докаже
противоправни и виновни действия/бездействия на ищеца, които са станали причина за
настъпване на процесното ПТП. В негова тежест, при установяване на посочените по-горе
факти и обстоятелства от страна на ищеца, е да докаже и факта на плащане на обезщетение
в изпълнение на задължението си по договора за застраховка „ГО на автомобилистите”. В
негова тежест е и да обори презумпцията по чл. 45 ЗЗД.
С доклада по делото, съдът е отделил като безспорни обстоятелствата между страните,
че ищецът е собственик на увредения автомобил марка „К.“ към датата на ПТП; че е било
налично на валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“, сключена между ответника и собственика
2
на лек автомобил марка „М., както и фактът, че ЗК „Л. е заплатило на ищеца сумата от
5747,90 лв. като застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ във връзка с
процесната щета.
По отношение на спорния механизма на настъпилото ПТП по делото са събрани
писмени доказателства, гласни доказателства и е приета съдебно-автотехническа
експертиза.
Представен е двустранен протокол за ПТП, от който се установява, че на 26.09.2021 г.,
около 00:20 часа е настъпило ПТП между лек автомобил „М. и лек автомобил „К.”, в района
на кръговото кръстовище с ул. „О.“.
Като свидетел по делото е разпитан Н., управлявал лек автомобил „К.” при
настъпването на процесното ПТП, чиито показания съдът кредитира като отразяващи преки
впечатления за релевантните по делото факти, а освен това като детайлни, непротиворечиви
и подкрепени от останалите доказателства по делото. Свидетелят посочва, че на
26.09.2021г., след. 00.00ч. се движил по о. в гр. С., посока „О.“ и навлизайки в кръговото
движение, движейки се в дясна лента е бил ударен в задната си дясна част. Споделя, че
другият автомобил е бил сив „М.“, който се движел от гр. К., влизайки в гр. С.. Твърди, че
другият автомобил е навлязъл в кръговото и го ударил. Посочва, че движил със скорост 30-
40 км/ч. Споделя, че е извършвал завой по време на удара, като същият е станал в задната
дясна част на автомобила му. Участниците в ПТП нямали спор относно случилото се и
съставили двустранен констативен протокол.
Съгласно приетата по делото схема за организацията на движението на път II-18 О. в
участъка на пътен възел с бул. „Л.“, за навлизащите в кръговото движение в посока от гр. К.
(л. 138 от делото) е имало знак „Б1“ – пропусни движещите се с предимство.
От приетата по делото съдебно-автотехническа експертиза се установява, че на
26.09.2021 г., около 00:20 часа, лек автомобил „М., движейки се по бул. „Л.“, с посока от с.
В. към ж. к. „О.“, и в района на кръговото кръстовище с ул. „О.“, при включване в кръговото
кръстовище, водачът реализирал ПТП с движещия се в кръговото кръстовище лек
автомобил „К.”, с рег.№ .. Посочва, че лек автомобил „К.”, с рег.№ . се движил в кръговото
движение, а лек автомобил „М. навлязъл в него.
От заключението се установява още, че процесното ПТП е било предотвратимо за
водача на лек автомобил „М., ако е изчакал преминаването на лек автомобил „К.”, с рег. № .,
през кръстовището и след това е предприел маневра за включване в движението на
кръговото кръстовище. Водачът на лек автомобил „К.”, с рег.№ ., не е имал възможност да
предотврати настъпването на процесното ПТП, тъй като лек автомобил „М., е навлязъл
внезапно в неговата лента за движение и то след като лек автомобил „К.”, с рег.№ ., с
половината си дължина е бил преминал мястото на удара (водачът на лек автомобил „К.”, с
рег.№ ., се е намирал в позиция пред мястото на удара и не е имал пряка видимост към
задната част на автомобила).
От съвкупната преценка на така събраните доказателства, които си кореспондират,
следва безспорният извод, че ПТП е настъпило по описания в исковата молба механизъм,
при който водачът на лек автомобил „М. не е спазил пътния знак на процесното кръстовище
и не е пропуснал движещият се в кръговото кръстовище лек автомобил „К.”, с рег.№ .,
вследствие на което е настъпил удар между двете МПС-та. Действията на водача на л.а. „М.“
са в нарушение на разпоредбата на чл. 50, ал. 1 ЗДвП, повеляваща, че на кръстовище, на
което единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни
превозни средства от другите пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни средства,
които се движат по пътя с предимство, което поведение в нарушение на законовата норма се
явява противоправно. Вината на водача, разбирана като несъобразяване с дължимия модел
на поведение, който е нормативно предписан, се предполага на основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД,
като тази презумпция не е оборена по съответния ред от ответника, чиято е била
доказателствената тежест за това. По делото не се събраха никакви доказателства за
твърденията на ответника, че водачът на л.а. „К.“ се е движил с несъобразена скорост, която
3
не му е позволила да спре, за да избегне евентуална опасност, още повече че се установи, че
към момента на удара същият вече е бил навлязъл изцяло и се е движел в кръговото
кръстовище, поради което задължение на водача на другия автомобил е било да го пропусне
с оглед съществуващата сигнализация на пътя.
По същите съображения неоснователно е и възражението на ответника за
съпричиняване от страна на водача на лек автомобил „К.”, с рег.№ ., доколкото същото е
останало недоказано, като дори са събрани доказателства за обратното, а именно, че водачът
на лек автомобил „К.”, с рег.№ . не е имал възможност да предотврати настъпването на
процесното ПТП, тъй като лек автомобил „М., е навлязъл внезапно в неговата лента за
движение и то след като лек автомобил „К.”, с рег.№ ., с половината си дължина, е бил
преминал мястото на удара.
Съгласно представените писмени доказателства (констативен протокол, опис-
заключение от 27.09.2021г. и от 01.10.2021г. на застрахователя по застраховка „Каско“),
както и от свидетелските показания и заключението на САТЕ, които са еднозначни и
вътрешно непротиворечиви, се установява, че всички щети, описани в описа на
застрахователя, с изключение на тези по горна панта задна лява врата, се намират в
причинна връзка с установения механизъм на ПТП и са следствие на него.
Установяват се следователно всички факти, относими към възникване на правото на
ищеца като увредено лице – собственик на процесния лек автомобил да иска от
застрахователя на „Гражданската отговорност“ на виновния водач да му заплати
обезщетение за причинените щети. По отношение на подлежащия на заплащане размер на
обезщетението релевантна е стойността на вредите по средни пазарни цени към датата на
ПТП, тъй като отговорността на застрахователя е функционално обусловена от
отговорността на застрахования делинквент и се изразява в заплащане на обезщетение, като
при вреди на имущество обезщетението не може да надвиши действителната стойност на
причинената вреда (чл. 499, ал. 2 КЗ). Съгласно чл. 400, ал. 1 КЗ действителната стойност на
увреденото имущество към датата на събитието е тази, , т.е. тази, срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество. При частична
увреда, каквато се констатира в настоящия случай, от значение е възстановителната
стойност на увреденото имущество, а за възстановителна стойност се смята стойността за
възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички
присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка
(чл. 400, ал. 2 КЗ). С оглед изложеното съдът намира, че дадената от вещото лице стойност
за възстановяване на увредените от ПТП части по средни пазарни цени към датата на ПТП
от 19768,13 лв. съответства на действителния размер на вредите към релевантната дата на
ПТП, доколкото същата е основана на осреднената стойност на необходимите труд и
материали при изследване на пазара при щети от посочения вид. Само за пълнота следва да
се посочи, че вещото лице е посочило стойност на щетите по средни пазарни цени само на
доверени сервизи и без стойността на десен праг в размер на 14049,61 лв. Посочената
стойност, освен че не отразява средната пазарна цена за възстановяване на имуществото в
релевантния размер, посочен по-горе, не взема предвид и всички вреди, настъпили в
резултат на процесното ПТП, доколкото необходимостта от подмяната на десен праг е в
пряка причинна връзка с процесното ПТП (независимо от установената преди това корозия),
което следва от разпита на вещото лице в съдебно заседание от 15.06.2023г. (л. 188 от
делото). След включване на стойността на този праг в размер на 4449,63 лв. (стр. 6 от
заключението) към определеното обезщетение по цени на доверени сервизи, се получава
стойност от 18499,24 лв., която също е по-висока от направените от ищеца разходи за
ремонт.
Не се установява в случая да се касае и за хипотеза на за тотална щета по смисъла на
чл. 390, ал. 2 КЗ, при която стойността на разходите за необходимия ремонт надвишава 70
на сто от действителната му стойност. Стойността на автомобила към датата на ПТП
съгласно заключението на САТЕ се равнява на сумата от 30797 лв., а стойността на вредите
– на сумата от 19768,13 лв., т.е. 64,19 %, поради което е неоснователно възражението на
4
ответника в този смисъл.
Ищецът е извършил разходи за ремонт на автомобила на по-ниска стойност (17404,72
лв.) от средната пазарна цена на щетите (19768,13 лв.), поради което същите подлежат
изцяло на обезщетяване от делинквента, респективно от застрахователя на гражданската му
отговорност. Доколкото ищецът признава, че преди процеса е получил обезщетение за
същите вреди от застрахователя по застраховка „Каско“ в размер на 5747,90 лв., същото
следва да се приспадне от извършените разходи за ремонта с оглед избягване възможността
да се получи два пъти обезщетение за едно и също нещо, респ. до хипотеза на
неоснователно обогатяване, или ответникът следва да бъде осъден да заплати обезщетение
на увреденото трето лице по чл. 432, ал. 1 КЗ в размер на 11656,82 лв., разликата между
извършените разходи, които са по-ниски от средната пазарна стойност на щетата и
платеното по застраховката „Каско“ обезщетение (17404,72 – 5747,90 = 11656,82). При липса
на доказателства за плащане, искът, предявен за същата сума следва да бъде уважен изцяло.
Съгласно чл. 429, ал. 2, т. 2 вр. с ал. 3 КЗ ответникът, като застраховател на
гражданската отговорност на причинилия ПТП водач, покрива и отговорността на
застрахованото лице за лихви за забава върху дължимото обезщетение за причинените вреди
от датата на уведомяване за застрахователното събитие или предявяване на претенция от
увреденото лице. Според чл. 84, ал. 3 ЗЗД при непозволено увреждане лицето, причинило
увреждането, е в забава и без покана, т. е. от момента на настъпването на вредите, поради
което от този момент той дължи и законната лихва за забава върху сумата на обезщетението
за вреди (чл. 86, ал. 1 ЗЗД). Следователно застрахователят поначало отговаря и за законната
лихва за забава върху дължимото обезщетение, която се включва в застрахователното
обезщетение, но от по-късен момент – не от настъпването на вредите, а от уведомяването му
за застрахователното събитие (от застрахования или от увреденото лице). В случая, видно от
представената по делото претенция от ищеца до ответника с поставен от ответника входящ
номер, ищецът е предявил пред ответника претенцията си във връзка с процесното събитие
на 26.05.2022г. (л. 48 от делото), поради което от този момент ответникът следва да заплати
и лихвата за забава върху дължимото обезщетение.
По разноските
При този изход на спора право на разноски има ищецът, който е претендирал и
доказал извършване на разноски в размер на 477,19 лв. – държавна такса, 300 лв. – депозит
за САТЕ, 5 лв. – за съдебно удостоверение и 1080 лв. – платено в брой адвокатско
възнаграждение с включено ДДС. Ответникът е направил възражение за прекомерност на
стореното от ищеца адвокатско възнаграждение. Същото е неоснователно, доколкото
надвишава незначително (с около 25 лв.) минималното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 4 от
Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
(ред. ДВ, бр. 68 от 2020г.) след начисляване на дължимото ДДС съобразно пар. 2а от
НМРАВ. С оглед на това ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК доказаните по делото разноски в общ размер на 1862,19 лв.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „Д., ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Г.. да
заплати на „Н., ЕИК ., със седалище и адрес на управление: село В., на основание чл. 432,
ал. 1 КЗ сумата от 11656,82 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди по лек автомобил марка „К.“, с рег. № ., в резултат на настъпило в гр. С., на
26.09.2021г. ПТП поради виновното противоправно поведение на водача на лек автомобил
марка „., чиято гражданска отговорност към датата на ПТП е била застрахована при
ответника, ведно със законната лихва върху главницата от датата на уведомяване на
5
застрахователя с искане за определяне и изплащане на застрахователно обезщетение –
26.05.2022г. до окончателното й изплащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата
от 1862,19 лв., представляваща разноски за производството.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6